Корупцията в държавната и местната власт

По своето съдържание институтът на местното самоуправление е най-достъпната форма за реализиране правото на гражданите да участват в политическите процеси. По същност и обхват местното самоуправление предоставя най-непосредствени възможности за ефективно реализиране на основните граждански и политически права. В страните с демократични традиции наричат местното самоуправление „лаборатория за демокрация". Териториалната ограниченост (територията на общината) и определените със закон компетенции на местната политика, прави местното самоуправление изключително подходящо за въвеждане и прилагане на нови социални модели, за провеждане на местна, съобразена с интересите на населението политика, без това да повлияе директно върху функционирането на цялостната политическа система.

Като понятие „гражданското участие в местното самоуправление" включва действията на гражданите (групови или индивидуални), чиято цел е да въздействат на управлението на политическата система. В обхвата на действията, които се определят като гражданско участие се включват и дейностите, чрез които се осъществява гражданският контрол. Под „граждански контрол" се разбира действия на гражданите, чиято цел е проследяване и коригиране на действията на управляващите по отношение целесъобразността на решенията и съответствието им с интересите и нуждите на общността (в случая - общината).

Участието на гражданите в обществения живот се осъществява по различни начини като във всеки отделен случай гражданинът осъществява различни социални роли.

Съгласно чл. 17 ал. 1 от ЗМСМА, гражданите участват в местното самоуправление като решават непосредствено чрез общи събрания, референдуми или по друг начин въпроси от местен характер или чрез избраните от тях органи, които формират и провеждат местната политика в съответствие с интересите на населението.

Безспорно тази норма на закона извежда на преден план въпроса кога и защо гражданите участват в обществени дела?

Посочват се общо пет условия, поради които хората биха се занимавали активно с обществени дела:

1. Личната мотивация

Има хора, които изпитват удовлетворение от осъществяването на такъв род дейност. Те се чувстват подготвени, информирани. Участието в обществени дейности им дава възможност за широки контакти и достъп до повече информация. Чувстват се полезни и необходими за себе си и за другите. Не считат времето и усилията, вложени за такава дейност за загубени.

Други са мотивирани от възможностите за получаване на облаги, като резултат от тази дейност - било то лично за себе си или за определена група, общност, към която принадлежат. Обичайна практика е, участниците в органи или институции, които са ангажирани в подготовката на решения и с тяхното реализиране, да се ползват с определени привилегии било заради самото участие, било в последствие - от резултатите от прилагането на съответното решение.

2. Наличието на алтернативи.

Наличието на алтернативни възможности за развитието на даден процес или решение също е мотивиращ фактор за участие в обществените дела. Участието във вземане на алтернативни решения дава възможност на гражданите да избират кое от тях отговаря по-добре на интересите им. Мотивира ги да предприемат конкретни действия, които ще подпомогнат реализирането на варианта, който ги удовлетворява. Обикновено отсъствието на алтернативно решение на проблема, или липсата на информация за такова, на практика, обезсмислят участието. Ако проблемът има едно единствено решение, то така или иначе ще се случи и без участието на гражданина.

3. Влияние върху резултатите.

Активното участие на гражданите в общинските дела до голяма степен се определя и от реалната възможност тяхното участие да повлияе на резултатите от дадена дейност, още повече, когато разчитат, че това влияние ще бъде положително по отношение на поставените цели.

4. Приложимост на знанията и уменията.

Гражданинът би участвал много по-активно в решаването на даден проблем, ако притежава познания и умения приложими към съответния проблем. Участието на учителя в комисията по образованието или в комисията по проблемите на младежта и спорта, би било много по-активно, отколкото в комисията по архитектура и градоустройство. Там той би се чувствал некомпетентен и ако реши да участва пълноценно, това ще му отнеме много повече усилия, а е възможно и да се разочарова.

5. Гражданите биха участвали в обществените дела, ако не са необходими много усилия и време. Ако участието в обществените дела изискват много усилия и време, които той преценява, че би използвал по-полезно за себе си и за близките си, вероятността да се включи е минимална.

Естествено, тези условия не са взаимно изключващи се и при всеки конкретен проблем или дейност, гражданинът може да прецени кое от условията би го мотивирало да участва или да не участва изобщо.

Чрез участието на гражданите в решаването на въпроси от местно значение в общината се реализират няколко основни политически функции.

• На практика, участието на гражданите в политическия процес ги поставя в друг тип взаимоотношения с участниците в политическата система и формира политическата им култура.

• Самата възможност за участие изисква от гражданите опознаване на структурата, функциите и механизмите, чрез които работи политическата система и по този начин спомага за приобщаването им към нея.

• Гражданското участие увеличава възможността за предлагането на алтернативни решения по конкретен проблем, което е в основата на демократичното управление и създава нагласи за възприемането на нов тип обществени и политически ценности. Чрез различните форми на гражданско участие в местното самоуправление се реализира принципа на обществения плурализъм.

• Участието на гражданите във формирането и реализирането на местната политика дава възможност за контрол и оценка на ефективността на управлението и управляващите, което от своя страна подпомага приемането на по-доб-ри решения, подкрепяни от обществото или тяхното своевременно коригиране. От тази гледна точка, степента на участие на гражданите в обществените процеси и предпочитаните форми за участие могат да бъдат критерии за ефективността на управлението и удовлетвореността на гражданите от функционирането на политическата система.

Всичко това предполага наличие на правна възможност за участие в цялостния процес на управление - от определянето на целите, планирането и организирането на ресурсите и дейностите, до реализирането им и проследяването на ефективността, както и ефикасността на използваните средства и механизми за постигане на поставените цели.

Това обаче дава и реална възможност да се противодейства на корупцията.

Ограничаването и предотвратяването на корупцията в местните власти - изборните общински органи, кмет и общински съвет, както и общинската администрация и регионалните звена на централните ведомства, е част от реформата на местното самоуправление. С приемането на Конституцията на Република България (1991 г.), Закона за местното самоуправление и местната администрация (1991 г.), Закона за административно-териториалното устройство на Република България (1995 г.) и Закона за допитване до народа (1996 г.) беше съставена новата законодателна база за изграждане на реално функциониращо местно самоуправление. Тази законова рамка съдържа и условията за увеличаване на публичността и прозрачността на местните власти и за реалното участие на гражданите в местната политика и решаването на местните проблеми. Предстои да бъде оценен антикорупционният ефект от прилагането на приетите наскоро Закон за администрацията (1998 г.). Закон за държавния служител (1999 г.). Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности и Закон за достъп до обществената информация (2000 г.).

Корупцията и корупционните нагласи сред служителите от администрацията на местно и централно равнище съществуват в комбинация с множество други проблеми. Много от тях носят белега на държавния социализъм: казионният характер на обществените организации и инициативи, отчуждението на властта от хората, провинциализма като резултат от свръхцентрализацията, изкривяване на понятията, обезсмисляно на демократични по своята същност институции и пр. Неблагоприятни последици има и българската традиция за патерналистично разбиране на характера на публичната власт.

Корупцията на местно ниво се оценява от много експерти като значително по-голяма по обем от корупцията на високите нива. Съществува и мнение, че общинарите са най-корумпираните държавни чиновници. Основната причина за това е обстоятелството, че те осъществяват най-непосредствения контакт с гражданите във връзка с най-търсените от населението услуги. Наред с обвиненията съществуват и „оправдания": от една страна, граждани се „оправдават", че с подкуп или „подарък" по-бързо и по-лесно решават свои лични проблеми. От друга страна, прави се признанието, че този вид корупция помага на хората от администрацията да оцелеят икономически. С това - подобно поведение се превръща в норма, което носи сериозни рискове за подкопаването на обществения морал.

Негативните последици от една корупционна сделка не се свеждат до простото нарушение на закона. Често по-същественото е, че онова, за което се вземат и дават подкупи има дългосрочни икономически последици. Става дума за последиците от недобросъвестна приватизационна сделка, необложена с данък фирмена печалба, необмитен внос или отминати с мълчание нарушения на Кодекса на труда, неправилно даден лиценз, неспазване правилата за възлагане на общински поръчки, нерегламентираното финансиране на политическите парти. Въпреки, че на равнището на ежедневието корупцията би могла да се разглежда като ефективен начин за решаване на даден проблем, повечето форми на корупционно поведение (търговия с влияние, злоупотреба с политическа, икономическа и административна власт и други прояви на корупционно поведение от „бартерен" тип) реално представляват множеството измерения на лошото управление. В този смисъл зад иначе ясната и кратко формулирана цел -„борба с корупцията", се крие мащабна и трудно обозрима, трудно измерима задача. Не случайно корупцията се счита за едно от глобалните предизвикателства в международен план.

През последните години авторитетните международни организации като: Съвета на Европа, Европейският съюз, Организацията на обединените нации и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, приеха редица документи и решения във връзка с борбата срещу корупцията.

В България корупцията, наред с престъпността като цяло се явява главно препятствие в процеса на установяване на демократичните ценности и европейската интеграция, на създаване на благоприятна среда за чуждестранните инвестиции и ускорено икономическо развитие. Новите закони за държавната администрация, за местното самоуправление, хармонизирането на българското с европейското законодателство създават предпоставки за подобряване на законодателната рамка на антикорупцията.

Борбата срещу корупцията на национално и местно равнище е немислима без участието на бизнеса, независимите медии, неправителствените организации и различните граждански структури. Гражданското общество, израснало в България през последните няколко години, е естествен партньор в антикорупционните усилия на държавните и общинските органи. Нещо повече, съвместно с медиите редица неправителствени организации превърнаха антикорупцията в траен обект на своите интереси и дейност. Със свои специфични механизми и форми на въздействие, неправителственият сектор допринася по този начин за промяна на обществените нагласи спрямо корупцията, за създаване на нетърпимост към това явление, за издигане нивото на информираност на гражданите за техните собствени права, за правата и задълженията на администрацията.