Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Музикалният формализъм
Есето на Ханслик59 „За музикално красивото“ от 1854 г. се превръща в основополагащ документ в спора между последователите на Брамс, за когото изкуството на музиката е по същество архитектурно, състоящо се в разработване на тонални структури, и последователите на Вагнер, които защитават възгледа, че музиката е драматично изкуство, което придава форма и свързаност на състоянията на душата. Ханслик привежда довода, че музиката изразява определени чувства само ако може да представи конкретни обекти на чувството, тъй като чувствата се основават върху мислите за техните обекти. Но музиката е абстрактно изкуство, за което е невъзможно да представи определени мисли. Оттук твърдението, че едно музикално произведение изразява чувство, се обезсмисля: невъзможно е да се отговори на въпроса „ Какво изразява?” В тази връзка Ханслик твърди, че музиката се разбира като „форми, раздвижени чрез звук“. Това е основната характеристика и емоционалните асоциации не са нищо повече от асоциации, които не претендират да са смисъл на това, което чуваме. Музикалното разбиране не е въпрос на изпадане в самовглъбен блян, вероятно предизивикан от музиката, но без да е по никакъв начин контролиран от нея. Разбирането се състои в оценяването на различните движения, съдържащи се в музикална повърхност, слухово възприятие как те се развиват едни от други, реагират едни на други и довеждат до развръзка и край. Доставеното удоволствие наподобява удоволствието от мотив в архитектурата, особено ако той преодолява неудобства и пречки, подобно на затруднението, с което се сблъсква Лонгена при строежа на базиликата Санта Мария дела Салуте, в която кръглият купол е трябвало да легне върху осмоъгълна основа. Но какво означава музикално движение? Да разгледаме темата на последното движение на третата „Героична“ симфония на Бетовен. То се състои основно от мълчания. Започва с Ми бемол мажор, следвано от продължителна пауза, в която изглежда, че се издига до Си бемол мажор, пада с една октава и т.н. Лесно можем да опишем движението с неговото начало, процес в развитие и движения нагоре и надолу по спектъра на музикалните тонове. Но всъщност нищо не се движи и основната част от движението се случва, когато няма какво да се чуе. Освен това чуваме вид причинно-следствена връзка - предходната нота дава живот на следващата. Но в действителност подобна връзка не съществува. Говоренето за музикално движение изглежда е дълбоко заложена метафора. Ако това е така обаче, теорията на Ханслик не се отличава по същество от вижданията на романтиците, които той критикува. Те са съгласни, че музиката се движи, но добавят, че въз основа на тази метафора, защо да не приемем и друга, а именно, че музиката се движи с движенията на сърцето, когато то е задвижено от чувство? С други думи, красотата в музиката не е просто въпрос на форма: тя има емоционално съдържание. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|