Илюстрация 22Гуарди, „Сцена с морски пейзаж“: радост сред разруха. Погледнете картина на някой от великите пейзажисти - Пусен102, Гуарди103, Търнър104, Коро, Сезан - и ще видите тържеството на тази идея за красотата, запечатана в образите. Художниците не си затварят очите пред страданието или пред необятността и враждебността на Вселената, от която ние заемаме толкова нищожно кътче. Напротив. Пейзажистите разкриват смъртта и разрухата в самата същност на нещата; светлината по хълмовете им е угасваща, стените на къщите им са в кръпки и разруха, какъвто е хоросанът в селата на Гуарди. Но образите им са изпълнени с радостта, тлееща в разрухата, и с вечното, вкоренено в преходното.
Дори в натуралистичните сцени от осуетения и зъл живот, които изпълват романите на Зола, откриваме ако не действителността на красотата, то поне поглед отдалеч към нея, запечатан в ритъма на прозата и в призивите към спокойствие сред несъществените копнежи, които движат героите към целите им. Реализмът на Зола, както на Бодлер и Флобер, е вид изпълнена с разочарование почит към идеала. Тематиката е профанна по своята същност, а не защото авторът е пожелал да десакрализира оскъдната красота, която открива. Изкуството на профанното представлява нова посока, която трябва да се опитаме да разберем, тъй като тя лежи в центъра на постмодерното преживяване.
