Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Бягството от красотата
Една от най-очарователните творби на Моцарт е комичната опера „Отвличане от сарая“, която разказва историята на Констанца, преживяла корабокрушение, разделена от годеника си Белмонте и в плен в харема на Селим паша. След множество перипетии Белмонте я спасява благодарение на милосърдието на пашата, който уважава целомъдрието на Констанца и не я обладава насилствено. Този неправдоподобен сюжет позволява на Моцарт да изрази просвещенския си възглед, че милосърдието е универсална добродетел, разпространена в мюсюлманската империя на турците и в християнската империя на просветения Йосиф II (самият той слабо религиозен). Вярната любов на Белмонте и Констанца пробужда милосърдието на пашата. И дори невинната предтсва на Моцарт да е лишена от историческа правдивост, вярата му в съществувавенто на безкористната любов е изразена и потвърдена чрез музиката. „Отвличане от сарая“ прокарва морална идея, а мелодиите й споделят красотата на тази идея и убедително я поднасят на слушателя. През 2004 г. режисъорът Каликсто Биейто поставя „Отвличане от сарая“ в Берлинската комична опера Действието се развива в берлински публичен дом, в който Селим е сводник, а Констанца - една от проститутките. Дори под звуците на най-нежната музика, сцената е пълна със съвокупляващи се двойки и насилие, водещо или не до сексуална кулминация. В един момент една проститутка е измъчвана без причина, а зърната й, облени в кръв, реалистично са изтръгнати преди да бъде убита. Думите и музиката говорят за любов и състрадание, но посланието им е заглушено от шумно оркестрираните сцени на убийства и нарцистичен секс, които насищат сцената. Това е пример за явление, познато от всеки аспект на съвременната ни култура. Не просто творците, режисьорите, музикантите и всички, свързани с изкуствата, бягат от красотата. Налице е желание да се опетни красотата с действия на естетическо иконоборство. Независимо къде ни очаква красотата, желанието да си я присвоим надделява, като гарантира, че все още немощният й глас едва ли ще се чуе зад кулисите на профанното. Защото красотата ни призовава да се откажем от нарцисизма си и да погледнем с уважение към света (вж. думите на Яго за Касио „той пръска чар, пред който аз съм урод“100 и монолога на Клагарт в „Били Бъд“ на Бритън, обзет от бяс към красотата, която хвърля светлина върху моралната му безполезност.) Използвам „профанно“, за да припомня дискусията за сакралното във Втора глава. Десакрализацията опетнява онова, което в противен случай би могло да изпъкне в сферата на сакралните неща. Осквернява се църква, джамия, гробище, гробница, свят облик, свята книга или свята церемония, а също и труп, съкровен образ, та дори и живо човешко същество, тъй като те всички съдържат присъщата им „другост“. Страхът от десакрализация е важен елемент във всички религии. Всъщност това е първоначалното значение на думата religio - култ или церемония, които да защитят сакралното място от светотатство. Липсва ли ни нужда от красота, едва ли е възможно да се осъществим в човешки план. Тя е необходимост, кореняща се в метафизичното ни състояние на свободни индивиди, търсещи мястото си в един общ и населен свят. Възможно е да се скитаме в този свят, отчуждени, обидени, изпълнени с подозрение и недоверие. Или да намерим дома си тук, да се успокоим в хармония с останалите и със себе си. Преживяването на красотата ни води по втория път, говори ни, че сме у дома си в света, че светът вече е подреден във възприятията ни като място, подходящо за живота на същества като нас. Но и това отново е едно от посланията на ранните модернисти - същества като нас се чувстват у дома си в света само след като признаят своето падение, както пише Елиът в „Пуста земя“. Следователно преживяването на красотата ни насочва и отвъд този свят, към „царство на целите“101, в което безсмъртните ни копнежи и стремежът ни към съвършенство намират най-сетне отговор. Както Платон и Кант отбелязват чувството за красота е близко до религиозното състояние на ума, което възниква от смиреното усещане за живот, изпълнен с несъвършенства, в стремеж към висше единение с трансценденталното. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|