Безкористен интерес. Шафтсбъри, „Характеристики“; Кант, „Критика на способността за съждение“.
Безкористно удоволствие. Бъд (Malcolm Budd, The Aesthetic Appreciation of Nature (Oxford, 2002), pp. 46–8) (дискусия върху Кант). Скрутън (Scruton, Art and Imagination, ch. 7). За видовете удоволствир вж. Уилямс (Bernard Williams, ‘Pleasure and Belief’, Proceedings of the Aristotelian Society, vol. 33 (1959)). Въпросът за удоволствието и когнитивните му последствия (напр. дали съществуват „лъжовни удоволствия“) е повдигнат за първи път от Патон във „Филебус“.
Обективност. Дейвид Хюм, „За нормата на вкуса“, Имануел Кант, „Критика на способността за съждение“, Сибли и Танер (F. N. Sibley and Michael Tanner, ‘Objectivity and Aesthetics’, Proceedings of the Aristotelian Society, Supplementary Volume 62 (1968)).
Глава 2
Чарлз Дарвин, „Произход на човека“ (1871), гл. 19 и 20. Стивън Пинкър, „Как работи умът“, стр. 522–4. Джефри Милър, „Чифтосване: как сексуалният избор формира еволюцията на човешката природа“. Елън Дисанаяке, „Homo Aesteticus: Откъде идва изкуството и защо“. Вж. също за наивно описание на естетическия дарвинизъм Нанси Еткоф, „Оцеляване на най-красивите: Науката за красотата“.
Сподели с приятели: |
