Кръстоносните походи

44
съпруга на починалия крал и сестра на Ричард, влиятелните сеньори с одобрението на папа Климент III са поставили на престола Танкред
Лече. Разбира се, Ричард взима страната на овдовялата си сестра.
Той обявява война на месинците. Английските войски по суша и море обсаждат града.
Във всичките тези смутове крал Филип II Август не е безучастен. Щом Ричард държи страната на сестра си, то той ще поддържа Танкред Лече.
Англичаните превземат Месина с щурм. Кървава вакханалия ознаменува победата им.
Но радостта на Ричард Лъвското сърце от превземането на
Месина се оказва преждевременна и краткотрайна. Помрачават я новопристигналите вести. В Мала Азия е загинал император Фридрих
Барбароса. Това не е неприятно. Един съперник по-малко! Но в Рим е пристигнал с грамадна войска за тържествената коронация и новият германски император Хенрих VI. Това е много опасно, тъй като той е женен за
Констанца, сицилийската престолонаследничка.
Сицилийското кралство се пада нему. И той едва ли ще търпи тук да се разполагат неговите съперници.
Пред общата германска опасност Ричард Лъвското сърце, Филип
II Август и Танкред Лече се помиряват. Танкред Лече заплаща много пари за признаване на кралската му власт.
На 30 март 1191 г. френските „во̀йни христови“ отплават към
Сирия.
Десет дни по-късно потеглят и англичаните. Като възмездие за несполуката в Сицилия Ричард Лъвското сърце завладява остров
Кипър от ромейските му управници.
В Кипър идва бившият ерусалимски крал Гвидо Лузинян.
Ловкият мошеник възхвалява английския крал, за да спечели благоразположението му. Поласканият Ричард му „подарява“ острова.
Сетне бързо догонва французите под стените на Акра, където сирийските франки, подпомогнати от отредите на херцог Леополд, от фламандски, датски и италиански рицари, пилеят сили в безплодна обсада.
След пристигането на френските и английските войски изгледите за успех си остават все така незначителни. Вече четири години откак Ерусалим е владение на Саладин, а Гвидо Лузинян и

45
италианският маркиз Конрад Монфератски не престават да си оспорват несъществуващия ерусалимски престол. Ричард Лъвското сърце подкрепя Гвидо Лузинян. Това е достатъчно Филип II да се обяви в защита на Конрад Монфератски. Цялата кръстоносна войска се разделя на две. Французи, немци, генуезци и тамплиери срещу англичани, пизанци и хоспиталиери. Щом Филип II започне щурм срещу Акра, Ричард нарочно задържа войските си в лагера. И
обратно… Шум, спорове, неразбория, подозрения в опит за убийства
— така протичат дните на обсадителите. А загубите непрекъснато растат. Повече от сто пристъпа и девет големи сражения отнемат живота на хиляди кръстоносци. Те гинат от гръцкия огън
[1]
, от кипящото масло и разтопеното олово, които защитниците изливат върху тях. Избиват се пленници. Метателните машини прехвърлят главите им обратно в крепостта или в рицарските станове… „Един от нашите — разказва арабският летописец Омад — попаднал в плен,
беше запален и пламъкът го съпътствува до жилището на тишината
(т.е. до смъртта). Скоро и ние хванахме едного християнина,
запалихме го и огънят, изгарящ нечестивеца, се съедини с огньовете на ада.“
Метателна машина за гръцки огън

46
Обсадна кула
Две години продължава обсадата. Едва на 12 август 1191 г.
крепостта, останала без вода и храна, се предава.
На една от кулите хората на херцог Леополд окачват австрийски знамена. Ричард нарежда да ги смъкнат. Люта омраза кипва в херцога.
Ричард скъпо ще плати нечуваната обида.
Не много след падането на Акра Филип II се завръща в Европа.
По пътя той настройва срещу своя ненавистен съперник брат му,
бъдещия английски крал Джон II Безземни. После „… френският крал се сдоби с обещание от римския император (т.е. Хенрих VI), че той ще вземе в плен английския крал, ако той се завърне от Палестина през подвластните на императора земи“ — съобщава английският хронист
Роджър де Хоуден.
А в светата земя все по-силно се разгаря враждата между Гвидо
Лузинян и Конрад Монфератски. Гвидо е по-силен, защото го поддържа Ричард, докато Филип II отдавна си е заминал. Тогава маркизът решава да премине на страната на Саладин, та с негова помощ да стане господар на палестинските градове. Но през април
1192 г. хората на Гвидо Лузинян го убиват и слагат край на намеренията му.
Ричард Лъвското сърце три пъти потегля към Ерусалим и три пъти се отказва било поради безсилие, било поради случайни хрумвания. Накрай Ричард решава, че няма смисъл повече да стои в светите места. Научил за коварните замисли на Филип II, той сключва мир със Саладин, предлага сестра си Йоана (бившата сицилийска

47
кралица) за жена на Саладиновия брат и на 2 септември 1192 година тръгва за Европа.
Връщането му е труден проблем. Навсякъде по пътя го дебнат врагове. Край бреговете на Сицилия буря потопява кораба му. Ричард се страхува да мине през Франция. Решава да се промъкне тайно през
Италия и Германия. Но това не го спасява. Макар и предрешен като търговец, хората на херцог Леополд го познават край Виена. Херцогът тръпне от злорадство. Той предава важната птица на още по-страшния му враг, на император Хенрих VI Хохенщауфен, който го държи в плен цели две години.
Третата свещена война завършва незадоволително. Наистина
Ерусалимското кралство е възстановено, макар и без Ерусалим
(столица е Акра). Но никой не е постигнал целите, които е преследвал. Острите противоречия между владетелите са провалили всичко. Похабени са много сили и средства, без полза са загинали хиляди хора.
[1]
Гръцки огън — смес от запалителни и избухливи вещества,
употребявана за военни цели през Средновековието.
↑

48

Изтегляне 1.66 Mb.

Сподели с приятели: