Кръстоносните походи

41
Ако се изключат обикновените кражби на добитък и храни,
немските рицари мирно и тихо преминават през Унгария. Пречките,
както трябва да се очаква, идват на юг от Дунава. Въпреки че сръбският жупан Стефан Неман и владетелите на току-що освободената България Петър и Асен предлагат помощ на императора против Византия, народът мрази кръстоносците. Мародерите ограбват селските колиби, налитат на болярските имения, не щадят и манастирите. Но и скъпо заплащат за това. Епископ Дитполд
Пасавски пише: „Знайте, че навлизайки в България, ние срещнахме най-ожесточена съпротива от страна на българите, понеже нараниха мнозина от нашите със стрели.“ Други летописци съобщават, че върху кръстоносната войска постоянно налитат „разбойници“ — сърби и българи. Убиват много хора, отвличат конете и обозите.
Още по-големи трудности очакват кръстоносците в Тракия.
Император Исак II Ангел добре знае намерението на германския владетел да превърне Ромейската империя в германска провинция.
Приближаването на многохилядната армия го хвърля в тревога. И има за какво. Фридрих Барбароса никога не е гледал сериозно на идеята за защита на вярата и на франкските държави. Неговата цел е
Константинопол. За да осъществи своите замисли, той се съюзява с иконийския султан. Но това му изглежда недостатъчно. Затова пише до сина си Хенрих в Германия: „Аз моля твое кралско величество да изпратиш нарочни пратеници в Генуа, Венеция, Антиохия и Пиза и в други места и да отправиш на кораби спомагателни отреди, та те,
идвайки в Цариград в месец март, да започнат обсада на града по море,
докато ние го обкръжим от сушата.“
Всичко това още повече плаши Исак Ангел. Той бърза да си осигури подкрепата на Саладин. Ромеите повреждат пътищата.
Поставят препятствия по планинските проходи и клисури. Самият василевс (император) се държи грубо и оскърбително с немските посланици.
Раздразнени и озлобени, защитниците на вярата си пробиват път с огън и меч. През август 1188 г. те разоряват околностите на
Филипопол (Пловдив). След това се втурват срещу самия град.
Превземат Димотика и Адрианопол (Одрин). Отредите им върлуват навред из Македония и Тракия.

42
— Кучета! — заклеймява кръстоносците константинополският патриарх Йоан Каматир. Той обещава и на най-закоравелия престъпник опрощение, ако убие поне сто от тях.
Осем месеца бушува свирепата война. Ромеи и немци кръстосват мечове в кървави сражения. Всичко потъва в огън и развалини. По заповед на Фридрих Барбароса бесят хора надолу с главата. Зловещо се поклащат тези страшни плодове на безчовечната кръстоносна жестокост. Тракия се обезлюдява. „От Пловдив до Цариград вече не може да се намери обитател нито на град, нито на крепост“ — пише германският император. Нашествениците няма какво да грабят. Тогава настъпва глад. Щурмът срещу Константинопол остава единствено спасение от глада.
Войнствените амбиции на алчния честолюбец пропадат. Не защото „светият отец“ и другите владетели искат да спасят Византия,
а защото не желаят господар в Константинопол да стане ненавистният им съперник. С голямо нежелание императорът трябва да остави своите планове. На 25 март 1190 година неговата войска при Галиполи преминава Хелеспонта (Дарданелите).
Кръстоносците се зарейват из пътищата, предварително опустошени от селджуците. Мъчат ги горещина и глад, болести и жажда. А и новият селджукски султан се отмята от предишния си съюз с тях. Неговата конница непрекъснато ги напада. Въпреки това рицарите на кръста достигат до Икония, столицата на селджуците, и я превземат с пристъп. Запасени с много вода и храна, те продължават на юг.
През стръмните Тавърски планини те навлизат в Киликия. На 9
юни 1190 г. стигат буйния планински поток Салеф. Горещината е адска. Над земята трепти знойна мараня. А сред пенливия бързей се таят тихи вирчета. Кристално бистрата вода примамва. Императорът не устоява на изкушението. Потапя се непредпазливо в ледената вода.
В миг дъхът му спира. Скован и вцепенен, той се мъчи да извика. Но потъва като камък… С викове на ужас пажове и придворни се разтичват да го вадят. Някои нагазват в бързотечната вода. Други се лутат на брега с прътове в ръце. Напразно. Изваждат вкочанения труп.
Останала без водач, кръстоносната войска се суети в безпътица.
Мнозина, обезверени, бързат да се махнат от злокобната Мала Азия.

43
Други с безчинства и плячкосване се добират до Антиохия, за да попаднат в смъртоносните прегръдки на свирепа чумна епидемия.
Когато император Фридрих Барбароса намира своята гибел във водите на Салеф, на Запад подготовката за поход е още в своя разгар. В
Англия новият крал Ричард Лъвското сърце с безпощадна твърдост събира „Саладиновата десетина“. Продава висши длъжности,
благороднически титли, замъци, села, имения. С разрешение на папа
Климент III той освобождава знатни сеньори от участие в свещената война, но винаги срещу висока такса. Парите са най-голямата страст на този „мъдър благороден и великодушен“ крал.

Изтегляне 1.66 Mb.

Сподели с приятели: