Кръстоносните походи

55
население ненавижда наглите грабители. Народният гняв принуждава императорите да се откажат от съглашението, сключено в Зара.
Снабдяването на кръстоносците с храна спира. Това още повече вбесява „во̀йните христови“. Щом неблагодарният Алексий IV не изпълнява задълженията си, те с оръжие ще защитят своите „права“.
Раздвижва се и константинополската беднота. Простите бедняци мразят императорите-предатели, особено Алексий IV. Те издигат на престола своя водач Никола Канава, прост войник, умен и сърцат човек. Разбунтуваната тълпа извършва тържествена коронация на своя вожд в храма „Света София“ без свещеници и божествена служба.
Обсадени във Влахернския дворец, двамата императори молят рицарите да влязат в града и да въведат ред. Това последно предателство решава съдбата им. Грамадно разярено множество нахлува във Влахерна…
Но докато бедняците се бият по улиците, Константинополската знат на 25 януари 1204 година провъзгласява за император видния царедворец Алексий Дука, наричан от всички Мурзуфъл (на гръцки —
намръщен). Новият император Алексий V е достатъчно хитър и ловък.
Обявява се за „приятел“ на въстаниците. Дори предлага на Никола
Канава да си разделят властта. По-заможните участници във въстанието са склонни да приемат това предложение. Те по начало гледат със страх и недоверие на дрипавите бедняци. Никола Канава не вярва на императорското лукавство. Но Алексий V вече е постигнал своето. Силите на въстаниците са разединени. Никола Канава е заловен и хвърлен в тъмница. Затварят го със заловения преди него Алексий IV.
Удушват ги…
Алексий V и аристокрацията ликуват. Бунтовниците са разгромени. Остават кръстоносците. Започва бързо укрепяване на крепостните стени и подготовка за отбрана. Императорът твърдо предупреждава пришълците в едноседмичен срок да се махнат от пределите на империята.

56
Завземане на Константинопол от кръстоносците. Миниатюра от
1276 г.
На 12 март 1204 година е съставен договор за дележ на ромейското „наследство“. Разбира се, и този договор е рожба на венецианската хитрост. Кръстоносците още веднъж се хващат на
Дандоловата въдица. Хитрият дож предоставя императорската власт на кръстоносците. За „богоугодните“ си усилия гражданите на „свети
Марко“ заслужават три четвърти от плячката. Кръстоносните барони могат да се задоволят с останалата четвърт! Най-хубавите и удобни за търговия пристанища и селища също ще минат във венециански ръце.
Всичко е предвидил Дандоло. И с всичко се съгласяват нетърпеливите сеньори.
На 9 април 1204 година „во̀йните христови“ се втурват срещу града на Константин. Те са многократно повече от защитниците. И
въпреки това не сполучват изведнъж. От стените ги посреща дъжд от камъни и стрели. Облива ги смъртоносния гръцки огън. Три дни са им нужни да наберат сили и отново да се втурнат срещу непристъпните стени. Този път вече с по-голям успех. Императорските наемници се бият вяло и без желание. Та и за какво? Кой знае дали изобщо ще им платят… Откъм Влахернската врата напира многоброен рицарски отред. С подвижни стълби се прехвърля по крепостните зъбери.
Започва сеч. Войниците на Мурзуфъл отстъпват. Далеч долу кънтят тежки удари. Тарани и секири дробят яките порти. На 13 април
„во̀йните христови“ с рев нахлуват в града…
Мурзуфъл забягва в Тракия. Разбира се, задига каквото може. А
„възстановителите на законността“ посичат и последните защитници на Константинопол. Нов пожар лумва „и повече къщи изгоряха,
отколкото има в три най-големи града на кралство Франция“ —
съобщава Жофроа дьо Вилардуен.
Народът се разбягва по крайните квартали. Задръства тесните улици с препятствия, устройва засади. Но безполезна е всяка съпротива. Големи групи граждани и свещеници с хоругви и разпятия молят коленопреклонно за пощада. Но Бонифаций Монфератски остава непреклонен. Той е обещал на войниците си Константинопол три дни да бъде техен.
И държи на думата си.

57

Изтегляне 1.66 Mb.

Сподели с приятели: