Кръстоносните походи
Изтегляне 1.66 Mb. Pdf просмотр
|
| Боят на Калоян с кръстоносците — 1205 г. Картина от Цвятко Димчевски Като подплашен рояк куманите препускат все по̀ на север между хълмовете, ала изведнъж забавят своя ход. Предвкусвайки победата, рицарите ги догонват и се нахвърлят върху тях. Но и куманите са готови. Посрещат ги с къси копия и боздугани. Кипва бой. Рицарите са изненадани от неочаквания отпор. Изведнъж със страхотни бойни викове иззад хълмовете и шубраците излизат скритите български дружини. Те нападат в гръб и плътно ги заобикалят… Предишната увереност на граф дьо Блоа се изпарява. Той разбира на какво се е натъкнал. Но е късно. Нови и нови български дружини никнат сякаш от земята. Някъде наблизо свирят тръбите на император Балдуин, препуснал на помощ. Но и той е обкръжен. Отпред, отляво и дясно, в гръб — отвсякъде напират пешите и конни български войски. „Мечове и примки получавали по шиите тия, които имали (защитен) врат, а пък конете им били избивани. Подобно черен, сгъстен облак налитали скитите, тъй че не било възможно да се измъкнат с конете си, нито да избягат. Така от латинците загинала най-отбраната част на войската, известна със силата на своите копия… А Балдуин бил хванат в плен и отведен в Мизия, където го закарали в Търново и затворили в тъмница, поставен във вериги чак до шията“ — съобщава Вилардуен. А Никита Акоминат потвърждава: „Там на бойното поле останали император Балдуин, който не пожелал да бяга, и граф Луис; император Балдуин бил взет жив, а граф Луис бил убит…“ 70 Пленяването на Балдуин. Белгийска миниатюра от XVII в. Жофроа дьо Вилардуен и Манасие дьо Лил охраняват вратите на Адрианопол да не би обсадените да ударят в гръб кръстоносната войска. Тътенът на сражението не достига до тях. Но от бягащите маршалът узнава за страшното поражение. Напразно той и Манасие дьо Лил се мъчат да ги възпрат и организират за отпор. Ужасът на оцелелите е толкова голям, че заразява всички. Още същата нощ невзелите участие в сражението латинци напускат зловещото място. Тъмнината ги прикрива. Начело на бягащите е Дандоло. Отстъплението прикрива отредът на Вилардуен. „Който можал да се спаси, върнал се с бягство в Цариград. Дожът на Венеция дошъл, бягайки с много хора, които изоставили палатките и багажите си така, както били при обсадата на града. Те никога не се осмелили да се върнат там, толкова голямо било поражението“ — съобщава Робер дьо Клари. Той е беден безимотен рицар, от тия, които най-много леят кръв в сраженията, но никога не могат да се вредят до плячката от алчните сеньори и прелати. Затова злорадо добавя: „Така хубаво им отмъстил бог за надменността и за вероломството, което проявили към бедните хора във войската, и за страшните грехове, които били извършили в града (Константинопол) след превземането му.“ След паметното поражение седем хиляди латинци бягат от Константинопол. Напразно кардинал Бенедикт ги увещава да останат. В ужас е и папа Инокентий III. Какво ли не прави да спаси положението. Ту с ласкави писма придумва българския цар да 71 омекоти гнева си, ту го заплашва на север с маджарите, а от юг с латинците. По негово настояване Калоян се отнася благосклонно към пленения Балдуин. Държи се с него повече като с гост, отколкото като с пленник. Но войските му изтласкват нашествениците от цяла Тракия и Македония. В латински ръце остават само Константинопол, Тесалоника (Солун), Родосто и Селимврия. През 1207 г. Калоян обсажда Тесалоника, чийто крал Бонифаций Монфератски малко преди това загива във войната срещу българите. Но болярските междуособици в България казват своята последна дума. Куманският воевода Манастрас пробожда българския цар в шатрата му… Обсадата е вдигната. През 1222 година епирският деспот Теодор Комнин превзема Тесалоника и слага край на Солунското кралство. Латинската империя агонизира още четиридесет години след гибелта на Солунското кралство. На 25 юли 1261 година, когато латинският гарнизон помага на венецианците в Черно море, константинополското население отваря вратите на никейския император Михаил VIII Палеолог. Само в Средна и Южна Гърция продължават да живеят микроскопични рицарски княжества. Латинската империя загива. От нея остава само мрачен спомен. Една от най-мрачните страници в историята на Византия. |