Кумерио мед” ад – гр. Пирдоп заданието за обхват и съдържание на довос на инвестиционно предложение



страница6/11
Дата25.10.2018
Размер0.78 Mb.
#97645
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

4.3. Води

4.3.1.Повърхностни води


„Кумерио мед” АД е разположен в Златишко-Пирдопското поле, което изцяло се намира във водосбора на р. Тополница, която е с водосборна площ от 1789 m2 и дължина 155 кm (Хидрологичен справочник на реките в България, т.І и т. ІІ, 1958). Хидроложкият режим на р. Тополница в разглежданият участък се контролира в няколко хидрометрични станции - гр. Копривщица, м. Медет, с. Поибрене, на р. Църквищенска. Хидрометричната станция на р. Тополница в местността “Медет” характеризира оттока на реката преди навлизането й в района на влияние на „Кумерио мед” АД, станцията при Поибрене - оттока на реката на изхода от Златишко-Пирдопската котловина, а станцията на р. Църквищенска - отточния режим на реките в района на комбината.

Река Тополница има множество притоци, като до Златишко-Пирдопското поле преобладаващи са десните. В самото поле преобладават левите притоци - р. Пирдопска, р. Златишка, р. Челопечка, р. Църквеничка, р. Селска и р. Мирковска, извиращи от южните склонове на Стара планина. Левите притоци са значително по-маловодни от десните. Притоците р. Златишка и р. Пирдопска непосредствено поемат отпадъчните води от ЮМПМ.

Най-високите части от водосборите им са: на изток връх Косица (2000,5 m) и на запад -връх Свещи плаз (1888,3 m), а най-ниските са при сливането на двете реки. Водосборните басейни на реките в горните им части са разположени по стръмните склонове (среден наклон 150-200 0/00) на Златишкия Балкан, а долните им части - предимно в сравнително равното Златишко-Пирдопско поле (среден наклон около 10-20 0/00).

Основните характеристики на двата притока до тяхното сливане и заустване в р. Тополница са както следва:



  • за р. Златишка - площ на водосбора 73 km2, средна височина-995,7 m, дължина 142,2 km, среден наклон на реката 85,5 0/00. Река Златишка се формира от три реки: р. Църквенишка, р. Курудере и р. Санър дере. Последните се обединяват под името р. Златишка под гр. Златица.

  • за р. Пирдопска - площ на водосбора 39,05 km2, средна височина 877 m, дължина 9,95 km, среден наклон на реката 90 0/00. В границите на гр. Пирдоп се обединяват три малки реки, които надолу носят името р. Пирдопска.

Количеството на валежите в района се разпределя неравномерно през годината. В проекта са посочени данни за средно месечна сезонна и годишна сума на валежите, които са обобщени за осем станции в Таблица 3.2.1.1.(т.1.3.Климат, Хеликс-ООД)

Таблица 3.2.1.1.

Средно сезонна и годишна сума на валежите, мм



Станция

Зима

Пролет

Лято

Есен

Годишна

Пирдоп

104

162

220

130

617

х. Паскал

137

250

214

147

820

Антон

114

188

225

129

656
Медет

126

182

257

159

724

Душанци

120

165

238

137

660

Мирково

112

165

203

134

626
Копривщица

126

195

225

161

737
Шламохранилище

109

169

230

136

644

обезпеченост 25%

121

187

255

151

714

обезпеченост 75%

96

149

202

120

507

обезпеченост 95%

81

125

170

100

475

От данните в таблицата се вижда, че валежите имат ясно изразена тенденция към увеличаване с увеличаване на надморската височина. За станциите в Пирдопското поле годишните суми на валежите са от порядъка на 620-700 мм, а най-малки са тези за Пирдоп, Антон, Мирково. Максимумът на валежите е през лятото, а минимумът е през зимата. В проекта валежните суми са определени чрез изчисляване на градиента на годишните суми между станции Пирдоп и х. Паскал (съответно най-ниска и най-висока надморска височина). Той е равен на 25 мм/100 м. За обекта, който се намира на 780 м надморска височина, годишната сума на валежите е 644 мм и е неравномерно разпределена по всички месеци и сезони на годината.

В Златишко - Пирдопското поле устойчива снежна покривка се образува през зимния период в планинската част, като в края на март и началото на април сняг се наблюдава на височина 1110-1300 m.

В подножието на склоновете реките образуват поройни конуси, поглъщащи частично или напълно повърхностния речен поток. В самото Златишко- Пирдопско поле речната мрежа намалява почти два пъти, поради характера на орографията съществува права и обратна връзка между повърхностни и подземни води.

При посочената специфика на физико-географските и хидро-геоложките условия (Хидрологичен справочник на реките в България, т. ІІІ-1981, т.ІV-1984, ИМХ) повърхностният поток се изменя в твърде широки граници:



  • средният отточен модул е от порядъка на 25 l/s.km2 в района на полето. Средно многогодишните водни количества, преди смесването им, за горепосочените реки са: за р.Пирдопска - 0,71 m3/s, за р. Златишка - 0,52 m3/s. Връх в оттока има през месеците март-април. Минимумите на оттока са през месеците август-септември. Интензивните валежи през лятото са в състояние да предизвикат сериозни пулсации в размера на оттока. За притоците е в сила следното разпределение на естествения отток са: 53% при пролетното пълноводие; 15% през есенния период; 32% през летния сезон.

  • годишното разпределение на водния обем за р.Тополница търпи сериозни корекции в резултат на изградения язовир Душанци и водоема “Жеков дол”. Модулът на средномногогодишният отток на р. Тополница при с. Лесичево е 6,39 l/s.km2 със среден годишен отток 10,2 m3/s и с отток 95% обезпеченост - 4,87 m3 (по Д. Мандаджиев). Модулът на средногодишният отток при с.Поибрене е 7,87 m3/s при коефициент на вариация 0,35, а минималното водно количество (с обезпеченост 95%) е 0,40-0,60 m3/s (Пехливанов). Язовир Душанци е сезонен изравнител, със завирен обем 11,6х106 m3 и се използва за промишлено водоснабдяване на ЮМПМ.

  • минималният естествен отток спада в границите на пълно пресъхване. До пълно пресъхване на р. Пирдопска и р. Златишка не се достига, тъй като те се явяват приемници на отпадъчните води от ЮМПМ и на битово-фекалните води от градовете Златица и Пирдоп. Това осигурява гарантиран минимум от 0,1-0,15 m3/s за р.Пирдопска и 0,05-0,06 m3/s за р. Златишка.

  • р. Църквищенска има модул на оттока 19,4 l/s от кm2-при 50% обезпеченост, коефициент на вариация - 0,195 и коефициент на асиметрия - 0,39. Прогнозира се, че при такава обезпеченост на оттока, около 83 l/s от естествения й отток, се повлияват пряко от дейността на ЮМПМ, без да се отчитат заустваните в реката технологични води.

Основен фактор, влияещ върху качеството на повърхностните води е фактът, че р. Тополница се явява краен събирател на всички притоци, протичащи през полето и замърсени отпадни води от производствени предприятия и населени места. Икономическите промени в последните години не се отразиха съществено на производствената дейност на предприятието, а от тук и върху внасяното от комбината в речните течения замърсяване.

В Доклада за ОВОС да се направи количествена и качествена оценка на водните обекти в района, както следва:



Количествена оценка:

  • Обща характеристика на повърхностните води;

  • Почвени характеристики като фактор за формиране на повърхностния отток;

  • Климатични фактори, влияещи върху формиране на оттока и изменението на водния баланс;

  • Сезонен и годишен ход на оттока на водните обекти на територията на разглеждания район;

  • Депо за калциево-арсенатни кекове – възможност за регулиране и отвеждане на оттока;

  • Оценка на водосборната област;

Качествена оценка на повърхностните води:

  • Фоново състояние на повърхностните води;

  • Съществуващи източници на замърсяване на речните течения;

  • Използване и оценка на съществуващия информационен масив за качеството на водите;

  • Тестване на специално набрана информация с предишна такава;

  • Влияние на водното количество върху качествените параметри;

  • Връзка и влияние на подземните води върху качествените характеристики;

4.3.2.Подземни води


Изследваният район в регионално отношение се намира на границата на две основни хидрогеоложки структури – Балканския и Централно Средногорските хидроложки масиви. Условната хидрогеоложка граница между двата масива се приема Задбалканския разлом. Твърде вероятно е да се формира обща водонапорна система с преобладаващо подхранване от издигнатите части на Стара планина и Средна гора.

Областта на преобладаващо разтоварване на водонапорната система се очертава морфоложки в Златишко-Пирдопската котловина между хипсометрични нива 500 и 800 m, а хидроложки в горното течение на р.Тополница и долните течения на нейните притоци - р.Еленска, р.Пирдопска, р.Златишка и др.

Подземните води в района са преобладаващо инфилтрационен тип, като се подхранват от валежи и стичащи се повърхностни води. Те се дренират от естествени извори, в руслата на реките в котловинната част, от водовземни съоръжения за питейно-битово и техническо водоснабдяване, както и чрез хоризонталните дренажи на хидромелиоративна система "Средногорие".

В регионално отношение се отделят три хидрогеоложки комплекса - Докамбрийски и Палеозойски скали от Балканския масив, Докамбриски и Палеозойски скали от Средногорския масив, Кватернернерни хоризонти.

Водите в първата хидрогеоложка единица се формират в напуканите и нарушени зони, както и в изветрителната кора. Водовместващите скали в повечето случаи са силикатни и водите са ултра пресни с неутрална или слабо киселинна реакция и висока стойност на окислително-възстановителния потенциал. Главните йони са HCO3, SO4, Ca и Na, с относително високо съдържание на Si и азотно-кислороден газов състав. Водообилността на този комплекс е ниска. Модулът на подземен отток е оценен на 0.4 - 0.5 l/s от квадратен километър.

Водите на втората хидрогеоложка единица (на Средногорския масив) са пукнатинен тип, като циркулират преимуществено в разломни и напукани зони. Порови води се отбелязват в зоните на развитие на мощна изветрителна кора. Водите са хидрокарбонатни до хидрокарбонатно-сулфатни, пресни, неутрални до слабо алкални, с висок окислително-възстановителен потенциал и с азотно-кислороден газов състав. Водообилността на този комплекс е ниска, като модула на подземен отток е оценен на 0.1 - 0.5 l/s от квадратен километър.

В кватернерните водоносни хоризонти (алувиален и пролувиален) са акумулирани порови по тип и безнапорни по характер подземни води.

Алувиалните водоносни хоризонти са изградени от чакълестите и песъчливи пластове и лещи в терасите на реките. Водоносният хоризонт е разслоен от песъчливи глини и глини, с чакълести включения и често отделните водоносни слоеве нямат хидравлична връзка помежду си. Общата мощност на водоносния хоризонт е от 2 до 20 m, а проводимостта му е по-малка от 50 m2/дн (0.00058 m2/s). Поради ограниченото площно разпространение и малка дебелина те в повечето случай са слабо водообилни.

Поровите води от пролувиалния водоносен хоризонт се формират в чакълите и валуните от пролувиалните конуси в северната част на района. Мощността на хоризонта достига 80-100 m в северната периферия на басейна, като постепенно намалява на юг.

Водонаситените тела са неиздържани пространствено, като типичната форма е лещовидната. Вероятно това е причината да бъдат установявани и слабонапорни води по време на проучванията на площадката за хвостохранилището. В по-голяма част от случаите над водоносния хоризонт залягат глинести отложения, които служат за изолиращ пласт. Подхранването на хоризонта е главно от скатови води и от инфилтрация.

Общата минерализация на кватернерните води е в рамките на 0,07 до 0,55 г/л , Макрокомпонентната типизация се изменя от SO4-HCO3-Ca-Na, HCO3-Ca-Mg и HCO3-SO4-Ca- Mg-Na, с високи стойности на окислително-възстановителния потенциал.

Надолу по потока подземните води в района са силно замърсени от работата на медодобивния комбинат, като замърсяването е локализирано на територията на комбината и ограничено от източната периферия на гр.Златица и западната периферия на гр.Пирдоп.

По време на проведено проучване на площадката предвидена за изграждане на депото за калциево – арсенатни кекове в проучвателните сондажи бяха установени водни нива както следва:


Дата

Водно ниво, m

Сондаж 1

Сондаж 2

Сондаж 3

Сондаж 4

12.10.2005 г.

-

10,25

Сух до 11,0 m

7,85

13.10.2005 г.

4,17

8,45

Сух до 10,75 m

5,38

18.10.2005 г.

Обрушен до 4,14 m

8,42

Сух до 10,75 m

Обрушен до 4,54 m

26.10.2005 г.

Обрушен до 4,12 m

8,46

10,72

Обрушен до 3,32 m

18.11.2005 г.

Обрушен до 4,12 m

8,60

Сух до 10,68 m

Обрушен до 3,32 m

В сондаж 4 е установено наличие на “етажно” (наричат го още “висящо”) водно ниво. При сондирането бе установена поява на водно ниво на дълбочина 2,0 m. На дълбочина под 4,0 m, обаче, чакълите бяха сухи.

Наличието на горно, “етажно” водно ниво в сондаж 4 предизвика значително и продължително обрушване на стените на този сондаж.

“Етажни” водни нива са установени и при предшестващи проучвания [6].

Колебанията на водните нива са слабо изучени. Те не са били предмет на систематично и целенасочено изучаване. Данните за водните нива са получени като съпътстващ резултат при изследване на химическия състав на подземните води. Измерванията по правило са редки, в някои случаи много редки (има случаи и веднъж годишно). Тези измервания не са привързани строго към хидрогеоложките цикли на максимуми и минимуми в колебанията на водните нива.



С най-добра представителност (поради най-голям брой изследвания) са данните за водните нива в пиезометри №№ PL1, PL3, PL4, PL9, PL18, PL19, PL20 и ВН 2799. Получените от тези пиезометри данни за амплитудите в колебанията на водните нива са както следва:

Пиезометър

Най-плитководно ниво

Най-дълбоко водно ниво

Амплитуда,m


Дата

Ниво,m

Дата

Ниво, m

PL1

26.05.2005 г.

6,14

12.09.2003 г.

10.63

4,49

PL3

20.08.2002 г.

6,06

19.12.2003 г.

8,82

2,76

PL4

24.02.2000 г.

5,35

17.10.2000 г.

10,90

5,55

PL9

20.08.2002 г.

7,03

19.12.2003 г.

9,86

2,83

PL18

08.2005 г.

2,39

01.05.1999 г.

10,00

7,61

PL19

4.07.2005 г.

4,92

22.11.1999 г.

7,92

3,00

PL20

15.03.1999 г.

5,58

29.09.2003 г.

10,17

4,59

ВН 2799

08.05.2000 г.

9,27

31.10.2001 г.

15,02

5,75

На фиг 3.3.2.1. е показана схема на териториалното разположение на горните пиезометри с карта на хидроизохисти към 27.01.2000 г.



Фиг. 3.3.2.1. Разположение на пиезометри за наблюдение на водните нива с карта на хидроизохипси към 27.01.2000 г.

При залягане на подземните води на дълбочина 2,5 – 3,0 m величината на зимно-пролетната инфилтрация практически не зависи от водното ниво в предшестващия лятно-есенен сезон. Поради това предвиждаме възможно покачване на водните нива спрямо измерените в процеса на проучването с 1,0 m.

В североизточната и северозападна части от проучената площ до нейната централна част посоката на движение на подземните води е на югозапад с градиент на потока 0,067. В централната и южна част от проучената площ се наблюдава локално изкривяване на хидроизохипсите, при което възниква посока на движение на подземните води на северозапад, а градиентът на потока намалява до 0,01-0,023. Това изкривяване е повлияно от наличието на „етажно” водно ниво в сондаж 4, но най-вероятно преобладаващ фактор са вариации в проводимостта на пролувиалните отложения. Локални изкривявания на хидроизохистите с подобен характер са били установени и в други части от територията на „Кумерио Мед”при предшестващи проучвания [8].

Посоката на движение на подземните води съвпада с посоката на движение в съседните територии от „Кумерио Мед”, т.е. на югозапад. Градиентът на потока, обаче, в съседните територии е съществено различен: 0,018 – 0,042, като между пиезометри PL1, PL 10 и PL18 той е 0,041. Очевидно, водното ниво в сондаж 1 е повлияно от локални фактори в посока повишение.

Химическият състав на подземните води е изследван с една водна проба, взета на 13.10.2005 г. от сондаж 4, т.е. от участък, където подземните води са преминали през цялата територия на проектираното ново депо за калциево-арсенaтни кекове. Така взетата проба характеризира участък, който е най-силно повлиян от съществуващите замърсявания на подземните води на територията на “ Кумерио Мед” гр. Пирдоп.

Водата от сондаж 4 е сулфатно-калциево-магнезиева с обща минерализация 670 mg/l. За разглеждания район е характерно повишеното съдържание на сулфати. Произходът на сулфатите може да бъде различен – от разтваряне на пирит, съдържащ се в скалните формации, до замърсяване с прах или по дифузионен път от съществувалия в миналото медодобивен комбинат “Г. Дамянов”. Все пак неповлияните от интензивно замърсяване подземни води са хиброкарбонатни или хидрокарбуратно-сулфатни, а фоновото съдържание на сулфати често надвишава екологичния праг, но е под прага на замърсяване. Регистрираното съдържание на сулфати (341,1 mg/l) чувствително надвишава прага на замърсяване (150 mg/l). Високото съдържание на сулфати води до стойности на рН под безопасните за човека граници (рН = 6,4). Водата не съдържа белези на прясно органично замърсяване: съдържанието на нитрити и амоняк е под екологичния праг, перманганатната окисляемост е по-малка от допустимите стойности съгласно Наредба № 9/ 16.03.2001 г. за качествата на подземните води за питейно-битова водоснабдяване. Съдържанието на нитрати (19,0 mg/l) надвишава екологичния праг, но е под прага за замърсяване (30 mg/l) и допустимите стойности съгласно Наребда № 9. По всяка вероятност то е резултат от широката употреба в миналото на азотни торове. Съдържанието на хлор е под екологичният праг. Всичко това свидетелства, че подземните води не са замърсени антропогенно от органични замърсители.

Съдържанието на олово, мед, цинк, кадмий, алуминий и фосфати е под екологичния праг. Значително над прага на замърсяване (50 μg/l) е съдържанието на манган (1,117 mg/l). Това в случая няма практическо значение, тъй като високите стойности на съдържание на манган биха били пречка за ползване на водата за питейно водоснабдяване, а тове не е нужно и е невъзможно по други причини. Причината за високото съдържание на манган е неясна, но най-вероятно е резултат от естествени природни фактори.

Регистрираното ниво на замърсяване със сулфати (341,1 mg/l) е под очакваното съгласно картата за мониторингов контрол от 26.05.2005 г. [15] (500 – 1000 mg/l). Същото се отнася и за стойността на рН (6,4), която е над очакваната стойност съгласно съответната карта [15] (5,5 – 6,0). Съдържанието на кадмий (<0,0010 mg/l) е също много по-ниско от очакваното (0,05 – 0,1 mg/l).

Поради високото съдържание на сулфати и манган, а също поради стойност на рН извън допустимия интервал водата е негодна за питейно водоснабдяване. Водата е негодна за напояване поради високо съдържание на манган и стойност на рН извън нормалния диапазон (6,5 – 8,4).

Водата не е нитратно, сулфатно и магнезиево агресивна спрямо бетона. Водата е слабоагресивна хидрокарбонатно спрямо бетон с водоциментно отношение В/Ц 0,56 – 0,60 и не е агресивна спрямо бетон с водоциментно отношение ≤ 0,55. Водата е слабоагресивна сулфатно спрямо несулфатоустойчив бетон с водоциментно отношение 0,56 – 0,60 и не е агресивна спрямо несулфатоустойчив бетон с водоциментно отношение ≤ 0,55, какато и спрямо всички видове сулфатоустойчив бетон. Водата е слабоагресивна спрямо въглеродната стомана.

В ДОВОС да се направи:


  • Анализ на съществуващата информация относно влиянието на физико-географски и геоложки фактори върху хидроложката обособеност на подземните води в разглеждания район

  • Провеждане на изследвания за определяне на хидрообразуващите фактори при подземните води: мощност на структурата и хидравлични характеристики (водопроводимост, водоотдаване и др.)

  • Ползване на информационни масиви в държавни и други информационни центрове, свързани с качествата на подземните води;

  • Оценка на подземните води в района на площадката и на влиянието на реализацията на инвестиционното предложение върху качеството им.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница