V. Понятието за „аз" срещу Аза

1. Учението на света е изградено върху едно понятие за „аза", приспособено към земната реалност. ²И то му съответства добре. ³3а него съществува представа, която отговаря на света на сенки и илюзии. ⁴Тук този „аз" се чувства като у дома си, където онова, което вижда е единно с него. ⁵Учението на света има за цел да изгради понятие за „аза". ⁶Това е неговото предназначение; ти идваш без „аз" и си го изграждаш в процеса на учение. ⁷ И когато достигнеш „зрялост", ти си го усъвършенствал така, че да срещнеш света на равноправни начала.

2. Понятието за „аза" се изгражда от теб. ²То не отговаря на твоята истинска същност. ³Това е идол, изграден, за да заеме мястото на твоята реалност като Син Божи. ⁴Понятието за „аза", на което учи светът, не е това, което изглежда. ⁵Защото е изградено, за да послужи на две цели, само една от които може да се разпознае от съзнанието. ⁶Първата представя облика на невинността, аспекта, чрез който се манипулира. ⁷Това лице се усмихва, очарова и създава впечатлението, че обича. ⁸То търси съмишленици, и понякога се отнася със съчувствие към страдащите, а понякога им предлага утеха. ⁹То е убедено, че е добро сред един зъл свят.

3. Този аспект на „аза" може да се разгневи, защото светът е лош и неспособен да предостави онази любов и закрила, коя­то заслужава невинността. ²Ето защо, това лице често е мокро от плач, поради несправедливостите на този свят спрямо онези, които са благородни и добри. ³Този аспект никога не напа­да пръв. ⁴Но ежедневно стотици дребни неща дразнят негова­та невинност, провокирайки раздразнение, което накрая стига до открити обиди и ругатни.

4. Лицето на невинност, което така гордо си налага концепци­ята за „аза", може да приеме агресията в самозащита, защото не е ли добре известен факт, че светът се разправя жестоко с беззащитната невинност? ²Никой, който си създава представа за самия себе си, не пропуска това лице, защото се нуждае от него. ³Другата страна не му се иска да види. ⁴Но насам обръща поглед учението на света, защото тук се установява „реалносттa" на този свят, за да гарантира трайността на идола.

5. Зад лицето на невинността съществува един урок, който концепцията за „аза" цели да те научи. ²Това е урок по ужас­но разместване на понятията и толкова унищожтелен страх, че усмихнатото лице, което то скрива, е принудено вечно да oтклонява поглед, за да не забележи дълбоката лъжа, която се крие зад него. ³Урокът учи на следното: „Аз съм това, което си направил от мен, и когато ме погледнеш, биваш осъден поради моята същност." ⁴Светът се отнася към тази концепция за „аза" с одобрителна усмивка, защото тя гарантира, че пътищата на света се пазят сигурно и онези, които вървят по тях, няма къде да избягат.

6. Това е централният урок, който трябва да гарантира това, че твоят брат ще бъде подложен на вечно осъждане. ²Защото то­ва, което си ти, се е превърнало в негов грях. ³3а него няма прошка. ⁴Вече няма значение какво върши, защото ти сочиш с пръст обвинително към него, непоколебимо и категорично. ⁴То­зи пръст сочи и към теб, но това се държи дълбоко забулено в мъгла зад лицето на невинността. ⁵И в тези забулени ниши се пазят и таят в мрака всички негови и твои грехове и там те не могат да се възприемат като грешки, които светлината е в състояние да разбули. ⁶Ти не можеш да бъдеш обвинен за онова, което си, нито можеш дa промениш нещата, които те кара да вършиш. ⁷Така твоят брат се превръща зa теб в символ на собствените ти грехове и ти мълчаливо, но настойчиво го обвиняваш за това омразно нещо, в което си се превърнал.

7. Понятията се усвояват. ²Те не са естествени. ³Те не сьществуват отделно от учебния процес. ⁴Не са дадени, следователно трябва да са изградени. ⁵Нито едно такова понятие не отговаря на истината, всички произхождат от трескавото въображение, разгорещено от омраза и деформирано под влияние на страх. ⁶Какво е понятието, ако не мисъл, на която нейният създател придава собствен смисъл? ⁷Понятията поддържат света. ⁸Но те не могат да бъдат използвани, за да демонстрират реалността на този свят. ⁹Защото всички са изградени в рамките на света, раждат се от сенки, разрастват се в неговите рамки и накрая „узряват" в мислите му. ¹⁰Те са идеи за идоли, изрисувани с четките на света, които не могат да създадат дори и една един­ствена картина, която да представлява истината.

8. Концепцията за „аза" е лишена от смисъл, защото тук ни­кой няма да може да разбере на какво служи и следователно не може да представи онова, което е. ²Но всяко учение, направля вано от света, започва и свършва с единствената цел да те научи на тази концепция за аза, за да избереш да следваш законите на този свят и никога да не се стремиш да преодолееш него­вите пътища и да осъзнаеш по какъв начин гледаш на себе си. ³Сега Светия Дух трябва да намери начин да ти помогне да разбереш, че това понятие за Аз трябва да се преодолее, ако искаш да ти се даде мир на съзнанието. ⁴Не може да се прео­долее наученото, освен само с уроци, които са насочени към това да те научат, че ти си нещо друго. ⁵Защото в противен слу чай от теб ще се иска да замениш сегашните си убеждения с пълна загуба на Аза и в теб ще се надигне още по-голям страх.

9. Така уроците на Светия Дух следват план, който включва лесна последователност, така че, дори ако се появи известно безпокойство понякога и нещастие, наученото не се разрушава рязко, а само доказателственият материал се разбира по нов начин. ²Нека тогава да разгледаме какви са доказателствата, че твоят брат те е превърнал в това, което си. ³Защото дори ако още не разбираш, че си мислиш така, сигурно вече си узнал, че се държиш по такъв начин. ⁴Нима той реагира вместо теб? ⁴И нима знае какво трябва да се случи? ⁶Може ли да предвиди какво те чака, изпитанията, които ще преживееш, и начинът, по който ще постъпиш при всяко обстоятелство? ⁷Той сигурно също е участвал в създаването на света, за да има такава далновидност по отношение на нещата, които предстоят.

10. Едва ли си изцяло продукт на своя брат. ²Та дори ако е та­ка, кой ти е дал това лице на невинност? ³Това твоят принос ли е? ⁴Кой е тогава този „аз", който го е създал? ⁵И кой се чувства измамен от тази твоя доброта и я атакува по този начин? ⁶Нека да забравим глупостта на тази концепция и просто да се за­мислим за следното - според собствените ти представи ти притежаваш две страни. ⁷Ако едната е излъчена от твоя брат, кой тогава е създал другата? ⁸И от кого трябва нещо да се пази в тайна? ⁹Дори ако светът е зъл, пак няма нужда да криеш своя произход. ¹⁰Съществува ли някой, който да го види? ¹¹И ако няма нищо, което да напада, защо трябва да се защитаваш?

11. Вероятно причината, поради която тази представа трябва да се държи на тъмно е тази, че на светло тъкмо ти ще я прие­меш за невярна. ²А какво ще стане със света, който виждаш, ако се разместят всичките му разбирания? ³Твоето понятие за света се опира на това понятие за „аза". ⁴Ако някое от тези две понятия се постави под съмнение, и двете ще изчезнат. ⁵Светия Дух не се стреми да те хвърля в паника. ⁶Така че Той само отправя съвсем деликатен въпрос.

12. Има някои алтернативи относно твоята същност. ²Би могъл например да бъдеш онова, което избираш да бъде твоят брат. ³Това променя концепцията за „аза" от нещо напълно пасивно и поне дава път за активен избор и до известна степен признава, че сиурно е осъществено някакво взаимодействие помежду ви. ⁴Тук се прокрадва разбирането, че ти избираш и за двама ви и онова, което той символизира за теб, е получило смисъла си от Теб. ⁵То показва известен проблясък на разбиране на закона на възприятието, че каквото виждаш, отразява състоянието на виж­дащия. ⁶И все пак, кой е направил първоначалният избор? ⁷Ако ти си това, което си избрал да бъде твоят брат, значи е имало ал­тернативи, между които да избираш, и някой трябва първо да е решил да избере едната и да се отърси от другата.

13. Макар че тази стъпка има своите предимства, тя все още не отговаря на основния въпрос. ²Нещо трябва да се е случило пре­ди появата на тези концепции за аза. ³И трябва да е имало нещо, което е научило онова, което ги е породило. ⁴То не може да се обясни нито с едната, нито с другата гледна точка. ⁵Основното предимство на прехода от втората към първата гледна точка, е, че е дадено място на избора по твое собствено решение. ⁶Но ти спечелваш това с почти равностойна загуба, защото сега се чувстваш виновен зa същността на твоя брат. ⁷И трябва да споде­лиш вината му, защото според собствените си представи ти си направил този избор за него. ⁸Но ако преди той беше предате­лят към теб, сега се оказваш осъден заедно с него.

14. Концепцията за „аза" е била винаги главното занимание на света. ²И всеки вярва, че той сам трябва да намери отговора на тази загадка. ³Спасението може да се разглежда като спасение от концепциите. ⁴То не се занимава със съдържанието на съзна­нието, но с простото твърдение, че то мисли. ⁵А всичко, което може да мисли, има избор и може да се покаже, че различни­те мисли имат различни последици. ⁶Така съзнанието може да научи, че всичко, което вижда, отразява дълбокото объркване, което чувства по отношение на това как е създадено и каква е неговата същност. ⁷И смътната концепция за „аза" се появява, за да даде отговор, който не знае.

15. Не търси своя Аз в символи. ²Не може да съществува концеп­ция, която да символизира това, което си. ³Какво значение има каква концепция ще приемеш, когато възприемаш едно „аз", което е във връзка със злото и реагира спрямо злините? ⁴Твоята концепция за „аза" ще си остава безсмислена. ⁵И ти няма да разбереш, че взаимодействаш единствено със самия себе си. ⁶Да виждаш света виновен е само знак, че твоето учение се ръководи от света и ти виждаш света такъв, какъвто възприемаш сам себе си. ⁷Концепцията за „аза" обхваща всичко, което поглед неш, и нищо не остава извън това възприятие. ⁸Ако можеш да бъдеш засегнат от каквото и да било, ти съзираш картината на тайните си желания. ⁹И нищо повече. ¹⁰И в своето страдание, каквото и да е то, ти виждаш скрито желание към унищожение.

16. Ти ще си създадеш много понятия за „аза" в процеса на обучение. ²Всяко понятие ще отразява промените в твоите взаимоотношения при промяна на начина, по който сам гледаш на себе си. ³Ще има известно объркване всеки път, когато се осъществява промяна, но ти се благодари, че онова, на което те е научил светът, загубва постепенно власт над съзнанието ти. ⁴И бъди сигурен и щастлив в увереността, че тази власт най - накрая ще се преустанови и ще остави съзнанието ти в мир. ⁵Ролята на обвинител ще се появява на много места и под множество форми. ⁶И всяка ще ти се стори обвиняваща. ⁷Но не се страхувай, че няма да се преодолее.

17. Светът не може да ти внуши никакви представи за теб самия, ако ти не желаеш да ги усвоиш. ²Ще дойде момент, когато всички представи ще изчезнат и ще се окаже, че не знаеш кой си. ³В такова разкрепостено и открито съзнание се връща истината, без спънки и пречки. ⁴Където се изоставят копцепциите за „аза", там се открива истината точно такава, каквато е. ⁵Когато всяка концепция се постави под съмнение и въпрос и се разбере, че е изградена върху презумции, които не издържат на светло, тогава истината свободно прониква в своето све­тилище, пречистена и отърсена от вина. ⁶Светът не се страхува от никое твърдение повече, отколкото от следното:

1. Ти или виждаш плътта, или разпознаваш духа. ²Не съществува компромисно положение между двете. ³Ако плътта е реална духът е неистинен, защото реалното отрича своята про тивоположност. ⁴Няма друг избор на виждане, освен този. ⁵Какъвто избор направиш в този случай, той ще реши всичко, което ще виждаш и смяташ за реално и истинно. ⁶От този единствен избор зависи целият свят, защото тук ти установяваш кой си - дали вярваш, че си плът или дух. ⁷Ако избереш плътта, никога няма да избегнеш реалността на тялото, защото ти си избрал неговата реалност. ⁸Но избереш ли духа, цялото Небе се надвесва да докосне очите ти и да благослови свеще­ния ти поглед, за да не виждаш повече света на плътта, освен за да го изцелиш, утешиш и благословиш.

2. Спасението е преодоляване. ²Ако избереш да виждаш тялото, ти виждаш свят на разделение, на несвързани неща и събития, които нямат никакъв смисъл. ³Един идва и си отива със смъртта, друг е обречен да страда и да губи. ⁴Никой не е точно това, което е бил предишния миг, нито ще бъде такъв в следващия. ⁵Възможно ли е да се довериш на нещо, което толкова много се променя; достоен ли е за доверие този, който е само прах? ⁶Спасението е преодоляване на всичко това. ⁷Защото постоянството изниква пред погледа на онези, чиито очи спасението е освободило от това да преценяват колко им коства вината, защото са предпочели да се освободят от нея.

3. Спасението не изисква да виждаш духа, като не възприе­маш тялото. ²То изисква само да избереш духа. ³Защото ти можеш без никаква помощ да възприемеш тялото, но не зна­еш как да виждаш света отделно от него. ⁴Спасението ще пре­одолее този твой свят и ще ти позволи да видиш друг свят, който очите ти никога няма да открият. ⁵Недей да се питаш как въобще е възможно това. ⁶Ти не разбираш как това, което виждаш, се е появило пред очите ти. ⁷Защото ако разбираше, то щеше да изчезне. ⁸Воалът на невежеството е паднал върху доброто и злото и трябва да се преодолее, за да изчезнат и две­те, и да може възприятието да не намери къде да се укрие. ⁹Как става това? ¹⁰Въобще не става. ¹¹ Какво във вселената, сът­ворена от Бога, все още трябва да стане?

4. Само от невежество би могъл да мислиш, че трябва да изп­равящ пътя към Небето. ²Дадени ти са средствата, чрез които да видиш света, който ще дойде на мястото на онзи, който ти си създал. ³Да бъде твоята воля! ⁴Както на Небето, така и на зе­мята, това е извечно истинно. ⁵Няма значение къде вярваш, че се намираш, нито какво приемаш за истина по отношение на себе си. ⁶Няма значение към какво гледаш, нито какво изби­раш да чувстваш, мислиш или желаеш. ⁷Защото Сам Бог е ка­зал: „Да бъде твоята воля". ⁸И ще ти бъде дадено според нея.

5. Ти, който вярваш, че можеш да избереш да видиш Божия Син такъв, какъвто самият го искаш, не забравяй, че никое понятие не може да издържи срещу истината за твоята същност. ²Преодоляването на истината ще бъде невъзможно. ³Но не е трудно понятията да се променят. ⁴Едно ясно виждане, което не се вмества в картината, видяна преди, ще промени света за очите, които се учат да виждат, защото концепцията за аза се е променила.

6. Неуязвим ли си? ²Тогава светът става безопасен в очите ти. ³Прощаваш ли? ⁴Тогава и светът е прощаващ, защото ти си му простил грешките и затова той те вижда през очите, с които го виждаш ти. ⁵Нима ти си тяло? ⁶Тогава целият свят се възприема като вероломен и готов да убива. ⁷Или си дух, безсмъртен, неподлагащ се на разложение и неопетнен от греха? ⁸Тогава светът се вижда като стабилен, напълно достоен за твоето доверие; едно щастливо място за кратък отдих;, където няма защо от нищо да се страхуваш, а можеш само да обичаш. ⁹Кой остава отхвърлен от хората, които са добри по сърце? ¹⁰И какво може да наскърби истински невинният?

7. Да бъде твоята воля, свято дете Божие. ² Безотносително към това дали виждаш себе си на земята, или на Небето. ³Волеизявлението на Отца е неизменно. ⁴Истинатa в теб остава сияйна като звезда, чиста като светлината и невинна като самата лю­бов. ⁵И ти си достаен да бъде твоята воля!

1. Процесът на научаване означава промяна. ²Спасението не се стреми да използва средства, които са все още твърде чужди за твоето мислене, за да бъдат полезни, нито да извършва непо­нятни за тебе промени. ³Понятията са необходимост дотогава, докато си служиш с възприятия, и промяната на възприятията е задача на спасението. ⁴Защото то трябва да се справя с проти­воречията, не с истината, която няма противоположност и е не­изменна. ⁵Според понятията на света виновните са „лошите", а невинните са „добрите". ⁶И всеки на света си е изградил такава представа за себе си, според която всичко „добро" се отчита, за да оправдае „лошото". ⁷И никой не вярва в „доброто" у други­те, защото е убеден, че зад него се таи „зло". ⁸Тази концепция подчертава измяната и доверието става невъзможно. ⁹И тя не може да се промени, докато възприемаш „лошото" в себе си.

2. Не можеш да различиш своите „зли" помисли, докато виждаш някакъв смисъл в агресията. ²Ти ги долавяш понякога, но не гледаш на тях като на лишени от собствен смисъл. ³Така че те се явяват в страховита форма, с все още скрито съдържание, зa да разколебаят твоята жалка представа за самия себе си и да я очернят с поредното „престъпление". ⁴Ти не можеш да си дариш собствената си невинност, защото представите ти за теб сам са твърде объркани. ⁵Но е достатъчно един едничък твой брат да се яви в очите ти достоен за прощение, и твоята кон­цепция за себе си ще се измени напълно. ⁶Твоите „зли" мисли са опростени заедно с неговите, защото ти не си им позволил да повлияят върху теб. ⁷Ти си се отказал да бъдеш символ на неговата вина и зло. ⁸И доверявайки се на доброто в него, ти се доверяваш на доброто в себе си.

3. На езика на понятията, по този начин ти виждаш в него не­що повече от едно тяло, защото доброто никога не е нещо, как­вотo изглежда тялото. ²Действията на тялото се възприемат като изхождащи от „по-низшата" част в теб, а така също и в него. ³Когато вниманието е съсредоточено върху доброто в него, тялото пpecтава така ярко дa се откроява в твоите очи и с течение на времето ще изглежда не повече от сянка, която обгръща доброто. ⁴И това ще бъде твоята концепция за себе си, когато достигнеш света, лежащ отвъд пределите на картините, които мо­гат да ти предложат твоите телесни очи. ⁵Защото ти няма да изтълкуваш онова, което виждаш, без Помощта, Която ти е дал Бог. ⁶А в Неговите очи наистина съществува друг свят.

4. И ти живееш в този свят така, както и в настоящия. ²Защото и двата свята са концепции за аза, взаимозаменяеми, но несъв­местими. ³Противоречието е далеч по-голямо, отколкото си мислиш, защото ти ще обикнеш тази концепция за себе си, за­щото тя не се отнася само до теб. ⁴Родена като дар за този, когото не възприемаш като себе си, тя е дарена на теб. ⁵Защото твоята прошка, дадена на него, сега вече е получена от двама ви.

5. Имай вяра в този, който крачи редом с теб, за да се промени твоята внушаваща страх концепция за себе си. ²Виждай доброто в него, за да не се плашиш от своите „зли" мисли, защото те не могат да замъглят начина, по който го възприемаш. ³И всичко, нужно, за да се извърши промяната, е твоето желание тя да се осъществи. ⁴Не се иска нищо повече. ⁵В името на това не забравяй какво ти е донесла сегашната ти концепция за себе си и се радвай, че ти се предлага противоположното. ⁶Протегни ръка, за да получиш дара на благородната прошка, която даряваш на всеки, който се нуждае от нея, също както и ти. ⁷И нека суровата представа за себе си бъде заменена от представа, която ти носи Божия мир.

6. Представата, която сега имаш за себе си, ти гарантира никога да не осъществиш своето предназначение тук. ²По този начин тя те обрича на горчивото чувство на дълбока депресия и безплодност. ³Но не е необходимо да се съсредоточи върху нея цялото внимание, ако не решиш да я поддържаш без всякаква надежда за npомяна и да я пазиш непроменлива и скрита в съзнанието си. ⁴По - скоро я предай на Този, Който разбира промените, които са необходими в тази представа, за да осъществиш предназначението си да даваш мир, за да имаш мир. ⁵В съзнанието ти съществуват алтернативи и ти можеш да погледнеш на себе си по друг начин. ⁶Не предпочиташ ли да разглеждаш себе си като човек, който е иужен на спасението на света, а не е негов враг?

7. Концепцията за „аза" стои като щит, като безмълвна барикада срещу истината и я скрива от погледа ти. ²Всичко, което виждаш, са представи, защото гледаш на тях като през екран, който замъглява зрението ти и деформира виждането, така че нищо да не съзираш ясно. ³Светлината е отстранена от всичко, което гледаш. ⁴В най-добрия случаи виждаш само сянка на онова, което се намира отвъд. ⁵В най - лошия просто виждаш мрак и възприемаш ужасяващи представи, които произтичат от мисли за вина и понятия, породени от страх. ⁶И това, което виждаш, е адът, защото страхът е ад. ⁷Всичко, което ти е даде­но, е за разкрепостяване; зрението, виждането и вътрешният Водач всички те водят вън от ада заедно с любимите ти съще­ства и цялата вселена.

8. Виж своята роля във вселената! ²На всяка частица от истинс­кото творение Бог на Любовта е поверил цялото спасение от адските страдания. ³И на всеки Той е дал благодатта да бъде спасител на онези свети личности, които са поверени специал­но на неговите грижи. ⁴И всеки научава това, когато за първи път погледне на своя брат като на себе си; и вижда в него огле­дало на самия себе си. ⁵Така се създава понятието за него самия, защото няма преграда между виждането и видяното, която да съди. ⁶В тази единна визия всеки вижда лика на Христос и раз­бира, че гледа на всички по този начин. ⁷Защото идва светлина на мястото на някогашния мрак и завесата се вдига от очите му.

9. Воалът над лицето на Христос, страха от Бога и спасението, любовта към вината и смъртта - всичко това са различните названия на една и съща грешка - че съществува разграниче­ние между теб и твоя брат, че сте разделени от една илюзия, която го отблъсква от теб и от самия себе си. ²Мечът на осъж­дането е оръжието, което даваш на илюзията за себе си, за да може тя да си отвоюва пространството, което да държи твоя брат на разстояние, неизпълнено с любов. ³Но докато държиш този меч, ти възприемаш тялото си като идентично с теб са­мия, защото си обречен на раздяла от гледна точка на онзи, който държи огледалото, отразяващо друго виждане спрямо него, а следователно и спрямо теб.

10. Какво е изкушението, ако не желание да останеш в адски мвки? ²И какво може да породи то, ако не една представа за теб, според която претърпяваш агонията и мъките на ада? ³Който се е отказал да гледа на брат си по подобен начин, той спасил себе си, но е станал спасител и за всички останали. ⁴Бог е доверил всичко на всеки, защото да бъдеш спасител само отчасти, означава да бъдеш само отчасти спасен. ⁵Светите хора, дадени ти от Бога, за да ги спасиш, са всички, които виждаш или срещаш, без да знаеш кои са; всички, които си ви­дял за малко и забравил; всички, които си виждал отдавна и с които вече рядко се срещаш, потъналите в забрава и още неродените. ⁶Защото Бог ти е отдал Своя Син, за да го спасиш от всички негови концепции.

11. Ho докато желаеш да стоиш в ада, как би могъл да бъдеш спасител на Божия Син? ²Как би могъл да познаеш неговата святост, когато я разглеждаш откъснато от своята святост? ³За­щото светостта се вижда през свещени очи, които гледат не­винността вътре в себе си и по този начин очакват да я видят навсякъде. ⁴И така, те я извикват у всеки, към когото обърнат поглед, за да отговори на собствените им очаквания. ⁵Такава е визията на спасителя; да вижда своята невинност във всичко, което погледне и своето спасение навсякъде. ⁶Той не издига никакви предварителни понятия за себе си, които да застанат между неговите спокойни и отворени очи и онова, което виж­да! ⁷Принася светлина на онова, което гледа, за да го види тако­ва, каквото е в реалността.

12. Под каквато и форма да се явява изкушението, то винаги отразява желанието да бъдеш един друг Аз. ²И от това желание се поражда концепцията, която учи, че ти си това, което жела­еш да бъдеш. ³Това ще остане твоята концепция за Аза, докато се отхвърли желанието, което я е породило. ⁴Докато храниш такова желание, ти ще виждаш своя брат подобен на онова Аз, чийто образ е породен от твоето желание. ⁵Зрението е лишено от силата да твори, затова то е само отражение на желаното. ⁶Но то може да изразява и ненавист, и любов - в зависимост от простия избор: да се съединиш с видяното или да стоиш кол­кото се може по-далеч от него.

13. Истинното виждане на спасителя е свободно от всяко осъж­дане над твоя брат, както и от всяко осъждане над тебе самия. ²То не вижда миналото в никого. ³И така, служи на едно напъл­но открито съзнание, незатъмнено от стари концепции и гото­во да вижда само онова, което носи настоящето. ⁴Виждането на спасителя не може да съди, защото не знае. ⁵И признавайки това, то просто пита: „Какъв е смисълът на видяното от мен?" ⁶Тогава идва отговорът. ⁷И вратата се отваря, за да засияе лице­то на Христос над молещия в невинност да види скритото зад воала на старите идеи и древни концепции, лелеяни така дъл­го и заслонили истинното виждане на Христос в теб.

14. Бъди бдителен към съблазните и помни, че те не са нищо повече от безсмислено и безумно желание да изневериш на себе си. ²Помисли в какво си се превърнал при това. ³Обект на болка и безумие, смърт и вероломство, и черно, безизходно отчаяние, затворник на несбъдналите се мечти и изчезващи надежди, с изключение на надеждата да умреш и така да свършиш със страшния сън на смъртта. ⁴Ето, това е изкушението, но нищо повече. ⁵Трудно ли е да направиш избор против то­ва? ⁶Помисли какво представлява изкушението и се обърни към реалните алтернативи за избор. ⁷Има два пътя. ⁸Нека при­видността на многочислените възможности да не те подвежда. ⁹Има само ад и Рай; измежду тях ти ще избереш едното.

15. Нека светлината на света, която ти е подарена, да не остава скрита от теб. ²Светлината на света е необходима, защото светът е наистина тъмен; хората в него са отчаяни, защото спасителното виждане остава скрито за тях и всичко, което виждат, е смъртта. ³Техният спасител стои непознат и непознаващ, и ги гледа с неотворени очи. ⁴И те не могат да станат зря­щи, докато той не ти погледне със зрящ поглед и не им предложи прошка, наред, е прошката към самия себе си. ⁵Може ли ти, комуто Бог казва: „Спаси Моя Спн!" да се изкушиш да не го чуеш, когато разбереш, че Той желае именно твоето освобождение? ⁶И какво друго, ако не това, се стреми да те научи този курс? ⁷И какво друго, ако не това, трябва да усвоиш?