УРОК 19 Последиците на моите мисли се отразяват не само на мен

1. Идеята за деня очевидно е причината, поради която твоят начин на виждане на нещата засяга не само теб. Ще забележиш, че в някои случаи идеите, свързани с мисленето, предхождат онези, които се свързват с възприемането, докато в други последователността е обратна. Причината е тази, че последователността е без значение. Мисленето и неговите последици всъщност са едновременни, защото причина и следствие никога не са откъснати едно от друго.

2. Днес ние отново подчертаваме факта, че съзнанията са свързани. Това едва ли е напълно приятна идея като начало, защото предполага огромна отговорност и може да се разглежда дори като нарушаване на „личната неприкосновеност" И все пак е факт, че не съществуват частни мисли. Въпреки първоначалната ти съпротива спрямо тази идея, ще разбереш че тя е истина, за да бъде спасението изобщо възможно. А то трябва да бъде възможно, защото такава е Божията Воля.

3. Минутата на самонаблюдение над съзнанието, което изискват днешните упражнения, трябва да се проведе със затворени очи. Идеята за деня трябва първо да се повтори и след това съзнанието трябва внимателно да се претърси, за да се открият мислите, които съдържа в този момент. Когато преценяваш всяка от тези мисли, назови я в зависимост от основната личност или тема, която тя съдържа и докато я държиш в ума си, кажи следното:

4. Изискването за колкото е възможно по-голяма безпристрастност при избора на обектите за периодите на практика сигурно ти е вече добре известно и няма да го повтаряме всеки ден, макар и от време на време да бъде включвано като напомняне. Недей да забравяш обаче, че произволният подбор на обектите за всички периоди на практика си остава от особена важност. Липсата на йерархично подреждане в тази връзка в края на краищата ще ти покаже, че чудесата не се степенуват по трудност.

5. Днешната идея, освен че трябва да се използва „при нужда", се практикува три пъти през деня, като ако се наложи, периодите на практика могат да се скъсят. Не се опитвай да провеждаш повече от четири периода на практика.
УРОК 20

Аз съм решен да виждам.

1. Досега се отнасяхме към периодите на практика твърде непринудено. Не се опитвахме да насочваме кога да бъдат изпълнявани, изискваше се минимално усилие и даже не се настояваше на активно участие и интерес. Такъв подход бе преднамерен и премислен много добре. Не сме изгубили перспектива за това от какво съществено значение е да се осъществи обратът в твоето мислене. Спасението на света зависи от него. Но ти няма да можеш да виждаш, ако се чувстваш принуден и се поддадеш на негодувание и съпротива.

2. Сега ще направим за първи път опит да въведем система. Не я разбирай погрешно като стремеж към насилие или натиск. Ти се стремиш към спасение. Желаеш щастие. Желаеш мир. В момента си лишен от тях, защото съзнанието ти е недисциплинирано и ти не можеш да правиш разлика между радост и скръб, удоволствие и страдание, любов и страх. Учиш се да ги разграничаваш едва сега. И велика ще бъде наистина твоята награда.

3. Изборът ти да виждаш е всичко, необходимо за постигане на вътрешно виждане. Това, към което се стремиш, ти принадлежи. Не смятай погрешно, че незначителното усилие, което се изисква от теб, е показател за това, че нашата цел е незначителна. Нима е възможно спасението на света да бъде някаква тривиална цел? И нима е възможно да бъде спасен светът, ако ти си лишен от спасение? Бог притежава един Син и той е възкресението и животът. Неговата воля се осъществява, защото му е дадена цялата власт на Небето и на земята. В самия ти избор да виждаш ти е дадено вътрешно виждане.

4. Упражненията за днес се състоят в това да си напомняш през целия ден, че желаеш да виждаш. Днешната идея мълчаливо предполага признанието, че сега не виждаш. Ето защо, повтаряйки идеята, ти заявяваш, че си готов да промениш настоящето си състояние за по-добро, което наистина да желаеш.

5. Повтаряй си днешната идея бавно и уверено поне два пъти на час през деня, опитвайки се да го правиш на всеки половин час. Не се отчайвай, ако забравиш, но направи искрено усилие да си спомниш. Допълнително повтаряш идеята при всяка ситуация, личност или събитие, което те разстройва. Ти можеш да ги видиш по различен начин и ще го сториш. Човек вижда онова, което желае. Такава е истинската закономерност на причинно-следствената зависимост, която се проявява в светa.

1. Идеята за днес е очевидно разгръщане и продължение на предходната идея. Този път обаче са необходими конкретни периоди на самонаблюдение над съзнанието като допълнение към приложението на идеята към конкретни ситуации, които възникват. Предлагат се пет периода на практикуване, всеки от които по една пълна минута.

2. По време на периодите на практика си повтори идеята После затвори очи и потърси внимателно в съзнанието си минали, настоящи или очаквани ситуации, които пораждат гняв в теб. Този гняв може да приеме формата на широк обхват от реакции - от дребна раздразнителност до силна ярост. Няма значение степента на реакцията. Ти все повече ще осъзнаваш, че дребното недоволство само завоалира огромен гняв.

3. Опитай се, следователно, да не допускаш „дребните" гневни мисли да ти се изплъзват по време на периодите на практика. Помни, че ти всъщност не разбираш каква е причината зa твоя гняв и че онова, което си мислиш в тази връзка, е без значение. Възможно е да бъдеш изкушен да наблегнеш повече на едни хора или ситуации, а не на други, въз основа на програмираното впечатление, че са „по-очевидни". Това не е така. Просто показва убеждението ти, че някои форми на агресия биха могли да бъдат по-оправдани в сравнение с други.

4. Търсейки в своето съзнание всички форми, в които се проявяват агресивни мисли, задържай всяка една в ума си като си кажеш:

Аз съм решен да видя ................ (името на човека) различно.

Аз съм решен да видя .................... (конкретната ситуация) различно.

5. Опитай се да бъдеш колкото е възможно по-конкретен. Би могъл, например, да изпитваш гняв по отношение на определено качество на определен човек и да вярваш, че гневът ти се ограничава до този аспект. Ако възприятията ти страдат оттакава деформация, кажи си:

1. Днешната идея съвсем точно показва по какъв начин гледа на света човек, който храни агресивни мисли. Проектирайки гнева си върху света, той вижда в него отмъстителност, готова да се нахвърли върху него. Така той възприема като самозащита собствената си агресия. Това се превръща във все по-зловещ омагьосан кръг, докато той най-сетне пожелае да промени начина си на виждане. В противен случай ще го занимават мисли как да нанесе удар и отвърне на удара и тези мисли ще населят целия му свят. Възможен ли е тогава някакъв душевен мир?

2. Именно от тази безумна фантазия се стремиш да се избавиш ти. Не е ли радостна вестта, че тя не е реална? Нима не е щастие да откриеш, че можеш да се освободиш от нея? Ти си (ч.здал това, което се стремиш да унищожиш - всичко, което мразиш и си готов да нападнеш и убиеш. Нищо от онова, което те плаши, не съществува.

3. Погледни на околния свят поне пет пъти днес за по минута. Местейки бавно поглед от един обект на друг, от едно тяло на друго, кажи си следното:

В края на всеки период на практика, си кажи:

Отговорът е съвсем очевиден.

1. Идеята на деня съдържа единствения път за избавление от страха, който може да се увенчае с успех. Нищо друго няма да помогне; всичко друго е безсмислено. Но този начин не може да не бъде успешен. Всяка мисъл, която храниш, изгражда един сегмент от света, който виждаш. Именно с твоите мисли трябва да работим, за да се промени твоето възприемане на света.

2. Ако първопричината на света са агресивните мисли, трябва да разбереш, че тъкмо тези мисли ти не желаеш. Няма никакъв смисъл да се окайва светът. Няма смисъл да се опитват да промениш света. Той не подлежи на промяна, защото е само следствие. Смисълът е в това да промениш начина, по който мислиш за този свят. Така променяш причината. Следствието ще се промени от само себе си.

3. Светът, който виждаш, е свят на мъст и всичко в него е символ на отмъщение. Всяко твое възприятие на „външната реалност" е нагледно представяне на собствените ти агресивни мисли. Човек с основание би могъл да се запита дали това може да се нарече виждане. Не е ли думата фантазия по-подходящото название за този процес, а халюцинация по-подходящо понятие за резултатите от него?

4. Ти виждаш света, който си създал, но не разглеждаш себе си като негов създател. Не можеш да се спасиш от света, но можеш да се избавиш от неговата причина. Това е смисълът на спасението, защото какво ще стане със света, който виждаш, когато изчезне неговата първопричина? Истинното виждане вече съдържа онова, което да дойде на мястото на всичко, което си въобразяваш, че виждаш сега. Красотата може да озари твоите представи и да ги трансформира по такъв начин, че да ги обикнеш, макар и да са били създадени от омразата. Защото няма да ги създаваш сам.

5. Идеята за днес съдържа мисълта, че ти не си затворник на света, който виждаш, защото неговата причина може да бъде променена. Тази промяна изисква първо да се идентифицира причината и след това да се отърсиш от нея, за да я замениш. Първите две стъпки в този процес изискват твоето участие. Последната не изисква това. Твоите представи вече са заменени с други. Когато осъществиш първите две стъпки, ще разбереш, че това е така.

6. Освен приложението на идеята през целия ден винаги, когато възникне повод, нужни са пет периода за практикуването й през деня. Оглеждайки се наоколо си, първо си повтори идеята бавно, после затвори очи и посвети около минута за самонаблюдение над съзнанието, за да откриеш агресивните мисли, които могат да възникнат. При всяка агресивна мисъл, която ти дойде наум, си кажи:

Аз мога да се избавя от света, който виждам, отказвайки се от агресивните мисли за .........

Спри се на всяка агресивна мисъл в ума си, изричайки тези думи, после се отърси от нея и премини към следващата.

7. По време на периодите на практикуване непременно включи както своите агресивни мисли спрямо другите, така и агресивните мисли, насочени към теб самия. Резултатите и от едните, и от другите са напълно еднакви, защото те самите са напълно еднакви. Ти все още не разбираш това, но от теб се иска само да се отнасяш към тях като еднакви в упражненията през днешния ден. Ние сме все още на нивото на определяне причината на света, който виждаш. Когато разбереш най-сетне, че мислите, че нападаш и че си нападан, не се различават, ще бъдеш готов да се отърсиш от неговата причина.
УРОК 24

Аз не разбирам кое е най-доброто за мен.

1. В нито една ситуация ти не разбираш какъв резултат би те направил щастлив. Затова и не знаеш от какво да се ръководиш за правилни действия, нито знаеш как да прецениш точния резултат. Онова, което вършиш, се определя от собствената ти преценка на ситуацията и тази преценка е неправилна. В такъв случай става неизбежно това, че не действаш в своя полза. И въпреки това, твоите интереси са единствената цел във всяка ситуация, която възприемаш правилно. Не би могъл да прецениш по друг начин какви са те.

2. Ако признаеш, че не разбираш кое е за твое добро, би могъл да научиш какво е то. Но при положение, че си убеден, че сам си знаеш интересите, не можеш да бъдеш научен какви са те. Идеята за деня е стъпка напред към отваряне на съзнанието, за да може учебният процес да започне.

3. Днешните упражнения изискват повече откровеност, отколкото си свикнал да прилагаш. Неколцина обекти, разгледани честно и внимателно по време на всеки от петте периода на практика, които трябва да се проведат днес, ще ти бъдат от полза повече, отколкото прибързаното разглеждане на по-голям брой. Предлагат се по две минути за всеки от периодите на самонаблюдение над съзнанието, които съдържат тези упражнения.

4. Периодите на практика трябва да започват с повтаряне па днешната идея, последвано от самонаблюдение над съзнанието със затворени очи за неразрешени ситуации, които те занимават в момента. Акцентът би трябвало да се постави върху това да откриеш резултата, който желаеш. Ти бързо ще установиш, че имаш в ума си няколко цели като част от желания резултат, както и че тези цели често са на различни нива и в конфликт помежду си.

5. Прилагайки идеята за деня, назови всяка ситуация, която изникне в съзнанието ти и изброй колкото можеш повече цели, които желаеш да се постигнат с нейното разрешаване Формата на всяко приложение на идеята може да бъде приблизително следната:

и така нататък. Опитай се да обхванеш колкото е възможно повече резултати, които откровено могат да ти дойдат наум, дори ако някои от тях на пръв поглед не изглеждат пряко свързани със ситуацията и дори не се съдържат изобщо в нея.

6. Ако извършиш правилно упражненията, бързо ще установиш, че имаш много изисквания спрямо ситуацията, които нямат нищо общо с нея самата. Ще си дадеш също сметка, че имаш много противоречиви цели, че не си представяш единен резултат и сигурно ще преживееш разочарование във връзка с някои от своите цели, както и да се разреши ситуацията.

7. След като разгледаш списъка от колкото се може повече от очакваните цели във връзка с всяка неразрешена ситуация, която ти дойде наум, си кажи:

след което премини на следващата.

1. Целта е смисъл. Днешната идея обяснява защо нищо, което виждаш, няма смисъл. Ти не знаеш неговото предназначение. Затова и то няма смисъл за теб. Всичко е за твое добро. Това е неговото предназначение; това е неговата цел; това е неговият смисъл. Това разбиране води до обединението на твоите цели. Чрез това разбиране онова, което виждаш, придобива смисъл.

2. Ти възприемаш света и всичко в него като нещо, което се осмисля от целите на егото. Тези цели нямат нищо общо с твоето добро, защото ти не си его. Това невярно отъждествяване не ти позволява да разбереш какво е предназначението на каквото и да било. В резултат ти не го използваш правилно. Когато повярваш, че е така, ще оттеглиш целите, които пришиваш на света, вместо да ги утвърждаваш.

3. Целите, които сега възприемаш, могат да се опишат още като се каже, че те се отнасят до „личните" ти интереси. Тъй като ти нямаш лични интереси, целите ти всъщност не се отнасят до нищо. Копнеейки за тях, ти всъщност си лишен от цели. Така и не разбираш предназначението на каквото и да било.

4. За да разбереш упражненията за днешния ден, нужно е да имаш предвид още нещо. На най-неавтентичните нива ти имаш представа за цел. Но целта не може да бъде разбрана нa тези нива. Така например, ти разбираш, че телефонът има за цел да можеш да разговаряш с човек, който не е в непосредствена физическа близост. Онова, което не разбираш, е защо искаш да влезеш във връзка с него. Именно то осмисля или не връзката ти с него.

5. От съществено значение за твоето обучение е желанието да се откажеш от целите, които сам си наложил на всичко. Разбирането, че те са лишени от смисъл, а не са „добри" или „лоши", е единственият начин да стане това. Идеята за днес е стъпка напред в тази посока.

6. Изискват се шест периода на практика, като всеки от тях трае около две минути. Всеки период на практика трябва да започне с бавно повтаряне па идеята за деня, след което трябва да се огледаш наоколо и нека твоят поглед произволно да спира на онова, което го привлече, далечно или близко. „важно” или „маловажно", „човешко" или „нечовешко". С поглед върху всеки така подбран обект, кажи следното:

Аз не зная какво е предназначението на този стол.

Аз не зная какво е предназначението на този молив.

Аз не зная какво е предназначението на тази ръка.

Изричай това съвсем бавно, без да отместваш поглед от обекта дотогава, докато завършиш думите по отношение на него. Подир това премини на следващия обект и приложи днешната идея, както преди.

1. Съвсем е очевидно, че щом можеш да бъдеш атакуван, ти не си неуязвим. Ти виждаш в агресията реална заплаха. Това е така, защото вярваш, че можеш да нападаш съвсем реално. А щом ти можеш да породиш определени последици, можеш да бъдеш и техен потърпевш. Именно този закон ще те спаси в крайна сметка, но в момента ти го прилагаш неправилно Ето защо, трябва да се научиш как да го използваш в своя полза, а не вреда.

2. Тъй като собствените ти агресивни мисли ще се проектират вън от теб, ти ще се боиш от нападение. А щом се страхуваш, че може да бъдеш нападнат, сигурно смяташ, че не си неуязвим. Затова агресивните мисли те правят уязвим в собственото ти съзнание, където тези мисли съществуват. Агресивните мисли и неуязвимостта не могат да се приемат заедно. Те взаимно си противоречат.

3. Идеята за деня въвежда мисълта, че ти винаги си агресивен първо към себе си. Щом агресивните мисли предполагат убеждение в твоята уязвимост, вследствие на тях започваш да изглеждаш слаб в собствените си очи. По този начин атакуваш своето самочувствие. И доколкото вярваш в тези агресивни мисли, ти преставаш да вярваш в себе си. Една погрешна представа идва на мястото на това, което си.

4. Практикуването на идеята за днес ще ти помогне да разбереш, че тази уязвимост или неуязвимост е резултат от собствените ти мисли. Нищо, освен мислите ти, не може да те уязви. Нищо, освен мислите ти, не може да те накара да мислиш, че си уязвим. И нищо, освен собствените ти мисли не може да ти докаже, че това не е така.

5. Нужни са шест периода за прилагането на днешната идея. Всеки от тях трябва да се провежда цели две минути, но това времетраене може да се сведе до минута, ако се почувстваш прекалено притеснен. Повече от това не намалявай времетраенето.

6. Периодът на практика трябва да започне като си преповториш идеята за деня, а след това затвориш очи и прегледаш неразрешените проблеми, чийто изход то безпокои. Безпокойството може да приеме формата на потиснатост, тревога, гняв, усещане за непоносимост, страх, лошо предчувствие или угриженост. Всеки неразрешен проблем, който възникне в ума ги през деня, е подходящ обект. Няма да можеш да използваш много такива проблеми за един период на практика, защото на всеки отделен проблем трябва да се посвети повече време от обичайното. Днешната идея трябва да се прилага както следва:

7. Първо, назови ситуацията:

След това разгледай всеки възможен изход, който допускаш в тази връзка и който те тревожи, отнасяйки се към всеки от тях съвсем конкретно с думите:

8. Ако правилно провеждаш упражненията, във всяка ситуация, която разгледаш, ще откриеш поне пет-шест възможности за безпокойство, а може би и повече. По-полезно е да разгледаш няколко ситуации изчерпателно, отколкото само да засегнеш по-голям брой. Когато списъкът на очакваните резултати се разширява, ти сигурно ще установиш, че някои от тях, особено тези, които ти идват наум към края, са все по-малко приемливи за теб. Опитай се, обаче, доколкото можеш, да се е отнасяш еднакво към всички тях.

9. След като назовеш резултата, от който се страхуваш, кажи си:

Тази мисъл е агресия спрямо мен самия.

Завърши всеки период на практика, като си повториш идеята още веднъж.

1. Днешната идея дава израз на нещо по-силно от обичайна решимост. Тя определя истинното виждане като твое приоритетно желание. Би могло да се появи колебание в теб дали да практикуваш тази идея, при положение, че не си напълно сигурен дали тя напълно съответства на истинската ти нагласа. Това е без значение. Целта на днешните упражнения е да приближи онова време, когато ще бъдеш напълно искрен и утвърждаването си на тази идея.

2. Възможно е да бъдеш силно изкушен да вярваш, че от теб се иска някаква жертва, когато твърдиш, че повече от всичко друго желаеш да виждаш. Ако започнеш да се притесняваш, че ти липсва достатъчна ангажираност, добави:

Вътрешното виждане не коства на никого нищо.

Ако страхът от загуба остане, добави още:

3. За да се постигне максимална полза, днешната идея трябва да се повтаря множество пъти. Тя трябва да се прилага на всеки половин час, дори и по-често. Би могъл да опиташ да и повтаряш на всеки петнайсет-двайсет минути. Препоръчва се да установиш определен интервал от време за приложение на идеята при събуждане или малко след това и да се опиташ да се придържаш към нея през целия ден. Няма да бъде трудно да го сториш, дори ако си зает с разговор или си ангажиран през цялото време. При все това би могъл да си повториш едно кратко изречение без това да ти попречи на нищо.

4. Истинският въпрос е колко често иде си спомниш да го правиш. Доколко желаеш да бъде вярна идеята за деня? Отговориш ли на един от тези въпроси, ти си дал отговор и на другия. Вероятно ще пропуснеш няколко пъти да приложиш идеята, а може би и доста пъти. Не се разстройвай от това, но се опитай да се придържаш към програмата си от тук нататък. Ако дори само веднъж през деня имаш чувство го, че си напълно искрен, когато повтаряш идеята, можеш да бъдеш сигурен, че си си спестил дългогодишни усилия.
УРОК 28

Повече от всичко друго желая да виждам нещата по различен начин.

1. Днес ние прилагаме по конкретен начин идеята от вчера. По време на тези периоди на практика ти ще дадеш редица съвсем определени обети. Въпросът дали ще ги спазиш в бъдеще в момента не ни интересува. Ако си готов сега поне да ги дадеш, ти вече си тръгнал по пътя на тяхното съблюдаване. А това е само началото.

2. Може да ти се стори странно защо например е толкова важно да кажеш: „Повече от всичко друго желая да видя тази маса по различен начин." Това е маловажно само по себе си. Но нима има обособени неща? И какво означава „само по себе си"? Ти виждаш много отделни неща, което реално означава, че не виждаш нищо. Ти или виждаш, или не. Когато погледнеш по различен начин на едно, ти всичко виждаш по различен начин. Светлината, която видиш в едно от нещата, е същата светлина, която ще видиш във всички тях.

3. Когато казваш, „Повече от всичко желая да видя тази маса по различен начин", ти даваш обет да преодолееш всички свои предубеждения по отношение на нея и да я видиш с открито съзнание такава, каквато е. Не я определяш според минали понятия. Питаш се какво представлява, а не й налагаш своята представа. Ти не обвързваш нейното значение със собствения си незначителен опит от масите и не ограничаваш нейното предназначение до собствените си незначителни лични представи.

4. Ти не поставяш под въпрос нещо, което вече си определил. А целта на тези упражнения е да поставяш въпроси и да получаваш отговорите им. Когато кажеш, „Повече от всичко аз желая да видя тази маса по различен начин", ти се посвещаваш на това да виждаш. Този обет се отнася до масата точно толкова, колкото и до всичко друго - нито повече, нито по-малко.

5. Ти можеш фактически да се сдобиеш с вътрешно виждане въз основа именно на масата, ако преодолееш всички свои предпоставени идеи по отношение на нея и я погледнеш с напълно открито съзнание. Тя има какво да ти покаже; нещо красиво, чисто и безкрайно ценностно, изпълнено с щастие и надежда. Скрито отвъд всички твои идеи е нейното реално предназначение, което тя споделя е цялата вселена.

6. Когато използваш масата като обект да приложиш идеята за днес, ти следователно реално желаеш да видиш реалното предназначение на вселената. Ще пожелаеш същото по отношение на всеки обект, който използваш през периодите па практика. И даваш обет по отношение на всеки от тях да позволиш неговата цел да ти се открие, вместо да налагаш собственото си съждение.

7. Днес ще имаме шест периода на практика всеки по две минути, когато първо трябва да изразиш идеята за деня, след което да я приложиш към всичко, което виждаш наоколо си Обектите трябва не само да бъдат произволно избирани, но идеята за деня трябва да се приложи с еднаква искреност към всеки от тях, което е опит да признаеш, че те имат еднаква стойност като принос към твоето вътрешно виждане.

8. Както обикновено, прилагайки идеята, трябва да задържиш погледа си на всеки обект, който зърнеш, докато изречеш думите:

Повече от всичко друго, желая да видя това .............. по различен начин.

Всяко приложение трябва да бъде направено съвсем бавно и колкото се може по-задълбочено. Не е нужно да се бърза.