Курс на чудесата текст foundation for inner peace

1. Изкушението преподава един и същ урок, под каквато и форма да се яви. ²То се стреми да убеди светия Божи Син, че е тяло, родено от онова, което трябва да умре, неспособно да избегнe своята уязвимост и изцяло в плен на чувствата, които му сe налагат. ³Тялото определя границите на неговите действия, телесното могъщество е цялата сила на Божия Син, а разбира­не то му не надхвърля незначителните му телесни възможности. ⁴Нима ще си останеш това, ако Христос се изяви пред теб в цялата Си слава, молейки само за едно:

2. Как се прави избор? ²Колко лесно е да се обясни това! ³Ти винаги избираш между своята слабост и силата на Христос в теб. ⁴И онова, което избираш, него приемаш за реално. ⁵А просто като не позволяваш слабостта да ръководи твоите действия, ти не й даваш никаква силa. ⁶И всички твои постъпки се отдават на светлината на Христос в теб. ⁷Защото ти си предал своята слабост на Него и Той ти е дал в замяна Своята сила.

3. Всички изпитания са уроци, които не си научил и които ти се представят отново, така че там, където преди си направил погрешен избор, сега можеш да направиш по-добър и така да избегнеш цялата болка, която ти е донесъл предишният избор. ²При всяка трудност, всяко отчаяние и всяко объркване Хрис­тос те зове и нежно ти говори: „Братко, избери отново." ³Той няма да остави неизцелено нищо, което поражда болка, нито ще остави дори и една представа да затъмнява истината. ⁴Toй ще премахне всяко нещастие от теб, когото Бог е сътворил ка­то олтар на радостта. ⁵Той няма да те остави неутешим, сам сред адовите сънища, но ще освободи твоето съзнание от всич­ко, което крие Неговото лице от теб. ⁶Неговата Святост е твоя, защото Той е единствената сила, която е реална в теб. ⁷Неговата сила е твоя, защото Той е онзи Аз, когото Бог е сътворил ка­то Свой единствен Син.

4. Представите, които си създаваш, не могат да победят онова, което Бог- Сам те е дарил да бъдеш. ²Не се страхувай от изкуше­нието, но го виж такова, каквото е; още един шанс да избереш отново и да позволиш силата на Христос да победи всяко обсто­ятелство и всяко място, на което преди това си бил издигнал представа за себе си. ³Защото онова, което изглежда, че крие лицето на Христос, е безсилно пред Неговото величество и изчезва пред Неговия свят поглед. ⁴Спасителите на света, които виж дат като Него, са просто онези, които са избрали Неговата сила вместо собствената си слабост, отделно от Него. ⁵Те ще спасят света, защото са съединени в цялата сила на Божията Воля. ⁶И онова, което желаят те, е тъкмо онова, което е Неговата Воля.

5. Усвои тогава щастливия навик да отговаряш на всяко изкушение да се възприемаш слаб и нещастен със следните думи:
²Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил. ³Неговият Син не може да страда. ⁴А аз съм Негов Син.
⁵Това е покана Божият Син да победи, измествайки всяка твоя слабост със силата, която идва от Бога и която не може да бъде победена. ⁶Така че, чудесата са естествени като страха и агонията изглежда е съществувала преди да се избере светостта. ⁷Защото в този избор изчезват старите разграничения, илюзорните алтернативи се отхвърлят и нищо не остава да пречи на истината.

6. Ти си, такъв какъвто Бог те е сътворил, и такова е всяко живо нещо, което погледнеш, независимо от представите, които виждаш. ²Онова, което виждаш като болест и смърт, слабост, загуба и страдание, е само изкушение да възприемаш себе си беззащитен и в ада. ³Недей да се поддаваш на това и ще съз­реш как цялата болка под всякаква форма, каквато се появи, ще изчезне като мъгла на слънце. ⁴Чудото е дошло, за да изце­ли Божия Син и да затвори вратата на неговите сънища за сла­бост, откривайки път към неговото спасение и разкрепостяванe. ⁵Избери отново онова, което би искал да бъде, спомняйки Си, че всеки избор, който направиш, установява твоята собственa самоличност, каквато би искал да я видиш и вярваш, че е.

7. Не ми отказвай онзи малък дар, който искам от теб, когато в замяна аз ти поднасям Божествения мир и способността да го предадеш на всеки, който се лута в света несигурен, самотен и в постоянен страх. ²Защото на теб ти е дадено да се съединиш с него и чрез Христос в себе си да махнеш воала пред погледа му и да му дадеш възможност и той да съзре в себе си Христос.

8. Моите братя по спасение не пропускат да чуят моя глас и моите слова. ²Аз не искам друго, само твоето освобождение. ³Няма място за ада в един свят, чиято красота може да бъде толкова силна и всеобхватна, че само крачка го дели от Рая. ⁴Пред твоите уморени очи аз представям виждането на един друг свят, толкова нов, чист и свеж, че ще забравиш болката и скръбта, които си виждал преди. ⁵Но това е виждане, което трябва да споделиш с всекиго, защото в противен случай няма да го видиш. ⁶Да дадеш този дар е начин да го получиш. ⁷И Бог в своята любяща благост е определил да имаш този дар.

9. Нека ликуваме, че можем да вървим из този свят и да отк­рием толкова възможности да възприемем една друга ситуа­ция, при която Божиите дарове отново ни принадлежат! ²По този начин всички закърнили остатъци от адовост - тайни грехове и скрити омрази - ще изчезнат. ³И цялата красота, която са скривали, се явява като Небесните поляни пред нашите очи, за да ни издигне високо над трънливите пътища, по които сме вървели, преди да се появи Христос. ⁴Чуйте ме, мои братя, чуйте ме и се присъединете към мен. ⁵Бог е определил това, че аз никога не призовавам напразно и аз се осланям на тази сигурност. ⁶Защото вие наистина ще чуете и ще изберете отново. ⁷И в този избор всичко получава свободата си.

10. Благодаря Ти, Отче, за тези свети хора, които са мои братя, както и Твои Синове. ²Аз вярвам в тях, както им вярваш Ти. ³Сигурен съм, че ще ме последват, както Ти си сигурен в това, което са и винаги ще бъдат. ⁴Те ще приемат дара, който им предлагам, защото Ти си го дал на мен заради тях. ⁵И както аз съм готов да върша само Твоята свята Воля, това ще изберат и те. ⁶И aз им отдавам признателност. ⁷Химнът на спасението ще проехти в света с всеки избор, който направят. ⁸Защото ние сме единни по предназначение и краят на ада наближава.

11. Аз съм протгнал ръце, за да посрещна с радост всеки свой брат, който ще се съедини с мен, за да преодолее изкушението и който гледа с твърда решимост към светлината, която свети отвъд съвършената неизменност. ²Предай ми моите братя, защото те Ти принадлежат. ³Нима е възможно Твоята Воля да не се осъществи? ⁴Аз Ти отдавам благодарност за това, което са моите братя. ⁵И когато всеки избере да се присъедини към мен, химнът на благодарност от земята към Небето се издига oт леки, разпръснати мелодии в един цялостен хор от света, който се е избавил от ада и Ти отдава своята признателност.

2. И сега казваме „Амин". ²Защото Христос е влязъл в дома, който Ти си изградил за Него от преди началото на времето в спокойна вечност. ³Пътуването завършва, стигайки до мястото, от където е започнало. ⁴Не остава и следа от него. ⁵Не се отдава доверие на нито една илюзия и не остава дори и петно мрак, което да скрива лицето на Христос от някого. ⁶Твоята Воля е осъществена, напълно и съвършено и цялото творение Те признава и познава като единствения Извор на всичко свое. ⁷Явна в Твоето подобие сияе светлината от всичко, което се движи и живее в Теб. ⁸Защото ние сме стигнали там, където всички сме едно цяло и сме у дома - там, където Ти желаеш да бъдем.

1. Теоретичната основа, която се дава от текста, е онази необходима рамка, която позволява да се разбере смисълът на уроците в настоящето ръководство. Но все пак практикуването им ще позволи този курс да осъществи своята цел. Неподготвеното съзнание не може нищо да постигне. Целта на това учебно ръководство е да подготви съзнанието да мисли съгласно постановките на текста.

2. Това са съвсем прости упражнения. Не е нужно да им отделяш много време, нито има значение къде се провеждат. Те не изискват специална подготовка. Периодът на обучение е една година. Уроците са номерирани от 1 до 365. Не се опитвай да усвояваш повече от един урок на ден.

3. Учебното ръководство се дели на две части, първата от които се занимава с преодоляването на настоящия ти начин на виждане, а втората с придобиване истинския начин на възприятие.

4. Целта на това учебно ръководство е да подготви съзнанието ти по един систематичен начин да възприема различно всички и всичко на света. Практиките са предвидени да ти помогнат да обобщиш уроците, за да разбереш, че всеки от тях е приложим към всички и всичко, което виждаш.

5. Обучението на съзнанието в истинност на възприятията не се извършва по същия начин, както усвояването на знанията от света. Ако си постигнал истинно възприемане по отношение на даден човек, ситуация или събитие, сигурно е, че ще можеш да се отнесеш с истинно възприятие към всички и всичко. От друга страна, дори и едно изключение, към което не се отнасяш и с истинно възприятие, прави невъзможно неговото постигане във всичко.

6. И така, единствените общи правила, които трябва да се съблюдават, са следните: Първо, упражненията трябва да се практикуват съвсем конкретно според указанията. Това ще ти помогне да постигнеш обобщение на идеите, заключени във всяка ситуация, в която се озовеш, отнасяйки ги към всеки и всичко в нея. Второ, никога недей да решаваш на своя глава, че съществуват такива хора, ситуации или неща, към които тези идеи не могат да бъдат отнесени. Това ще ти попречи да прилагаш усвоеното. Пo самата своя същност истинското възприятие е неограничено. То е самата противоположност на начина, по който виждаш нещата сега.

7. Крайната цел на упражненията е да повиши твоята способност да разгръщаш идеите, които практикуваш, така че да включват всичко. Това няма да изисква никакво усилие от твоя страна. Самите упражнения отговарят на условията за такъв пренос.

8. Може да ти се стори трудно да повярваш в някои от идеите, които предлага настоящето ръководство, а други да те изненадат напълно. Това няма значение. Единственото, което се иска от теб, е да прилагаш идеите според насоките, които ти се дават. От теб не се иска да ги преценяваш. Нужно е само да ги прилагаш. Приложението им ще ги осмисли и ще ти покаже тяхната истинност.

9. Запомни само едно: не е необходимо да вярваш в тези идеи, не е необходимо да ги приемаш, нито дори да бъдеш готов да ги посрещнеш. Възможно е спрямо някои да изпиташ действителна съпротива. Това е без значение, то няма да снижи тяхното въздействие. Но не допускай изключения в начина, по който прилагаш съдържащите се в ръководството идеи и каквито и да са реакциите ти спрямо тях, използвай ги. Не е необходимо нищо повече от това.

1. Сега се огледай бавно наоколо и конкретно отнеси тази идея към всичко, което виждаш:

2. След това се огледай по-надалеч от непосредствено заобикалящото те и разшири обхвата от неща, към които отнасяш идеята:

3. Обърни внимание, че тези твърдения не са поставени в някакъв ред и не се прави разлика между нещата, към които се прилагат. Такава е целта на практиката. Това твърдение трябва просто да се приложи към всичко, което виждаш. Практикувайки идеята за деня, отнасяй я към всичко без разлика. Не се опитвай да я отнесеш към всичко, което виждаш, защото тези практики не бива да се превръщат в ритуал. Само се постарай да не изключваш нищо по-конкретно. По отношение приложението на тази идея всички неща си приличат.

4. Първите уроци не трябва да се практикуват повече от два пъти дневно, за предпочитане сутрин и вечер. Не бива също да се практикуват повече от няколко минути, ако това от своя страна не те кара да бързаш. Докато правиш упражненията, трябва да изпитваш спокойствие и удобство.
УРОК 2

Аз съм придал на всичко, което виждам в стаята (на улицата, през прозореца, тук) целия смисъл, който то има за мен.

1. Практиката, свързана с тази идея, е аналогична на първата. Започни с нещата, които непосредствено те заобикалят и прилагай идеята към всичко, на което спреш поглед. След това разшири периметъра, който обхващаш. Обърни глава, за да включиш и нещата, които се намират от двете ти страни. Ако можеш, обърни се и назад, за да приложиш идеята към онова, което е зад теб. Подбирай колкото се може по-безпристрастно обектите за приложение на идеята, недей да се съсредоточаваш върху нищо специално и не се опитвай да включиш всичко, което виждаш в дадена област, защото това може да доведе до напрежение.

2. Просто плъзни лек и бърз поглед наоколо, стараейки се да избягваш да подбираш нещата съобразно размера, яркостта, цвета, материала или относителната им значимост за теб. Използвай обектите просто такива, каквито ги виждаш. Опитай се да прилагаш упражнението еднакво спрямо тялото и копчето, мухата и пода, ръката и ябълката. Единственият критерий да приложиш идеята спрямо нещо е просто този, че погледът ти се е спрял върху него. Не се опитвай да включваш нищо по специално, но недей и конкретно нищо да изключваш.
УРОК З

Аз не разбирам нищо, което виждам в стаята (на улицата, през прозореца, тук).

1. Прилагай тази идея по същия начин, както и предходните, без да правиш разлика между нещата. Подходящо е да прилагаш идеята към всичко, което виждаш. Не се съмнявай в нейната приложимост към каквото и да било. Това не са упражнения как да преценяваш и да съдиш. Всичко е подходящо, стига само да го виждаш. Възможно е някои от нещата, които се явяват пред погледа ти, да имат емоционално значение за теб. Опитай се да се абстрахираш от подобни чувства и просто използвай и тях със същата точност, както и другите.

2. Смисълът на тези упражнения е да изчистят съзнанието ти от всички предходни асоциации, за да видиш нещата точно такива, каквито ти се явяват сега и да осъзнаеш колко малко всъщност ги разбираш. Затова много е важно, избирайки онова, към което да приложиш идеята, да бъдеш с напълно открито съзнание, без предубеждения и преценки. За тази цел всички неща си приличат - те са еднакво подходящи и следователно еднакво полезни.
УРОК 4

Тези мисли нямат никакъв смисъл. Те са като нещата, които виждам в стаята (на улицата, през прозореца, тук).

1. За разлика от предходните, тези упражнения не започват с идеята за деня. Започни настоящите периоди на практика като в продължение на минута наблюдаваш мислите, които ти идват наум. После отнеси идеята към тях. Ако вече долавят някои нерадостни мисли, използвай ги, за да отнесеш идеята към тях. Не подбирай обаче само „лошите" по своя преценка мисли. Ако тренираш съзнанието си, ще установиш, че всички мисли са толкова смесени, че в известен смисъл никоя не е нито „добра", нито „лоша". Ето защо те нямат никакъв смисъл.

2. Обектите, към които да се приложи днешната идея, трябва да бъдат подбрани, както обикновено, съвсем конкретно. Не се плаши да използваш както „добри", така и „лоши" мисли Нито едните, нито другите представляват реалните ти мисли, които са скрити зад тях. "Добрите" мисли са само сенки на онова, което е отвъд, а сенките затрудняват виждането. "Лошите" мисли скриват видимостта и не позволяват да се разкрие нищо. Ти не желаеш нито едните, нито другите.

3. Това е много съществена практика и ние ще я преповтаряме от време на време с известни вариации на формата. Целта тук е да усвоиш първите стъпки в това да разграничаваш съдържателното от безсъдържателното. Това е първият подстъп към дългосрочната цел да се научиш да виждаш безсъдържателното като нещо извън теб и смисъла в себе си. Това е също така начало на тренирането на твоето съзнание да прави разлика между еднаквото и различното.

4. Използвайки своите мисли, така че да приложиш към тях идеята за деня, определяй всяка мисъл чрез основното събитие или образ, който съдържа, например:

Мисълта за ........................... няма смисъл.

Тя е също както нещата, които виждам в стаята (на улицата и т.н.).

5. Можеш да отнесеш тази идея и към определена вредна по твоите преценки мисъл. Това би било полезна практика, поне може да замести напълно по-свободния подход, който трябва да следваш. Недей обаче да наблюдаваш хода на мислите си в продължение на повече от минута. Все още си неопитен, за да избегнеш склонността да се пристрастяваш.

6. Освен това, тъй като тези упражнения са първите по рода си, подтискането на навика да преценяваш мислите си може да ти се стори особено трудно. Недей да повтаряш упражненията повече от три или четири пъти през деня. По-късно ще се върнем отново на тях.
УРОК 5

Аз никога не страдам поради причината, която предполагам.

1. Тази идея, както и предхождащата я, може да се приложи за всеки човек, ситуация или събитие, които смяташ, че ти причиняват страдание. Прилагай я конкретно към всичко, което мислиш, че те разстройва, описвайки онова, което изпитваш така, както ти се струва най-точно. Може би изпитваш страх, тревога, депресия, безпокойство, гняв, омраза, ревност и си разстроен под какви ли не форми, които възприемаш като различни. Това не е истина. Но докато узнаеш, че формата няма значение, подходящо е да се отнесеш към всяка форма на разстройство като подходящ предмет на днешната практика. Приложи идеята поотделно към всяка от тях като първа стъпка към осъзнаването, че представляват едно и също.

2. Когато прилагаш днешната идея по конкретен осезаем повод за безпокойство под каквато и да било форма, изрази както формата, под която виждаш безпокойството, така и причината, на която го отдаваш. Например:

Аз не съм ядосан на ................. поради причината, която предполагам.

Аз не се страхувам от .................. поради причината, която предполагам.

3. Но и това не бива да измества периодите на практика, през които първо търсиш в своето съзнание предполагаемите „източници" на страданието си и болезнените форми, които смяташ, че са породили.

4. При тези упражнения в много по-голяма степен, отколкото в предходните, може да се окаже, че ти е трудно да бъдеш безпристрастен, да избягваш да придаваш по-голяма тежест на едни теми в сравнение с други. Може да се окаже полезно преди упражнението да си кажеш следното:

Няма незначителни притеснения.

Всички те еднакво нарушават моя душевен мир.

5. След това наблюдавай съзнанието си, за да откриеш какво те кара да страдаш, независимо дали смяташ, че страдаш малко ли много.

6. Възможно е да откриеш също така, че не ти се иска да прилагаш днешната идея по отношение на някои причини за страдание толкова, колкото към други. Ако стане така, помисли първо следното:

Aз не мога да съхраня тази форма на страдание, а да се отърся от всички останали.

Затова за целите на тези упражнения ще ги разглеждам като едни и съши.

7. След това се обърни към своето съзнание, за да потърсиш онези форми на страдание, които те измъчват, независимо каква е тяхната относителна важност за теб. Прилагай идеята за деня към всичко, което те измъчва, споменавайки онова, което смяташ, че е негова причина, и онова, което изпитваш. Други възможни примери са:

Три или четири пъти през деня са достатъчни.

I. Упражненията с тази идея са много сходни с предшестващите. Нужно е да се назове съвсем конкретно формата на страдание (гняв, страх, безпокойство, тревога, подтиснатост и така нататък) и предполагаемата й причина и към нея да се приложи идеята. Например:

2. Добре е днешната идея да се приложи към всичко, което те разстройва и може да се използва за тази цел през целия ден. Три-четири периода за практика обаче се предхождат от наблюдение над съзнанието, както и преди, и приложение на идеята спрямо всяка тревожна мисъл, която бъде забелязана.

3. Но и тук, ако почувстваш по-голяма съпротива към това да приложиш идеята към едни терзаещи те мисли в сравнение с други, напомни си двете предупреждения от предходния урок:

Не съществуват незначителни страдания.

Всички те еднакво нарушават моя душевен мир.

И:

Не мога да съхраня тази форма на страдание и да се отърся от всички останали.

I. В началото е особено трудно да се повярва на тази идея. И все пак, тя е логичната основа на предходните.

Тя е причината за това, че нищо, което виждаш, няма значение.

Тя е причината за това, че ти си придал на всичко, което виждаш, цялото значение, което то има за теб.

Това е причината, поради която не разбираш нищо, което виждаш.

Това е причината, поради която мислите ти нямат смисъл и са също както нещата, които виждаш.

Това е причината, поради която никога не страдаш поради онова, което предполагаш.

Това е причината, поради която си разстроен, защото виждаш нещо, което не съществува.

2. Много е трудно да промениш старите си представи за времето, защото всичките ти убеждения са вкоренени във времето и зависят от това да не усвоиш нови идеи по отношение на него. Но тъкмо затова се нуждаеш от нови представи за времето. Тази първа идея за време всъщност не е толкова странна, колкото първоначално може да прозвучи.

3. Разгледай, например, една чаша. Наистина ли виждаш чаша или просто си припомняш минали опитности от това как вземаш чаша в ръка, изпитваш жажда, усещаш ръба на чашата с устните си, закусваш и така нататък? Не са ли и естетическите ти реакции спрямо чашата основани на минали опитности? Как иначе би могъл да знаеш дали чашата ще се счупи или не, ако я изпуснеш? Какво знаеш за тази чаша, освен онова, което си усвоил в миналото? Ти не би имал никаква представа какво представлява чашата, ако не беше усвоеното от миналото. И значи ли това, че я виждаш истински?

4. Огледай се наоколо си. Това се отнася по същия начин за всичко, към което обърнеш поглед. Отдай признание на това, като приложиш безпристрастно идеята за деня по отношение на всичко, което привлече погледа ти. Например:

Аз виждам само миналото в този молив.

Аз виждам само миналото в тази ръка.

Аз виждам само миналото в това тяло.

Аз виждам само миналото в това лице.

5. Недей да се спираш конкретно на нищо, но запомни, че не бива и да пропускаш нищо по-специално. Погледни за кратко към всеки предмет, след което премини на следващия Три-четири периода за практика, всеки от които да трае около минута, са напълно достатъчни.