Курс на чудесата текст foundation for inner peace

1. Сега учебната програма е съсредоточена върху това да се постави ново начало. ²Целта е ясна, но ти се нуждаеш от специфични методи за постигането й. ³Темповете, с които се осъществява, зависят само от едно - от желанието ти да практику­ваш всяка отделна стъпка. ⁴Всяка стъпка ще допринася винаги по нещо, когато се изпробва. ⁵Заедно всички стъпки ще те изведат от сънищата на осъждане към сънища на прошка, освобождавайки те от болката и страха. ⁶Те не са нищо ново, но за теб представляват все още само идеи, а не принципи на мисле­не. ⁷Затова ние се нуждаем да ги практикуваме известно време, докато се превърнат в принципи на живот. ⁸Сега се стремиш да ги превърнеш в навици, за да ги имаш на разположение ви­наги, когато е необходимо.

1. Ти непрестанно правиш избор. ²Но не винаги знаеш това. ³С малко практика, когато разбираш, че правиш избор, ще се оформи един набор от решения, който да ти помогне при взе­мането на следващите. ⁴Не е разумно да се задълбочаваш във всяка стъпка. ⁵Правилната нагласа във всеки момент на пробуждане, ще те води напред. ⁶И ако чувстваш силна съпротива и недостатъчно посвещение, значи, че още не си готов. ⁷Не се самообвинявай. ⁸Но си помисли какъв искаш да бъде твоят ден и бъди уверен, че можеш да го имаш. ⁹А след това отново се опи тай да имаш ден, какъвто желаеш.

2. (1) Началото се поставя със следното:

²Днес аз няма да вземам никакви решения на своя глава.
³Това значи, че си избрал да нe бъдеш съдник за това какво да пра­виш. ⁴Но това означава също така, че няма да съдиш ситуациите спрямо които ще трябва дa реагираш. ⁵Защото ако ги съдиш, ти се ръководиш от своите принципи за това как трябва да се отнасяш към тях. ⁶И тогава един друг отговор не би могъл да доведе до нищо друго, освен до объркване, несигурност и страх

3. Това е сега основен проблем за теб. ²Ти първо си избрал какво да правиш, а едва след това решаваш да се обърнеш и да попиташ за това. ³И тогава е възможно да получиш отговор, който, да не е решението, каквото го виждаш първоначално. ⁴Това поражда страх, защото противоречи на начина ти на възприемане и можеш да го почувстваш като агресия към себе си. ⁵И това те гневи. ⁶Съществуват принципи, които не позволяват това да се случи. ⁷Но се случва в началото, докато се научиш да се вслушваш.

4. (2) През целия ден, по всяко време, когато си спомниш зa това и имаш спокоен момент за съзерцание, повтори си отново какъв ден искаш да имаш - чувствата, които желаеш, нещата, които се стремиш да ти се случат и които би предпочел да преживееш, и си кажи:
²Ако аз не решавам сам, ще ми се даде такъв ден.
³Тези две правила, ако се практикуват правилно, ще ти помогнат да се насочиш без страх, защото няма да се поражда противодействие, което впоследствие се превръща само в проблем.

5. Но все още ще има моменти, когато преценяваш сам. ²В такива случаи отговорът ще предизвика агресия, ако не възстановиш много бързо правилното си мислене и не пожелаеш функционален отговор. ³Бъди сигурен, че това се е получило, ако нямаш желание да седнеш и да поискаш отговора, който е предназначен за теб. ⁴Това значи, че си решил сам и не можеш да видиш въпроса. ⁵Сега ти е нужно бързо възстановяване иа съзнанието, преди да зададеш въпроса отново.

6. (3) Припомни си отново какъв ден би искал да имаш и си дай сметка, че се е случило нещо, което не се свързва с него. ²Тогава осъзнай, че си поставил сам въпроса и си решил по свой начин какъв да бъде отговорът. ³После кажи:
⁴Аз нямам въпрос. ⁵Забравих какво трябва да реша.

⁶Това премахва условията, които си наложил, и ти позволява отговорът да ти покаже какъв е бил реалният въпрос.

7. Опитай се да съблюдават това правило без отлагане, независимо от вътрешната ти съпротива. ²Защото ти вече си гневен. ³И страхът, че си получил различен отговор от този, който предполага твоята версия на въпроса, набира инерция до­тогава, докато си убеден, че искаш ден, който да даде твоя от­говор на твоя въпрос. ⁴И няма да го получиш, защото денят ти ще бъде разбит, отнемайки ти онова, което истински желаеш. ⁵Може да бъде много трудно да разбереш това, когато сам си избрал принципите, които ти обещават щастлив ден. ⁶Но все още можеш да промениш този избор чрез прости методи, които можеш да приемеш.

8. (4) Ако толкова не искаш да получиш, че дори не можеш да се откажеш от въпроса си, би могъл да започнеш да променяш своето съзнание така:
²Мога поне да приема, че не харесвам онова, което чувствам сега.
³Това поне е очевидно и проправя пътя за следващата лесна стьпка.

9. (5) След като си решил, че не харесваш начина, по който се чувстваш, какво по-лесно от това да продължиш със следното:

10. Ето че си достигнал повратна точка, когато разбираш, че ще спечелиш, ако приемеш избора си за погрешен. ²Докато достигнеш този момент, ще бъдеш убеден, че щастието ти зависи от твоята правота. ³Но вече си достатъчно разумен, за да разбереш, че щеше да бъдеш по-щастлив, ако не си прав.

11. (6) Това дребно зрънце мъдрост е достатъчно, за да напреднеш. ²Ти не биваш принуден, а само се надяваш да получиш нещо, което желаеш. ³И можеш съвършено откровено да кажеш:
⁴Искам да погледна по друг начин на това.
⁵Ceгa ти си променил своето отношение към този ден и си спом­нил реалното си желание. ⁶Неговата цел вече не е затъмнена от безумното убеждение, че го желаеш с цел да бъдеш прав, когато грешиш. ⁷Така осъзнаваш готовността да искаш отговор, защото не можеш да бъдеш в противоречие, когато искаш онова, което желаеш и разбираш, че тъкмо за него си молил.

12. (7) Тази последна стъпка е признание, че нямаш нищо про­тив да получиш помощ. ²Това е твърдение на едно отворено съзнание, което още не е уверено, но е готово да следва напът­ствията:

13. Напълно ясно е, че е по-лесно да имаш щастлив ден, ако преди всичко не позволиш в него да проникне нещастието. ²Но за това се иска да се практикуват принципите, които ще те предпазят от опустошението на страха. ³Когато постигнеш то­ва, жалкият сън на осъждане се преодолява завинаги. ⁴Но меж­дувременно е необходимо да практикуваш принципите за преодоляване. ⁵Нека още веднъж да разгледаме най-първото от решенията, които се предлагат тук.

14. Казахме, че за да имаш щастлив ден, можеш да го започнеш с решението да не вземаш решенията си сам. ²Това само по себе си е едно реално решение. ³Но ти и не можеш да вземаш ре­шенията си сам. ⁴Единственият реален въпрос е с помощта на какво избираш да решаваш. ⁵Това е наистина всичко. ⁶Първото правило, следователно, не е натиск, а просто заявление на фактите. ⁷Ти не вземаш решенията си сам, независимо какво решаваш. ⁸Защото те се вземат или с идолите, или с Бога. ⁹И ти искаш помощ от антихриста или от Христос и който избереш, той ще се свърже с теб и ще ти казва какво да правиш.

15. Денят ти не е оставен на произвола на съдбата. ²Той се определя от онова, което избираш да изживееш. ³Ти винаги тьрсиш съвет, преди да вземеш каквото и да било решение. ⁴Разбереш ли това, ще видиш, че тук не може да има никакъв натиск, нито основание да му се противопоставяш, за да бъдеш свободен. ⁵Няма свобода от нещо, което неминуемо ще се случи. ⁶Грешиш, ако мислиш, че има.

16. Второто правило е също просто факт. ²Защото ти и твоят съветник трябва да постигнете съгласие за това какво искате да стане, за да може да се случи то. ³Това съгласие позволява да се случи каквото и да било. ⁴Нищо не може да бъде причинено без да се осъществи някакъв вид свързване, независимо дали със сънищата на осъждането или с Гласа на Бога. ⁵Решенията пораждат резултати, защото не са взети в изолация. ⁶Ти ги взе­маш съвместно със своя съветник, заради самия теб и за целия свят. ⁷Ти даряваш на света желания от теб ден, защото той ще бъде такъв, какъвто си го поискал и ще затвърди господството на твоя съветник над света. ⁸Чие царство е светът за теб днес? ⁹Какъв ще бъде денят, който ще решиш да имаш?

17. Достатъчни са двама, които да пожелаят щастие през този ден, за да бъде обещано щастие на целия свят. ²Нужни са само двама, за да разберат, че те не вземат решенията си сами, за да имат гаранция, че радостта, за която молят, ще бъде споделе­на. ³Защото те са разбрали основния закон, който прави реше­нието могъщо и му придава всички последици, които може да има едно решение. ⁴Нужни са само двама. ⁵Тези двама се свързват, за да може да се вземе решение. ⁶Запомни само това и ти ще имаш ден, какъвто желаеш, и ще го дариш на света, за­щото самият ти го имаш. ⁷Ти си престанал да осъждаш света, вземайки решението да имаш щастлив ден. ⁸А каквото си получил, това и трябва да дадеш.

1. Нима не разбираш, че да се противопоставяш на Светия Дух означава да се обърнеш срещу самия себе си? ²Той ти казва само твоята воля; Той говори от твое име. ³В Неговата Божественост е и твоята Божественост. ⁴Всичко, което Той знае, представлява твоето познание, което се съхранява за теб, за да вър­шиш ти своята воля чрез Него. ⁵Бог те моли да вършиш своята воля. ⁶Той се присъединява към теб. ⁷Той не е установил сам Своето Царство. ⁸И самото Небе представлява твоя воля, където всичко сътворено е за теб. ⁹Всяка искрица живот е сътворе­на единствено с твоето щастливо съгласие, както го искаш. ¹⁰И всяка Мисъл, която е имал Бог, е очаквала твоето благословение, за да се роди. ¹¹Бог не е твой враг. ¹²Той не иска нищо повече, само да Го приемеш за Приятел.

2. Колко е великолепно да вършиш своята воля! ²Защото това е свободата. ³Нищо друго не би могло да се нарече с името свобода. ⁴Докато не вършиш своята воля, ти не си свободен. ⁵Ни­ма Бог ще лиши Своя Син от онова, което е избрал за себе си? ⁶Бог е гарантирал, че ти никога няма да бъдеш лишен от собствена воля, когато Той ти е дал Своя съвършен Отговор. ⁷Чуй Го сега, за да си спомниш Неговата Любов и да узнаеш собствената си воля. ⁸Бог не желае Неговият Син да бъде превърнат в затворник на нещо, което не е негово желание. ⁹Той се присъединява към теб в желанието да бъдеш свободен. ¹⁰А да Му се противопоставиш означава да направиш избор срещу самия себе си и да избереш да бъдеш окован.

3. Погледни отново своя враг, онзи, когото си избрал да мразиш, вместо да обичаш. ²Защото така се е родила омразата на света и е наложено господството на страха. ³Сега чуй Бог, Който ти говори чрез Този, Който е Неговият Глас, а и твой глас да ти напомня, че твоята воля не е да мразиш и да бъдеш затворник на страха, роб на смъртта, едно нищожно съзнание с много малко живот. ⁴Твоята воля е неограничавана от нищо и ти нямаш желание тя да бъде ограничена. ⁵Онова, което е заложено в теб, се свързва с Бога при раждането на цялото творение. ⁶Всеки, който е сътворил нещо, ти отдава благодарност, защото по твоя воля е било сътворено то. ⁷Всяка светлина на Небето грее за теб, защото е запалена на Небето по твоя воля.

4. Каква причина можеш да имаш за гняв в един свят, който само очаква твоето благословение, за да бъде свободен? ²Ако искаш да бъдеш затворник, тогава Самият Бог не би могъл да бъде свободен. ³Защото каквото се стори на някой, който е толкова обикнат от Бога, се причинява на Самия Бог. ⁴Не мисли, че Неговото желание е да те окове — Той, Който те е направил сътворец на вселената заедно с Него. ⁵Само че Той ще съхрани твоята воля завинаги и вечно безгранична. ⁶Този свят очаква свободата, която ще му дадеш, когато разбереш, че си свободен. ⁷Но ти няма да простиш на света, докато не простиш на Него, Който ти е дал волята. ⁸Защото благодарение на твоята воля на света се дава свобода. ⁹Ти не можеш да бъдеш свободен, отделно от Този, Чиято свята Воля споделяш.

5. Бог се обръща към теб да поискаш светът да бъде cnaceн, защото гой бива изцелен чрез твоето спасение. ²И всеки, който стъпва по земята, зависи единствено от твоето решение, за да узнае, че смъртта няма власт над него, защото той споделя твоята свобода, както споделя твоята воля:. ³Твоята воля е да го изцелиш и защото решаваш съвместно с него, той е изцелен. ⁴И сега Бог е простен, защото ти си избрал да гледаш на своя брат като на приятел.

1. Идолите са твърде конкретни. ²Но твоята воля е универсалнa, защото е безгранична. ³Така че тя няма форма и съдържа­нието, с което се изявява не се представя чрез форма. ⁴Идолитe са граници. ⁵Те са убеждението, че съществуват форми, ко­ито могат да доведат до щастие и всичко се постига чрез нала­гане на ограничения. ⁶То е нещо като заявлението: „Аз нямам нужда да имам всичко. ⁷Искам само това малко нещо, и то за Мен ще стане всичко." ⁸И това естествено няма да те удовлетво­ри, защото волята ти е да имаш всичко. ⁹Решиш ли в полза на идолите, ти сякаш си поискал да загубиш. ¹⁰Решиш ли в пол­за на истината, и всичко ще бъде твое.

2. Ти не търсиш формата. ²Каква форма може да замести Лю­бовта на Бог Отец? ³Каква форма може да заеме мястото на цялата любов в Божествената същност на Бог Син? ⁴Какъв идол може да направи две от едно? ⁵И възможно ли е неограничено­то да бъде ограничено? ⁶Ти не се стремиш към идоли. ⁷Твоята воля не е да имаш идоли. ⁸Идолът не може да ти даде онзи дар, който търсиш. ⁹Когато избираш с оглед на формата на онова, което желаеш, ти преставаш да разбираш вътрешния смисъл на тази форма. ¹⁰Така ти виждаш своята воля в дадения идол, придавайки й по този начин конкретна форма. ¹¹Но твоята воля ии никога няма да бъде такава, защото онова, което е нераздел­на част от цялото творение, не може да бъде удовлетворено от дребни идеи и незначителни неща.

3. Зад стремежа към един идол се крие копнеж по завърше­ност и пълнота. ²Целостта няма форма, защото е неограниче­ни. ³Да търсиш някакъв специален човек или обект, за да те допълни и да постигнеш завършеност, означава само, че си убеден, че ти липсва някоя форма. ⁴И намирайки я, ти ще постигнеш завършеност във форма, която ти харесва. ⁵Това е предназначението на идола - да не търсиш отвъд него източ­ника на убеждението, че си незавършен. ⁶Само ако си съгре­шил, това би могло да бъде така. ⁷Защото грехът е идеята, че си сам и разделен от онова, което е цялостно. ⁸И така, ще бъде необходимо търсенето на цялостност да се извършва отвъд гра­ниците, които си наложил на самия себе си.

4. Ти никога не си желал идола. ²Но наистина желаеш и смяташ, че си в правото си да искаш онова, което ти предлага идoлът според собствените ти представи. ³И то не може да ти се отрече. ⁴Твоята воля да бъдеш цялостен е всъщност Божията Воля и това ти се дава, защото Му принадлежи. ⁵Бог не поз­нава формите. ⁶Той не може да ти отговори по безсмислен на­чин. ⁷И твоята воля не може да бъде удовлетворена от празни форми, създадени само за да запълнят една пропаст, която не съществува. ⁸Ти не искаш това. ⁹Творението не дава на никой отделен човек и на никой отделен обект способността да при­даде завършеност на Божия Син. ¹⁰Какъв идол може да се при­зове, който да даде на Божия Син нещо, което той вече има?

5. Постигането на завършена цялостност е предназначението на Божия Син. ²Той няма нужда да го търси въобще. ³Отвъд всички идоли стои неговата свята воля да бъде само онова, което е. ⁴3ащото да искаш повече от цялото е безсмислица. ⁵Ако в него има­ше изменение, ако той бе ограничен до някаква форма и сведен до онова, което не е в него, той не би бил такъв, какъвто Бог го е сътворил. ⁶От какъв идол може да има нужда, за да бъде такъв, какъвто е? ⁷Защото може ли да се откаже от някоя частица от се­бе си? ⁸Каквото не е цялостно, не може да породи цялост. ⁹Но каквото наистина поискаш, то няма да ти се откаже. ¹⁰Твоята во­ля се удовлетворява. ¹¹Не под форма, която не би те удовлетво­рила, но в напълно любящата Мисъл, която Бог има за теб.

6. Нищо, което Бог не познава, не съществува. ²А което позна­ва, съществува вечно и неизменно. ³Защото мислите траят, докато трае съзнанието, което ги мисли. ⁴И в съзнанието на Бога не съществува край, нито време, през което Неговите Мисли да отсъстват или да претърпят промяна. ⁵Мислите не се раждат и не могат да умрат. ⁶Те имат същите качества, както и техният творец и нямат отделен от неговия живот. ⁷Мислите ти са в твоето съзнание, както ти си в Съзнанието, което мисли за теб. ⁸Така че не съществуват отделни части в онова, което съществу ва в Божественото Съзнание. ⁹То е извечно Едно цяло, завинаги единно и в мир.

6. Мислите създават впечатлението, че идват и си отиват. ²Но това означава само, че в едни случай ти ги осъзнаваш, а в дру­ги не. ³А мисъл, която не помниш, се ражда отново, когато я осъзнаеш наново. ⁴И все пак, тя не е умирала тогава, когато е била забравена от теб. ⁵Тя е била винаги там, но ти не си я осъзнавал. ⁶Мисълта, която Бог има за теб, е съвършено неизменна, независимо от твоята забрава. ⁷Тя винаги ще бъде такава, каквато е била преди момента, когато си я забравил, и ще остане съвсем същата, когато си я спомниш. ⁸И е неизменна в периода от време, когато е била забравена.

7. Мислите на Бога са далеч отвъд всяка промяна и светят извечно. ²Те не чакат да се родят. ³Те чакат да ги приемеш и да си ги спомниш. ⁴Мисълта, Която Бог таи за теб, е като звезда, неиз­менна в едно вечно небе. ⁵Тя е поставена толкова високо на Не­бето, че тези, които са извън него, не знаят, че изобщо е там. ⁶Но тя ще свети през цялата вечност тиха, бяла и прекрасна. ⁷Не е имало такова време, когато да не е била там; нито миг, когато нейната светлина да е станала по-слаба или не така съвършена.

8. Който познава Отца, той познава тази светлина, защото Той е вечното Небе, което я съхранява, завинаги въздигната и си­гурно закотвена. ²Нейната съвършена чистота не зависи от то­ва дали тя се вижда от земята или не. ³Небето я обгръща и лас­каво я пази в съвършенството на своето място, което е толкова далеч от земята, колкото земята от Небето. ⁴Нито разстояние­то, нито времето са тези, които правят тази звезда невидима за земята. ⁵Но онези, които се стремят към идоли, не могат да знаят, че звездата е там.

9. Отвъд всички идоли е Мисълта, която Бог има за теб. ²Напълно незасегната от безпокойствата и ужаса на света, от сънищата за раждане и смърт, сънувани тук, от милиардите форми, които може да приеме страхът - напълно незасегната, Божията Мисъл за теб си остава такава, каквато е била винаги. ³Обгърната от толкова пълна тишина, че нито звук на битка не достига до нея дори и издалеч, тя почива в сигурност и съвър­шен мир. ⁴Тук се пази единствената ти реалност, която няма и представа от целия този свят, който се прекланя пред идоли и който не познава Бога. ⁵В пълна сигурност за нейната неизмен­ност и покой във вечния й дом, Мисълта, която Бог има за теб, Никога не е напускала Съзнанието на своя Творец, Когото поз­нава, както нейният Творец знае, че е там.

10. Къде би могла да съществува Мисълта на Бог за теб, ако не там, където си ти? ²Нима твоята реалност е нещо, отделно от теб и в свят, за който реалността ти не подозира? ³Извън теб не съществува вечно небе, неизменна звезда, нито реалност. ⁴Съз­нанието на Небесния Син е на Небето, защото там Съзнанието па Отца и Сина се е съединило в творение, което не може да има край. ⁵Ти нямаш две реалности, а една. ⁶И не можеш да осъзнаеш повече от една реалност. ⁷Твоята реалност е или идолът, или Мисълта на Бога. ⁸Затова не забравяй, че идолите поддържат скрита истинската ти същност не от Божественото Съзнание, а от твоето. ⁹Звездата и досега свети; небето си оста­ва неизменно. ¹⁰Но ти, Светия Божи Син, не осъзнаваш собствената си реалност.

1. Ти ще бъдеш агресивен към онова, което е неудовлетворително за теб и така няма да разбереш, че сам си го породил. ²Ти винаги се бориш срещу илюзиите. ³Защото истината зад тях е толкова прекрасна и е така тиха в любящата си нежност, че ако я осъзнаваше, щеше напълно да забравиш всякакви защитни механизми и да се втурнеш, за да я прегърнеш. ⁴Истината не може да бъде атакувана. ⁵И ти си знаел това, когато си изграждал своите идоли. ⁶Те се създават, за да се забрави ненакърнимостта на истината. ⁷Ти атакуваш само фалшивите представи и никога онези, които са истинни. ⁸Всички идоли са фалшивите представи, които си изградил, за да запълниш пропастта, която си мислиш, че съществува между теб и истината. ⁹И ти ги атакуваш заради онова, което си мислиш, че символизират. ¹⁰Нещо, което е отвъд идолите, не подлежи на агресия.

2. Отегчителните, неудовлетворяващи богове, които си съградил, са надуваеми детски играчки. ²Детето изпитва страх, когато при внезапното отваряне на някоя кутия от нея изскочи дървена глава или когато някое меко и мълчаливо мече започне да пищи, когато го докосне. ³Принципите, които детето е установило по отношение на кутиите и мечетата, са му изневерили и са нарушили неговия „контрол" над онова, което го заобикаля. ⁴И то се изпълва със страх, защото си е мислело, че тези принципи го защитават. ⁵Сега му се налага да узнае, че кутиите и мечетата не са му изневерили, не са нарушили правилата и тяхното поведение не означава, че светът му е станал хаотичен и несигурен. ⁶Това не е така. ⁷То е разбрало какво му е давало сигурност и си е помислило, че вече го няма.

3. Пропастта, която не съществува, бива запълнена с играчки с най-разнообразни форми. ²И всяка изглежда така, сякаш нарушава правилата, установени по отношение на нея. ³Тя никога не е била онова, за което си я мислел. ⁴Изглежда така, сякаш нарушава принципите за безопасност, защото те са неправилни. ⁵Но ти не си заплашен. ⁶Можеш да се надсмееш над главите, които изскачат от кутията и играчките, които пищят, също като дете, на което му се обясни, че те не представляват заплаха за него. ⁷Но докато на детето му харесва да играе с тях, то продължава да ги възприема така, сякаш те се подчиняват на правила, които е установило, за да се забавлява. ⁸И така, все още има правила, които играчките могат да нарушат и да го уплашат. ⁹И все пак, нима то е оставено на произвола на играчките си? ¹⁰И могат ли те да представляват заплаха за него?

4. Реалността следва законите на Бога, а не правилата, създаде­ни от теб. ²Неговите закони са тези, които гарантират твоята бе­зопасност. ³Всички илюзии по отношение на себе си, в които вярваш, не се подчиняват на никакви закони. ⁴Те изглеждат така, сякаш танцуват известно време според принципите, които си ус­тановил за тях. ⁵Но после падат и не могат да се вдигнат отново. ⁶Те са само играчки, детето ми, недей да тъгуваш за тях. ⁷Техни­ят танц никога не ти е доставял радост. ⁸Но те не са също така и нещa, от които да се плашиш, нито да ти дадат сигурност, ако се подчиняват на твоите правила. ⁹Те не трябва нито да бъдат же­лани, нито атакувани, а само да се погледне на тях като на детин­ски играчки, които сами по себе си нямат никакъв смисъл. ¹⁰Видиш ли в тях смисъл, и всички играчки ще се изпречат пред очи­те ти. ¹¹А ако не виждаш смисъл в тях, те няма да те докоснат.

5. Всички външни форми заблуждават, защото са привидност, а не реалност. ²Недей да се осланяш на никоя от тях. ³Те замъгляват реалността и пораждат страх, защото скриват ис­тината. ⁴Не атакувай онова, което си създал, за да бъдеш дър­жан в заблуда, защото по този начин доказваш, заблудата си. ⁵Агресията е способна да превърне илюзиите в реалност. ⁶Но това, което се постига чрез агресия, е нищо. ⁷Кой би изпитвал страх пред сила, която не може да има никакви следствия? ⁸Какво би могла да представлява такава сила, ако не илюзия, която прави нещата привидно подобни на нея? ⁹Спокойно разгледай играчките й и проумей, че те са само идоли, които танцуват, за да задоволят суетни желания. ¹⁰Недей да се прек­ланяш пред тях, защото не са там. ¹¹Но това се забравя по съ­щия начин при агресията. ¹²Божият Син не се нуждае от защи­та срещу сънищата си. ¹³Неговите идоли не са заплаха за него. ¹⁴Единствената му грешка е, че ги смята за реални. ¹⁵Какво мо­же да стори силата на илюзиите?

6. Привидностите могат да заблудят единствено онова съзна­ние, което е пожелало това. ²И ти можеш да направиш един пpoст избор, който завинаги ще те постави далеч отвъд заблу­дите. ³Няма защо да се грижиш как ще стане това, защото не можеш да разбереш. ⁴Но ще разбереш, че бързо са станали могъщи промени, когато ти решаваш нещо много просто - ти не желаеш онова, което вярваш, че ти дава идолът. ⁵Защото по този начин Божият Син заявява, че е свободен от идоли. ⁶И така той наистина бива свободен.

7. Спасението е истински парадокс! ²Какво друго би могло да бъде то, освен един щастлив сън? ³От теб то изисква само да простиш всички онези неща, които никой никога не е извършвал; да пренебрегнеш онова, което не съществува и да не гледаш на нереалното като на реалност. ⁴От теб се иска само да позволиш да бъде твоята воля и да престанеш да се стремиш към не­щата, които не желаеш. ⁵И от теб се иска да се отърсиш от всич­ки сънища, които не са съществували никога и да не се стремиш да замениш Волята на Бога със силата на празните желания.

8. Тук сънят на разделението започва да избледнява и изчезва. ²Защото пропастта, която не съществува, започва да се възприема без страшните играчки, които си направил. ³Не се иска нищо повече от това. ⁴Бъди наистина щастлив, че за спасението се ис­ка толкова малко, а не много. ⁵В реалността за спасението не се иска нищо. ⁶Но дори и в света на илюзиите се изисква единстве­но прошката да дойде на мястото на страха. ⁷Това е единствено­то условие за щастливи сънища. ⁸Пропастта се изпразва от иг­рачките на страха и нейната нереалност става очевидна. ⁹Сънищата не отразяват нищо. ¹⁰И Божият Син не би могъл да се нуж­дае от тях. ¹¹Те не му предлагат нищо желано от него. ¹²Той се из­бавя от илюзиите, когато пожелае и се връща към истинската си същност. ¹³Какъв може да бъде Божественият план за неговото спасение, ако не средството да се върне към самия себе си?
V. Единствената цел

1. Реалният свят е състояние на съзнанието, за което прошка­та е единственото предназначение на света. ²Страхът не е цел­та на този свят, защото тази цел е отърсването от чувството за вина. ³Осъзнава се колко е значима прошката и тя идва на мястото на идолите, към които никой не се стреми, защото не цени техните „дарове". ⁴Не се установяват ненужни правила и не се предявяват изисквания към никого и нищо за приспосо­бяване към съня на страха. ⁵Вместо това съществува потреб­ност да се разбере всичко сътворено такова, каквото е реално. ⁶И става ясно, че всички неща първо трябва да получат прошка, а след това разбиране.

2. Този свят смята, че разбиране се придобива чрез агресия. ²В реалния свят е очевидно, че агресията лишава от способността за разбиране. ³Напълно се осъзнава колко е глупаво да се пре ледва като цел чувството за вина. ⁴Там идолите са нежелани, защото е ясно, че вината е единствената причина за болката под каквато и да било форма. ⁵Никой не е изкушен от напраз­ния й зов, защото страданието и смъртта се възприемат като нежелани и никой не се стреми към тях. ⁶Възможността за свобода се разбира и приема и вече могат да се схванат средствата за нейното постигане. ⁷Светът става място на надежда, защото единственото му предназначение е да даде възможност стремежът към щастие да се осъществи. ⁸Никой не е изключен от тази надежда, защото светът е обединен от убеждението, че неговото предназначение трябва да бъде споделено от всички, зa да стане надеждата нещо повече от сън.

3. Още Небето не е припомнено напълно, защото остава предназначението за прошка. ²Но всеки е сигурен, че ще отиде отвъд прошката и ако е още тук, то е, за да прости съвършено. ³Той няма друго желание. ⁴И страхът изчезва, защото той не е в противоречие със себе си по отношение на своето предназна­чение. ⁵В него има надежда за щастие, която е толкова постоянна и сигурна, че му е трудно да се удържи и стъпките му едва докосват земята. ⁶И все пак, той е щастлив да почака, докато всички стиснат ръцете си и всяко сърце е готово да възкръс­не и тръгне с него. ⁷Защото по този начин той е готов за стъпката, при която всяка прошка остава назад.

4. Последната стъпка е тази на Бога, защото само Бог би могъл да сътвори един съвършен Син и да сподели своето Бащинство с него. ²Никой вън от Небесното Царство не знае как е възможно това, защото това разбиране е самото Небесно Царство. ³Дори и реалният свят има предназначение, което е по-нискостоящо от творчеството и вечността. ⁴Но страхът е изчезнал, защото неговото предназначение е прошката, а не идолопоклонничеството. ⁵И така Небесният Син се подготвя да бъде себе си и да си спомни, че Синът Божи знае всичко, което неговият Отец разбира и го разбира съвършено заедно с Него.

5. Реалният свят все още не постига това, защото то е Собственото предназначение на Бога; само Негово, но и напълно споделено и съвършено осъществено. ²Реалният свят е състояние, в което съзнанието е узнало колко лесно идолите изчезват, когато престанат да бъдат желани, макар и все още да ги възприемаш. ³С каква готовност може да се отърси съзнанието от тях, когато разбере, че идолите са нищо и никъде и са безцелни. ⁴Защото едва тогава грехът и вината ще се възприемат като лишени от смисъл и предназначение.

6. По този начин целта на реалния свят внимателно се осъзнава, за да замести целтa на греха и вината. ²Прошката е радост, премахва всичко, което е застанало между собствените ти представи за теб и истинската ти същност. ³Но не е нужно Бог отново да сътворява Своя Син, за да му върне онова, което му принадлежи. ⁴Пропастта между твоя брат и теб самия никога не е съществувала. ⁵И онова, което Божият Син е знаел при сътворението, той ще го познае отново.

7. Когато братя се свържат по своите цели в света на страха, те вече са на границата на реалния свят. ²Те може би все още се обръщат назад и си мислят, че виждат някакъв идол, който желаят. ³Но пътят им е твърдо отклонен от идолите по посока нa реалността. ⁴Защото когато се хванат за ръце, те се хващат за ръката на Христос и виждат Този, Чиято ръка държат. ⁵Виждат лицето на Христос и си припомнят Неговия Отец. ⁶Тъй като Той си остава забравен дотогава, докато Неговият Син достигне отвъд прошката до Божествената Любов. ⁷Но първо трябва да се приеме Христовата Любов. ⁸И тогава ще дойде познанието, че Те са едно цяло.

8. Колко лека и лесна е стъпката отвъд тесните граници на света на страха, когато разпознаеш Чия е ръката, която държиш. ²В ръката ти е всичко, от което се нуждаеш, за да вървиш със съвършена увереност далеч от страха завинаги и да достигнеш направо Небесните двери. ³Защото Този, Чиято ръка държиш, е чакал само ти да се присъединиш към Него. ⁴И сега, когато си дошъл, нима ще отложи да ти покаже пътя, по който трябва да върви заедно с теб? ⁵Неговото благословение е отправено към теб също така сигурно, както Любовта на Отца е отпра вена към Него. ⁶Неговата благодарност превъзхожда твоето разбиране, защото ти си Му позволил да се повдигне от веригите си и да тръгне редом с теб към дома на Неговия Отец.

9. Древната вражда си отива от този свят. ²И с нея си отива всяка омраза и страх. ³Не се обръщай назад, защото онова, което е пред теб, е всичко, което някога си желал в сърцето си. ⁴Отречи се от този свят! ⁵Но не като жертва. ⁶Ти никога не си го желал. ⁷Имало ли е щастие, което да потърсиш на този свят без то да ти е причинило болка? ⁸Кой миг на удовлетворение не е бил заплатен със страшната цена на страданието? ⁹Радостта няма цена. ¹⁰Тя е твое свещено право и това, за което плащаш, не е щастието. ¹¹Нека честността да ти помага да вървиш с пълна скорост по пътя си и нека твоите преживявания тук да не те подвеждат, когато се обърнеш назад. ¹²Те не са освободени от жестока цена и безрадостни последици.

11. Волята на Бога е завинаги вложена в онези, които са сключи­ли ръце. ²Докато се свържат, са си мислели, че Той е техният враг. ³Но когато са се свързали в обща цел, те са свободни да разберат, че имат единна воля. ⁴Така Волята Божия се осъзнава от тях. ⁵И те не могат за дълго да забравят, че тя е тяхната воля.

1. Гневът никога не е оправдан. ²Агресията няма основание. ³От тук започва избавлението от страха, за да бъде постигнато напълно. ⁴С това се дава реалният свят в замяна на сънищата на ужас. ⁵Защото на тези разбирания се основава прошката, която е нещо съвсем естествено. ⁶От теб не се иска да извиниш онзи, на когото основателно се полага да отвърнеш с атака. ⁷Това би означавало да простиш греха, пренебрегвайки това, че той реално съществува. ⁸Това не е прошка. ⁹Защото тя предпо­лага, че отвръщайки по един неоснователен начин, твоята прошка е отговор на реално проведена агресия. ¹⁰Това прави прошката неподходяща да се даде там, където не я заслужават.

2. Прошката е винаги основателна. ²Тя има сигурни основа­ния. ³Ти не прощаваш непростимото, нито пренебрегваш ня­каква реална агресия, която изисква наказание. ⁴Спасението не се състои в това, че от теб се изисква да дадеш неестествен от­говор, несьответстващ на реалността. ⁵То изисква само да отго­вориш подобаващо на нещо, което не е реално, като не възприемаш нещо, което не е станало. ⁶Ако прошката е неос­нователна, това означава от теб да се иска да пожертваш своитe права, когато отвръщаш е прошка на агресията. ⁷Но от теб само cе иска да разглеждаш прошката като естествена реакция на нещастието, което се основава на грешка и зове за помощ. ⁸Прошката е единствената разумна реакция. ⁹Тя не позволява да бъде жертвано твоето право.

3. Това разбиране е единствената промяна, която позволява да се въздигне реалният свят на мястото на сънищата на страх. ²Страх не може да има, ако не бъде оправдана агресията, а ако тя имаше реално основание, прошката е неоправдана. ³Реалният свят се постига, когато възприемеш, че основата на прошката е напълно реална и оправдана. ⁴Докато гледаш на прошката като на незаслужен дар, тя утвърждава вината, която искаш да „прос­тиш". ⁵Неоправданата прошка е агресия. ⁶И това е всичко, което светът изобщо може да предложи. ⁷Той понякога прощава на „грешниците", но остава със съзнанието, че те са съгрешили. ⁸И така, те не заслужават прошката, която им дава светът.

4. Това е фалшивата прошка, която светът използва, за да поддържа живо усещането за греховност. ²Разбирайки, че Бог е справедлив, не е възможно Неговата прошка да е реална. ³Страхът от Бога е сигурен резултат от това да се разглежда прошката като нещо незаслужено. ⁴Никой, който се чувства виновен, не може да се освободи от страха от Бога. ⁵Но той се спасява от такъв проблем, ако може да се отърси от страха от Бога. ⁶Съзнанието трябва да се отнася към своя Творец така, както гледа на себе си. ⁷Ако можеш да разбереш, че твоят брат заслужава прошка, ти си узнал, че прошката е твое право, също както и негово. ⁸A и няма да мислиш, че Бог възнамерява да стовари върху теб страшна присъда, каквато не е предназначил за твоя брат. ⁹Защото истината е, че на теб ти се дава нито повече, нито по-малко отколкото на него.

5. Прошката, ако я възприемаш като заслужена, ще те изцели. ²Тя придава на чудото силата да преодолее илюзиите. ³Така ти узнаваш, че и ти трябва да получиш опрощение. ⁴Нищо видимо не е такова, че да не може да се пренебрегне. ⁵Защото в противен случай трябва да е съществувал първоначално някакъв грях, който да е непростим. ⁶Трябва да е съществувало прегрешение, което е повече от обикновена грешка; специална форма на грешка, която е неизменна, вечна и която не може нито да се избегне, нито да се поправи. ⁷Трябва да е съществувала една грешка, която да е имала способността да премахне творението и да създаде на негово място свят, който да унищожи Божията Воля. ⁸Само ако това бе възможно, би могло да съществуват привидности, които да не се поддават на чудото и да не могат да бъдат изцелени чрез него.

6. Няма по-сигурно доказателство, че идолопоклонничеството е желано от теб, от убеждението, че някои форми на болест и нерадостност не могат да бъдат изцелени чрез прошката. ²То­ва означава, че предпочиташ да задържиш някои идоли и не си готов все още да се отърсиш от всички тях напълно. ³И така, ти си мислиш, че някои привидности са реални и съвсем не са привидности. ⁴Не се подвеждай от твърдо вкорененото убеж­дение, че някои привидности се пренебрегват по-трудно от други. ⁵Това би означавало да ограничаваш действието на прошката. ⁶То би означавало да целиш да получиш частично извинение и да избегнеш вината в ограничена степен. ⁷Какво, ако не фалшива прошка, означа това - над теб и над всеки, кой­то е привидно различен от теб?

7. Истината е, че чудото може да изцели всякакви форми на бо­лест или не може да изцелява изобщо. ²Неговата цел не е да съ­ди кои форми са реални и кои привидности са истинни. ³Ако една привидност трябва да остане неподлежаща на изцеление, това означава, че една илюзия е част от истината. ⁴И ти не мо­жеш да избегнеш цялата вина, но само част от нея. ⁵Ти трябва напълно да простиш на Божия Син. ⁶Защото в противен случай ще поддържаш една представа за себе си, която не е цялостна, и ще продължиш да се страхуваш да се вгледаш в себе си и да се отърсиш от всеки свой идол. ⁷Спасението се основава на вярата, че е невъзможно да съществуват такива форми на вина, които да нe си в състояние да простиш. ⁸И така, не могат да съществуват привидности, които да са изместили истината за Божия Син.

8. Погледни на своя брат с желанието да го видиш такъв, какъв­то е. ²И нека дори част от него да не бъде отхвърлена от волята ти да го изцелиш. ³Да изцелиш означава да постигнеш цялостност. ⁴А каквото е цялостно, то не може да има липсващи части, останали извън него. ⁵Прошката се основава върху това разбира­не и радостта, че няма такива форми на болест, които чудото да не може да изцели.

9. Божият Син е съвършен, защото в противен случай не би могъл да бъде Божи Син. ²И ти няма да го познаеш, ако не го смяташ за достоен да се отърси от вината с всички нейни последици и под всякаква форма. ³Това трябва да бъде единстве­ното ти отношение към него, ако желаеш да узнаеш истината за себе си.

10. Погледни своя брат с такава надежда и ще разбереш, че той не може да направи грешка, която да промени истината в него. ²Никак не е трудно да бъдат пренебрегнати грешки, които нямат последици. ³Но ако виждаш, че нещо е в състояние да превърне в идол Божия Син, ти няма да му простиш. ⁴Защото той се е превърнал за теб в смъртен образ и символ на смъртта. ⁵Това ли е твоят спасител? ⁶Нима Отец е сбъркал по отношение на Своя Син? ⁷Или ти си се излъгал в онзи, който ти е даден да го изцелиш, за да намериш спасение и избавление?

1. Дали Бог би оставил твоето тълкуване да определя смисъла нa света? ²Ако го беше оставил, то светът е лишен от смисъл. ³3ащото не е възможно смисълът да се променя постоянно, и пак да бъде истинен. ⁴Светия Дух вижда в света единна цел, която е установена неизменно. ⁵И никоя ситуация не може да повлияе върху неговата цел, а трябва да бъде в съгласие с нея. ⁶Защото само ако целта би се променяла при всяка ситуация, е възможно да се дава различно тълкуване на ситуациите в различни случаи ⁷Ти добавяш нов елемент към сценария, който създаваш всяка минута от деня и всичко, което става сега, означава нещо друго. ⁸Отнемаш друг елемент и всяко значение се променя съответно.

2. Какво отразяват твоите сценарии, ако не собствените ти и ла нове за това какъв трябва да бъде денят? ²Така ти преценяваш успеха и провала, напредъка, отстъплението, загубата и печал бата. ³Всички тези преценки се дават взависимост от ролите, предвидени в сценария. ⁴Фактът, че те нямат смисъл сами но себе си, се демонстрира от лекотата, с която се сменят тези етикети с други преценки по отношение на други аспекти на опита. ⁵И тогава, поглеждайки назад, ти смяташ, че виждаш друг смисъл в онова, което е станало преди. ⁶Какво друго си направил, освен да покажеш, че в него не е имало никакъв смисъл. ⁷Но ти си му придал смисъл в светлината на променящи се цели и всеки смисъл се е променял с промяната на целите.

3. Само една постоянна цел може да придаде на събитията постоянен смисъл. ²Но тя трябва да придаде на всички тях еди­нен смисъл. ³Ако им се придава различен смисъл, това би оз­начавало, че те са отражение на различни цели. ⁴И това е це­лият смисъл, който имат. ⁵Може ли да бъде смисъл това? ⁶Мо­же ли объркването да бъде онова, което е смисълът? ⁷Не може да има постоянна промяна във възприятията и при това ста­билност на смисъла където и да било. ⁸Страхът никога не е оп­равдан като преценка. ⁹Съществуването на страх е лишено от друг смисъл, освен този да ти покаже, че си написал плашещ сценарий и в съответствие с него се страхуваш. ¹⁰А не че нещо­то, от което се страхуваш, съдържа повод за страх.

4. Общата цел е единственото средство, чрез което възприяти­ята могат да придобият стабилитет и да се даде единна интер­претация на света и на всички събития в него. ²В тази обща цел всички и всичко, което виждаш, споделят единна преценка. ³Ти не трябва да съдиш никого, защото си узнал, че на всичко е даден единен смисъл и си щастлив да го съзираш навсякъде. ⁴Той не може да се промени, защото ти ще го съзираш нав­сякъде, неизменен от обстоятелствата. ⁵И така, ти го отнасяш към всички събития и така получаваш стабилност.

5. Избавлението от осъждане се състои просто в следното: всички неща имат само една цел, която ти споделяш с целия свят. ²И нищо на света не може да й се противопостави, защо­то тя се отнася към всичко, както се отнася към теб. ³В един­ството на целта е краят на всякакви представи за жертва, кои­то предполагат различни цели за онзи, който печели и другия, който губи. ⁴Не може да има мисъл за жертва, откъсната от тази идея. ⁵И тъкмо тази идея за различни цели позволява про­мяна във възприятията и смисъла. ⁶При единна цел това става невъзможно, защото съгласието помежду ви прави интерпретацията стабилна и трайна.

6. Как може да се установи реално общуване, когато символите, които се използват, означават различни неща? ²Целта на Светия Дух придава единно тълкуване, което има смисъл както за теб, така и за твоя брат. ³Така той може да общува с теб и ти с него. ⁴Чрез символите, които и двамата можете да разбе­рете, се преодолява жертвата на смисъла. ⁵Всяка жертва пред­полага, че ти не си способен да виждаш връзката между съби­тията. ⁶А ако бъдат разглеждани поотделно, те не притежават смисъл. ⁷Защото не съществува светлина, на която те да се разгледат и разберат. ⁸Те нямат предназначение. ⁹И не може да се види за какво са. ¹⁰Всяка мисъл за загуба е лишена от съдържание. ¹¹Никой не се е съгласил с теб по отношение ней­ното съдържание. ¹²Тя е част от един деформиран сценарий, който не може смислено да се интерпретира. ¹³Той трябва да си остане неразбираем завинаги. ¹⁴Това не е общуване. ¹⁵Твоите мрачни сънища са само безсмислените, изолирани сценарии, които пишеш насън. ¹⁶Недей да търсиш смисъла в отдел­ните сънища. ¹⁷Само сънищата за прошка могат да бъдат спо­делени. ¹⁸Те имат един и същ смисъл и за двама ви.

7. Недей да даваш тълкувания в самота, защото онова, което виждаш, няма да значи нищо. ²Онова, което то символизира, ще се променя, и ти ще повярваш, че светът е несигурно мяс­то, в което вървиш в опасност и несигурност. ³Именно твоите интерпретации са неустойчиви, защото не са в съгласие с истинската ти същност. ⁴Това е място, което изглежда толкова несигурно, че неизменно поражда страх. ⁵Не продължавай така, братко мой. ⁶Ние имаме един Интерпретатор. ⁷И благодарение на начина, по който Той се ползва от символите, ние сме съединени, така че те означават едно и също за всички нас. ⁸Нашият общ език ни позволява да се обръщаме към всички свои братя и заедно с тях да разберем, че прошката е дадена на всички ни и така ние можем да общуваме помежду си отново.

1. Привидностите заблуждават, но могат да се променят. ²Реалността е неизменна. ³Тя не подвежда никога и ти биваш поoведен, само ако не успееш да видиш отвъд привидностите. ⁴3а щото всичко, което виждаш, се променя и ти го смяташе за реално преди, както го смяташ за реално отново. ⁵Така реалността се свежда до формата и до едно променливо състояние. ⁶Ре алността е неизменна. ⁷Именно това я прави реална и я отделя от всякакви привидности. ⁸Тя трябва да преодолее всякакви форми, за да бъде това, което е. ⁹Тя е неизменна.

2. Чудото е средство да се покаже, че всички привидности могат да се променят, именно защото са привидности и не могат да имат неизменността, каквато предполага реалността. ²Чудо то разграничава спасението от привидностите, като показва, че те могат да се променят. ³Твоят брат притежава в себе си неизменност, която е независима от всички привидности и заблуди. ⁴Тя се замъглява, като се променят гледните точки спрямо него, които ти възприемаш за негова реалност. ⁵Щастливият сън по отношение на него създава видимото впечатление за съвър­шеното му здраве, съвършената му независимост от всяка нуж­да и несполука. ⁶Чудото е доказателство, че той е независим от каквато и да било загуба и страдание, защото те лесно могат да се променят. ⁷А това показва, че не са били никога реални и не биха могли да произтичат от неговата реалност. ⁸Защото реал­ността е неизменна и не може да има последици, които да се променят от каквото и да е на Небето и земята. ⁹Но се показва, че привидностите са нереални, защото могат да се променят.

3. Какво друго е изкушението, ако не желание да се придаде реалност на илюзиите? ²То не изглежда желание да се отрече всяка реалност. ³Но то изглежда утвърждаване, че някои фор­ми на идоли имат могъща привлекателна сила, благодарение на която е по-трудно да им се устои, в сравнение с онези, кои­то ти не би желал да притежават реалност. ⁴Следователно, из­кушението не е нищо повече от молитва чудото да не засегне някои сънища, а да запази в неведение факта, че са нереални и да им придаде реалност. ⁵И Небето не откликва на молитвата и не може да ти се даде чудо, за да изцелиш привидностите, които не ти харесват. ⁶Ти си въвел граници. ⁷Каквото си поис­кал, ти е дадено, но не от Бога, Който не познава границите. ⁸Ти сам си наложил граници на себе си.

4. Реалността е неизменна. ²Чудесата само показват, че е нереално онова, което си издигнал между реалността и своето съз­нание, и не представлява преграда. ³Цената на убеждението, че няма надежда някои привидности да се променят, е тази, че чудото не се изявява чрез теб последователно. ⁴Защото ти си поискал да не му се даде силата да изцелява всички сънища. ⁵Всяко чудо ти е достъпно, когато пожелаеш изцеление. ⁶Но никое чудо не може да ти се даде, ако не го пожелаеш. ⁷Когато избираш какво да изцелиш, Този, Който дарява всички чудеса, не е свободен да възложи даровете Си на Божия Син. ⁸Когато Той изпадне в изкушение, отрича реалността. ⁹И се превръща в доброволен роб на онова, което е избрал.

5. Защото реалността е неизменна, чудото е вече тук, за да изцели всички неща, които се променят, и да ти ги покаже да ги видиш в щастлива форма, освободена от страх. ²На теб ще ти бъде дадено да видиш своя брат по такъв начин. ³Но не и докато ти в някои отношения предпочиташ друго. ⁴Защото това би означавало, че ти не желаеш той да бъде изцелен и цялостен. ⁵Xpиcтоc в него е съвършен. ⁶Готов ли се да видиш това? ⁷Тога­ва нека нямаш сънища за него, които да предпочетеш пред тази гледка. ⁸И ти ще видиш в него Христос, защото си Му поз­волил да дойде при теб. ⁹И когато Той ти се яви, ще разбереш със сигурност, че си като Него, защото Той е неизменното в твоя брат и в теб.

6. Това ще видиш, когато решиш да не заместваш с никаква привидност истинската същност на своя брат. ²Нека изкушенито да предпочиташ някой сън да не позволи несигурността да проникне тук. ³Недей да имаш чувство на вина или страх, когато бъдеш изкушен от някакъв сън по отношение на него. ⁴Но не му придавай силата да промени в твоите очи онова, което е не изменно. ⁵Всяка фалшива привидност ще избледнее, ако вместо нея поискаш чудо. ⁶Не съществува болка, от която той да не мо­же да се отърси, ако ти поискаш да бъде истинската си същност. ⁷Защо се страхуваш да видиш в него Христос? ⁸Ти съзираш само себе си в онова, което виждаш. ⁹Когато той бъде изцелен, ти се освобождаваш от вината, защото виждаш себе си в него.