УРОК 67 Любовта ме е сътворила по Свое подобие

1. Днешната идея е пълно и точно изявление на твоята същност. Ето защо ти си светлината на света. Ето защо Бог те е посочил за спасител на света. Ето защо Синът Божи разчита на теб за своето спасение. Той е спасен, благодарение на това, което си. Днес ще насочим всичките си сили, за да постигнем тази истина и да я осъзнаем като такава напълно, макар и само за миг.

2. През по-продължителния период, ние ще мислим за твоята реалност и нейната напълно непроменена и неизменна природа. Ще започнем с това, че ще повтаряме тази истина за теб и след това в продължение на около пет минути ще добавяме някои свързани с нея мисли, като например:

Светостта ме е сътворила свят.

Добротата ме е сътворила добър.

Помощта ме е сътворила помагащ.

Съвършенството ме е сътворило съвършен.

Всяко качество, което е в съгласие с Бога, както Той Се самоопределя, е подходящо за използване. Днес се опитваме да преодолеем твоите определения за Бога и да ги заменим с Неговите Собствени определения. Опитваме се също така да подчертаем, че ти си част от Неговото Самоопределение. След като разгледаш няколко мисли, които се асоциират с основната, опитай се в един кратък подготвителен период да се отърсиш от всички мисли и след това да стигнеш отвъд всичките представи и предразсъдъци за себе си до истината в теб. Ако любовта те е сътворила по свое подобие, този Аз трябва да е в теб. И Той съществува някъде в твоето съзнание и ти можеш да го откриеш.

4. Може би ще установиш, че ти е необходимо да си повтаряш идеята за деня от време на време, за да отстраниш разсейващите те мисли. Можеш също така да установиш, че това не е достатъчно и ти е нужно да продължиш да допълваш други мисли, свързани с истината за теб самия. Но ти може би ще успееш да преминеш отвъд това и през интервала на освободеност от мисли до осъзнаването на сияйната светлина, в която разпознават себе си такъв, какъвто те е сътворила Любовта. Вярвай, че днес ще направиш много, за да се доближиш до това осъзнаване, независимо дали чувстваш, че си успял или не.

5. Днес ще бъде особено полезно да практикуваш идеята през първата част на деня колкото се може по-често. Необходимо ти е да чуваш истината за себе си възможно по-многократно, защото съзнанието ти е твърде обсебено от погрешни представи. Четири-пет пъти на час, а може би дори и повече, ще бъдат особено ползотворни, за да си напомниш, че любовта те е сътворила по свое подобие. В това долови истината за себе си.

6. Опитай се през по-краткотрайните периоди на упражнение да осъзнаеш, че това ти се казва не от собствения ти незначителен, самотен глас. Гласът на Бога ти напомня за твоя Отец и твоето Аз. Това е Гласът на истината, който измества всичко, което егото ти говори за теб самия с простата истина за Божия Син. Ти си сътворен от Любовта по Нейно подобие.
УРОК 68

Любовта не таи обиди.

1. Ти, който си сътворен от Любовта по Нейно подобие, не можеш да познаеш своето Аз, когато таиш обиди. Да таиш обида означава да забравиш истинската си същност. Да таиш обида означава да виждаш себе си в качеството си на тяло. Да таиш обида означава да оставиш егото да контролира съзнанието ти и да обречеш тялото на смърт. Може би не осъзнаваш напълно какво точно нанася обидата на твоето съзнание. Тя те откъсва от твоя Първоизвор и те прави различен от Него. Тя те кара да вярваш, че Той е такъв, какъвто смяташ, че си станал ти, защото никой не може да мисли, че собственият му Творец е различен от него самия.

2. Откъснал се от твоето Аз, което продължава да съхранява съзнанието си за Собственото Си подобие на Своя Творец, твоето Аз изглежда заспало, докато онази част на съзнанието ти, която си гради илюзии в съня, изглежда будна. Нима всичко това може да се дължи на факта, че таиш обиди? О, да! Защото който таи обиди, той отрича, че е сътворен от любовта и неговият Творец е започнал да му вдъхва страх в съня му, изпълнен с омраза. Кой би могъл да сънува сън, изпълнен с омраза, без да се страхува от Бога?

3. Сигурно е, че тези, които таят обиди, ще определят Бога по различен начин в зависимост от собствените си представи, както е сигурно, че Бог ги е сътворил по Свой образ и подобие и ги е определил като част от Себе Си. Сигурно е, че тези, които таят обида, ще страдат от чувство за вина, както е сигурно, че тези, които прощават, ще намерят вътрешен мир. Сигурно е, че тези, които таят обиди, ще забравят кои са, както е сигурно, че тези, които прощават, ще си спомнят.

4. Нима при това положение няма да пожелаеш да се отърсиш от обидите? Може би си мислиш, че не си в състояние да се освободиш от тях. Това обаче е просто въпрос на мотивация. Днес ще се опитаме да установим как би се чувствал, когато ги няма обидите. Ако поне малко успееш, никога повече няма да имаш проблем с мотивацията.

5. Започни днешния разширен период на практика като Потърсиш в своето съзнание онези, към които таиш най-голяма обида. Някои от тях ще бъде лесно да се открият. После помисли за привидно дребните обиди, които таиш към хората, които харесваш и дори си мислиш, че обичаш. Бързо що стане очевидно, че няма никой, от когото да не се чувстваш обиден. Това те е оставило сам сред цялата вселена по начинa, по който възприемаш себе си.

6. Сега вземи решение да погледнеш на всички тези хора като на приятели. Кажи на всички им, като си мислиш за всеки поотделно:

Аз ще погледна на теб като на свой приятел, за да си спомня, че си част от мен и да опозная себе си.

През останалата част от практиката се опитай да си представиш, че си постигнал мир с всекиго и всичко, с чувството на cигурност в един свят, който те закриля и обича и който ти в от говор обичаш. Опитай се да почувстваш, че сигурността те обгръща, витае над теб и те поддържа. Опитай се да повярваш, макар и за кратко, че нищо не може да ти навреди по никакъв начин. В края на периода на практика си кажи:

7. Краткотрайните периоди на практика трябва да прилагат непосредствено днешната идея винаги, когато се изпълниш с някакъв вид обвинение срещу когото и да било, независимо дали физически присъства или не:

В допълнение, повтаряй тази идея неколкократно всеки час в следния вид:

1. Никой не може да види онова, което крият обидите. Тъй като твоите обиди скриват светлината на света в теб, всеки стои в тъма, а с него и ти. Но когато се вдигне завесата на твоите обиди, и ти биваш освободен заедно със своя брат. Сега сподели своето спасение с този, който стоеше редом с теб, когато ти беше в ада. Той е твой брат в светлината на света, която спасява и двама ви.

2. Нека днес да направим още един реален опит да достигнем до светлината в теб. Преди да се заемем с това в периода на нашата по-разгърната практика, нека да посветим няколко минути да помислим какво се опитваме да правим. Опитваме се в буквалния смисъл да се свържем със спасението на света. Опитваме се да прогледнем отвъд завесата на мрака, която го скрива. Опитваме се да позволим завесата да се вдигне и да видим как сълзите на Божия Син изчезват в слънчевата светлина.

3. Нека започнем нашия разгърнат период на практика с пълното съзнание, че това е така и с реалната решимост да постигнем онова, което ни е по-скъпо от всичко друго. Спасението е единствената ни потребност. Тук няма друга цел, нито друго предназначение. Да се научим какво е спасението е нашата единствена цел. Нека приключим древното търсене днес като открием светлината в себе си и я поднесем на всеки, който търси заедно с нас, за да я види и да се възрадва.

4. А сега съвсем притихнал, със затворени очи, опитай се да се отърсиш от всичко, което обичайно занимава твоето съзнание. Представи си съзнанието си като за обширен кръг, обграден от слой тежки, тъмни облаци. Ти можеш да видиш само облаците, защото си мислиш, че стоиш извън кръга и си нещо напълно отделно от него.

5. От там, където стоиш, можеш да видиш, че няма причина да вярваш, че скрита зад облаците се намира великолепна светлина. Облаците ти се струват единствената реалност. 'Те изглеждат всичко, което може да се види. Ето защо ти не се опитваш да минеш през тях, за да стигнеш отвъд, което е единственият начин, по който наистина да се убедиш, че са лишени от каквато и да било материалност. Подобен опит ще направим и ние днес.

6. След като помислиш колко е важно онова, което се опитваш да направиш за себе си и света, опитай се да се да се установиш в пълно мълчание, като си спомняш само колко много желаеш да достигнеш светлината днес - сега! Бъди решен да преминеш отвъд облаците. Протегни ръка и ги докосни в своето съзнание. Отмахни ги с ръка; почувствай ги как се докос­ват до бузите ти, до челото и веждите, докато преминаваш през тях. Продължавай; облаците не могат да те спрат.

7. Ако се упражняваш както трябва, ще започнеш да чувстваш сякаш нещо те повдига и носи напред. Твоето незначително усилие и малко решителност призовават силата на вселената на помощ и Сам Бог ще те въздигне от мрака в светлина. Ти си в съгласие с Неговата Воля. Не може да не успееш, защото твоята воля е Негова.

8. Имай вяра в своя Отец днес и бъди сигурен, че Той те е чул и е откликнал. Може би още не разбираш отговора му, но можеш да си сигурен, че ти е даден и си в състояние дам гo възприемеш. Опитвайки се да стигнеш през облаците в светлината, постарай се да съхраниш тази вяра в съзнанието си. Опитай се да си спомниш, че най-накрая свързваш своята воля с Божествената. Опитай се ясно да държиш тази мисъл в съзнанието си, за да успееш в това, което предприемаш заедно с Бог. После позволи Божията сила да действа в теб и чрез теб и да бъде Неговата Воля и твоята.

9. През по-краткотрайните практики, които ще пожелаеш да осъществяваш колкото се може по-често с оглед на важността на днешната идея за теб и твоето щастие, напомни си, че чувствата на обида скриват светлината на света от твоето съзнание. Напомни си също, че не си сам, когато търсиш тази светлина и знаеш къде да я намериш. Кажи си тогава:

Ако се появи изкушението да се обидиш на някого не забравяй да си кажеш:

1. Всяко изкушение не е нищо повече от форма на основното изкушение да не повярваш на днешната идея. Струва ти се, че спасението ти идва от къде ли не, освен от теб самия. Същото се отнася и до източника на вина. Ти не виждаш, че вината и спасението са в собственото ти съзнание и никъде другаде. Когато осъзнаеш, че вината е изцяло измислена от собственото ти съзнание, ти също така разбираш, че спасението трябва да е там, където е и вината. Разбереш ли това, ти си спасен.

2. Привидната цена на това да приемеш днешната идея е тази: Тя означава, че нищо извън теб не може да те спаси; нищо извън теб не може да ти даде мир. Но тя означава също и че нищо извън теб не може да те нарани или да наруши твоя мир и да те разстрои по какъвто и да било начин. Днешната идея те прави отговорен за вселената, на която принадлежиш по силата на собствената си същност. Такава роля не може да бъде приета само частично. И ти определено трябва да започнеш да разбираш, че спасението е в това да я приемеш.

3. Може обаче да не ти бъде напълно ясно защо осъзнавайки, че вината е в твоето съзнание, означава да разбереш, че там е също и спасението. Бог не би могъл да постави лекарството за болестта някъде, където то да не може да ти помогне. Твоето съзнание действа по такъв начин, но не и Неговото. Той иска да бъдеш изцелен и затова държи Първоизвора на изцелението там, където има нужда от изцеление.

4. Ти си се опитал да вършиш точно обратното, правейки всякакви опити, независимо колко деформирани и фантастични са били те, да разделиш лечението от болестта, за която е Предназначено, и по този начин да поддържаш болестта. Целта ти е била да гарантираш, че лечението няма да се проведе. Божията цел е да осигури неговото осъществяване.

5. Днec практиката трябва да ни помогне да осъзнаем, че в това отношение Божията и нашата воля всъщност съвпадат. Бог желае да бъдем изцелени и ние всъщност не искаме да бъдем болни, защото това ни прави нещастни. Затова, приемайки Идеята за деня, ние всъщност сме в съгласие с Бога. Той не желае да бъдем болни. Ние също. Той желае да бъдем изцелени. Ние също.

6. Днес сме готови за два по-разгърнати периода на практика, всеки от които трябва да трае от десет до петнайсет минути. Ще остане обаче сам да решиш кога да ги проведеш. Тази практика ще следваме в продължение на няколко урока и ще бъде добре да решиш предварително кога е подходящо да им отделиш време и след това да се придържаш към това свое решение, колкото е възможно по-стриктно.

7. Започни тези периоди на упражнение, като си повтарят идеята за деня и добавяш твърдението, че разбираш, че спасението ти не произтича от нищо извън теб. Би могъл да го формулираш така:

След това посвети няколко минути със затворени очи, за да преразгледаш някои от външните фактори, където си търсил спасение в миналото - в други хора, в притежания, в различни ситуации и събития и в някаква представа за себе си, която си се стремял да реализираш. Разбери, че то не е там и си кажи:

8. Сега отново ще се опитаме да достигнем до светлината в теб, защото в нея е твоето спасение. Не можеш да намериш спасение в облаците, които заобикалят светлината - вече си го търсил в тях. Спасението не е там. То е отвъд облаците, в светлината отвъд тях. Помни, че трябва да преминеш през облаците, за да достигнеш светлината. Но помни също, че нищо не си намерил и в облачните мрежи, които си въобразяваш, че си преминал или към които се стремиш.

9. Тъй като всички твои илюзии за спасение са се провалили ти със сигурност няма да искаш да останеш в облаците, търсейки напразно там някакви идоли, когато така лесно можеш да поемеш в светлината на реалното спасение. Опитай се да преминеш през облаците посредством онова, което най-много те привлича. Ако това ти помага, представи си как аз съм те хванал за ръка и те водя. И аз те уверявам, че това няма да бъде празна фантазия.

10. За кратките и чести периоди на упражнение днес си напомняй, че твоето спасение произтича от теб и нищо, освен собствените ти мисли не може да спре твоя напредък. Ти си независим от всякакви външни пречки. Отговорен си за своето спасение. Отговорен си за спасението на света. Тогава кажи:

1. Възможно е да не разбираш, че егото е изработило план зa спасение в противовес на Божествения. Ти вярваш в този план. Но тъй като той е противоположен на Божествения, ти вярваш също така, че да приемеш Божия план означава да бъдеш обречен. Това звучи, разбира се, абсурдно. Но когато справедливо прецениш какъв е планът на егото, може би ще осъзнаеш, че колкото и абсурден да е той, ти вярваш в него.

2. Планът на егото за спасение се съсредоточава около това да таиш обиди. Според него се настоява, че ако даден човек би говорил или постъпил по различен начин, ако някое външно обстоятелство или събитие би било по-различно, ти щеше да бъдеш спасен. По този начин източникът на спасението постоянно се възприема извън теб самия. Всяка обида, която таиш, представлява заявление и твърдение, в което вярваш и което казва: „Ако това беше различно, аз щях да бъда спасен”. По този начин ти изискваш промяна на съзнанието, необходима за спасението от всекиго и всичко, освен от себе си.

3. Ролята, отредена на твоето съзнание в този план, е само да определи какво извън теб самия трябва да се промени, за да бъдеш спасен. Според този безумен план всеки източник на спасение е приемлив, стига да не доведе до резултат. Това гарантира, че безплодното търсене ще продължи, защото си остава илюзията, че макар тази надежда винаги да се е проваляла, все още има надежда в други неща и в други сфери. Друг човек може да се окаже по-подходящ, друга ситуация може все още да предложи успех.

4. Такъв е планът на егото за твоето спасение. Тук ясно се проследява неговото съзвучие с основната доктрина на егото: „Търси, но няма да намериш." Защото какво по-сигурно би могло да гарантира, че ти няма да намериш спасение, от това да насочиш всичките си усилия там, където спасение не съществува?

5. Божият план за спасение работи просто, защото като следваш Неговите напътствия, ти търсиш спасението там, където е то. Но за да успееш, което ти е обещано от Бога, ти трябва да си готов да търсиш само в тази посока. В противен случай целта ти се раздвоява и ти ще опиташ да следваш два плана за спасение, които са диаметрално противоположни във всичко.

Резултатът може да доведе само до объркване, нещастие и дълбоко чувство на отчаяние.

6. Как би могъл да избегнеш всичко това? Много просто. Идеята за днес е отговорът. Само Божият план за спасение ще успее. В това отношение не може да има реално противоречие, защото не съществува възможна алтернатива на Божия план, която да те спаси. Негов е единственият план, който дава сигурен резултат. Негов е единственият план, който трябва да успее.

7. Нека да се упражняваме да разпознаваме тази сигурност днес. И нека ликуваме, че има отговор на това, което изглежда неразрешимо противоречие. За Бога всичко е възможно. Спасението непременно ще дойде, съгласно Неговия план, който не може да бъде неуспешен.

8. Започни двата продължителни периода за днес като мислиш за днешната идея и осъзнаеш, че тя съдържа две части, всяка от които допринася по равно за цялото. Божият план за твоето спасение ще бъде успешен, а другите планове - не. Не си позволявай да се депресираш или гневиш от последното, защото то е заложено в първото. А в първото е твоето пълно освобождение от всичките ти безумни опити и налудничави предложения да се освободиш. Те са те довели до депресия и гняв, но Божият план ще успее. Той ще доведе до освобождение и радост.

Помни това и нека да посветим останалата част от разгърнатия период на практика на това да поискаш Бог да ни разкрие Своя план. Запитай Го съвсем конкретно:

Какво искаш от мен да извърша?

Къде искаш от мен да ида?

Какво искаш от мен да кажа и на кого?

Предай на Него цялата отговорност за останалата част на периода на практика и нека Той да ти каже какво трябва да извършиш в Неговия план за твоето спасение. Той ще ти отговори в съответствие с твоето желание да чуеш Неговия Глас. Недей се отказва да Го чуеш. Самият факт, че извършваш тези практики доказва, че имаш донякъде волята да се вслушаш. Това е достатъчно, за да претендираш за Божия отговор.

9. През по-кратките периоди на практика си казвай, че Божият план за спасение и само той, ще бъде успешен. Бъди бдителен срещу всякакви внушения да храниш обиди днес и реагирай спрямо тях със следната формула:

Да таиш обиди е противно на Божия план за спасение.

А само Неговият план ще успее.

Опитай се да си спомняш днешната идея шест-седем пъти на час. Не може да има по-добър начин да проведеш половин минута или дори по-малко от това да си спомниш Първоизточника на своето спасение и да Го видиш там, където е.

1. Макар и да разбираме вече, че планът на егото за спасение е противоположен на Божия план, все още не сме подчертали определено, че той е агресия срещу Неговия план и съзнателен опит той да бъде унищожен. При тази агресия на Бог се приписват качествата, които всъщност са присъщи на егото, докато егото излиза, че приема качествата на Бога.

Основното желание на егото е да измести Бога. Фактически егото е физическо въплъщение на това желание. Защото това желание обгръща привидно съзнанието с тяло, поддържайки го разделено от Бога и самотно, неспособно да достигне до другите съзнания, освен посредством тялото, създадено, за да го постави в затвор. Ограничението върху общуването не може да бъде най-доброто средство за разгръщане на това общуване. Но егото иска да повярваш, че това е така.

2. Въпреки че опитът да се задържат ограниченията, които тялото налага, тук е очевиден, може би не е толкова очевидно защо да таиш обиди е агресия срещу Божия план за спасение. Но нека разгледаме за какво си склонен да таиш обида. Нима не са обидите винаги свързани с нещата, които върши тялото? Човек казва нещо, което на теб не ти харесва. Той върши нещо, което ти е неприятно. Той „издава" своите враждебни мисли в поведението си.

Тук ти не се интересуваш от това какъв е този човек. Напротив, изцяло те занимава само онова, което той върши в тяло. Ти не само че не му помагаш да се освободи от ограниченията на тялото. Ти активно се опитваш да го задържиш в тялото, като объркваш тялото със самия него и ги преценяваш като едно и също. Това е агресия срещу Бога, защото ако Неговият Син е само тяло, Той също трябва да е това. Творецът не може да се мисли като нещо напълно различно от своите творения.

3. Ако Бог е тяло, какъв трябва да бъде Неговият план за спасение? Какво освен смърт може да представлява той? Опитвайки се да се представи като Автор на живота, а не на смъртта, Той е лъжец и измамник, пълен с фалшиви обещания и предлагащ илюзии вместо истини. Привидната реалност на тялото прави този възглед за Бога доста убедителен. Фактически, ако тялото беше реално, щеше да е наистина трудно да се избегне това заключение. И всяка обида, която таиш, настоява на това, че тялото е реално. Тя напълно пренебрегва истинската същност на твоя брат. Тя утвърждава убеждението ти, че той е тяло и го заклеймява за това. И настоява, че неговото спасение трябва да е смърт, проектирайки тази агресия спрямо Бога и държейки Го отговорен за нея.

4. На тази внимателно подготвена арена, където яростни животни търсят плячка и милостта не може да проникне, егото идва да те спаси. Бог те е създал да бъдеш тяло. Много добре. Нека да приемем това и да сме доволни. След като си тяло, недей да се лишаваш от онова, което тялото предлага. Вземи малкото, което можеш да получиш. Бог нищо не ти е дал. Тялото е твоят единствен спасител. То е смъртта на Бога и твоето спасение.

Това е всеобщата вяра на света, който е пред очите ти. Някои се отнасят с омраза към тялото и се опитват да го наранят и унизят. Други обичат тялото и се опитват да го възвеличават и преувеличават достойнствата му. Но докато тялото е и центъра на твоите понятия за себе си, ти атакуваш Божествения план за спасение и таиш обида срещу Него и Неговите творения, така че да не чуеш Гласа на истината и да не Го и приемеш за свой Приятел. Спасителят, когото ти си избрал, заема Неговото място. Тялото е твой приятел; Бог е твой враг.

5. Днес ще се опитаме да прекратим тези безсмислени Нападки срещу спасението. Напротив, ще се постараем да приветстваме и посрещнем спасението. Неправилните ти възприятия са гибелни за твоя душевен мир. Ти виждаш себе си в тяло, а истината извън себе си, недостъпна за осъзнаване поради ограниченията на тялото. Сега ще се опитаме да погледнем по друг начин на това.

Светлината на истината е в нас, където е поставена от Бога. Тялото е извън нас и не е наша грижа. Да бъдем без тяло означава да бъдем в естественото си състояние. Да осъзнаем светлината на истината в себе си означава да разберем кои сме. Да видим своето Аз отделно от тялото е краят на агресията срещу Божествения план за спасение и приемането на този Божествен план. А щом Неговият план бъде приет, той вече е осъществен.

6. Нашата цел в разгърнатите периоди на практика е да осъзнаем, че Божественият план за спасение е осъществен в нас. За да постигнем тази цел, трябва да заместим агресията с приемане. Докато атакуваме Божествения план за нашето спасение, ние не можем да го разберем. Следователно, атакуваме нещо, което не разбираме. Сега ще се опитаме да се откажем да съдим и ще запитаме какъв е Божия план за нас:

Какво е спасение, Отче?

Аз не зная.

Кажи ми, за да мога да разбера.

И после тихо ще изчакаме Неговия отговор. Ние сме се противопоставили на Божия план за спасение, без да изчакаме да чуем какъв е той. Толкова високо изразявахме своите обиди, че не чухме Неговия Глас. Използвали сме обидите, за да си затворим очите и запушим ушите.

7. Сега ще виждаме, чуваме и узнаем. "Какво е спасението, Отче?" Питайте и ще ви се отговори. Търсете и ще намерите. 'Ние вече не питаме егото какво е спасение и къде да го намерим. Ние се обръщаме към истината. Бъди сигурен в такъв случай, че отговорът ще бъде истинен, благодарение на Този, Когото си запитал.

8. Когато почувстваш вярата ти да отпада и твоята надежда за успех да отслабва и изчезва, повтори си въпроса и молбата, като си спомняш, че молиш от безкрайния Творец на безкрайността, Който те е сътворил по Свое подобие:

Той ще ти отговори. Имай готовност да Го чуеш.

9. За днес ще бъдат достатъчни един-два по-кратки периода на практика всеки час, защото те ще бъдат малко по-продължителни от обикновено. Тези упражнения трябва да започват по следния начин:

Да таиш обиди е агресия срещу Божия план за спасение. Нека вместо това да го приема. Какво е спасението, Отче?

После изчакай около минута в мълчание, предимно със затворени очи, за да чуеш Неговия отговор.