УРОК 139 Аз ще приема своето Изкупление

1. Това е последният избор. ²Защото с него стигаме до решението да приемем себе си такива, каквито сме сътворени от Бога. ³А какво друго е изборът, ако не несигурност по отношение на собствената ни същност? ⁴Всяко съмнение се корени в тази несигурност. ⁵Всеки проблем е негово отражение. ⁶Всяко противоречие се свежда до единствения прост въпрос: „Кой съм аз?"

2. И все пак, нима човек би задавал подобен въпрос, ако не беше се отказал да се познава? ²Само ако си отказал да приемеш себе си, такъв въпрос може да изглежда искрен. ³Единственото, което всяко живо същество може да познава със сигурност, е себе си. ⁴Само със сигурността на тази перспектива то може да преценява и всичко останало.

3. Неувереността кой си, е толкова огромна по мащабите си самозаблуда, че мисълта е трудно да я обхване. ²Да бъдеш жив и да не се познаваш е все едно да вярваш, че си мъртъв. ³Защото, какво е животът, ако не да бъдеш себе си, и какво друго може да живее вместо теб? ⁴Кой е този, който се съмнява? ⁵В какво се съмнява? ⁶Към кого насочва въпросите си? ⁷Кой би могъл да му отговори?

4. Той просто заявява, че не е себе си и в качеството си на друго, си поставя въпроса кое е това друго. ²Но нямаше да е жив, освен ако знае отговора. ³Ако задава въпроса, сякаш отговорът му е неизвестен, то е само защото не желае да бъде това, което е. ⁴Щом е жив, значи е приел своята същност, но я е осъдил и е отхвърлил нейната стойност, решавайки, че не познава единственото, което гарантира неговия живот.

5. Така започва да се съмнява в живота си, защото отрича неговата същност. ²Тъкмо поради това отричане имаш нуждата от Изкупление. ³Това, че си отрекъл същността си, не я е променило. ⁴Но съзнанието ти е раздвоено на знаещо истината и незнаещо истината. ⁵Ти си това, което си. ⁶Не може да има никакво съмнение по този въпрос. ⁷И въпреки всичко, се съмняваш. ⁸Но не се и запитваш коя част от теб може да се съмнява в собствената ти същност. ⁹Една истинска част от теб не може да поставя подобен въпрос. "'Защото въпросът е отправен по отношение на онзи, който знае отговора. "Ако онази твоя страна, която се съмнява, бе част от теб, всяка сигурност щеше да е невъзможна.

6. Изкуплението лекува странната представа, че можеш да се съмняваш в себе си и да не си сигурен кой си. ²Това е пълно безумие. ³И все пак, това е всеобщият въпрос на света. ⁴И нима го не означава, че светът е обезумял? ⁵Защо да споделяш неговата лудост с мрачното убеждение, че онова, което е всеобщо тук, то е истинно?

7. Нищо, в което вярва светът, не е истина. ²Това е място, чим то цел е да бъде дом на онези, които настояват, че не познават себе си, за да поставят въпроса коя е тяхната самоличност. ³И те ще идват тук дотогава, докато приемат Изкуплението и узнаят, че е невъзможно да се съмнявяш в себе си и да не осъзнаваш кой си.

8. Твоята същност е съвсем определена и от теб се иска само да я приемеш. ²Тя е вложена завинаги в светото Божествено Съзнание и в твоето собствено. ³Тя е до такава степен извън всякакво съмнение, че поставянето й под въпрос е достатъчно доказателство за противоречивото ти убеждение, че не знаеш нещо, което е невъзможно да не знаеш. ⁴Това въпрос ли е или твърдение, което се самоотрича? ⁵Нека не позволяваме светите ни съзнания да се занимават с подобни безплодни мисли.

9. Ние сме тук с определена мисия. ²Не сме дошли да затвърждаваме безумието, в което сме вярвали някога. ³Нека да не забравяме целта, която сме възприели. ⁴Дошли сме да постигнем не само собственото си щастие. ⁵Каквото приемаме за своя същност е утвърждаване на същността на всеки един заедно с нас. ⁶Не предавай своите братя, защото предаваш себе си. ⁷Гледай на тях с любов, за да знаят, че са част от теб и ти от тях.

10. На това учи Изкуплението и показва, че Единството на Божия Син е ненакърнено от неговото убеждение, че не познава своята същност. ²Приеми Изкуплението днес, не за да променяш реалността, а просто да приемеш истината за себе си и да вървиш по своя път, ликувайки от безкрайната Божествена Любов. ³От нас се иска само това. ⁴И днес ще се отдадем само на него.

11. По пет минути сутринта и вечерта ще посветим съзнанието си на днешната си задача. ²Започваме с разглеждане на нашата мисия:

12. Благодарейки за всичко сътворено в Името на неговия Творец и Неговото Единство с всички аспекти на творението, днес ние всеки час повтаряме, че сме посветени на своята кауза, отхвърляйки всички мисли, които ни отклоняват от свещената ни цел. ²В продължение на няколко минути, нека съзнанието ти се очисти от всички глупави паяжини, които светът е готов да увие около светия Божи Син. ³Разбери колко крехко е естеството на веригите, които не позволяват да осъзнаеш онова, което знаеш за своята същност, казвайки си:

1. Думата „лек" не може да се използва по отношение на никое лекарство, което светът приема за полезно. ²Онова, което светът възприема като терапевтично, е нещо, което може само да накара тялото да се чувства малко „по-добре". ³В опитите да се лекува съзнанието, то не се възприема отделно от тялото, а се смята, че съществува в това тяло. ⁴По този начин формите на лечение заместват една илюзия с друга. ⁵Вярата в болестта приема друга форма и пациентът започва да се смята за здрав.

2. Но не е излекуван. ²Само му се е присънило, че е болен и в съня е намерил магическа формула, която да го накара да се почувства добре. ³И все пак, не се е пробудил от съня и съзнанието му не се е променило. ⁴Не е видял светлината, която да го пробуди и сложи край на съня. ⁵Има ли значение какво е съдържанието на съня за реалността? ⁶Човек или спи, или е буден. ⁷Няма междинно състояние.

3. Щастливите сънища, които носи Светия Дух, се различават от сънищата на света, където човек може само да сънува, че е буден. ²Сънищата, които прошката позволява на съзнанието да възприеме, не са просто друга форма на заспиване, при която само се сменя сънят. ³Неговите щастливи сънища са предвестници на изгряването на истината за съзнанието. ⁴Те извеждат към нежно пробуждане от съня, при което сънищата да изчезнат. ⁵Така те даряват изцеление завинаги.

4. Изкуплението предизвиква сигурно лечение на всяка болест. ²Защото съзнанието, което разбира, че болестта е само сън, не може да се заблуждава от формите, които сънят приема. ³Не може да се появи болест там, където не съществува чувство за вина, защото болестта е само друга форма на вина. ⁴Изкуплението не лекува болните, защото това не би било лек. ⁵То премахва чувството за вина, което предизвиква болестта. ⁶Това е истинското лечение. ⁷Защото то премахва болестта, която няма вече къде да се завърне.

5. Бъди в мир ти, изцелен в Бога, а не в празни сънища. ²Защото изцелението е породено от светостта, а няма святост там, където се подхранва грехът. ³Бог обитава свещени храмове. ⁴Той не може да влезе там, където грехът е проникнал. ⁵И все пак, място, където Бог да отсъства, не съществува.'⁶Затова няма убежище, където грехът да се укрие от Неговата благодат. ⁷Няма такова място, където да не съществува светостта, и грехът и болестта няма къде да обитават.

6. Това е мисълта, която лекува. ²Тя не прави разлика между нереални неща. ³Нито се стреми да лекува онова, което не е болно, без да отчита в какво се състои нуждата от изцеление. ⁴Това не е магия. ⁵Тази мисъл е просто зов към истината, който неминуемо изцелява и то завинаги. ⁶Това не е мисъл, която съди според мащаба на илюзията или нейната сериозност, нито налага други критерии, свързани с нейния вид. ⁷Тя насочва вниманието върху самата й илюзорна същност, знаейки, че никоя илюзия не може да бъде реална.

7. Нека днес не се опитваме да лекуваме нещо, което не може да бъде болно. ²Изцелението трябва да се търси в това, в което се състои и да се приложи към онова, което е болно, за да оздравее. ³Светът не може да предостави ефективно лекарство, което да предизвика каквато и да било промяна. ⁴Съзнанието, което изважда илюзиите пред лицето на истината, действително се променя. ⁵Не може да има друга, освен тази промяна. ⁶Защото по какво се различават илюзиите една от друга, освен по качества, които нямат съдържание, които не са реални, лишени са от същност и от истински разграничители?

8. Днес стремежът ни е да променим гледището си относно произхода на болестта, защото търсим лек за всички илюзии, а не поредната замяна на една илюзия с друга. ²Ще се постараем да намерим източника на изцеление в нашите съзнания, защото там го е поставил Отца. ³Този източник не е по-далеч от нас самите. ⁴Той е близо като мислите ни; толкова близо, че не можем да го загубим. ⁵Трябва само да го потърсим, и ще се появи.

9. Днес няма да се подведем по онова, което ни се струва болно. ²Ще преодолеем привидностите, за да постигнем онзи източник на изцеление, който обхваща всичко без изключение. ³Успехът ни зависи от това до каква степен ще разберем, че няма смисьл в разграничаването между нещо невярно и друго също толкова неотговарящо на истината. ⁴В това отношение няма различни степени на вярност и убеденост, че нещо несъществуващо може да бъде по-близо до истината в някои от своите форми в сравнение с други. ⁵Всичките му форми са неистинни и могат да бъдат изцелени, поради своята неистинност.

10. Ние изоставяме нашите амулети, талисмани и лекарства, нашите заклинания и магии под каквато и да е било форма. ²Ще се смълчим и ще се вслушаме в Гласа на изцелението, който ще излекува всички болести като една, възвръщайки здравия разум на Божия Син. ³Никой друг глас, освен този, не може да лекува. ⁴Днес ние чуваме един-единствен Глас, който ни говори за истината, където свършват всички илюзии и мирът се връща във вечния, тих Божи дом.

11. Пробуждаме се и Го чуваме, оставяйки Го да ни говори пет минути в началото на деня и приключваме този ден, като отново Го слушаме пет минути, преди да си легнем. Единствената ни подготовка е да се отърсим от мислите, които ни пречат, не поотделно, а едновременно от всички. ³Те са еднакви. ⁴Няма нужда да ги разграничаваме, като по този начин отлагаме времето, когато можем да чуем нашия Отец да ни говори. ⁵Сега ние Го чуваме. ⁶Днес идваме при Него.

12. С празни ръце, които в нищо не са се вкопчили, с възвисени сърца и възприемащи съзнания, ние се молим:

²Само спасението може да се нарече изцеление.

³Говори ни, Отче, за да бъдем изцелени.

⁴И ще се почувстваме обгърнати от спасението с нежна закрила и толкова дълбок мир, че никаква илюзия не може да смути нашите съзнания, нито да ни докаже, че е реална. ⁵Днес ще се научим на това. ⁶И ежечасно ще казваме нашата молитва за изцеление и ще отделяме по минута на всеки кръгъл час, за да чуем отговора на нашата молитва, вслушани в мълчание и радост. ⁷Това е ден, в който получаваме изцеление. ⁸Това е ден, когато разделението се прекратява и ние си припомняме своето истинско Аз.
ПРЕГОВОР IV

Въведение

1. Сега правим отново преговор, като този път съзнаваме, че се подготвяме за втората част от усвояването на това как да бъде прилагана истината. ²Днес ще започнем да съсредоточаваме вниманието си върху подготовката за по-нататъшните стъпки. ³Такава е целта на този преговор и на следващите уроци. ⁴3а това ще преговорим последните уроци и техните основни мисли, така че да постигнем нужната степен на готовност.

2. Има една основна тема, обединяваща всяка стьпка от преговора, който предприемаме, и тази тема може да се изрази най-просто по следния начин:

²Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.

³Това е факт и той представлява истината за това Кой си и Кой е твоят Отец. ⁴Чрез тази мисъл Отец е сътворил Сина, превръщайки Сина в Свой сътворец. ⁵Тази мисъл гарантира напълно спасението на Сина. ⁶Защото в неговото съзнание не могат да съществуват никакви други мисли, освен тези, които се споделят от Отца. ⁷Отсъствието на прошка не позволява тази мисъл да достигне до неговото съзнание. ⁸Въпреки това тя е изконно истинна.

3. Нека да започнем подготовката си с някои разбирания на множеството форми, зад които грижливо се прикрива отсъствието на прошка. ²Всички тези форми са илюзии и затова се възприемат като това, което са - защитни средства, които да не позволят да се видят и разберат твоите непростителни мисли. ³Тяхното предназначение е да ти разкриват нещо друго и да не позволяват се поправиш, поддържайки твоите самозаблуди.

4. И въпреки всичко, съзнанието ти помни само онова, което мислиш с Бога. ²Твоите самозаблуди не могат да изместят истината. ³Също както детето, което хвърля пръчка в океана, не може да промени прилива и отлива, затоплянето на водата от слънцето, сребристата ивица на луната над водите нощем. ⁴И така, започваме всеки период на практика в този преговор с това да подготвим съзнанието си за разбиране на уроците, които четем и за възприемане на техния смисъл.

5. Започвай всеки ден като отделиш време да подготвиш своето съзнание да разбере какво може да ти предложи всяка идея, която преговаряш този ден, в свобода и мир. ²Отвори съзнанието си и го освободи от всички мисли, които са измамни и нека само тази мисъл да го изпълни изцяло и да преодолее останалите:

6. Тези мисли няма да произтичат единствено от теб, защото всички ще бъдат споделени с Него. ²И всяка мисъл ще бъде вест за Неговата Любов, връщайки Му вестта за твоята любов ³Така ще бъдеш причастен с Господ на Силите, както Той Са м повелява. ⁴И както собственото Му творение се свързва с Него така и Той се съединява с теб, който се осъществяваш в еднението с Него и в Неговото единение с теб.

7. След като се подготвиш, просто прочети двете идеи, които са ти дадени за преговор този ден. ²После затвори очи и бавно си ги повтори. ³Няма защо да се бърза сега, защото използваш времето за целта, за която е предназначено. ⁴Нека всяка дума да засвети със смисъла, който Бог й е определил, както ти е дадена чрез Неговия Глас. ⁵Нека всяка идея, на която правиш преглед този ден, да ти даде онзи дар, който Той е вложил в нея. ⁶Практиката ни няма да съдържа никаква друга система, освен следната:

8. Всеки час извиквай в ума си мисълта, с която е започнал и денят и мълчаливо остани с нея. ²След това бавно повтори двете идеи, които практикуваш този ден и си дай достатъчно време за да видиш даровете, които те ти носят и им дадеш възможност да постигнат своето предназначение.

9. Няма да добавим други мисли, но нека тези да съхранят истинското си послание. ²Нямаме нужда от друго, за да получим щастие и покой, съвършено стихване и сигурност, както и всичко, което Отца желае да получим като наследство от Него. ³Всекидневната практика на преговора приключваме така, както сме започнали, повтаряйки първо мисълта, която е превърнала деня в специално време на благословение и щастие за нас; и чрез вярата ни е възвърнала света от мрака към светлината, от тъгата към радостта, от болката към мира, от греха към светостта.

10. Бог ти благодари, задето чрез своята практика изпълняваш Неговото Слово. ²И посвещавайки своето съзнание на идеш. на деня отново преди да заспиш, Неговата благодарност те обгръща в мира, в който Той желае да съществуваш винаги и който сега изискваш като свое достояние.

(121) Прошката е ключът към щастието.

(122)Прошката ми дава всичко, което желая.
УРОК 142

Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.

(123) Благодаря на Отца за Неговите дарове към мен.

(124) Нека помня, че съм едно цяло с Бога.
УРОК 143

Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.

(125) В тишина днес аз приемам Божието Слово.

(126) Всичко, което дарявам, е дарено на мен.
УРОК 144

Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.

(127) Няма друга, освен Божията любов.

(128) Светът, който виждам, не притежава нищо желано от мен.
УРОК 145

Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.

(129) Отвъд този, съществува желаният от мен свят.

(130) Невъзможно е да виждам два свята.
УРОК 146

Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.

(131) Не може да не успее този, който се стреми към истината.

(132) Аз освобождавам света от всичко, което мислех за него.
УРОК 147

Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.

(133) Аз няма да ценя онова, което не притежава ценност.

(134) Нека разбера истинската същност на прошката.
УРОК 148

Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.

(135) Ако се защитавам, значи съм бил нападнат.

(136) Болестта е защитен механизъм срещу истината.
УРОК 149

Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.

(137) Когато бъда изцелен, изцелението не идва само за мен.

(138) Небето е изборът, който трябва да направя.
УРОК 150

Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.

(139) Аз ще приема своето Изкупление.

(140) Само спасението може да се нарече изцеление.
Урок 151

Всичко е отзвук на Божия Глас.

1. Никой не може да съди въз основа на откъслечни доказателства. ²Това не е преценка. ³То е само мнение, основаващо се на невежество и съмнение. ⁴Привидната му сигурност е само прикритие на несигурността. ⁵Нужна му е ирационална защита, защото е ирационално. ⁶И защитата му е привидно силна, убедителна и несъмнена, поради вътрешните съмнения.

2. Ти сякаш не се съмняваш в света, който виждаш. ²Не подлагаш под въпрос онова, което се явява пред очите на тялото. ³Не се и запитваш защо му вярваш, въпреки че отдавна си узнал, че сетивата лъжат. ⁴Още по-странното е, че им вярваш до последната подробност, която ти показват, при положение, че си спомняш колко често свидетелствата им са били наистина погрешни! ⁵Защо толкова неотклонно им се доверяваш? ⁶3ащо, ако не поради вътрешното съмнение, което прикриваш с демонстрация на увереност?

3. Как да преценяваш? ²Твоите преценки се опират на свидетелствата, които сетивата ти предлагат. ³Но не може да има по-фалшиви свидетелства от тези. ⁴А как по друг начин да съдиш за този свят? ⁵Ти патетично вярваш в това, което ти казват очите и ушите. ⁶Струва ти се, че пръстите ти се докосват до реалността и улавят истината. ⁷Такова съзнание е разбираемо и ти го намираш за по-реално от свидетелствата на вечния Глас от Самия Бог.

4. Може ли това да бъде преценка? ²Подтикван си да се въздържаш от преценки, не за да ти бъде отнето едно право. Ти просто си неспособен да преценяваш. ⁴Можеш единствено да вярваш в преценките на егото, които са погрешни. ⁵То внимателно насочва сетивата ти, за да докаже колко си слаб; колко cи безпомощен и уплашен, колко се боиш от справедливо наказа ние, потънал в грях, окаян във вината си.

5. Внушава ти, че това, което ти показва и е готово да защитава, си ти самият. ²И ти с упорство си убеден в това. ³Но отвъд него си остава скритото съмнение, че самото его не вярва в онова, което така убедено ти демонстрира като твоя собствена реалност. ⁴То осъжда само себе си. ⁵Вижда вината в себе си. ⁶Вижда в теб собственото си отчаяние.

6. Не слушай неговия глас. ²Свидетелствата, конто ги изпраща, за да покаже, че собственото му зло е твое, не са истина и утвърждават нещо, което не знаят. ³Сляпа е вярата ти в тях, защото не желаеш да изпитваш съмненията, които техният господар не може да скрие съвсем. ⁴Вярваш, че съмненията в неговите слуги са съмнения в теб самия.

7. Но трябва да научиш, че съмнението в техните свидетелства ще разчисти пътя към самопознанието и ще остави Гласът от Бога да бъде единственият Съдия за това какво е достойно за твоята вяра. ²Той не ще ти внушава, че трябва да съдиш брат си според онова, което виждат очите или според думите на устата му, нито според свидетелството на твоето докосване. ³Той минава покрай тези напразни свидетелства, които не дават вярна представа за Божия Син. ⁴Признава само онова, което Бог обича и в свещената светлина, в която гледа, изчезват всички сънища на егото пред великолепието на видяното.

8. Остави Го Той да бъде Съдия на твоята същност, защото Неговата увереност е несъмнена и тя се основава на толкова велика Сигурност, че съмнението е лишено от смисъл пред Нейното лице. ²Христос не може да се съмнява в Себе Си. ³Гласът от Бога може само да Го почита и да ликува пред Неговата съвършена и вечна невинност. ⁴Този, когото Той съди, може само да се смее над вината, нежелаещ повече да играе с играчките на греха; нехаещ за плътските свидетелства пред омаята на светото Христово лице.

9. Така те преценява Той. ²Приеми Думата Му за собствената си същност, защото Той е свидетел на красивото ти сътворение и на Съзнанието, Чиято Мисъл е сътворила твоята реалност. ³Какво значение има тялото за Този, Който познава величието па Отца и Сина? ⁴Нима Той ще слуша нашепванията на егото? ⁵Какво би могло да Го убеди, че греховете ти са реални? ⁶Позволи Му да бъде Съдия и на всичко онова, което изглежда да се случва с теб на този свят. ⁷Онова, на което ще те научи, ще ти помогне да преодолееш пропастта между илюзиите и истината.

10. Той ще преодолее вярата ти в болката, нещастието, страданието и загубата. ²Дава ти виждане отвъд тези мрачни привидности и може да съзерцава доброто лице на Христос във всички тях. ³Ще спреш да се съмняваш в това, че всичко, което ти се случва е добро, защото си възлюбен от Бога и Той ще съди за всичко и ще те научи на единствения урок, съдържащ се в него.

11 Той ще подбере онези елементи от ставащото, които представляват истината и ще пренебрегне аспектите, отразяващи само празни сънища. ²И ще изтълкува по нов начин всичко, което виждаш, всички случки п обстоятелства и всяко събитие, което те засяга, от Неговата гледна точка, коя го е цялостна и непротиворечива. ³И ти ще видиш любовта отвъд омразата, постоянството в промяната, чистотата в греха и само Небесния благослов над света.

12. Такова е твоето възкресение, защото животът ти не е част от нищо, което виждаш. ²Той се намира отвъд тялото и света, отвъд всички свидетелства за греховност, в Светостта и свещен като Нея. ³Чрез всекиго и всичко Неговият Глас ще ти говори само за твоето Аз и твоя Творец. ⁴Ще виждаш светото лице на Хрисим във всичко и във всеки звук ще чуваш само ехото на Божия Глас.

13. Днес практиката ни е без думи, освен в началото на време то, което прекарваме с Бога. ²Въвеждаме тези моменти само с едно бавно повтаряне на мисълта, с която започва денят. ³После наблюдаваме мислите си, предавайки безмълвно на Този, Който вижда, истинните аспекти в тях. ⁴Нека Той прецени всяка мисъл, която ни се явява, нека премахне елементите от сънища и да ни върне пречистени идеите, които не са в противоречие с Божията Боля.

14. Предай Му мислите си и Той ще ти ги върне обратно като чудеса, които ликувайки изявяват единството и щастието, желано от Бог за Неговия Син в доказателство за вечната Му любов. ²И когато всяка мисъл се преобрази, тя получава целебна сила от Съзнанието, което е видяло истината в нея и не се е заблудило от фалшивите й примеси. ³Всички нишки на фантазиите изчезват. ⁴И останалото се обединява в съвършена Мисъл, която дарява съвършенството си навсякъде.

15. Прекарай така петнадесет минути, щом се събудиш и с радост отдай още петнадесет преди да заспиш. ²Твоето свещенослужителство започва, когато се пречистят всичките ти мисли ³Така се научаваш да преподаваш на Сина Божи свещения урок за неговата святост. ⁴Никой не може да не чуе, когато ти чуват Гласа от Бога да отдава почит на Божия Син. ⁵И всеки ще сподели мислите, които Той е превел по нов начин в съзнанието ти.

16. Такова е твоето Възкресение. ²И така, ти даряваш снежно бели лилии на света, заменяйки с белота греха и смъртта. ³Светът се спасява чрез твоето преображение и се освобождава ликувайки от вината. ⁴Сега въздигаме възкресените си съзнания с радост и благодарност към Този, Който ни върна разума.

17. И всеки час ще си Го спомняме - Него, Който е спасението и избавлението. ²Отдавайки благодарност, към нас се присъединява и светът и щастливо възприема свещените ни мисли, които Небето е поправило и пречистило. ³Най-сетне започва свещопослужението ни, за да разнесе по целия свят радостната вест, че истината е лишена от илюзиите и чрез нас Божия мир принадлежи на всички.