Урок 162 Аз съм такъв, какъвто съм сътворен от Бога

1. Тази едничка мисъл, ако се утвърди в съзнанието, ще спаси света. Ние ще я повтаряме от време на време, докато достигнем до нов етап на усвояване. С напредъка ти тя ще започне да означава все повече за теб. Тези думи са свещени, защото това са думи, дадени от Бога като отговор на света, който си породил. Той изчезва благодарение на тях и всичко, видяно в неговите смътни облаци и мъгливи илюзии, изчезва при изговарянето им. Защото това са думи, идващи от Бога.

2. Това е Словото, чрез което Синът става щастието на своя Отец, Неговата Любов и осъществяване. Те изявяват творението и го почитат такова, каквото е. Тези думи биха отхвърлили всеки сън; всяка мисъл за грях и илюзия, които се съдържат в съня, избледняват пред тяхната мощ. Те са тръбата на пробудата, която прокънтява по целия свят. Мъртвите се пробуждат в отговор на нейния зов. А онези, които са живи и чуят нейните звуци, никога не ще се обърнат към смъртта.

3. Наистина е свят онзи, който усвоява тези думи; който става с тях в съзнанието си, позовава се на тях през целия ден и вечер заспива, носейки ги в себе си. Неговите сънища са щастливи и почивката му необезпокоявана, безопасността му е сигурна и тялото изцелено, защото спи и се буди, имайки винаги истината пред себе си. Той ще спаси света, защото дарява на света онова, което получава всеки път, когато практикува словата на истината.

4. Днес нашата практика е проста. Защото думите, които използваме, крият могъща сила и няма нужда от допълнителни мисли, които да променят съзнанието на онзи, който ги прилага. То се променя така цялостно, че се превръща в съкровищница, в която Бог поставя всички свои дарове и цялата Си Любов, за да се разгърне по целия свят, умножена чрез отдаването й и напълно съхранена, защото се споделя безгранично. Така ти се научаваш да мислиш съвместно с Бога. Христовото виждане ти е върнало зрението, избавяйки твоето съзнание.

5. Днес ние се отнасяме с почит към теб. Съвършената святост е твое право, което приемаш днес. И това приемане носи спасение на всички, защото нима има някой, който да носи в душата си греха, когато подобна святост е благословила този свят? Кой може да изпадне в отчаяние, когато радостта му принадлежи, достъпна за всички като лекарство за тъгата и скръбта, за всякакво чувство на загуба и за пълно избавление от греха и вината?

6. И нима има някой сега, който да не ти е брат на теб, неговия спасител и избавител. Нима има някой, който да не те приеме в сърцето си и да не те покани с любов, когато копнее да се съедини с човек, близък нему в светостта? Ти си такъв какъвто те е сътворил Бог. Тези думи прогонват нощта и мракът изчезва. Днес светлината идва, за да благослови света. Защото ти си познал Божия Син, а с това и светът го познава.
Урок 163

Не съществува смърт. Божият Син е свободен.

1. Смъртта е мисъл, която приема най-различни форми, често неразпознавани. Те могат да се изявяват като тъга, страх, тревога или съмнение; като гняв, безверие и недоверие; загриженост за тялото, завист и всички останали случаи, когато се изкушаваш да бъдеш такъв, какъвто не си. Всички подобни мисли са само отражение на преклонението пред смъртта като спасител и освободител.

2. Въплъщение на страха, приемник на греха, бог на виновните и господар на илюзиите и заблудите, мисълта за смъртта наистина изглежда всемогъща. Тя сякаш държи в съсухрената си ръка всичко живо; сграбчва в унищожителната си прегръдка всякакви надежди и желания; всички цели изчезват зад невиждащия й поглед. Уязвимите, безпомощните и болните се прекланят пред нейния идол, смятайки, че само тя е реална, неизбежнa, достойна за доверие. Защото само каквото дава тя е сигурно.

3. Всичко, освен смъртта, изглежда несигурно, всичко е лесно да се изгуби, но трудно да се спечели, не са ясни последиците му, винаги е възможно те да не оправдаят надеждите, които са пораждали и да оставят вкус на прах и пепел след себе си, вместо вдъхновение и мечти. Но на смъртта може да се разчита. Защото тя ще се приближи със сигурни стъпки, когато й дойде времето. Тя неизменно ще успее да отнеме целия живот като свой заложник.

4. Нима си готов да се прекланяш пред подобни идоли? По този начин силата и могъществото на Самия Бог се възприемат сякаш са вложени в някакъв идол от пръст. По този начин онова, което е противоположно на Бога, се обявява за господар на творението, по-силен от Божията Воля за живот, от безграничната любов и съвършеното и неизменно постоянство на Небето. По този начин Волята на Отца и Сина претърпява окончателно поражение и остава да почива под надгробния камък, който смъртта е положила върху тялото на светия Божи Син.

5. Лишен от святост в поражението, той се превръща в това, в което смъртта иска да го превърне. Епитафията му, написана от смъртта, не го назовава, защото той се е превърнал в пръст. В нето се твърди само следното: „Тук лежи един свидетел, че Бог е мъртъв. И смъртта все отново и отново изписва тази епитафия, и всичките й поклонници я приемат и коленичили, удрят чело в земята и уплашено шепнат, че е точно така.

6. Невъзможно е да се прекланяш пред смъртта под каквато и да било форма и да си подбереш някои от нейните форми, които предпочиташ да не пожелаваш и да отбягваш, докато продължаваш да вярваш в останалите. Защото смъртта е всеобхватна. Или всичко умира, или живее и не може да умре. Всякакъв компромис в това отношение е невъзможен. Защото тук отново сме свидетели на очевидното положение, което трябва да приемем, ако искаме да бъдем нормални, а то е, че нещо, което напълно противоречи на дадена мисъл, не може да бъде вярно, ако самата тази мисъл не бъде доказано погрешна.

7. Идеята за смъртта на Бога е толкова абсурдна, че дори и разумните трудно могат да й повярват. Защото тя предполага, че Бог е бил жив и някак си е загинал - очевидно убит от онези, които не желаят да оцелее. Тяхната воля е по-силна и е победила Неговата, така че вечният живот е бил заменен от смъртта. А заедно с Отца е умрял и Синът.

8. Поклонниците на смъртта сигурно се страхуват. Но нима е възможно подобни мисли да вдъхват страх? Ако осъзнаят в какво се състоят убежденията им, те веднага ще се отърсят от тях. И ти ще им покажеш днес именно това. Не съществува смърт и сега ние я отхвърляме зад всичките й форми в името на тяхното и собственото ни спасение. Бог не е създавал смърта. Затова каквато и форма да приеме смъртта, тя е неизменно илюзорна. Днес утвърждаваме именно това. Имаме възможност да пренебрегнем смъртта и да видим живота отвъд нея.

9. Отче, благослови днес нашия взор. Ние сме Твои вестители и желаем да виждаме върховното отражение на Твоята Любов, сияещо във всичко. Ние живеем и се движим само в Теб. Не сме откъснати от Твоя вечен живот. Не съществува смърт, защото смъртта не е по Твоя Воля. Ние обитаваме мястото, което си ни отредил - в живота, споделен с Теб и всички живи същества, за да бъдем подобни на Теб и част от Теб завинаги. Приемаме за свои Твоите Мисли и нашата воля е извечно единна с Твоята. Амин
Урок 164

Сега сме единни с Този, Който е наш Първоизточник.

1. Кога, ако не сега можем да познаем истината? Настоящето е единственото време, което съществува. Затова и днес, в този миг, сега, ние идваме да видим онова, което е вечно - не в нашите очи, а в очите на Христос. Той гледа отвъд времето и вижда там въплътена вечността. Той чува звуците, породени от безсмисления и забързан свят, но съвсем слабо. Защото отвъд всички тях, Той чува песента на Небето и Божия глас по-ясен, по-близък и изпълнен със смисъл.

2. Светът лесно изтлява пред Неговия взор. 3вуците му заглъхват. Една мелодия далеч отвъд света става все по-отчетлива и доловима - един отколешен зов, на който Той откликва от древни времена. Ти ще разпознаеш и зова и отклика му, защото те представляват твоят отклик на Зова на Отца. Христос откликва от твое име и в Него отеква твоето Аз, използвайки твоя глас, за да изрази радостното Си съгласие; да приеме твоето избавление.

3. Колко е свята практиката ти този ден, когато Христос ти дарява Своя взор и слух, откликвайки от твое име на Зова, който чува! Колко е спокойно времето, което посвещаваш да бъдеш с Него, отвъд света. Колко лесно забравяш мнимите си грехове и предаваш скърбите на забравата. Днес изоставяме страданието, защото гледките и звуците, които са по-близо от света стават по-отчетливи за теб, който приемаш Неговите дарове днес.

4. Съществува тишина, в която светът не може да нахлуе. Съществува мир, който носиш в сърцето си от древни времена и не си изгубил. Съществува в теб усещането за святост, което мисълта за греха не е засегнала. Днес ще си спомниш всичко това. Вярата в онова, което практикуваш, ще ти донесе толкова големи награди и толкова различни от всичко, към което си се стремил преди, че ще разбереш, че в това се състои твоето ськровище и ти намираш покой.

5. Това е денят, в който празните фантазии се отдръпват като завеса, за да разкрият онова, което е отвъд тях. Сега всичко реално съществуващо се откроява, докато сенките, които го бяха скривали, изчезват. Равновесието се възстановява и везните на съденето се оставят в ръцете па Този, Който съди според истината. И според Неговото съдене светът пред твоите очи ще се разгърне в своята съвършена невинност. Сега ще го видиш е очите на Христос. И ти разбираш неговото преображение.

6. Братко, днес е свят ден за света. Твоето прозрение, дадено ти отвъд всичко на този свят, вижда отново всички неща, но в нова светлина. И това, което виждаш, става изцелението и спасението на света. Ценното и онова, което не притежава стойност се различават такива, каквито са. Онова, което е достойно за любовта ти, получава твоята любов и не остава нищо, от което да се страхуваш.

7. Днес няма да съдим. Само ще приемем даденото ни чрез съждение, което е отвъд този свят. Практиката ни днес се превръща в нашия дар на благодарност за това, че сме освободени от слепотата и страданието. Всичко, което виждаме, ще ни радва все повече, защото неговата святост отразява собствената ни святост. Ние сме опростени в очите на Христос и целият свят е опростен в собствените ни очи. Благославяме света, когато го виждаме в светлината, в която нашият Спасител гледа на нас и му даряваме свободата, която ни е дадена чрез Неговото опрощаващо виждане, а не чрез нашето зрение.

8. Вдигни завесата чрез своята практика като се отърсиш от всичко, което ти се струва, че желаеш. Отхвърли дребните си съкровища и остави открито и чисто място в съзнанието си, където да може да дойде Христос и да ти даде съкровището па спасението. Той има нужда от твоето пресвято съзнание, за да спаси света. Нима това не е достойна за тебе цел? Нима Христовата визия не е достойна за твоя стремеж отвъд всичките незадоволителни цели на света?

9. Недей да пропускаш деня без да се съгласиш да получиш и приемеш даровете, които ти носи той. Ние можем да променим света, ако ти им отдадеш своето признание. Възможно е да не разбираш колко ценно за света е да ги приемеш. Но едно нещо желаеш със сигурност - можеш още днес да преминеш от страдание към радост. Практикувай сериозно и ще получиш този дар. Нима Бог ще те измами? Възможно ли е да не се изпълни Неговото обещание? Нима можеш да за издържиш толкова малко, когато ръката Му държи спасението на Неговия Син изцяло?

1. Какво придава реалност на този свят, ако не това, че си отрекъл истината отвъд него? Какво друго, ако не собствените ти мисли за скръб и смърт хвърлят сянка върху съвършеното щастие и вечния живот, който твоят Отец желае да имаш? И какво, ако не илюзията, може да скрие нещо, което е нескривано? Какво би могло да ти попречи да получиш онова, което е вече твое, освен собственото ти предпочитание да не го виждаш, отричайки, че то съществува?

2. Божията Мисъл те е сътворила. Тя не те е напускала и ти не си се откъсвал от нея нито за миг. Тя ти принадлежи. Чрез нея си жив. Тя е твоят Първоизвор на живота, поддържайки те единен с него и всичко е единно с теб, защото тя не те е напускала. Божията Мисъл те закриля, грижи се за теб, създава ти удобно място за отдих и равни пътища, озарявайки съзнанието ти с щастие и любов. Вечността и вечният живот озаряват твоето съзнание, защото Божията Мисъл не те е напускала и продължава да живее в теб.

3. Кой би отхвърлил собствената си сигурност и мир, своята радост, изцеление и душевен покой, своята тиха почивка и спокойно пробуждане, ако само знаеше къде да ги открие? Нима няма веднага да се приготви и поеме нататък, като изостави всичко друго ненужно в сравнение с тях? А когато ги открие, няма ли да направи всичко възможно да ги задържи и да остане при тях?

4. Недей да отхвърляш Небето. То е твое още днес, нужно е само да го поискаш. Не е необходимо да разбираш колко голям е такъв дар, колко ще се промени съзнанието ти, когато го получиш. Помоли за него и ще ти бъде даден. В него се съдържа твърда вяра. Докато не я приемеш, винаги ще изпитваш известна несигурност. Но Бог е справедлив. Не се изисква увереност, за да получиш онова, което само способността ти да приемеш може да ти дари.

5. Помоли се с желание. Не е нужно да си сигурен, че молиш за единственото, което желаеш. Но когато си го получил, ще бъдеш сигурен, че притежаваш съкровището, което винаги си търсил. 3а какво би го разменил тогава? Какво може да те накара да позволиш то да изчезне от вдъхновеното ти вътрешно виждане? Защото това виждане доказва, че си заменил собствената си слепота с очите на Христос; съзнанието ти е преодоляло отричането и е приело Божията Мисъл като твое достояние.

6. Сега всяко колебание отминава, краят на пътуването е сигурен и ти се дава спасение. Сега Христовата сила е в твоето съзнание, за да изцеляваш, както си изцелен самият ти. 3ащото сега ти си един от спасителите на света. Съдбата ти е в това и в нищо друго. Нима Бог ще се съгласи да остави Своя Син за винаги в лишение, защото се е отказал от жизнената си храна? В него е изобилието и лишението не може да го откъсне от подхранващата Божия Любов и от неговия дом.

7. Днешната практика е неговата надежда. Защото надеждата е наистина оправдана. Съмненията ти са лишени от смисъл, защото Бог е сигурен. И Мисълта за Него не отсъства никога. В теб трябва да съществува увереност, защото си Негов приемник. Този курс преодолява съмненията, които си положил между Него и твоята сигурност в Него.

8. Ние разчитаме на Бога, а не на себе си, да ни дари със сигурност. И практикуваме в Негово Име, така както Словото Му ни насочва. Неговата сигурност е отвъд всяко наше съмнение. Любовта Му преодолява всичките ни страхове. Heговата Мисъл продължава да стои отвъд всичките ни сънища и да живее в съзнанията ни в съгласие с Неговата Воля.
Урок 166

Поверени са ми Божиите дарове.

1. Всичко ти е дадено. Божието доверие в теб е безгранично. Той познава Своя Син. Дарява всекиго без изключение и не те лишава от нищо, което би могло да те направи щастлив. Но докато твоята воля не стане единна с Неговата, няма да можеш да получиш даровете Му. Но нима нещо може да те накара да смяташ, че има друга воля, освен Неговата?

2. В това се състои парадоксът, който е в основата на създаването на света. Този свят не е Божия Воля и не е реален. Но онези, които го смятат за реален, продължават да вярват, че има друга воля, която в сравнение с Неговата води до противоположни резултати. Невъзможно наистина; но всяко съзнание, което вижда света и отсъжда, че той е сигурен, стабилен, достоен за вяра и истинен, вярва в двама творци; или пък само в един - самия себе си. Но никога в един Бог.

3. Божиите дарове не са приемливи за човек с подобни странни убеждения. Той твърдо вярва, че да приеме Божиите дарове, колкото и очевидни да бъдат те, колкото и настоятелно да му се предлагат, означава да бъде принуден да предаде самия себе си. Налага се да ги отрича, да се противопостави на истината и с всички сили да задържи света, който е създал.

4. Това е единственият дом, който му се струва, че познава. Това е единствената сигурност, която е убеден, че може да намери. Без света, който е създал, той се чувства изгнаник, бездомен и уплашен. Не разбира, че истинският му страх е породен от този свят, че тук е бездомен; изгнаник, който се скита далеч от дома, толкова далеч, че не осъзнава, че е забравил откъде идва и накъде отива, та дори и кой е в действителност.

5. Но в неговото самотно, безсмислено скитане го съпровождат Божиите дарове, макар и напълно непознати за него. Той Не може да ги изгуби. Но и не желае да види онова, което му е дадено. Продължава да се скита, без да съзнава колко е безлюдно всичко, което съзира и вижда как нищожната му съдба и плява, докато той се лута без посока. И все пак продължава да върви, в скръб и мизерия, сам, макар че Бог върви редом с него и притежава съкровище, толкова голямо, че всичко, което съдържа този свят е без стойност пред неговото величие.

6. Жалък е неговият образ - изтощен, съсипан, в опърпани дрехи със стъпала, разкървавени от каменливите пътища. Никой не иска да бъде като него, защото всеки, който идва тук, е минал по неговия път и е преживял поражението и отчаянието, както него. Но той изглежда наистина трагична фигура, когато видиш, че върви по път, който сам е избрал и е нужно само да осъзнае Кой върви редом с него и само да отвори съкровищата си, за да бъде свободен.

7. Това е азът, който си избрал, този, който си създал като заместител на реалността. Това е азът, който защитаваш неистово срещу всякакъв разум и факти, срещу всички свидетели, които идват да докажат, че това не си ти. Ти не ги чуваш. Вървиш по пътя, който си предначертал и гледаш в земята, за да не би очите ти да доловят проблясък от истината и да се освободиш от плена на самозаблудата.

8. Ти се свиваш от страх да не би Христос да те докосне по рамото, да не би да почувстваш Неговата нежна ръка да ти посочва даровете, които притежаваш. Та как тогава ще можеш да се обявяваш за беден изгнаник? Той ще те накара да се смееш над подобно отношение към самия себе си. Къде ще остане тогава самосъжалението? И къде остава цялата трагедия, която беше замислил за онзи, на когото Бог е отредил единствено радост?

9. Онова, от което си се страхувал от древни времена, сега се сбъдва. Христовата ръка е докоснала рамото ти и ти чувстваш, че не си сам. Дори си мислиш, че онова жалко аз, което смяташе за себе си, не е твоята Самоличност. Може би Божието Слово е по-истинно от твоето. Може би Неговите дарове към теб са реални. Може би Той не е напълно заблуден от твоя план да държиш Божия Син в пълна неизвестност и да вървиш по избрания от теб път без собственото си Аз.

10. Божията Воля не търпи противоречия. Тя просто съществува. Ти не си хвърлил Бога в затвор чрез своя план да изгубиш собственото си Аз. Той не познава план, толкова чужд на Неговата Воля. Но е дал своя Отговор на една потребност, макар и да не я разбира. Това е всичко. И ти, който имаш Него вия Отговор, имаш нужда само от това и нищо друго.

11. Сега сме живи, защото смъртта е невъзможна. Стремежът към смърт е получил своя Отговор и видът на смъртта се замества от прозрение, в което ти не си този, когото си си представял. С теб върви Този, Който нежно успокоява всичките ти тревоги с единствения си милостив отговор: „Това не е така”. Той ти посочва даровете, които имаш, всеки път, когато мисълта за нищетата те потиска и ти говори за Своето Приятелство, когато се чувстваш самотен и уплашен.

12. Но Той ти напомня и още нещо, което си забравил. Защото докосването Му те е направило като Него. Даровете, които имаш, не са само за теб. Трябва да се научиш да даряваш онова, което ти е дадено. Това е урокът, който се съдържа в Неговото отдаване, защото Той те спасява от самотата, която си се стремил да създадеш, за да се скриеш от Бога. Той ти припомня всички дарове, които Бог ти е дал. Говори ти и за това какво започваш да желаеш, когато приемеш тези дарове и разбереш, че те ти принадлежат.

13. Даровете са твои, поверени на грижите ти, за да ги предадеш на всички, които избереш по самотния път, от който си се спасил. Те не разбират, че вървят според своите желания. Сега ти си техният учител. Защото си научил от Христос, че има друг път, по който могат да вървят. Учи ги, показвайки им щастието, което спохожда онези, които са почувствали Христовото докосване и различават Божиите дарове. Не се изкушавай от тъгата и не предавай своята вяра.

14. Погледът ти сега ще издава надеждите на онези, които обръщат очи към теб, за да получат освобождение. Сълзите ти са техните сълзи. Ако си болен, ти не им даваш възможност да получат изцеление. Онова, от което се страхуваш, ги учи, че собствените им страхове са оправдани. Твоята ръка предава Христовото докосване; промененото ти съзнание става доказателството, че онези, които приемат Божиите дарове, не могат да страдат от нищо. На теб е поверено освобождението на света от болката.

15. Не го предавай. Стани живо доказателство за онова, което Христовото докосване може да дари на всекиго. Бог ти е поверил всичките Си дарове. Свидетелствай чрез своето щастие как се преобразява съзнанието на човека, който е избрал да приеме Неговите дарове и да почувства докосването на Христос. Такава е твоята мисия сега. Защото Бог поверява на всички, получили неговите дарове, да ги предадат и на другите. Той е споделил с теб радостта си. Сега ти отиваш да я споделяш със света.

1. Не съществуват различни форми на живот. Живогьт не притежава различни степени. Той е онова единно състояние, което се споделя от всичко, което Бог е сътворил. Също както Неговите Мисли, животът няма противоположност. Не съществува смърт, защото сътвореното от Бога споделя Неговия живот. Не съществува смърт, защото няма противоположност на Бога. Не съществува смърт, защото Отец и Син са едно цяло.

2. На този свят има едно привидно състояние, което изглежда противоположно на живота. Ти го наричаш смърт. Но ние разбрахме вече, че идеята за смъртта приема множество форми. Това е идеята, която лежи в основата на всички чувства, различни от върховното щастие. Това е тревогата, на която реагираш под каквато и да било форма, която не е съвършена радост. Всяка скръб, загуба, тревога, страдание и болка, дори и слабата уморена въздишка, лекото неразположение или най-обикновено помръкване са признание за смъртта. Така те са отрицание на факта, че си жив.

3. Ти смяташ смъртта за принадлежност на тялото. Но тя е идея, която няма нищо общо с онова, което наблюдаваш във физическия свят. Всяка мисъл принадлежи на съзнанието. Тя може да се прилага по начин, направляван от съзнанието. Но промяната й трябва да стане в сферата, от която произход за да има изобщо промяна. Идеите не се откъсват от своя първоизточник. Ударението, което този курс поставя върху идеята се дължи на това, че идеята заема централно място в опитите ни да променим твоето съзнание по отношение на самия си бе си. Можеш да изцелиш именно това мислене. Това е причината, която води до изцеление. Това е причината, поради която не можеш да умреш. Нейната истина те утвърждава като единен с Бога.

4. Смъртта е мисълта, че си разделен от своя Творец. Тя е вярата, че условията се променят, чувствата се редуват по причини, които са извън твоя контрол, които не са твое дело и вьрху които ти никога не можеш да повлияеш. Тя е твърдото убеждение, че идеите се откъсват от своя първоизточник и приемат характеристики, които не се съдържат в първоизточника им откъснати по характер и като разстояние, време и форма

5. Смъртта не може да произтича от живота. Идеите си остават единни със своя първоизточник. Те могат да разгърнат всичко, което съдържа първоизточникът. В това отношение могат далеч да надскочат себе си. Но не могат да породят нещо, което не им е дадено. Както са създадени, така и създават. Както са родени, така и ще родят. И откъдето са дошли, там ще се завърнат.

6. Съзнанието може да си мисли, че спи, но нищо повече. То не може да промени онова, което е неговото будно състояние. Не може да създаде тяло, нито да живее в тяло. Нещо, което е чуждо на съзнанието, не съществува, защото няма първоизточник. Защото съзнанието твори всичко съществуващо и не може да придаде на нищо характеристиките, които то самото не притежава, нито може да промени своето вечно състояние в качеството си именно на съзнание. То не може да създаде физическия свят. Онова, което изглежда че умира, е само знак, че съзнанието е заспало.

7. Противоположността на живота може да бъде само друга форма на живот. Като такова, то може да се съгласува с онова, което го е сътворило, защото никога не е било негова истинска противоположност. Формата му може да претърпи промяна, то може да изглежда такова, каквото не е. Но съзнанието си е съзнание, независимо дали спи или е будно. То не е своя противоположност в нищо, което сътворява, нито в онова, което изглежда че създава, когато си мисли, че спи.

8. Бог сътворява само будно съзнание. Той не изпада в сън и творенията Му не могат да споделят нещо, което не им е дадено от Него, нито да създадат условия, които Той да не споделя с тях. Мисълта за смъртта не е противоположна на мислите за живота. Вечно лишени от противоположност, Божиите Мисли са завинаги неизменни и способни да се разгръщат неизменно и вечно и все пак да остават самите себе си, защото те са навсякъде.

9. Онова, което изглежда противоположност на живота, е просто сънят. Когато съзнанието избере да бъде нещо, което не е и да приеме сила, чужда на неговата, едно нехарактерно състояние, неистинно положение, което не съществува в негови и Първоизточник, то просто създава впечатление, че заспива за известно време. То сънува времето; един интервал, през който онова, което изглежда се случва, никога не е ставало и извършените промени са лишени от субстанциалност, а събитията просто не съществуват. Когато съзнанието се пробуди, то продължава такова, каквото винаги е било.

10. Нека днес да бъдем деца на истината и да не отричаме своето свято наследство. Животът ни не е това, което си въобразяваме. Кой може да промени живота просто като затвори очи или се прави на такъв, какъвто не е, защото спи и вижда в сънищата си противоположност на онова, което е? Днес ние няма да се стремим към смъртта под никаква форма. Нито ще позволим въображаеми противоположности на живота да съществуват дори и миг там, където Мисълта за вечния живот е установена от Самия Бог.

11. Днес се стремим да съхраним свещения Му дом такъв, какъвто Той го е установил и желае да бъде сега и завинаги. Той е Господарят на нашите мисли днес. И в Неговите Мисли, които нямат противоположност, ние разбираме, че има един живот и ние го споделяме с Него, с всичко сътворено, а също и с мислите на онези, които Той е сътворил в единството на живота, което не може да се разруши от смъртта и да напусне Първоизвора на живота, от който произтича.

12. Ние споделяме един живот, защото имаме един Първо източник, от който извира нашето съвършенство, оставайки за винаги в светите съзнания, които Той е сътворил съвършени Каквито сме били, такива сме и сега и ще бъдем завинаги. Спящото съзнание трябва да се пробуди, виждайки собственото си съвършенство, което отразява Господаря на живота толкова съвършено, че самото избледнява пред отразеното. И престава да бъде просто отражение. Превръща се в отразеното и в светлината, благодарение на която става възможно отражението. Вече не е нужна визия. Защото пробуденото съзна ние познава своя Първоизвор, своето Аз, своята Святост.