УРОК 128 Светът, който виждам, не притежава нищо желано от мен

1. Светът, който виждаш, не може да ти предложи нищо, което ти е необходимо; нищо, което можеш да използваш или би могло да ти достави радост. ²Повярвай в тази мисъл и ще бъдеш спасен от години на скръб, от неизброими разочарования и от надежди, които се превръщат в горчивата пепел на отчаянието. ³Всеки трябва да приеме истината на тази мисъл, ако желае да остави света зад гърба си и да се извиси над неговия тесен хоризонт и дребнавости.

2. Всяко нещо, което цениш тук, е само верига, която те оковава към света и това е единствената му цел. ²Защото всичко по необходимост служи на целта, която си му придал, докато не видиш тук някакво друго предназначение. ³Единствената цел на този свят, достойна за твоето съзнание, е да преминеш покрай него, докато съзреш някакво друго предназначение тук. ⁴Не се заблуждавай повече. ⁵Светът, който виждаш, не притежава нищо, желано от теб.

3. Преодолей днес веригите, които налагаш върху своето съзнание, когато виждаш спасението тук. ²Защото онова, което цениш, става част от теб според начина, по който се възприемаш. ³Всичко, към което се стремиш, за да изглеждаш по-стойностен в собствените си очи, те ограничава все повече, скрива собствената ти ценност от теб и издига поредната преграда пред вратата, която води до истинското самосъзнание за собственото ти Аз.

4. Нека нищо, свързано с плътските мисли, да не задържа твоя напредък към спасението и не се изкушавай да мислиш, че светът може да крие нещо желано, защото това те дърпа назад. ²Няма нищо тук, за което да копнееш. ³Тук нищо не струва дори и миг отлагане и болка; дори и миг колебание и съмнение. ⁴Онова, което няма никаква стойност, не може да ти предложи нищо. ⁵Сигурните ценности не могат да се открият в онова, което е лишено от ценност.

5. Днес се упражняваме да се освобождаваме от всяка мисъл за ценности, които сме придавали на света. ²Освобождаваме го от всякакви цели, които сме придавали на неговите аспекти, фази и сънища. ³Съзнанието ни го виждат лишен от цел и освободен от всичко, което бихме искали да открием в нето. ⁴'Така премахваме веригите, залостващи вратата към освобождението от света и преминаваме отвъд дребнавите стойности и занижени цели.

6. Спри и за малко помълчи, за да видиш колко високо над света си в състояние да се издигнеш, когато освободиш съзнанието си от веригите и му дадеш възможност да открие онова ниво, където то се оказва у дома. ²То ще бъде признателно да се освободи за малко. ³3нае къде е истинската му принадлежност. ⁴Но освободи крилете му, и то ще полети, неотклонно и щастливо да се свърже със своята свещена цел. Остави го да намери покой в своя Творец, да се върне там към разума, свободата и любовта.

7. Дай му три пъти днес по десет минути покой. ²И когато после отвориш очи, няма да цениш нищо, което виждаш така, както преди. ³Цялостната ти гледна точка към света ще се променя по малко всеки път, когато позволиш на съзнанието си да избегне своите вериги. ⁴То не принадлежи там, където е светът. ⁵А ти принадлежиш там, където трябва да бъде съзнанието ти и където отива да намери покой, когато го освободиш от света. ⁶Твоят Водач е верен. ⁷Отвори съзнанието си за Него. ⁸Бъди притихнал и в покой.

8. Съхранявай съзнанието си и през деня. ²Щом си помислиш, че съзираш нещо ценно в някой аспект или представа за света, отхвърли тази верига от своето съзнание и с тиха увереност си кажи:

³Това няма да ме изкуши и забави.

⁴Светът, който виждам, не притежава нищо желано от мен.
УРОК 129

Отвъд този, съществува желаният от мен свят.

1. Тази мисъл, следва от мисълта, която практикувахме вчера. ²Не можеш да се задоволиш с идеята, че светът е лишен от смисъл, защото докато не видиш, че има нещо, на което да се надяваш, само ще се депресираш. ³Ние не поставяме ударението върху отричането от света, а върху това да се замести с нещо далеч по-удовлетворително, изпълнено с радост и предлагащо вътрешен мир. ⁴Мислиш ли, че този свят може да ти предложи онова, което желаеш?

2. Може би си струва известно време да се помисли за стойностите на света. ²Би могъл да допуснеш, че нищо не губиш, ако се откажеш от всяка мисъл за ценности тук. ³Светът, който виждаш, е наистина безмилостен, нестабилен, жесток, безразличен към теб, винаги готов за мъст и безмилостна омраза. ⁴Той дава, само за да отнеме и те лишава от всичко, за което си копнял. ⁵Не може да се намери трайна любов, защото няма такава. ⁶Това е временен свят, където всичко има край.

3. Ще бъде ли загуба тогава, ако вместо него намериш един свят, където загуба е невъзможна; където любовта е вечна, омраза не може да съществува и няма смисъл от мъст? ²3агуба ли е да намериш всичко, което истински желаеш и да знаеш, че то никога няма да свърши и завинаги ще остане такова, каквото го искаш? ³Но накрая и то ще се замени от нещо неизразимо, защото от тази позиция ти достигаш там, където думите не съществуват, в безмълвието, чийто език е неизразим и все пак напълно разбираем.

4. Общението, недвусмислено и ясно като ден, е напълно безгранично във вечността. ²И Сам Бог говори на Своя Син, както Неговият Син Му говори. ³Техният език е без думи, защото онова, което си казват, не подлежи на символизация. 4Познанието Им е непосредствено, напълно споделено и единно. ⁵Колко си далеч от това ти, който си изцяло закрепостен за този свят. ⁶И в същото време колко си близо, когато го размениш за света, който истински желаеш.

5. Сега последната стъпка е сигурна: сега си на миг разстояние от вечността. ²Тук можеш само да гледаш напред и да не се обръщаш назад, за да погледнеш още веднъж света, който не желаеш. ³Ето го онзи свят, който идва на негово място, когато разкрепостиш съзнанието си от дребнавостите, които светът ти налага, за да те държи в плен. ⁴Не им придавай стойност и те ще изчезнат. ⁵Докато ги цениш, те ще ти се струват реални.

6. Това е изборът. ²Какво можеш да загубиш, избирайки да не придаваш стойност на нищото? ³Няма на този свят нищо, което истински да желаеш, но онова, което избираш вместо него, е реалният ти стремеж! ⁴Позволи да ти се даде днес. ⁵Той очаква да го избереш вместо всичко, към което си се стремил, без да го желаеш.

7. Упражнявай волята си да осъществиш тази промяна десет минути сутринта и десет минути вечерта и през още един междинен период. ²Започни със следното:

8. Днес светлините на Небето се скланят над теб, за да огреят над клепачите ти, докато ти почиваш отвъд света на мрака. ²Тук е светлина, която не се вижда с очите. ³Но съзнанието ти може ясно да я види и да разбере. ⁴Днес ти е даден ден на благодат и ние отдаваме благодарност. ⁵Този ден осъзнаваме, че тъкмо загубата си се стремил да не загубиш.

9. Сега разбираме, че загуба не съществува. ²Защото най-накрая видяхме нейната противоположност и сме благодарни, че изборът е направен. ³Спомняй си ежечасно своето решение и посвети един момент, за да утвърдиш избора си като се отърсиш от всички мисли и се съсредоточиш за известно време върху следното:

⁴Светът, който виждам, не притежава нищо, което да желая.

⁵Отвъд този, съществува желаният от мен свят.
УРОК 130

Невъзможно е да виждам два свята.

1. Възприятието е последователно. ²Каквото виждаш, отразява начина ти на мислене. ³А начинът ти на мислене отразява твоя избор на онова, което желаеш да видиш. ⁴То се определя от твоите ценности, защото ти неминуемо искаш да виждаш онова, което цениш, вярвайки, че видяното е реално. ⁵Човек не може да види свят, на който съзнанието му не е придало стойност. ⁶И неизменно вижда онова, което вярва, че желае.

2. Но може ли някой едновременно да мрази и да обича? ²Може ли някой да желае нещо, ако не иска то да бъде реално? ³И кой може да избере да вижда свят, който го плаши? ⁴Страхът заслепява,защото в това е неговото оръжие: Ти не виждаш онова, което се страхуваш да видиш. ⁵Така че, любовта и възприятието вървят ръка за ръка, но страхът скрива в тъма съществуващото.

3. И какво тогава може да проектира страхът върху света? ²Какво реално може да се види в тъмнина? ³Истината бива затъмнявана от страха и остава само онова, което е плод на въображението. ⁴Ала какво реално може да има в слепите фантазии, родени от страха? ⁵Какво трябва да е желаното от теб, за да ти се явяват подобни фантазии? ⁶Какво би искал да получиш от подобен сън?

4. Страхът е създал всичко онова, което си въобразяваш, че виждаш. ²Всяка раздяла, всякакви разграничения и множеството различия, които според теб съставляват света. ³Те не съществуват. ⁴Врагът на любовта ги е измислил. ⁵И въпреки всичко, любовта не може да има враг, така че те нямат нито причина, нито битие, нито последици. ⁶Те могат да бъдат ценени, но си остават нереални. ⁷Можеш да се стремиш към тях, но не и да ги намериш. ⁸Днес ние няма да ги търсим и няма да губим вия си да се стремим към нещо неоткриваемо.

5. Невъзможно е да виждаш два свята, които не се припокриват по никакъв начин. ²Потърсиш ли единият, другият изчезва. ³Остава само един от тях. ⁴Това е обхватът на избор, отвъд който не можеш да вземаш решение. ⁵Реалният и нереалният свят са тези, между които да избираш и нищо повече.

6. Днес ние няма да се опитваме да правим компромис там, където компромис е невъзможен. ²Светът, който виждаш, е доказателство, че си направил избор, който е така всеобхватен, както и противоположният. ³Днес ще научим не само урока, че не можеш да виждаш два свята. ⁴Урокът се състои още и в тона, че светът, който виждаш, е напълно устойчив от перспективата, от която гледаш на него. ⁵Той е цялостен, защото произтича от ед­но чувство и отразява своя източник във всичко, което виждаш.

7. Шест пъти днес дълбоко признателни ние с радост отдаваме по пет минути на мисълта, която поставя край на всеки компромис и колебание и ги преодолява наведнъж. ²Няма да правим хиляди безсмислени разграничения, нито ще се опитваме да носим със себе си частица нереалност, посвещавайки съзнанието си само на това да открием реалното.

8. Отправи търсенията си на този друг свят, като помолиш за сила, превъзхождаща твоята собствена, и като осъзнаеш какво точно търсиш. ²Ти не се стремиш към илюзии. ³И се насочваш към тези пет минути, изпразнил ръце от всякакви нищожни ценности на света. ⁴Чакаш Бог да ти помогне, когато казваш:

⁵Не е възможно да виждам два свята. ⁶Нека да приема силата, която Бог ми предлага и да не съзирам ценност в този свят, за да намеря свобода и избавление.

9. Бог ще бъде насреща. ²Защото си призовал великата, неизменна сила, която с благодарност ще извърви тази гигантска стъпка заедно с теб. ³И не може да не видиш Неговата благодарност, изразена в реални възприятия и истина. ⁴Ти няма да се усъмниш в онова, което виждаш, защото, макар и да е възприятие, това не е виждането, което твоите очи сами някога са имали. ⁵И ще познаеш как Божията сила те повдига, когато направиш този избор.

10. Днес се отърси с лекота от изкушенията, когато те възникнат, просто като си спомниш границите на своя избор. ²Нереалното или реалното, погрешното или истинното - това е, което виждаш и само него. ³Възприятието съответства на твоя избор и при теб идва изцяло или адът, или Небето.

11. Ако приемеш за реална дори и незначителна частица от ада, ти осъждаш начина, по който виждаш и обричаш своето зрение, така че видяното от теб ще бъде наистина ад. ²И въпреки това, винаги ще ти бъде достъпно да избереш Небесната свобода, готова да заеме мястото на всичко, което адът би могъл да ти покаже. ³Достатъчно е само да кажеш на която и да е частица от ада, независимо от формата ц чисто и просто следното:

1. Навсякъде те преследва провалът, когато се стремиш към цели, които не могат да бъдат постигнати. ²Ти търсиш постоянство в непостоянното, търсиш любов там, където любов не съществува, търсиш сигурност сред опасностите; безсмъртие сред тъмата на съня за смъртта. ³Може ли да успее човек, който търси в условията на противоречие и там се опитва да намери стабилност?

2. Лишените от смисъл цели няма как да се осъществят. ²Не можеш да ги постигнеш, защото и средствата, чрез които се стремиш към тях са безсмислени като самите цели. ³Нима може някой да използва безсмислени средства, надявайки се да постигне чрез тях каквото и да било? ⁴До къде биха могли да го доведат те? ⁵И нима чрез тях може да се постигне нещо, обещаващо да бъде реално? ⁶Преследването на фантазии води до смърт, защото е търсене на нищото, така че търсейки живот, се стремиш към смъртта. ⁷Ти искаш безопасност и сигурност, а в същото време в сърцето си се молиш за опасност и закрила на нищожния сън, създаден от теб самия.

3. И все пак стремежът е неизбежен. ²Дошъл си заради него и непременно ще осъществиш онова, за което си дошъл. ³Но светът не може да ти наложи целта, към която да се стремиш, ако сам не му дадеш сила да стори това. ⁴Ако не го направиш, ти все още си свободен да избереш цел, която е отвъд света и отвъд всяка мисъл от този свят - цел, която идва от идея, от която си се отрекъл, но не си забравил - стара, но и нова едновременно; отглас от забравено наследство, съхраняващо всичко, което истински желаеш.

4. Бъди щастлив, че пред теб има стремежи. ²Бъди щастлив да узнаеш, че търсиш Небесното царство и непременно ще постигнеш реално желаната цел. ³Човек не може да не желае тази цел и да не я постигне накрая. ⁴Божият Син не може да се стреми напразно, дори ако ненужно се бави, самозаблуждава и смята, че търси ада. ⁵Когато сбърка, успява да се поправи. ⁶Когато се отклони, пак бива върнат към задачата, която си е поставил.

5. Никои не остава в ада, защото никой не може да напусне своя Творец, нито да засегне Неговата съвършена, вечна и неизменна Любов. ² Ти ще намериш Небето. ³Всичко друго, което търсиш, ще отпадне. ⁴Но не защото ти е отнето. ⁵То ще отпадне, защото вече не го искаш. ⁶Ще постигнеш целта, която истински желаеш, така сигурно, както че Бог те е сътворил безгрешен. ⁶. Защо трябва да чакаш, за да постигнеш Небесното Царство? ²То е тук и днес. ³Времето е великата илюзия, че то е отминало или предстои. ⁴Няма как да бъде така, щом то е там, където Бог иска да бъде Неговият Син. ⁵Възможно ли е Божията Воля да се отнася към миналото или към предстоящето? 6Каквото повелява Той, е сега, не в миналото и съвсем не в бъдещето. ⁷То е така далеч от времето, както малката свещица от далечната звезда или както избраното от истински желаното от теб.

7. Небето си остава единствената ти алтернатива спрямо този странен свят, който си създал, и неговия начин на живот; спрямо изменчивите му навици и колебливи цели, болезнени удоволствия и трагични радости. ²Бог не е създал противоречията. ³Онова, което отрича собственото си съществувание и проявява агресия спрямо самото себе си, не е от Него. ⁴Той не е създал две съзнания - с Небето като щастливата последица па едното, а земята - злочестият резултат на другото, което е противоположност на Небето във всяко отношение.

8. Бог не страда от вътрешно противоречие. ²Както и Неговото творение не е разкъсано на две. ³Възможно ли е Неговият Син да бъде в ада, когато Сам Бог го е поставил на Небето? ⁴Възможно ли е той да загуби онова, което Вечната Воля му е отредила да бъде негов дом завинаги? ⁵Нека престанем да се опитваме да наложим чужда воля над единствената Божествена цел. ⁶Той е тук, защото такава е Волята Му, а онова, което Той повелява, е налично в този миг, отвъд обхвата на времето.

9. Днес няма да отдадем предпочитание на някакъв си парадокс вместо на истината. ²Може ли Божият Син да създаде времето, за да отстрани Волята на Бога? ³Така той би отрекъл себе си, противопоставяйки се на нещо, което няма противоположност. ⁴Той си въобразява, че е създал ад в противовес на Небето и вярва, че обитава нещо несъществуващо, докато Небето е мястото, което не може да намери.

11. Отхвърли подобни глупави мисли днес и обърни ума си към истински идеи. ²Не може да се провали онзи, който се стреми да постигне истината, а днес ние именно нея търсим ³Този ден ще посветим три пъти по десет минути на тази не цел и ще помолим да видим настъпването на реалния свят, който да измести глупавите образи, които са ни скъпи, като същинските представи изгреят па мястото на мислите, лишени от съдържание и от последствия, без да произтичат или да имат основанията си в истината.

12. Признавайки това, пристъпваме към периодите на практика. ²Започни със следното:

³Моля се да видя един различен свят и да имам мисли, различни от тези, които съм създал. ⁴Светът, към който се стремя, не е създаден от мен и мислите, които желая, не са мои.
⁵В продължение на няколко минути наблюдавай своето съзнание и виж, макар и със затворени очи, безсмисления свят, който смяташ за реален. ⁶Преразгледай също и мислите, които съответстват на този свят и които приемаш за верни. ⁷След това се освободи от тях и се задълбочи отвъд тях, в свещеното място, където те не могат да проникнат. ⁸В съзнанието ти има една врата отвъд тези мисли, която не можеш да заключиш напълно, за да скриеш онова, което се намира отвъд.

13. Потърси тази врата и я открий. ²Но преди да се опиташ да я отвориш, напомни си, че не може да не успее онзи, който се стреми да постигне истината. ³А днес ти искаш тъкмо това. ⁴Нищо друго няма значение сега; не цениш, нито се стремиш към друга цел, не желаеш истински нищо пред тази врата, а търсиш само онова, което се намира отвъд нея.

14. Протегни ръка и виж колко лесно се отваря тя, достатъчно е само намерението да проникнеш отвъд нея. 2Ангелите осветяват пътя и всеки мрак изчезва, и ти заставаш в такава ярка и чиста светлина, че можеш да разбереш всичко, което виждаш. ³Кратък миг на изненада, може би, ще те накара да поспреш, преди да осъзнаеш, че светът, който виждаш пред себе си в светлината, отразява истината, която си знаел и която не си забравил напълно, когато си се залутал в сънища.

15. Днес не можеш да претърпиш неуспех. ²С теб редом върви Духът, изпратен ти от Небето, за да доближиш един ден тази врата и с Неговата помощ да се промъкнеш без усилие през нея в светлината. ³Днес този ден е дошъл. ⁴Днес Бог изпълнява древното си обещание към Своя свят Син, както и Синът Му си спомня своето обещание към Него. ⁵Това е ден на радост, защото ние идваме на уреченото място и в уреченото време, където ще постигнеш целта на всички свои търсения тук и на всички стремежи на света, които напълно приключват, когато преминеш през тази врата.

16. Спомняй си често, че днес трябва да бъде време на особена радост и се въздържай от отчаяни мисли и безсмислени оплаквания. ²Времето на спасението дойде. ³Днес е ден, определен от самото Небе като време на благодат за теб и за света. ⁴Ако забравиш този щастлив факт, напомни си го по следния начин:

⁵Днес аз търся и намирам всичко, което желая.

⁶Моята единствена цел ми го предлага.

⁷Не може да не успее този, който се стреми към истината.
УРОК 132

Аз освобождавам света от всичко, което мислех за него.

1. Какво държи света във вериги, ако не твоите убеждения? ²И какво може да спаси света, освен твоето Аз? ³Наистина убежденията са нещо могъщо. ⁴Мислите, които храниш, са мощни и илюзиите са също така силни по своите последици, както и истината. ⁵Безумният смята, че светът, който вижда, е реален и не се усъмнява в него. ⁶Той не се влияе от съмнения по отношение последиците от своите мисли. ⁷Едва когато бъде поставен под съмнение техният първоизточник, за него най-сетне има Надежда за освобождение.

2. И въпреки това спасението е лесно постижимо, защото всеки е свободен да промени съзнанието си и с това се променят и всички негови мисли. ²Източникът на мисли се променя, защото промяната на съзнанието означава промяна на всички възгледи, които имаш, имал си някога или ще имаш един ден. ³Ти разкрепостяваш миналото от всичко, което си мислел по-рано. ⁴Разкрепостяваш бъдещето от всички минали мисли, свързани с търсене на нещо, което не желаеш да намериш.

3. Сега единственото време остава настоящето. ²Тук в настоящето светът намира освобождение. ³Защото когато позволиш да се преодолее миналото и се отърсиш от някогашните си Iгрехове за бъдещето, ти намираш освобождение и го предаваш на света. ⁴Ти си поробил света с всички свои страхове, съмнения и нещастия, със своите болки и сълзи; и всичките ти тъги тежат над него и държат света като затворник на твоите убеждения. ⁵Смъртта го преследва навсякъде, защото ти поддържаш горчивите мисли за смъртта в своето съзнание.

4. Светът сам по себе си не представлява нищо. ²Твоето съзнание трябва да му придаде смисъл. ³И онова, което съзираш над него, това са твоите желания, драматизирани така, че да можеш да ги видиш и да ги сметнеш за реални. ⁴Вероятно смяташ, че този свят не е твое дело, а ти неохотно си се озовал тук и нещо вече създадено, което едва ли разчита твоите мисли да му придадат съдържание. ⁵Но истината е, че си намерил точно онова, което си търсил, когато си дошъл.

5. Не съществува свят, отделен от твоите желания и тъкмо в това е в края на краищата възможността за твоята свобода. ²Промени само съзнанието си за онова, което искаш да видиш, и целият свят ще се промени в съответствие с него. ³Идеите не скъсват с първоизточника си. ⁴Тази централна тема често се повтаря в текста и трябва да я имаш предвид, ако желаеш да разбереш днешния урок. ⁵Не е гордостта, която ти говори, че ти си създал света, който виждаш, и че той се променя в съответствие с промяната на твоето съзнание.

6. Но гордостта настоява, че ти идваш в един свят, напълно откъснат от твоето съзнание, непроницаем от твоите мисли и независим от онова, което се случва да мислиш за него. ²Светьт не съществува! ³Това е централната мисъл, която този курс се стреми да предаде. ⁴Не всеки е готов да я приеме и всеки трябва да стигне дотам, докъдето може да се остави да бъде поведен по пътя към истината. ⁵Той ще се върне и ще отиде още по-далеч или за малко ще отстъпи назад и ще се върне пак.

7. Но изцелението е дарът за онези, които са готови да проумеят, че светът не съществува и да приемат този урок сега. ²Тяхната готовност ще им покаже урока във форма, която могат да разберат и проумеят. ³Някои внезапно го виждат в момента на смъртта и се вдигат, за да го преподават. ⁴Други го откриват в преживяване, което не е от този свят, и което показва, че светът не съществува, защото онова, което виждат, очевидно е истина, но въпреки това явно противоречи на света.

8. А някои ще го намерят в този курс и в упражненията, кои то извършваме днес. ²Днешната идея е вярна, защото светът не съществува. ³И ако той е наистина плод на собственото ти въображение, то ти можеш да го освободиш от всичко, което си мислил за него, като просто промениш мислите, които са му придали този вид. ⁴Болните биват изцелени, когато се отърсят от всякакви мисли за болест и мъртвите възкръсват, когато ти позволиш мислите за живот да изместят всякакви мисли зa смърт, които някога си имал.

9. Един урок, който бе повторен преди, трябва сега да се подчертае отново, защото съдържа твърдата основа за днешната идея. ²Ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил. ³Не съществува място, където можеш да страдаш, нито време, което да внесе промяна в твоето вечно състояние. ⁴Нима е възможно да съществува свят на пространството и времето, ако ти оставаш такъ,в какъвто Бог те е сътворил?

10. Какво друго е днешният урок, ако не друг начин да се каже, че да познаеш своето Аз е спасението на света? ²Да освободиш света от всяка болка означава само да промениш своето отношение към самия себе си. ³Не съществува свят, извън твоите представи, защото представите не се отделят от своя първоизточник, а ти поддържаш света в своето съзнание под формата на мисли.

11. Но ако си такъв, какъвто Бог те е сътворил, ти не можеш да мислиш, отделно от Него, нито да създадеш нещо, което не споделя Неговата вечност и Любов. ²Присъщи ли са те на света, който виждаш? ³Твори ли този свят, подобно Нему? ⁴Ако не, той не е реален и е невъзможно да съществува въобще. ⁵Ако ти си реален, светът, който виждаш, е фалшив, защото Божието творение е различно от този свят във всичко. ⁶И тъй както то е Негова Мисъл, чрез която ти си сътворен, така твоите мисли са тези, които са създали света и те трябва да го освободят, за да познаеш ти Мислите, които споделяш с Бога.

12. Освободи света! ²Твоите реални творения очакват това освобождение, за да те направят творец не на илюзии, а същински подобен на Бога. ³Бог споделя Своята същност на Творец с теб, който си Негов Син, защото Той не прави разлика между Себе Си и съхраненото продължение на Неговото Аз. ⁴Каквото Той твори не е отделно от Него и никъде не свършва Отца, за да започне Синът като нещо различно от Него.

13. Светът не съществува, защото представлява мисъл, откъсната от Бога, създадена, за да раздели Отца от Сина и да откъсне частица от Самия Бог, като по този начин разруши Неговата цялост. ²Възможно ли е свят, който произтича от подобна представа, да бъде реален? 3Може ли той да съществува някъде? Отхвърли илюзиите и приеми истината. Отхвърли представата, че си сянка, хвърлена мимолетно над един умиращ свят. Освободи съзнанието си и ще съзреш един свободен свят.

14. Днес целта ни е да освободим света от всички празни мисли, които някога сме имали по отношение на него и по отношение на всичко живо, което виждаме в него. ²То не може да му принадлежи. ³Както и ние. ⁴Защото се намираме в сътворения дом от Отца за нас, както и за всичко живо. ⁵И ние, които сме такива, каквито Той ни е сътворил, ще освободим днес този свят от всяка наша илюзия, за да бъде разкрепостен.

15. Започни петнайсетминутните периоди, в които практикуваме два пъти днес, по следния начин:

16. Не ти е нужно да осъзнаваш, че изцелението идва за много братя по целия свят, както и за онези, които виждаш около теб, когато изпращаш тези мисли като благословение на света. ²Но ще почувстваш собственото си освобождение, макар и все още да не разбираш напълно, че никога не можеш да бъдеш освободен единствено ти.

17. През целия ден разгръщай свободата, изпращана чрез твоите представи към целия свят и си казвай винаги, когато се изкушиш да отричаш силата на простата промяна на съзнанието:

² Аз освобождавам света от всичко, което мислех за не­го и избирам вместо него собствената си реалност.