Урок 156 Аз вървя с Бога в съвършена святост

1. Днешната идея само заявява простата истина, която прани невъзможна мисълта за греха. ²Тя обещава, че няма причина за греха, а без причина, той не съществува. ³Това следва естествено от основната мисъл, която се споменава многократно в текста, че идеите не се откъсват от своя първоизточник. ⁴Ако е истина това, как е възможно ти да бъдеш откъснат от Бога? ⁵Нима би могъл да вървиш по света сам и откъснат от своя Първоизточник?

2. Няма непоследователност в мислите, представени в нашата програма. ²Истината е вярна във всичко, щом е истина. ³Тя не може да си противоречи и не може да бъде несигурна в някои свои страни за разлика от други. ⁴Ти не можеш да вървиш по света, откъснат от Бога. ⁵Той е твоят живот. ⁶Той е там, където си ти. ⁷Животът е един. ⁸И ти споделяш този живот с Него. ⁹Нищо не може да бъде откъснато от Него и да бъде живо.

3. И все пак, където е Той, съществува святост и живот. ²Никакво Негово качество не остава несподелено от всичко живо. ³Всичко живо е свято като Него, защото каквото споделя Него вият живот, е част от Светостта и не може да бъде греховно, също както слънцето не може да реши да бъде от лед; морето не може да избере да бъде отделно от водата или тревата да расте с корените нагоре.

4. В теб съществува светлина, която не може да умре; чието присъствие е толкова свято, че светът бива осветен благодарение на теб. ²Всичко живо ти носи дарове и ги принася с благодарност и радост пред нозете ти. ³Вълните ти се покланят и дръвчетата разгръщат клони да те подслонят от жегата и полагат листата си пред твоите нозе, за да стъпваш меко по земята докато вятърът стихва в шепот край святата ти глава.

5. Светът копнее да види светлината в теб. ²Всичко живо стихва пред теб, защото разбира Кой върви редом с теб. ³Светлината, която носиш, ти принадлежи. ⁴Така те виждат в теб светостта, поздравявайки те като спасител и Бог. ⁵Приеми техния поклон, защото той се дължи на Самата Святост, която върви с теб, преобразявайки в Своята нежна светлина всички неща по свое подобие и в Своята чистота.

6. Така се осъществява спасението. ²Когато ти отстъпиш, светлината в стъпките ти излиза напред и обгръща света. ³Тя възвестява края на греха не чрез наказание и смърт. ⁴Светът изчезва в светлина и смях, защото става ясна неговата странна абсурдност. ⁵Той е глупава мисъл, безсмислен сън, който не е страшен, макар че може би е смешен, но кой би загубил дори само миг на доближаване до Бога заради подобна безсмислена пречка?

7. Но ти си загубил множество години именно благодарение на тази безсмислена идея. ²Миналото си е отишло заедно с всички свои фантазии. ³Те вече не те обвързват. ⁴Ти вече си близо до Бога. 5И в незначителния интервал на съмнение, който все още остава, е възможно да изпуснеш от поглед своя Спътник и да Го объркаш с безсмисления стар сън, който вече е отминал.

8. „Кой върви с мен?" ²Този въпрос трябва да се постави хиляди пъти на ден, докато сигурността сложи край на съмнението и установи мир. ³Нека днес колебанието да спре. ⁴Бог ти говори, отвръщайки на въпроса ти със следните думи:

⁵Аз вървя с Бога в съвършена святост. Аз озарявам света, озарявам своето съзнание и всички съзнания, които Бог е сътворил като единни с мен.

Урок 157

Аз ще навляза в Неговото Присъствие сега.

1. Това е ден на мълчание и доверие. ²Това е време на специално обещание сред календара на твоите дни. ³Това е времето, което Небето е отделило, за да го озари и да хвърли безсмъртна светлина над този ден, в който се долавя отглас от вечността. ⁴Този ден е свят, защото известява за нов опит; за различно чувстване и светоусещане. ⁵Дълги дни и нощи ти си отдавал дължимото на смъртта. ⁶Днес се учиш да изпитваш радост от живота.

2. Това е поредната съществена повратна точка в тази учебна програма. ²Сега добавяме ново измерение; нов опит, който хвърля светлина върху всичко, което сме научили досега и ни подготвя за онова, което предстои да научим. ³Тя ни довежда до вратата, където обучението свършва и проблясва онова, което се намира отвъд най-високите учебни постижения, до които можем да достигнем. ⁴Оставя ни за миг тук и ние преминаваме през нея, сигурни в своята посока и единствена цел.

3. Днес ще ти се даде да почувстваш докосването на Небето, макар че пак ще се завърнеш на пътеките на обучението. ²Но ти си стигнал достатъчно далеч, за да преобразяваш времето дотолкова, че да се издигнеш над неговите закони и да повървиш за малко във вечността. ³И все повече ще се научаваш да постигаш това с всеки урок, упражняван с вяра, който ще те доведе по-бързо до святото място и ще те остави там за миг на себе си.

4. Той ще те напътства в днешната ти практика, защото сега ти молиш само за Неговата воля. ²И съединил своята воля с Неговата, днешната идея ще просветли съзнанието ти и ще го остави да почива в безмълвно очакване и тиха радост, с което бързо оставяш света зад себе си.

5. От днес нататък ти истински се отдаваш на служене и пръстите ти излъчват светлина към всеки, до когото се докоснеш и благославяш всеки, към когото погледнеш. ²Истинското виждане достига до всеки, когото срещнеш и всеки, за когото си помислиш или който си помисли за теб. ³Защото днешното ти преживяване ще преобрази съзнанието ти по такъв начин, че то се превръща в крайъгълен камък за светите Божии Мисли.

6. Тялото ти ще бъде осветено днес, единствената му цел сега е да пренесе визията за онова, което преживяваш, за да озари света. ²Ние не можем да дарим този опит непосредствено. ³Но той остава в очите ни видение, което предаваме на всекиго, за да може той по-скоро да достигне до същото преживяване, при което светът бива безмълвно забравен и за малко си спомняме Небето.

7. Когато това преживяване се разгърне и всички други цели придобият по-малко значение, светът, към който ще се завърнеш, се приближава малко повече до края на времето; започва малко повече да прилича на Небесното царство по своя начин на живот; доближава се малко до своето избавление. ²И ти, който му носиш светлина, ще започнеш да виждаш светлината по-сигурно; визията по-отчетлива. ³Ще дойде време, когато няма да се върнеш под същата форма, под която се явяваш сега, защото няма да имаш нужда от нея. ⁴Но засега тя има определена цел и й служи добре.

8. Днес ще поемем курс, за който дори не си мечтал. ²Но Светия Дух, Дарителят на щастливите сънища в живота, Преводачът на възприятието на езика на истината, светия Водач към Небето, който ти е даден, е мечтал за това пътешествие, което започваш днес с преживяването, което ти дарява този ден.

9. Сега ще навлезем в Христовото Присъствие с ведро съзнание, което не възприема нищо друго, освен Неговото сияйно лице и съвършена Любов. ²Визията на Неговото лице ще остане с теб, но ще има миг, който преодолява всяка визия, дори и гази, най-святата. ³На това никой не може да бъде научен, защото то не се постига чрез научаване. ⁴Но тази визия ти напомня онова, което си познал в онзи миг и със сигурност ще познаеш отново.

1. Какво ти е дадено? Познанието, че си съзнание в Съзнанието и си чисто съзнание, завинаги невинен и безстрашен, защото си сътворен от любовта. Не си напускал своя Първоизвор, оставайки такъв, какъвто си сътворен. Това ти е дадено като познание, което ти не можеш да загубиш. То е дадено и на всяко живо същество, защото те съществуват само благодарение на това познание.

2. Ти си получил всичко това. Получил го е всеки, който живее на този свят. Не това познание даряваш ти, защото то е дадено от сътворението. То не е предмет на научаване. Какво тогава трябва да научиш днес? Вчерашният урок възроди тема, която бе спомената по-рано в текста. Преживяването не може да се сподели непосредствено, както и виждането. Откровението, че Отец и Син са единни, ще се постигне с времето от всяко съзнание. Но този момент се определя от самото съзнание, никой не може да те научи кога да бъде той.

3. Времето е вече определено. То изглежда твърде произволно. Но нито една стъпка по пътя не е случайна. Макар и човек още да не е пристъпил, стъпката е осъществена. Защото времето само привидно се развива в една посока. Ние обаче поемаме на пътешествие, което е осъществено. В същото време ни се струва, че то ще завърши в неизвестното бъдеще.

4. Времето е трик, мимикрия, огромна илюзия, в която сякаш чрез някаква магия хората идват и си отиват. Но зад привидностите съществува неизменен план. Сценарият е написан. Отредено е кога опитът ще постави край на твоите съмнения. Защото ние разглеждаме пътуването от гледна точка на неговия край, гледаме назад към него, представяйки си, че го извършваме още веднъж; преповтаряйки в съзнанието си онова, което вече е станало.

5. Учителят не преподава опитността, защото не се е учил на нея. Тя му се е открила в определеното време. Но негов дар е вътрешното виждане. Той може непосредствено да го предаде, защото Христовото познание не е изчезнало и Той притежава виждане, което може да дари на всеки, който го пожелае. Волята на Отца и Неговата Воля се съединяват в познанието Но има едно вътрешно виждане, което се дава чрез Светия Дух, защото и Христовото Съзнание го вижда.

6. Тук се осъществява срещата между света на съмнението и сенките със света на недоловимото. Тук се осветява едно тихо място в света чрез прошка и любов. Тук се разрешават всички противоречия, защото тук свършва пътуването. Опитността -която не може да се научи, да се преподава и види - просто е. Тя надхвърля нашата цел, защото не може да се постигне с обучение. Ние се стремим да постигнем Христовото виждане. Това е в рамките на постижимото.

7. Христовото виждане има един закон. То не вижда тялото, смятайки го погрешно за Сина, Когото Бог е сътворил. То възприема светлината отвъд тялото; идеята отвъд досегаемото, чистотата, непотъмнена от прегрешения, жалки грешки и внушаващи страх мисли за вина от сънищата на греха. То не вижда разделение. И гледа на всекиго, на всичко ставащо и на всички събития без и най-малкото петънце върху светлината, която вижда.

8. Това може да се преподава; и трябва да се преподава от всички, които са готови да го постигнат. За него е нужно само разбирането, че светът не може да дари и най-слабо подобие на каквото и да било, съпоставимо с тази ценност; нито да положи цел, която просто да не изчезне, когато се възприеме тази. И това даряваш днес: Не виждай никого като тяло. Приветствай го като Божи Син, признавайки, че той е единен с твоята святост.

9. Така греховете му се прощават, защото Христовата визия е способна да ги пренебрегне изцяло. В Неговата прошка те изчезват. Когато не се виждат от Един, те просто изчезват, защото на мястото им идва видението на светостта отвъд тях. Няма значение под каква форма са се проявили, нито колко огромни изглеждат или кой привидно е наранен от тях. Те вече не съществуват. И всичките им мними последици също изчезват заедно с тях, премахнати и непредизвиквани никога вече.

10. Така се научаваш да даряваш, както получаваш. И такъв те съзерцава погледът на Христос. Това е урок, който не е труден за усвояване, ако помниш, че в своя брат ти виждаш само себе си. Ако той се е загубил в греха, значи че това е станало и с теб; ако виждаш в него светлина, твоите грехове са ти простени от теб самия. Всеки брат, когото срещнеш днес, ти дава още една възможност да позволиш Христовият поглед да изгрее за теб и да ти дари Божия мир.

11. Няма значение кога ще се яви откровението, защото това няма нищо общо с времето. Но времето ти предлага още един дар, при който истинското познание се отразява толкова добре, че образът му споделя неговата невидима святост; подобието му сияе с неговата безсмъртна любов. Днес се упражняваме да гледаме с очите на Христос. И чрез светите ни дарове, Христовото виждане гледа и на нас.

1. Никой не може да дари нещо, което не е получил. За да дариш нещо, трябва преди всичко да го притежаваш. Тук законите на Небето и тези на света са в съгласие. Но тук те също се и различават. Светът е убеден, че за да имаш нещо, трябва да го задържиш за себе си. Спасението учи друго. Да дариш означава да разбереш, че си получил. Това е доказателството, че онова, което имаш, е твое.

2. Ти разбираш, че си спасен, когато даряваш спасение. Приемаш прошката като нещо, което си постигнал, когато прощаваш. Разбираш брат си като самия себе си и така възприемаш своята цялостност. Не съществува чудо, което да не можеш да дариш, защото всички чудеса са ти дадени. Приеми ги сега, отваряйки хранилището на своето съзнание, където са поместени, и ги отдай на другите.

3. Христовото виждане е чудо. То идва далеч отвъд самото себе си, защото отразява вечната любов и възкресението на любовта, което никога не умира, но е било затъмнено. Христовото виждане изобразява Небето, защото съзира свят, който толкова прилича на него, че може да отрази онова, което Бог е сътворил съвършено. Затъмненото стъкло на света е в състояние да демонстрира само изопачените образи на счупени парчета. Реалният свят е картина на Небесната невинност.

4. Христовото виждане е чудото, което поражда всички чудеса. То е техният първоизточник, който остава при всяко от чудесата, които даряваш и в същото време остава твой. То е връзката на даващия и получаващия, които се свързват, разгръщайки се тук на земята така, както са единни на Небето. Христос не вижда грях у никого. И в Неговите очи безгрешните са едно цяло. Светостта им е даденост от Отца и от Него Самия.

5. Христовото виждане е мостът между световете. И ти можеш спокойно да се довериш на способността му да те пренесе от този свят в свят, станал свещен чрез прошката. Неща, които тук изглеждат напълно стабилни, са само сенки там прозрачни, едва забележими, понякога забравяни напълно и неспособни никога да затъмнят светлината, която сияе отвъд тях. Вътрешното виждане си възвръща светостта и слепите проглеждат.

6. Това е едничкият дар на Светия Дух; съкровищницата, на която сигурно можеш да се позоваваш за всичко, което би могло да спомогне за твоето щастие. Днес то ти е дадено тук. Можеш да получиш всичко, стига само да поискаш. Вратата тук никога не се заключва и не се отхвърля и най-малкото желание на никого, нито пък най-необходимото му. Не съществува болест, която да не е излекувана вече, няма незадоволена липса, няма нужда, която да не се посрещне от златната съкровищница на Христос.

7. Така светът си спомня онова, което е загубил при създаването си. Защото така се възстановява, обновява, но в друга светлина. Онова, което е било създадено като дом на греха, става център на изкуплението и раждането на милостта, където страдащите са добре дошли и получават изцеление. Никой няма да бъде отпратен от този нов дом, където го чака спасението. Тук никой не му е чужд. Никой нищо не иска от него, освен да приеме, че е добре дошъл.

8. Христовото виждане е святата земя, където пускат корени лилиите на прошката. Тук е техният дом. От тук те могат да бъдат пренесени в света, но никога не могат да растат на неговата неплодородна и плитка почва. Нужна им е светлина, топлина и нежна грижа, каквато им дарява благодатта на Христос. Нужна им е любовта на Неговия поглед. И те се превръщат в Негови вестители, даряващи това, което получават.

9. Вземай от Неговото хранилище, за да се умножи съкровището Му. Неговите лилии не напускат своята родина, когато ги занесеш в света. Корените им си остават. Те не напускат първоизточника си, а отнасят неговата благодат със себе си и превръщат света в градина като онази, от която са дошли и към която се връщат отново още по-ароматни. Сега те са двойно благословени. Предали са вестите от Христос и те са се върнали и към тях. Така те с радост Му ги дават отново.

10. Погледни какво хранилище на чудеса ти е дадено, за да дариш. Нима не си достоен за дара, който Бог ти е отредил? Недей да съдиш Божия Син, а последвай предначертания от Heго път. Христос е сънувал съня на един простен свят. Това е Неговият дар, чрез който може нежно да се премине от смърт към живот, от безнадеждност към надежда. Нека да посънуваме един миг заедно с Него. Неговият сън ни буди за истината. Виждането Му ни дава възможност да се завърнем към нашата неизчезнала и вечна святост в Бога.
Урок 160

Аз съм у дома. Тук всеки страх е чужд.

1. Страхът е чужд на пътищата на любовта. Отъждествиш ли се със страха, ти ще бъдеш чужд на самия себе си. Така и няма да се познаваш. Твоето Аз остава чуждо за онази част от теб, която се смята за реална, но е различна от твоята същност. Нима някой може да съхрани разума си при такива обстоятелства? Кой освен един безумец може да вярва че е нещо, което не е и да съди сам себе си?

2. В нас има един чужденец, който е породен от идея, толкова чужда на истината, че се изразява на непознат език, вижда свят, непознат на истината и разбира онова, което е безсмислено за истината. Бидейки чужденец, той не схваща при кого е дошъл и въпреки това твърди, че домът му принадлежи, докато чужденецът е този, който си е у дома. А колко лесно би било да кажеш: „Това е моят дом. Той ми принадлежи и няма да го напусна, защото един безумец твърди, че трябва да го направя."

3. Има ли причина да не заявиш това? Каква може да бъде тя, ако не, че си поканил този чужденец да заеме твоето място и да те направи чужд на самия себе си? Никой няма да се остави да бъде лишен от своя дом без причина, ако не смяташе, че съществува друг, по-подходящ за неговите предпочитания.

4. Кой е този чужденец? Страхът или ти самият си непригоден за онзи дом, който Бог е предоставил на Своя Син? Нима страхът е Неговият Син, сътворен по Негово подобие? Нима любовта е осъществяване на страха и се осъществява чрез него? Никой дом не може да приюти едновременно любовта и страха. Те не могат да съществуват съвместно. Ако ти си реален, значи че страхът трябва да е илюзия. А ако страхът е реален, ти изобщо не съществуваш.

5. Колко е просто решението на този въпрос. Който се страхува, е отрекъл себе си, заявявайки: „Аз съм чужд тук. Затова оставям дома си на този, който прилича повече на мен от мен самия и му давам всичко, което смятах, че ми принадлежи." В такъв случай той е принуден да бъде изгнан, не знаейки кой е, без да бъде сигурен в нищо, освен че не е този, който е и че му е бил отказан собственият му дом.

6. Към какво да се стреми сега? Какво ще намери? Човек, чужд на самия себе си, не може да си намери дом, където и да търси, защото е направил завръщането си невъзможно. Загубил е пътя, освен ако не открие някакво чудо, което да му покаже, че не е чужденец. Чудото ще се появи. Защото неговото Аз си остава у дома. Не то е поканвало чужденеца там и не се е отъждествявало с никаква мисъл чужда на Самото Него. И То ще покани Сродното Нему и ще Го познае.

7. Кой е чужденецът? Не е ли той този, когото твоето Аз не е канило? Сега ти не можеш да разпознаеш чужденеца в себе си, защото си му дал мястото, което законно ти принадлежи. Но твоето Аз е сигурно в онова, което Му принадлежи, както Бог е сигурен в Своя Син. Той не може да се заблуди относно творението. Сигурен е в онова, което е Негово. Никой чужденец не може да застане между Неговото познание и реалността на Неговия Син.

1. Днес практиката ни е по-различна и ние заставаме срещу собствения си гняв, за да изчезнат страховете ни и да отстъпят място на любовта. Тук спасението е в простите думи, с които практикуваме днешната идея. Тук е отговорът на изкушението, което не може да ни попречи да приемем Христос там, където преди съществуваше страх и гняв. Тук се осъществява пълното Изкупление, ние преминаваме безопасно покрай света и си възвръщаме Небето. Тук е откликът на Божия Глас.

2. Пълното абстрахиране е естественото състояние на съзнанието. Но част от него сега е в неестествено състояние. Тя не възприема всичко като единно. Вместо това вижда фрагменти от целостта, защото само така може да създаде разпокъсания свят, на който си свидетел. Целта на всяко виждане е да ти покаже онова, което искаш да видиш. Слухът само свежда до съзнанието ти онова, което желаеш да чуеш.

3. Така е създадено всичко конкретно. И сега трябва да използваме в практиката си конкретното. Ние го предаваме на Светия Дух, за да го използва за различна цел от тази, която сме му приписвали. Той обаче може да използва създаденото от нас, за да ни научи на различна гледна точка, от която да видим различното приложение на всичко.

4. Един наш брат е всичките ни братя. Всяко съзнание съдържа всички съзнания, защото всички те са единно цяло. Такава е истината. Но нима тези мисли разясняват смисъла на творението? Нима тези думи внасят в теб съвършена яснота? Нима те могат да ти се сторят нещо друго, освен празен звук? Съзнание, което се е научило да мисли конкретно, не може да възприеме абстракцията в смисъла на нейната всеобхватност. Нужно ни е да видим малко, за да научим много.

5. Струва ни се, че тялото ограничава свободата ни, кара ни да страдаме и най-сетне слага край на живота ни. Но телата са само символи на някаква конкретна форма на страх. Страхът без символите на страх не предизвиква никаква реакция, защото символите отразяват онова, което е безсмислено. Любовта не се нуждае от символи, защото е истинна. Но страхът се обвързва с конкретното, защото е неистинен.

6. Телата проявяват агресия, а не съзнанията. Тази мисъл определено напомня текста, където е подчертавана многократно. Това е причината, поради която телата лесно се превръщат в символи на страх. Много пъти те подтиквахме да прозреш отвъд тялото, защото то представлява символът на „врага" на любовта, който не се вижда от Христовия поглед. Тялото е мишена за агресия, защото никой не смята, че мрази съзнанието. Но какво, ако не съзнанието, подтиква тялото към агресия? Какво друго може да бъде съсредоточие на страха, ако не онова, което мисли за страха?

7. Омразата е конкретна. Трябва да има нещо, към което да се насочи агресията. Врагът трябва да бъде възприеман под такава форма, при която може да се докосне, види и чуе и най-сетне да бъде убит. Когато омразата се насочи към нещо, тя се стреми към смърт със същата сигурност, с която Божият Глас заявява, че смъртта не съществува. Страхът е неутолим, поглъща всичко, което се изпречи пред очите му, принуден да се обърне срещу себе си и да руши.

8. Който вижда брат си като тяло, го разглежда като символ на страха. И той ще проявява агресия, защото всъщност вижда собствения си страх като нещо външно за него самия, готов за атака и надавайки боен вик да се съедини отново с него. Не се заблуждавай за това каква огромна ярост може да породи проекцията на страха. Тя надава гневен рев, отворила нокти в безумната надежда да се домогне до онзи, който я е породил и да го разкъса.

9. Това виждат очите на тялото в онзи, за когото копнее Небето, когото ангелите обичат и Бог е сътворил съвършен. Неговата реалност е такава. И в погледа на Христос се отразява красотата му под толкова красива и свята форма, че ти не можеш да се удържиш да не коленичиш пред него. Но вместо това ще го хванеш за ръка, защото си подобен на него в очите, които го виждат по такъв начин. Агресията към него е твой праг, защото няма да разбереш, че спасението ти е в неговите ръце. Ако искаш от него само спасение, той ще ти го дари. Поискай да не бъде символ на твоя страх. Нима ще пожелаеш любовта да се саморазрушава? Или ще предпочетеш тя да ти се открие и да те направи свободен?

10 Днес провеждаме практиката под форма, която сме изпробвали и по-рано. Ти вече си по-подготвен и днес ще се доближиш повече до виждането Христовото. Ако си готов да го постигнеш, днес ще успееш, А когато успееш, няма да искаш повече да се позоваваш на свидетелства, които телесните ти очи пораждат. Онова, което ще видиш, ще звучи в теб с древни мелодии, които ще си спомниш. Ти не си забравен на Небето. Нима не желаеш да си го спомниш?

11. Избери един брат, който да символизира всички останали и го помоли да ти даде спасение. Първо го виж колкото се може по-ясно във вида, с който си свикнал. Виж лицето му, ръцете и краката, облеклото му. Наблюдавай усмивката му и виж познатите жестове, които той прави толкова често. После си помисли следното: Това, което виждаш сега, скрива от теб човека, който може да ти прости всички грехове; чиито свети ръце могат да измъкнат гвоздеите, пробили твоите ръце и да вдигнат короната от тръни, която си положил върху кървящата си глава. За да ти даде свобода, поискай от него следното:

12. И Онзи, Когото си призовал, ще ти откликне. Защото в теб ще чуе Гласа от Бога и ще ти отвърне с твоя собствен глас. Виж го сега - него, когото не бе смятал за нищо повече от плът и кръв и разбери, че Христос е дошъл за теб. Днешната идея е сигурното ти бягство от гнева и страха. Непременно я използвай в мига, в който се почувстваш изкушен да атакуваш някой свой брат и да го възприемаш като символ на собствения си страх. И ще го видиш внезапно преобразен от враг в спасител, от демон в Христос.