УРОК 136 Болестта е защитен механизъм срещу истината

Никой не може да изцелява, ако не е наясно на каква цел служи болестта. ²Защото тогава той разбира, че предназначението й е лишено от смисъл. ³Бидейки безцелна и без никакво смислено предназначение, болестта по начало не може да съществува. ⁴Когато се разбере това, изцелението следва от само себе си. ⁵Това разбиране премахва безсмислената илюзия, както по начало всички илюзии се свеждат към истина та, за да изчезнат.

2. Болестта не е случайност. ²Също както всички защитни механизми, тя е налудничаво средство за самозаблуда. ³И също както и останалите, нейното предназначение е да скрива реалността, да я атакува и променя, да я прави нелепа, да я изопачава, изкривява или свежда до малка купчинка несъвместими факти. ⁴Целта на всички защитни механизми е да не позволяват истината да бъде цялостна. ⁵Всяка отделна част се разглежда като цялостна сама по себе си.

3. Защитните механизми не са непреднамерени и не се изграждат несъзнателно. ²Те представляват нещо като таен магически жезъл, който размахваш, когато ти се стори, че истината заплашва твоите убеждения. ³3ащитните механизми изглеждат несъзнателни, но това е само поради бързината, с която избираш да ги използваш. ⁴В онази секунда и дори по-малко от секундата, в която се прави изборът, ти осъзнаваш какво желаеш да постигнеш и след това мисълта ти го смята за осъществено.

4. Кой друг, ако не ти самият преценяваш, че нещо представлява заплаха, решаваш, че е необходимо да я избегнеш и налагаш редица защитни механизми, за да снижиш заплахата, която си преценил като реална? ²Всичко това не може да бъде направено несъзнателно. ³Но подир туй твоят план изисква да забравиш, че е твое дело, така че да ти изглежда нещо странично спрямо собствените ти намерения; нещо, което се случва независимо от състоянието на собственото ти съзнание, следствие на нещо, което има реални последици за теб, но чиято причина съвсем не си ти самият.

5. Тази незабавна забрава на това каква роля имаш във формирането на собствената си „реалност" създава впечатление, че не ти контролираш защитните си механизми. ²Но каквото си забравил, може да се припомни, когато имаш волята да преразгледаш едно решение, което е двойно защитено от забравата. ³Фактьт, че не можеш да си спомниш, е само свидетелство, че продължаваш да желаеш да следваш това решение. ⁴Недей погрешно да го считаш за факт. ⁵3ащитните механизми имат за предназначение да не позволят да се разпознаят фактите. ⁶Тяхната цел е такава и те я осъществяват.

6. Всеки защитен механизъм взема фрагменти от цялото, съчетава ги без оглед на действителните връзки помежду им и по този начин конструира илюзии за цялост, каквато не съществува. ²Този процес създава заплахата, а не резултатът, който би могъл да последва. ³Когато от целостта бъдат откъснати части, които се разглеждат самостоятелно, като цялости сами по себе си, те се превръщат в символи на агресия спрямо целостта, и то с наистина успешни резултати, така че повече да не може да се възстанови никаква цялостност. ⁴Но ти забравяш, че те само символизират собственото ти решение за това какво би трябвало да бъде реалността и изместват истински реалното.

7. Болестта е решение. ²Тя не е нещо, което ти се случва, без ни най-малко да го търсиш, което те прави слаб и те кара да страдаш. ³Тя е избор, който правиш сам, план, който залагаш, когато за миг истината възниква в собственото ти заблудено сьзнание и ти се струва, че целият свят се разклаща и е на път да се срути. ⁴И ето че ти си болен, за да може истината да се махне и да не заплашва повече твоите устои.

8. Как смяташ, че болестта може успешно да те защити от истината? ²Защото тя доказва, че тялото не е нещо отделно от теб и ти неминуемо си откъснат от истината. ³Ти страдаш от болка, защото страда тялото и чрез болката ти ставаш единен с него. ⁴Така се съхранява „същинската" ти идентичност и чудатата мисъл, която те преследва, че може би си нещо повече от тази купчина прах, е потъпкана и заглушена. ⁵Защото, виждаш ли, този прах може да те накара да страдаш, да изкриви ръцете и краката ти, да спре сърцето ти, заповядвайки ти да умреш и да престанеш да съществуваш.

9. По този начин тялото става по-силно от истината, която иска да живееш, но не може да надмогне избора ти да умреш. Така излиза, че тялото е по-могъщо от вечния живот, Небето е по-крехко от ада и срещу Божия план за спасение на Неговия Син се изправя един избор, по-силен от Неговата Воля. ³Неговият Син е прах, Отец е незавършен и хаосът се е настанил триумфално на трона му.

10. Такива са плановете ти за собствената ти защита. ²И ти вярваш, че Небето потреперва пред подобни безумни атаки, че Бог е ослепял от твоите илюзии, истината се е превърнала в лъжи, и цялата вселена е станала роб на закони, които твоите защитни механизми са склонни да наложат върху нея. ³Но кои вярва в илюзиите, освен онзи, който ги е създал? ⁴Кой друг може да ги види и да реагира на тях така, сякаш са истина?

11. Бог не знае нищо за твоите планове да измениш Неговата Воля. 2Вселената оставя без внимание законите, въз основа на които ти възнамеряваш да я управляваш. ³И Небето не се прекланя пред ада, нито животът пред смъртта. ⁴Само ти можеш да избереш да си мислиш, че умираш, страдаш от заболяване или изобщо по какъвто и да било начин да Изопачаваш истината. ⁵Сътвореното е далеч от всичко това. ⁶3ащитните механизми представляват планове да победиш нещо, което не може да се атакува. ⁷Онова, което е неизменно, не може да се промени. ⁸А което е съвсем невинно, то не може да греши.

12. Такава е простата истина. ²Тя не се позовава на силата, нито триумфира. ³Тя не изисква подчинение, нито се стреми да покаже колко жалки и безплодни са твоите опити да планираш защитни механизми, насочени към това да я променят. ⁴Истината се стреми единствено към това да те направи щастлив, защото такава е нейната цел. ⁵Тя може и да въздъхне леко, когато ти отхвърляш нейните дарове, но все пак знае с пълна сигурност, че онова, което Бог желае за теб, непременно ще бъде прието.

13. Тъкмо този факт демонстрира, че времето е илюзия. ²Защото времето те кара да мислиш, че онова, което ти е дал Бог, не е истината още сега, както би трябвало да бъде. ³Божиите Mисли са напълно независими от времето. ⁴Защото времето е само още една безсмислена защита, която си създал срещу истината. ⁵Но онова, което Той желае, е тук и ти си оставаш там,в, какъвто Той те е сътворил.

14. Истината притежава сила, далеч по-голяма от всякакви защитни механизми, защото никакви илюзии не могат да останат там, където е позволено на истината да проникне. ²А тя достига до всяко съзнание, което е готово да изостави свои и защитни механизми и да престане да се заиграва с безумието ³Истината се открива по всяко време - днес, ако решиш да се научиш да я приемаш.

15. Такава е нашата днешна цел. ²Ще посветим на два пъти по половин час, за да помолим истината да ни посети и разкрепости. ³Истината ще дойде, защото никога не се е отдалечавала от нас. ⁴Тя очаква просто тази покана, която й отправяме днес. ⁵Въвеждаме я с целебна молитва, която да ни помогне да се издигнем пад защитните механизми и да й позволим да бъде това, което е била винаги:

16. Изцелението ще изгрее над твоето открито съзнание, когато мирът и истината се появят на мястото на войната и празните фантазии. ²Няма да останат тъмни ъгълчета, които болестта да може да скрие и да държи защитени от светлината на истината. ³Няма да останат смътни фигури от твоя сън, нито неясни и безсмислени усилия с двусмислени цели, към които неистово да се стремиш, биха останали в твоето съзнание. ⁴То ще бъде изцелено от всякакви болни желания, които се е опитвало да наложи на тялото да съобразява.

17. Сега тялото е излекувано, защото е открит лек за самия източник на болестта. ²И ти ще разбереш дали практиката ти е била правилна по следното: Няма да чувстваш тялото си въобще. ³Ако си успял, няма да се чувстваш болен или здрав, да изпитваш болка или удоволствие. ⁴В съзнанието ти няма да има никакъв отклик на онова, което прави тялото. ⁵Остава ползата от него и нищо друго.

18. Може би не съзнаваш, че това премахва ограниченията, които си наложил на тялото чрез целите, които си му приписал. ²Когато тези цели се премахнат, силата, която притежава тялото, винаги ще бъде достатъчна, за да служи на всички истински полезни цели. ³Здравето на тялото е напълно гарантирано, защото не е ограничено от времето, природните условия или умората, от храната или питието, или от каквито и да било закони, които си създал и на които то е служело преди. ⁴Сега няма нужда да правиш нищо, за да го накараш да се чувства добре, защото болестта е станала невъзможна.

19 Но тази закрила трябва да се съхранява чрез внимателна бдителност. ²Ако допуснеш съзнанието ти да храни агресивни мисли, да се поддава на осъждане или да прави планове срещу и възможни несигурни обстоятелства, ти отново си объркал своята самоличност и си се идентифицирал с тялото си, което ще породи агресия срещу тялото, защото съзнанието е болно.

20. Ако такова нещо се случи, дай му моментално лекарство, като не допускаш защитните ти механизми повече да ти вредят. ²Недей да изпадаш в объркване спрямо онова, което трябва да бъде изцелено, но си кажи:

1. Днешната идея си остава централната мисъл, върху която се основава изцелението. ²Защото изцелението е противоположност на всякакви представи на света за болестта и представите за разделение. ³Болестта е оттегляне от останалите и преустановяване на връзките. ⁴Тя се превръща във врата, която се затваря пред разделения аз и го държи изолиран и усамотен.

2. Болестта е изолация. ²Защото тя създава впечатление, че държи аза откъснат от всички останали, за да изстрадва онова, което другите не изпитват. ³Тя придава на тялото окончателно силата да направи разделението реално и да държи съзнанието в самотен затвор, откъснато и затворено в отделните си части зад непреодолимата стена на болната плът, която не може да надмогне.

3. Светът се подчинява на законите, на които служи болестта, но изцелението действа независимо от тях. ²Невъзможно е някой да бъде излекуван сам. ³В болестта той е неминуемо отделен от другите и разделен от Бога. ⁴Но изцелението представлява собственото му решение да бъде отново единен и да приеме своето Аз заедно с всички Негови части непокътнато и недосегаемо. ⁵В болестта неговото Аз му се струва разпокъсано и лишено от онова единство, което Му дава живот. ⁶Но изцелението се осъществява, когато той види, че тялото не е способно ла засегне универсалното единство на Божия Син.

4. Болестта се стреми да докаже, че лъжите са истина. ²Но изцелението демонстрира, че истината е истина. ³Разделението, което болестта се стреми да наложи, не се е осъществявало никога всъщност. ⁴Да бъдеш изцелен означава просто да приемеш онова, което е било винаги проста истина и ще остане точно такова, каквото вечно е било. ⁵Но на очите, свикнали с илюзиите, трябва да им се покаже, че онова, което виждат, е невярно. ⁶Така че изцелението, от каквото истината никога не Се е нуждаела, трябва да покаже нереалността на болестта.

5. Така изцелението може да се определи като противоположен сън, призван да преустанови съня за болест в името на истината, но не по oтношение на самата нея. ²Също както прошката пренебрегва всички грехове, които никога не са били извършени, изцелението само премахва илюзиите, които не са възниквали. ³Както реалният свят се появи на мястото на онова, което никога не е съществувало, изцелението предлага само възстановяване от въображаеми състояния и неистинни представи, които сънищата извайват под образите на истина.

6. Но не подценявай изцелението като свое предназначение тук. ²Защото анти-Христът става по-могъщ от Христос за онези, които сънуват, че светът е реален. ³Тялото изглежда по-субстанциално и устойчиво от съзнанието. ⁴И любовта се превръща в сън, докато страхът остава единствената реалност, която е видима, оправдана и разбираема.

7. Както прошката разпръсква със своята светлина всеки грях и реалният свят ще заеме мястото на създадения от теб, изцелението неминуемо ще измести болестните фантазии, които издигаш пред истината. ²Когато болестта изчезне, въпреки всички закони, които утвърждават нейната реалност, тогава въпросите получават своя отговор. ³И тези закони не могат по вече да бъдат желани и следвани.

8. Изцелението е свобода. ²Защото то показва, че сънищата не могат да победят истината. ³Изцелението е споделено. ⁴И с това си качество показва, че законите, различни от онези, които утвърждават болестта като неизбежна, са с повече възможности от своите болестни противоположности. ⁵Изцелението е сила. ⁶Защото чрез неговото нежно докосване се преодолява слабостта и съзнанията, затворени зад стените на тялото, получават свободата да се свързват с други съзнания, за да бъдат вечно силни.

9. Изцелението, прошката и щастливата замяна на целия свят на скръб с един свят, където тъгата не може да проникне, са средствата, чрез които Светия Дух те подтиква да Го последваш. ²Неговите нежни уроци ти показват колко е лесно да постигнеш спасение; колко малко упражнения са ти необходими, за да позволиш Неговите закони да изместят онези, които си създал, за да се държиш в затвора на смъртта. ³Неговият живот става твой, когато отдадеш малкото помощ, която Той иска, за да те освободи завинаги от всичко, причинявало ти болка някога.

10. И когато позволиш да получиш изцеление, ти виждаш всички наоколо си и тези, за които си мислиш, с които си във връзка или онези, с които нищо не те свързва, да получават и изцеление заедно с теб. ²Може би няма да познаваш всички тях, нито ще разбереш колко много си дал на света, когато позволиш да бъдеш изцелен. ³Но изцелението не идва никога само за теб. ⁴Легионите ще получат този дар, който ти получа при своето изцеление.

11. Онези, които биват изцелени, се превръщат в инструмент на изцеление. ²Не минава време между мига, когато те биват изцелени и цялата благодат на изцелението, която им се дава, за да дарят. ³Не съществува противоположност на Бога и ако човек не я приеме в своето съзнание, той се превръща в пристан, където измъчените могат да намерят покой. ⁴Защото тук се дарява истината и всички илюзии се изправят пред нея.

12. Нима няма да приютиш Божията Боля? ²Това означава само да поканиш своето Аз у дома. ³Възможно ли е да се откаже на такава покана? ⁴Помоли се да се случи неизбежното и непременно ще успееш. ⁵Другият избор е да молиш да пребъде нещо невъзможно, а това не може да стане. ⁶Днес ние молим само истината да присъства в нашите съзнания; да се излъчат лечебни мисли от изцелените към онези, които още се нуждаят от изцеление, осъзнавайки, че тези мисли се пораждат едновременно.

13. Ще си припомняме на всеки кръгъл час, че предназначението ни е да приемем изцеление на съзнанието, за да предадем изцелението на света, заменяйки проклятието с благословение и разделението с Божия мир. ²Нима не си струва да отделиш по една минута от всеки час, за да получиш този дар? ³Нима малко време не е нищожна цена, за да получиш всичко?

14. Трябва да бъдем подготвени за този дар. ²Така че ще започнем деня с това и ще отделим десет минути на тези мисли, с които също ще приключим деня довечера:

³Когато бъда изцелен, изцелението не идва само за мен. ⁴И аз ще споделя изцелението със света, за да изчезне болестта от съзнанието на единния Божи Син, Който е моето единствено Аз.

15. Позволи днес изцелението да се осъществи чрез теб. ²И в покой и тишина се подготви да дадеш, каквото получаваш, и да сьхраниш дареното като приемеш Божието Слово на мястото на всички глупави мисли, които някой някога си е представял. ³Днес ние се свързваме, за да помогнем на всички, които са били болни и да отдадем благослов там, където е имало агресия. ⁴И няма да забравяме това наше предназначение на всеки половин час, като си спомняме своята цел със следната мисъл:

1. На този свят Небето е избор, защото ние тук смятаме, че съществуват различни възможности, между които да се избира ²Мислим, че всичко притежава своя противоположност и избираме онова, което предпочитаме. ³Щом съществува Небе, значи трябва да има и ад, защото противопоставянето е па чинът, по който създаваме онова, което възприемаме и което смятаме за реално.

2. Творението не познава противоположност. ²Но тук противопоставянето е част от „реалността". ³Това странно възприемане на истината прави така, че да избереш Небето да изглежда същото като да се освободиш от ада. ⁴Реално не е така. ⁵Но истината в сътвореното от Бога не може да проникне тук, ако не се отрази в някаква форма, която светът може да разбере ⁶Истината не може да проникне там, където би била възприе та само със страх. ⁷Защото това ще бъде грешка, според която истината може да се сведе към илюзии. ⁸Обратното прави истината нежелана и тя не може да се появи.

3. Изборът е явното преодоляване на това, което изглежда като противоречие. ²Вземането на решение позволява една от противоречивите цели да се превърне в обект на усилията и на вложеното време. ³Без да се вземе решение, времето бива изгубено и усилията са напразни. "Пропиляваш ги без нищо в замяна и времето минава безрезултатно. ⁵Нямаш усещането за нещо придобито, защото няма нищо постигнато; нищо усвоено.

4. Трябва да си припомниш, че се смяташ изправен пред хиляди възможности за избор, когато съществува само един. ²И дори той е само привиден избор. ³Не се смущавай от съмнениятa, които пораждат милиардите възможни решения. ⁴Ти правиш един-единствен избор. ⁵И когато той бъде осъществен, ще paзбереш, че не е бил избор въобще. ⁶Защото истината е вярната и нищо друго не е вярно. ⁷Не съществуват противоположност и сред които да избираш. ⁸Няма противоположност на истинатa

5. Изборът зависи от онова, което си научил. ²А истината не може да се научи, тя може само да се разпознае. ³Приемането й се състои в нейното разпознаване, а щом се приеме, истината се познава. ⁴Но познанието е отвъд целите, на които искаме да те научим в рамките на този курс. ⁵Ние си поставяме учебни цели, които се постигат, когато усвоиш как да ги постигнеш, в какво се състоят и какво могат да ти предложат. ⁶В резултат на обучението ще можеш да вземаш решения въз основа на истината, която си приел за своя същност и за своите потребности.

6. В този безумно сложен свят, Небето се явява като избор, а не просто като нещо, което е. ²Измежду всички възможности за избор, които си изнамерил, този е най-простият, най-определеният и е прототип на всички останали, изборът, който предопределя всяко решение. ³Дори и да разрешиш всички останали, този избор може да си остане неразрешен. ⁴Но направиш ли този избор, и останалите се разрешават заедно с него, защото всички решения само скриват под различни форми това единствено решение. ⁵Този е окончателният и единствен избор, при който истината се приема или отхвърля.

7. И така, днес започваме с подробно разглеждане на избора, заради който е било създадено времето. ²Неговата свещена цел, която сега е преобразена от предназначението, което му приписваш ти, е такава - да бъде средство, чрез което да демонстрираш, че адът е реален, че надеждата се сменя с отчаяние и че самият живот се побеждава в края на краищата от смъртта. ³И само в смъртта се разрешават противоречията, защото краят на противоречията е смъртта. ⁴Така спасението се възприема като смърт, защото животът е видян като конфликт. ⁵Да разрешиш конфликта означава да приключиш и със самия живот.

8. Тези абсурдни убеждения могат да упражняват огромно подсъзнателно въздействие и съзнанието да бъде обзето от такъв силен страх и тревога, че да не може да се отърси от идеята, че трябва да се защитава. ²То се чувства длъжно да се спасява от спасението, уплашено е от него и се въоръжава с магия срещу истината. ³И тези решения се вземат несъзнателно, за да не се подлагат на съмнение и разумно разглеждане, да бъдат сигурно защитени от разума.

9. Небето е съзнателен избор. ²Този избор не може да се направи, преди да се разгледат и разберат правилно възможните алтернативи. ³Всичко, което е забулено в сенки, трябва да се сведе към разума и да се прецени отново, този път с помощта на Небето. ⁴И всички погрешни преценки, които е правило съзнанието, могат да се коригират, когато истината ги отхвър­ли като неоснователни. ⁵Сега те са без последствия. ⁶Не могат вече да се скрият, защото се вижда, че не представляват нищо.

10. Съзнателният избор на небето е също така сигурен, както краят на страха от ада, когато се измъкне от защитната обвивка на неосъзнаваното и бъде изнесен на светлина. ²Нима може да се избира между нещо, което е ясно видимо и друго, което не се различава? ³И нима е възможно човек да не успее да избере между възможности, от която едната е стойностна, а другата не съдържа никаква ценност, а само поражда вина и болка? ⁴Нима някой би се поколебал относно подобен избор? ⁵И ще се поколебаем ли и ние днес?

11. Ние избираме Небето, когато се събудим и отделяме пет минути, за да почувстваме увереността, че сме взели единственото разумно решение. ²Разбираме, че правим съзнателен избор между нещо, което съществува, и друго, което е само привидност на истината. ³Неговото мнимо съществувание, когато се извади наяве пред онова, което е реално, се оказва неубедително и прозрачно на светло. ⁴Сега то не предизвиква страх, защото онова, което е било превърнато в нещо огромно, отмъстително, безмилостно в омразата си, внушава страх, само ако се държи в неяснота. 5Сега става ясно, че то е само глупаво, незначително недоразумение.

12. Преди да затворим очи за сън тази нощ, ние потвърждаваме отново избора, който сме правили всеки час от деня. ²И сега посвещаваме последните пет минути, в които сме будни този ден, на решението, с което се събудихме. ³На всеки отминаващ час отново заявяваме този избор в кратък период на стихване, посветен на това да съхраняваме своя здрав разум. ⁴И накрая завършваме със следните думи, признавайки, че сме избрали само онова, което желаем:

⁵Небето е изборът, който трябва да направя. ⁶Правя го сега и няма да променя намерението си, защото то е единственото, което желая.