Урок 168 Твоята благодат ми е дадена. Аз я призовавам сега

1. Бог ни говори. Нима ние няма да Му говорим? Той не е далеч. Не се опитва да се скрие от нас. Ние се опитваме да се скрием от Него и страдаме от измяна. Той остава напълно достъпен. Обича Своя Син. Няма нищо друго сигурно, но това е достатъчно. Той ще обича Своя Син завинаги. Дори и когато съзнанието му спи, Той пак го обича. И когато съзнанието му се пробуди, Той го обича с неизменна Любов.

2. Ако само познаваше същността на Неговата Любов, надеждата и отчаянието щяха да бъдат невъзможни. Защото надеждата щеше да бъде удовлетворена завинаги; каквото и да било отчаяние щеше да бъде немислимо. Неговата благодат е Неговият отговор на всяко отчаяние, но в нея се съдържа споменът за Любовта Му. Нима няма с радост Той да те дари с възможности да разпознаеш Неговата Воля? Благодатта Му ти принадлежи, когато я разпознаеш. И споменът за Него се пробужда в съзнанието, което търси от Него възможности да прекрати съня.

3. Днес молим Бога за онзи дар, който Той най-внимателно е съхранил в сърцата ни, очаквайки да го разпознаем. Това е дарът, чрез който Бог се навежда над нас и ни въздига, предприемайки Сам последната стъпка, която води към спасение. Можем да усвоим всички предходни стъпки под ръководството на Неговия Глас, но не и тази. Но най-сетне идва Той Самият, взема ни в ръцете Си и изчиства паяжините на съня ни. Дарът на Неговата благодат е повече от обикновен отговор. Той възстановява всички спомени, забравени от спящото съзнание; цялата увереност в смисъла на Любовта.

4. Бог обича Своя Син. Поискай от Него сега да ти даде средствата, с помощта на които да изчезне този свят и първо ще се появи вътрешното ти виждане, а познанието само миг след него. Защото в благодатта ти виждаш светлина, която обгръща целия свят с любов и става свидетел на това как страхът изчезва от всяко лице, когато се въздигат сърцата и утвърждават, че светлината е тяхно достояние. Нима има причина да отлагаш, макар и за миг да постигнеш Небето? Какво трябва още да се преодолее, когато прошката ти се отнася към всичко?

5. Днес е нов и свят ден, защото получаваме онова, което ни е дадено. Вярата ни е в Даравящия, а не в нашето приемане. Ние признаваме грешките си, но Този, за Когото всякакви грях е неизвестен, в същото време е и Онзи, Който дава отговор на грешките ни, като ни дава възможност да ги преодолеем и да се въздигнем към Него в благодарност и любов.

6. И Той се спуска да ни посрещне, докато ние приближаваме. Защото онова, което ни е приготвил, е дадено от Него и получено от нас. Такава е Неговата Воля, защото Той обича Своя Син. Днес Му се молим, като Му връщаме словото, което Той ни даде чрез Собствения Си Глас, Своето Слово, Своята Любов:

Твоята благодат ми е дадена. Аз я призовавам сега. Отче, аз идвам при Теб. И Ти ще дойдеш при мен, който те призовавам. Аз съм Синът, когото обичаш.
Урок 169

Чрез благодатта живея. Чрез благодатта получавам освобождение.

1. Благодатта е аспект на Божията Любов, който най-много прилича на онова състояние, което преобладава в единството па истината. Тя е най-вдъхновеният аспект на света, защото извежда отвъд него. Благодатта е нещо, на което човек не се учи, но тя е целта на всяко обучение, защото не може да те осени, ако съзнанието не е подготвено да я приеме. Благодатта става неизбежна мигновено за онези, които са подготвили масата, където да се положи нежно и приеме с готовност; олтар чист и свят за такъв подарък.

2. Благодатта е приемането на Божията Любов в свят на привидна омраза и страх. Единствено благодарение на благодатта изчезват омразата и страхът, защото тя е състояние, до такава степен противоположно на всичко, в което се състои светът, че онези, чиито съзнания са озарени от дара на благодатта, не могат изобщо да повярват, че светът, изпълнен със страх, е реален.

3. Благодатта не може да се усвои. Последната стъпка се извършва отвъд всичко, което се научава. Благодатта не е целта, която си поставя този курс. Но ние се подготвяме за благодатта, защото едно открито съзнание може да чуе Зова за пробуждаме То не е плътно затворено за Божия Глас. Започнало е да осъзнава, че не познава някои неща, така че е подготвено да приеме състояние, напълно различно от опитностите, които са му познати и свойствени.

4. Тук може би привидно влизаме в противоречие със собственото си твърдение, че откровението за единството на Отца и Сина е вече дадено. Но ние казахме още, че съзнанието определя кога да бъде и го е определило. Но ние те подканяме да свидетелстваш за Божието Слово, за да преживееш истината по-скоро и да приближиш времето на откровението й •за всяко съзнание, което разбере цялото въздействие на истината върху теб.

5. Единството е просто идеята, че Бог съществува. И в Своето Битие Той обгръща всички неща. Всички съзнания имат в себе си само Него. Достатъчно е да кажем: „Бог е" и не е нужно да говорим нищо повече, защото пред това познание всички думи са безсмислени. Няма устни, които да ги изричат, нито някаква част от съзнанието, която да бъде толкова обособена, че да има усещането, че е нещо различно от самата себе си. Съзнанието се е съединило със своя Първоизточник. И също като Него, то просто е.

6. Не може нито да се говори и пише, нито дори да се мисли за всичко това. То става с всяко съзнание, когато напълно получи и приеме разбирането, че негова е Божията Воля. Това връща съзнанието в безкрайното настояще, където не съществуват понятията за минало и бъдеще. То е отвъд спасението; отвъд всяка мисъл за време, прошка и светото Христово лице. Божият Син просто се разтваря в своя Отец и Той в него. Светът не е съществувал никога. Вечността си остава едно постоянно състояние.

7. То е отвъд опита, който се опитваме да ускорим. Но когато предадем и усвоим урока на прошката, преживяваме неща, свидетелстващи, че е дошло времето, което самото съзнание е определило, за да отхвърли всичко друго, освен това състояние. Не ние го ускоряваме, защото това, което ще предложиш, е стояло скрито от Този, Който преподава смисъла на прошката.

8. Всичко, което може да се усвои, вече се съдържа осъществено и цялостно в Неговото Съзнание. Той разбира всичко, което се съдържа във времето и го предлага на всички съзнания, за да може всяко от тях да определи от гледната точка, при коя то времето е към своя край, кога да бъде свободно за откровението и вечността. Ние вече няколко пъти сме повтаряли, че ти си предприел пътуване, което е осъществено.

9. Защото единението трябва да бъде даденост. Какъвто и момент да е определило съзнанието, за да получи откровение, той няма отношение към нещо, което трябва да бъде постоянно състояние, вечно такова, каквото винаги е било; и което ще остане вечно такова, каквото е сега. Просто приемаме ролята, която отдавна ни е дадена и се смята за осъществена съвършено от Този, Който е написал сценария на спасението в Името на Своя Творец и на Неговия Син.

10. Не е нужно да изясняваме по-подробно нещо, което никои на света не може да разбере. Когато те споходи откровение и единството, ти ще го познаеш и ще го разбереш напълно. Сега ни предстои работа, защото онези, които живеят пък време то, могат да говорят за отвъдни преживявания и да чуван oобяснения, в които се твърди, че онова, което предстои, е вече минало. Но мотат ли думите да имат някакво значение за хора, които продължават да броят часовете и които стават, работят и отново си лягат като се ръководят от тях?

11. Достатъчно е да разбереш, че имаш да вършиш работа, за да изпълниш своята роля. Краят неминуемо ще остане неясен за теб, докато осъществиш тази роля. Но няма значение. От осъществяването на твоята роля зависи всичко останало, богато я приемеш като нещо, което е определено за теб, спасението се приближава още малко към всяко неуверено сърце, което още не бие в съгласие с Бога.

12. Прошката е централната тема, която е свързана със спасението и обвързвайки и придавайки смисъл на всички негови страни, насочва хода му и гарантира постигането на целта. И ето сега се молим за благодат, финалния дар, който предлага спасението. Преживяването, дарявано от благодатта, ще има край във времето, защото благодатта е предчувствие за Небето, но замества мисълта за времето едва за кратко.

13. Този интервал от време е достатъчен. Тук се подготвят чудесата, за да ги върнеш в светите мигове, които си приел, чрез благодатта, която си преживял, на всички, виждащи светлината, останала на твоето лице. Какво е лицето на Христос, ако не лицето на този, който е навлязъл за миг в безвремието и е донесъл ясно отражение на единството, което е преживял за миг, за да благослови света? Как да го постигнеш най-сетне завинаги, докато една част от теб остава извън него, незнаеща, непробудена и нуждаеща се от свидетелство за истината?

14. Бъди благодарен, че се завръщаш, както бе щастлив да се пренесеш за миг и да приемеш даровете, които ти дава благодатта. Ти ги донасяш със себе си. И откровението не е твърде далеч. Идването му е сигурно. Ние молим за благодат и за преживяването, което произтича от благодатта. Приемаме с радост освобождението, което тя предлага на всекиго. Не молим за нещо невъзможно. Не очакваме да получим нещо, което е отвъд възможностите на благодатта. Защото освобождението е нещо, което можем да дарим чрез благодатта, която ни е дарена.

I 5. Нашата учебна цел днес не надхвърля молитвата. Но какво на света може да надхвърля онова, за което молим днес Онзи, Който ни дарява благодатта, която желаем така, както Му е била дадена на Него?

1. Никой не проявява агресия, ако няма намерение да нарани. Тук не съществува изключение. Когато си мислиш, че нападаш в самоотбрана, ти смяташ, че жестокостта може да те защити; че си в безопасност благодарение на жестокостта. Смяташ, че убеждението, че можеш да нараниш другия, те прави свободен. Смяташ, че да нападнеш означава да замениш състоянието, в което се намираш, за нещо по-добро, по-сигурно, по-защитено от опасни нападения и страх.

2. Колко невероятно безумна е идеята, че за да се защитиш от страха, трябва да проявиш агресия! Защото по този начин се поражда страхът и се храни с кръв, за да се разраства, набъбва и вилнее. И така ти съхраняваш страха, а не се отърсваш от него. Днес усвояваме урок, който може да ти спести повече загуба на време и ненужно страдание, отколкото въобще можеш да си представиш. Той се състои в следното:

Ти създаваш онова, срещу което се защитаваш и посредством собствената ти защита срещу него, то става реално и неизбежно. Положи оръжие и само тогава ще разбереш, че то е неистинно.

3. То ти се струва външен враг, когото атакуваш. Но самозащитата ти издига един враг в теб; чужда мисъл, която е във война с теб, лишавайки те от мир, разбивайки съзнанието ти на два лагера, които изглеждат напълно непримирими. 3ащото сега любовта има „враг", противник; и страхът, чужденецът, се нуждае от твоята защита срещу заплахата на собствената ти реална същност.

4. Ако внимателно разгледаш механизмите, чрез които се разгръща мнимата ти самоотбрана, ще разбереш предпоставките, върху които се основава подобна идея. Преди всичко, явно идеите се откъсват от своя първоизточник, защото ти предизвикваш агресията, а значи, че преди това си я замислил. При това атаката ти е насочена срещу нещо извън теб и следовател но съзнанието ти е отделно от онзи, когото нападаш и ти вярваш напълно, че разделението, което си предизвикал, е peaно.

5. По-нататък, характерните особености на любовта се приписват на нейния „противник". Защото сега страхът ти гарантира сигурност, защитава твоя мир и към него се обръщаш за утеха и освобождение от съмненията в собствената ти сила, надявайки се да намериш покой без сънища. А когато от любовта се отнеме всичко, което й принадлежи, започват да й се приписват характерните качества на страха. Защото любовта изисква да се откажеш от всички защитни механизми, понеже са глупави. И оръжията ти наистина ще се превърнат в прах. Защото не са нищо повече от това.

6. Когато любовта е враг, жестокостта се превръща в бог. А боговете изискват от онези, които се прекланят пред тях, да се подчиняват на техните диктати и да не ги подлагат на съмнение. Сурово наказание се предвижда за всеки, който се запита дали тези изисквания са разумни или дори дали са нормални. Враговете са неразумни и ненормални, а те са просто милостиви и справедливи.

7. Днес ще разгледаме безпристрастно този бог. И ще забележим, че макар устните му да са опръскани с кръв и да бълват огън, той е целият от камък. Нищо не може да направи. Няма нужда да се съпротивляваме на неговата сила. Той няма сила. И онези, които виждат в него гарант за своята безопасност, всъщност нямат защитник, нямат сила, на която да се опрат в случай на опасност, нито имат юначен воин, който да се бори за тях.

8. Този миг може да бъде ужасен. Но той може и да се превърне в момент на освобождение от жалкото робство. Ти правиш избор, застанал пред този идол и го виждаш точно такъв, какъвто е. Готов ли си да върнеш на любовта онова, което си се опитал да изтръгнеш от нея, за да го положиш пред този бездушен камък? Или пък ще си направиш друг идол да го замести? Защото богът на жестокостта приема множество форми. И друга негова форма може да се открие.

9. Но ти не смяташ, че страхът е освобождението от страха. Нека си спомним какво се казваше в текста за препятствията пред мира. Последното препятствие, това, което е най-трудно да се установи, е нищо - то е мнимо препятствие, което само изглежда като здрава скала, непроницаема, страшна, непреодолима - това е страхът от Самия Бог. Това е основната предпоставка, която възкачва страха на трона на Бога. Защото онези, които боготворят страха, го обичат и любовта започва да изглежда смесена с жестокост.

10. Откъде произтича безумната вяра в боговете на отмъщението? Любовта не е объркала характеристиките си с тези на страха. Но сигурно поклонниците на страха възприемат собственото си объркване в лицето на „врага" на страха; неговата жестокост сега е част от любовта. И какво тогава е за тях по-ужасно от Сърцето на Самата Любов? Кръв се привижда върху устните Му, от Него бълва огън. И Той е по-страшен от всичко, невъобразимо жесток, поразяващ всички, които Го признават за Свой Бог.

11. Изборът, който правиш днес е сигурен. Защото ти за последен път обръщаш поглед към този идол от дялан камък, който си си създал и го наричаш бог. Стигал си дотук и преди, но си избирал да съхраниш този жесток бог под друга форма. И страхът от Бога се е завръщал. Този път го напускаш. И се завръщаш към един нов свят, не обременен от неговото теглило - свят, който виждаш не в празните му очи, а във вътрешното си виждане, което си решил да възобновиш.

12. Сега очите ти принадлежат на Христос и Той гледа през тях. Сега гласът ти принадлежи на Бога и отразява Неговия Глас. И сега сърцето ти остава в мир завинаги. Ти си Го избрал на мястото на идолите и си възвръщаш качествата, дадени ти от Твореца. Зовът към Бога е чут и получил ответ. Страхът отстъпва пред любовта, и Самият Бог замества жестокостта.

13. Отче, ние сме като теб. В нас няма жестокост, защото няма жестокост и е в теб. Твоят мир ни принадлежи. И ние благославяме света с онова, което сме получили само от теб. Ние правим нов избор в името на всички свои братя, защото знаем, че те са единни с нас. Ние им носим спасение така, както го получаваме сега. И благодарим на онези, които ни правят цялостни. В тях виждаме твоето величие и намираме своя мир. Свети сме, защото твоята святост ни е освободила. И ние благодарим. Амин.
Преговор V

Встъпление

1. Сега отново правим преговор. Този път сме готови да положим по-голямо усилие и да посветим повече време на онова, с което сме се заели. Съзнаваме, че сме в процес на подготовка за ново ниво на разбиране. Ще направим тази крачка изцяло, за да продължим още по-сигурни, по-искрени и с по-категорична вяра. Понякога стъпките ни бяха колебливи и съмненията ни караха да вървим неуверено и бавно по пътя, очертан от този курс. Но сега поемаме по-бързо напред, защото сме по-уверени и сигурни в своята цел и предназначение.

4. Тази мисъл трябва да предхожда мислите, които преговаряме. Всяка от тях хвърля яснота върху някой от аспектите на гази мисъл или й придава по-дълбок смисъл, прави я по-вярна и лична и характеризираща по-добре светия Аз, който споделяме и се готвим да познаем отново:

Само това Аз познава Любовта. Само това Аз е напълно последователно в Своите Мисли; познава Своя Творец, разбира Себе си, съвършено е в Своето познание и в Своята Любов и никога не промени постоянното Си състояние на единство със Своя Отец и самото Себе Си.

5. Това ни очаква в края на пътуването. Всяка стъпка, коя я предприемаме, ни извежда малко по-близо. Този преговор ще съкрати времето неимоверно много, ако помним, че тона е целта ни и практиката ни доближава до нея. Нека повдигнем сърцата си от пръстта към живот, спомняйки си, че такова е обещанието за нас и този курс ни е изпратен да ни открие пътеката на светлината и да ни учи стъпка по стъпка как да се върнем към вечното Аз, което смятахме за изгубено.

6. Аз предприемам това пътуване заедно с теб. Защото споделям за малко твоите съмнения и страхове, за да дойдеш при мен, който познава пътя, чрез който всички страхове и съмнения се преодоляват. Ние вървим заедно. Аз трябва да разбирам неувереността и болката, макар и да зная, че те са безсмислени. Но един спасител трябва да остане с онези, които учи като вижда онова, което виждат те, но да помни пътя, който да го изведе от там и сега ще те изведе заедно със себе си. Божият Син е разпънат, докато ти не поемеш пътя заедно с мен.

7. Моето възкресение се случва отново всеки път, когато из не да един брат там, където пътуването свършва и бива забранено. Аз възкръсвам всеки път, когато един брат узнае, че има път, който извежда от страданието и болката. Аз се раждам отново всеки път, когато един брат обърне съзнанието си к км светлината в себе си и ме потърси. Не съм забравил никого. Помогни ми сега да те върна обратно там, където започна пътуването и да ти помогна да направиш нов избор с мен.

8. Дай ми освобождение отново, когато практикуваш милите, които ти предадох от Този, Който вижда горчивата ти нужда и знае отговора, който Му е дал Бог. Заедно преговаряме тези мисли. Заедно им посвещаваме време и усилия. И заедно ще научим на тях своите братя. Бог не иска Небето да остане непълно. То те очаква също както мен. Аз съм незавършен без твоя дял в мен самия.И когато стана цялостен, ние тръгваме заедно към нашия древен дом, подготвен за нас преди началото на времето и поддържан незасегнат от него, неуязвим п сигурен, какъвто ще бъде накрая, когато времето свърши.

9. Нека този преговор да бъде твоят дар към мен. Защото аз имам нужда само от това - да чуеш моите думи и да ги предадеш на света. Ти си моят глас, моите очи, моите нозе и ръце чрез които спасявам света. Азът, от който те призовавам, е твоят Аз. Заедно ние отиваме при Него. Хвани брат си за ръка, защото това е път, по който не вървим сами. В него аз вървя с теб и ти с мен. Нашият Отец желае Неговият Син да бъде единен с Нeгo. И нима в такъв случай може да има нещо живо, което да не бъде единно с теб? И нека този преговор да стане времето, в което споделяме един нов за теб опит, макар и древен като времето и дори по-древен от Него. Да свети твоето Име. Да бъде твоята слава вечно неопетнена. И твоята цялост постигната, както Бог я е установил. Ти си Негов Син, който разгръща Неговата цялостност и своята. Ние практикуваме една древна истина, която сме и мел и преди илюзията да предяви мними права над света. И напомняме на света, че е свободен от илюзии всеки път, когато кажем:

Бог е само Любов и затова и аз също.

10. С тези думи започваме преговора си всеки ден. С тях започваме и свършваме всеки период на практика. С тази мисъл заспиваме и се събуждаме отново със същите тези думи па уста, за да приветстваме още един ден. Всяка мисъл, която преговаряме, е съпътствана от тези думи и ние ги използваме, ла да ги съхраним в съзнанието си и да ги помним ясно през пелия ден. И така, когато приключим преговора, ще осъзнаем, че думите, които изричаме, са истинни. Но тези думи са помощни средства, които да се използват не само в началото и в края на периодите на практика, но и да припомнят на съзнанието неговото предназначение, когато е необходимо. Ние възлагаме вярата си на онази опитност, която се постига с практиката, а не на средствата, които използваме. Ние очакваме тази опитност и разбираме, че убедеността се състои само в нея. Използвайки думите, ние се опитваме отново и отново да постигнем смисъла отвъд тях, който е далеч отвъд звученето им. Звученето заглъхва и изчезва, когато Приближим до Първоизвора на смисъла. Именно Тук намираме покой.

1. (151) Всичко е отзвук на Божия Глас.

Бог е само Любов и затова и аз също.

2. (152) Моя е силата да решавам.

Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 172

Бог е само Любов и затова и аз също.

1. (153) В моята беззащитност е моята сигурност.

Бог е само Любов и затова и аз също.

2. (154) Аз съм един от Божиите служители.

Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 173

Бог е само Любов и затова и аз също.

1. (155) Аз ще отстъпя назад и нека Той да ме води.

Бог е само Любов и затова и аз също.

2. (156) Аз вървя с Бога в съвършена святост.

Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 174

Бог е само Любов и затова и аз също.

1. (157) Аз ще навляза в Неговото Присъствие сега.

Бог е само Любов и затова и аз също.

2. (158) Днес се уча да давам, както получавам.

Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 175

Бог е само Любов и затова и аз също.

1. (159) Аз дарявам чудесата, които съм получил.

Бог е само Любов и затова и аз също.

2. (160) Аз съм у дома. Тук всеки страх е чужд.

Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 176

Бог е само Любов и затова и аз също.

1. (161) Дари ми своето благословение, свети Сине Божи.

Бог е само Любов и затова и аз също.

2. (162) Аз съм такъв, какъвто съм сътворен от Бога.

Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 177

Бог е само Любов и затова и аз също.

1. (163) Не съществува смърт. Божият Син е свободен. Бог е само Любов и затова и аз също.

2 (164) Сега сме единни с Този, Който е наш Първоизточник. Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 178

Бог е само Любов и затова и аз също.

1. (165) Нека съзнанието ми не отхвърля Божията Мисъл.

Бог е само Любов и затова и аз също.

2. (166) Поверени са ми Божиите дарове.

Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 179

Бог е само Любов и затова и аз също.

1. (167) Има един живот и аз го споделям с Бога.

Бог е само Любов и затова и аз също.
2. (168) Твоята благодат ми е дадена. Аз я призовавам сега.

Бог е само Любов и затова и аз също.