Урок 180 Бог е само Любов и затова и аз също

1. (169) Чрез благодатта живея. Чрез благодатта получавам освобождение.

Бог е само Любов и затова и аз също.

2. (170) Няма жестокост в Бог, нито в мен.

Бог е само Любов и затова и аз също.
Въведение към уроци 181-200

1. Следващите няколко урока си поставят специално задачата да утвърдят в теб волята да укрепне все още слабото ти посвещение; да свържеш в единно направление своите pразнопосочни цели. 3асега още от теб не се очаква пълно и непрестанно посвещение. Но практика се иска, за да постигнеш макар и само от време на време онова чувство за вътрешен мир, което би ти дало пълното посвещение. Това преживяване гарантира, че ще се посветиш с цялата си воля на пътя, предначертан от този курс.

2. Уроците ни са конкретно организирани по такъв начин, че да разширяват твоите хоризонти и да ти посочат блокажите, които стесняват твоето виждане и го ограничават, за да не можеш да видиш цялата значимост на нашата цел. Сега се опитваме да премахнем тези блокажи, макар и за кратко. Думите не могат да разкрият онова усещане за освобождение, мити преодоляването им поражда. Но чувството на свобода и вътрешен мир, които изпитваш, когато престанеш да се налагаш над онова, което виждаш, говори само за себе си. Ти ще бъдеш така силно мотивиран, че думите ще престанат да имат значение. Вече ще знаеш сигурно какво искаш и какво е без значение за теб.

3. И така, започваме своето пътуване отвъд думите като съсредоточим първоначално вниманието си върху все още съществуващите пречки за твоя напредък. Не можеш да преживееш онова, което е отвъд защитните механизми, докато продължаваш да ги отричаш. То може да съществува, но ти не можещ да го възприемеш. И така, ще направим опит всеки ден за известно време да пренебрегнем защитните си механизми. Не се изисква нищо повече, защото не е необходимо. Това е достатъчно, за да гарантира, че останалото само ще дойде.

I. Да имаш доверие на своите братя е особено важно, за да притежаваш и поддържаш трайна вяра, че можеш да преодолееш съмнението и недостатъчната сигурност в самия себе си. Когато атакуваш някой свой брат, ти демонстрираш, че той е ограничен до онова, което ти виждаш в него. Ти не забелязваш нищо друго, освен грешките му. Вместо това преувеличаваш тези грешки, превръщайки ги в блокажи, които ти пречат да осъзнаеш онова Аз, което е отвъд собствените ти грешки и отвъд мнимите ви грехове - твои и негови.

2. Възприятието е свързано с определена гледна точка, именно това придава съгласуваност на видяното. Когато промениш своята гледна точка, ще се промени и онова, което виждаш. Тогава и виждането ти ще се промени в зависимост от новата ти наглаca, дошла на мястото на предишната. Ако премахнеш нагласата да виждаш греховете на брат си, ще почувстваш онзи вътрешен мир, който вярата в невинността поражда. Тази вяра се поддържа главно от онова, което виждаш у другите, пренебрегвайки техните грехове. Защото ако съсредоточиш вниманието си върху техните грешки, ще видиш в тях свидетелство за своите грехове. Тогава няма да можеш да се издигнеш над онова, което виждаш в тях и да видиш невинността отвъд него.

3. Ето защо в днешната ни практика преди всичко ще се отърсим от дребнавите нагласи пред огромната необходимост да направим очевидна собствената си невинност, инструктираме съзнанията си, че се стремим към това и само това, дори и за известно време. Не се интересуваме от бъдещите си цели. И видяното дори и преди миг е без значение за този отрязък от време, когато се учим да променяме вътрешната си нагласа. Търсим единствено невинността. Търсим я без да се интересуваме от нищо друго, освен от сегашния миг.

4. Основна пречка пред успеха е твоето обвързване с минали и бъдещи цели. Твоето внимание е прекалено погълнато от разликата в целите, които препоръчва настоящият курс и онези които си имал преди. Освен това си обезсърчен от потискащата и ограничаваща мисъл, че дори и да успееш, неминуемо пак ще изгубиш пътя.

5. Но какво значение имат подобни мисли? Миналото е свършило, бъдещето е въображение. Подобни тревоги са самозащита срещу промяната в нагласата на възприятие па настоящия момент. И нищо повече. 3а малко само ще се отърсим от тези безсмислени ограничители. Не разглеждаме минали те си убеждения и онова, което ще вярваме в бъдеще няма да ни се натрапва. Пристъпваме към времето за практика с единствената цел да видим вътрешната си невинност.

6. Можем да разберем, че сме се отклонили от тази цел, ако гневът под някаква форма се изпречи на пътя ни. И ако се изправим пред греховете на някой свой брат, стеснената ни гледна точка ще ограничи начина ни на виждане и ще насочим погледа ни и към собствените ни грешки, които ще преувеличим и ще наречем „грехове". И така, за известно време, без да ни занимава миналото и бъдещето, ние ще преодоляваме възникналите блокажи, като инструктираме съзнанията си да променят своята гледна точка с думите:

Не искам да виждам сега това.

Вярвам е своите братя, които са единни с мен.

7. Ще прилагаме тази мисъл, за да ни съхранява през целия ден. Не се стремим към дългосрочни цели. При всяка пречка, която се изправи пред виждането на нашата невинност, ние се стремим да спрем за миг и да се абстрахираме от болката, Kоято би ни причинило съсредоточаването върху греха - болка която ще остане, ако не коригираме нагласата си.

8. Това, към което се стремим, не е фантазия. Ние търсим да видим нещо, което реално съществува. И когато съсредоточим вниманието си отвъд грешките, ние съзерцаваме сияе който е напълно невинен. Когато това е единственото, което искаме да видим и към което се стремим в името на истинското възприятие, тогава неизбежно ние гледаме през очите на Христос. И изпитваме Любовта, която Той изпитва към нас. Това ще се превърне в единственото нещо, което виждаме отразено в света и в нас самите.

9. Светът, който свидетелстваше за собствените ни грехове, сега става доказателство, че сме невинни. И любовта, които изпитваме към всеки, когото видим, показва, че си спомняме светия Аз, който не познава грях и не си представя нищо лишено от Неговата невинност. Ние се стремим да си спомним това днес, когато се насочим към съзнателна практика. Не гледаме нито напред, нито назад. Гледаме право в настоящето. С доверие се предаваме на опита, за който молим сега. Нашата невинност е Божията Воля. В този миг собствената ни воля е единна с Неговата.

1. Този свят, в който привидно живееш, не е твоят дом. И ти с някаква част на съзнанието си знаеш, че това е така. Преследва те споменът за дома, сякаш някакво място те зове да се завърнеш, макар и да не разпознаваш този глас, нито за какво точно ти напомня. И все пак се чувстваш чужденец тук, дошъл незнайно откъде. Не можеш да кажеш със сигурност нищо друго, освен, че си изгнаник тук. Само някакво настойчиво усещане, което понякога е едва доловимо чувство, а в други случаи едва ли си го спомняш и пренебрегваш съзнателно, което обаче те спохожда все отново и отново.

2. Всеки знае какво имаме предвид. Някои се опитват да заглушат страданието, участвайки в игри, с които да запълват времето си и да потиснат тъгата. Други отричат мъката си и крият своите сълзи. Трети пък твърдят, че това, за което говорим, е илюзия и не може да се смята за нищо повече от сън. Но кой би отрекъл чисто и просто, без да издига защитни механизми и да се самозаблуждава, че разбира това, за което говорим?

3. Днес се обръщаме към всеки, който се скита из този свят, защото той не си е у дома. Впуска се неуверено в безкрайно търсене, лутайки се в мрака за нещо, което не може да намери, нито разбира какво е то. Създава си хиляди домове, но никой от тях не удовлетворява неспокойното му съзнание. Не разбира, че гради напразно. Домът, който търси, не може да бъде негово дело. Няма заместител за Небето. Всичко, което е създал, е ад и нищо повече.

4. Ти може би се надяваш да намериш отново дома на своето детство. Детството на твоето тяло и неговия подслон сега са само един толкова изопачен спомен, че ти просто живееш с представата за минало, което никога не се е случвало. Но в теб има едно Дете, Което търси дома на Своя Отец и знае, че е Чуждо на този свят. Това е вечно детство, чиято невинност остава завинаги. Свещена е земята, по която стъпва това Дете. Неговата Святост е светлината на Небето и тя донася на земята чистото отражение на Небесната светлина, където земя и Небе се сливат в едно.

5. Тъкмо това дете в теб Отец разпознава като Свои Собствен Син. Тъкмо това Дете познава Своя Отец. Неговото желание да се завърне у дома е толкова дълбоко и непрестанно, че гласът Му те вика да Му дадеш малко покой. То не иска от теб повече от няколко минути отдих - само кратък период от време, в който да се завърне и да вдъхне отново свещения въздух, който изпълва дома на Неговия Отец. Ти също си Негов дам. То ще се завърне. Но дай Му малко време да бъде Себе си сред онзи мир, който е Негов дом и да си отдъхне в тишина, мир и любов.

6. Това Дете се нуждае от твоята закрила. То е далеч от дома. Толкова е мъничко, че ти се струва лесно да Го накараш да замлъкне, тихият Му глас е толкова лесно да се заглуши, Него вият зов за помощ остава почти нечут сред тътнещите звуци и грубата и смазваща шумотевица на света. И все пак То знае, че в теб е Неговата сигурна защита. Ти няма да Го предадеш. То ще се завърне у дома и ти заедно с Него.

7. Това Дете е твоята беззащитност, твоята сила. То ти се доверява. Дошло е тук, защото знае, че няма да го предадеш. То непрестанно ти нашепва за своя дом. Защото желае да те заведе със Себе Си и То Самото да остане там и да не се връща отново не на мястото си като изгнаник в един свят на чужди мисли. То притежава безгранично търпение. Ще те чака, докато чуеш Неговия нежен Глас в себе си, зовящ те да Го пуснеш да си иде в мир у дома, а заедно с Него и ти.

8. Когато се смълчиш за миг, когато светът се оттегли от теб, когато неспокойното ти съзнание престане да придава стойност на безсмислени идеи, тогава ще чуеш Неговия глас. Неговият зов е така трогателен, че няма да можеш да му устоиш дълго. То мигом ще те вземе в Своя дом и в съвършен покой ти ще останеш с Него, безмълвен и умиротворен, отвъд всичко, което може да се изрази, недосегаем за страх и съмнение, блажен и сигурен, че си у дома.

9. Бъди често с Него днес. Защото Той е пожелал да стане малко Дете, за да ти покаже колко е силен онзи, който идва без за щита и предава само вестите на любовта на всички, които го считат за враг. То държи могъществото на Небето в Своята ръка и приема всеки за приятел, отдавайки му Своята сила, за да види, че Той желае да бъде Приятел на всекиго. Това Дете моли за закрила, защото Неговият дом е далеч и То няма да се завърне само.

10. Христос се ражда отново като малко Дете всеки път, когато някой пътник напусне своя дом. Защото той трябва да разбере, че е необходимо да защитава само това Дете, Което и идва беззащитно и е защитено от Своята беззащитност. Днec понякога отивай с Негo у дома. Тук и ти си чужденец като Него.

11. Днес отдели време, за да сваляш бронята си, която не ти помага с нищо и да оставиш копието и меча, които си издигнал срещу един несъществуващ враг. Христос те приема за брат и приятел. Дори е дошъл да те помоли за помощ, за да се завърне у дома цялостен и изцяло. Той е дошъл като малко дете, което трябва да изпроси закрилата и любовта на своя баща. Той владее цялата вселена и все пак моли непрестанно да се завърнеш с Него и да престанеш да приемаш илюзиите за свои богове.

12. Ти не си изгубвал своята невинност. 3а нея копнееш. Това е стремежът на твоето сърце. Това е гласът, който чуваш и зовът, който не можеш да пренебрегнеш. Светото Дете остава с теб. Неговият дом е твой. Днес То ти дарява своята беззащитност и ти я приемаш в замяна на всички бойни игри, които си изнамерил .И така пътят е открит и краят на пътуването най-сетне се вижда. Смълчи си за миг и отиди у дома заедно с Него, за да останеш за малко в мир.
Урок 183

Осланям се на Божието Име и на своето.

Божието Име е свято, но не по-свято от твоето собствено Да призовеш Неговото име, означава само да призовеш своето. Бащата дава на сина си своето име и по този начин го наем идентифицира със себе си. Братята му имат същото име и така имат връзка, в която откриват своята самоличност. Името на твоя Отец ти напомня истинската ти същност, дори и в свят, който не я познава; и въпреки факта, че ти не я помниш.

2. Не може да се чуе Божието Име без отклик, не може да го изрече без да отекне в съзнанието, така че да си спомниш. Изречеш ли Името Му, ти приканваш ангелите да обгърнат земята, на която стоиш и да пеят за теб разперили криле, за да те съхраняват и закрилят от всяка земна мисъл, която би нарушила твоята святост.

3. Повтаряй си Божието Име и целият свят откликна отърсвайки се от своите илюзии. Всеки сън, на който държи светът, изчезва внезапно и на неговото привидно място откриваш една звезда; едно чудо на благодатта. Болни се вдигат изцелени от нездравите си мисли. Слепите проглеждат, глухи и започват да чуват. Скръбните се отърсват от своята печал и сълзите на болка пресъхват, когато нахлуе щастливият смях, за да благослови света.

4. Повтаряй си Божието Име и нищожните имена ще станат безсмислени. Всяко изкушение се превръща в нещо безименно и нежелано пред Божието име. Повтаряй си Неговото Име и ще видиш колко лесно ще забравиш имената на всички богове, на които си придавал стойност. Те престават да бъдат за теб богове, каквито ги наричаше. Те стават анонимни и мислени за теб, въпреки че преди да изместиш незначителните им имена с Божието Име, ти стоеше коленопреклонно пред тях, наричайки ги свои богове.

5. Повтаряй си Божието Име и призовавай своето Аз, което носи Неговото Име. Повтаряй си Неговото Име и всичко незначително и безименно на земята ще придобие вярната си перспектива. Онези, които призовават Божието Име, не могат да сбъркат Името с безименното, нито да вземат греха за благодат или пък телата за светия Божи Син. И когато се присъединиш към своя брат и седейки в безмълвие си повтаряш заедно с него Божието Име в притихналото си съзнание, ти си съградил олтар, който достига до Самия Бог и Неговия Син.

6. Нека това да бъде практиката ти днес - повтаряй си Божието Име все отново и отново. 3абрави всяко друго име, освен неговото. Не чувай нищо друго. Нека всички твои мисли да се съсредоточат върху Неговото Име. Няма да използваме друга дума, освен в началото, когато изричаме днешната идея, но само веднъж. И после Божието Име се превръща в единствената ни мисъл, в единствената ни дума, в единственото, която занимава съзнанието ни, в единственото ни желание, единствения смислен звук и единственото Име на всичко, което желаем да видим, на всичко, което наричаме свое.

7. Така ние отправяме една покана, на която не може да се откаже. И Бог ще дойде и Сам ще отвърне на поканата. Не мисли, че Той чува дребнавите молитви на онези, които Го призоват с имената на идоли, за които копнее светът. Те не могат да стигнат до Него така. Той не чува желанията им да стане нещо, което не е или Синът Му да приеме друго, а не Неговото име.

8. Повтаряйки Божието Име, ти Го признаваш за единствен Творец на реалността. Освен това признаваш, че и Неговият Син е част от Него, творящ в Неговото Име. Седни безмълвно и нека Неговото Име да се превърне в онази всеобхватна идея, която напълно обгръща твоето съзнание. И нека всички мисли стихнат, освен тази. Нека тази мисъл да бъде твоят отговор на всички останали и съзерцавай как Божието Име измества хилядите нищожни имена, които даваш на своите мисли, неосъзнавайки, че едно е Името на всичко, което е, което е било и ще бъде.

9. Днес можеш да постигнеш състояние, в което да почувстваш дара на благодатта. Можеш да се освободиш от всички окови на света и да дадеш и на света освобождението, което си намерил. Можеш да си припомниш забравеното от света и да му дариш спомена за него. Днес можеш да приемеш своята роля за спасението на света и на самия себе си. Спасението и на света и на теб самия може да се осъществи съвършено.

10. Обърни се към Божието Име, за да получиш освобождение и то ще ти се даде. Няма нужда от друга молитва, защото Божието Име съдържа всички молитви в себе си. Нямат значение думите и никакви пожелания не са необходими, когато Божествения Син призовава Името на своя Отец. Мислите на Отца стават негови мисли. Тои придобива право над всичко, което Mу е давал Отца, дава му и ще продължава да му дава винаги. Той се обръща към Него, за да отнеме имената на всичко, което Синът си мисли, че е направил, и Светото Божие Име да дойде на мястото им като присъда за тяхната нищожност.

11. Замлъкват всички дребнави неща. Нищожните звуци отшумяват. 3емните дребнавости изчезват. Вселената се състои само от Божия Син, който призовава своя Отец. И Гласът на Бога откликва на неговия зов в светото Име на Отца. В тази изконна безмълвна свързаност, която е далеч отвъд онова, което може да се изрази с думи, но е много по-дълбока и възвишени от всичко, което думите са в състояние да предадат, съществува вечен мир. В Името на Отца днес искаме да почувстваме този мир. И в Негово Име, той ще ни се даде.

1. Ти живееш чрез символи. Измислил си имена на всичко, които виждаш. Всичко се обособява в нещо самостоятелно, като се самоопределя посредством своето име. По този начин ти го изтръгваш от единството. Обозначаваш отличителните му характеристики и го отделяш от всичко останало, подчертани и п обособяващите го очертания. Между всички неща налагаш подобни обособяващи очертания, на които даваш различни имена; всички събития определяш по време и място, всички тела поздравяваш по име.

2. Разделителното пространство, което в твоите виждания oтделя нещата едно от друго, формира възприятията на света. Виждаш нещо там, където не съществува нищо, а не виждаш нищо там, където съществува единство - виждаш пространство между всички неща, между нещата и теб. И така, започваш да мислиш, че чрез отделяне на нещата, ти си им дал живот. Чрез това разделение смяташ, че си утвърдил себе си като единство, изявяващо се чрез своя независима воля.

3. Какви са тези имена, благодарение на които светът се превръща в поредица от отделни събития, от несвързани неща от тела, откъснати едно от друго, които носят откъслеци съзнание като обособена осъзнатост. Ти си им дал названия и си утвърдил възприемателната способност такава, каквато желаеш да бъде. Неназованите неща са получили названия и по този начин им се придава реалност. Защото онова, което е получило название, придобива смисъл и на него започва да се гледа като на нещо значимо - като на причина с истински последици, които са й вътрешно присъщи.

4. По този начин откъслечното виждане изгражда една реалност, която целенасочено се издига срещу дадената истина. Неин враг е целостта. Това откъслечно виждане се състои от дребни неща и обръща внимание върху тях. Липсата на разделителна черта, чувството за единно виждане с друг поглед върху нещата, се превръща в чувство на страх, който трябва да преодолее, да се атакува и отхвърли.

5. И все пак, онова друго виждане си остава естествената посока, в която съзнанието да насочи своите възприятия. Трудно е да накараш съзнанието да усвои хиляди названия, които са му чужди. А ти си убеден, че научаването се състои в това; че то е единствената и най-съществена цел на общуването и че понятията могат да се споделят между хората и това има смисъл.

6. Това е цялото наследство, което предлага светът. И всеки който се е научил да мисли така, приема знаците и символите, които утвърждават реалността на този свят. Такова е тяхното предназначение. Те не остават никакво съмнение, че онова, което назовават, наистина съществува. Може да се наблюдава такова, каквото отговаря на очакванията. То е върховната peaлност и всичко, което опровергава неговата истинност, е илюзия. Пълно безумие е да се съмняваш в него; да приемеш неговото присъствие е доказателство за здрав разум.

7. Такова е учението на света. Това е етап в процеса на учение през който трябва да премине всеки, дошъл на земята. Но колкото по-скоро човек разбере на какво се основава такова учение, колко проблемни са неговите предпоставки, колко съмнителни са резултатите му, толкова по-скоро ще се усъмни в неговите последици. Учението, което свършва с това, което може да предложи светът, се оказва безсмислено. Истинското му предназначение е да служи като отправна точка за един друг тип учение, с помощта на което да се придобие нов начин на възприемане и всички условни названия, които използва светът, могат да се отхвърлят и поставят под съмнение.

8. Не мисли, че ти си създал света. Илюзиите, да! Но истината на Небето и земята е далеч отвъд всичко, което можеш да назовеш. Когато назоваваш по име своя брат, ти се обръщаш към неговото тяло. Същинската му Идентичност остава скрита за теб именно от онова, което вярваш, че е той. Тялото му реагира на името, с което го наричаш, защото съзнателно е приел за свое името, което ти си му приписал. По този начин неговата цялостност бива двойно отречена, защото ти го възприемаш отделно от себе си, а той възприема себе си като обособено название.

9. Би било странно, ако от теб се искаше да преодолеели всички символи на света и да ги забравиш завинаги; и все пак, иска да приемеш призванието на учител. Нужно ти е още известно време да използваш символите на света. Но не се заблуждавай от тях. Нищо не стои зад тези символи и тази мисъл чрез практика ще те освободи от тях. Те се превръщат само в средства, чрез които да общуваш със света така, че той да те разбере, но не представляват онова единение, в което се състои истинското общуване.

10. Затова са ти нужни такива периоди от време, през които учението на света да става преходен етап, затвор, от който излизаш на слънчева светлина и забравяш за мрака. Тук ти разбираш Словото, Името, което Бог ти е дал; онази единна Идентичност, която се споделя от всичко; единственото признаване на истината. И после се върни към мрака, не защото го смяташ за реален, а само за да заявиш неговата нереалност по начин, разбираем за света, управляван от мрака.

11. Използвай всички незначителни имена и символи, които очертават света на мрака. Но не ги приемай за своя реалност. Светия Дух се ползва от всички тях, без да забравя, че творението има единно Име, единен смисъл и единствен Първоизточник, който обединява всички неща в Себе си. Използвай за удобство названията, които им приписва светът, но не забрабяй, че те, както и ти, споделяте Божието Име.

12. Бог няма наименование. Но Името Му е последният урок за това, че всички неща са единни и с този урок свършва процесът на научаване. Всички названия са обединени; цялото пространство е изпълнено с отражението на истината. Всяка бездна се затваря и разделението бива изцелено. Божието Име е наследството, дадено от Него на онези, които са предпочели учението на света вместо Небето. В процеса на нашата практика целта ни е съзнанието ни да приеме онова, което Бог е дал като отговор на жалкото наследство, създадено от теб като нещо, полагащо се на Неговия възлюблен Син.

13. Не може да претърпи неуспех човек, който търси смисъла на Божието Име. Опитът трябва да дойде като приложение на Словото. Но първо трябва да приемеш, че това Име е цялата реалност и да осъзнаеш, че многото названия, които даваш на нейните различни аспекти са деформирали начина ти на виждане, но не са възпрепятствали истината. Едно Име влагаме в нашите упражнения. Едно Име използваме, за да придаде единност на нашето виждане.

14. И въпреки, че използваме различни названия за осъзнаване на всеки от аспектите на Божия Син, ние разбираме, че те имат само едно име и Той им го е дал. Тъкмо това Име използваме и практиката си. И Неговото приложение напълно премахва безсмисленото разделение, което ни е държало в слепота. И ние се сдобиваме със сила да видим отвъд него. Сега зрението ми е благословено с благословенията, които можем да дарим, както ги получаваме.

15. Отче, наше е Твоето Име. Чрез Него ние сме единни с всичко живо и с Теб, Който си единственият му Творец. Онова, което сме създали, придавайки му различни названия, е само сянка, която се опитали да хвърлим над Твоята Собствена реалност. Щастливи сме и сме благодарни, че сме направили грешка. Предаваме Ти всички наши прегрешения, за да ни избавиш от последиците, кои те привидно са породили. И приемаме истината, която Ти ни даваш на мястото на всички тях. Твоето Име е нашето спасение, освобождение от онова, което сами сме направили. Твоето Име ни обединява в единство, което е нашето наследство и мир. Амин.