Курсова работа по социална психология
Изтегляне 298.65 Kb.
|
| Стил на ръководство
Авторитарният стил се определя с подчертан централизъм на управление, единовластие и изявена дистанция между ръководител и подчинен. За него са специфични и методите на ръководство - администриране, груба намеса в работата на сътрудниците, контрол, основан на силата на властта. Най-често езикът на обръщение е лаконичен, рязък, недружелюбен. Указанията и разпорежданията са кратки, прями и категорични, без да се отчитат индивидуалните особености на конкретната личност, Такива ръководители създават напрежение в съвместната дейност, потискат инициативата, а реалният емоционален вакуум “замъглява” корективното поведение. Характерни за авторитарния стил са подчертаната непреклонност (строгост) при изпълнението на управленските разпореждания, стремежът към незачитане мненията на подчинените. Мениджърът, който прилага този стил на ръководство, определя не само задачите на отделната група, но и способите на тяхното изпълнение. Често обвинява, поддържа излишна дискретност, противопоставя колектива на себе си, създава ненужни конфликти. Демократичният (колективният) стил на ръководство е присъщ на демократичния тип мениджъри. Характерни за него са бодрият тон на общуване и колективното начало в съвместната дейност. Специфични са и методите на работа: колегиалност при обсъждане на основните проблеми, желание да се предизвиква и поддържа творческа инициатива. Движеща сила при демократичния стил на ръководство са колективното решение на стопанските проблеми, високата взискателност, съчетана с уважение на всяка личност. Той допуска разнообразни варианти по отношение на управленската дейност, дава възможност за динамични изменения и умело реагиране при промяна в условията на съвместната работа. Демократичният стил, основан на принципите на свободна дискусия и обмяна на мнения, приема този ръководител, който е заинтересован от личната инициатива на своите сътрудници, не проявява дребнаво опекунство и не прилага строг контрол в тяхната работа. Животът потвърждава, че висока ефективност и организираност са невъзможни, ако в стила на ръководителя господстват методите на командвания и принуждения, ако не се използва огромният потенциал на всички категории персонал. Типична за либералния стил на ръководство е тенденцията към намаляване на отговорността от взетите управленски решения. Поведението на мениджъра, възприел този стил, се отличава със стремеж да бъде рядко с подчинените, да избягва конфликтите и рисковете в бизнеса. Независимо от положителните черти, сред които е предоставянето на самостоятелност в дейността, този стил е невъзможно да се използва в търговско- стопанската практика. Пасивната роля на мениджъра, както показват изследванията, често довежда до пълна дезорганизация в съвместната дейност. Ефективното въздействие на либералния стил на ръководство се проявява само в тези случаи, когато работата има индивидуален творчески характер, когато всеки член на колектива планира и организира самостоятелно своята дейност. Първият етап на изследване чрез поведенския подход на лидерството измества вниманието на лидера от функциите, които изпълнява във фирмата (групата). Оказва се, че за ефективността на съвместната дейност трябва да се изпълняват едновременно две функции - първата е свързана с изпълнение на задачата или с решаване на стопанските проблеми, и втората е свързана с поддържане на групата или с решаване на социалните проблеми. Свързаните със задачите функции включват предлагане на решения и предоставяне на мнения за развитието на бизнеса; функциите за поддържане на групата могат да включват всички предложения и дейности, които подпомагат групата да функционира ефективно. Изследванията в тази област сочат, че най-ефективно функциониращите фирми (групи) се характеризират с определена форма на поделено лидерство, при което един (мениджърът или формалният лидер) изпълнява функцията, свързана със задачите, докато друг член на групата изпълнява социалната функция. Оттук следват и наименованията на двата типа мениджъри. - ориентиран към хората; - ориентиран към задачите (задълженията). Изследванията показват, че и двата типа лидерско поведение имат предимства и недостатъци, а ефективен мениджър е този, който проявява едновременно интерес както към хората, така и към производството. Всяка мениджърска дейност е ефективна само тогава, когато се отчитат закономерностите в резултатите от поведението (дейността) на подчинените. Тук възникват сложни въпроси от практическо естество: по какви закономерности управляващите въздействия се възприемат адекватно от сътрудниците на фирмата: какви механизми на регулиране на поведението трябва да се отчитат в съвместната работа. С тези механизми трябва да се съгласуват вътрешните разработки относно изискванията, правилата, инструкциите, а така също нормите и стандартите на поведение, които трябва да се спазват от всяка личност, от всички категории персонал. Създател на единна концепция на стил на ръководство на основата на двата показателя: задачите, т.е. грижата за производството и структурата, т.е. грижата за човека, е американският учен Лайкерт, който поставя и началото на изследванията на поведенския (бихевиористкия) подход. Той с помощта на своя екип извършва проучвания и установява 4 основни системи, които се разглеждат като стилове на ръководство, а всяка система е от своя страна означена с номер и се представя като комплексна управляваща система: - система 1 - експлрататорско-авторитарна; - система 2 - доброжелателно-авторитарна; - система 3 - консултативно-демократична; - система 4 - партисипативна (стил на работническо участие).
Изтегляне 298.65 Kb. Сподели с приятели:
|