Курсова работа по социална психология

В рамките на тази теория лидерството се разглежда като продукт на ситуацията, в която се намира организацията. Основното разбиране тук е, че в зависимост от характера на ситуацията, за лидери се издигат различни членове на дадена общност, които притежават качества, необходими за удовлетворяване на специфичните изисквания на ситуацията. Всяка ситуация предявява широк набор от очаквания към лидерската изява. Обикновено към тях се отнасят: състоянието на непосредственото обкръжение; вътрешното състояние на организацията; организационната култура; състоянието на човешките ресурси; сложността на проблема, който предстои да бъде решен; наличното време за вземане и изпълнение на определено решение и т.н.

Богатството и многообразието на организационната дейност затрудняват описанието на всички възможни организационни ситуации. Затова в теорията се прави опит тези ситуации да бъдат типологизирани. Най-често използваната класификация представя организационните ситуации в два големи класа - трудови и междуличностни. Първите са свързани с непосредствената дейност на общността; вторите - с характера и равнището на взаимоотношенията между нейните членове. Въз основа на това се обосновава изискването за два типа лидерство - трудово и социално /поддържащо/.

Първият тип ситуации изискват, обикновено, начело на общността да застане трудов лидер. За да отговаря на изискванията на ситуацията, той трябва да бъде добър професионалист, високо организиран, с отговорно отношение към трудовия процес и т.н.

Във втория тип ситуации лидерът трябва да бъде емоционално привлекателен, със социално- психичен такт; да инициира междуличностните контакти; да влияе върху неформалните взаимоотношения в групата и т.н.

На пръв поглед ситуативната теория за лидерството като че ли решава проблемите за личностните характеристики на лидера като ги поставя в зависимост от конкретната ситуация, в която те следва да бъдат реализирани. Едновременно с това, обаче, тя проектира друг проблем - доколко и в каква степен лидерството наистина е зависимо от ситуациите? Трудно можем да се съгласим с хипотезата, че лидерството е само и единствено продукт на ситуацията, защото, очевидно, тя влиза в противоречие с присъщата за лидера индивидуалност и автономност. Както се вижда, налице е своеобразен преход от надценяване на личностните възможности на лидера, характерно за харизматичната теория, към почти пълното им отхвърляне в ситуативната теория. И в двата случая е очевидно, че не това е решението на проблема за природата на лидерството.