Курсова работа по социална психология

Според Ендрю Силаги „ръководенето е процес, обхващащ двама или повече души, при който единият се стреми да повлияе на останалите, за да постигне някаква цел”.Ръководенето и лидерството са форма на влияние върху другите. Съществуват разнообразие от опити да се изясни и обоснове как и на каква основа става това. Счита се, че влиянието се извършва чрез властта. Властта се определя като „ способност да се влияе посредством контрола над необходимите ресурси”.Ясно е, че силата на властта зависи от две неща- количеството контролирани ресурси и степента и самостоятелността на този контрол. Колкото повече е властта, с която даден мениджър разполага, толкова по-силно влияние ще има той върху подчинените си и съответно ще е в състояние да ръководи с по-малък разход на сили и енергия.

Разглеждането на формалното и неформалното лидерство в една организация има важно значение за придобиване на по-пълна представа за ситуацията в нея. Обикновено първото у нас се нарича ръководство, а когато говорим за второто използваме понятието „лидерство”.Обикновено ръководителят на организацията е избран или назначен, длъжността му е формално определена, както и неговия статус, компетенции. Той има зад себе си организацията, олицетворява я, служи си с нейните ресурси. От него често пъти се изисква да се явява в няколко лица- като изразител на интересите на собствениците, защитник на интересите на персонала, като човек, разбира се, той много често работи главно и най-усърдно в свой интерес, стига условията да позволяват това. По правило той трябва да гледа върху проблемите „от камбанарията” на организацията като цяло, действаща в конкретната околна среда. Неговият авторитет произтича от поста, който заема, и обичайно се свързва с него, въпреки че той може да притежава и основаващ се на друго авторитет. Същото се отнася и до властта му, която има бюрократична основа, но обикновено не разчита само на нея.

Лидерът се проявява стихийно, той е признат от хората, групата, неговият авторитет произтича от личностните му качества, които, веднъж утвърдили се, често се приемат безкритично или се преувеличават от околните. На тази основа той разполага с неформална власт, която има голямо влияние върху хората, групата. При разочарование от лидера, той просто престава да бъде такъв. Личностните качества, които подпомагат заемането на лидерска позиция са : способността му да отразява интересите и ценностите на хората и групите, с които работи, способността му да влияе, да поема отговорност, изявени лични достойнства в дадено отношение. Различните видове лидерство много рядко се събират в едно и също лице, така че в един колектив бихме могли да намерим различни лидери.

Например интелектуалният лидер води, когато групата е изправена пред трудна задача, хората предпочитат да работят с него, доверяват се на мнението му; празненствата не минават без емоционалния лидер- в противен случай те биха били доста скучни; по време на катастрофален инцидент се проявява лидерът- организатор и сам поема инициативата да въведе нужния порядък в хаоса.