Теория за лидерските роли

Според привържениците на тази теория организацията може да бъде представена като въображаема сцена, върху която ръководителите се превръщат в своеобразни актьори, изпълняващи разнообразни роли. В основата на ролевата теория стои разбирането за взаимодействието между персонала на организацията, в резултат на което отделната личност получава възможност да заеме определена позиция /статус/ в организационната йерархия. Тази позиция определя конкретния ролеви репертоар, който личността може да приема и реално да изпълнява.

Обикновено ролите представляват динамичния аспект на заемания фирмен статус. Следователно /което е особено важно за лидерството!/, колкото по-висока позиция заема личността в системата на официалните /а и на неофициалните/ отношения на една организация, толкова повече роли има възможност да приема и да изпълнява.

За да диференцираме по-точно отнасянето между статус и роля, можем да използваме следния пример: докато представата за статус отговаря на въпросът: “Кой е той?”, то представата за роля отговаря на въпросът “Какво прави той?” Или с други думи:

Организационният статус е възможното /хипотетично/ положение, което отделната личност може да заеме в структурата на организационната йерархия. Той задава кръга от права и задължения, чрез които се реализира разнообразието от форми на очакваното от нея организационно поведение. По презумпция лидерът заема възможно най-високото място и следователно притежава значителни права и задължения.

Организационната роля може да бъде описана със самата система от форми и проявление на организационното поведение. Тя се влияе в много висока степен от две основни групи фактори: от надличностно и от личностно естество.

Факторите от надличностно естество са свързани с обкръжаващата личността социална среда. Към тях се отнасят: ролевите очаквания, ролевите предписания, и реакцията на другите. Факторите, които определят личностните компоненти на ролевото поведение, зависят от индивидуалния потенциал на личността /черти, качества, свойства, опит, знания, интуиция и т.н./, както и от индивидуалната й концепция за реализацията на съответната роля - личностната представа и визия за конкретното изпълнение на ролята.

В изследванията по организационно поведение липсва еднозначно тълкуване на лидерските роли. Обикновено проучванията се свеждат до две основни гледни точки.

Времето, което лидерите отделят за вграждането в тези роли, е различно. То зависи от професионалната ориентация на лидера, от извършваната от него дейност, от индивидуалните му особености и т. н. Така например, лидерите, занимаващи се с производствените въпроси на фирмата, отделят най-много време на изпълнение на ролите, свързани с вземането на управленски решения, докато лидерите, които работят в направлението “Управление на човешките ресурси”, се изявяват най-силно в областта на информационните роли.

Втората типология, на която ще се спрем, е на М. Армстронг. Изследвайки ролевия репертоар на лидера, той стига до извода, че съществуват две основни групи лидерски роли: първични и допълнителни.

Първичните роли са основни за процеса на лидерство и представят лидера като:

притежател на въображение: той има виждане за бъдещето и предава убежденията си на своя екип;

- изпълнител: определя целите на групата, насочва и координира груповите действия за постигането им;

- плановик: планира начина, по който групата ще постигне целите си;

- политик: участва при изработването на политиките под формата на дългосрочни насоки за това какво ще прави групата;

- експерт: притежава опита и информацията, която е необходима на групата;

- контрольор на взаимоотношенията в групата: решава как ще бъде организирана групата и влияе върху начина на общата работа;

раздавач на награди и наказания: раздава награди и налага наказания като по този начин осъществява контрол върху членовете на групата.

Моделът на Армстронг поставя акцент върху разбирането, че ефективността на лидерството е функция както от пълноценното изпълнение на всяка една отделна роля, така и от синергичния ефект, постигнат при тяхната комплексна реализация.

С изпълнение на очакванията и предписанията на всяка конкретна роля се ангажира отделен член от екипа, които заема позицията на съответен лидер по проблема. Обикновено това е личността, която в най-значима степен притежава необходимите умения, знания и качества за разрешаване на възникналото неравновесие в състоянието на организационната система.

Теорията за лидерските роли си поставя за цел да преодолее пропуските и празнотите на предхождащите я две теории като предлага тяхното обединяване. Въпреки че постига известен резултат, тя не успява да го направи по безспорен начин.