Теории за лидерството.
Теория за чертите.
Тази теория е позната с различни наименования: теория за “великия” човек, теория за “големия” човек, харизматична теория /от “харизма” - “благодат свише”/, теория за личностните качества и т.н. Същността на това схващане е, че лидерите се раждат, а не се изграждат. Лидерството се представя като следствие на вродени индивидуални качества и характеристики на определени личности. Те са носители на някакви изключителни черти и проявлението им е основание за авторитета и влиянието сред последователите.
За дълъг период от време лидерството се обяснява именно с този модел. Резултатите на организацията се разглеждат като продукт на наличието и конкретната дейност на нейните “велики ръководители”. Нещо повече, в зависимост от спецификата на организацията се задават конкретни изисквания и очаквания към профилите на великите лидери. Впоследствие те стават основа за търсене и набиране на ръководители, които притежават именно тези качества.
Сподели с приятели: |
