Курсова работа по социална психология

Американският учен Лайкерт, извършва проучвания и установява четири основни системи, които се разглеждат като стилове на ръководство, а всяка система е от своя страна означена с номер и се представя като комплексна управляваща система:

система 1- експлоататорско -авторитарна;

система 2- доброжелателно -авторитарна;

система 3- консултативно -демократична;

система 4- партисипативна (стил на работническо участие).

Първата система (стил) има сходство с класическата бюрократична система- целите и решенията се определят от ръководството еднолично, авторитарно. Ръководителите не се доверяват на подчинените, рядко се съобразяват (отчитат) с техните мнения.

Втората система, наречена благосклонно авторитарен стил поддържа авторитарни отношения с подчинените, но разрешава ограничено участие на сътрудниците във вземането на решения: фундамент на мотивацията са възнагражденията и наказаният. Ръководителите приоритетно са ориентирани към изпълнение на стопанските задачи.

Третата система или стил на ръководство, известен като консултативен, се характеризира с проява на значително по-голямо доверие към сътрудниците и по-активното им участие при вземането на управленските решения. Съществуват комуникации от типа „от горе - на долу" и от типа „от долу - на горе". При вземане на решение задължително се провеждат консултации с подчинените.

На последният, четвъртия стил на ръководство са присъщи групови решения с участие на сътрудници на фирмата. Комуникациите са във всички посоки, а контролът е децентрализиран. Особено внимание се отделя на използването на потенциала на всички категории персонал.

Като цяло изследванията на Лайкерт доказват, че ефективното ръководство на първично равнище винаги е в синхрон с човешките отношения. Лидерството е ключов процес за организационната ефективност, при който един индивид влияе върху другите членове на групата с оглед постигането на определени групови или организационни цели. Лидерът не влияе върху нагласите на хората и не принуждава- неговото влияние се изчерпва с постигането на целите. Мениджърът невинаги е лидер и обратното.
Има различни подходи към лидерството:

1. Подход на чертите (качествата):

Според този подход лидерът трябва да притежава някакви характерни черти. Това са качества, които са постоянни във всички епохи и за всички лидери. Този възглед доминира до 50-те години, когато се доказва, че няма статистически значими разлики между лидерите и обикновените хора. Независимо от това, в някои отношения лидерите се различават от последователите си- имат по-голяма самоувереност, потребност от доминиране, от власт и т.н.

2. Поведенчески подход:

Този подход разглежда лидерството като функция на поведенческите модели и стилове, съотнесени към конкретната ситуация. Няма значение дали един лидер има перфектни качества, а дали неговото поведение е адекватно на ситуацията.

3. Вероятностна теория на Фийдлър:

Основната теза на тази теория е, че успехът на лидера е детерминиран от съчетанието на 2 типа фактори - Личностни черти на лидера и Условия на ситуацията.

Най-важната личностна черта на лидера е отношението му към аутсайдера в организацията. Лидерите, които възприемат аутсайдера в негова светлина, са заинтересовани преди всичко от изпълнението на задачата- за тях е характерен стилът, наречен “насоченост към задачата”. Лидерът не се интересува от проблемите на аутсайдера, а от това, че той не работи добре. Обратно, лидерите, които възприемат аутсайдера в позитивна светлина, по принцип се интересуват от установяването на позитивни взаимоотношения с подчинените си - доминира стилът, наречен “насоченост към хората”. Около тези 2 лидерски стила са композирани почти всички изследвания върху лидерството. Съгласно теорията на Фийдлър, не може да се каже кой от тях е по-ефективен - това зависи от съчетанието на дадения стил със ситуацията и възможността на лидера да я контролира (т.нар. ситуационен контрол). Ситуационният контрол може да е:

- Висок; Среден и Нисък;

Когато има много висок или много нисък ситуационен контрол, ефективен е стилът “насоченост към задачата”. При среден ситуационен контрол, ефективен е стилът “насоченост към хората”.

4. Нормативна теория на Врум и Ейтъл:

Според тази теория, една от главните задачи на лидера е вземането на управленски решения. Според степента, в която подчинените участват в този процес, лидерите биват 4 вида:

- Автократичен 1: лидерът сам взема решението, като използва наличната информация.

- Автократичен 2: лидерът сам взима решението, като събира информацията от подчинените.

- Консултативен 1: лидерът дискутира с подчинените, но взима решенията еднолично.

- Консултативен 2: лидерът дискутира с подчинените, има групова дискусия, групова оценка и се взима общо решение.

5. Теория "път - цел" на Робърт Хаус:

Според тази теория, ролята на лидера е да подпомага подчинените в постигането на целите и да им осигурява подкрепа. Ефективните лидери осигуряват пътя, по който подчинените да се придвижат от настоящото положение към собствените цели.

Посочват се 4 типа стил на лидерство:

- Директивен (инструментален) ориентиран към производството - дава насоки, създава инструменти, структурира работата, набелязва целите.

- Подкрепящ: ориентиран към установяване на добри отношения с подчинените.

- Партисипативен (участващ) консултира се с подчинените си преди да вземе решение.

- Ориентиран към постижения: задава предизвикателни цели и очаква от подчинените си да ги изпълнят по най-добрия начин.

Когато лидерите са директивни във висока степен, техните интелектуални способности са от голямо значение за ефективното лидерство, защото една високо директивна ситуация изисква постоянно да се преценяват нейните особености. Обратно, когато лидерите имат слабо директивен стил и ситуацията е директивна в ниска степен, тогава тяхната интелигентност е от по-малко значение за крайния резултат.

6. Теория за харизматичното лидерство:

Последователите приписват на лидерите необикновени способности. Съществуват два типа лидери: транзакционни (класически тип- насочват, мотивират) и трансформационни (вдъхновяват подчинените си). Всички трансформационни лидери са и харизматични.

Ключови характеристики на харизматичните лидери:

- самоувереност в собствените оценки, способности; визия, идея за бъдещето; способност да формулират своята визия, така че тя да е достъпна; силна убеденост и ангажираност с тази визия; необикновено поведение; агенти на промяната; сензитивни към средата