Фактори за ефективността на съвременния лидер

В съвременните условия като че ли изпъква значението на няколко съществени фактора, влияещи в значителна степен върху ефективността на съвременния лидер:

1. Личностни особености, професионална подготовка и опит на ръководителя- това са едни от ключовите фактори за успешното управление на организацията и хората. Ръководителят е ключова фигура в процеса на управление. Когато той е по-способен, талантлив и адаптивен ще бъде в състояние да овладее повече стилове и ръководни поведения.

2. Личностни особености, професионална подготовка, квалификация и опит на персонала- в двустранния и взаимно обусловен процес на ръководене, подчинените повече или по-малко партнират с ръководителя си, оказвайки му влияние при избора на лидерски стил. Екип с висок личностен и професионален морал, с висока професионална квалификация, с висока степен на зрялост, традиции и опит предпоставя съучастие, подкрепа и сътрудничество от страна на лидера. И обратното, немотивиран и неквалифициран екип втвърдява лидера, отпращайки го в зоната на авторитарното поведение.

3. Възприятия на мениджъра- още Дъглас Макгрегър в концепцията за теориите „Х” и „У” посочва значението на личните впечатления на мениджърите за хората, които ръководи, и произтичащото от тях ръководно поведение. Точността и широтата във възприятията на лидера, уменията му за анализ и интерпретация на фактите са от изключителна важност за успешното му осъществяване като ръководител.

4. Работата- тя би могла да е силно или слабо структурирана. Работата и конкретните задачи биха могли да бъдат уточнени посредством ясни, конкретни и постижими цели. Биха могли да бъдат рутинни или творчески, да съдържат предизвикателства за преодоляване или пък не. Всичко това безусловно изисква различни поведения на мениджъра и важното е той да ги има „в наличност” и правилно да оперира с тях.

5. Очаквания и влияния на висшестоящите- висшестоящите са важен фактор в професионалния живот на всеки мениджър. В интерес на всеки мениджър е те да са доволни от него. Тяхното влияние и натиск отгоре са значителни, тъй като именно те притежават лостовете на властта и нямат основания да не ги ползват. Времето, посветено на висшестоящите, е време за приемане на задачи, за контрол, за споделяне и обсъждане. Това е времето, в което мениджърът ги информира, приема техни нареждания, анализира постижения и грешки или просто се учи от тях.

6. Очаквания и влияния на лидери колеги- работещият мениджър взаимодейства и контактува и със свои колеги- равнопоставени мениджъри. Естествено е да се опитва и да им влияе, естествено е да чувства и тяхното влияние и въздействието на техните очаквания. Обменът на мнения, идеи и опит и традиционното средство. Равнопоставените колеги са и своеобразен еталон и критерий за самооценка на собствената ефективност при избор и реализация на лидерски стил.

Съвременният ръководител трябва да се стреми да бъде лидер в някакво отношение, но той също трябва да познава проблема лидерство, лидерите на колектива, който ръководи, и да умее да работи с тях и чрез тях. Той би имал сериозни затруднения в работата си, ако не умее да прави това. И така, ръководителят трябва да познава своята работа, да умее да управлява организацията чрез формалната система за управление, а така също- да използва и неформална система за ръководство- лидерите на организацията, колективите, групите.