КУРСОВА РАБОТА
Учебна дисциплина:
„Делова кореспонденция”
на тема:
„Съставяне и оформяне на документи“
Изготвил: Проверил:
доц. д-р Емил Инджов
Специалност: СД
Габрово
2022г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
УВОД 3стр.
ОБЩИ ПРАВИЛА ПО СЪСТАВЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ 5стр.
ОФОРМЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ 6стр.
ОФОРМЯНЕ НА ОТДЕЛНИТЕ РЕКВИЗИТИ 7стр.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 9стр.
УВОД
В съвременните условия на развитие на стопанския живот на страната ни все повече нараства ролята на документите като основен източник на информация. Преходът към нови организационни форми, свързани с управлението на дадена организация, води до значително по-високи изисквания към документите и документооборота, тъй като от него твърде много зависи ефективността на управленския труд. Добрата организация на работата с документи предполага създаване на вътрешни правила или правилници, утвърдени от ръководителя на ведомството.
Терминът “документ” произхожда от латинската дума “documentum” и означава доказателство или свидетелство. Първоначално с него са обозначавали писмено потвърждение на правно отношение или събитие.
В днешно време документът се определя в държавния стандарт като материален носител на писмена информация, предназначена за нейното използване и/или предаване. Негова основна характеристика е използването му в качеството на източник на информация при решаване на проблемите на управлението, обществения живот, науката, техниката и производството.
В качеството му на основно средство за информационно осигуряване на управленската дейност във фирмите, документите трябва да бъдат съставени и организирани така, че да осигуряват точността и бързината на текущата работа.
При документиране на своята дейност фирмите се ръководят от съответните нормативни документи, от отрасловите документи, от правилата в съществуващата Единна държавна система за деловодство и др.подобни.
Всички данни, свързани с нормалната стопанска дейност на фирмите, се отразяват в съответни документи. Във всяка фирма се създават и съхраняват много и разнообразни по вид и характер документи, които в зависимост от:
мястото на съставяне могат да бъдат вътрешни и външни;
възникващите ситуации могат да бъдат първични и производни;
степента на типизация могат да бъдат стандартни и нестандартни;
формата си се делят на текстови, таблични, графични и смесени.
Освен това деление могат да се обособят и самостоятелни системи документация:
организационно-разпоредителна;
финансово-счетоводна;
статистическа;
по труда и социалното дело;
по управление на качеството;
по архивното дело и др.
Най-широко разпространена във фирмите и учрежденията е общоадминистративната, т.нар. организационно-разпоредителната документация. Тя включва в себе си заповед, решение, указание, доклад, докладна записка, информация, отчет, протокол, служебно писмо и др.
Съгласно изискванията на БДС системата на организационно-разпоредителната документация представлява комплекс от взаимосвързани документи, подчинени на единни правила и изисквания, с които се решават организационни въпроси, документи, които имат разпоредителен характер, и деловодни документи, свързани с тях.
Както за някои други системи документация, така и за тази е характерна йерархическа структура, т.е. тя се формира на различни равнища. Основен нормативен акт, регламентиращ създаването и изпълнението на такива документи е “Основни положения на Единната държавна система за деловодство”. Всяка фирма, организация или учреждение издава за вътрешна употреба инструкции по документооборота, пояснения за прилагане на БДС в частта му за документално оформяне, заповед за организация на работата на документооборота и др.подобни, базирани на съществуващата нормативна уредба по този въпрос.
Сподели с приятели: |