Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Езерото Ул, октомври 1993 година. Чист, стегнат, четлив почерк. Не беше се излъгал. Снимката бе отпреди петнайсет години. Мъжете на нея са били тогава приблизително на неговата възраст. Наближавали са четирийсетте. Дали все още са имали мечти, или вече са направили равносметката на живота си? И дали тя бе положителна или отрицателна? Усмихваха се, погледите им блестяха в меката светлина на здрача, а лицата им бяха издълбани от дълбоките му сенки. Но каква бе истината? Всички или почти всички се усмихват, когато ги снимат. „Днес всички играят игра под влиянието на глобалната посредственост на медиите“, каза си Серваз. А мнозина дори преиграват, като че ли са на сцена. Привидността и кичът са се превърнали в житейско правило. Очарован, той разглеждаше внимателно снимката. Дали е била важна? Нещо сякаш му казваше „Да“. Поколеба се, после я пъхна в джоба си. В същия момент му се стори, че забравя нещо. Силна искра проблесна в подсъзнанието му. Мозъкът му бе записал някаква подробност и сега биеше тревога. Серваз извади снимката и я разгледа внимателно. Четирима усмихнати мъже. Мека светлина на здрача. Езеро. Есен. Сянка на планините в езерото. Не, не беше това. И все пак усещането не изчезна. Отчетливо. Неоспоримо. Без да си даде сметка, бе видял нещо. Изведнъж разбра. Ръцете. На трима от четиримата мъже се виждаше дясната ръка. И тримата носеха голям златен пръстен на безименния пръст. Снимката бе направена твърде отдалеч и не можеше да бъде сигурен, но би се заклел, че трите пръстена бяха еднакви. Същия пръстен би трябвало да има и на отрязания пръст на Грим… ИЗЛЕЗЕ ОТ КАБИНЕТА. В къщата гърмеше музика. Джаз. Серваз тръгна по коридора натам, откъдето тя се чуваше, и влезе в хола, който също като кабинета на Грим беше наблъскан с мебели. Вдовицата седеше в едно кресло. Четеше. Вдигна глава и го погледна подчертано враждебно. Серваз размаха ключовете. – Знаете ли откъде са? Жената се поколеба за миг, сякаш се питаше какво рискува, ако не отговори. – Имаме хижа в долината Соспел ― отвърна тя накрая. ― На десет километра оттук. На юг от Сен Мартен. Недалеч от испанската граница. Само че ние ходехме… по-скоро съпругът ми ходеше там само в почивните дни, от пролетта нататък. – Само съпругът ви ли? Ами вие? – Мястото е доста зловещо. Не стъпвам там. Съпругът ми ходеше сам, за да си почива, да медитира, да лови риба. „Да си почива ли?“, помисли си Серваз. Че откога един аптекар има нужда от почивка? Не работеха ли служителите му вместо него? После си даде сметка, че е злонамерен. Какво всъщност знаеше за професията на аптекаря? Едно бе сигурно: трябваше да отиде в хижата. ОТГОВОРЪТ НА СЪОБЩЕНИЕТО на Есперандийо дойде след трийсет и осем минути. Ситен дъжд се стичаше по стъклата. Нощта бе паднала над Тулуза и размитите светлини от другата страна на стъклото оформяха неясни фигури като фигурите от скрийнсейвър на компютър. Венсан бе изпратил следното съобщение: От: vincent.esperandieu@hotmail.com До: Kleim162@lematin.fr 16:33:54 Знаеш ли нещо за Ерик Ломбар? От: Kleim162@lematin.fr До: vincent.esperandieu@hotmail.com 17:12:44 Какво искаш да знаеш? Есперандийо се усмихна и написа следното съобщение: Ами, дали няма някакви тайни, трупове, потушени скандали, съдебни процеси във Франция или в чужбина срещу групата „Ломбар“. Дали по негов адрес има слухове... Независимо какъв злонамерен слух. От: Kleim162@lematin.fr До: vincent.esperandieu@hotmail.com 17:25:06 Само това ли?! Можеш ли да се свържеш с мен по месинджъра? СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА удави долината и Серваз запали фаровете на джипа. Пътят бе пуст. Никой не се разхождаше тук по това време на годината. Двайсетината къщи и хижи, построени по дължина дванайсет километра покрай реката, бяха всъщност второ жилище на хора от Сен Мартен. Капаците им се отваряха от май до септември и значително по-рядко на Коледа. В този час самите къщи представляваха само сенки покрай пътя и почти се сливаха с черната грамада на планината. Внезапно след един завой Серваз разпозна мястото, което му бе описала вдовицата на Грим. Намали скоростта и подкара джипа по горската пътека. Колата се друсаше от неравностите на пътеката и той се вкопчи във волана, като караше с петнайсет километра в час. Нощта бе паднала и черните дървета се очертаваха върху малко по-светлото небе. Серваз измина още неколкостотин метра и хижата или по-скоро колибата се показа. Той угаси мотора, остави фаровете запалени и слезе. Начаса шумът от близката река изпълни мрака. Серваз се огледа, но не видя никаква светлина на километри наоколо. Тръгна към хижата на светлината на фаровете, които сякаш възпламеняваха дърветата и хвърляха сянката му отпред, като че ли някакъв гигант вървеше в мрака пред него. Серваз изкачи стъпалата на верандата и извади връзката ключове. Наистина имаше три ключалки. Едната отговаряше на най-големия ключ, а двете по-малки отгоре и отдолу ― на другите два ключа. Трябваше му време, за да разбере кой от тях за къде е, още повече че двете ключалки бяха еднакво големи, а горната беше монтирана обратно. Накрая Серваз бутна вратата, която му се опъна за миг и се отвори със скърцане. Той потърси опипом електрическия ключ и го намери вляво. Натисна го и от тавана бликна светлина. Няколко секунди остана неподвижен на прага, парализиран от това, което виждаше. Вътре имаше плот, а зад него вероятно кухненски бокс, в дъното диван-легло, дървена маса и два стола. На стената вляво висеше дъждобран с качулка от непромокаема черна материя. Сърцето на Серваз се обърна... ЕСПРЕРАНДИЙО ОТВОРИ МЕСИНДЖЪРА и почака три минути, докато на екрана са появи съобщение заедно с икона на куче от анимационен филм вместо снимка. Изписаха се думите: Kleim162 току-що се свърза Появи се диалогов прозорец заедно със същото куче. Kleim162: Защо се интересуваш от Ерик Ломбар? vince.esp: Съжалявам, не мога да говоря в момента! Kleim162: Поразрових малко, преди да ти се обадя. Убили са коня му. Пише го в много вестници. Това има ли някаква връзка? vince.esp: Без коментар. Kleim162: Венс, та ти работиш в отдел „Убийства“. Не ми казвай, че са ви накарали да разследвате убийството на кон?! vince.esp: Можеш ли да ми помогнеш или не??? Kleim162: Какво печеля в цялата тази работа? vince.esp: Обичта на приятел. Kleim162: За милувките ще се разберем друг път. Какво още? vince.esp: Първо на теб ще съобщим резултатите от разследването! Kleim162: Значи има разследване. Това ли е всичко? vince.esp: Първо на теб ще кажем, ако в този случай има нещо скрито! Kleim162: ОК. Ще потърся... Есперандийо затвори месинджъра с усмивка. Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|