Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| такива и сред персонала, така ли? – В крайна сметка ми е приятно да разговарям с вас... – За какво говорите, Юлиан? За кого се отнася всичко това? – А какво знаете вие, Диан? Какво открихте? – Ако ви го кажа, какво ми гарантира, че няма да го повторите другаде? Той избухна в ужасен неприятен смях. – О, хайде, хайде, Диан! Какво си мислехте? Че водим скапан филмов диалог? Че това наистина ме интересува? Вижте ме: няма да изляза никога оттук... Може да има земетресение, то няма да ми направи нито добро, нито зло, освен ако стените не се разцепят на две! – Вашата ДНК е намерена там, където е убит конят ― каза Диан. ― Знаехте ли го? – А вие откъде го знаете? – Няма значение. Знаехте ли това или не? Хиртман направи гримаса, подобна на усмивка. – Знам какво търсите ― каза той. ― Само че няма да го намерите тук. А отговорът на вашия въпрос е: аз знам всичко, Диан... Всичко, което става вън, и всичко, което става вътре... Успокойте се. Няма да кажа на никого за вашето посещение, но не съм сигурен дали господин Монд ще постъпи така... За разлика от мен той не е свободен в постъпките си... Там е парадоксът. А сега си вървете. Старшата сестра ще дойде след четвърт час... Вървете си. Бягайте от това място, Диан. Тук сте в опасност. СЕДНАЛ НА БЮРОТО СИ, ЕСПЕРАНДИЙО размишляваше. Хрумна му нещо, след като Мариса му се обади. Не спираше да мисли за споменатата същата сутрин сума от 135 000 долара. За какво беше похарчена? На пръв поглед нямаше нищо общо с разследването. Но после се сети за нещо... То бе толкова странно, че първоначално Есперандийо го отхвърли. Само че нещото продължаваше да стои загнездено в съзнанието му. Упорито. Какво му струваше да провери? В 11 часа вече се беше решил и потърси информация в компютъра си. А после вдигна телефона си. Първият човек, с когото се свърза, първоначално се оказа неотстъпчив и отказваше да му даде точен отговор. Такива въпроси не се разискваха по телефона дори с ченге. Когато обаче Есперандийо спомена сумата 135 000 долара, все пак получи потвърждение, че наистина приблизително такава е била уговорената сума. Възбудата на Есперандийо нарасна. През следващия половин час разговаря поне с шестима души. Всеки път отговорът беше един и същ. Не, няма нищо на посочената дата. Отново хрумването му се стори смешно и абсурдно. Та тези 135 000 можеха да са дадени за какво ли не! А после, когато проведе последния си разговор, БИНГО! Изслуша отговора на събеседника си и отново в съзнанието му се смесиха неверие и нарастваща възбуда. Ами ако е отгатнал правилно? Възможно ли е?! Някакъв тих вътрешен глас се опитваше да укроти ентусиазма му. Разбира се, можеше да се отнася за съвпадение. Само че той не му вярваше. Не точно на тази дата. Когато затвори телефона след последния си разговор, не можеше да дойде на себе си. Невероятно! С няколко телефонни обаждания бе дал на разследването значим тласък. Погледна часовника си. 16 часът и 50 минути. Понечи да се обади на Мартен, но се отказа. Трябваше му категорично потвърждение. Грабна телефона и трескаво набра още един номер. Този път държеше в ръцете си улика. – КАК СЕ ЧУВСТВАШ? – Не чак толкова ужасно... Циглер го гледаше изпитателно. Изглеждаше като него разтревожена. Медицински сестри влизаха и излизаха от стаята. Беше го прегледал лекар и му бяха направили куп рентгенови снимки. После го бяха довели в стаята на количка, макар че той бе в състояние да ходи. В коридора чакаше Ксавие, седнал на един стол. Циглер взе показанията му. Пред стаята стоеше жандармерист. Изведнъж вратата широко се отвори. – Какво е станало, боже мой?! ― изстреля Кати д’Юмиер, като влезе енергично в стаята и се приближи до леглото. Серваз се постара да бъда максимално кратък. – И не видяхте лицето му? – Не. – Сигурен ли сте? – Мога само да кажа, че беше як, набит. И че знае какво да направи, за да обезвреди някого. Кати д’Юмиер го изгледа продължително и мрачно. – Така не можем да продължаваме ― обърна се тя към Циглер. ― Ще зарежете всички случаи, които не са спешни, и ще включите целия си личен състав в разследването. Докъде стигнахме с Шапрон? – Бившата жена на Шапрон няма никаква представа къде се намира ― отговори Циглер. Серваз си спомни, че Ирен трябваше да отиде в Бордо, за да се срещне с бившата жена на кмета. – Как изглежда? – Буржоазка. Снобка с тен от ултравиолетова лампа. Прекалено гримирана. Серваз не можа да сдържи усмивката си. – Разпита ли я за бившия ѝ съпруг? – Да. Интересното е, че като заговорих за него, тя се затвори като мида. Каза само банални неща: за алпинизма, за политиката и приятелите, които обсебвали съпруга ѝ, за развода им по взаимно съгласие и как животът на двамата поел по различни пътища... Останах с впечатлението, че криеше най-главното... Серваз си спомни изведнъж за къщата на Шапрон: Стаите им бяха отделни... както на Грим и съпругата му... Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|