Лекции Берлин, 20. 10. 1910 до 16. 03. 1911 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев сканиран от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр. Духът на растителното царство

ЗАРАТУСТРА

Между кон­с­та­та­ци­ите на Духовната наука, на ко­ито мо­жах­ме да обър­нем вни­ма­ни­ето в те­че­ние на из­не­се­ни­те ве­че сказ­ки от то­зи цикъл, се на­ми­ра пре­ди всич­ко иде­ята за пов­та­ря­щи­те се зем­ни съществувания, т.е. она­зи днес мал­ко оби­ча­на и раз­би­ра­на идея за това, че в те­че­ние на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то вър­ху Земята чо­веш­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност

Именно при ед­на та­ка­ва личност, ка­къв­то е бил Заратустра, ко­ято във всичко, ко­ето е да­ла на човечеството, ко­ето е би­ло по­лу­че­но от нея, оча­ро­ва та­ка стран­но днеш­на­та епоха, мо­жем да видим, кол­ко го­ле­ми ста­ват раз­ли­чи­ята по от­но­ше­ние на ця­ло­то чо­веш­ко същество, ко­га­то взе­мем под вни­ма­ние раз­лич­ни­те епо­хи на човечеството. Един къ­сог­лед пог­лед мо­же лес­но да помисли: Какъвто е чо­ве­кът днес, как­то той мис­ли днес, чувствува, об­ра­зу­ва си представи, как­то днес чув­с­т­ву­ва морал- но, та­ка е чув­с­т­ву­вал той по съ­щес­т­во от­как­то съ­щес­т­ву­ва ка­то човек. Обаче Духовната на­ука ни по­каз­ва - то­ва из­пък­ва ве­че от дър­жа­ни­те до се­га сказ­ки и ще из­пък­не и от след­ва­щи­те -, че имен­но чо­веш­ки­ят ду­ше­-

Когато на­со­чим пог­лед вър­ху Заратустра, ние тряб­ва всъщ­ност да об­гър­нем съ­вър­ше­но от­да­ле­че­ни от на­ша­та епо­ха времена. Въпреки то­ва ня­кои но­ви из­с­лед­ва­ния счи­тат Заратустра за съв­ре­мен­ник на Буда и съг­лас­но те­зи из­с­лед­ва­ния той е жи­вял пре­ди шест или шест и по­ло­ви­на сто­ле­тия пре­ди явя­ва­не­то на Християнството на Земята. Но тук тряб­ва да от­бе­ле­жим съ­що зна­ме­на­тел­ния факт, че и про­уч­ва­ни­ята през пос­лед­ни­те години, прос­ле­дя­вай­ки вни­ма­тел­но всичко, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ка­то пре­да­ния вър­ху Заратустра, тряб­ва­ше да стиг­нат до констатацията, че все пак она­зи личност, ко­ято се крие зад име­то на Заратустра, на древ­ния ос­но­ва­тел на пер­сийс­ка­та религия, тряб­ва да бъ­де пос­та­ве­на много, мно­го сто­ле­тия пре­ди Буда. Древни гръц­ки пи­са­те­ли пос­то­ян­но об­ръ­щат вни­ма­ни­ето вър­ху това, че съ­щес­т­ву­ва­не­то на Заратустра тряб­ва да бъ­де пос­та­ве­но око­ло пет до шест хи­ля­ди го­ди­ни пре­ди Троянска- та война. От това, ко­ето офи­ци­ал­но­то из­с­лед­ва­не е от­к­ри­ло в мно­го об- ласти, мо­жем ве­че да нап­ра­вим извода: офи­ци­ал­но­то ис­то­ри­чес­ко из­с­лед­ва­не труд­но ще се ре­ши на това, оба­че нак­рая ще бъ­де при­ну­де­но от са­ми­те до­ку­мен­ти да приз­нае това, ко­ето гръц­ка­та наука, гръц­ко­то пре­да­ние е за­па­зи­ло вър­ху да­леч­на­та древ­ност на епо­ха­та на Заратустра. Изхождайки от сво­ите предпоставки, Духовната на­ука съ­що тряб­ва да пос­та­ви фак­ти­чес­ки жи­во­та на ос­но­ва­те­ля на пер­сийс­ка­та религия, на Заратустра, в та­ки­ва да­леч­ни ми­на­ли времена, как­то са сто­ри­ли то­ва ве­че гръц­ки­те пи­са­те­ли в древността. Но то­га­ва ние има­ме пра­во­то да обър­нем вни­ма­ни­ето на това, че щом Заратустра е жи­вял в све­та тол­ко­ва хи­ля­до­ле­тия пре­ди ид­ва­не­то на Християнството в света, той тряб­ва да се е на­ми­рал пред ед­но съ­вър­ше­но дру­го чо­веш­ко съзнание.

Смисълът на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то се със­тои в това, че от епо­ха на епо­ха спо­соб­нос­т­та на чо­ве­ка да виж­да в ду­хов­ния свят на­ма­ля­ва все по­ве­че и повече, за­що­то спо­соб­нос­ти­те се раз­ви­ват така, че ви­на­ги ед­на спо­соб­ност тряб­ва да бъ­де из­ку­пе­на за смет­ка на друга. Нашето днеш­но точ­но мислене, на­ша­та спо­соб­ност да си об­ра­зу­ва­ме представи, на­ша­та логика, всичко, ко­ето ние на­ри­ча­ме дви­га­тел­ни ко­ле­ле­та на на­ша­та кул­ту­ра и то на­й-­важ­ни­те дви­га­тел­ни колелета, не е съ­щес­т­ву­ва­ло в мина- лото. Това чо­ве­кът тряб­ва­ше да раз­вие ед­ва в она­зи епоха, ко­ято е и на­ша­та епоха, за смет­ка на древ­но­то яс­но­вид­с­ко със­то­яние на съзнанието.

Обаче това, през ко­ето хо­ра­та са ми­на­ли ис­то­ри­чес­ки и са из­пи­та­ли в сво­ето древно, то­ку що опи­са­но със­то­яние на съзнанието, е би­ло пре­ди времената, от ко­ито съ­щес­т­ву­ват външ­ни ис­то­ри­чес­ки съобщения. Зара- тустра съ­що жи­вее в ед­на епоха, за ко­ято ня­ма­ме ис­то­ри­чес­ки съобще- ния, ис­то­ри­чес­ки сведения, и Заратустра е ед­на от ве­ли­ки­те ръ­ко­во­де­щи личности, ко­ито са да­ли под­бу­ди за го­ле­ми­те кул­тур­ни нап­ре­дъ­ци на човечеството. Такива ръ­ко­во­де­щи лич­ност и тряб­ва ви­на­ги да чер­пят сво­ите поз­на­ния от това, ко­ето мо­жем да на­ре­чем озарение, пос­ве­ще­ние във вис­ши­те тай­ни на света, не­за­ви­си­мо от това, да­ли нор­мал­но­то чо­веш­ко съз­на­ние стои на та­зи или она­зи степен. И към оне­зи личности, ко­ито ще раз­г­ле­да­ме в те­че­ние на те­зи сказ­ки - Хермес, Буда, Мойсей - при­над­ле­жи и Заратустра. Той е жи­вял на­й-­мал­ко осем хи­ля­ди го­ди­ни пре­ди нас­то­ящия мо­мент в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то и великото, мощното, ко­ето е дал на чо­ве­чес­т­во­то от своя оза­рен дух, дъл­го вре­ме е мог­ло да се чув­с­т­ву­ва яс­но ка­то ед­но от на­й-­дейс­т­ве­ни­те кул­тур­ни бла­га на човечеството. Това мо­же да по­чув­с­т­ву­ва и днес онзи, кой­то наб­лю­да­ва по­-тай­ни­те те­че­ния в ця­ло­то раз­ви­тие на човечеството. Зарату- стра дейс­т­ви­тел­но при­над­ле­же­ше към онези, ко­ито мо­же­ха да из­жи­ве­ят в сво­ята ду­ша истини, мъдрости, възгледи, ко­ито бя­ха да­ле­че над нор­мал­но­то чо­веш­ко съз­на­ние на тях­но­то време. Той мо­же да из­жи­вее сле­до­ва­тел­но ис­ти­ни от свръх­се­тив­ни­те светове, от оне­зи об­лас­ти на свръх ­се­тив­ни­те светове, ко­ито сто­ят много, мно­го ви­со­ко над това, ко­ето нор­мал­но­то чо­веш­ко­то съз­на­ние от не­го­во вре­ме мо­же­ше да вижда. Такива ис­ти­ни има­ше да пре­да­де на сво­ите се­бе­по­доб­ни от она­зи страна, къ­де­то по­-къс­но се раз­ши­ри пер­сийс­ка­та империя.

Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем сега, как­во оз­на­ча­ва Заратустра за човечество- то, тряб­ва да бъ­дем на­яс­но вър­ху въпроса, че той има­ше да пре­да­де оп­ре­де­лен вид светоглед, оп­ре­де­лен вид раз­би­ра­не на све­та на оп­ре­де­ле­на част на човечеството, на ед­на съв­сем оп­ре­де­ле­на част от хората, до­ка­то дру­ги чо­веш­ки течения, дру­ги народи, дру­ги об­лас­ти на чо­ве­чес­т­во­то има­ха да вне­сат в об­ща­та кул­ту­ра на чо­ве­чес­т­во­то друг вид светоглед. И
лич­нос­т­та на Заратустра е за­то­ва ин­те­рес­на за нас, за­що­то той жи­ве­еше сред един народ, сред ед­на об­ласт на народите, ко­ято на юг се сблъс­к­ва­ше не­пос­ред­с­т­ве­но с дру­га об­ласт на народ, кой­то има­ше да да­ри на чо­ве­чес­т­во­то ду­хов­ни блага, ду­хов­ни те­че­ния по съ­вър­ше­но друг начин. Насочвайки на­шия пог­лед към оне­зи древ­ни вре­ме­на ние на­ми­ра­ме на зе­мя­та на древ­на Индия оне­зи народи, чи­ито по­том­ци по­-къс­но ви­дя­ха меж­ду се­бе си пев­ци­те на Ведите. И на се­вер от та­зи област, вър­ху ко­ято се бе­ше раз­п­рос­т­ра­ни­ло ве­ли­ко­то уче­ние за Брахма, има­ме она­зи об­ласт на един народ, ко­ято бе­ше про­ник­на­та от мо­гъ­щия им­пулс на Зара- тустра. Обаче по оп­ре­де­лен на­чин това, ко­ето Заратустра има­ше да да­де на света, се раз­ли­ча­ва­ше ос­нов­но от това, ко­ето Учителите, ръ­ко­вод­ни­те Личности има­ха да да­дат на древ­ни­те индийци, ко­ето след то­ва бе за­па­зе­но в пле­ни­тел­ни­те пес­ни на Ведите, в дъл­бо­ка­та фи­ло­со­фия Веданта и ко­ето още има сво­ите от­з­ву­ци в ед­но пос­лед­но ве­ли­ко проб­ляс­ва­не в от­к­ро­ве­ни­ето на ве­ли­кия Буда.

Ние мо­жем да раз­бе­рем раз­ли­ка­та меж­ду това, ко­ето из­ле­зе от те­че­ни­ето на древ­на Индия и от те­че­ни­ето на Заратустра са­мо тогава, ко­га­то взе­мем предвид, че чо­ве­кът мо­же да дой­де в об­лас­т­та на свръх­се­тив­ния свят от две страни. В те­че­ние на те­зи сказ­ки ние го­во­рих­ме ве­че вър­ху въпроса, как мо­же да се из­диг­не чо­век в ду­хов­ния свят. Съществуват са­мо две възможности, чрез ко­ито чо­век мо­же да из­диг­не си­ли­те на сво­ята душа, спо­соб­нос­ти­те на сво­ето вът­реш­но съ­щес­т­во над нор­мал­но­то със- тояние, за да мо­же да се из­диг­не от се­тив­ния свят в свръхсетивния. Единият път е този, чрез кой­то чо­век все по­ве­че и по­ве­че сли­за вът­ре в сво­ята душа, вглъ­бя­ва се в соб­с­т­ве­на­та душа; дру­гия път мо­жем да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме с това, ка­то кажем: той во­ди чо­ве­ка над това, ко­ето е раз­п­рос­т­ря­но око­ло нас ка­то ки­лим на фи­зи­чес­кия се­ти­вен свят. И по два­та пъ­тя се сти­га в об­лас­т­та на свръх­се­тив­ния свят. Когато за­дъл­бо­чим в ед­но ин­тим­но вът­реш­но из­жи­вя­ва­не всичко, ко­ето има­ме в ду­ша­та ка­то вът­реш­ни стойнос­ти на чувствата, ка­то цен­нос­ти на пред­с­та­ви­те и иде- ите, нак­рат­ко ка­за­но всичко, ко­ето има­ме ка­то им­пул­си в душата, ко­га­то та­ка да се ка­же все по­ве­че и по­ве­че вли­за­ме в са­ми­те нас, та­ка що­то си­ли­те на на­ша­та вът­реш­ност ста­ват все по­-мощ­ни и по­-мощ­ни -, то­га­ва ние мо­жем да се по­то­пим ня­как­си мис­тич­но вът­ре в нас и да про­ник­нем през това, ко­ето в са­ми­те нас при­над­ле­жи на фи­зи­чес­кия свят, до онова, ко­ето е съ­щин­с­ка­та яд­ка на на­ше­то ду­хов­но­-ду­шев­но същество, ко­ято яд­ка пре­ми­на­ва от ед­но въп­лъ­ще­ние в дру­го и пред­с­тав­ля­ва непреход- ното, веч­но­то в нас в срав­не­ние с преходното. Тогава ние про­ник­ва­ме в ду­хов­ния свят на на­ша­та соб­с­т­ве­на вътрешност. Прониквайки през бу­ло­то на на­ша­та соб­с­т­ве­на вътрешност, про­ник­вай­ки през това, ко­ето жи­вее в нас ка­то желания, страс­ти и вът­реш­ни ду­шев­ни из­жи­вя­ва­ния и

Но съ­що така, ко­га­то от дру­га стра­на раз­ви­ем оне­зи сили, ко­ито не са­мо гле­дат външ­ния свят и виж­дат цветове, чу­ват звуци, при­емат външ­ни впе­чат­ле­ния на топ­ли­на и студенина, а ук­реп­нем на­ши­те ду­хов­ни си­ли така, че да мо­гат да про­ник­нат зад цветовете, зад звуците, зад топ­ли­на­та и сту­де­ни­на­та и дру­ги­те се­тив­ни впечатления, ко­ито се прос­ти­рат ка­то един ки­лим око­ло нас, то­га­ва силите, ко­ито са ук­реп­на­ли в на­ша­та душа, про­ник­ват зад бу­ло­то на външ­ния свят в свръх­се­тив­но­то царство, ко­ето се прос­ти­ра в безкрайността, бих­ме мог­ли да ка­жем в без­к­рай­ни­те далечини.

Така съ­щес­т­ву­ва един път, кой­то мо­жем да на­ре­чем мистичен, а съ­щес­т­ву­ва и един друг път, кой­то про­ник­вай­ки през бу­ло­то на се­тив­но­то во­ди в ши­ри­ни­те на Космоса, ко­йто мо­жем да на­ре­чем съ­щин­с­кия духов- нонаучен път. Но те­зи два пъ­тя всич­ки ве­ли­ки ду­хов­ни лич­нос­ти са сти- г­на­ли до ис­ти­ни­те и откровенията, ко­ито има­ха да внед­рят в хо­ра­та ка­то кул­ту­рен напредък. Но в древ­ни вре­ме­на раз­ви­ти­ето на хо­ра­та е би­ло такова, че са­мо оп­ре­де­лен на­род мо­же­ше да по­лу­чи те­зи ве­ли­ки от­к­ро­ве­ния са­мо по един от те­зи пътища. Едва от времето, ко­га­то са жи­ве­ли древ­ни­те гърци, в ко­ето пос­ле се па­да съ­що и изгревът, раж­да­не­то на Християнството, две­те те­че­ния се сли­ват ня­как­си и се прев­ръ­щат все по­ве­че в ед­но единно кул­тур­но течение. Когато днес го­во­рим за вли­за­не­то във вис­ши­те светове, ние го­во­рим така, че този, кой­то ис­ка да про­ник­не го­ре в свръх­се­тив­ни­те светове, раз­ви­ва до из­вес­т­на сте­пен в сво­ята ду­ша и два­та ви­да сили, как­то си­ли­те за мис­тич­ния път в соб­с­т­ве­на­та вътрешност, та­ка и те­зи за ду­хов­но­на­уч­ния път, във външ­ния свят. Днес два­та пъ­тя не се раз­ли­ча­ват стро­го по­меж­ду си, за­що­то са­ми­ят сми­съл на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то е такъв, че приб­ли­зи­тел­но в епохата, в ко­ято са жи­ве­ли древ­ни­те гърци, те­зи две те­че­ния тряб­ва­ше да се слеят: пътят, кой­то по­лу­ча­ва сво­ите от­к­ро­ве­ния чрез мис­тич­но­то по­то­пя­ва­не в соб­с­т­ве­на­та вътрешност, и пътят, кой­то по­лу­ча­ва сво­ите от­к­ро­ве­ния чрез ук­реп­ва­не­то на ду­хов­ни­те си­ли во­де­щи на­вън във ве­ли­кия Космос. Обаче пре­ди епо­ха­та на гърците, пре­ди раж­да­не­то на Хри- стиянството бе­ше така, че те­зи две въз­мож­нос­ти бя­ха раз­п­ре­де­ле­ни на раз­лич­ни на­ро­ди и те ни се явя­ват - прос­т­ран­с­т­ве­но не­пос­ред­с­т­ве­но гра­ни­че­щи ед­на с дру­га - през вре­ме­на­та мно­го пре­ди гръц­ка­та кул­ту­ра и пре­ди Християнството в ин­дийс­ка­та култура, ко­ято е на­ме­ри­ла своя из­раз във Ведите, и в кул­ту­ра­та на Заратустра, раз­ви­ла се по на север. Защото всичко, на ко­ето се удив­ля­ва­ме в ин­дийс­ка­та култура, ко­ето е на­ме­ри­ло своя из­раз съ­що и у Буда, е пос­тиг­на­то чрез вът­реш­но вглъбя-
ване, чрез от­в­ръ­ща­не на пог­ле­да от външ­ния свят, чрез умър­т­вя­ва­не на око­то за се­тив­ни­те цветове, на ухо­то за се­тив­ни­те звуци, на външ­ни­те ор­га­ни за ки­ли­ма на се­тив­ния свят въ­об­ще и чрез ук­реп­ва­не на вът­реш­ни­те ду­шев­ни сили, за да мо­же да се про­ник­не на­до­лу до Брахман, в ко­го­то чо­ве­кът се чув­с­т­ву­ва ед­но с това, ко­ето за ви­на­ги тъ­че ка­то вът­реш­ност на света. От то­ва са про­из­лез­ли уче­ни­ята на древ­ни­те све­ще­ни Риши, ко­ито жи­ве­ят по­-на­та­тък по­ети­чес­ки във Ведите, ко­ито про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят във фи­ло­со­фи­ята Веданта и в Будизма. От дру­гия път е про­из­ля­зъл Заратустризмът.

Заратустра е пре­дал на сво­ите уче­ни­ци тайната, как мо­гат да бъ­дат засилен, ук­ре­пе­ни чо­веш­ки­те поз­на­ва­тел­ни сили, чо­веш­ки­те поз­на­ва­тел­ни способности, за да про­ник­нат през бу­ло­то на външ­ния се­ти­вен свят. Заратустра не уче­ше как­то Учителите на Индия: Отвърнете пог­ле­да от цветовете, от звуците, от външ­ни­те се­тив­ни впе­чат­ле­ния и тър­се­те пъ­тя към ду­хов­но­то са­мо чрез по­то­пя­ва­не вът­ре във ва­ша­та душа! - а той казваше: Укрепете поз­на­ва­тел­ни­те спо­соб­нос­ти така, че да мо­же­те да гле­да­те на­вън всичко, ко­ето жи­вее ка­то рас­те­ние и животно, ко­ето жи­вее във въз­ду­ха и водата, в пла­нин­с­ки­те ви­со­чи­ни и в дъл­би­ни­те на долините! Гледайте то­зи свят! Както знаем, за уче­ни­ка на ин­дийс­ка­та мис­ти­ка то­зи свят бе­ше са­мо майя, илюзия, за да на­со­чи той своя пог­лед там, къ­де­то ще на­ме­ри Брахман. Заратустра уче­ше сво­ите ученици, че те не тряб­ва да от­в­ръ­щат своя пог­лед от то­зи свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, къ­де­то във външ­ния свят виж­да­ме се­тив­но­-фи­зи­чес­ки изяви, зад тях - из­вън нас - дейс­т­ву­ва и тъ­че не­що духовно! Този е дру­ги­ят път. По един зна­ме­на­те­лен на­чин през епо­ха­та на Гърция и два­та пъ­тя се съединяват. И по­не­же в познанието, ко­ето по от­но­ше­ние на ду­хов­но­то про­ник­ва­ше дейс­т­ви­тел­но по­-дъл­бо­ко от­кол­ко­то в на­ше вре- ме, ко­га­то сме стиг­на­ли та­ка блес­тя­що далече, по­не­же в поз­на­ни­ето всич­ко се из­ра­зя­ва чрез образи, ко­ито са пре­ми­на­ли в митовете, ние съ­що намираме, как две­те те­че­ния - единият, мис­тич­ни­ят в соб­с­т­ве­на­та вътрешност, и дру­ги­ят на­вън в Космоса - са се сле­ли в гръц­ка­та култу- ра, срещ­на­ли са се и са би­ли кул­ти­ви­ра­ни едновременно. Това се из­ра­зя­ва във факта, че еди­ни­ят път е бил кръс­тен на име­то на бо­га Дионисий, то­зи пъ­лен с тайн­с­т­ве­ност бог, кой­то мо­же да бъ­де намерен, ко­га­то чо­век се по­то­пя­ва все по­ве­че и все по­-дъл­бо­ко и по­-дъл­бо­ко в сво­ята вът­реш­ност и на­ми­ра там оно­ва съм­ни­тел­но подчовешко, ко­ето по­-ра­но не е имал, от ко­ето пър­во се е раз­вил и е ста­нал човек. То е това, ко­ето още непречистено, още полуживотинско, е би­ло кръс­те­но на име­то на Дио- нисий. Обаче това, ко­ето зас­та­ва сре­щу нас, ко­га­то об­г­ръ­ща­ме с пог­лед света, ко­га­то гле­да­ме ду­хов­но това, ко­ето зас­та­ва фи­зи­чес­ки сре­щу нас за на­ши­те сетива, то е би­ло кръс­те­но с име­то Аполон. Ето за­що в те­че­-

Твърде зна­ме­на­тел­но е - и то­ва при­над­ле­жи към мно­го­то загадки, ко­ито въз­ник­ват за мис­ли­те­ля -, че Нитцше е имал ед­но пред­чув­с­т­вие за това, но ни­що повече, и обос­но­вал в сво­ята пър­ва кни­га "Раждането на тра­ге­ди­ята от ду­ха на музиката", че в древ­на Гърция то­зи кръг не вяр­ва­щи­те в Дионисий и на вяр­ва­щи­те в Аполон се сре­щат ка­то ду­хов­но­-на­уч­но и ка­то мис­тич­но течение.

Интересно е се­га да се види, как дейс­т­ви­тел­но Заратустра е учил на­й-­го­ле­ми под­роб­нос­ти сво­ите уче­ни­ци и с то­ва ця­ла­та култура, ко­ято из­хож­да от него, че зад всич­ко се­тив­но тряб­ва да се виж­да Духът. Тук важ­но­то е, че не е дос­та­тъч­но ко­га­то се казва: Пред нас се прос­ти­ра се­тив­ни­ят свят, а зад не­го тъ­че Божествено-Духовното. В та­ко­ва ед­но из­каз­ва­не и раз­би­ра­не чо­век се чув­с­т­ву­ва ка­то не­що мно­го важно, но с то­ва той ра­бо­ти са­мо опи­рай­ки се на един общ пантеизъм. Той мисли, че ве­че е нап­ра­вил нещо, ко­га­то казва: Зад всич­ко се­тив­но тъ­че не­що духовно, не­що Божествено - т.е. до­пус­ка не­що неясно, мъг­ли­во ду­хов­но зад всич­ки фи­зи­чес­ки явления. Един чо­век ка­то Заратустра, кой­то дейс­т­ви­тел­но се бе­ше из­диг­нал в ду­хов­ния свят, не го­во­ре­ше на сво­ите уче­ни­ци и на своя на­род по един та­къв не­ясен и мъг­лив начин. А той показваше: Ка- кто от­дел­ни­те се­тив­ни яв­ле­ния се различават, как­то ед­но­то е по-важно, дру­го­то по-маловажно, та­ка е и духовното, ко­ето се на­ми­ра зад сетивно- то, съ­от­вет­но на от­дел­ни­те яв­ле­ния то е ту по-важно, ту по-маловажно. Той по­соч­ва­ше след това, че зад фи­зи­чес­ко­то Слънце, ко­ето - чис­то по от­но­ше­ние на фи­зи­чес­кия въз­г­лед за на­ша­та све­тов­на сис­те­ма - е нап­ри­мер из­точ­ник на все­ки живот, на всич­ки яв­ле­ния и дейности, Заратустра сочеше, че зад то­ва фи­зи­чес­ко Слънце се крие на духовния център духовния живот, до­кол­ко­то то­зи ду­хо­вен жи­вот пър­во ни засяга.

Ако бих­ме пре­да­ли с прос­ти ду­ми това, ко­ето ис­ка­ше да обяс­ни на сво­ите уче­ни­ци в убе­ди­тел­ни учения, Заратустра казваше: Вижте как чове- кът, кой­то стои пред нас, не е са­мо фи­зи­чес­ко тяло, за­що­то то­ва тя­ло е са­мо вън­шен из­раз на Духа. Но как­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло е са­мо изява, откровение, крис­та­ли­за­ция на ду­хов­ния човек, та­ка и Слънцето, ко­ето

Тук ние виждаме, как въз­г­ле­дът на ве­ли­кия Заратустра мо­же­ше съ­що да се пре­вър­не от ед­но уче­ние в ед­но съ­дър­жа­ние на усещанията, на чув- ствата. Благодарение на то­ва той мо­же­ше да до­ве­де сво­ите уче­ни­ци та­ка далече, че да мо­же да им обясни: Вие ка­то хо­ра има­те вът­ре в се­бе би един прин­цип на усъвършенствуване, кой­то ви казва: ка­къв­то и да съм аз се­га - прин­ци­път на усъ­вър­шен­с­т­ву­ва­не­то в ме­не ще дейс­т­ву­ва така, че ка­то чо­век аз ще се из­диг­на все по­-ви­со­ко и по-високо. Обаче в та­зи вът­реш­ност ра­бо­тят во­де­щи­те към не­съ­вър­шен­с­т­во нак­лон­нос­ти и инстинкти, лъ­жа­та и измамата. Това, ко­ето се на­ми­ра по то­зи на­чин в човека, то е разпростряно, раз­ши­ре­но ка­то Принцип на усъвършенству- ването, кой­то тряб­ва да до­не­се в све­та все по­-вис­ши и по-висши, все по­-мъд­ри и по­-мъд­ри със­то­яния на съвършенство: прин­ци­път на Ахура Маздао. Срещу то­зи Принцип нав­ся­къ­де вън в све­та во­ди пър­во бор­ба това, ко­ето до­на­ся несъвършенство, ко­ето вна­ся злото, сян­ка­та в Свет-

Както човекът, кой­то об­г­ръ­ща с пог­лед са­мо сетивното, се на­ми­ра пос­та­вен със сво­ите фи­зи­чес­ки про­це­си в це­лия ми­ров про­цес и - да­же ко­га­то мис­ли материалистично, но са­мо за­поч­ва да чув­с­т­ву­ва - мо­же да има един све­щен страх, ед­но све­ще­но благоговение, ко­га­то нап­ри­мер на­уча­ва чрез спек­т­рал­на­та анализа: съ­щи­те вещества, ко­ито съ­щес­т­ву­ват тук на Земята, съ­щес­т­ву­ват и на на­й-­да­леч­ни­те звезди, - та­ка се е чув­с­т­ву­вал чо­ве­кът в сми­съ­ла на Заратустризма по­то­пен със сво­ята ду­хов­на част в Духа на це­лия свят, чув­с­т­ву­ва­ше се ро­ден от то­зи Дух. Именно в то­ва се със­тои пъл­но­то зна­че­ние на ед­но та­ко­ва учение.

Но то­ва уче­ние не ос­та­ва­ше не­що отвлечено, напротив, то ста­ва­ше не­що на­пъл­но конкретно. За днеш­на­та епоха, да­же ко­га­то хо­ра­та имат из­вес­т­но чув­с­т­во за духовното, ко­ето се на­ми­ра зад сетивното, е труд­но да нап­ра­вим разбираемо, как един дейс­т­ви­тел­но ду­хов­но­-на­учен све­тог­лед не се нуж­дае са­мо от ед­на един­на цен­т­рал­на - ду­хов­на Сила. Но как­то тряб­ва да раз­ли­ча­ва­ме от­дел­ни­те при­род­ни си­ли - топлина, светлина, хи­ми­чес­ки си­ли и т.н.-, та­ка и в све­та на ду­хов­но­то тряб­ва да раз­ли­ча­ва­ме не са­мо един еди­нен Дух, кой­то с то­ва съв­сем не се отрича, но и по­-нис­ши ду­хов­ни сили, ду­хов­ни "по­мощ­ни сили", чи­ято об­ласт е по­-тяс­но ог­ра­ни­че­на в срав­не­ния с об­лас­т­та на все­об­х­ва­ща­щия Дух. Така и Зара- тустра уче­ше сво­ите ученици, че ос­вен то­зи об­г­ръ­щащ всич­ко Ормузд съ­щес­т­ву­ват и служители, ду­хов­ни същества, ко­ито слу­жат на Ормузд. Но пре­ди да сле­зем до те­зи слу­же­щи ду­хов­ни Същества, ис­ка­ме да обър­нем вни­ма­ни­ето вър­ху нещо, а имен­но вър­ху това, че то­зи въз­г­лед на Заратустра не е прос­то един дуализъм, прос­то ед­но уче­ние за два свята, ед­но уче­ние за све­та на Ормузд и за све­та на Ариман; но то е ед­но та­ко­ва учение, ко­ето казва, че на ос­но­ва­та на те­зи две ми­ро­ви те­че­ния стои не­що единно, ед­на един­на Сила, ед­на един­на власт, от ко­ято про­из­хож­да цар­с­т­во­то на Светлината как­то и цар­с­т­во­то на Сянката, цар­с­т­во­то на Ормузд, как­то и цар­с­т­во­то на Ариман. Много труд­но е да пре­диз-­
ви­ка­ме ед­но по­ня­тие за това, ко­ето Заратустра е виж­дал ка­то не­що един­но зад Ормузд и Ариман, за ко­ето още гръц­ки­те пи­са­те­ли ни казва- ха, че пер­сий­ци­те са го обо­жа­ва­ли ка­то не­що жи­ве­ещо в Единност, и ко­ето Заратустра на­ри­ча­ше "Зеруане акарене", т.е. това, ко­ето стои зад Светлината. Чрез как­во мо­жем да си съз­да­дем ед­но по­ня­тие за това, ко­- ето Заратустра и уче­ни­ето на Заратустра раз­би­ра под "Зеруане акарене" или "Зеруане акарана"?

Нека си пред­с­та­вим про­ти­ча­не­то на развитието. Трябва да си предста- вим, че раз­ви­ти­ето към бъ­де­ще­то про­ти­ча така, що­то съ­щес­т­ва­та ста­ват все по­-съ­вър­ше­ни и по-съвършени. Така що­то ко­га­то пог­леж­да­ме в бъдещето, ние все по­ве­че виж­да­ме бля­съ­ка на цар­с­т­во­то на Светлината, на Ормузд. Когато на­соч­ва­ме пог­лед в миналото, ние виж­да­ме как там се на­ми­рат силите, ко­ито с вре­ме­то тряб­ва да прес­та­нат да съществуват, ко­ито тряб­ва да бъ­дат превъзмогнати, победени, та­ка що­то ние пог­леж­да­ме там в про­тив­ни­те на Ормузд сили, в ари­ма­ни­чес­ки­те сили. А се­га тряб­ва да си представим, че то­зи пог­лед как­то в бъ­де­ще­то та­ка и в ми­на­ло­то во­ди към съ­ща­та точка. Това е ед­на представа, ко­ято за съв­ре­мен­ния чо­век е твър­де труд­но да си я създаде. Нека си пред­с­та­вим един кръг: ко­га­то от на­й-­дол­на­та точ­ка вър­вим по ед­на­та страна, ние сти­га­ме до сре­щу­по­лож­на­та точ­ка горе, ако вър­вим по дру­га­та страна, сти­га­ме пак до съ­ща­та точ­ка горе. Ако взе­мем един по­-го­лям кръг, тряб­ва да из­вър­вим един по­-дъ­лъг път и с то­ва дъ­га­та ста­ва все по­-п­лос­ка и по-плоска. Но ние мо­жем да нап­ра­вим кръ­га все по­-го­лям и по-голям, то­га­ва кра­ят ще бъ­де този, че кръ­го­ва­та ли­ния се прев­ръ­ща в пра­ва линия: то­га­ва пъ­тят оти­ва към ед­на стра­на в без­к­райнос­т­та и към дру­га­та стра­на също. Но мал­ко пре­ди това, ко­га­то не оти­ва­ме та­ка далече, ко­га­то не пра­вим кръ­га тол­ко­ва голям, тогава, ако бих­ме вър­ве­ли към ед­на­та как­то и към дру­га­та страна, ние бих­ме стиг­на­ли до ед­на и съ­ща точка. Защо тогава, ко­га­то кръ­гът се уве­ли­ча­ва тол­ко­ва много, че ок­ръж­на­та ли­ния ста­ва плоска, прев­ръ­ща се в пра­ва линия, да не ва­жи съ­що­то нещо? То- гава ед­на­та точ­ка в без­к­райнос­т­та тряб­ва да бъ­де същата, до ко­ято се сти­га и от дру­га­та страна. И ако чо­век би мо­гъл да по­дър­жа тол­ко­ва дъл­го сво­ето дихание, той би тряб­ва­ло да мо­же да вър­ви по ед­на­та стра­на и да се вър­не об­рат­но по дру­га­та страна. Това значи: За ед­на пред­с­та­ва об­г­ръ­ща­ща без­к­райнос­т­та има на ос­но­ва­та ед­на линия, ко­ято и към две­те стра­ни оти­ва в безкрайността, но ко­ято всъщ­ност е ед­на кръ­го­ва линия.

Това, ко­ето аз об­ри­су­вах се­га ка­то ед­на от­в­ле­че­ност пред ва­шия поглед, във въз­г­ле­да на Заратустра то стои на ос­но­ва­та на това, ко­ето той е раз­би­рал под Заруана акарана. Ние пог­леж­да­ме - по вре­ме - към ед­на­та стра­на в бъдещето, а към дру­га­та стра­на в миналото; оба­че вре­ме­то се
зат­ва­ря в кръг, са­мо че то­ва зат­ва­ря­не ста­ва в безкрайността. И в та­зи на­ми­ра­ща се­бе си змия на веч­нос­т­та - ко­ято мо­же да бъ­де пре­об­ра­зе­на чрез змията, ко­ято за­хап­ва соб­с­т­ве­на­та си опаш­ка - е втъ­ка­на как­то си­ла­та на Светлината, ко­ято блес­ти все по­-с­вет­ло и по-светло, ко­га­то гле­да­ме към ед­на­та страна, та­ка и си­ла­та на Тъмнината, ко­ято ни се явя­ва все по­-тъм­на и по­-тъм­на към дру­га­та страна. И ко­га­то са­ми­те ние сто­им по средата, ние има­ме Светлина и Сянка - Ормузд и Ариман сме­се­ни един в друг. Всичко е втъ­ка­но в на­ми­ра­щия се­бе си, без­к­ра­ен по­ток на времето: Заруана акарана.

По-нататък не­що дру­го за то­зи све­тог­лед е това, че то взе­ма­ше не­ща­та сериозно, те­зи не­ща от ко­ито той изхождаше, че той не са­мо каз­ва­ше мъгливо: там навън, зад не­ща­та на се­тив­ния свят, ко­ито пра­вят впе­чат­ле­ние на на­ши­те очи, на на­ши­те уши и на дру­ги­те ор­га­ни на сетивата, се на­ми­ра Духът, но дейс­т­ви­тел­но в това, ко­ето виждаше, той поз­на­ва­ше пис­ме­ни­те зна­ци на Духа или на ду­хов­ни­те светове. Ние взе­ма­ме нап­ри­мер ня­кой из­пи­сан лист, виж­да­ме вър­ху не­го бук­ви­те и ги съ­че­та­ва­ме в думи, но ако ис­ка­ме да сто­рим това, ние тряб­ва пър­во да сме на­учи­ли нещо, а имен­но да четем. Който не мо­же това, той ни­ко­га не мо­же да че­те Заратустра, а са­мо виж­да оп­ре­де­ле­ни знаци, ко­ито мо­же да прос­ле­ди със своя поглед. Но той мо­же да че­те Заратустра ед­ва тогава, ко­га­то раз­би­ра да свърже, да съ­еди­ни те­зи зна­ци съ­об­раз­но това, ко­ето но­си в сво­ята душа. Зад това, ко­ето е в се­тив­ния свят, осо­бе­но в начина, по кой­то звез­ди­те се съ­еди­ня­ват в ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во на групи, Заратустра виж­да­те ед­на та­ка­ва пис­ме­ност от знаци. Както ние има­ме бук­ви­те вър­ху хартията, та­ка в това, ко­ето ни за­оби­ка­ля в прос­т­ран­с­т­во­то в се­тив­ния свят, той виж­да­ше не­що ка­то бук­ви на ду­хов­ни­те светове, ко­ито ни говорят. И съ­щес­т­ву­ва­ше изкуството, спо­ред ко­ето мо­же­ше да се про­ник­не в ду­хов­ния свят и да се че­тат и тъл­ку­ват знаците, ко­ито ни са да­де­ни чрез под­реж­да­не­то на звездите, по дви­же­ни­ето и под­реж­да­не­то на звез­д­ни­те све­то­ве да се разчита, как Духовете за­пис­ват вън в Космоса сво­ите де­ла на ду­хов­но твор­чес­т­во в пространството. Това бе­ше имен­но важ­но­то за Заратустра и за не­го­ви­те ученици. За тях бе­ше осо­бе­но ва­жен един пис­мен знак: Че Ахура Маздао вър­ши сво­ите тво­ре­ния и сво­ите от­к­ро­ве­ния в све­та чрез това, че има да опи­ше при­вид­но в сми­съ­ла на на­ша­та Астрономия един кръг в не­бес­но­то пространство. Това опис­ва­не на един кръг ста­на из­раз за един пис­мен знак, кой­то Ахура Маздао или Ормузд изя­вя­ва на хората, за да покаже, как той действува, как той пос­та­вя сво­ите де­ла в ця­ла­та връз­ка на света. Тук важ­но­то беше, че Заратустра мо­жа да обър­не вни­ма­ни­ето вър­ху факта: Кръгът на живот- ните, Зодиакът е ед­на зав­ръ­ща­ща се в се­бе си линия, един из­раз на зав­ръ­ща­що­то се в са­мо­то се­бе си време. В на­й-­вис­шия сми­съл на ду­ма­та

Но чрез как­во Ормузд, кой­то се счи­та ка­то свет­ла­та част на Зодиака, на Заруана акарана, и чрез как­во Ариман, тъм­на­та част на Зодиака, из­ра­зя­ват начина, по кой­то те дейс­т­ву­ват вър­ху Земята?

По друг на­чин дейс­т­ву­ва Слънцето сутрин, по друг на­чин на обед. Като се из­ди­га от Овен до Телец, ка­то от­но­во слиза, не­го­ви­те лъ­чи дейс­т­ву­ват различно; по друг на­чин дейс­т­ву­ват те през лятото, по друг на­чин през зимата, раз­лич­но дейс­т­ву­ват те от все­ки зо­ди­ака­лен знак. Така за Заратустра дейс­т­ви­ята на Ормузд от раз­лич­ни посоки, ко­ито са сим­во­ли­зи­ра­ни чрез на­ми­ра­не­то на Слънцето в раз­лич­ни­те звез­д­ни знаци, т.е. раз­лич­ни­те по­со­ки на дейс­т­ви­ята на Ормузд се прев­ръ­щат в оне­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито са един вид служители, си­но­ве на Ормузд, ко­ито из­пъл­ня­ват това, ко­ето той нарежда: то­ва са "Амшаспандите" или "Аме- ша-Спентас", ко­ито са та­ка да се ка­же под Ормузд и имат сво­ята спе­ци­ал­на дейност. Докато Ормузд из­пъл­ня­ва ця­ла­та дейност на цар­с­т­во­то на Светлината, Амшаспандите из­пъл­ня­ват спе­ци­ал­ни­те дейности, ко­ито се из­ра­зя­ват чрез све­те­не­то на Слънцето от Овен, от Телец, от Рака и т.н. Дейността на Ормузд се из­ра­зя­ва чрез ця­ло­то све­те­не на Слънцето през всич­ки свет­ли зо­ди­акал­ни зна­ци - от Овен до Везните или до Скорпион. Така в сми­съ­ла на Заратустра ние мо­жем да ка­жем по-нататък: Ариман дейс­т­ву­ва един вид ка­то че през Земята от тъм­ни­на­та и има там сво­ите служители, ко­ито са про­тив­ни­ци на доб­ри­те Гении, на доб­ри­те Духове, ко­ито сто­ят до Ормузд. По то­зи на­чин Заратустра е раз­ли­ча­вал фак­ти­чес­ки два­на­де­сет раз­лич­ни ду­хов­ни Същества, ко­ито са слу­жи­те­ли­те - от ед­на стра­на шест съ­от­вет­но се­дем на Ормузд, от дру­га стра­на шест
съ­от­вет­но пет на Ариман. Тези два­на­де­сет ду­хов­ни Същества са сим­во­ли­зи­ра­ни ка­то доб­ри или ка­то зли Гении или под­чи­не­ни Духове, Аме- ша-Спентас, спо­ред това, да­ли Слънцето из­п­ра­ща сво­ите лъ­чи от свет­ли­те или от тъм­ни­те зо­ди­акал­ни знаци. Тези слу­же­щи на Ормузд Духо- ве е раз­би­рал Гьоте например, ко­га­то в на­ча­ло­то на сво­ята тра­ге­дия "Фауст", в "Пролог на небето" казва:
Но вий, че­да на райс­ки­те селения,

На Божеството ис­тин­с­ки деца,

За кра­со­та­та жи­ва и нет­лен­на

Разкрийте с обич сво­ите сър­ца -

Това, ко­ето веч­но се развива,

Душата ви с лю­бов да осени,

А туй, ко­ето чез­не променливо,

Вий с ми­съл за­па­зе­те в бъ­де­щи­те дни.

Това, ко­ето Заратустра мис­ли та­ка - не по един общ, от­в­ле­чен начин, а на­пъл­но кон­к­рет­но - ка­то Сили ор­га­ни­зи­ра­щи света: Ормузд и Ариман,

По то­зи на­чин фак­ти­чес­ки на­ше­то вре­ме се свър­з­ва по един твър­де осо­бен на­чин от­но­во с това, ко­ето Заратустра е мо­гъл да да­де на хо­ра­та ка­то ед­но те­че­ние към това, ко­ето е раз­п­рос­т­ря­но зад ки­ли­ма на се­тив­ния свят. Разбира се той го е дал в не­го­вия ду­хо­вен първообраз. Това е осо­бе­но го­ля­мо­то зна­че­ние на уче­ни­ето на Заратустра. След ка­то из­вес­т­но вре­ме се е вля­ло в стре­мя­щи­те се нап­ред хо­ра чрез ед­ни или дру­ги фер­мен­ти на кул­ту­ра­та и след то­ва за из­вес­т­но вре­ме се е оттеглило, слу­чи се така, че днес от­но­во има ед­но пред­по­чи­та­ние на мис­тич­но­то течение, как­то винаги, след ка­то през гръц­ка­та епо­ха два­та пъ­тя се бя­ха съ­еди­ни­ли в ду­хов­ния свят, хо­ра­та има­ха ед­но пред­по­чи­та­ние за мис­тич­но­то или за ду­хов­но­на­уч­но­то течение. От тук иде и пред­по­чи­та­ни­ето на ня­кои хо­ра днес за ед­на ин­дийс­ка ду­хов­на на­ука или за ед­но вът­реш­но вглъбяване. Този факт ста­на причина, че днес в це­лия наш ду­хо­вен жи­вот най-същественото, това, ко­ето има на­й-­дъл­бо­ко зна­че­ние в Зарату- стризма - не­го­ви­ят съ­щин­с­ки жиз­нен нерв - ед­ва ли се забелязва. Много не­ща от фор­ма­та на въз­г­ле­да на Заратустра и фор­ма­та на не­го­во­то мис­ле­не ще се на­ме­ри и в на­шия ду­хо­вен жи­вот днес. Обаче това, ко­ето се съ­дър­жа в не­го ка­то ос­нов­на жилка, ка­то на­й-з­д­ра­во­то нещо, е та­ка да се ка­же из­гу­бе­но за на­ша­та епоха. И ко­га­то хо­ра­та от­но­во ще разберат, как Заратустризмът е ду­хов­ни­ят пър­во­об­раз за всичко, ко­ето ние от­но­во на­ми­ра­ме в об­лас­т­та на фи­зи­чес­ко­то из­с­лед­ва­не - бих­ме мог­ли да ци­ти­ра­ме мно­го не­ща - и ко­ето ще се вжи­вее по-нататък, то­га­ва в на­ша­та

Странно е, как в Заратустризма чрез не­го­во­то от­да­ва­не на ве­ли­ки­те яв­ле­ния на макрокосмоса, на външ­ния свят, не­що отстъпва, от­тег­ля се, ко­- ето във всич­ки или поч­ти във всич­ки дру­ги при­дър­жа­щи се по­ве­че към мис­ти­ка­та кул­тур­ни течения, съ­що и в на­шия материализъм, иг­рае важ­на роля. Голямата противоположност, го­ле­ми­ят контраст, кой­то ви­на­ги е съ­щес­т­ву­вал в света, е бил схва­щан така, че ка­то сим­вол за то­ва се е взе­ма­ла про­ти­во­по­лож­нос­т­та меж­ду по­ло­ве­те - меж­ду мъж­кия и жен­с­кия пол: Така нап­ри­мер ко­га­то в древ­ни­те ре­ли­ги­оз­ни сис­те­ми ко­ито сто­ят на мис­тич­на почва, на бо­го­ве­те се про­ти­во­пос­та­вят бо­ги­ни за това, ко­ето ми­на­ва през све­та ка­то про­ти­во­по­лож­нос­т­та Заратустризма ние има­ме чу­дес­но­то положение, че той се из­ди­га над то­зи възглед, за да си пред­с­та­ви пър­вич­ни­те ос­но­ви на ду­хов­на­та дейност в един друг образ: в об­ра­за на Доброто, на из­пъл­не­но­то със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и не­из­ме­ри­ма­та дев­с­т­ве­ност на Заратустризма, не­го­ва­та възвишеност, не­го­во­то пре­въз­хож­да­не на всич­ки пред­с­та­ви и възгледи, ко­ито в на­ше вре­ме от­но­во иг­ра­ят ед­на тол­ко­ва гроз­на роля, ко­га­то хо­ра­та вярват, че мо­гат да за­дъл­бо­чат своя въз­г­лед за ду­хов­ния живот. Когато да­же и древ­ни­те гръц­ки пи­са­те­ли казват: Най-висшето Божество за да съз­да­де Ормузд, тряб­ва­ше да съз­да­де и Аримана, за да има ед­на противоположност, то във факта, че Ариман се про­ти­во­пос­та­вя на Ормузд ни е да­де­но нещо, как ед­на пър­вич­на си­ла се про­ти­во­пос­та­вя на друга. Даже и в Евреизма е из­ра­зе­но ка­за­но­то за дру­ги­те ре­ли­ги­оз­ни системи, ка­то се счита, че зло­то е дош­ло в све­та чрез же­на­та - чрез Ева. В Заратустризма не мо­же да се на­ме­ри ни­що от това, ко­ето жи­вее в све­та ка­то Зло, из­ра­зе­но чрез про­ти­во­пос­та­вя­не­то на по­ло­ве­те в света, чрез про­ти­во­по­лож­нос­т­та на половете. Това, ко­ето днес та­ка гроз­но се е про­мък­на­ло чак до ежед­нев­на­та ли­те­ра­ту­ра в ця­ло­то на­ше мис­ле­не и чувствуване, ко­ето пог­ро­зя­ва мно­го не­ща по от­но­ше­ние на глав­на­та стойност при бо­лес­т­ни и здрав­ни яв­ле­ния и ко­ето въп­ре­ки то­ва не съ­дър­жа глав­ни­те не­ща на живота, ще бъ­де победено, ко­га­то про­ти­во­по­лож­нос­т­та оли­цет­во­ре­на в Ормузд и Ариман, ко­ято е съ­вър­ше­но друга, ко­ято е не­що ГЕРОИЧНО по от­но­ше­ние на ес­наф­с­ка­та противоположно- ст, ще се вжи­вее ка­то фер­мент в на­ша­та кул­ту­ра с ду­ми­те на Заратустра. Нещата в све­та вър­вят по своя път - и ни­що не ще за­дър­жи по­бед­ния ход на въз­г­ле­да на Заратустра, кой­то пос­те­пен­но ще се вжи­вее в човечеството.

Когато раз­г­леж­да­ме Заратустра, ние виж­да­ме фак­ти­чес­ки в не­го един дух, кой­то в мно­го да­леч­ни вре­ме­на на ми­на­ло­то е дал на кул­ту­ра­та на чо­ве­чес­т­во­то мощ­ни импулси. Защото дос­та­тъч­но е са­мо да прос­ле­дим
това, ко­ето е би­ло из­жи­вя­но в Предна Азия и в по­-къс­ни вре­ме­на на аси­рийс­ки­те и ва­ви­лон­с­ки народи, да­же до епо­ха­та на Египет и до времето, ко­га­то Християнството се раз­п­рос­т­ра­ни в света: нав­ся­къ­де ние ще на­ме­рим представи, ко­ито мо­жем да прос­ле­дим в миналото, и ще намерим, че те имат своя про­из­ход във ве­ли­ки­те светлини, ко­ито Заратустра е дал на човечеството. На нас ще ни бъ­де разбираемо, ко­га­то гръц­ки­ят писател, кой­то ис­ка­ше да изрази, как от­дел­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли са да­ли на сво­ите на­ро­ди ви­на­ги по­-къс­ния дял, от кой­то те­зи на­ро­ди се нуж­да­еха в културата, на нас ще ни бъ­де разбираемо, ко­га­то то­зи пи­са­тел изтъква: Когато ПИТАГОР на­учи от пра­де­ди­те това, ко­ето тряб­ва­ше да пре­ми­не вър­ху не­го - от егип­тя­ни­те геометрията, от фи­ни­кий­ци­те арит- метиката, от хал­дей­ци­те ас­т­ро­но­ми­ята -, той тряб­ва­ше да оти­де при пос­ле­до­ва­те­ли­те на Заратустра, за да на­учи от тях пъл­ни­те с тайн­с­т­ве­ност уче­ния за от­но­ше­ни­ето на чо­ве­чес­т­во­то към ду­хов­ния свят и за ис­тин­с­ко­то по­ве­де­ние в живота. С то­ва писателят, кой­то ни каз­ва то­ва за Питагор, констатира, че уче­ни­ето на Заратустра вър­ху по­ве­де­ни­ето в жи­во­та во­ди над всич­ки дру­ги про­ти­во­по­лож­нос­ти и пра­ви всич­ки дру­ги про­ти­во­по­лож­нос­ти да за­вър­шат в про­ти­во­по­лож­нос­т­та на доброто и злото,- ко­ято про­ти­во­по­лож­ност мо­же да бъ­де пре­въз­мог­на­та са­мо чрез ед­но пре­чис­т­ва­не от злото, от лъ­жа­та и измамата. Например ка­то на­й-з­лия про­тив­ник на Ормузд се счи­та онзи, кой­то е на­зо­ван с име­то "КЛЕВЕТА": то­ва е ед­но от на­й-­важ­ни­те ка­чес­т­ва на Ариман. С то­ва гръц­ки­ят пи­са­тел об­ръ­ща вни­ма­ни­ето вър­ху факта, че Питагор не мо­же­ше да на­ме­ри на­й-­чис­тия мо­ра­лен идеал, иде­алът за мо­рал­но­то пре­чис­т­ва­не на човека, ни­то при египтяните, от ко­ито мо­жа да на­учи геометрия- та, ни­то при финикийците, от ко­ито мо­жа да на­учи аритметиката, ни­то да­же при халдейците, от ко­ито мо­жа да на­учи астрономията, а тряб­ва­ше да оти­де при пос­ле­до­ва­те­ли­те на Заратустра, за да има един ге­ро­ичен светоглед, кой­то се­ри­оз­но приз­на­ва по­беж­да­ва­не­то на Злото в пречист- ването. С то­ва древ­нос­т­та приз­на­ва ви­со­ко­то бла­го­род­с­т­во и един­с­т­ве­нос­т­та на Заратустризма.

Всичко, ко­ето бе ка­за­но сега, мо­же да бъ­де под­к­ре­пе­но с из­каз­ва­ния от офи­ци­ал­на­та история. Така хо­ра­та би тряб­ва­ло да помислят, да­ли от­го­ва­ря на ис­ти­на­та това, ко­ето пред­с­та­ви­те­ли на офи­ци­ал­на­та на­ука казват, ко­га­то нап­ри­мер Плутарх споменава, че в сми­съ­ла на Заратуст- ризма ка­то тя­ло на на­й-­вис­ше­то Същество, ко­ето има зна­че­ние за Земя- та, се счи­та светлината и че не­го­во­то ду­хов­но ес­тес­т­во­то истината. Тук един дре­вен пи­са­тел да­ва ед­но определение, ко­ето съв­па­да съв­сем точ­но с това, ко­ето е из­ра­зе­но сега. Но и ис­то­ри­чес­ки­те яв­ле­ния ще се изяснят, ко­га­то взе­мем под вни­ма­ние това, ко­ето се­га охарактеризи- рахме.

Напротив Заратустра тряб­ва­ше да каз­ва на сво­ите ученици: Един на­род не мо­же да оти­де нап­ред в пътя, по кой­то на юг хо­ра­та от един друг на­род тър­сят ду­хов­но­то по­ра­ди своя раз­лич­но ус­т­ро­ен организъм. По то­зи път не мо­же да нап­ред­не един народ, кой­то е приз­ван не са­мо да раз­миш­ля­ва и да мечтае, а е приз­ван да жи­вее в един свят, кой­то да­ва вси- чко, ко­ето е не­об­хо­ди­мо за по­дър­жа­не на живота, - кой­то е приз­ван да да­де на чо­ве­чес­т­во­то из­кус­т­во­то на об­ра­бот­ва­не­то на зе­мя­та и по­беж­да­ва­не­то на некултурността. Вие не тряб­ва да счи­та­те външ­ния свят са­мо ка­то майя, ка­то илюзия, а тряб­ва да про­ник­не­те през килима, който се прос­ти­ра око­ло нас ка­то цветове, зву­ци и т.н.! Следователно из­бяг­вай­те всич­ко онова, ко­ето вът­ре във вас ис­ка да ви дър­жи във ва­шия соб­с­т­вен егоизъм, ко­ето има ха­рак­те­ра на девасите! Вие тряб­ва да про­ник­не­те през цар­с­т­во­то на нис­ши­те Асурас до на­й-­вис­ши­те Асурас. И по­не­же сте ор­га­ни­зи­ра­ни за това, да стиг­не­те през нис­ши­те Асурас до по­-вис­ши­те Асурас, за­то­ва тряб­ва да из­бяг­ва­те цар­с­т­во­то на Девасите! Напро- тив в Индия уче­ни­ето на Ришите беше: "Вие не сте ор­га­ни­зи­ра­ни да тър­си­те това, ко­ето се на­ми­ра в цар­с­т­во­то на Асурасите; из­бяг­вай­те цар­с­т­во­то на Асурасите; вие тряб­ва да сле­зе­те в цар­с­т­во­то на Дева- сите!"

На не­бос­во­да на веч­но­то би­тие

От Бога пра­те­ни­те Духове.
Нека всич­ки чо­веш­ки ду­ши успеят,

В цар­с­т­во­то на зем­но­то битие,

Да ви­дят свет­ли­на­та на тех­ния плам!