Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г. Нередактиран превод

Произход на текста

/*1/ - Лекция 5 от 4 но­ем­в­ри 1904 г.

/*2/ - Виж бел. 3 на лек­ция 5 от 4 но­ем­в­ри 1904 г.

/*3/ - Занаятчийското Масонство обе­ма три­те сте­пе­ни на Приет Чирак, Съзанаятчия и Майстор Зидар. За не го Хекетрон го­во­ри ка­то за "Синьо Масонство, а Р. Щайнер ка­то "jfhannesmaurerei", виж бел. 2 и 11 към след­ва­ща лек­ция /лек­ция 8, 9 де­кем­в­ри 1904 г. /

/*4/ - За то­ва опи­са­ние Р. Щайнер от­но­во чер­пи от описанието, да­де­но в Тайните общества" на Чарлз Уилиям Хекетрон, ня­кои пасажи, на ко­ято бя­ха от­бе­ля­за­ни от него.

/*5/ - Не е из­вес­т­но да­ли то­ва на­ме­ре­ние е би­ло изпълнено.

/*6/ - Дионисиевците са спо­ме­на­ти от Хекетрон.

/*7/ - Витрувиес Пилио, цар­с­ки ар­хи­тект при Цезар Август, кой­то на­пис­ва сво­ята 10-том­на творба, "За ар­хитектурата", меж­ду 16 и 13 пр. Хр., чер­пей­ки от гръц­ки из­точ­ни­ци соб­с­т­ве­ни­те си опитности.

/*8/ - Рудолф Щайнер тук спо­ме­на­ва статии, ко­ито той по оно­ва вре­ме от­пе­чат­ва в сво­ето пе­ри­одич­но списа­ние Луцифер, по­-къс­но из­вес­т­но под име­то "Луцифер гнозис", ко­ито след то­ва са пуб­ли­ку­ва­ни във форма на кни­га и са на раз­по­ло­же­ние на ан­г­лийс­ки под заг­ла­ви­ето "Космична памет".

/*9/ - Виж бел. 5

/*10/ - След под­пис­ва­не на Договора за то­ле­рант­ност от 1813 г. "Степента Царската Дъга" е пре­ми­на­ла като Четвърта Степен. Виж бел. 16 към пред­шес­т­ву­ва­ща­та лекция. Също бел. За "Гьотевото от­но­ше­ние с Розенкройцерството", ко­ито са прикрепени.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9 де­кем­в­ри 1904 г.

Източник на текста

/*1/ - Рудолф Щайнер по­-къс­но /1906/ вле­зе в чис­то фор­мал­ни от­но­ше­ния със Свободното-Масонство Мемфис-Мизраим, виж "Насоката на моя живот", гл. 36.

/*2/ - Според ед­ни труд на Фридрих Хелдман, съ­дър­жащ се в час­т­на­та биб­ли­оте­ка на Р. Щайнер, "Трите най-ста­ри ис­то­ри­чес­ки до­ку­мен­ти на нем­с­ко­то сво­бод­но­-ма­сон­с­ко братство". Хартата Колон от 1535, за­ед­но с на­й-с­та­рия ус­тав на "Страсбургската Ложа" от 1459 г. и не­го­ва­та поп­рав­ка от 1563 г. об­ра­зу­ват на­й-с­та­ри те до­ку­мен­ти на нем­с­ко­то Свобо- дно-Масонство, Хекетрон, оба­че меж­ду дру­ги смя­та че то­ва е апок­риф­но или фал­ши­во /Виж съ­що бел. 11 на та­зи лекция/.

/*3/ - Гьоте ста­ва член на Ложата "Амалия" във Ваймар. Виж съ­що ко­мен­та­ра за Гьотевите от­но­ше­ния с Розен­к­ройцер­с­т­во­то в края на кни- гата.

/*4/ - Последните два сти­ха на не­го­во­то сти­хот­во­ре­ние за Свободното-Масонство "Символът".

/*5/ - В сво­ето опи­са­ние на та­зи сте­пен Р. Щайнер от­но­во се ос­но­ва­ва на Хекетрон: "Тайните общества", кн. 8, гл. 7.

/*6/ - Според Хекетрон име­то Зеруббабел е "ед­на съ­че­та­на дума, озна- чаваща: "свет­лия Господар, Слънцето". Той въз­ди­га на­но­во хра­ма и сле­до­ва­тел­но пред­с­тав­ля­ва от­но­во из­г­ря­ва­що­то слънце". Предполага се, че то­ва е свър­за­но със Зеруббабел от Стария Завет, бла­го­род­ник от се­мейс­т­во­то на Давид, кой­то при зав­ръ­ща не от плен­ни­чес­т­во във Вавилон за­вър­ш­ва из­г­раж­да­не­то на Храма на Йерусалим.

/*7/ - В края на то­ва из­ре­че­ние след­ва ед­но мно­го не­яс­но изказване, ко­ето би мог­ло да се пре­да­де така: "Само не­що по­доб­но на спо­мен съще- ствува, ед­но ука­за­ние за спо­мен за него, ала въз­дейс­т­ви­ето липсва".

/*8/ - Според Хекетрон: "Следното длъж­нос­т­но ли­це е Ешуа, първосве- щеникът; тре­то име Хаггай, пророкът. Тези три­ма със­тав­ля­ват ос­нов­ния съвет. Ръководителите и стар­ши и млад­ши гос­ти от народа; Ездра и Неемия, стар­ши и млад­ши книж­ни­ци по един от вся­ка страна; пор­ти­ер или ке­ри­ми­дар пред вратата.

/*9/ - Според Хекетрон: "Ложата тряб­ва да има сво­дест таван, бо­яди­сан син и пок­рит със злат­ни звез­ди да пред­с­тав­ля­ва небесата"..... бра­тя­та за­емат сво­ите мес­та спо­ред ран­га си; ве­ли­ки­ят майс­тор на изток, майс­торът на юг и пос­луш­ни­ци­те на север".

/*10/ - Според Хекетрон: "Девет при­яте­ли тряб­ва да при­със­т­ву­ват при от­к­ри­ва­не­то на Помещението на Царска­та Дъга; ни­то повече, ни­то по­-мал­ко е позволено, от­кол­ко­то те­зи три­ма да взе­мат та­зи сте­пен ед­нов-­
ременно, два­та броя пра­вят всич­ко дванайсет, чис­ло­то на зо­ди­акал­ни­те знаци. Кандидатите се подготвят, ка­то име се връз­ват очи­те с пар­че плат и тя­ло­то им се усук­ва 7 пъ­ти с ед­но въже, ко­ето ги свър­з­ва за­ед­но с око­ло един ме­тър хал­та­во въ­же по­меж­ду им".

/*11/ - Според Хекетрон: "Без сте­пен­та Царската Дъга Синьото Масон- ство не е завършено". "Синьото Масонство" на Хекетрон е онова, ко­ето Р. Щайнер на­ри­ча "johannesmaurerei"/Свети Йоаново масонство/ и обик- но­ве­но е из­вес­т­но прос­то ка­то Занаятчийско Масонство в та­зи страна. Този Орден взе сво­ето име "Свети Йоаново Масонство" от Хартата на Колон, 1535 /виж бел. 2/, Хекетрон, кн. 8, гл. 2 казва: "Често се казва, че Свободното Масонство про­из­ти­ча от Рицарите Темплиери, и та­ка да имат за свой обект да от­мъс­тят за раз­ру­ше­ни­ето на то­зи Орден и по то­зи на­чин да са опас­ни за Църквата и Държавата; оба­че то­ва пот­вър­ж­дение бе­ше от­х­вър­ле­но 1535 г. с "Хартата на Колон", в ко­ято ма­со­ни­те на­ри­чат се­бе си Братя на Св. Йоан, защо­то Св. Йоан Кръстителят е бил пред­шес­т­ве­ник на Светлината". Да про­дъл­жим ци­та­та от Хекетрон от­носно "Синьото Масонство": "Без сте­пен­та Царската Дъга Синьото Масонство е незавършено, тъй ка­то ви­дяхме в Легендата на Храма, че, чрез убийс­т­во­то на Хирам, глав­на­та ду­ма бе­ше загубена; та­зи ду­ма не е от­но­во при­до­би­та в Майсторската степен, са­мо за­мес­т­ни­кът и е бил даден; сле­до­ва­тел­но за­гу­бе­на­та ду­ма е от­но­во при­до­би­та в сте­пен­та Царската Дъга. Синьото Масонство всъщ­ност от­го­ва­ря на по­-мал­ки­те мис­те­рии на древ- ните, в ко­ито ни­що ос­вен ек­зо­те­рич­ни док­т­ри­ни не се разкрива; до­ка­то "фал­ши­во­то Масонство" или всич­ки след­ва­щи сте­пен - тъй ка­то ни­кой не мо­же да бъ­де пос­ве­тен в тях, кой­то не е пре­ми­нал през пър­вите три сте­пе­ни - от­го­ва­ря на по­-го­ле­ми­те мистерии".

/*12/ - Според Хекетрон, Свободните ма­со­ни твърдят, че не са ". . .съв­ре­мен­ни­ци на сът­во­ре­ни­ето на чо­века, а то­ва на света. Поради това, че свет­ли­на­та е би­ла пре­ди чо­ве­ка и е под­гот­ви­ла за не­го под­хо­дя­що жили- ще, а свет­ли­на­та е об­сег и сим­вол на Свободното-Масонство" Едуард Спрат, ир­лан­д­с­ки автор, опис­ва Адам ка­то пър­вия сво­бо­ден масон, ко- йто, до­ри след не­го­во­то из­пъж­да­не от Рая, при­те­жа­ва­ше го­ля­мо знание, осо­бе­но в по­ле­то на геометрията. Едуард Спрат:

/*13/ - Джон Теофилус Дезагулиерс, 1683-1744. От 1719 г. той бе­ше Ве- ликият Майстор на пър­ва­та Английска Велика Ложа. Дезагулиерс ми­на­ва за на­й-­сил­на­та лич­ност от т.нар. "Възрожденско движение" в Свобод- ното-Масонство. Като из­вес­тен учен /уче­ник на Исак Нютон/ той се брои меж­ду онези, ко­ито под­гот­вят пъ­тя за ос­но­ва­ва­не те­ори­ята на еле- ктричеството.

/*14/ - Виж бел. 1 на след­ва­ща­та лек­ция /лек­ция 9, 16 декември/.

/*15/ - Тук Рудолф Щайнер ба­зи­ра сво­ето из­ло­же­ние на ед­но твър­де­ние в /тек­с­та не се че­те /, спо­ред която, по оно­ва време, при­ятел­с­ки от­но­ше­ния съ­щес­т­ву­ва­ли меж­ду 12-те Велики Ориенти и Върховни Велики Съвети на Древния и Приет Шотландски Ритуал и на Суверенните Све- тилища на Америка, Египет, Румъния, Испания, Куба, Неапол и Пале- рмо. В Германия оба­че по оно­ва вре­ме Мемфиското и Мизраимското Свободно-Масонство се счи­та­ло за "нередовно" и не е би­ло признато.

/*16/ - В пос­лед­ния Устав от 1 де­кем­в­ри 1823 г. каз­ва се, че: "Обяснено и из­ра­зе­но е, че чис­то­то и древ­но Свободно-Масонство ще се със­тои са­мо от три Степени и не повече, имен­но Степента на Приет Чирак, Съ- занаятчия и Майстор Зидар, с до­пъл­не­ние на Високите Разряди на Све- щената Царска Дъга. Но то­зи Устав ня­ма да бъ­де за­дъл­жи­те­лен за ни­коя Ложа, ни­то за Управително Тяло да про­веж­да сво­ите съб­ра­ния в уни­сон с на­ред­би­те на ка­за­ни Орден". /"История на Свободното-Масонство" от Хайнрих Буус от соб­с­т­вена­та биб­ли­оте­ка на Р. Щайнер.

/*17/ - Рудолф Щайнер про­че­те це­лия ма­ни­фест през нас­то­яща­та лекция.

/*18/ - Виж бел. 7 на лек­ция 7 /1904/.

/*19/ - Изказването, нап­ра­ве­но от Балфур пред Британската Асоциация на 17 ав­густ 1904 г. , се по­явя­ва съ­ща­та го­ди­на в пре­вод със след­но­то заглавие: /не се чете/.

/"Нашия нас­то­ящ възглед"/, Лайпциг, 1904 г. По вре­ме­то на нас­то­яща­та лек­ция то­ва из­каз­ва­не е ве­че би­ло ра­зис­к­ва­но в но­ем­в­рийс­кия брой на "Луцифер-Гнозис", под заглавието: "Съвременната култура, от­ра­зе­на в Теософията", в ко­ято ста­тия съ­от­вет­ни­те па­са­жи от Балфур и Блаватска са съ­пос­та­ве­ни един с друг. Това ра­зис­к­ва­не е би­ло пуб­ли­ку­ва­но на нем­с­ки в пъл­но­то из­да­ние в тру­до­ве­те на Р. Щайнер ка­то том 34, "Луцифер-Гнозис".

/Текстът на из­ло­же­ни­ето на Балфур виж в бел. 2 към след­на­та лекция, 16 де­кем­в­ри 1904 г. /

/*20/ - По-късно Р. Щайнер чес­то е го­во­рил по­-го­ле­ми под­роб­нос­ти за ре­ши­тел­на­та важ­ност на го­ди­на­та 1879, нап­ри­мер в "Падането на Духо- вете на Тъмнината".

/*21/ - Виж във връз­ка с то­ва под­роб­но­то опи­са­ние на Р. Щайнер в: "Окултното дви­же­ние през 19-то сто­летие. За то­ва из­ло­же­ние Р. Щайнер оче­вид­но е из­пол­зу­вал пуб­ли­ка­ци­ята на ан­г­ли­ча­ни­на С. Г. Харисън: "Трансце­ден­тал­на­та Вселена".