Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г

то­га­ва въз­ди­шай­ки дъл­бо­ко от сърце,

Понеже чув­с­т­ву­ва се пред Бога ви­но­ват

И раз­ка­яние в гър­ди­те му гори.

Със плач ми­на­ва през гората,

Но спи­ра пред от­шел­ни­ко­вий дом,

От ко­ня слиза,

Оръжие сла­га на земята. -

Намери в чер­к­ви­ца­та мал­ка

Набожния човек.

И в мъ­ка­та си теж­ка
Пред не­го на ко­ле­не пада,

И съл­зи от очи­те му текат,

Кога по дет­с­ки на­чин мил

Ръцете си пред не­го сгъва,

"Утеха да по­лу­чи своя.

Чуй ка­ещо­то ми признание:

Години пет бях аз ка­то побъркан,

Живях без вя­ра аз на­пъл­но

Стремейки се към зло­то само. "

"Кажи, защо то­ва ти сто­ри

И Бога по­мо­ли на теб да поз­во­ли

Да се сбли­жиш с блажените. "

"При ца­ря на ри­ба­ри­те бях няв­га аз;

Видях аз ме­ча и по не­го как

Кръвта се стичаше.

Видях аз Грала

И да пи­там аз то­газ пропуснах,

И зна­че­ни­ето на Грала.

И от то­газ до днес

В не­во­ля теж­ка на ду­ша­та бях.

И Господа аз наш забравих,

От ми­лос­т­та му се отдалечих. "

"Но я ка­жи ми­, как се каз­ваш ти"

"О Парсивал на­ри­чат мене. "

Въздъхна жал­но ста­ре­цът тогаз,

Познато му е ве­че то­ва име.

И каза: Страдание връз теб дойде,

Но от нез­на­ние сгре­шил си ти. "

След то­ва аз се опи­тах да се вър­на от­но­во към Киот и ето: осо­бе­но ед­но не­що­, ко­ето Волфрам фон Ешенбах каз­ва за не­го­, ми нап­ра­ви дъл­бо­ко впе­чат­ле­ние и аз тряб­ва­ше да го свър­жа с "Ганганда грайда". То се свър­за от са­мо се­бе си. Аз тряб­ва­ше съ­що да го свър­жа с об­ра­за на же­на­та­, ко­ято дър­жи мър­т­вия си го­деник в по­ла­та­. Вед­нъж аз се на­тък­на­х, ­без да тър­ся­, на те­зи ду­ми­, ко­ито Киот каз­ва­. Те­зи ду­ми са следните: "Оказа се­, че Граалът е един пред­ме­т"­. И то­га­ва са­мо­то ек­зо­те­рич­но из­с­лед­ва­не ни по­каз­ва­, как той стиг­нал до то­ва­: ­"­Ока­за се, че Граалът е един пред­ме­т"­. Той по­лу­чил в ръ­це­те си ед­на кни­га от Флегетанис в Испани­я­. То­ва е ед­на ас­т­ро­ло­ги­чес­ка кни­га­. Ня­ма ни­как­во съм­не­ни­е­, че тряб­ва да си ка- жем: Киот е да­же то­зи­, който под­бу­ден от Флегетанис - ко­го­то той на­ри­ча сле­до­ва­тел­но Флегетанис и в ко­го­то ожи­вя­ва не­що от по зна­ни­ето на звез­д­на­та писменност,- Киот е да­же то­зи­, кой­то­, под­бу­ден от ожи­вя­ва­ща­та от­но­во Астрология, виж­да въп­рос­ния пред­ме­т, ­кой­то се на­ри­ча Граал. Сега аз зна­ех, ­че Киот не тряб­ва да се из­пус­ка от пред­вид, че той раз­к­ри­ва да­же ед­на важ­на сле­да­, ко­га­то пра­вим ду­хов­но­на­уч­ни из­с­лед­ва­ни­я­: че той по­не е ви­дял Граала.

Къде се на­ми­ра сле­до­ва­тел­но Граалът, който днес тряб­ва да бъ­де на­ме­рен та­ка­, че вър­ху не­го да се виж­да на­пи­са­но име­то на Парсифал, къ­де мо­же да бъ­де на­ме­рен той? Сега, Вие виж­да­те, в те­че­ние на мо­ето из­с­ледва­не аз се убе­ди­х, ­че той тряб­ва да бъ­де тър­сен в пис­мен­нос­т­та на звез­ди­те - пър­во име­то -; сле­до­ва­тел­но в писменността на звездите тря- б­ва да бъ­де тър­се­но то­ва име­. И то­га­ва един де­н, ­кой­то тряб­ва да счи­там осо­бе­но ва­жен за ме­не­, ми се раз­к­ри­, къ­де мо­же да бъ­де на­ме­ре­но злат­ноб­лес­тя­що­то близо в не­гова­та действителност; пър­во та­ка­, че чрез не­го - та­м, ­къ­де­то то се из­ра­зя­ва чрез не­го­вия сим­вол в звез­д­на­та пис­мен­нос­т, ­да бъ­дем до­ве­де­ни до тай­на­та на Граала! И то­га­ва аз ви­дях в звез­д­на­та пис­мен­ност то­ва­, ко­ето все­ки мо­же да ви­ди - са­мо че той не ще на­ме­ри пър­во тай­на­та­, за ко­ято ста­ва ду­ма­. За­що­то един де­н, ­ко­га­то сле­дях във вът­реш­но виж­да­не злат­ноб­лес­тя­щия лу­нен сър­п, ­как­то той се на­ми­ра­ше на не­бето­, за ме­не проблес­на­, че в то­зи лу­нен сърп тъм­на­та Луна е ви­ди­ма сла­бо ка­то един го­лям диск... та­ка че външ­но се вижда­ше фи­зи­чес­ки злат­ноб­лес­тя­щи­ят лунен сърп - "Ганганда Грайда", пъ­ту­ва­ща­та то­ва – по­път­на хра­на - и вът­ре го­ля­ма­та на­фо­ра­, тъм­ни­ят дис­к, ­ко­ето не се ви- ж­да от Луната, когато гле­да­ме са­мо по­вър­х­нос­т­но­, но ко­ето виждаме, ко­га­то гле­да­ме по-точно! Защото то­га­ва виж­да­ме тъм­ния диск и в чу­дес­ни бук­ви на окулна­та пис­мен­ност вър­ху лун­ния сърп - името Парсифал! Това, обични при­яте­ли бе­ше пър­во звез­д­на­та пис­мен­нос­т. ­За­що­то фак­ти­чес­ки­, г­ле­да­но в ис­тин­с­ка­та свет­ли­на­, то­ва четене на звездната
писменост да­ва за на­ше­то сър­це и за на­ше­то чув­с­т­во и раз­би­ра­не нещо, - ма­кар и мо­же би от­на­ча­ло не всичко, - то ни да­ва не­що от тайната на свещения Граал. Това, което имам още да Ви по­ка­жа вър­ху то­зи въп­рос, ще се опи­там да Ви го ка­жа утре.
СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ

Проникването на духовните откровения от Христос. Четенето на зве- дната писменност със силите на невинната човешка душа. Хармония- та на историята на човечеството с писменността на звездите.

Вчера аз се опи­тах да пред­с­та­вя то­ва­, ко­ето имах да из­не­са вър­ху тай­на­та на Грала и то­ва­, ко­ето е свър­за­но с не­я­, та­ка­, че да ста­не наг­лед­но­, как не­ща­та се по­лу­ча­ват за тър­се­ща­та душа. Аз не пре­мъл­чах на­й-­раз­лични­те не­ща­, п­рез ко­ито тряб­ва да се ми­не­, п­ре­ди тър­се­ща­та ду­ша да на­ме­ри то­ва­, ко­ето мо­жем да на­ре­чем ре­зул­тат на из­с­лед­ва­не­то от ду­хов­ния свят. Естествено аз мно­го доб­ре зна­я­, че мо­дер­на­та на­ука за ду­ша­та или пси­хо­ло­ги­ята­, ко­ято ос­та­ва та­ка мно­го на по­вър­х­нос­т­та на не­ща­та­, ко­га­то про­че­те по­доб­ни не­ща­, ще има да въз­ра­зи все­въз­мож­ни или по­-доб­ре ка­за­но все не­въз­мож­ни не­ща­. И аз поз­на­вам до­оре всичко, което мо­же да бъ­де пов­диг­на­то от та­зи стра­на ка­то съм­не­ния зная мно­го доб­ре­, как­ви стран­ни твър­де­ния върху вся­как­ви за­ко­ни и асо­ци­ации на идеи и под­съз­на­тел­ни пред­с­та­ви мо­гат да бъ­дат изнесени. Въпреки това­, съз­на­вай­ки всич­ко то­ва­, ­аз да­дох то­ва опи­са­ние без украшения, за­що­то­, ­обич­ни ан­т­ро­по­соф­с­ки при­ятели­, за Вас тряб­ва да бъ­де важ­но имен­но да си из- яс­ни­те­, че ре­зул­та­ти­те­, до ко­ито чо­век мо­же да стиг­не в духов­но­то из­с­лед­ва­не­, мо­гат да бъ­дат пос­тиг­на­ти ед­вам след пре­одо­ля­ва­не­то на всич­ки не­ща­, за ко­ито вче­ра ка­за­х, ­че те се из­п­реч­ват на пъ­тя на изследова- теля. И пос­лед­ни­ят ре­зул­тат на ду­хов­но­то из­с­лед­ва­не­, кой­то мо­же да се по­лу­чи ка­то дейс­т­ви­тел­ност спо­ред чес­то спо­ме­на­тия за­кон на жи­во­та­, не е ни­ка­къв ре­зул­тат на съ­че­та­ние на идеи, как­то би мо­гъл да мис­ли ня­ко­й, а те­зи идеи са то­ва­, ко­ето ка­то ку­ри­ери во­ди до пос­лед­ния ре­зул­тат и ко­ето ня­ма ни­що об­що с те­зи резултати. Исках да ка­жа пред­ва­ри­тел­но те­зи ду­ми­, за­що­то на­й-­но­ви­те пуб­ли­ка­ции по­каз­ва­т, ­че пос­то­ян­но се случ­ва от­но­во­, че да­же те­зи опи­са­ни­я­, ко­гато те са на­пе­ча­та­ни по на­чи­на­, как­то се пе­ча­тат на­ши­те цикли, дос­ти­гат в ръ­це­те на външ­ни хо­ра и след то­ва те­зи външ­ни хо­ра пра­вят на­й-­без­с­мис­ле­ни­те за­бе­леж­ки вър­ху по­доб­ни опи­са­ни­я­, п­ри ко­ето усър­д­но се ста­ра­ят да ци­ти­рат не­ща­та от­къс­вай­ки ги от тях­на­та връз­ка и тем подобни. Позволете ми да ка­жа и това­, без да ис­кам ни на­й-­мал­ко да бъ­да нес­к­ро­ме­н, ­че е до­шъл ве­че мо­мен­тът чрез на­ше­то Антропософско Движение, когато един или друг мо­же да вяр­ва­, че мо­же да пра­ви сдел­ки во­дей­ки бор­ба сре­щу то­ва Дви-

жение. И мно­го доб­ре са поз­на­ти ня­кои сред­с­т­ва­, ко­га­то се ка­сае за по­доб­ни неща.

Аз го­во­рих за то­ва­, че на не­бе­то мо­же да бъ­де на­ме­ре­на дейс­т­ви­тел­но пис­мен­нос­т­та­, на­пи­са­но­то­, ко­ето не е са­ми­ят Граал, което съ­що не да­ва са­мия Граал. Изрично подчертах, - и мо­ля та­ки­ва под­чер­та­ва­ния да бъ­дат се­ри­оз­но взе­ти -, че име­то на Граала се на­ми­ра чрез за­пи­са­но­то на не­бе­то­, но не са­ми­ят Граал. Аз обър­нах вни­ма­ни­ето вър­ху то­ва­, че в злат­ноб­лес­тя­щия лу­нен сър­п, ­кой­то се на­ми­ра на не­бе­то и в кой­то се очертава, как­то все­ки мо­же да ви­ди чрез по­-точ­но наб­лю­де­ни­е­, тъм­на­та част на ос­та­на­ла­та Луна, от ко­ято злат­ноб­лестя­щи­ят сърп е ка­то раз­г­ра­ни­чен -, че там се виж­да в окул­т­на пис­мен­ност име­то Парсифал. А се­га­, п­ре­ди да пре­ми­нем по­-на­та­тък в на­ше­то раз­г­леж­да­не и да се опи­та­ме да из­тъл­ку­ва­ме та­зи фи­гу­ра на не­бе­то­, ­аз тряб­ва да обър­на вни­ма­ни­ето Ви вър­ху един ва­жен за­ко­н, ­вър­ху един ва­жен факт. Онова, което се раж­да тук ка­то злат­ноб­лес­тящ лу­нен сър­п, ­то се раж­да чрез то­ва­, че фи­зи­чес­ки­те слън­че­ви лъ­чи па­дат вър­ху Луна­та­. По­не­же Слънцето све­ти от ту­к, ­то ос­вет­ля­ва Луната от та­зи стра­на и ос­вет­ле­на­та стра­на се явя­ва ка­то злат­ноб­лес­тя­ща чаша. В нея ле­жи тъм­на­та нафора: фи­зи­чес­ки не­ос­вет­ле­на­та час­т, ­час­т­та­, ко­ято ос­та­ва тъмна­, до ко­ято не мо­гат да стиг­нат слън­че­ви­те лъчи, ду­хов­но още не­що друго. Когато слън­че­ви­те лъ­чи па­дат вър­ху ед­на­та част на Луната и са злат­но­блес­тя­що от­ра­зе­ни­, въп­ре­ки то­ва през фи­зи­чес­ка­та ма­те­рия пре­мина­ва нещо. Това, което пре­ми­на­ва­, е ду­хов­но­то­, ко­ето жи­вее в слън­че­ви­те лъ­чи­. Ду­хов­на­та си­ла на Слънце то не е за­дър­жа­на та­ка как­то не­го­ва­та фи­зи­чес­ка си­ла­, ко­ято е от­ра­зе­на обратно; тя ми­на­ва през Луната - и би­дей­ки за­дър­жа­на от Луната ние виж­да­ме имен­но в то­ва­, ко­ето ле­жи тук в злат­на­та чаша, в дейс­т­ви­телност духовната си­ла на Слънцето. В тъм­на­та част на Луната, която виж­да­ме ту­к, ­ние гле­да­ме ду­хов­ната си­ла на Слънцето. В злат­но­блес­тя­ща­та част, в та­зи по­доб­на на ча­ша­, ние виж­да­ме фи­зи­чес­ка­та си­ла на Слънцето, която е от­ра­зе­на ка­то лъ­че­ва сила. Духът на Слънцето по­чи­ва в ча­ша­та об­ра­зу­ва­на от фи­зи­ческа­та си­ла на Слънцето, когато гле­да­ме Слънцето. Така що­то Духът на Слънцето дейс­т­ви­тел­но по­чи­ва в лун­на­та чаша. А се­га да взе­мем за­ед­но всич­ко­, ко­ето сме ка­за­ли до се­га вър­ху то­зи Дух на Слънцето в от­но­ше­ни­ето с Христос, и то­ва ще ни се яви ка­то един ва­жен символ, това, ко­ето Луната пра­ви фи­зи­чески. Чрез то­ва­, че тя от­ра­зя­ва слън­че­ви­те лъ­чи и про­из­веж­да по то­зи на­чин злат­ноб­лес­тя­ща­та ча­ша­, тя ни се явя­ва ка­то но­си­тел на слън­че­вия Дух; то­зи Дух се на­ми­ра вът­ре в нея във фор­ма­та на на­фор­ния хляб /тъм­ни­ят диск/.

И се­га ние си спом­ня­ме­, че в ле­ген­да­та на Парсифал се подчертава, че във все­ки раз­пя­ти пе­тъ­к, с­ле­до­ва­телно към Великден, от не­бе­то ид­ва на­фор­ни­ят хля­б, ­по­то­пя­ва се в Граала, обновява се­, по­то­пя­ва се ка­то под-
мла­дя­ва­ща хра­на в Граала, - на Великден, когато от­шел­ни­кът от­но­во об­ръ­ща вни­ма­ни­ето на Парсифал върху Граала, - на Великден, чи­ето зна­че­ние за Граала е по­со­че­но от­но­во на чо­ве­чес­т­во­то съ­що от Рихард Вагнер /в не­го­ва­та пос­лед­на опе­ра "Парсифал". Бележка на преводача./

А се­га да си спом­ни­м, ­че съг­лас­но ед­но ста­ро пре­да­ни­е­, ­ед­но от оне­зи пре­да­ни­я­, ко­ито при­над­ле­жат на това­, ко­ето аз по­со­чих вче­ра на про­дъл­жа­ва­що­то дейс­т­вие на Христовия Импулс в по­дос­но­ви­те на ду­ша­та­, ­- че съг­лас­но то­ва пре­да­ние се оп­ре­де­ля, в кой ден се па­да праз­ни­кът Велик- ден. В кой ден се оп­ре­де­ля празни­кът Великден? Когато про­лет­но­то Слънце, следователно на­рас­т­ва­що­то в сво­ята си­ла Слънце - на­ши­ят сим­вол на Христос - има своя де­н, ­т.­е­. Не­де­ля­та /ко­ято е ден на Слънцето/ след про­лет­но­то пълнолуние. Как стои сле­до­ва­тел­но про­лет­на­та пъл­на Луна на не­бе­то на Великден? Как тряб­ва да стои тя ви­на­ги на небе­то на Великден? Тя тряб­ва да за­поч­не по­не от ­мал­ко­, ко­га­то е би­ла пъл­на Лу- на, да се прев­ръ­ща в лу­нен сърп. Нещо от та­зи тъм­на част тряб­ва да ста­не ви­ди­мо­, не­що от слън­че­вия Дух, кой­то е по­лу­чил сво­ята про­лет­на си­ла­, т­ряб­ва да се на­ми­ра вътре. Това значи: спо­ред ед­но ста­ро пре­да­ние на Великден то­зи об­раз на све­ще­ния Граал тряб­ва да се яви на небето. Така тряб­ва да бъде. За то­ва спо­ред ед­но ста­ро пре­да­ние Велик­де­нът се оп­ре­де­ля по съ­от­вет­ния начин.

А се­га да се опи­та­ме да се ори­ен­ти­ра­ме по­-на­та­тък вър­ху то­ва­, как е мог­ло да ста­не - по­ве­че съ­що чрез това­, ко­ето про­ти­ча в по­дос­но­ви­те на ду­шев­ния жи­вот - как е мог­ло да ста­не всич­ко оно­ва­, ко­ето е свър­за­но с ле­ген­да­та на Парсифал. Още вче­ра спо­ме­нах­ме­: Си­ла­та­, ко­ято се про­явя­ва в си­би­ли­те­, т­ряб­ва­ше да бъ­де смек­че­на­, т­ряб­ва­ше да бъ­де про­ник­на­та от Христовия Импулс и под та­ка­ва смек­че­на фор­ма тряб­ва­ше тя да се яви от­но­во­, за да ста­не но­си­тел­ка на ду­хов­на­та кул­ту­ра на по­-но­во­то вре­ме­. Тя тряб­ва да се яви в смекче­на форма. Нека за­да­дем въпроса: Можал ли е Персефал - та­ка е на­ре­чен той при Християн дьо Троай - мо­жал ли е той да до­ло­ви в са­мия се­бе си не­що от она­зи дейс­т­ву­ва­ща в по­дос­но­ви­те на ду­ша­та Христова Сила?

Когато още вед­нъж на­со­чим пог­лед на­зад вър­ху пър­вич­ния ха­рак­тер на древ­но­ев­рейс­ка­та Геология, ние пос­то­ян­но и пос­то­ян­но се на­тък­ва­ме на ед­но не­що­. Ние раз­би­ра­ме ду­ха на древ­но­ев­рейс­ка­та Геология само то­га­ва­, ко­га­то съ­от­вет­но об­гър­нем с пог­лед то­ва­, че ця­ла ев­рейс­ка древ­ност се стре­ме­ше да се при­държа здра­во към ге­оло­ги­чес­кия ха­рак­тер на сво­ето откровение. В то­зи ци­къл от сказ­ки аз ве­че оха­рак­те­ри­зира­х, ­че нав­ся­къ­де мо­же да се прос­ле­ди­, как от­к­ро­ве­ни­ята на ев­рейс­ка­та древ­ност тряб­ва да се тър­сят в дейнос­ти­те на Земята, в ду­хов­на­та под­виж­-

И за да сло­жа край на мо­ето съ­об­ще­ни­е­, с­вет­лей­ши прин­це­: С­та­ват още по­-чуд­ни не­ща и са ста­на­ли през вре­ме­, ко­га­то Ви пи­ша­, ко­ито не мо­га да Ви пре­дам в думи. През вре­ме ко­га­то Ви пи­ша те­зи не­ща­, де­ви­ца та е за­ми­на­ла ве­че за град Реймс в Шанпания, където кра­лят е оти­шъл бър­зо за не­го­во­то по­маз­ва­не и ко­роняс­ва­не със съ­дейс­т­ви­ето на Бога. Пре- светлейши и все­мо­гъ­щи прин­це и мой ви­со­ко по­чи­тан господар! Пред- ставям Ви се мно­го скром­но­, ка­то мо­ля Всевишния да Ви па­зи и из­пъл­ни Вашите желания. Написано: Битеромис, на 21 ден на ме­сец юни Ваш сми­рен слу­га Персевал, гос­по­дар на Бонланинт, съветник и прид­вор­ник на кра­ля на фран­цу­зи­те и на Орлеанския хер­цо­г, ­се­не­шал на кра­ля­, ро­дом от Берри".