Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г



Изтегляне 0.52 Mb.
страница7/8
Дата23.10.2018
Размер0.52 Mb.
#93306
1   2   3   4   5   6   7   8

Така пи­ше ня­кой си Персифал за де­ви­ца­та на Орлеанския херцог. Онзи, кой­то про­чи­та то­ва съ­об­ще­ние на Персевал, това пис­мо на Персевал, ще по­чув­с­т­ву­ва­, как тук е опи­са­на ед­на про­ник­на­та от Христос си­била.

Това е ед­но­то­. Д­ру­го­то­, вър­ху ко­ето бих ис­ка да обър­на вни­ма­ни­ето Ви, е съ­що един факт от въз­ник­ва­що­то но­во вре­ме в Петата сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Бих ис­кал да обър­на вни­ма­ни­ето Ви вър­ху то­ва­, как­во пи­ше един чо­ве­к, ­кой­то - бих­ме мог­ли да ка­жем - се чув­с­т­ву­ва­ше то­га­ва про­ник­нат с то­ва­, ко­ето се раж­да­ше ка­то ново време, и мо­жа да се про­ник­не с него. Той се чув­с­т­ву­ва­ше про­ник­нат така, че усе­ща­ше - бих­ме мог­ли да ка­жем - усе­ща­ше несъзнателно: Да, ражда се от­но­во ед­но вре­ме­, ко­га­то ста­ра­та Астрология ще ожи­вее в но­ва фор­ма, в ед­на про­ник­на­та от Христос фор­ма­, ко­га­то отново, ако бъ­де пра­вил­но прак­ти­ку­ва на­, ­ако бъ­де про­ник­на­та от Христовия Импулс, човек ще мо­же да на­со­чи пог­лед към звез­ди­те и да ги пи­та вър­ху то­ва­, ко­ето тях­на­та пис­мен­ност из­ра­зя­ва­. То­ва е съ­щев­ре­мен­но един чо­ве­к, ­как­то ско­ро ще ви­ди­те­, който дъл­бо­ко чув­с­т­ву­ва­, че Земята не е са­мо то­ва­, ко­ето днеш­на­та ма­те­ри­алис­тич­на


ге­оло­гия ис­ка да ни предста­ви­, че тя не е не­що чис­то фи­зи­чес­ко­, ми­не­ра­ло­гич­на­, а кой­то чув­с­т­ву­ва­, че Земята е ед­но жи­во съ­щес­т­во, не­що­, ко­ето има не са­мо тя­ло­, как­то ис­ка да ни на­ка­ра да вяр­ва­ме днеш­ни­ят ма­те­ри­алис­т, а ко­ето има душа. Човекът, за ко­го­то го­во­ря­, з­на­еше то­ва та­ка­, че мо­же­ше да чув­с­т­ву­ва /ма­кар и да не мо­же­ше съ­що да го из­ра­зи­, тъй ка­то то­га­ва не съ­щес­т­ву­ва­ше днеш­на­та Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил при­ет от душа­та на Земята в ней­на­та аура и по­ра­ди то­ва чо­ве­къ­т, ­кой­то се чув­с­т­ву­ва със сво­ята ду­ша в аура­та на Земята и съ­чув­с­т­ву­ва Христовия Импулс, може от­но­во да на­со­чи пог­ле­да към това, ко­ето е на­пи­са­но в звез­дите­. Ма­кар и ед­но та­ко­ва приб­ли­жа­ва­не до­на­ся­ше със се­бе си мно­го су­еве­рие и имен­но ста­ри­те астрономи, про­ник­на­ти от мно­го су­еве­ри­я­, се яви­ха в оно­ва вре­ме­, в­се пак ние виж­да­ме един чо­век, ­кой­то е дъл­бо­ко свър­зан с ду­хов­ния жи­вот на но­во­то вре­ме­, да гово- ри: "Тези и без­б­рой про­ме­ни и яв­ле­ни­я­, ко­ито ста­ват във и вър­ху Земята са тол­ко­ва ре­дов­ни и от­ме­ре­ни­, че те не мо­гат да бъ­дат при­пи­са­ни на ни­как­ва сля­па при­чи­на и тъй ка­то са­ми­те пла­не­ти не зна­ят ни­що от ъг­ли­те­, ко­ито тех­ни­те лъ­чи об­ра­зу­ват вър­ху Земята, Земята тряб­ва да има ед­на душа. Земята е ед­но животно. /Но не раз­би­рай­те­, че тя е ед­но жи­вот­но в обик­нове­ния сми­съ­л, а е един жив организъм./ На нея мо­же да се ви­ди всич­ко­, ко­ето е ана­ло­гич­но на жи­во­тин­с­кото тя­ло­. Рас­те­ни­ята и дър­ве­та­та са ней­на­та ко­са­, ме­та­ли­те са ней­ни­те ар­те­ри­и­, мор­с­ка­та во­да е ней­но­то питие. Земята има ед­на фор­ми­ра­ща си­ла­, ­един вид въ­об­ра­же­ни­е­, д­ви­же­ни­е­, ­оп­ре­де­ле­ни бо­лес­ти и при­ли­ви­те и от­ли­ви­те са как­то ди­ша­не­то при жи­вот­ни­те­. Ду­ша­та на Земята из­г­леж­да ка­то един вид пла­мъ­к, ­от тук иде и под­зем­на­та топ­ли­на и за­то­ва не съ­щес­т­ву­ва ни­как­во раз­м­но­же­ние без топлина. В Земята е от­пе­чатан оп­ре­де­лен об­раз на зо­ди­ака и на ця­ла­та не­бес­на твър­д, ­то­ва е от­пе­ча­та­но от Бога в ду­ша­та на Земята. Тази е връз­ка­та на не­бес­но­то и на зем­но­то­, п­ри­чи­на­та на сим­па­ти­ята меж­ду не­бе­то и Земята; пър­во­об­ра­зите на всич­ки дви­же­ния са по­са­де­ни в нея от Бога, Твореца. Душата се на­ми­ра в цен­тъ­ра на Земята, изпра­ща свои фор­ми и от­пе­ча­тъ­ци към всич­ки по­со­ки и усе­ща по то­зи на­чин всич­ки хар­мо­нич­ни про­ме­ни и пред­ме­ти вън от нея. Както е с ду­ша­та на Земята, така е съ­що и с ду­ша­та на чо­ве­ка­. Нап­ри­мер ду­ша про­из­веж­да от са­ма­та се­бе си всич­ки ма­те­ма­ти­чес­ки идеи и до­ка­за­тел­с­т­ва­, ­ина­че тя не би мог­ла да има та­зи ви­со­ка сте­пен на си­гур­ност и определеност.

Планетите и тех­ни­те ас­пек­ти имат вли­яние вър­ху ду­шев­ни­те си­ли на човека. Те въз­буж­дат вся­ка­къв вид въл­не­ния и страс­ти и чрез то­ва чес­то пъ­ти ужас­ни дейс­т­вия и събития. Те имат вли­яние вър­ху за­ча­ти­ето и раж­да­не­то и чрез то­ва вър­ху тем­пе­ра­мен­та и ха­рак­те­ра на чо­ве­ка и на то­ва по­чи­ва го­ля­ма част на Астрологията. Вероятно от Слънцето се раз­п­рос­т­ра­ня­ва не са­мо свет­ли­на и топ­ли­на в ця­ла­та Вселена, а то е също


цен­тър и се­да­ли­ще на чис­тия ум и из­вор на хар­мо­ния в ця­ла­та Вселена. И всич­ки пла­не­ти са оду­шевени. В ця­ло­то тво­ре­ние се на­ми­ра ед­на ве­ли­чес­т­ве­на­, чу­дес­на хармония, а имен­но как­то в се­тив­но­то та­ка и в свръх­се­тив­но­то, в иде­ите как­то и в неща­та, в цар­с­т­во­то на при­ро­да­та и на милостта. Тази хар­мо­ния се про­явя­ва как­то в са­ми­те не­ща­, та­ка съ­що и в тех­ни­те от­но­ше­ния ед­ни към други. Най-висшата хар­мо­ния е Бог, и той е от­пе­ча­тал във всич­ки ду­ши ед­на вът­реш­на хар­мо­ния ка­то свой об­ра­з. ­Чис­ла­та­, фи­гу­ри­те­, з­везди­те­, п­ри­ро­да­та въ­об­ще хар­мо­ни­рат с оп­ре­де­ле­ни тай­ни на хрис­ти­ян­с­ка­та религия. Както нап­ри­мер във Вселената има три не­под­виж­ни неща: Слънце, неподвижни звез­ди и ин­тер­ме­ди­ум, и всич­ко ос­та­на­ло е под­виж­но­, та­ка в един­ния Бог има: Отец, Син и Дух. Сферата пред­с­тав­ля­ва един вид триединността/ Отец е в цен­тъ­ра­, Си­нът е по­вър­х­нос­т­та­, Ду­хът ед­нак­вос­т­та на раз­с­то­яни­ето от цен­тъ­ра до по­вър­х­нос­т­та - ра­диусъ­т, ­как­то съ­що и дру­ги тайни. В чо­веш­ки­те ду­ши се на­ми­рат хар­мо­нич­ни пред­раз­по­ло­же­ния от без­к­рай­но раз­но­об­ра­зен ви­д. ­Ця­ла­та Земя е оду­ше­ве­на и чрез то­ва е про­из­ве­де­на ве­ли­ка­та хар­мо­ния как­то на Земята та­ка съ­що меж­ду нея и звездите. Тази ду­ша дейс­т­ву­ва чрез ця­ло­то тя­ло на Земята, обаче има ней­но­то се­дали­ще в оп­ре­де­ле­на част на Земята, както чо­веш­ка­та ду­ша има сво­ето се­да­ли­ще в сърцето, и от там из­хожда­т, ­ка­то от един фо­кус или един из­во­р, ­ней­ни­те дейс­т­вия в оке­ана и в ат­мос­фе­ра­та на Земята. От тук ид­ва сим­па­ти­ята меж­ду Земята и звез­ди­те­, ­от тук ид­ват ре­дов­ни­те при­род­ни действия. Че Земята дейс­т­ви­тел­но има ед­на ду­ша­, то­ва по­каз­ва наб­лю­де­ни­ето на със­то­яни­ето на вре­ме­то и на ас­пек­ти­те­, ч­рез ко­ито то е все­ки път про­из­ве­де­но­. П­ри оп­ре­де­ле­ни ас­пек­ти и кон­с­те­ла­ции въз­ду­хът ви­на­ги ста­ва безспокоен; ако ня­ма ни­как­ви та­ки­ва ас­пек­ти и кон­с­те­ла­ции или има мал­ко­, ­или бър­зо пре­ми­на­ва­щи­, въз­ду­хът ос­та­ва спокоен. "

Така пи­ше един чо­век в 1607 го­ди­на­, ко­га­то жи­вее и пул­си­ра про­ник­на­та­та от Христос Астрология, която вле­че след се­бе си са­мо сво­ята сян­ка­, ­ас­т­ро­ло­ги­чес­ки­те су­еве­ри­я­. Та­ка пи­ше то­зи чо­век при нас­тъп­ва­нето на но­во­то време. Така пи­ше един чо­век - бих­ме мог­ли да ка­жем - от сво­ята на­й-б­ла­го­чес­ти­ва душа, един чо­ве­к, ­кой­то знае, че ня­ко­га си­ли­те­, ко­ито ид­ват от све­та на еле­мен­ти­те ­/с­ти­хи­ите­/­, д­нес бих­ме ги на­рекли си­ли на си­би­ли­те­, са би­ли из­пол­зу­ва­ни пър­во оп­рав­да­но­, а след то­ва неоправ- дано. Защото то­зи човек казва: не мо­же да се от­ре­че­, че та­ки­ва ду­хо­ве - той ис­ка да ка­же ду­хо­ве­, ко­ито об­ра­зу­ват съ­об­ще­ни­ята между звез­ди­те и Земята -, че та­ки­ва ду­хо­ве се нас­та­ня­ват в еле­мен­ти­те на Земята, в то­ва­, ко­ето за­оби­ка­ля Земя­та ка­то атмосфера. "Не мо­же да се от­ре­че­, че ня­ко­га та­ки­ва ду­хо­ве са се от­к­ри­ва­ли на хо­ра­та чрез идоли­, дъ­бо­ве­, ­от го­рич­ки­те­, пе­ще­ри­те­, ч­рез жи­вот­ни­те и т.н. и са им пре­да­ва­ли оракули. И пред­с­каз­ва­не­то чрез ле­те­жа на пти­ци­те не е би­ло са­мо ед­но из­кус­т­во за


из­мам­ва­не на слабите. Въпросните ду­хо­ве са дейс­т­вува­ли през въз­ду­ха в по­со­ка­та на птиците, чрез ко­ито след то­ва, с поз­во­ле­ни­ето на Бога, на хо­ра­та са би­ли съ­об­ща­ва­ни мно­го неща. И днес още чу­ва­ме да се да­ват при­ме­ри със зло­коб­ни пти­ци­, ка­то сови, картали, ор­ли­, в­ра­ни­, са­мо че те­зи при­ме­ри са тол­ко­ва по­-ред­ки­, кол­ко­то по­ве­че те са презирани. За- щото спо­ме­на­тите ду­хо­ве не мо­гат да по­на­сят да бъ­дат пре­зи­ра­ни­, как­то във все­ки слу­чай те зас­лу­жа­ват то­ва спо­ред Божия за­кон и хрис­ти­ян­с­ко­то уче­ни­е­, по­ра­ди ко­ето те по­бяг­ват и замлъкват. Тъй ка­то Дяволът още от на­чало мо­же­ше да го­во­ри чрез жи­вот­ни­те и чрез зми­ята го­во­ри с Ева, той съб­лаз­ни чо­веш­кия ро­д. ­От то­га­ва на сам то­ва бе­ше те­хен навик: кол­ко­то пъ­ти мо­же­ха да раз­го­ва­рят с хо­ра­та в гла­со­ве и пред­з­на­ме­но­ва­ния чрез те­ла­та и дви­же­ни­ята на жи­вот­ни­те­, те зло­упот­ре­бя­ва­ха с та­зи си­ла­, с­пе­че­ли­ха си обо­жа­ние и ма­ме­ха бед­ни­те хора. Въпреки че Хрис- тос дой­де за­то­ва­, за да уни­що­жи де­ла­та на дя­во­ла и на­ло­жи мъл­ча­ние на те­зи ду­хо­ве­, въп­ре­ки че те из­гу­би­ха тех­ни­те хра­мо­ви ста­ту­и­, го­рич­ки­, пе­ще­ри и дъл­го вре­ме об­се­бе­на­та Земя­, те все още съ­щес­т­ву­ват тук и там в праз­ния въз­дух и ви­кат с поз­во­ле­ни­ето на Бога; чес­то пъти те са нака­за­те­лен бич на Бога, той чес­то им поз­во­ля­ва да съ­об­щят оп­ре­де­ле­ни не­ща на хората. Този чо­век ле­ко по­каз­ва­, как ду­хов­ни­те от­к­ро­ве­ния са про­ник­на­ти от Христос; защото той пра­ви то­ва с ед­но нас­т­ро­ени­е­, което мо­же да се на­ре­че на­ис­ти­на про­ник­на­то от Христос. Така го­во­ри то­зи чо­век в 1607 го­ди­на за пре­ло­мите­, ко­ито са ста­на­ли в ду­хов­ния свят. Кой е то­зи човек? Дали той е ня­ко­й, ­кой­то ня­ма ни­как­во оп­рав­да­ние да го­во­ри за те­зи не­ща­? Да­ли е ня­ко­й, ­ко­го­то хо­ра­та не тряб­ва да слушат? Не, това е един чо­ве­к, ­без ко­го­то не би съ­щес­т­ву­ва­ла ни­как­ва днеш­на ас­т­ро­но­мия и физика: то­ва е Йоханес Кеплер. И бих­ме по­съ­вет­ва­ли хо­ра­та­, ко­ито днес се на­ри­чат съ­щев­ре­мен­но ма­те­ри­алис­ти или мо­нис­ти и счи­тат Йоханес Кеплер ка­то един от оне­зи­, ко­ито тряб­ва да бъ­дат тех­ни идо­ли­, бих­ме ги съ­вет­ва­ли да про­че­тат то­ва мяс­то в съ­чи­не­ния та на Кеплер и да се про­ник­нат в ду­ша­та си от не­го­. На­й-­го­ле­ми­те ас­т­ро­но­ми­чес­ки за­ко­ни­, т­ри­те Кеплерови за­ко­ни­, ко­ито вла­де­ят ця­ла­та днеш­на ас­т­ро­но­ми­я­, са от­к­ри­ти от него. Но та­ка го­во­ри той вър­ху то­ва­, което пос­те­пен­но ид­ва в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то с Петата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха­. Хо­ра­та тряб­ва пос­те­пен­но да свик­нат от­но­во - и се­га про­ник­на­ти­, п­ро­пи­ти с но­вия Импулс -, да поз­на­ят мал­ко ду­хов­ни­те дейс­т­ви­я­, ко­ито са свър­за­ни със звездите.

Кое бе­ше сле­до­ва­тел­но още нез­на­ещо­, ­още не­го­то­во да за­да­ва въп­ро­си за ед­но вре­ме­, ко­га­то Парсифал влезе в за­мъ­ка на Граала, кое бе­ше то­ва спо­ред по­-къс­но­то пре­да­ни­е­, ко­ето Волфрам фон Ешенбах бе­ше приел? Какво бе­ше вре­ме­то­, ко­га­то Парсифал вле­зе в за­мъ­ка на Граала, нами- райки там Амфортас ле­жащ със сво­ята ра­на и при вли­за­не­то на Парси-


фал ра­на­та при­чи­ня­ва без­к­рай­ни болки? В как­во вре­ме вле­зе Парсифал в за­мъ­ка на Граала? Легендата ни раз­каз­ва това: то­ва бе­ше вре­ме­то на Са- турн: Сатурн и Слънцето се на­ми­ра­ха ед­нов­ре­мен­но в зо­ди­акал­ния знак на Рака, кулминираха та­м. ­Та­ка ние виждаме, как в на­й-ин­тимни­те дейс­т­вия се тър­си оно­ва­, ко­ето е връз­ка­та меж­ду Земята и звез­ди­те­. То­ва бе­ше вре­ме­то на Сатурн. И ко­га­то из­с­лед­ва­ме се­га­, как и по ка­къв на­чин Парсивал сти­га пос­те­пен­но до зна­ни­ето­, как­во установяваме? Какъв е то­й, ­то­зи Парсифал? Той е нез­на­ещ по от­но­ше­ние на оп­ре­де­ле­ни неща! В нез­на­ние е дър­жан той. По от­но­ше­ние на кои не­ща е дър­жан той в незнание? Ние чух­ме ве­че се­га това: Христовият Импулс те­че та­ка да се ка­же под­зем­но в по­дос­но­ви­те на ду­ши­те­, п­ро­дъл­жа­ва да тече; там го­ре бо­гос­ло­ви­те спо­рят и се ка­рат и про­из­веж­дат то­ва­, ко­ето след то­ва ста­ва тра­ди­ци­он­но Християнство. Да прос­ле­дим ли­це­то на Парси­фа­л, ­как­то го опис­ва легендата: Никъде той не знае не­що от всич­ко то­ва­. Той е дър­жан нас­т­ра­на имен­но от то­ва­, ко­ето е ста­на­ло на повърхността. Всичко то­ва той не тряб­ва да го зна­е­. Та­ка той е пред­па­зен от всичко, ко­ето е ста­на­ло на по­вър­х­нос­т­та­. Но се за­поз­на­ва с то­ва­, ко­ето про­из­хож­да от из­во­ри­те­, ко­ито чер­пят от по­дос­но­ви­те на ду­ша­та­, как­то чух­ме вче­ра то­ва­: пър­во ко­га­то той на­пус­ка­, нез­на­ещ, ­за­мъ­ка на Граала, от же­на­та­, ко­ято оп­лак­ва ле­жа­щия мър­тъв в ску­та й годеник; от от­шел­ни­ка­, кой­то е пос­та­вен във връз­ка с мистич­ни­те сили; и от си­ла­та на Граала -, за­що­то то­ва е на раз­пя­ти пе­тъ­к, ­ко­га­то Парсифал сти­га при от­шелни­ка; в не­го ве­че дейс­т­ву­ва не­съз­на­тел­но си­ла­та на Граала. Следователно Парсифал е един чо­ве­к, ­кой­то не е зна­ел ни­що за това, ко­ето е ста­на­ло в гор­но­то съз­на­ние на човечеството; един човек, кой­то е пос­та­вен във връз­ка с под­съз­на­тел­ни­те из­во­ри­, ко­ито из­ли­зат към но­во­то вре­ме­, кой­то тряб­ва да чер­пи от те­зи извори. Това е един чо­ве­к, ­кой­то тряб­ва да при­еме тай­на­та на Граала в не­вин­нос­т, ­без да има съз­на­ни­е­, без да бъ­де за­сег­нат от то­ва­, ко­ето външ­ни­ят свят до­на­ся на хо­ра­та в чо­веш­кия живот. Той тря- б­ва да при­еме тай­на­та на Граала с на­й-­вис­ши­те­, на­й-б­ла­го­род­ни­те си­ли на душата. Той тряб­ва да срещ­не ня­ко­га­, кой­то не е развил още оне­зи ду­шев­ни си­ли­, ко­ито тряб­ва да из­жи­ве­ят на­пъл­но тай­на­та на Граала, трябва да срещ­не Амфортас. Ние знаем: Амфортас е из­б­ран за па­зи­тел на Граала, но той се по­да­де на нис­ши­те си­ли на чо­веш­ка­та природа; и как е из­пад­нал той в нис­ши­те си­ли на чо­веш­ка­та при­ро­да­, за то­ва ста­ва ду­ма­, за­що­то свър­з­ва то­ва с па­зи­тел­с­т­во­то на Граала: за­що­то убил своя про­тив­ник от сла­дос­т­рас­тие и рев­ност. В­сич­ки те­зи не­ща са самопонят- ни; и по­не­же не­ща­та пос­то­ян­но и пос­то­ян­но се раз­би­рат неп­ра­вил­но­, тряб­ва да обър­нем внима­ни­ето вър­ху то­ва­, че Антропософията не ис­ка да учи ни­ка­къв ас­ке­ти­зъ­м. ­Зад нея се кри­ят мно­го по­-дълбо­ки неща. Това бя­ха един вид ес­тес­т­ве­ни еле­мен­тар­ни си­ли­, ко­ито не се про­явя­-­
ваха или на ко­ито не се е об­ръ­ща­ло вни­ма­ние как­то са се про­явя­ва­ли в обик­но­ве­ния жи­во­т, а как­то те са се про­явя­ва­ли в тях­на­та връз­ка с ду­хов­ни­те све­то­ве още в Третата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха. Това, което пул­си­ра­ше един вид в чо­веш­ка­та кръ­во­нос­на и нер­в­на сис­те­ма чрез еле­мен­ти­те­ /с­ти­хи­ите­/­, се из­диг­на и по­лу­чи тайните. Не ста­ва ду­ма за се­ти­вен ас­ке­ти­зъ­м, а за до­ла­вя­не­то на све­ще­ни­те тайни. Те мо­же­ха да бъ­дат при­ети още в Третата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха със съ­щи­те си­ли­, ко­ито ина­че вла­де­ят чо­ве­ка на Земята. Беше дош­ло вре­ме­то, ко­га­то све­ще­ни­те тай­ни мо­же­ха да се раз­к­ри­ят са­мо на чистите, не­вин­ни ду­шев­ни си­ли­, ко­га­то чо­ве­кът на­ми­ра въз­мож­нос­т­та да се из­диг­не от то­ва­, ко­ето го свър­з­ва с не­го­ва­та зем­на про­фе­си­я­, ­от ко­ято Антропосо­фи­ята съ­що не ис­ка да го от­чуж­ди­, ко­га­то оба­че той тряб­ва да се из­диг­не от та­зи зем­на про­фе­си­я­, ­от това­, ко­ето мо­же­ше да дейс­т­ву­ва в не­го в ста­ра­та ас­т­ро­ло­ги­я­. Но пре­ди то­ва той тряб­ва да раз­бе­ре по нов начин древ­ни­те тай­ни­. Той тряб­ва да сто­ри то­ва със силите на невинната душа, която се е ос­во­боди­ла от всич­ко зем­но­. По от­но­ше­ние на противоположността, ко­ято ев­рейс­ка­та древ­ност бе­ше съз­да­ла­, трябва да бъ­де съз­да­де­на ед­на дру­га про­ти­во­по­лож­нос­т. ­Ев­рейс­ка­та древ­ност се при­дър­жа­ше стро­го към то- ва: чо­век да не при­ема в се­бе си ни­що от си­би­лин­с­ки­те си­ли­, ко­ито още бя­ха оп­рав­да­ни в Астрологията, да не при­ема ни­що от те­зи сили! Да се при­дър­жа­ме към бо­га на Земята Яхве! Чрез то­ва се ро­ди ед­но отвра­ще­ние про­тив вся­ко от­к­ро­ве­ние ид­ва­що от го­ре­, ­ед­но при­ема­не на всич­ки от­к­ро­ве­ни­я­, ко­ито ид­ват от долу, един страх пред то­ва­, кой­то се раз­к­ри­ва­ше от небето. Това тряб­ва­ше да ца­ру­ва оп­ре­де­ле­но вре­ме на Земята: да се про­яви един ан­та­го­ни­зъм сре­щу то­ва­, ко­ето ид­ва­ше от горе. И в та­ки­ва си­ли­, как­ви­то са си­лите на си­би­ли­те­, хо­ра­та виж­да­ха не­оп­рав­да­но­то лу­ци­фе­ри­чес­ко вли­яни­е­, ко­ето ид­ва­ше от горе. Сега обаче, след ка­то Христовото Същество бе­ше сляз­ло и се въп­лъ­ти­ло в тя­ло­то на Исуса от Назарет, сега това, което ид­ва­ше от го­ре­, бе­ше про­ник­на­то от Христово- то Същество, сега хо­ра­та от­но­во мо­же­ха да на­со­чат пог­леда си на­го­ре­, се­га от свър­з­ва­не­то на Господаря на Земята с лун­на­та май­ка бе­ше се по­лу­чи­ло не­що друго. Защото Христос беше станал Господар на Земята. Дух на Земята, той беше се разлял в аурата на Земята. В све­тов­ни­те ра­бо­ти­, как­то те бя­ха кул­ти­ви­ра­ни от дво­ре­ца на крал Артус, чо­ве­кът може­ше да се доб­ли­жи със си­ли­те на Земята. До соб­с­т­ве­ни­те ра­бо­ти на Грала чо­век не мо­же­ше да се приб­лижи с то­ва­, ко­ето бе­ше дейс­т­вие на зем­ни­те си­ли­, ка­къв­то бе­ше слу­ча­ят при Амфортас. Човекът, кой­то се приб­ли­жа­ва­ше до тай­ни­те на Граала с та­ки­ва си­ли­, т­ряб­ва­ше да из­пи­та го­ле­ми бол­ки и стра­да­ни­я­. И тъй като дейс­т­ви­ята на звез­ди­те бя­ха про­ник­на­ти от Христовото Същество, един та­къв чо­ве­к, ­кой­то на­ис­ти­на не бе­ше при­ел в се­бе си ни­що от то­ва­, ко­ето се бе­ше ра­зиг­ра­ло на по­вър­х-­
нос­т­та ка­то спо­ро­ве и ка­ра­ни­ци на богословите, кой­то оба­че чрез сво­ята Карма се на­ми­ра­ше на ед­на точ­ка­, къ­де­то не­го­ва­та ду­ша мо­же­ше да бъ­де при­ета от Христос, един та­къв чо­век мо­же­ше от­но­во да бъ­де счи­тан във връз­ка със си­ли­те­, как­то те са по­со­че­ни в сим­во­ла на Сатурновото вре­ме­, а именно: Сатурн и Слънцето се на­ми­рат ед­нов­ре­мен­но в зо­ди­акал­ния знак на Рака. Този, в ко­го­то Христовият Импулс дейс­т­ву­ва­, ­още под­зем­но­, ­още в под­съз­на­телни­те ос­но­ви на ду­ша­та­, Пар­си­вал ид­ва с вре­ме­то на Сатурн и ра­на­та гори, как­то още ни­ко­га не е горяла.

Така ние виж­да­ме­, как но­во­то вре­ме се вести! Как ду­ша­та на Парсифал стои във връз­ка с под­съз­на­тел­ни­те, про­ник­на­ти от Христовата аура ис­то­ри­чес­ки им­пул­си, с Христовите Импулси, макар и той да не знае още това, - но то­ва­, ко­ето е ца­ру­ва­ло там до­лу­, ко­ето е во­ди­ло ис­то­ри­ята на чо­ве­чес­т­во­то­, т­ряб­ва да из­ле­зе от­горе­, на повърхността. За то­ва той тряб­ва да се научи да разбира това, което ни­ко­га не ще бъ­де раз­б­рано­, ­ако чо­век не се приб­ли­жи до не­го с не­вин­ни­те­, чис­ти ду­шев­ни си­ли­, ко­ето съ­що не мо­же ни­ко­га да бъде разбрано, ако се приб­ли­жа­ва­ме до не­го с тра­ди­ци­он­но­то зна­ни­е, с уче­нос­т­та­. То­га­ва мо­жем да го ви­дим -, за­що­то то е из­ляз­ло от­го­ре и е ста­на­ло поч­ти та­ка все­кид­нев­но как­то не­бес­ния Грал, който из­го­ва­ря името - но то е все пак въ­зоб­но­вя­ва­не­то­, ­яв­ле­ни­ето в дру­га фор­ма на то­ва­, за ко­ето ев­рейс­ка­та древ­ност е во­ди ла бор­ба в ней­но­то време.



Да зас­та­нем пред счи­та­на­та за дев­с­т­ве­на май­ка с Христа в нейния скут и да из­ка­жем то­га­ва това: Който мо­же да чув­с­т­ву­ва све­ще­но по от­но­ше­ние на та­зи кар­ти­на­, той чув­с­т­ву­ва по­доб­но по от­но­ше­ние на Граала. Свещената ча­ша над­ми­на­ва по бля­сък всич­ки дру­ги светлини, всич­ки дру­ги бо­го­ве­, та­зи све­ще­на чаша­, ко­ято се­га е до­кос­на­та­та от Христа лун­на май­ка­, но­ва­та Ева, носителка на слън­че­вия Дух Христос Помисли вър­ху това, което е /вър­ху съ­дър­жа­ни­ето­/­, но още по­ве­че по­мис­ли вър­ху това. Как то се представя! И ко­га­то на­со­чим пог­лед в ду­ша­та на Пар- сивал, как из­ли­зай­ки от за­мъ­ка на Граала виж­да об­ра­за на го­де­ни­ца­та и на го­де­ни­ка­, кой­то об­раз го до­веж­да във връз­ка с под­съз­на­тел­ни­те Хри- стови сили; ко­га­то на со­чим пог­лед вър­ху то­ва­, как от­шел­ни­кът по­уча­ва не­го­ва­та не­вин­на ду­ша по вре­ме­то на Великден, когато об­ра­зът на Граа- ла тряб­ва да бъ­де на­пи­сан на не­бе­то чрез звез­д­на­та писменност; ко­га­то го прос­ле­ди­м, ­как той яз­ди - вче­ра аз из­рич­но под­чер­тах - ден и нощ, - през де­ня съ­зер­ца­вай­ки при­ро­да­та­, п­рез нощ­та имайки чес­то пред се­бе си не­бес­ния знак на све­ще­ния Граал -, как той яз­ди имай­ки пред се­бе си злат­ноб­лес­тящия лу­нен сърп с на­фор­ния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вът­ре в то­зи лу­нен сърп; ко­га­то гле­да­ме­, как той би­ва под­гот­вен в своя път чрез съз­ву­чи­ето на об­ра­за на дев­с­т­ве­на­та май­ка с го­де­ни­ка - син и на зна­ка на не­бес­на­та пис­мен­нос­т, ­за да раз­бе­ре тай­на­та на
све­ще­ния Граал; ко­га­то гле­да­ме­, как в не­го­ва­та ду­ша дейс­т­ву­ва съв­мес­т­но то­ва­, ко­ето е про­ник­на­ло ис­то­ри­ята на Земята ка­то Христов Импулс, със звез­д­на­та пис­мен­нос­т, ­ко­ято тряб­ва да бъ­де възобновена; ко­га­то гле­да­ме­, как всич­ко­, ко­ето е про­ник­нато с Христа, е срод­но с ду­шев­ни­те си­ли..., ние раз­би­ра­ме­, че­, по­не­же Парсифал тряб­ва­ше да вле­зе в за­мъка на Граала по вре­ме­то на Сатурн, той тряб­ва­ше да ста­не при­чи­на съ­що да го­рят по­-сил­но ра­ни­те на онзи, кой­то не бе­ше сто­ял пра­вил­но при Граа- ла, раните на Амфортас. Помисли вър­ху съдържанието, но по­вече по­мис­ли вър­ху това, "как" то се пред­с­та­вя­! За­що­то не се ка­сае за то­ва­, да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме та­ки­ва неща с ду­ми­те­, ко­ито аз се­га упот­ре­би­х, ­или с дру­ги думи. Ние не мо­жем ни­ко­га да се приб­ли­жим до Граала с ня­как­ви ду­ми или да­же с фи­ло­соф­с­ка спе­ку­ла­ция до Граала мо­жем да се приб­ли­жи­м, ­ко­га­то мо­жем да превър­нем всич­ки те­зи ду­ми в чув­с­т­во, в усе­ща­ние и ко­га­то мо­жем да по­чув­с­т­ву­ва­ме имен­но­, че в то­зи свещен Грал тряб­ва да чув­с­т­ву­ва­ме сбо­ра на всич­ко свещено: да чув­с­т­ву­ва­ме сли­ва­не­то на то­ва­, ко­ето е дошло от Луната, което пър­во се яви в зем­на­та май­ка Ева, след то­ва се явя­ва об­но­ве­но в дев­с­т­ве­на­та май­ка­, което е ста­на­ло Господар на Земята в бо­га Йахве, което се явя­ва ка­то нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е раз­ля­ло в аура­та на Земята. Ние чув­с­т­ву­ва­ме сли­ва­не­то на оно­ва­, ко­ето дейс­т­ву­ва сега от звез­ди­те­, сим­во­ли­зи­ра­но чрез пис­мен­нос­т­та на звез­ди­те, с то­ва зем­но раз­ви­тие на човечеството. Когато взе­мем под вни­ма­ние всич­ко то­ва и го по­чус­т­ву­ва­ме след то­ва ка­то съз­ву­чие на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чество­то със звез­д­на­та пис­мен­нос­т, ­то­га­ва раз­би­ра­ме съ­що тай­на­та­, ко­ято тряб­ва да бъ­де из­ра­зе­на с ду­ми­те­, които са би­ли по­ве­ре­ни на Парсифал, които гла­сят в леге- ндата: Че все­ки пъ­т, ­ко­га­то един цар на Граала, един дейс­т­ви­тел­но приз­ван па­зи­тел на Грала умира, вър­ху све­ще­ния Граал се явя­ва име­то на не­го­вия дос­то­ен приемник. Там тряб­ва да бъ­де про­че­те­но то­ва име, т.е. да бъ­де чо­век при­ка­нен да се на­учи да че­те звез­д­ната пис­мен­ност в ед­на но­ва форма. Нека се ста­ра­ем, ­обич­ни при­яте­ли­, да се на­учим от­но­во да че­тем тази звез­д­на пис­мен­ност в ед­на нова форма, както тя тряб­ва да ни бъ­де да­де­на се­га­. За­що­то всъщ­ност не е ни­що дру­го ос­вен ед­но че­те­не на звез­д­на­та пис­мен­нос­т, ­ко­га­то се опит­ва­ме да ра­зяс­ним развитие- то на човека в раз­ви­ти­ето на ста­рия Сатурн, на ста­ро­то Слънце, на ста­ра­та Луна, на днеш­на­та Земя, на бъ­дещи­те Юпитер, Венера и Вулкан. Но ние тряб­ва да поз­на­ем, в как­ви връз­ки ис­ка­ме да де­шиф­ри­ра­ме в наше­то вре­ме звез­д­на­та пис­мен­нос­т. ­Но не­ка ста­нем дос­той­ни за това! Защото не нап­раз­но се раз­каз­ва­, че Граалът от­но­во е бил пре­не­сен от не­го­во­то мяс­то­, че за след­ва­що­то вре­ме той не бе­ше външ­но видим. Нека считаме като едно възобновление търсене на Граала това, което тря- бва да развиваме в нашата Антропософия, и не­ка се ста­ра­ем да се на­-
учим да поз­на­ва­ме зна­че­ни­ето на то­ва­, ко­ето в мина­ло­то го­во­ре­ше от под­съз­на­тел­ни­те ос­но­ви на ду­ша­та­, ко­ето са­мо пос­те­пен­но из­ле­зе го­ре в съз­на­ни­ето на хората! Нека се ста­ра­ем все по­ве­че да превърнем това в един съзнателен говор, в един съзнателен език! Да се пос­та­ра­ем да про­учим ос­нов­но ед­на Мъдрост, която мо­же от­но­во да ни раз­к­рие връзката на земното и на небесното; може да ни я раз­к­рие без вся­ко пре­да­ние та­ка­, как­то ние се стре­мим да я на­ме­ри­м, ­как­то тя мо­же да бъ­де изя­ве­на в настоящето.

И след то­ва да се ос­та­вим да бъ­дем про­ник­на­ти­, ­обич­ни ан­т­ро­по­соф­с­ки при­яте­ли, с всич­ко то­ва­, ко­ето може да се пре­вър­не в чув­с­т­во в на­с, ­ко­га­то гле­да­ме­, как Парсивал е стиг­нал до Тайната на Граала. След то­ва та­зи тай­на е ос­та­на­ла от­но­во зат­во­ре­на­, за­що­то хо­ра­та тряб­ва­ше да тър­сят връз­ка­та на Земята с кос­ми­чески­те си­ли в на­й-­външ­но­то по­ле, в по­ле­то на на­й-­външ­на­та наука. Нека раз­бе­рем съ­що ед­но та­ко­ва яв­лени­е­, че един дух ка­то Кеплер на­ме­ри раз­би­ра­не за то­ва­, ко­ето мо­же­ше да ка­же със сво­ите ма­те­ма­тич­но­-меха­ни­чес­ки не­бес­ни за­ко­ни­, но то­ва­, ко­ето то­й, ­дейс­т­ви­тел­но про­ник­нат от Христовия Импулс, можа да при ба­ви към те­зи за­ко­ни­, т­ряб­ва­ше от­но­во да по­тъ­не в под­съз­на­тел­ни­те ос­но­ви на душата. Ние го­во­рим в него­вия сми­съ­л, ­ко­га­то днес каз­ва­ме то­ва­, ко­ето зна­ем да ка­жем вър­ху на­ша­та зем­на ево­лю­ция и как та­зи земна ево­лю­ция е свър­за­на с Космоса, говорим в не­го­вия сми­съ­л, ­тъй ка­то той ни казва: "Както нап­ри­мер във Вселената има три не­под­виж­ни не­ща­: С­лън­це­то­, не­под­виж­ни­те звез­ди и ин­тер­ме­ди­умът и всич­ко ос­та­на­ло се дви­жи­, та­ка в един­ния Бог са: Отец, Синът и Духът; сфе­ра­та пред­с­тав­ля­ва един вид три­един­нос­т­та ­/­Отец е цен­тъ­ръ­т, ­Си­нът по­вър­х­нос­т­та­, Ду­хът ед­нак­вос­т­та на раз­с­то­яни­ето от цен­тъ­ра до по­вър­х­нос­т­та - ра­диусъ­т/­, как­то съ­що и дру­ги тайни. Без ду­хо­ве и ду­ши нав­ся­къ­де не би има­ло ни­как­ва хармония. В чо­веш­ка­та ду­ша се об­ра­зу­ват хар­мо­нич­ни пред­раз­по­ло­же­ния от без­к­рай­но раз­но­об­ра­зен ви­д. ­Ця­ла­та Земя е оду­ше­вена и чрез то­ва е про­из­ве­де­на ве­ли­ка­та хар­мо­ния как­то на Земята та­ка съ­що меж­ду нея и звездите. Тази душа дейс­т­ву­ва през ця­ло­то тя­ло на Земята, обаче тя има сво­ето се­да­ли­ще в оп­ре­де­ле­ни час­ти на Земята, както ду­ша­та на чо­ве­ка има сво­ето се­да­ли­ще в сърцето; и от там из­хож­дат ка­то от един фо­кус или ка­то от един из­вор ней­ни­те дейс­т­вия в оке­ана и в ат­мос­фе­ра­та на Земята. От тук и сим­па­ти­ята меж­ду Земята и звез­ди­те­, ­от тук ре­дов­ни­те при­род­ни дейс­т­ви­я­. Че Земята има ед­на ду­ша­, то­ва по­каз­ва наб­лю­де­ни­ето на състо­яни­ето на вре­ме­то и на ас­пек­ти­те­, ч­рез ко­ито то­ва със­то­яние е пос­то­ян­но произвеждано. При оп­ре­де­лени ас­пек­ти и кон­с­те­ла­ции въз­ду­хът ста­ва ви­на­ги нес­по­ко­ен, ­ако ня­ма ни­как­ви та­ки­ва ас­пек­ти и кон­с­те­лации или има мал­ко­, ­или бър­зо пре­ми­на­ва­щи­, той ос­та­ва спокоен. Тези и без­б­рой дру­ги про­ме­ни и явления, ко­ито ста­ват


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история

Изтегляне 0.52 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание