Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г

ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ

Пътуващата попътна храна. Аз Ви го­во­рих за си­ли­те на си­би­ли­те­, ­обър­нах вни­ма­ни­ето Ви вър­ху това, че ние виж­да­ме те­зи си­би­ли да въз­ник­ват ка­то сян­ка­та на фи­ло­со­фи­те в Йония, че след то­ва в те­че­ние на сто­ле­тия те из­каз­ва­ха ка­то по въл­шеб­с­т­во от­час­ти ед­на дъл­бо­ка мъд­рост от тех­ния ха­оти­чен ду­ше­вен живо­т, а от­час­ти из­на­ся­ха са­мо ду­хо­вен ха­ос, и че в те­че­ние на сто­ле­тия те са вла­де­ли ду­хов­ния жи­вот на Южна Евро- па и гра­ни­че­щи­те с нея об­лас­ти мно­го по­ве­че­, ­от­кол­ко­то офи­ци­ал­на­та на­ука ис­ка да до­пус­не това. Аз ис­ках да ка­жа­, че с та­зи сво­е­об­раз­на ду­шев­на про­ява на си­би­ли­те се об­ръ­ща вни­ма­ни­ето вър­ху оп­ре­деле­на си­ла на чо­веш­ка­та ду­ша­, ко­ято има­ше ед­но доб­ро зна­че­ние в по­-с­та­ри време- на, още в Третата сле­датлан­т­с­ка кул­тур­на епоха. Но кул­тур­ни­те епо­хи се про­ме­нят в те­че­ние на ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на чо­ве­чество­то­. Си­ли­те, с ко­ито след то­ва си­би­ли­те пре­диз­ви­ка­ха ис­тин­с­ко без­ре­ди­е­, бя­ха още на­пъл­но оправдани, доб­ри ду­шев­ни си­ли в Третата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха­, ко­га­то се кул­ти­ви­ра­ше Астрологията, когато в чо­веш­ки­те ду­ши дейс­т­ву­ва­ше мъд­рос­т­та на звез­ди­те и ко­га­то чрез дейс­т­ви­ето на мъд­рос­т­та на звез­ди­те бя­ха хар­мо­ни­зи­ра­ни си­ли­те­, ко­ито след то­ва се про­яви­ха ха­отич­но в сибилството. От то­ва оба­че мо­же­те да раз­бе­ре­те­, че си­ли­, ко­ито въ­об­ще ца­ру­ват ня­къ­де в све­та­, нап­ри­мер се­га спе­ци­ал­но те­зи­, ко­ито ца­ру­ва­ха в ду­ши­те на си­би­ли­те­, по се­бе си не мо­гат да бъ­дат ни­ко­га на­ре­че­ни доб­ри или ло­ши­, а те са доб­ри или лоши спо­ред то­ва­, ко­га и как се проявяват. Силите, които се по­яви­ха в ду­ши­те на си­би­ли­те­, са на­пъл­но добри­, ­оп­рав­да­ни си­ли­, но те не бя­ха ве­че под­хо­дя­щи­, не бя­ха ве­че год­ни за ду­шев­но­то раз­ви­тие на Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха; то­га­ва в чо­веш­ки­те ду­ши не тряб­ва­ше да ца­ру­ват си­ли­те­, ко­ито се на­ди­гаха от под­съз­на­тел­ни­те ос­но­ви на ду­ша­та­, а те­зи­, ко­ито го­во­ре­ха на ду­ши­те от яс­но­та­та на Аза. Вчера ние чух­ме­, как древ­но­ев­рейс­ки­те про­ро­ци ра­бо­те­ха за под­тис­ка­не­то на си­би­лин­с­ки­те си­ли и за раз­ви­ти­ето на си­ли­те­, ко­ито го­во­рят чрез яс­но­та­та на Аза, ние чух­ме­, че глав­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка на древ­но­-­ев­рейс­ко­то про­ро­чес­т­во е та­зи­, да из­т­лас­ка на за­ден план си­би­лин­с­ки­те си­ли и да раз­вие оно­ва­, ко­ето мо­же да го­во­ри чрез Аза. Изпълнението на то­ва­, към ко­ето се стре­мя­ха древ­но­ев­рейс­ки­те про­ро­ци­, ко­ето сле­до­ва­тел­но можем да на­ре­чем ка­то един вид "вкар­ва­не в пра­вил­ни­те релси" на си­би­лин­с­ки­те си­ли­, ­из­пъл-­

Обични при­яте­ли­, поз­во­ле­те ми тук на то­ва мяс­то да нап­ра­вя приз­на­ни­ето­, че в мо­ето ду­хов­но­на­уч­но из­с­ледва­не имен­но при прос­ле­дя­ва­не­то

Не че съм ка­зал не­що­, ко­ето да не мо­же да из­дър­жи­, но все па­к, ­ко­га­то се из­ка­зах вър­ху то­ва­, ­аз се чув­с­т­вувах не­за­до­во­ле­н. ­Аз тряб­ва­ше да дам то­ва­, ко­ето мо­же да бъ­де да­де­но ка­то сигурно; за­що­то чес­то пъ­ти­, кога­то тър­сех оно­ва те­че­ни­е­, за ко­ето се­га говорих, в не­го­во­то по­-на­та­тъш­но нап­ред­ва­не­, ко­га­то тър­сех по­-на­та­тъш­но­то окул­т­но хрис­ти­ян­с­ко раз­ви­тие на за­па­да­, п­ред ду­ша­та ми зас­та­ва­ше предупреждението: Ти тряб­ва пър­во да про­че­теш име­то на Парсифал на не­го­во­то ис­тин­с­ко място. И тряб­ва­ше да из­пи­та­м, ­обич ни приятели, че окул­т­ни­те из­с­лед­ва­ния се ръ­ко­во­дят по един чу­ден начин: За да не бъ­дем при­ма­ме­ни да из­пад­нем в спе­ку­ла­ции и да нав­ле­зем в об­лас­ти, в ко­ито окул­т­на­та ис­ти­на би­ва за­ме­не­на с фан­та­зи­ята­, ние сме ръ­ко­во­де­ни­, бих мо­гъл да ка­жа­, дъл­го вре­ме пред­паз­ли­ва и ти­хо от­нос­но окул­т­но­то из­с­лед­ва­не­, ­ако то­ва из­с­лед­ва­не тряб­ва да из­не­се нак­рая ис­ти­на­та на бял свя­т, ­ис­ти­на­, ко­ято мо­же да ни убе­ди чрез са­ма­та се­бе си за ней­на­та пра­вил­нос­т. ­Та­ка аз чес­то тряб­ва­ше да се по­ми­ря с из­чак­ва­не на от­го­во­ра от­нос­но изискването: Търси, къде се на­ми­ра за­пи­са­но име­то на Парсифал! Аз се бях за­поз­нал доб­ре с то­ва­, ко­ето Вие всич­ки поз­на­ва­те от ле­ген­да­та за Парсифал..., че след ка­то Парсифал се зав­ръ­ща­, ­из­ле­ку­ван по оп­ре­де­лен на­чин от не­го­ви­те греш­ки­, и на­ми­ра от­но­во пъ­тя за све­ще­ния Граал, на не­го му се известява: вър­ху све­щена­та чаша се е по­яви­ло блес­тя­що не­го­во­то име­. ­С­ле­до­ва­тел­но то­ва име тряб­ва да стои вър­ху све­ще­на­та Чаша. Но къ­де се на­ми­ра све­ще­на­та Чаша? Къде мо­же да бъ­де на­ме­ре­на тя? Този бе­ше въпросът. При таки­ва окул­т­ни из­с­лед­ва­ния чо­век е чес­то пъ­ти за­дър­жа­н, ­та­ка че­, бих мо­гъл да ка­жа­, той не мо­же да нап­ра­ви мно­го не­що за един де­н, ­за ед­на го­ди­на­, за да бъ­де от­к­ло­нен от ис­ти­на­та чрез спе­ку­ли­ра­не­: да­, чо­век би­ва за­дър­жа­н. И в те­че­ние на дейс­т­ви­тел­но мно­го го­ди­ни, в ко­ито тър­сех от­го­вор на въп­ро­са­: Къ­де ще на­мериш име­то на Парсифал за­пи­са­но вър­ху све­ще­на­та Чаша? - пред ме­не се яви­ха кра­йъ­гъл­ни камъ- ни. Аз зна­ех, ­че съ­щес­т­ву­ват ня­кои зна­че­ния на све­ще­на­та Чаша, в ко­ято

с­т­во­то и от ри­цар­с­ка­та доб­ро­де­те­л, ­че ос­та­ви­ла да уп­рав­ля­ват ней­ни­те вла­де­ния и се е от­тег­ли­ла в са­мот­нос­т, ­че ис­ка­ла да въз­пи­та де­те­то та­ка­, що­то то да ос­та­не да­ле­че от то­ва­, ко­ето не­съм­не­но жи­ве­ело в не­го­. За­що­то де­те­то не тряб­ва­ло да бъ­де из­ло­же­но на опаснос­ти­те­, на ко­ито бил из­ло­жен ба­ща­та­. Но ние зна­ем съ­що­, че де­те­то за­поч­на­ло от ра­но да на­соч­ва пог­лед към всич­ко ве­ли­чес­т­ве­но в при­ро­да­та и че всъщ­ност не е из­пи­та­ло ни­що от въз­пи­та­ни­ето на май­ка­та­, не е на­учи­ло ни­що от въз­пи­та­ни­ето на май­ка си­, ­ос­вен че ца­ру­ва един Бог, - че де­те­то по­лу­чи­ло стре­меж да служи на то­зи Бог: и ко­га­то вед­нъж де­те­то срещ­на­ло ри­ца­ри­, то сче­ло те­зи ри­ца­ри за Бога и пад­на­ло на ко­лене пред тях. Когато след то­ва де­те­то из­да­ло на май­ка си­, че е ви­дя­ло ри­ца­ри и че ис­ка са­мо­то то да ста­не ри­ца­р, ­май­ка­та го об­ляк­ла в дре­хи на шут и го ос­та­ви­ла да за­ми­не­. ­Зна­ем, ­че мом­че­то за­ми­на­ло и има­ло някои прик­лю­че­ния и зна­ем, ­че по­-къс­но май­ка­та - ко­ето бих­ме мог­ли да на­ре­чем сан­ти­мен­тал­но­, ко­ето оба­че има дъл­бо­ко зна­че­ние - уми­ра със сък­ру­ше­но сър­це по­ра­ди из­чез­ва­не­то на нейния си­н, ­кой­то да­же не се сбо­гу­вал с нея об­ръ­щай­ки се на­за­д, и за­ми­на­л, ­за да пре­жи­вее ри­цар­с­ки приключения... Знаем, че след много ски­та­ни­я­, п­ри ко­ито е на­учил не­що вър­ху ри­цар­с­т­во­то и ри­цар­с­ка­та доб­ро­де­тел и се е от­ли­чил в та­зи добро­де­те­л, ­Пар­си­фал стиг­нал до за­мъ­ка на Граала. При друг слу­чай аз спо­ме­на­х, ­че на­ми­ра­ме още на­й-­доб­ра та ли­те­ра­тур­на фор­ма от­нос­но ид­ва­не­то на Парсифал при за­мъ­ка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се опис­ва­, че след дъл­ги ски­та­ния Парсифал дос­ти­га в ед­на уеди­не­на об­ласт, къ­де­то на­ми­ра пър­во два­ма човека: еди­ни­ят ка­ра ед­на лод­ка­, а дру­ги­ят ло­ви ри­ба от лодката; как при него­во­то за­пит­ване те­зи хо­ра го на­соч­ват към ца­ря на ри­ба­ри­те и как на­ми­ра ца­ря на ри­ба­ри­те в за­мъ­ка на Грала. След то­ва по­-на­та­тъ­к, ­как ца­рят на ри­ба­ри­те­, ­един ве­че в нап­ред­на­ла въз­раст мъ­ж, ­кой­то е от­с­лабнал и тряб­ва­ло да ле­жи на легло, му по­да­ва в раз­го­вор ме­ча­, кой­то той по­лу­чил от сво­ята племенница.