Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г

И още по­-къс­но, в Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха гръц­ки­ят на­род въз­п­рие от­ра­же­ни­ето на планетните духове, ко­ито се ро­ди­ха чрез то­ва­, че про­ник­на­то­то от Христос съ­щес­т­во об­хо­ди всич­ки пла­не­ти­, ка­то на вся­ка пла­не­та ста­на то­ва или оно­ва същество. На Юпитер то ста­на оно­ва съ­щес­т­во­, ко­ето по­-къс­но гър­ци­те на­ре­ко­ха Зевс; на Марс то ста­на оно­ва съ­щес­т­во­, ко­ето те по­-къс­но на­ре­ко­ха Марс; на Меркурий то ста­на оно­ва съ­щес­т­во­, ко­ето гър­ци­те на­ре­ко­ха Меркурий. В гръцките бо- гове на планетите се отразява после това, което Христос-Исус напра- ви от различните същества, които бяха проникнати от луцифериче- ския и ариманическия принцип. Когато гър­кът пог­леж­даше на­го­ре към не­бе­то на сво­ите бо­го­ве­, той има­ше от­сен­ки­те и от­ра­же­ни­ята на дейс­т­ви­ето на Христа-Исуса вър­ху раз­лич­ни­те пла­не­ти с мно­го дру­ги не­ща­, ко­ито аз ве­че опи­сах по-рано.

Ние се на­уча­ва­ме да го поз­на­ва­ме­, ко­га­то на­со­чим пог­ле­да към Парнаса и към Касталския извор. На за­пад от то­зи из­вор се раз­к­ри­ва­ше ед­на зем­на про­пас­т, ­над та­зи про­паст гър­ци­те пос­т­ро­иха един храм. Защо?

По-рано от зем­на­та про­паст се из­ди­га­ха па­ри­, ко­ито­, ко­га­то въз­душ­ни­те те­че­ния бя­ха пра­вил­ни­, се уви­ва­ха фак­ти­чес­ки ка­то из­вив­ки на змия, ка­то един змей око­ло планината. И гър­ци­те си пред­с­та­вя­ха Аполона, как той из­п­ра­ща сво­ите стре­ли сре­щу зме­я­, кой­то се из­ди­га ка­то буй­ни па­ри от зем­на­та про­пас­т. ­Тук пред нас зас­та­ва в об­ра­за на гръц­кия Аполон хрис­ти­ян­с­ки­ят св. Ге­ор­ги из­п­ра­щай­ки сво­ите стре­ли сре­щу змея. Св. Георги е ед­на зем­на от­сен­ка на гръц­кия Аполон. И ко­га­то Аполон по­бе­ди зме­я­, та­ка на­ре­че­ния от тях змей Питон, там бе пос­т­ро­ен един храм и вмес­то Питона ние виж­да­ме­, как па­ри­те оти­ват в ду­ша­та на Пития, как гър­ци­те си пред­с­та­вя­т, ­че в те­зи ди­ви зме­еви па­ри жи­вее Аполон, кой­то им пра­ви пред­с­ка­зания чрез ора­ку­ла от ус­та­та на Пития. И гър­ци­те­, то­зи се­бе­съз­на­те­лен на­ро­д, ­се из­кач­ват по стъ­па­ла­та­, на които са се под­гот­ви­ли ду­шев­но­, и при­емат то­ва­, ко­ето Аполон има да им ка­же чрез Пития, която е про­ник­ната от па­ри­те на змея: т.е. в кръв­та на змея жи­вее Апо- лон и про­пи­ва хо­ра­та с мъд­рос­т, ­ко­ято те чер­пят при Касталския извор. И то­ва мяс­то ста­ва сбор­но мяс­то за на­й-с­ве­ще­ни­те иг­ри и празници.

А за­що Аполон мо­же това? Що е Аполон? Той вър­ши то­ва­, ко­ето пра­ви да се из­ди­га от кръв­та на змея като мъд­рос­т, ­са­мо от про­лет­та до есента. При нас­тъп­ва­не­то на есен­та Аполон от­пъ­ту­ва за сво­ята прад­рев­на ро­ди­на­, на се­ве­р, ­към хи­пер­бо­рейс­ка­та стра­на­. Чес­т­ву­ват се праз­ни­ци ка­то праз­ни­ци на сбо­гу­ва­не­, за­що­то Аполон от­пъ­ту­ва за хи­пер­бо­рейс­ка­та страна. На про­лет той от­но­во би­ва пос­рещ­на­т, ­ко­га­то се зав­ръ­ща от се- вер. В то­ва пъ­ту­ва­не на Аполон към се­вер ца­ру­ва ед­на дъл­бо­ка мъд­рост. ­Фи­зи­чес­ко­то Слънце оти­ва на юг; в ду­хов­на­та об­ласт ста­ва ви­на­ги про­ти­во­по­лож­но­то. С то­ва се по­каз­ва­, че Аполон има връз­ка със Слънцето. Аполон е ан­гел­с­ко­то съ­щес­т­во­, за ко­ето го­во­рих­ме­: ­ед­на от­сен­ка­, ­ед­на про­ек­ция в ду­ша­та на гър­ци­те на то­ва ан­гел­с­ко съ­щес­т­во­, ко­ето в дейс­т­ви­тел­ност бе­ше дейс­т­ву­ва­ло в края на Атлантската епо­ха­, би­дейки про­ник­на­то от Христос. Проекцията, отсенката в гръц­ка­та ду­ша на про­ник­на­то­то от Христос ан­гелско съ­щес­т­во е Аполон, който го­во­ри мъд­рост от ус­та­та на Пития. И как­во се съ­дър­жа­ше за гър­ци­те в та­зи мъд­рост на Аполона! Един вид всич­ко­, ко­ето ги оп­ре­де­ля­ше в на­й-­важ­ни­те слу­чаи

И Аполон е бог на му­зи­те­, п­ре­ди всич­ко бог на пе­сен­та и на му­зи­кал­но­то из­кус­т­во­. За­що той е това? Защото чрез то­ва­, ко­ето ца­ру­ва в пе­сен­та, в сви­ре­не­то на стру­ни­, той вна­ся ред в дейс­т­ву­ва­що­то ина­че без­ре­дие в мис­ле­не­то­, чув­с­т­ву­ва­не­то и во­ле­ни­ето­. Т­ряб­ва ви­на­ги да помним, че при Аполон то­ва е про­ек­ция на онова­, ко­ето бе­ше ста­на­ло в края на Атлан- тската епоха. Тогава от ду­хов­ни­те ви­си­ни дейс­т­ви­тел­но дейс­т­ву­ваше в чо­веш­ка­та ду­ша не­що­, ко­ето проз­ву­ча ка­то сла­бо ехо в му­зи­кал­но­то из­кус­т­во­, ко­ето гър­ци­те кул­ти­вира­ха под зак­ри­ла­та на бо­га Аполон. За гър­ци­те му­зи­кал­но­то из­кус­т­во бе­ше­, съз­на­тел­но за тя­х, ­ка­то един зе­мен от­з­вук на оно­ва древ­но из­кус­т­во­, ко­ето раз­ви­ва­ше в не­бес­ни­те ви­си­ни­, за хар­мо­ни­зи­ра­не­то на мис­лене­то­, чув­с­т­ву­ва­не­то и во­ле­ни­ето­, съ­щес­т­во­то­, ­ан­гел­с­ко­то съ­щес­т­во­, ко­ето бе­ше про­ник­на­то от Христос. Те не са из­ра­зи­ли то­ва­, за ко­ето се е ка­са­ело­, то бе­ше поз­на­то са­мо в тех­ни­те ми- с­те­рии -, но при гър­ците бе­ше та­ка­, че те си каз­ва­ха в мис­те­ри­ите на Аполон: Някога ед­но вис­ше бо­жес­т­ве­но Същество про­никна ед­но съ­щес­т­во от йе­рар­хи­ята на Ангелите. Това вне­се хар­мо­ния в мис­ле­не­то­, чув­с­т­ву­ва­не­то и волението. И един от­б­ля­сък на то­ва е му­зи­кал­но­то из­кус­т­во­, ­осо­бе­но апо­ло­но­во­то из­кус­т­во­, ­оно­ва му­зи­кал­но из­кус­т­во нап­риме­р, ­ко­ето се раз­ли­ва чрез струн­ни­те зву­ци­. Гър­ци­те не счи­та­ха ка­то апо­ло­но­во из­кус­т­во оно­ва­, ко­ето се про­явя­ва­ше чрез свир­ка или чрез ду­хо­ви инструменти. Онова, което по­-мал­ко апе­ли­ра към сти­хи­ите от­колко­то ду­хо­ви­те ин­с­т­ру­мен­ти­, ко­ето изис­к­ва та­ка да се ка­же на­й-м­но­го ма­нев­ри­ра­не от стра­на на чо­ве­ка­, на крат­ко ка­за­но­, ко­ето зву­чи в стру­ни­те на Аполон, на не­го гър­ци­те при­пис­ва­ха оно­ва му­зи­кал­но въз­дей- стви­е­, ко­ето пос­та­вя ду­ша­та в хармония. А за хората, ко­ито ня­ма­ха скло- н­нос­т, ­ко­ито не це­ня­ха дос­та­тъч­но му­зи­кал­но­то из­кус­т­во на Аполон, за тях гър­ци­те­, ­имай­ки в съз­на­ни­ето всич­ко онова, ко­ето обяс­них­ме­, че те дейс­т­ви­тел­но по­каз­ват вър­ху тях­но­то външ­но тя­ло един приз­нак из­ра­зя­ващ тях­на­та тъ­по­та от­нос­но апо­ло­но­вия прин­ци­п. ­За гър­ци­те та­ки­ва хо­ра по­каз­ва­ха вър­ху сво­ето външ­но тяло, как те са изос­та­на­ли на­зад ата­вис­тич­но на ед­на пре­диш­на сте­пен на развитието. Знаменателно е, че ко­га­то се ро­ди един мъж с осо­бе­но дъл­ги уши - то­ва бе­ше цар Мидас -,

По ка­къв на­чин бе­ше под­гот­ве­но то­ва­, ко­ето тряб­ва­ше да ста­не за раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то чрез Тайната на Голгота, за то­ва ние го­во­рих­ме вче­ра­. Ние го­во­рих­ме за три­те про­ник­ва­ния на ед­но Същество на вис- ши­те йе­рар­хии с Христос и в чу­дес­но­то гръц­ко яв­ле­ние на Аполон има­ме и на­ме­рих­ме от­з­ву­ка на то­ва, ко­ето ста­на в края на Атлантската епо­ха­, ка­то ед­но да­ле­че сто­ящо в ми­на­ло­то пред­ва­ри­тел­но въз­вес­тя­ва не на Тайната на Голгота.

Сега на­ша­та за­да­ча ще бъ­де да по­тър­си­м, ­по ка­къв на­чин е дейс­т­ву­ва­ло то­ва­, ко­ето про­ник­на сле­до­ва­тел­но в раз­ви­ти­ето на човечеството. За це- л­та ще бъ­де не­об­хо­ди­мо­, да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме пър­во ос­нов­ния ха­рактер на све­тог­ле­ди­те­, ко­ито се по­яви­ха в Следатлантската епо­ха ка­то пос­ле­дейс­т­вия на то­ва тро­ич­но Христо­во съ­би­ти­е­, ко­ето спо­ред на­ше­то вче­раш­но опи­са­ние прик­лю­чи в края на Атлантската епоха. Нека се опи­та­ме да се за­дъл­бо­чим в ос­нов­ния ха­рак­тер на све­тог­ле­ди­те­, ко­ито се ро­-
ди­ха в Следатлантската епоха. Те се ро­ди­ха така, че в то­ва­, ко­ето чо­веш­ка­та ду­ша ста­на чрез всич­ко­, ко­ето вче­ра Ви раз­ка­за­х, ­не­що ока­за сво­ето последействие. Тези сле­дат­лан­т­с­ки све­тог­ле­ди са от­ра­же­ния на то­ва тро­ич­но Христово съ­би­тие в сле­дат­лан­т­с­ки­те чо­веш­ки души. Достатъч- но е от та­зи глед­на точ­ка да ка­жем са­мо мал­ко ду­ми вър­ху първа­та Следатлантска кул­тур­на епоха. Ние чес­то пъ­ти оха­рак­те­ри­зи­рах­ме та­зи епо­ха от дру­ги глед­ни точки; тук тряб­ва да ка­жем са­мо­, че от­нос­но ду­хов­нос­т­та тя бе­ше до се­га на­й-­вис­ша­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха­, но че тя прие още не­що в ду­ши­те на све­ще­ни­те Риши и тех­ни­те пос­ле­до­ва­те­ли­, ко­ето та­ка да се каже бе­ше по­-мал­ко про­ник­на­то от оне­зи мис­те­ри­и­, за ко­ито аз вче­ра говорих.

Първият сле­дат­лан­т­с­ки све­тог­ле­д, ­кой­то сре­ща­ме ка­то ед­но не­пос­ред­с­т­ве­но дейс­т­вие на тро­ич­но­то Христо­во съ­би­ти­е­, то­ва е светогледът, кой­то се ро­ди чрез им­пул­си­те на Заратустра. Сега аз тряб­ва да из­тъкна тук, ­че ще тряб­ва да из­пол­зу­вам ду­ми­, ко­ито така, как­то те днес се упот­ре­бя­ват зву­чат аб­с­т­рак­т­но и сухо­, да­же педантично. Но кол­ко­то и мно­го да тър­сим в обик­но­ве­ния зе­мен ези­к, ­ние не ще на­ме­рим пър­во дру­ги ду­ми­, ко­ито да мо­жем да из­пол­зу­ва­ме за целта. И та­ка бих ис­кал да апе­ли­рам към Вашите ду­ши да раз­би­рат под ду­ми­те­, ко­ито се­га ще упот­ре­бя­, не­що мно­го по­-ду­хов­но от това, ко­ето днес су­ха­та на­ука разби­ра под те­зи думи. От глед­на­та точка, ко­ято имам пред­вид ту­к, ­аз бих на­ре­къл све­тог­ле­да на Заратустра един све­тог­лед на "Хронологията". Над две­те съ­щес­т­ва Аура-Маздао и Ариман све­тог­ле­дът на Заратустра виж­да дейс­т­ви­ето на Времето - Зерван - Акарана. Обаче не дейс­т­ви­ето на аб­с­т­рак­т­но­то вре­ме­, как­то ние го схва­ща­ме дне­с, а на времето ка­то не­що жи­во­, с­х­ва­ща­но ка­то ед­но над­лич­но Същество. Светогледът на Заратустра счи­та то­ва­, ко­ето ние схва­ща­ме с ду­ма­та вре­ме­, та­ка­, че от то­ва Същество из­хож­дат Управи­те­ли­те на Времето; то­ва са пър­во оне­зи Същества, ко- ито са сим­во­ли­зи­ра­ни в ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во чрез зо­ди­акал­ни­те зна- ци, Амшаспадите. Те са шест на бро­й, ­или ако при­ба­вим към тях и тех­ни­те ан­типо­ди­, мо­жем да ка­жем - два­на­де­сет на брой и ре­гу­ли­рат. И звездите, които са под­чи­не­ни на Амшаспадите и са 26 до 31 на брой. Изедите са съ­щес­т­ва от по­-нисш ранг и са слу­жи­те­ли на вис­ши­те Съще- ства на Времето; те ре­гу­ли­рат дни­те в ме­се­ца­. Съз­на­ни­ето на Заратустра виж­да­ше она­зи чу­дес­на хар­мо­ни­я­, ко­ято дейс­т­ву­ва в све­та чрез си­ли и ко­ято се сим­во­ли­зи­ра в чис­ло­то чрез всич­ки от­но­ше­ния и ком­би­на­ци­и­, ко­ито се по­лу­ча­ват чрез 28 до 31 към 12. Съзнанието на Заратустра виж­да­ше всич­ко то­ва­, което един вид се раз­ли­ва и се въл­ну­ва в све­та чрез то­ва­, че във ве­ли­кия ми­ров ор­кес­тър ин­с­т­ру­мен­ти­те съзву­чат в те­зи чис­ле­ни отношения. Това све­тог­ле­дът на Заратустра счи­та­ше ка­то вна­ся­щия ред и хармо­ни­зи­ра­щия прин­цип на ми­ро­вия ре­д. ­Аз бих ис­кал са­мо

След то­ва ид­ва­ме в Третата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха­, ко­ято още вче­ра оха­рак­те­ри­зи­рах­ме ка­то она­зи епо­ха, в ко­ято ду­ши­те бя­ха под­бу­де­ни да ус­во­яват зна­ние чрез си­ло­ви съ­щес­т­ва­, ко­ито блес­тя­ха от звез­ди те, в ко­ято хо­ра­та виж­да­ха не са­мо ми­ро­ва­та тай­на в ца­ру­ва­щи­те в свръх­се­тив­на­та об­ласт от­но­ше­ния на Времето, а в ко­ято хо­ра­та про­ник­на­ха в се­тив­но­то би­ти­е, в се­тив­но­то съ­щес­т­ву­ва­ние и в се­тив­но­то би­ти­е, в дви­же­ни­ето на звез­ди­те и в пис­мен­нос­т­та­, ко­ято те за­пис­ва­ха в ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во­, виж­да­ха хар­мо­низи­ра­що­то­, ме­ло­ди­зи­ра­що­то ес­тес­т­во на ми­ро­вия процес. Този све­тог­лед аз бих мо­гъл да на­ре­ка "Астроло- гия". Хронологията бе пос­лед­ва­на от Астрологията. И всич­ко­, ко­ето раз­к­ри­ва ис­тин­с­ка­та Хронология на Заратустризма, което раз­к­ри­ва ис­тин­с­ка­та Астрология на еги­пет­с­ки­те и хал­дейс­ки­те мис­те­ри­и­, в­сич­ко то­ва бе­ше под­бу­де­но чрез тро­ич­но­то де­ло на Христос пре­ди ве­ли­ка­та ат­лан­т­с­ка катастрофа. А как­во пос­лед­ва в Гръцката или в Гръцко-латинската кул­тур­на епоха? Това, което се­га ще ка­жа­, ва­жи не са­мо за гър­ци­те и за рим­ля­ни­те­, а съ­що и за ос­та­на­ли­те об­лас­ти на Европа. Вчера аз се опи­тах да го обяс­ня са­мо при един от­де­лен слу­ча­й, ­но то ва­жи та­ка да се ка­же за це­лия за­па­ден свят. Ние мо­жем още вед­нъж да на со­чим на­шия по- г­лед в ми­на­ло­то и да ви­ди­м, ­как гър­кът по­чи­та­ше Аполона, този от­б­ля­сък на Натановото мом­че Исус, но как­то то бе­ше още в края на Атлант- ската епо­ха­. Ние казахме: Аполон ид­ва­ше при Делфийския Оракул от стра­на­та на Хипербореите, от се­ве­р. Ч­рез ус­та­та на Пития той каз­ва­ше на­й-­важ­но­то­, ко­ето гър­кът ис­ка­ше да чу­е­, п­рез вре­ме на лятото. През есен­та той от­но­во се връ­ща­ше в стра­на­та на Хипербореите. Ние свър­зах­ме то­ва дви­же­ние на Аполона с дви­же­ни­ето на Слънцето; но по­не­же ду­хов­но­то Слънце е то­ва­, ко­ето го­во­ри чрез Аполона, когато фи­зи­чес­ко­то Слънце оти­ва към юг, ­той оти­ва към се­вер. ­Ми­то­ве­те се оказ­ват из­пъл­не­ни с без­к­рай­на мъд­рос­т, ­ко­га­то ги раз­г­леж­да­ме в свет­ли­на­та на ис­тин­с­кия Окултизъм. И въп­ре­ки то­ва не пог­ле­дът към звез­ди­те бе­ше то­ва­, ко­ето за гър­ка сим­во­ли­зи­ра­ше Аполона: гър­кът не гле­да­ше всъщ­ност към Слънцето, когато се кла­ня­ше на Аполон, като към не­го­вия вън­шен звез­ден символ; Аполон е бог на Слънцето не в сми­съ­ла­, че външ­но­то Слънце би би­ло не­гов сим­вол - за цел­та гър­кът има­ше своя Хелиос; той

За не­го Аполон бе­ше бо­гът на Слънцето, - не то­зи­, кой­то ка­то Хелиос ка­ра­ше слън­че­ва­та ко­лес­ни­ца по небе­то и ре­гу­ли­ра­ше вре­ме­на­та на дни­те -, а на­соч­вай­ки пог­лед към Аполона гър­кът виж­да­ше слън­че­ви­те дей- с­т­вия на ат­мос­фе­ра­та­. То­ва­, ко­ето е дейс­т­вие на Слънцето, него счи­та­ше той за Аполон, като счи­та­ше това дейс­т­вие духовно. И та­ка бе­ше при мно­го бо­го­ве и ду­хов­ни Същества, които на­ми­ра­ме на запад. Достатъч­но е са­мо да по­со­чим Вотана - и бих мо­гъл да по­со­чи още мно­го дру­ги -, кой­то свис­ти във въз­ду­ха, в буря­та­, и не­го­ва­та ди­ва войска. Какъв бе­ше в та­зи Четвърта сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха све­тог­ле­дъ­т, ­как­во бе­ше ста­нал то­зи све­тог­лед под вли­яни­ето на тро­ич­но­то де­ло на Христос, като един от­з­вук на то­ва дело? Аз от­но­во тряб­ва да упот­ре­бя ед­на пе­дан­тич­на ду­ма­, ко­ято се е пре­вър­на­ла в не­що сухо. Астрологията бе пос­лед­ва­на от "Ме- теорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние тряб­ва да свържем "ло­ги­я­"­-та с Логоса. Но през вре­ме­, ко­га­то всич­ко то­ва нас­тъ­пи в за­пад­ния свят, в ця­ла­та сле­датлан­т­с­ка кул­ту­ра се вля не­що дру­го­, ко­ето бе­ше един от­з­вук на тро­ич­но­то Христово де­ло от ед­на съ­вър­шено дру­га страна. И то­ва чет­вър­то не­що­, ко­ето ста­на ус­по­ред­но на дру­ги­те­, ко­ето ста­на на­ред с Метеорологи­ята на Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха­, бе­ше не­що­, ко­ето аз от­но­во тряб­ва да на­зо­ва с ед­на су­ха пе­дан­тична ду­ма - но от­но­во Ви мо­ля да свър­же­те "ло­ги­я­"­-та с Логоса - то­ва ста­на "Геология". Къде сре­ща­ме ние "Геологията"?

И апос­тол Павел знае доб­ре­, че то­ва съз­на­ние за връз­ка­та с Духа на Зе- мята е ед­но пос­ле­дейс­т­вие на пре­ди зем­но­то Христово Събитие, за­що­то той об­ръ­ща вни­ма­ни­ето вър­ху то­ва­, че Христос бе­ше то­зи­, кой­то върве­ше пред ев­ре­ите и нап­ра­ви да блик­не во­да от скалите. И ако пре­ми­нем да­же от Библията към важ­ни­те ле­ген­дар­ни ма­те­ри­али на ев­рейс­кия на­ро­д, ­ние ще на­ме­ри­м, ­как те­зи ма­те­ри­али на ле­ген­ди­те са про­ник­на ти от ге­оло­ги­ята­, за ко­ято го­во­рим тук. В те­зи ле­ген­ди ни се раз­каз­ва­, как Ях- ве, когато съз­да­де чо­ве­ка от земя­, ­из­п­ра­ти сво­ите Ангели-служители да му до­не­сат от всич­ки кра­ища на Земята раз­лич­ни­те цве­то­ве пръс­т, п­ръст от раз­лич­ни цве­то­ве­, за да вме­си в тя­ло­то на Адама всич­ко­, ко­ето при­над­ле­жи на Земята. Днес бих­ме казали: Йехова взе при­сър­це да пос­та­ви чо­ве­ка на Земята та­ка­, че в не­го­во­то ис­тин­с­ко съ­щес­т­во чове­кът да бъ­де на­й-­вис­ши­ят цвя­т, ­ве­не­цът на зем­ни­те тва­ри­. Мо­жем да кажем: За хал­дей­ци­те­, за египтяните, за пос­ле­до­ва­те­ли­те на Заратустра, за гър­ци­те­, за рим­ля­ни­те­, за ев­ро­пейс­ки­те на­ро­ди от сред­на и се­вер­на Европа на­й-­важ­но­то при чо­ве­ка бе­ше това, ко­ето дой­де от ду­хов­ния свят. За ев­ре­ите на­й-­важ­но­то при чове­ка е то­ва­, ко­ето е свър­за­но със Земята и ней­ни­те сили. Яхве се чув­с­т­ву­ва ка­то бо­г, ­кой­то ца­ру­ва над Земята про­ник­вай­ки я духовно. Така ние виж­да­ме­, че ка­то на­й-­важ­но съ­би­тие в чет­вър­та­та сле­дат­лан­т­с­ка епоха тряб­ва да счи­та­ме то­ва­: Ге­оло­ги­ята се при­ба­вя към Метеорологията. И то­ва се из­ра­зя­ва се­га по един чуде­сен на­чин в не­го­вия ду­хо­вен нас­ре­щен об­раз в древ­но­юдейс­ко­то пророчество. Всъщ­ност как­во прес­ледва­ха те­зи пророци? Нека се опи­та­ме да вник­нем в на­й-­вът­реш­но­то съ­щес­т­во на те­зи ду­ши на про­ро­ците­, ­Иса­йя­, Йе­ре­ми­я­, ­Езе­ки­ел,

Аполон пре­об­ра­зя­ва си­би­лин­с­ка­та чер­та на Пития чрез то­ва­, че са­ми­ят той се по­то­пя­ва в та­зи чер­та и го­вори чрез сибилата. Пророците ис­кат да под­тис­нат съ­що ес­тес­т­во­то на Пития в тях­на­та ду­ша и да раз­ви­ят един­с­т­ве­но то­ва­, ко­ето дейс­т­ву­ва в яс­на­та си­ла на Аза, на он­зи Аз, кой­то е свър­зан със Земята, който принад­ле­жи на Земята; на он­зи Аз, кой­то е ду­хов­ни­ят нас­ре­щен об­раз на ге­оло­ги­чес­кия елемент. Как веч­но­то в Аза се про­явя­ва в спо­койс­т­ви­е­, ко­га­то мъл­чат си­би­лин­с­ки­те еле­мен­ти­, ко­га­то прес­та­ва вся­как­во вът­решно бу­шу­ва­не­, ко­га­то всич­ко то­ва би­ва под­тис­на­то­, ко­га­то спо­койс­т­ви­ето ца­ру­ва и гле­да в ос­но­ви­те на Вечно­то - то­ва ис­ка­ха да раз­ви­ят юдейс­ки­те про­ро­чес­ки на­ту­ри и тех­ни­те про­по­ве­ди тряб­ва­ше да про­из­ля­зат от та­ко­ва ду­шев­но нас­т­ро­ени­е­, ко­ето тър­си в ду­ша­та то­ва­, ко­ето от­го­ва­ря до на­й-­ви­со­ка сте­пен на Геологията. Това зву­чи за на­с, ­ко­ето е зав­ла­дя­ва­що при те­зи про­ро­ци­, та­ка зву­чи то сре­щу нас ка­то ед­но из­ли­яние на ге­оло­ги­чес­кия еле­мент и да­же оно­ва­, ко­ето е ста­на­ло по на­чин раз­ли­чен от про­ро­ку­ва­но­то­, ни по­каз­ва имен­но­, как

А се­га не­ка се опи­та­ме да хвър­лим един ма­лък пог­лед в ми­на­ло­то­, кой­то ис­ка­ме да про­ник­нем с то­ва­, което ни да­ват окул­т­ни­те поз­на­ния - да хвър­лим един пог­лед в ми­на­ло­то вър­ху то­ва­, ко­ето се опи­тах­ме да илюс­т­ри­ра­ме чрез то­ку що даденото.

Когато об­гър­нем с пог­лед всич­ко то­ва­, то­га­ва раз­би­ра­ме ед­но нещо: ние раз­би­ра­ме­, за­що ка­то сим­вол на Аполона бе от­ре­де­но да­фи­но­во­то дър- во. За он­зи­, кой­то про­ник­ва в бо­та­ни­ка­та с по­мощ­та на Духовната Нау- ка, да­фи­но­во­то дър­во е ед­но рас­те­ни­е­, ко­ето е сил­но свър­за­но с ме­те­о- ро­ло­гич­ни­те от­но­ше­ни­я, с ме­теоро­ло­гич­ни­те условия. Дафиновото дър­во е из­ця­ло офор­ме­но и из­г­ра­де­но от то­ва­, ко­ето е метеорология. Едно дру­го рас­те­ние е мно­го по­-тяс­но свър­за­но със Земята, то е та­ка да се ка­же из­раз на ме­те­оро­ло­гич­ни­те отношения. И ако чо­век чув­с­т­ву­ва то­ва­, ко­ето из­пъл­ва ха­рак­тер­но рас­те­ни­ето ка­то олио в мас­ли­но­во­то дърво­, ­ако той чув­с­т­ву­ва то­ва дейс­т­ви­тел­но та­ка­, ка­то че си­ли­те от не­го­ва­та соб­с­т­ве­на ду­ша са въз­бу­де­ни от об­с­то­ятел­с­т­во­то­, че мас­ли­но­во­то дър­во мо­же да бъ­де ед­но рас­те­ни­е­, вър­ху ко­ето мо­же да бъ­де при­са­ден друг при­сад­ни­к, д­руг фи­ли­з, ­кой­то ви­рее на­й-­доб­ре вър­ху то­ва растение, 7то­га­ва той чув­с­т­ву­ва вът­реш­но­то про­ник­ва­не на мас­ли­но­во­то дър­во7 от оли­ото на Земята. Той чув­с­т­ву­ва­, как в оли­ото пул­си­ра про­ник­ва­ната си­ла на зем­но­то естество. А се­га да си спом­ним за не­го­, за ко­ето аз за­гат­нах във вто­ра­та сказ­ка­, да си спом­ним за апос­тол Павла, който бе­ше приз­ван да съз­да­де свър­з­ва­щи­те мос­то­ве меж­ду ев­рейс­ка­та древ­ност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както ви­дях­ме­, дейнос­т­та на апос­тол Павла се раз­г­ръ­ща в сфе­ра­та на мас­ли­но­во­то дър- во. И ко­га­то до­ло­вим Аполона в из­ди­га­щи­те се от пла­нин­с­ки­те гър­ла па­ри­, ч­рез ко­ито той въз­буж­да Пития и из­каз­ва чо­веш­ка­та съд­ба в мъд­рос­т, ­ние мо­жем да по­чув­с­т­вува­ме съ­що еле­мен­тар­ни­те си­ли­, ко­ито се раз­ли­ват от мас­ли­но­во­то дър­во в окол­нос­т­та и, ко­ито се е вжи­вя­ла еле­мен­тар­на­та ду­шев­на си­ла на апос­тол Павла. Ние мо­жем да по­чув­с­т­ву­ва­ме те­зи си­ли в не­го­ви­те думи. Той се по­то­пя­ва един вид в Геологията, за да чув­с­т­ву­ва еле­мен­тар­но дър­во­то в не­го­ва­та аура и за да се ос­та­ви да бъ­де вдъх­но­вен от та­зи аура, в чи­ято ге­оло­ги­чес­ка об­ласт се раз­ви­ва не­го­ва­та дейност.

Така го­во­ри то­зи­, за ко­го­то ут­ре ще из­ло­жим по­-на­та­тъ­к, ­как той из­в­ле­че от юдейс­ка­та ге­оло­гия то­ва­, което има­ше да каже; как той нап­ра­ви

еле­мен­тар­на­та си­ла­, ко­ято ца­ру­ва от Земята в мас­ли­но­во­то дър­во­, по та­къв ве­ли­чес­т­вен на­чин един об­раз за то­ва­, ко­ето има­ше да каже.