Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г

ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ

Тези сказ­ки тряб­ва да бъ­дат под­ре­де­ни та­ка­, че да бъ­дат за­сег­на­ти от­дел­ни мо­ти­ви и след то­ва да из­в­лечем то­ва­, ко­ето мо­же да до­ве­де с пъл­но раз­би­ра­не до те­зи мотиви... Така аз раз­г­ле­дах ка­то мо­тив то­ва­, което ка­зах за труд­но­то раз­би­ра­не Съществото на Христа-Исуса, след то­ва мо­ти­ва за сим­п­то­ма­тич­но­то устройс­т­во на ед­на стра­на на ду­шев­ния жи­вот в Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха в про­ро­чес­т­ва­та на си­би­ли­те­, и на­й-­пос­ле в зак­лю­че­ние раз­г­ле­дах те­ма­та от­нос­но апос­тол Павла и мас­ли­но­во­то дърво. Аз от­но­во ще се вър­на към те­зи лайт­мо­ти­ви­. ­Оба­че ние тряб­ва да се приб­ли­жим до те­зи лайт­мо­ти­ви ня­как си на кръ­го­ве­, ко­ито лайт­мо­ти­ви за­пис­ва­ме в цен­тъ­ра на те­зи кръ­го­ве­. То­га­ва ве­че ще ста­не яс­но то­ва­, ко­ето се раз­би­ра с те­зи мотиви. Днес бих ис­кал да Ви го­во­ря вър­ху ня­кои не­ща свър­за­ни с Христовото Същество ка­то такова. След то­ва ще ви­ди­м, ­за­що то­ва Същество на Христа-Исуса се от­ра­зя­ва по оп­ре­де­лен начин имен­но в апос­тол Павла.

От сказ­ки­, ко­ито из­не­сох по­-ра­но­, з­на­ем, ­че Христовото Същество мо­же да бъ­де раз­б­ра­но­, ко­га­то прос­ледим раз­ви­ти­ето на на­ша­та слън­че­ва сис­те­ма в ми­на­ло­то до ста­ро­то Слънчево съществувание. И при раз­лични слу­ча­и, в цик­ли от сказ­ки­, ко­ито се­га ве­че са пуб­ли­ку­ва­ни­, бе обър­на­то вни­ма­ни­ето вър­ху то­ва­, че имаме ра­бо­та с ед­но висше духовно същество /не­ка та­ка го на­ре­чем първо/ в ли­це­то на Христовото Същество и че за соб­с­т­ве­но­то раз­ви­тие на то­ва вис­ше ду­хов­но Същество е би­ла осо­бе­но важ­на епо­ха­та на Старото Слънце. Следователно вър­ху то­ва аз не ще се раз­п­рос­ти­рам ве­че сега. Искаме прос­то да на­со­чим на­шия пог­лед вър­ху
Христовото Същество ка­то към ед­но вис­ше ду­хов­но Същество. Но за раз­би­ра­не­то на чо­веш­ко­то раз­ви­тие вър­ху Земята ние се нуж­да­ем още от не­що дру­го­, и ви­дях­ме­, кол­ко мно­го е не­об­хо­димо то­ва­, за­що­то имен­но по от­но­ше­ние на оп­ре­де­ле­ни фак­ти се оказ­ват без­сил­ни по­ня­ти­ята и иде­ите­, ко­ито в Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха се ста­ра­еха да раз­бе­рат Съществото на Христа-Исуса. Този въп­рос въз­ник­на осо­бе­но в пър­ви­те сто­ле­тия при гнос­ти­ци­те­, п­ри апос­тол­с­ки­те от­ци­, п­ри лич­нос­ти­те­, които да­до­ха по­вод за ос­но­ва­ва­не­то на Християнството в ед­на или дру­га фор­ма­, то­зи въп­рос пос­то­ян­но и посто­ян­но въз­ник­ва­ше при тях: Какво е от­но­ше­ни­ето на Христовото Същество към съ­щес­т­во­то на Ису- са?

Ние ве­че зна­ем, ­че тряб­ва да раз­ли­ча­ва­ме две мом­че­та Исус, които са из­рас­на­ли в оно­ва вре­ме­. Ние не ще се за­ни­ма­ва­ме по­-на­та­тък в та­зи връз­ка с ед­но­то мом­че Исус, защото то е лес­но раз­би­ра­емо за нас от на­ши те ан­т­ро­по­соф­с­ки пред­пос­тав­ки­. Ми­съл­та ми е за Исуса, в кой­то жи­ве­еше Азът на Зараустра. Тук има­ме ра­бо­та с ед­но чо­веш­ко съ­щес­т­во­, ко­ето бе­ше дос­тиг­на­ло ве­че ед­на ви­со­ка сте­пен на раз­ви­ти­ето още във Втората сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха /в Древно-персийската епоха/ и ко­ето то­га­ва ос­но­ва имен­но ду­ховно­то те­че­ние на Заратустра и след то­ва жи­вя по-нататък; то­ва съ­щес­т­во от­но­во се въп­лъ­ти в мом­че­то Исус от Соло- моновата ли­ния и до 12-го­диш­на­та въз­раст ми­на през ед­но та­ко­ва раз­ви­ти­е­, п­рез ко­ето мо­жеше да ми­не един тол­ко­ва ви­сок Аз в то­ва вре­ме на въп­лъ­ще­ни­ето в човечеството. Знаем по­-на­та­тъ­к, ­че този Аз на Зарату- стра пре­ми­на в тя­ло­то на дру­го­то мом­че Исус, на оно­ва мом­че Исус, чието съ­щес­т­во пробляс­ва в Евангелието на Лука, в та­ка на­ре­че­но­то Натаново мом­че Исус.

Чрез то­ва­, ­обич­ни ан­т­ро­по­соф­с­ки при­яте­ли­, съ­щес­т­во­то­, ко­ето по­-къс­но се въп­лъ­ти в Натановото мом­че Исус, бе та­ка да се ка­же оду­хот­во­ре­но от Христовото Същество и про­ме­ни кос­ми­чес­ки­те си­ли­, ко­ито се вли­ва­ха на Земята за из­г­раж­да­не­то на се­ти­ва­та­, п­ро­ме­ни те­зи си­ли така, че чо­веш­ки­те се­ти­ва ста­на­ха от ор­га­ни са­мо на сим­па­тия и антипатия, пре­вър­на­ха се в та­ки­ва ор­га­ни­, ко­ито чо­ве­чес­т­во­то мо­же­ше то­га­ва да из­пол­зу­ва­; та­ка що­то чо­ве­кът мо­же­ше да гле­да в мъд­рост към всич­ки ню­ан­си на се­тив­но­то възприятие. Космическите си­ли­, ко­ито дейс­т­ву­ва­ха за из­г­раж­да­не­то на чо­веш­ки­те се­ти­ва­, би­ха дейс­т­ву­ва­ли по съ­върше­но друг на­чи­н, ­ако не бе­ше ста­на­ло то­ва съ­би­ти­е­, ко­ето тряб­ва да тър­сим да­ле­че в ми­на­ло­то­, ­още през Лемурийската епо­ха­. То­ва съ­би­тие ста­на в ду­хов­ния свя­т. ­По­ло­же­ни­ето бе­ше та­ко­ва­, че то­ва същество, което пос­ле се ро­ди ка­то Натаново мом­че Исус, тогава оби­та­ва­ше - ако мо­жем да упот­ре­бим то­зи из­раз - на Слънцето и че при чу­ва­не на то­ку що спо­ме­на­тия вик на сте­на­ния - ако от­но­во мо­жем да упот­ре­бим то­зи из­раз - из­жи­вя в се­бе си не­що­, ко­ето нап­ра­ви въз­мож­но то да бъ­де про­ник­на­то от Духа на Слънцето; да бъде про­ник­на­то така, че дейс­т­ви­ето на Слънцето да бъ­де смек­че­но по на­чи­н, ­що­то чо­веш­ки­те се­тив­ни ор­гани­, ко­ито са ре­зул­тат глав­но на то­ва дейс­т­вие на Слънцето, да не ста­нат са­мо ор­га­ни на сим­па­ти­ята и ан­типатията.

С то­ва­, ­обич­ни при­яте­ли­, ние за­ся­га­ме дейс­т­ви­тел­но ед­на важ­на кос­ми­чес­ка тай­на­, ко­ято ще ни да­де въз­можност да раз­бе­рем мно­го не­ща­, ко­ито са ста­на­ли по-късно. Сега в чо­веш­ки­те се­ти­ва мо­жа да нас­тъ­пи ред и хар­мо­ни­я­, ­ед­но пъл­но с мъд­рост из­г­раж­да­не и раз­ви­ти­ето мо­жа да про­дъл­жи из­вес­т­но вре­ме по­-на­татъ­к. ­По оп­ре­де­лен на­чин от чо­веш­ки­те ­

сети­ва мо­жа да бъ­де отс­т­ра­не­но от гор­ни­те све­то­ве на­й-­ло­шо­то дейс­т­вие на Луцифер и Ариман.

По-късно дой­де вре­ме­, то се па­да ве­че в Атлантската епо­ха - ко­га­то ста­на та­ка, че зем­ни­те чо­веш­ки те­ла не мо­же­ха да бъ­дат един под­хо­дящ ин­с­т­ру­мент за чо­веш­ки­те ду­ши­, ­ако раз­ви­ти­ето тряб­ва­ше да про­дъл­жи съ­от­вет­но по­-на­та­тъ­к. ­То­ва­, ко­ето из­вес­т­но вре­ме се бе­ше раз­ви­ло по един из­пол­зу­ва­ем на­чи­н, а имен­но чо­веш­ки­те жизнени органи и тех­ни­те ос­нов­ни си­ли­, ­етер­но­то тя­ло­, ­из­пад­на в безредие. Защото кос­мичес­ки­те си­ли­, ко­ито дейс­т­ву­ва­ха от ок­ръж­нос­т­та на Земята и ко­ито има­ха за­да­ча­та да вне­сат ред имен­но в те­зи жиз­не­ни ор­га­ни на чо­ве­ка, в ор­га­ни­те на ди­ша­не­то­, на кръ­во­об­ра­ще­ни­ето и т.н., те­зи си­ли се раз­ви­ха под вли­яни­ето на Луцифер и на Ариман та­ка­, че жиз­не­ни­те ор­га­ни не би­ха ста­на­ли ве­че из­пол­зу­ва­еми за чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва на Земята. Те би­ха при­ели ед­на твър­де сво­еб­раз­на фор­ма­. ­Оне­зи си­ли имен­но­, ко­ито тряб­ва да по­дър­жат и снаб­дя­ват те­зи жиз­не­ни ор­га­ни­, не ид­ват нап­ра­во от Слънцето, а от то­ва­, ко­ето в мина­ли­те вре­ме­на хо­ра­та на­ри­ча­ха седемте планети. Плане- тните си­ли дейс­т­ву­ва­ха в чо­ве­ка от Космоса.

И не­об­хо­ди­мо бе­ше се­га от­но­во да бъ­дат смек­че­ни те­зи кос­ми­чес­ки си­ли­, ко­ито обус­ла­вя­ха чо­веш­ки­те жиз­не­ни ор­га­ни­. ­Ако раз­ви­ти­ето би про­дъл­жи­ло та­ка­, как­то би­ха го ус­т­ро­или те­зи кос­ми­чес­ки си­ли под вли­яни­ето на Луцифер и Ариман, би се по­лу­чи­ло та­ка­, че чо­ве­кът би имал в те­зи жиз­не­ни ор­га­ни или са­мо ор­га­ни на ал­ч­нос­т, ­на жаж­да или ор­га­ни на от­в­ра­ще­ни­е­, на пог­ну­са­. Нап­ри­мер чо­ве­кът не би мо­гъл са­мо да яде­, а при вся­ко яде­не не би мо­гъл да обуз­дае сво­ята ла­ко­ми­я­, с­во­ята ал­ч­нос­т, ­би се нах­вър­лял с не­обуз­да­на ал­ч­ност вър­ху яде­не­то или би бил от­б­лъс­нат от не­го с ужас­но от­в­ра­ще­ние и погнуса. Всичко то­ва са не ща­, ко­ито ни се раз­к­ри­ват ка­то ми­ро­ва тай­на­, пър­во ка­то кос­ми­чес­ка тай­на­, ко­га­то се опи­та­ме да про­никнем яс­но­вид­с­ки в тай­ни­те на света.

И по от­но­ше­ние на те­зи три ду­шев­ни спо­соб­нос­ти на чо­ве­ка тряб­ва­ше да бъ­де съз­да­де­на по­мощ от ду­ховния свят. И се­га оно­ва съ­щес­т­во­, ко­ето по­-къс­но се ро­ди ка­то Натаново мом­че Исус, прие ед­на та­ка­ва кос- ми­чес­ка ду­шев­на фор­ма­, че не­го­ви­ят жи­вот не бе­ше ни­то на Слънцето,

Сега аз ще Ви опи­ша мал­ко по друг на­чин то­ва­, ко­ето ста­на чрез то­ва тре­то ду­шев­но про­ник­ва­не - та­ка бих мо­гъл от­но­во да го на­ре­ка­, то­ва съ­би­тие -, ще го опи­ша раз­лич­но от пър­ви­те два вида. Това, което стана в три ре­ду­ва­щи се сте­пе­ни - мо­жем да ка­жем - на духовното, ако ще­те не­бес­но раз­ви­ти­е­, то се от­ра­зи след то­ва в раз­лич­ни­те све­тог­ле­ди на сле­дат­лан­т­с­ки­те народи. Всичко то­ва про­дъл­жи да дейс­т­ву­ва по­-нататък; фак­тъ­т, ­че Христовото Същество про­ник­на вед­нъж със своя Дух оно­ва съ­щес­т­во­, ко­ето по­-къс­но се ро­ди ка­то Натаново мом­че Исус, още в дре- в­на­та Лемурийска епо­ха­, п­ро­из­ве­де по­-на­та­тък сво­ите действия; те­зи дейс­т­вия ос­та­на­ха та­ка да се ка­же ка­то дейс­т­вие на Слънцето. И пос­ве­ще­ни­ето на Заратустра се състо­еше в то­ва­, че той по­чув­с­т­ву­ва действие- то на Слънцето про­пи­то това, ко­ето бе­ше ста­на­ло­, ­от въздейс­т­ви­ята на то­ва събитие. Чрез то­ва се ро­ди уче­ни­ето на Заратустра, което един вид про­ек­ти­ра­, ­от­к­ри в не­го­ва­та ду­ша то­ва­, ко­ето бе­ше ста­на­ло в прад­рев­ни времена. Третата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха­, която на­ри­ча­ме Египто-халдейска епо­ха­, се ро­ди отчас­ти чрез то­ва­, че в ду­ши­те на хо­ра­та се от­ра­зи­ха­, че ду­шите още из­жи­вя­ха вът­реш­но въз­дейс­т­ви­ята­, ко­ито бя­ха се ро­ди­ли чрез то­ва­, че Духът на Слънцето бе­ше проник­на­л, ­бе­ше из­пъл­нил ду­ша­та на съ­щес­т­во­то­, ко­ето след то­ва се ро­ди ка­то Натанов Исус, когато то из­върши сво­ята оби­кол­ка из планетите. Благодарение на то­ва се ро­ди на­ука­та на планетарните действия, ко­ято има­ме пред нас в хал­дейс­ка­та ас­т­ро­ло­ги­я­, за ко­ято днес хо­ра­та имат твър­де мал­ко понятия. В Трета­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха­, с­ле­до­ва­тел­но при Египетските и Халдейските на­ро­ди се раз­ви оно­ва звез­д­но служене, ко­ето е поз­на­то