Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г

ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ

Ако още вед­нъж из­ви­ка­ме в съз­на­ни­ето си мис­ли­те на вче­раш­но­то раз­г­леж­да­не­, ние мо­жем да го ре­зю­мира­ме в ду­ми­те­, че епо­ха­та в на­ча­ло­то на на­ше­то ле­тоб­ро­ене­, ­из­хож­дай­ки от сък­ро­ви­ще­то на сво­ята мъд­рост, е по­ло­жи­ла всич­ки въз­мож­ни уси­лия да раз­бе­ре Тайната на Голгота и при то­ва пред­п­ри­ятие та­зи мъдрост е срещ­на­ла на­й-­го­ле­ми­те трудности. Ние тряб­ва да се за­дър­жим още мал­ко вър­ху то­ва яв­ле­ни­е­, за­щото без ис­тин­с­ко­то раз­би­ра­не на то­ва­, ко­ето е ста­на­ло чрез Тайната на Голгота, без раз­би­ра­не­то на то­ва явле­ние би би­ло не­въз­мож­но да хвър­лим свет­ли­на вър­ху един ва­жен факт на по­-къс­ни­те столетия: явя­ва­нето на иде­ята за Граала, за ко­ято ще го­во­рим с ня­кол­ко ду­ми във връз­ка с раз­г­ле­да­ния от нас въпрос. Именно ко­га­то на­со­чим пог­лед вър­ху на­й-­важ­на­та­, на­й-­пъл­на­та с мъд­рост на­со­ка на епо­ха­та от на­ча­ло­то на наше­то ле­тоб­ро­ене­, мо­жем да ви­дим в сми­съ­ла на вче­раш­ни­те из­ло­же­ния от ед­на стра­на­, кол­ко дъл­бо­ко проник­ва­щи­, кол­ко ве­ли­чес­т­ве­но ге­ни­ал­ни бя­ха иде­ите на та­зи епо­ха­, за да пос­та­вят в ед­на мощ­на кар­ти­на на све­та Сина Божи. Обаче ко­га­то на­со­чим пог­лед са­мо вър­ху оно­ва­, ко­ето ни бе­ше въз­мож­но да на­ме­рим още днес от ду­хов­на­та Летопис на вре­ме­на­та вър­ху та­зи Тайна на Голгота, ние тряб­ва все пак да кажем: С по­ня­ти­ята и

Можем нап­ри­мер да запитаме: Ако епо­ха­та на Христа-Исуса е би­ла тол­ко­ва мал­ко в със­то­яние да раз­бере не­го­ва­та същ­нос­т, ­би ли би­ла ед­на дру­га епо­ха в със­то­яние да го разбере? Когато се пре­не­сем об­рат­но в ду­ши­те на хо­ра­та от раз­лич­ни­те епо­хи­, ка­то ду­хо­вен из­с­ле­до­ва­тел ние сти­га­ме до един стра­нен резултат. Можем да се пре­не­сем пър­во в ду­ши­те на ве­ли­ки­те учи­те­ли на древ­на Индия, на то­га­ваш­на­та ин­дийс­ка кул­ту­ра­, ко­ято бе­ше пър­ва­та след Атлантската катастрофа. Както чес­то пъ­ти сме под­чер­та­ва­ли то­ва­, ние се на­ми­ра­ме там пред ед­на зас­лу­жа­ва­ща на­й-­дъл­бо­ко удив­ле­ние об­х­ват­на и мно­го дълбока, про­ник­на­та нався­къ­де от яс­но­вид­с­ки пог­ле­ди мъд­рост на све­ще­ни­те ин­дийс­ки Риши и на древ- ността. Знаем, че в ду­ши­те на те­зи ве­ли­ки Учители на тях­на­та епо­ха са се вля­ли ми­ро­ви­те тай­ни­, ко­ито в по­-къс­ни епо­хи са би­ли изгу­бе­ни за поз­на­ва­не­то на мъдростта. И ко­га­то с по­мощ­та на яс­но­вид­с­ко­то съз­на­ние се пре­не­се­м, ­до­кол­кото то­ва е въз­мож­но, в ду­ша­та на един та­къв ве­лик учи­тел на древ­на Индия, ние тряб­ва да си кажем: Ако би би­ло въз­мож­но­, що­то Христовото Същество да се яви то­га­ва на Земята сред све­ще­ни­те Риши, тогава мъд­ростта на те­зи Риши би би­ла до на­й-­ви­со­ка сте­пен спо­соб­на да раз­бе­ре Христовото Същество; хо­ра­та би­ха зна­ели­, за как­во се касае. И по­не­же та­ки­ва важ­ни яв­ле­ни­я­, ка­то то­ку ­що ха­рак­те­ри­зи­ра­но­то­, не мо­гат да бъдат пра­вил­но из­ра­зе­ни в аб­с­т­рак­т­ни ду­ми­, поз­во­ле­те ми­, ­обич­ни приятели, да из­пол­зу­вам един образ!

Бих мо­гъл да кажа: Ако све­ще­ни­те Риши на древ­на Индия би­ха на­учи­ли за сла­ва­та на мъд­рос­т­та­, за про­пулси­ра­ща­та све­та мъд­рост на Логоса в един чо­ве­к, ­те би­ха при­нес­ли в жертва на Логоса тех­ния свещен тамян, символ на приз­на­ва­не­то на Божественото, ко­ето ра­бо­ти в сфе­ра­та на чо­ве­чес­т­во­то­. ­Оба­че то­ва Христово Същество не би на­ме­ри­ло в оно­ва вре­ме ни­как­во тя­ло­. Те­ла­та от оно­ва вре­ме не би­ха би­ли подхо­дя­щи­, год­ни за не­го­. Та­ка то не мо­жа да се яви в епо­ха­та - при­чи­ни­те за то­ва ще раз­г­ле­да­ме по­-на­та­тък -, в ко­ято за не­го­во­то раз­би­ра­не съ­щес­т­ву­ва­ха всич­ки
средства. И ако оти­дем по­-на­та­тък и се пре­не­сем в ду­ши­те на древ­на­та кул­ту­ра на Заратустра, можем да кажем: Наистина те­зи ду­ши на древ­на­та кул­ту­ра на Заратустра не при­те­жа­ва­ха ви­со­ки­те сред­с­т­ва на древ­на­та ин­дийс­ка кул­ту­ра­, ­оба­че те би­ха раз­б­ра­ли­, че Духът на Слънцето би се явил в ед­но чо­веш­ко тя­ло и би­ха би­ли в със­то­яние да раз­бе­рат ду­хов­но­то слън­чево ес­тес­т­во на един та­къв факт. Ако от­но­во бих ис­кал да го­во­ря об­раз­но­, бих мо­гъл да кажа: уче­ни­ци­те на Заратустра би­ха чес­т­ву­ва­ли тех­ния Дух на Слънцето в чо­ве­ка с блес­тя­що­то злато, сим­вол на мъдростта.

И ако оти­дем още по­-на­та­тък в Египетско-халдейската епо­ха въз­мож­нос­т­та за раз­би­ра­не­то на Христа-Исуса от­но­во би на­ма­ля­ла­. Но та­зи въз­мож­ност не би би­ла тол­ко­ва мал­ка как­то в Четвъртата сле­дат­лантска кул­тур­на епо­ха, в Гръцко-римската епо­ха­, ко­га­то и са­ми­ят Гнозис не бе­ше в със­то­яние да раз­бе­ре то­ва явление. Древните егип­тя­ни и хал­дей­ци би­ха раз­б­ра­ли­, че се бе­ше яви­ла ед­на звез­да от ду­хов­ни­те ви­си­ни и се бе­ше ро­ди­ла в един човек. Те би­ха раз­б­ра­ли сле­до­ва­тел­но доб­ре бо­жес­т­ве­ния ду­хо­вен про­из­ход от извън­зем­ни­те сфе­ри­, би­ха му при­нес­ли в жер­т­ва смирната. И ако се пре­не­сем в ду­ши­те на оне­зи­, ко­ито в Би- блията са опи­са­ни ка­то три­ма­та влъхви и ид­ва­щи от из­то­ка и ко­ито са па­зи­те­ли на сък­ро­ви­ща­та на мъд­рос­т­та ид­ва­ща от три­те сле­дат­лан­т­с­ки кул­тур­ни епо­хи­, то­га­ва са­ма­та Библия ни по­каз­ва­, как из­вес­т­но раз­би­ра­не е на­ли­це бла­го­да­ре­ние на то­ва­, че те­зи три­ма влъх­ви се явя­ват по­не при раж­да­не­то на де­те­то Исус. Едно не­що ще ни нап­ра­ви без съм­не­ние впечатление, за ко­ето днес мис­лят мно­го мал­ко хо­ра­, че именно по от­но­ше­ние на те­зи три­ма влъх­ви Библията се на­ми­ра в ед­но осо­бе­но по­ло­же­ни­е­. За­що­то не ис­ка ли та­зи Библия да ни каже: Това са три­ма важ­ни мъдреци, кой­то още при раж­да­не­то раз­б­ра­ха­, за как­во се касае? Но къ­де ос­та­ват те­зи три­ма мъд­ре­ци по-късно? Какво ста­ва в същ­ност от тях­на­та мъдрост? Имаме ли ние нещо, което мо­жем да при­пи­шем на три­ма­та мъд­ре­ци от из­ток за раз­би­ра­не яв­ле­ни­ето на Христос? Както ка­зах­ме­, то­ва мо­жем да пос­та­вим са­мо ка­то въп­ро­с. ­То при­над­ле­жи към мно­жес­т­во­то въп­ро­си­, ко­ито без съм­не­ние мо­жем да пос­та­вим към Библията и ко­ито ще бъ­дат по­-важ­ни от всич­ки крити­ки на Библията от 19-то сто- летие.

И ко­га­то оти­дем се­га в Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха, ние мо­жем да ка­жем за не­я­: Се­га ве­че съ­щес­т­ву­ва тя­ло­то, в ко­ето мо­же да се въп­лъ­ти Христовото Същество. Такова тя­ло не съ­щес­т­ву­ва­ше в първа­та­, в­то­ра­та и тре­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха. Обаче се­га то е налице. Обаче се­га при хо­ра­та не същес­т­ву­ва въз­мож­нос­т­та да бъ­де раз­б­ра­но то­ва­, ко­ето ста­ва­, да бъ­де то дейс­т­ви­тел­но про­ник­на­то с раз­би­ране. Това е ед­но сво­е­об­раз­но явление, нали? Защото тук пред на­ши­те ду­ши не зас­-
та­ва ни­що дру­го ос­вен фактъ­т, ­че Христос се явя­ва на Земята в ед­на епо­ха­, ко­ято е на­й-­мал­ко спо­соб­на да го разбере. И ко­га­то на со­чим пог­лед вър­ху след­ва­щи­те епо­хи­, и об­гър­нем с пог­лед осо­бе­но ме­роп­ри­яти­ята­, ко­ито от­но­во са нас­тъпи­ли в след­ва­щи­те сто­ле­ти­я­, за да бъ­де раз­б­ра­на същ­нос­т­та на Христа-Исуса, ние на­ми­ра­ме без­к­рай­ни богос­лов­с­ки спорове; на­ми­ра­ме на­й-­пос­ле в Средновековието ряз­ко­то от­де­ля­не на зна­ни­ето от вярата, т.е. един пъ­лен от­каз от зна­ни­ето за същ­нос­т­та на Христа-Исуса въ­об­ще­.­.­. да не го­во­рим ни­как за но­во­то вре­ме­, ко­ето и до на­ши дни ос­та­на без­сил­но по от­но­ше­ние на то­ва явление! Следователно ед­но стран­но явление! Христос се ро­ди тък­мо в она­зи епо­ха­, ко­ято е на­й-­мал­ко спо­соб­на да го разбере. И ако би се ка­саело за то­ва­, Х­рис­тос да тряб­ва да дейс­т­ву­ва на Земята чрез разбирането на хо­ра­та­, то­га­ва по­ло­же­ни­ето с то­ва дейс­т­ву­ва­не би би­ло твър­де печално. Може би бих­ме мог­ли да ка­жем - мо­же би то­ва е ра­ди­кал­но из­ра­зе­но­, но за да не бъ­да кри­во разбран, бих мо­гъл да упот­ре­бя те­зи думи: Всъщност за онзи, кой­то разглеж­да от ду­хов­но­на­уч­на глед­на точ­ка бо­гос­лов­с­ко­-ду­хов­но­то раз­ви­ти­е­, с­вър­за­но с яв­ле­ни­ето на Христос, изглежда, като че бо­гос­лов­с­ко­то раз­ви­тие си е пос­та­ви­ло за­да­ча­та да доп­ри­не­се кол­ко­то е въз­мож­но по­ве­че­, за да съз­да­де преч­ка вър­ху преч­ка в раз­би­ра­не­то на Христо- вото Същество. Защото из­г­леж­да­, че тази бо­гос­лов­с­ка уче­ност се от­да­ле­ча­ва все по­ве­че и по­ве­че от то­ва раз­би­ра­не­. То­ва е ка­за­но ня­как си ра­ди­кално; оба­че он­зи­, кой­то ис­ка да про­ник­не в сми­съ­ла на то­ва ра­ди­кал­но из­ра­зя­ва­не­, той ще мо­же ве­че да си изяс­ни по­-дъл­бо­кия сми­съл на те­зи думи.

Сега всъщ­ност раз­к­ри­ва­не­то на из­ка­за­на­та с то­ва за­гад­ка ни­как не е не­що лес­но­, и аз Ви приз­на­ва­м, ­обични ан­т­ро­по­соф­с­ки при­яте­ли­, че в те­че­ние на вре­ме­то по­тър­сих на­й-­раз­лич­ни­те пъ­ти­ща на ду­хов­но­то из­с­ледва­не­, за да раз­ре­ша та­зи загадка. Близко е до ума­, че - по­ра­ди лип­са­та на вре­ме - не мо­жем да го­во­рим за те­зи раз­лич­ни пъ­ти­ща­. Но днес бих мо­гъл да спо­ме­на един от те­зи раз­лич­ни пътища. Това е пъ­тя­т, ­кой­то око­ло на­ча­ло­то на на­ше­то ле­тоб­ро­ене во­ди през ед­но твър­де сво­еб­раз­но яв­ле­ние на ду­хов­ния жи­во­т, а именно през яв­ле­ни­ето на жи­во­та на сиби- лите. Тези си­би­ли са стран­ни яв­ле­ния с тех­ния твър­де сво­еб­ра­зен про­ро­чес­ки характер. Официалната на­ука не мо­же да ни по­ка­же­, ­от кой език про­из­хож­да ду­ма­та сибила. Ако пър­во хвър­лим пог­лед вър­ху то­ва­, ко­ето е поз­на­то приб­ли­зи­тел­но под­роб­но вър­ху си­би­ли­те чрез външни­те до­ку­мен­ти­, мо­жем да ка­же­м, ­че още в на­ча­ло­то на жи­во­та на си­би­ли­те тряб­ва да от­бе­ле­жим ед­но извън­ред­но зна­ме­на­тел­но явление. Така приб­ли­зи­тел­но за­поч­вай­ки от 8-то сто­ле­тие и след то­ва про­дъл­жа­вайки по­-на­та­тък ние сре­ща­ме в Еритрея в Йония пър­во­то мяс­то на си­би­ли­те­, къ­де­то пър­ви­те си­би­ли из­п­рати­ха в све­та тех­ни­те на­й-­раз­но­об­раз­ни проро-

Когато се­га про­ве­рим в на­ши вре­ме­на със сред­с­т­ва­та на Духовната На- ука, констатираме, че вся­ка ед­на си би­ла зас­та­ва пред чо­ве­чес­т­во­то с един оду­хот­во­рен фа­на­ти­зъм и ис­ка да на­ло­жи на хо­ра­та то­ва­, ко­ето тя има да ка­же­. Тя не ча­ка да бъ­де за­пи­та­на­, как­то Пития от Делфийския храм в Гърция с ней­ни­те про­ро­чества­, а из­ли­за на­въ­н, ­на­ро­дът се съ­би­ра и из­каз­ва­ни­ята на си­би­ла­та вър­ху хо­ра­та­, на­ро­ди­те и зем­ни­те цик­ли се нат­рап­ват ка­то че на­си­ла­. Фак­тъ­т, ­че си­би­ли­те се по­явя­ват в Йония, е ед­но за­бе­ле­жи­тел­но яв­ле­ни­е­, ка­зах аз; за­що­то в Йония по­лу­ча­ва сво­ето на­ча­ло гръц­ка­та фи­ло­со­фи­я­, ко­ято от Талес до Аристотел и сти­гай­ки до рим­с­ка­та епо­ха про­из­ли­за из­ця­ло от подредения ду­ше­вен жи­вот на чо­ве­ка­, ­от то­ва­, ко­ето е про­ти­вопо­лож­но на ха­оса­, ко­ето тър­си от ду­шев­ния жи­вот всич­ко то­ва­, ко­ето мо­же да бъ­де пос­тиг­на­то ка­то яс­ни, бис­т­ри­, ­из­пъл­не­ни със свет­ли­на понятия. От Йония про­из­хож­да фи­ло­со­фи­ята на яс­но­та­та­, на пъл­на­та светли­на­, бих­ме мог­ли да ка­жем на не­бес­но­то­, ко­ето тя прие след то­ва у Платона. И ка­то сян­ка на та­зи фи­ло­софия се явя­ват си­би­ли­те с тех­ни­те ду­хов­ни про­из­ве­де­ни­я­, ко­ито про­из­ли­зат от ду­шев­ния ха­ос, ­по­ня­ко­га възвес­тя­вай­ки яс­но не­ща­, ко­ито след то­ва се из- пълняват; те въз­вес­тя­ват съ­що ня­кои не­ща­, ко­ито би­ват фал­шифи­ци­ра­ни от при­вър­же­ни­ци­те на си­би­лиз­ма за да мо­гат да го­во­рят за ед­но изпъл- нение. И след то­ва ние виж­да­ме по­-на­та­тъ­к, ­как прид­ру­жа­вай­ки ка­то сян­ка на мъд­рос­т­та Четвъртата кул­тур­на епо­ха­, си­би­лиз­мът се раз­п­рос­т­ра­ня­ва над Гърция и над Италия. На нас ни се го­во­ри за на­й-­раз­но­об­раз­ни­те ви­до­ве си­би­ли и ние виж­да­ме­, как си­би­лиз­мът се раз­п­рос­т­ра­ня­ва чак в Италия. Той се по­явя­ва пос­те­пен­но във вре­ме­то­, кога­то се явя­ва Тайната на Голгота. Ние виж­да­ме как след то­ва той до­би­ва вли­яние над рим­с­ки­те по­ети­, как про­ник­ва да­же в съ­чи­не­ни­ята на Вергилий; как оду­хот­во­ре­ни хо­ра се ста­ра­ят да из­г­ра­дят живота, ка­то се по­зо­ва­ват на из­каз­ва­ни­ята на сибилите. Колко мно­го не­ща са да­де­ни вър­ху из­каз­ва­ни­ята на си­би­ли­те се виж­да в та­ка на­ре­че­ни­те си­би­лин­с­ки кни­ги­, ко­ито се кон­сул­ти­рат от хо­ра­та­, за да по­тър­сят в тях нуж­ния съвет. И по от­но­ше­ние на из­каз­ва­ни­ята на си­би­ли­те ние от­но­во виж­да­ме съ­що във външ­ния

dies, illa solvet saeclum in favilla

Теste David cum Sibylla!

Ден на гнева,

о де­н, ­кой­то ще уни­що­жи

на­пъл­но та­зи епо­ха

Нас тряб­ва да ни ин­те­ре­су­ва­, как­во ста­ва всъщ­ност в ду­ши­те на те­зи сибили; за­що­то та­ки­ва не­ща ние трябва от­но­во да ги из­в­ле­чем чрез на­ше­то ду­хов­но из­с­лед­ва­не от то­ва­, ко­ето днес е пок­ри­то та­ка да се ка­же с един пласт от ма­те­ри­алис­тич­на­та ду­хов­на култура; ко­ето обаче, та­ка ка- к­то се пред­с­та­вя­, не мо­же да бъ­де из­пол­зу­ва­но­, а тряб­ва да бъ­де въ­зоб­но­ве­но със сред­с­т­ва­та на ду­хов­но­то из­с­лед­ва­не от на­ша­та епоха. Но все пак тряб­ва да обър­нем вни­ма­ни­ето вър­ху то­ва­, че до от­но­си­тел­но не от­дав­на същ­нос­т­та на си­бил­с­т­вото не бе­ше та­ка заб­ра­ве­но­, как­то в на­ше­то време. И - бих мо­гъл да ка­жа - ние има­ме един ва­жен до­ку­мент, кой­то ни на­соч­ва към пре­да­ни­ята вър­ху зна­че­ни­ето на си­бил­с­т­во­то. Може би ние не ви­на­ги раз­г­леж­да­ме то­зи до­ку­мент във връз­ка с то­ва зна­че­ни­е­, ­оба­че той все пак съ­щес­т­ву­ва и би тряб­ва­ло да на­ка­ра хо­ра­та да раз-­

След то­ва да обър­нем на­шия пог­лед към изоб­ра­зя­ва­не­то на сибилите. Тук има­ме пър­во пер­сийс­ка­та си­била бли­зо до про­рок Иеремия, странно кон­т­рас­ти­ра­ща с мис­ли­тел­но­то със­то­яние на Иеремия - ка­то че това, ко­ето е уз­на­ла­, тя би ис­ка­ла вед­на­га да го нат­ра­пи на чо­ве­чес­т­во­то­, та­ка вди­га тя сво­ята ръка; ка­то че­, по об­ра­за на ло­ши­те ора­то­ри­, би ис­ка­ла да

Много не­що е вло­же­но в та­ки­ва до­ку­мен­ти във вре­ме­то­, ко­га­то­, как­то то­ва е не­що са­мо­по­нят­но за та­зи епо­ха, в жи­во­пис­та, в из­кус­т­во­то мо­же­ше да се из­ра­зи мно­го по­-доб­ре то­ва­, ко­ето тряб­ва­ше да се каже, от­ко- лко­то е слу­ча­ят в по­-къс­но вре­ме­, ко­га­то тряб­ва да ни слу­жи по­ве­че по- нятието, идеята.

Коя е сле­до­ва­тел­но сво­еб­раз­на­та при­ро­да на сибилите? Какво са те всъщност? Трябва да се ро­вим - бих ме мог­ли да ка­жем - дъл­бо­ко в тай­ни­те на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то­, ­ако ис­ка­ме да раз­бе­рем това, ко­ето ста­ва в ду­ши­те на сибилите.

Нека за та­зи цел още вед­нъж се за­пи­та­ме­: З­ащо древ­ни­те ин­дийс­ки Ри- ши би­ха мог­ли с тях­на­та из­вън­редно дъл­бо­ка мъд­рост да раз­бе­рат та­ка лес­но Христа-Исуса? Ето, това е ед­на три­ви­ал­нос­т, ­но все пак е вярно: за­що­то те има­ха не­об­хо­ди­ми­те мъд­рос­ти и по­ня­ти­я­, ко­ито Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха ня­ма­ше­. Те има­ха всич­ко то­ва­, за ко­ето нап­ри­мер нап­раз­но жа­ду­ва­ха гнос­ти­ци­те­, а съ­що и аг­нос­ти­ци­те и апос­тол­с­ки те от­ци­, как­то ги наричат. Те има­ха всич­ко това; но как го имаха? Не ка­то

И та­ка ста­на то­га­ва­, че се ро­ди­ха две не­ща­. ­От ед­на стра­на све­тът от по­ня­тия на Платона и на Аристотела, идей­ни­ят свя­т, ­бих­ме мог­ли да ка­же­м, ­на­й-п­ре­се­ти­ят ду­хо­вен свя­т, ­он­зи ду­хо­вен свя­т, ­кой­то има на­й-­мал­ко в се­бе си от ду­ха­, кой­то е об­х­ва­нат и из­с­лед­ван не­пос­ред­ст­ве­но от са­мия Аз, а не ид­ва ве­че от ас­т­рал­но­то тяло: за­що­то то­ва е ха­рак­тер­но­то на гръц­ка­та фи­ло­со­фи­я­, че в нея за пър­ви път ду­хът се про­явя­ва­ше от Аза, как­то той мо­же да се про­яви от Аза в на­пъл­но проз­рач­ни­те по­ня­ти­я­, ко­ито оба­че сто­ят да­ле­че от съ­щинския ду­хо­вен живот. Само че в то­ва от­но­ше­ние гръц­ки­ят фи­ло­соф не при­ли­ча­ше на по­-но­вия фи­ло­со­ф, ­той още чув­с­т­ву­ва­ше­, че мис­ли­те про­из­хож­дат от ду­хов­ния свя­т, ­до­ка­то по­-

Да взе­мем ед­на хи­по­те­за, ко­ято мо­же би ни е поз­во­ле­на във връз­ка с раз­г­ле­да­ния въп­ро­с, ­хи­по­те­за­та­, ко­ято бих­ме мог­ли да из­ра­зим така: Какво би ста­на­ло­, ­ако на Земята не би до­шъл ни­ка­къв Христос и ни­как­ви гръ- цки философи? Тогава чо­ве­чес­т­во­то би тряб­ва­ло да вър­ви по­-на­та­тък, ­да съ­щес­т­ву­ва по­-на­та­тък с това­, ко­ето би има­ла ка­то нас­лед­с­т­во, с то­ва­, ко­ето в Четвъртата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха бе­ше стиг­на­ло до сте­пента на си­бил­с­т­во­то­. П­ред­с­та­ве­те си то­ва със­то­яние раз­ви­то по­-на­та­тък в за­пад­ния свят без Христовия Импулс и без фи­ло­со­фи­ята и без на­ука­та ко­ято по­чи­ва на не­я­, то­га­ва ще сте пос­та­ви­ли пред съз­на­ни­ето си духов­ния ха­ос на за­па­да­, то­ва­, ко­ето би мог­ло да ста­не без фи­ли­со­фи­ята и без Хри- ста: то­ва би тряб­ва­ло да се ро­ди от оно­ва­, ко­ето бе­ше ста­на­ло в ду­ши­те на сибилите. Обаче си­ли­те про­дъл­жа­ват да дейс­т­ву­ват по­-нататък. И ко­га­то със сред­с­т­ва­та на Духовната Наука бих­ме из­пи­та­ли та­зи еле­мен­тар­на си­ла, с ко­ято жи­веещи­те в окол­нос­т­та на Земята ду­хов­ни съ­щес­т­ва се из­ра­зя­ват във вя­тъ­ра­, во­да­та и огъ­ня­, и ко­га­то из­пи­таме­, как те­зи съ­щес­т­ва би­ха се вгнез­ди­ли в чо­веш­ка­та душа, - ко­га­то про­ве­рим имен­но си­ла­та, с ко­ято ду­хове­те на Вятъра, на Огъня, на Водата и на Земята би­ха зав­ла­де­ли ду­ши­те на хо­ра­та­, то­га­ва бих­ме по­лу­чи­ли ед­на пред­с­та­ва за то­ва­, как дейс­т­ви­тел­но хар­мо­ни­ята и ре­дът са из­чез­на­ли от ста­рия на­чин за поз­на­ва­не на све­та­, кой­то на­чин съ­щес­т­ву­ва­ше в Първата, Втората и Третата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха­, как оба­че силите би­ха ос­та­на­ли в чо­веш­ки­те души. Човешките ду­ши не би­ха има­ли ве­че спо­соб­нос­т­та да въз­с­та­но­вят действи­тел­но връз­ка­та с великите явления на Вселената вът­ре в

И та­ка­, зас­та­вай­ки на поч­ва­та на Духовната Наука, ние виж­да­ме зна­ме­на­тел­ния фак­т, ­че хо­ра­та не раз­бират мно­го не­що от Христовия Импулс с тях­на­та мъд­рос­т: ­тех­ни­те по­ня­тия и идеи се оказ­ват поч­ти без­силни. Обаче по от­но­ше­ние на Христовия Импулс въп­ро­сът не се ка­сае за то­ва­, важ­но­то не е то­ва­, че той се яви пър­во в све­та със сво­ето уче­ни­е­, ва­жен е ха­рак­те­рът на фак­ти­те­, важ­но е то­ва­, ко­ето се вля ка­то не­пос­редствен Импулс от Тайната на Голгота. И то­зи факт ние не тряб­ва да тър­сим са­мо в то­ва­, ко­ето хо­ра­та учат, не тряб­ва да го тър­сим в то­ва­, ко­ето хо­ра­та разбират, а в то­ва­, ко­ето става, ко­ето ста­ва за чо­веш­ка­та душа. И, оби- чни ан­т­ро­по­соф­с­ки приятели, днес аз ис­ках да из­не­са пред Вас ед­но от де­ла­та­, бор­ба­та на влелия се в аура­та на Земята Христос про­тив си­бил­с­т­во­то­, то­зи факт ис­ках да Ви пред­с­та­вя аз днес.