Лекции изнесени в Берлин от 31. 10. до 12. 1911 г

Б Е Л Е Ж К И

*1.Антропософското Движение има сво­ите пър­во­из­точ­ни­ци в ду­хов­ния свят, а сво­ите про­яв­ле­ния - тук на Земята. Антропософското Общество е не­го­ва­та ви­ди­ма структура, включ­ва­ща Ръководство, пред­с­тави­тел­с­т­во и членове, обе­ди­не­ни око­ло сво­бод­но по­ета­та гри­жа и от­го­вор­ност за опаз­ва­не на онова, ко­ето Р.Щайнер на­ри­ча „ан­т­ро­по­соф­с­ки импулс". Първото Антропософско Общество е ос­но­ва­но през 1913 в Берлин, къ­де­то на 3 фев­ру­ари се про­веж­да пър­во­то му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се уч­ре­дя­ва Единното Антропософско Общество, в чи­ето Ръководство вли­зат д-р Рудолф Щайнер - председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От то­зи мо­мент Антропософското Движение и Антропософ- ското Общество ста­ват ед­но цяло. Както е за­пи­са­но в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, не­го­ви­те ос­но­ва­те­ли са убедени, че днес съ­щес­т­ву­ва ед­на действителна, разра­бот­ва­на от мно­го го­ди­ни и в ос­нов­ни­те си час­ти ве­че ле­га­ли­зи­ра­на на­ука за ду­хов­ния свят, ка­то в съ­щото вре­ме на­ша­та ци­ви­ли­за­ция е ли­ше­на от ед­но ис­тин­с­ко и гриж­ли­во под­по­ма­га­не на та­зи наука. Антропо­соф­с­ко­то Общество ще се опи­та да из­пъл­ни за­да­ча­та си, ка­то пос­та­ви в цен­тъ­ра на сво­ите уси­лия имен- но раз­ви­ти­ето на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа и про­из­ти­ча­щи­те от нея: братс­т­во в со­ци­ал­ния живот, по­дем в моралния, религиозен, твор­чес­ки и изоб­що в ця­лос­т­ния ду­хо­вен жи­вот на чо­веш­ко­то същество". „Антропософското Общество е не тайно, а от­во­ре­но за всички. Негов член мо­же да бъ­де всеки, не­за­ви­симо от сво­ята националност, об­щес­т­-

Членовете на Антропософското Общество мо­гат да се обе­ди­нят в мал­ки или го­ле­ми гру­пи (Дружества), ка­то ус­ло­вие за то­ва е по­не се­дем от уч­ре­ди­те­ли­те на Антропософското Дружество да са ве­че чле­но­ве на Един- ното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изис­к­ва пред­ва­ри­тел­но одоб­ре­ние и съг­ла­сие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже за­се­га не съ­щес­т­ву­ва Национално (Българско) Антропо­соф­с­ко Общество, как­то е в поч­ти всич­ки ев­ро­пейс­ки държави, Антропософ- ските Дружества у нас са при­чис­ле­ни нап­ра­во към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­ни по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е рег­ла­мен­ти­ра­на спо­ред ус­та­ва на Единното Антропософ­с­ко Общество, чи­ето пред­с­та­ви­тел­с­т­во се на­ми­ра в Дорнах, Швейцария (Allegemene Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества раз­по­ла­гат с го­ля­ма част от съб­ра­ни­те съ­чи­не­ния на Рудолф Щайнер (на нем­с­ки и български), с про­из­ве­де­ния на вид ни ан­т­ро­по­соф­с­ки автори, как­то и с ан­т­ро­по­соф­с­ка периодика.

От окул­т­на глед­на точка, произходът, це­ли­те и за­да­чи­те на Антропософ- ското Движение и на Антропософско­то Общество са ос­вет­ле­ни в „Езоте- рични из­с­лед­ва­ния на кар­ми­чес­ки­те връзки" (Събр. Съч. №235-№240), чий­то бъл­гар­с­ки пре­во­ди - де­ло на Димо Р. Даскалов - се съх­ра­ня­ват и са на раз­по­ло­же­ние на Антропософските Дружества.
Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер"

Стара Загора 6000 ул. „Отец Паисий" №87 Б ет. 6

тел. 042/5-97-94
Антропософско Дружество „Михаил"

София 1000

ул. „Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44
Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер"

София 1336

ж.к. „Люлин", бл. 611, вх. Г, ап.611, тел. 02/24-62-91
Антропософско Дружество „Изис - София"

София 1463 п.к.152

ра­йон „Илинден", ж.к. „Св. Троица", бл. 376-Д, ап. 101

2. Старото Слънце (спя­що съзнание)

3. Старата Луна (съ­нищ­но или об­раз­но съзнание)

4. Земя (буд­но или пред­мет­но съзнание)

5. Бъдещ Юпитер (има­ги­на­тив­но съзнание)

6. Бъдеща Венера (ин­с­пи­ра­тив­но съзнание)

7. Бъдещ Вулкан (ин­ту­итив­но съзнание)

Планетарното със­то­яние „Земя" включ­ва се­дем епохи:

2. Хиперборейска епо­ха

3. Лемурийска епо­ха

4. Атлантска епо­ха

5. Следатлантска епо­ха

6. Шеста епо­ха - пред­с­то­яща

7. Седма епо­ха - пред­с­то­яща
На свой ред Следатлантската епо­ха се със­тои от се­дем кул­тур­ни епохи:
1. Първа сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха

(Древноиндийска) 7227-5067 пр. Хр.

2. Втора сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха

(Древноперсийска) 5067-2907 пр. Хр.

3. Трета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха

(Египетско-халдейска) 2907-747 пр. Хр.

4. Четвърта сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха

(Гръцко-римска) 747 пр.Хр.- 1413 сл. Хр.

5. Пета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Съвременна) 1413-3573

6. Шеста сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 3573-5733

7. Седма сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 5733-7893

*3.Рудолф Щайнер, „Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч №13)

*4.Много често, за да обоз­на­чи она­зи ду­хов­на кос­ми­чес­ка писменост, от ко­ято из­в­ли­ча на­й-­важ­ни­те описа­ния и фак­ти в сво­ите лек­ции и книги, Рудолф Щайнер си слу­жи с древ­но­ин­дийс­кия из­раз „Акаша". Нередак- тираният пре­вод на Димо Р. Даскалов (Събр. Съч. №11) е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества.
*5.Още с пър­ви­те си опи­ти да раз­ши­ри поз­на­ни­ето ни за чо­веш­ко­то съ­щес­т­во ан­т­ро­по­со­фи­ята об­ръ­ща внимание, че всъщ­ност чо­ве­кът се със­тои от че­ти­ри със­тав­ни части:

Физическо тя­ло - неживо, веществено, „минерално"

Етерно тя­ло - или „жиз­не­но тяло", „растително"

Астрално тя­ло - ле­жи в ос­но­ва­та на се­тив­на­та ор­га­ни­за­ция и чувствата, „животинско"

Азова ор­га­ни­за­ция - ле­жи в ос­но­ва­та на индивидуалните, ду­хов­ни „човешки" ка­чес­т­ва

Взаимодействието меж­ду те­зи със­тав­ни час­ти в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм на­ми­ра из­раз имен­но в не­го­во­то фун­к­ци­онал­но мор­фо­ло­гич­но тро­ич­но устройство, включващо:

2.Ритмична сис­те­ма - но­си­тел на чувствата.

3.Система "веществообмен-крайници" -но­си­тел на волята.

*6.Вилхелм Вунд (1832-1920), лекар, пси­хо­лог и философ; ос­но­ва­тел на пър­вия Институт за ек­с­пе­ри­ментал­на пси­хо­ло­гия в Лайпциг.

*7.Виж опи­са­ни­ята на Рудолф Щайнер в „Как се пос­ти­гат поз­на­ния за вис­ши­те светове?" (Събр. Съч. №10)

*8.Немислимо е, ако чо­век за­поч­не сво­ите се­ри­оз­ни за­ни­ма­ния с антро- пософията, да не си за­да­де въп­ро­са: Какво пред­с­тав­ля­ва ясновидството? Под то­ва по­ня­тие Рудолф Щайнер раз­би­ра спо­соб­нос­ти­те да се въз при­ема ду­хов­ния свят под фор­ма­та на образи. През древ­ни­те кул­тур­ни епо- хи, още пре­ди по­ня­тий­но­то мис­ле­не и опи­ра­що­то се на не­го днеш­но съзнание, сум­рач­но­то или смът­но яс­но­вид­с­т­во е пред­с­тав­ля­ва­ло при­род­но качество, при­съ­що на всич­ки хора. Дори и днес в изо­ли­ра­ни слу­чаи то мо­же да се наб­лю­да­ва в при­ми­тив­ни пле­ме­на и народи, а в от­дел­ни слу­чаи - ка­то ата­ви­зъм и сред от­дел­ни пред­с­та­ви­те­ли на ев­ро­пейс­кия свят. Това естествено, или при­род­но яс­но­вид­с­т­во се осъ­щес­т­вя­ва в об­лас­т­та на има­ги­на­тивни­те въз­п­ри­ятия и не тряб­ва да се смес­ва със съ­от­ветс­т­ва­ща­та им сте­пен на Посвещение. Наред с има­ги­натив­но­то позна- ние, съв­ре­мен­но­то Посвещение изис­к­ва да бъ­дат раз­ви­ти и след­ва­щи­те две сте­пе­ни на свръх­се­тив­но­то познание: ин­с­пи­ра­тив­но­то и ин­ту­итив­но­то познание. В пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те епохи, често пъ­ти яс­но­вид­с­т­во­то е съ­щес­т­ву­ва­ло от­дел­но от Посвещението. С дру­ги думи, да­ден чо­век би мо­гъл да е ясновидец, но не и Посветен; от дру­га стра­на Посветеният, за да про­ник­ва в ду­хов­ния свят не ви­на­ги е бил длъ­жен да при­те­жа­ва ясно- видството. Днес та­зи при­род­на дарба, ко­ято съв­сем за­ко­но­мер­но е угас­на­ла в хо­да на еволюцията, тряб­ва да бъ­де от­но­во из­во­юва­на чрез оп­ре­де­ле­ни упражнения, про­ти­ча­щи при яс­но и буд­но съзнание. Ясновид-

ство и Посвещение от­но­во се приб­ли­жа­ват ед­но към друго, но на ка­чес­т­вено но­во рав­ни­ще от чо­веш­ка­та еволюция.

От „биологична" глед­на точка, яс­но­вид­с­т­во­то е свър­за­но със све­тов­но­-­ис­то­ри­чес­ка­та тен­ден­ция на чо­вешко­то етер­но тя­ло да се „разширява"; то ве­че не се пок­ри­ва с очер­та­ни­ята на фи­зи­чес­ко­то тяло. Ето защо, все по­ве­че хо­ра ще имат опит­нос­ти „вън" от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Този прост факт е в ос­но­ва­та на опасно и епи­де­мич­но на­рас­т­ва­щи­те „екстра- сензорни" феномени, ко­ито днес би­ват обяс­ня­ва­ни по съв­сем произво- лен, ви­со­ко­ме­рен и ди­ле­тан­т­с­ки начин. Тяхното ис­тин­с­ко обяс­не­ние мо­же да бъ­де обект един­с­т­ве­но на свръ­х­се­тив­но­то познание.

На старото, смът­но ясновидство, Рудолф Щайнер про­ти­во­пос­та­вя съв­ре­мен­ни ме­то­ди за окул­т­но обу­чение, при ко­ето чо­век мо­же да пос­тиг­не т.н. „ек­зак­т­но ясновидство" или „из­с­ле­до­ва­тел­с­ко ясновидство". То поз­во­ля­ва на уче­ни­ка да има въз­п­ри­ятия в ду­хов­ни­те све­то­ве при яс­но и буд­но съзнание, а не в „транса", ха­рак­те­рен за ста­ро­то Посвещение.

*9.Карл Розенкраиц (1805-1879), нем­с­ки философ.

*10.Малка част от ду­хов­но­-на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния на Рудолф Щайнер за­ся­га­щи Мистерията на Голгота, са ве­че пуб­ли­ку­ва­ни от Антропософско Издателство „Д. Р. Даскалов" (Събр. Съч. №8, №13, №15, №103, №104, №114, №123, №137, №142, №148, №233). До края на 1998 пред­с­тои из­да­ва­не­то на „От Исус към Христос" (Събр. Съч. №131, де­сет лек­ции в Карлсруе, 1911).

*11.В сво­ята „Тайна Наука"(Събр.Съч. №13) Рудолф Щайнер обоз­на­ча­ва вис­ши­те Йерархии, към ко­ито при­над­ле­жат Елохимите, по след­ния начин: (вдяс­но са име­на­та им спо­ред езо­те­рич­но­то християнство)

2. Херувими - Духове на Хармонията

3. Престоли-- Духове на Волята

4. Господства (Кириотетес) - Духове на Мъдростта

5. Сили (Динамис) - Духове на Движението

6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) - Духове на формата.

7. Архаи - Духове на Личността.

8. Архангели - Духове на Огъня.

9. Ангели - Духове на Здрача, (Синове на Живота).

Рудолф Щайнер чес­то го­во­ри за те­зи Същества, ка­то ги гру­пи­ра в:

Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.

Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти.

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели

Йерархията на Архангелите включ­ва

1.Орифиил с пе­ри­ода на дейс­т­вие от

200 г. пр.Хр.до 150 г. сл.Хр.

2.Анаил 150 до 500
3.Захариил 500 до 850

4.Рафаил 850 до 1190

5.Самаил 1190 до 1510

6.Гавраил 1510 до 1879

7.Михаил 1879 до 2300

*12. Имагинативното поз­на­ние пред­с­тав­ля­ва пър­ва­та сте­пен от свръх­се­тив­но­то поз­на­ние и е свър­за­но с въз­п­ри­ема­не­то на съз­на­тел­но по­раж­да­ни вът­реш­ни образи, ко­ито след­ва да бъ­дат раз­ли­ча­ва­ни от зри­телни­те се­тив­ни из­ма­ми (афек­то­ген­ни илюзии, парейдолии, халюцинации, псев- до-халюцинации, ре­ци­ди­ви на ата­вис­тич­но яс­но­вид­с­т­во и др.).

*13. Алберт Швеглер (1819-1857), фи­ло­соф и филолог.

*14. Якоб Бьоме (1575-1624).

*15. Теофрастус Бомбастус Парацелзус фон Хоенхайм (1493-1541).

*16.В гръц­кия текст на Евангелията: „макариос" = по­до­бен на звездите.

*17.Виж Бел. *11.

*18.Виж Бел. *11.

*19.Виж Бел. №2.

*20.Дионисий Аеропагита: един от чле­но­ве­те на атин­с­кия Аеропаг, прив­ле­чен към хрис­ти­ян­с­т­во­то от Павел (Деяния на апос­то­ли­те 17, 34). Около 500 г. сл. Хр. под не­го­во име в Сирия се по­явя­ват хрис­ти­ян­с­ко­-не­оп­ла­то­ни­чес­ки­те съ­чи­не­ния „За не­бес­ни­те Йерархии" и „За цър­ков­ни­те Йерархии".

*21.Лука 22, 19.

*22.Познанието за пре­въп­лъ­ще­ни­ето (реинкарнацията) и съд­ба­та (Кар- мата) на чо­ве­ка спа­да към на­й-­съ­щес­т­ве­на­та част на ан­т­ро­по­соф­с­кия мироглед. Приемането на иде­ята за ре­ин­кар­на­ци­ята и Кармата хвър­ля съ­вър­ше­но но­ва свет­ли­на вър­ху ос­нов­ни­те проб­ле­ми на чо­веш­ко­то съ- ществуване: сми­съ­лът на живота, щас­ти­ето и нещастието, семейството, професията, мо­ти­ви­те на на­ши­те дейс­т­вия и т.н. Според Рудолф Щайнер за­нап­ред ре­ин­кар­на­ци­ята и Кармата ня­ма да са са­мо лич­но убеж­де­ние на от­дел­ни хора, а „стро­го не­об­хо­ди­ми представи", без ко­ито ис­тин­с­ки­ят нап­ре­дък на ес­тес­т­ве­ни­те на­уки ще бъ­де не­въз­можен. „Животът на чо­ве­ка меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та за­ви­си от три фактора. Те ле­жат от­въд гра­ни­ци­те на жи­во­та и смъртта. Тялото се под­чи­ня­ва на за­ко­на за наследствеността; ду­ша­та се под­чи­ня­ва на съд­бата, ко­ято чо­век из­г­раж­да сам. Тази съдба, из­г­ра­де­на от са­мия човек, мо­же да се на­зо­ве със ста­ро­то име, не­го­ва Карма. А Духът се под­чи­ня­ва на за­ко­на за преражда- нето... С по­мощ­та на чис­та­та логика, вся­ко мислене, ко­ето раз­г­леж­да яв­ле­ни­ята на жи­во­та и не се стра­ху­ва от сво­ите край­ни изводи, мо­же да стиг­не до иде­ята за пре­раж­да­не­то и Кармата. Ако е вярно, че ми­на­ли­те съ­щес­т­ву­ва­ния се прос­ти­рат пред от­во­рено­то „ду­хов­но око" на яс­но­ви­-

де­ца под фор­ма­та на изживявания, не по­-мал­ко вяр­но е, че ис­тин­нос­т­та на та­зи идея е дос­тъп­на и за разума" ,"Теософия" (Събр. Съч. №9)

Според свръх­се­тив­ни­те из­с­лед­ва­ния на Рудолф Щайнер, ри­тъ­мът на пре­раж­да­ни­ята или реинкарнациите, на­ред с мно­го дру­ги фактори, за­ви­си и от ня­кои чис­то ис­то­ри­чес­ки закономерности. В рам­ки­те на приб­лизи­тел­но 26000 го­ди­ни т.н. „про­лет­на точка" на рав­но­ден­с­т­ви­ето се прид­виж­ва по про­те­же­ние на це­лия Зодиак, та­ка че сред­но на 2160 го­ди­ни тя пре­ми­на­ва през един зо­ди­ака­лен знак. През то­зи пе­ри­од ус­ло­вия та на Земята се про­ме­нят радикално, та­ка че чо­веш­ки­ят Аз се ин­кар­ни­ра в съ­вър­ше­но но­ва среда, за да пос­тиг­не съ­вър­ше­но но­ви опитности. И по­не­же мъ­жът и же­на­та въз­п­ри­емат и из­жи­вя­ват све­та по ко­ренно раз­ли­чен начин, по пра­ви­ло ед­на чо­веш­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност се ин­кар­ни­ра през то­зи 2160-го­ди­шен пери­од два пъ­ти - вед­нъж ка­то мъж и вед­нъж ка­то жена. Разбира се, ин­тер­ва­ли­те меж­ду от­дел­ни­те пре­ражда­ния се оп­ре­де­лят от ево­лю­ци­он­но­то рав­ни­ще на Аза, как­то и от силите, ко­ито чо­ве­кът пре­на­ся в ду­ховния свят след смър­т­та на сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. В дъл­бо­ко езо­те­рич­ни­те си лек­ции вър­ху Кармата, из­несе­ни през 1924, Събр. Съч. №235-№240) Рудолф Щайнер прос­ле­дя­ва с изу­ми­тел­на кон­к­рет­ност на опи­сани­ето пос­ле­до­ва­тел­ни­те „ре­ин­кар­на­ци­он­ни вериги" на за­бе­ле­жи­тел­ни ис­то­ри­чес­ки лич­нос­ти ка­то Аристотел, Сократ, Алексан- дър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.

В биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества се съх­ра­ня­ват и са на раз­по­ло­же­ние не­ре­дак­ти­ра­ни­те бъл­гар­с­ки пре­во­ди на по­ре­ди­ца­та Езоте- рични из­с­лед­ва­ния на кар­ми­чес­ки­те връзки, ко­ято включва:
I том

Формиране на кос­ми­чес­ки­те си­ли 12 лек­ции в Дорнах, 16.02 - 23.03.1924 ( Събр. Съч. №235)

II том

Кармическите връз­ки в хо­да на об­що­чо­веш­ко­то раз­ви­тие -17 лек­ции в Дорнах, 06.04 - 26.06.1924 ( Събр. Съч. №236)

Кармическите връз­ки на Антропософското Движение 11 лек­ции в Дорнах, 01.07. - 08.08. 1924 (Събр. Съч. №237).

ІV том

Съвременният ду­хо­вен жи­вот и Антропософското Движение 10 лек­ции 05.09. - 28.09. 1924 (Събр. Съч. №238).

"Езотерично из­с­лед­ва­не на кар­ми­чес­ко­-кос­ми­чес­ки­те връз­ки -16 лек­ции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. - 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).

VI том

Кармата на Антропософското Общество - 15 лек­ции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. - 27.08. 1924 (Събр. Сьч. №240).

*24. Според ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна наука, от сре­да­та на Лемурий- ската епоха, в ево­лю­ци­ята на чо­ве­ка и Земята се на­мес­ват оне­зи свръх­се­тив­ни сили, или Същества, ко­ито Библията пред­с­та­вя под об­ра­за на Змията. Рудолф Щайнер ги на­ри­ча "лу­ци­фе­ри­чес­ки Същества" или нак­рат­ко Луцифер. През Атлантска та епо­ха в ево­лю­ци­ята се на­мес­ват ко­рен­но раз­лич­ни свръх­се­тив­ни Същества, ко­ито Библията опис­ва като Сатана. Рудолф Щайнер ги на­зо­ва­ва "ари­ма­ни­чес­ки Същества" или Ари- ман - тер­ми­нът ид­ва от древно­пер­сийс­ко­то бо­жес­т­во на мра­ка Ангра. Проблематиката на съв­ре­мен­ния чо­век до го­ля­ма сте­пен се ко­ре­ни в не­раз­поз­на­ва­не­то на те­зи си­ли (виж схемата). „Културата изис­к­ва арима- низиране, са­мо че чо­векът тряб­ва да пос­та­ви ари­ма­ни­чес­ки­те си­ли на тях­но­то мяс­то и да не им поз­во­ля­ва да се на­мес­ват по един смущаващ, тра­ги­чен на­чин в не­го­во­то мислене, в не­го­ви­те имагинации, ин­с­пи­ра­ции и интуиции." Изграждането на ду­хов­ни въз­п­ри­ема­тел­ни органи, съз­на­тел­но­то из­жи­вя­ва­не на Мистерията на Гол го­та и при­ема­не­то на Хри- стовия Импулс са ос­нов­ни­те по­мощ­ни сред­с­т­ва за хармонизирането, и в край на смет­ка за спа­се­ни­ето на те­зи Същества, ко­ито имат не са­мо отрицателен, но и по­ло­жи­те­лен при­нос в ево­лю­ци­ята на човека.

ЛУЦИФЕР АРИМАН
Воля Чувства Мисли

/уравновесяване/

Симпатия Антипатия

Страсти Заблуждения

Фантазиране Догматизъм

Бягство от от­го­вор­ност Борба за власт

Революционно-войнствен Консервативно-миролюбив

Абсолютизира "правата" Абсолютизира "задълженията"

Анархизъм Държавен мо­но­по­ли­зъм

Космополитизъм Национализъм

Поезия,Музика Живопис Архитектура,Пластика

Религиозни дви­же­ния Финансова власт

"Отказ от инкарнация" "Живот в ед­на един­с­т­ве­на инкарнация"

Изкуствено раз­ши­ря­ва­не на Висши тех­но­ло­гии

съзнанието, нар­ко­ма­нии

Възпламенява Изсушава

*25.Битие, гл. 22.

*26. Матей 26; 53.

*27. Трите Логоса: срав­ни­тел­но ряд­ко упот­ре­бя­ван термин, кой­то има от­но­ше­ние към три­един­с­т­во­то на Бога и към три­те раз­но­вид­нос­ти на сътворението. За „три­те Логоса" Рудолф Щайнер го­во­ри по времето, ко­га­то Антропософското Общество още не е създадено. Например в „Ос- новни еле­мен­ти на езотеризма" (Събр. Съч. №93а, 31 лек­ции в Берлин от 26 Септември до 5 Ноември 1905) са да­де­ни са­мо ус­т­ни указания; от то­зи лек­ци­онен ци­къл лип­с­ват стенограми. В пос­лед­на­та лек­ция Рудолф Щайнер го­во­ри за:

2-ри Логос: Възникване на но­ви об­ра­зу­ва­ния

3-ти Логос: Създаване от нищото.

*28.Тази лек­ция от 23. Ноември 1911 г. е вклю­че­на по­-къс­но в „Човеш- ката ис­то­рия в свет­ли­на­та на ду­ховно­то изследване" (15 лекции, Берлин, 19 Октомври 1911 - 28. Март 1912, Събр. Съч. №61)

*29. Думи от пе­сен­та на Миньон в Гьотевия „Вилхелм Майстер".

*30. Хайнрих фон Клайст, 1777-1811, пис­мо­то е от 31 Август 1806, „Kleists Saemtliche Werke hg.von Erich Schmidt Band V, „Пентезилея": ед­на от дра­ми­те на поета, Тubingen, 1808, „Катенка от Хайлброн или из­пи­та­ни­ето на огъня", Berlin 1810.

*31. Рудолф Щайнер, „Духовното ръ­ко­вод­с­т­во на чо­ве­ка и човече- ството" (Събр. Съч. №15).

*32. „Принц Фридрих от Хамбург", ста­рин­на пиеса, из­да­де­на от Лудвиг Тик, Берлин, 1821.

*33. Виж Рудолф Щайнер, Лекция от 10 Юни 1904 в „Легендата за хра­ма и Златната ле­ген­да ка­то симво­ли­чен из­раз на ми­на­ли­те и бъ­де­щи­те ево­лю­ци­он­ни тайни"' (20 лекции, Берлин 1904-1906, Събр. Съч. №93), пре­вод от английски: Вера Гюлгелиева и Лекция от 27. Март 1913 в „Какво зна­че­ние има окул­т­ното раз­ви­тие на чо­ве­ка за не­го­ви­те об­вив­ки - фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Себе" (10 лекции, Хага 1913, Събр. Съч. №145), пре­вод от немски: Димо Даскалов. И два­та не­ре­дак­ти­ра­ни пре­во­да са на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антро- пософските Дружества.

*34. Част от окул­т­но­то зна­че­ние на чо­веш­ки­те тру­по­ве е раз­г­ле­да­на в Лекция от 23 Август 1919, „Общото чо­ве­коз­на­ние ка­то ос­но­ва на педа- гогиката" (14 лек­ции от 21 Август до 15 Септември 1919, Мюнхен, Събр. Съч. №293)

*35. Лекцията „Духът в рас­ти­тел­ния свят " е из­не­се­на на 8 Декември 1910 в Берлин и по­-къс­но е включе­на в ци­къ­ла „Отговорите на Духов-
ната на­ука на го­ле­ми­те въпроси, свър­за­ни с битието" (15 лекции, Берлин 1910-1911, Събр. Съч. №60)

*36. В ан­т­ро­по­соф­с­ка­та тер­ми­но­ло­гия „Груповата Душа" се доб­ли­жа­ва до „ко­лек­тив­но­то Азово съз­на ние" и пред­с­тав­ля­ва от­ми­нал етап от об­що­чо­веш­ка­та еволюция. Основните фор­ми на чо­веш­ки­те гру­по­ви ду­ши са от­пе­ча­та­ни в етер­но­то тя­ло и са пред­с­та­ве­ни в об­ра­зи­те на:

1. „Човекът" (имащ от­но­ше­ние към Физическото тяло).

2. „Лъвът" ( имащ от­но­ше­ние към Сетивната Душа).

3 „Телецът" (имащ от­но­ше­ние към Разсъдъчната Душа).

4. „Орелът" (имащ от­но­ше­ние към Съзнателната Душа).

Човешките гру­по­ви Души са в неп­ре­къс­на­то въз­хо­дя­що и низ­хо­дя­що развитие. Те не под­ле­жат на раж­дане и смърт. В ми­на­ло­то те са би­ли ис­тин­с­ка­та при­чи­на за т.н. „ко­лек­ти­вен спомен". Точно то­зи „ко­лек­тивен спомен" е клю­чът към раз­би­ра­не на оне­зи тек­с­то­ве от Петокнижието, къ­де­то се го­во­ри за ви­со­ка­та възраст на патриарсите. Фактически, тук ин­ди­ви­дът отъж­дес­т­вя­ва сво­ето „Азово съзнание" с Азовото съз­на ние на предците; пред­ци­те про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят в са­мия него, до­ка­то ня­коя мо­гъ­ща лич­ност не вне­се нов еле­мент в раз­ви­ти­ето на об­щ­нос­т­та­. ­Ос­та­тъ­ци от по­доб­на „гру­по­ва душевност" сре­ща­ме днес у ня­кои при­ми­тив­ни на­ро­ди и племена.

В от­дел­ни слу­чаи „гру­по­ва­та душевност" мо­же да по­ро­ди пог­реш­на пред­с­та­ва за прераждането: ко­га­то по­том­ци­те вярват, че те ве­че са би­ли ин­кар­ни­ра­ни в ня­кои от сво­ите предци.

Индивидуалните чо­веш­ки ду­ши про­из­ли­зат от чо­веш­ки­те „Групови Души" и осъ­щес­т­вя­ват сво­ето раз­ви­тие в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят.

Животинските Групови Души се на­ми­рат в „ас­т­рал­ния свят"

Растителните Групови Души се на­ми­рат в низ­ши­те об­лас­ти на ду­хов­ния свят.

Минералните Групови Души се на­ми­рат във вис­ши­те об­лас­ти на ду­хов­ния свят.

*37.Деяния на апостолите, гл. 9.

*38.От та­зи лекция, из­не­се­на на 29. Ноември в Щутгарт, лип­с­ват сте­ног­ра­ми и тя не е вклю­че­на в Събрани­те Съчинения.