Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опи- ша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека. Защото по този начин бива хвърлен мост ме- жду природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции. Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за чо- века, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отноше- ние, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят. Това взаимоотношение с вън- шния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото. Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре. Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност. До
онова място, където храносмилателните вещества биват предадени на чревната дейност на лимфо-кръвотворната дейност, до това място в основата си всичко, което води до тази преходна точка, всичко то в основата си представлява метаморфозирала, преобразена сетивна дейност, която дейност, колкото по-ниско е разположена, толкова по-силно проявява органично действие. Така всъщност в лицето на храносмилателния процес, чак до току що характеризираната точка, ние трябва да виждаме един удължен вкусово сетивен процес.
Ако правилно оценим подобен факт, то ние ще подготвим основата първо за цялата диетика, след това обаче за опазването за всичко здравотво- рно, което трябва да въздействува върху тази област. Така също и увре- жданията, които могат да настъпят в тази област, могат по този начин постепенно и систематично да бъдат разпознати. Защото помислете си само за следното. Проследете въздействието - искам да кажа - на амонячната сол върху човешкия организъм. Почитателят на съвременната естествена наука ще каже: на първо място амонячните соли, които мо- гат да бъдат поднесени например под формата на нишадър, въздейст- вуват - тъй както би трябвало да кажем именно в духа на съвременна- та наука - въздействуват например върху мускулно-моторната нервна система на сърцето. Само че цялата тази нервна система, която би тря- бвало да бъде моторна, представлява една нелепост. Както вече достатъчно подчертах, не съществува разлика между сетивната и между моторните нерви. Цялото това схващане представлява една нелепост. Това, за което става дума, е нещо съществено по-различно. Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават сво- ето въздействие - да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътреш- ността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното тяло, която например се изразява в отделянето на пот. По този начин Вие поглеждате директно в процеса на отделяне на пот, в известен смисъл и в процеса на отделяне на урина, ако сте в състояние да възприемете тази първа част от храносмилателната дей- ност на човека като продължение на вкусовия процес. Защото моля Ви, нещата нали стоят така: когато погледнем на това, което се осъщест- вява предимно в тази област, то в съществената си част тук става дума за приемане на поднесените хранителни вещества чрез вътреш- ните телесни течни отделяния. Това е същественото. Всичко, което тук влиза в съображение, по-малко или повече всъщност се свежда до това разтварящо действие на телесната течност върху хранителните веще- ства. Това разтварящо действие има и своето противодействие. Противо-
действието е заключено в чернодробната дейност и в дейността на слезката. Ето защо дейността на черния дроб и на слезката в съществената си част трябва да бъде причислена към водната дейност, дейността на течностите. Ала в противоположност на разтварящото действие в първата област на храносмилането, черният дроб извършва действие на обвиване, на обгръщане, на обратно превръщане но онова, което е било извършено в първата част на процеса. Можем да добием представа за същността на това, което протича тук, ако просто разгледаме успоредно с това и дейността, която се извършва когато поставим сол в топла вода. Солта се отнася разтворимо в топлата вода: това е образ на дейността до момента на поемане на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове. Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на вси- чко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на чо- века.
Виждате ли, необходимо е по този начин да погледнем в протичащите процеси. Защото така ние получаваме подтик да изследваме външния свят, начина, по който този външен свят проявява себе си в акта на солеобразуване и образуването на живак. Ние формено можем да четем във външния свят онова, което би трябвало да се извърши във вътрешността на организма. Само че човекът трябва да бъде разглеждан винаги във връзка с този външен свят. След това проследяваме по-нататък тези амонячни соли, когато извършват своя преход в кръвотворението, там те алкализират кръвта. В по-нататъшните стъпки по своя път те стигат до там, изхождайки от долния човек, да въздействуват върху горния човек, и да предизвикват реакция на отговор в горния човек. Ала най-интересното е, че тук се извършва едно пълно обръщане. Тук се извършва едно пълно обръщане на процесите. Това обръщане на процесите може да бъде характеризирано приблизително по следния начин: докато в долната част се стреми да действува като сетивен човек, да действува в обла- стта на вкусовото възприятие, след това започва обратното - цялата работа се обръща наопаки - долният човек се насочва повече по посока на възприемането, а горният човек се насочва повече към това, което въздействува на възприятието. И последицата от това е следната: до- като преди това е настъпило един вид рефлекторно действие, което аз характеризирах като изходящо от астралното тяло, сега процесът се обръща и протича по такъв начин, че в известна степен се осъществя-ва рефлектира що действие отдолу, т.е. отдолу идва нещо, което съо-
тветствува на рефлексията (отражението), а отгоре започва нещо, което би съответствувало на рефлексията. По този начин горе биват активирани - да кажем, за да използуваме един художествен израз – тре- птящите епитети, започващи например едно по-възбудено движение, чрез което бива стимулирана секрецията на белия дроб. Тук е в сила обратното движение. Първо чрез разтварянето бива предизвикано движението през черния дроб, след това чрез обвиващита дейност на черния дроб бива предизвикано разтварянето, разпръскването, възбуждането на това, което е разположено над чернодробната дейност - белодробната дейност; и вместо разтваряне в долните органи, се осъществява секре- ция в горните органи. Това е пътя, който се изминава в човешкия организъм от приемането на веществата, през разтварянето, през солевото въздействие до формообразуващото действие, и оттам до разпръскващото действие, което действие може да бъде сравнено с процес на изгаря- не, с процес на изпаряване. И така поставете до живачните капчици кипя ща течност, която непрекъснато се изпарява, т.е. която се намира в състояние на оживено изпаряване, - кое то именно можем да наречем фосфорно въздействие, където сякаш неорганичния елемент е запален, тогава Вие ще имате пред себе си дейността, развиваща се в противоположните органи, т.е. в горния човек, но също и във всичко онова, което в горния човек е свързано с белия дроб. Ако имаме вече тази вътрешна дейност, то тогава имаме пред себе си и пътя, по който можем да си изградим понятия за това, какво от външния свят може да бъде прието вътре чрез тези дейности. Това отива много надалеч; това стига до след- ното. Ако си спомняте за нещо, което казахме преди няколко дни, то Вие ще видите: всичко онова, което протича в зъбообразуващия процес, представлява една силна периферийна активност на човешкия органи- зъм. Ето защо тази периферийна активност на човешкия организъм много бързо се превръща в една напълно външна, минерализираща актив- ност, тъй както я характеризирах, и аз моля да не разбирате погрешно това. Тъй като ми се струва, това е било разбрано по един малко погрешен начин. Аз казах, че тъй като зъбообразуващата дейност е така силно периферна, за това е оправдано, когато настъпи минерализирането в хода на зъбообразуващия процес, т.е. когато имаме работа с влошаване състоянието на зъбите, тогава трябва да действуваме чисто външно тех- нически, също и чрез механичната стоматологично-техническа терапия, т.е. поправянето на зъбите, тъй като отвън повече не можем да напра- вим; или не можем да направим нищо друго, освен механично да обра- ботим всичко, което се извършва механично, поправка на зъбите и т.н. Или тук е оправдано да се погрижим за протезирането на зъбите, след като те са разрушени, защото от една страна определена точка нататък
ние не можем да се грижим за зъбите, изхождайки отвътре. Но отвътре можем да се погрижим само за онзи процес, който по необходимост тря- бва да протече, флуорообразуващия процес, който е необходим и за ор- ганизма. За това, което зъбите извършват, докато са все още в добро със- тояние, трябва да бъде създаден заместител за целите на флуорообразуващия процес в организма. Този заместител може да бъде създаден по определен начин. Ала тук трябва да обърнем внимание на процеса на обръщане, който току що характеризирах.
Какво всъщност представлява цялото формиране на зъбите в неговата реалност? Това е движение на минерализиращия процес по посока отвътре навън. Когато поникнат всичките постоянни зъби, тогава този процес, изтласкващ минерализацията по посока навън, е достигнал своята крайна цел. На него тогава се противопоставя сексуализиращия про- цес, насочен отново по посока навътре. Това са два противоположни процеса, противодействуващи си един на друг подобно на ритъм-зъбообразуващия и сексуализиращия процес. В същата степен, в която зъбообразуващия процес приключва, от другата посока започва сексуализиращия процес. Но ако разгледате нещата по този начин, Вие също така ще видите, че в човека има и един друг процес, полярно противоположен на процеса на движение на зъбите, имащ посока обратна навътре, и в действителност този процес има много общо с изтласкването на зъби- те. Това е перисталтичното движение на червата. Това са два процеса, тясно свързани помежду си. Или всичко, което принадлежи на пересталтичното движение, е тясно свързано с другото, което в другата посока осигурява формирането на зъбите. Този процес на движение на червата е тясно свързан с оползотворяването на флуора в човешкия организъм. Можем да кажем: ако този процес на движение на червата протича по-бързо, по-интензивно, отколкото това би трябвало да става според индивидуалността на даден човек, тогава това ще въздействува об- ратно в смисъл на разрушаване на зъбите, и по-точно върху всичко оно- ва, което нормално флуорът би трябвало да извършва в човешкия орга- низъм. За това е необходимо, когато зъболекарят забележи, че зъбите се увредени, да даде съвет, цялостната храносмилателно-двигателна дей- ност на човека да бъде намалена по интензивност, било чрез това, че предпише външно механична почивка, ако професията на човека позволява това, било чрез това, че внесе в храносмилането успокояващи сред- ства, с които малко, немного да намали интензивността на движението на червата.
Ала регулирането на тази дейност има особено значение, и тя бива стимулирана чрез подчинената на ритмични закони дейност на крайниците, на които закони аз вече обърнах внимание: дейността на ръцете и на
дланите и на краката и стъпалата, която може да бъде особено добре стимулирана чрез евритмичното регулиране на движенията, тъй като евритмичните движения одухотворяват движенията въобще.
Ако обаче физкултурният елемент нахлуе твърде силно в чисто физиологичната сфера, тогава махалото се отклонява в грешна посока, и лесно можем да въздействуваме по посока на обратното. Ето защо е понятно, че занимания, както обикновените танцови занимания, с които биват ангажирани най-вече момичетата, могат да въздействуват по вреден начин върху зъбообразуващия процес, така че в никакъв случай не бихме могли да кажем: как стана така, че момичета, които много тънцуват, имат много по-лоши зъби отколкото момчетата? Важното е това танцуване да бъде одухотворено и да не бъде прекалено. От друга страна, що се отнася до движението на ръцете, трябва да кажем, че също така е необходимо да не се прекалява с плетенето на една или две куки, защото вече ще получим противоположното въздействие на това, което бихме получили при едно правилно приложение на тази дейност при човека. Така виждаме, как в действителност дори и в тази област се осъществява обръщане на механично-видимото движение. Първо зъбообразуващият процес е обратен на храносмилателния процес. След това обаче е много важно, че обратно насочено на човешкото движение, на способността да се придвижва, е движението, вложено в храносмилателния процес. Тук е заложено изключително много по отношение изграждането на човека. Това, че човекът може да ходи напред, и това, че в обратната посока се осъществява стимулацията на неговото храносмилане, в това е заложено изключително много. С това дори можем да постигнем нещо, човек, ко- йто има твърде мудно храносмилане, да бъде привикнат да прави физкултурни упражнения с ходене назад. По този начин ние въздействуваме стимулиращо върху неговата храносмилателна дейност. Всички тези не- ща, събрани от чисто емпирични записки, се превръщат в нещо, в което можем да проникнем вътрешно, ако осветлим човека духовно-научно по отношение на цялата негова конституция.
Искам да Ви обърна внимание и на още нещо. Виждате ли, ако преминем сега на nux vomica, то ще наблюдаваме едно наистина чудно въздействие върху човека. На какво се дължи това въздействие? Необходи- мо е да изследваме nux vomica при едно определено обстоятелство, и тогава ще достигнем до нейното въздействие, ще добием вътрешен поглед за нейното въздействие. Необходимо е да изследвате nux vomica при махмурлук, и тогава ще видите какво въздействие има тя. Всички останали въздействия могат да бъдат лесно пренебрегнати, ако наблюдаваме въздействието на nux vomica върху човека - махмурлия. При махмурлук се извършва едно истинско обръщане на цялата човешка органична дей-
ност. Та нали махмурлукът представлява продължение на процес, протичащ изцяло в първия тракт на храносмилателната дейност. Махмурлу- кът настъпва, когато това, което при напиване с вино или с бира, или с шампанско, протича до приемането на веществата от лимфо- и кръвотворните процеси, когато това премине в тези процеси; тогава тези об- ласти в човешкия организъм, които всъщност са призвани да разтва- рят, се превръщат във вид сетивен орган, и вместо човекът да насочва своята главна сетивна дейност по посока на външния свят, да влиза в комуникация с външния свят, имащ пред себе си Земята с нейните про- цеси, това, което той е направил със себе си, го принуждава да въз- приема по посока навътре, защото в този случай той има вътре в себе си една дейност, стигнала твърде подобна на външната земна дей- ност. Там отвъд неговата чревна дейност в сферата на лимфо и кръвотворната дейност, сега е разположена един вид земна дейност, един вид външен свят, един вътрешен външен свят. Човекът е превърнал себе си във вътрешен външен свят и възприема по един ужасен начин всичко, което е вътре в него, и което никак не го смущава, когато го въз приема отвън, защото неговата вътрешност не е пригодена към това, да се превръща в Земя, неговата вътрешност е призвана тъкмо на това, да се оттегля от тази Земя. В този случай, обаче човекът си изгражда вътре в себе си една истинска Земя, нещо, което всъщност би било много по-подхо- дящо, ако можехме да го извадим изцяло навън и ако имахме наоколо хора, които сетивно да го възприемат, които биха могли да го възприемат отвън. Ала в този случай човекът има възможност да възприема със своята разположена повече към вътрешността вътрешност.
Срещу всичко, което настъпва тук, въздействува nux vomica, по причина, че докато настъпи естествения лечебен процес, - защото най-често в този случай настъпва разбира се един мощен естествен лечебен процес - дотогава чувствителността спрямо тази външна вътрешност бива подтисната от nux vomica. Поради това че е подтисната, вътре разположеният външен процес не бива смущаван, на което почива и лечебното въздействие на nux vomica. Това лечебно въздействие се дължи на обстоя- телството, че бива отслабено продължението на метаморфозиралия вкусов процес, което продължение вече не въздействува смущаващо върху онова, което е разположено отвъд продължения вкусов процес. По този начин бива предизвикано един вид лечение.
А сега приемете, че е налице обратното. Извършва се не усилване на продължения вкусов процес, т.е. на разтварящата дейност, но се осъще- ствява подтискането на същия, при което разтварянето не стига докрай. Да приемем, че нещата стоят по следния начин в човешкия организъм: вместо да бъде разтварянето в нужната степен това, което възприе-
маме от външния свят и то да бъде въвлечено в солевия процес, вътре- шността се оказва твърде слаба и не успява да го включи в солеобразуващия процес. Първата област на храносмилателната дейност действува по такъв начин, както би трябвало да действува, ако дадем nux vomica, и тя действува по този начин естествено, по силата на друг един процес; в този случай веществата, не достигнали до нужната степен на разтва- ряне, ще се опитат да се приспособят към този процес. Ако не са достигнали до определен изход, те не могат да преминат брега, съществуващ между вкусообразуващата и кръвотворната дейност, те не могат да прекрачат този бряг. По тази причина те търсят път в противоположната посока, и възниква всичко онова, срещу което ние после можем да се борим, просто като стимулираме разтварящото действие, при което подтискаме веществата чрез действието на nux vomica. И на всичко, което в случая е поело по един погрешен път, на всичко това ние можем да се противопоставим с помощта на thujа (thuja fccidentalis - дървото на живота - бел. прев.). Ето тук имате полярната противоположност между nux vomica и tнuja, противоположност, изведена от човешката природа. Ала това ни показва също така, че винаги трябва да поглеждаме към цялостното устройство на човека, защото закономерностите в човешкия организъм имат значение, което никак не бива да се подценява.
Дейностите, насочени към изтласкването на всичко онова, което протича в долния човек по посока на горния човек, всички тези дейности кулминират в акта на съня. Човек трябва да бъде много предпазлив, когато желае да характеризира съня.
Защото е вярно, че сънят е едно от най-добрите лечебни средства, но само тогава, когато сънят не продължава нито по-дълго, нито по-кратко време, отколкото е необходимо за съответната индивидуалност на чове- ка. Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен. Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм. Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня. Само, че този стремеж бива изцяло уравновесен чрез желязното съдържание на кръвта. За сега желязото е най-важния за човека метал, действуващ в неговия организъм, който метал действува уравновесяващо в посока да нормализира всичко онова,
което в смисъл на излишество преминава от единия процес в другия. Тъй като Вие си обяснявате някои заболявания чрез определен недостиг на кръвта, с помощта на това, което току що казах, така Вие от друга страна, ако прилагате желязото в достатъчно разреждане, така че да бъде действително сродно с постоянно протичащия процес на хомеопатизиране в горния човек, така Вие винаги ще помагате на организма да преодолява разрушителните процеси, насочващи се отдолу нагоре. Другите метални процеси, идващи в съображение при човека, са, както вече ви- дяхме, заместени от човешките дейности.
В това отношение бих желал още веднъж накратко до обобщя нещата, произтичащи от цялостния дух на моите лекции. Днес ние отново посочихме лимфо-кръвотворната дейност в човека. Тя представлява полярност на това, което се проявява в минерализиращия процес при медта. Ето защо съществува родство между тези процеси и медта. Задачата би се състояла в следното, да се изясни, че тези процеси принадлежат и на долния човек, само на най-горната част на долния човек, и по тази причина съществува подобно родство с медта, което родство е силно насочено към самата мед-образуваща сила, такава, каквато осъществява тя на Земята. Защото всичко, което е свързано с долната част на човека, е свъ- рзано със земните процеси.
Сподели с приятели: |