Лекции изнесени в Нюрнберг през 1908 г превод от немски: димо даскалов изготвил: петър иванов райчев препис от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр

Т Р Е Т А Л Е К Ц И Я

Всяка сте­пен на пос­ве­ще­ни­ето во­ди до ед­но по­-ви­со­ко гле­ди­ще в раз­г­леж­да­не­то на човека. Още в пър­ва­та сказ­ка мо­жах­ме да обър­нем вни­ма­ни­ето вър­ху това, как чо­ве­кът се из­ди­га по степени; пър­во той се из­ди­га в света, кой­то на­ри­ча­ме има­ги­на­ти­вен /све­та на ас­т­рал­ни­те образи, бе­леж­ка на преводача./, къ­де­то в сми­съ­ла на хрис­ти­ян­с­т­во­то се за­поз­на­ва със 7-те печата; пос­ле той сти­га до това, ко­ето на­ри­ча­ме ин­с­пи­ра­тив­но /вдъхновено/ познание, при ко­ето чу­ва "се­дем­те тръби"; на­й-­пос­ле пос­ве­те­ни­ят се из­ди­га до ед­на още по­-ви­со­ка сте­пен при ко­ято мо­же да проз­ре ис­тин­с­ко­то зна­че­ние и същ­ност на ду­хов­ни­те същества, сте­пен­та на та­ка на­ре­че­но­то ин­ту­итив­но познание, при ко­ето се за­поз­на­ва със се­дем­те ча­ши на гнева. Но се­га ние тряб­ва да взе­мем под вни­ма­ние ед­на оп­ре­де­ле­на сте­пен на посвещението. Да си пред­с­та­вим чо­ве­ка дос­тиг­нал она­зи сте­пен на посвещението, при ко­ято той из­пит­ва това, ко­ето опи­сах­ме в края на пос­лед­на­та сказка. Да си го пред­с­та­вим стиг­нал точ­но до гра­ни­ца­та меж­ду на­й-­тън­ки­те съ­щес­т­ва на фи­зи­чес­кия свят и след­ва­щия по­-висш свят, ас­т­рал­ния свят, къ­де­то му е поз­во­ле­но да зас­та­не ка­то на един връх и гле­да на долу. Какво мо­же да ви­ди чо­век на то­зи пър­ви връх на посвещението? Тук той виж­да ду­хом всич­ко онова, ко­ето е станало, спо­ред не­го­ва­та вът­реш­на същност, от вре­ме­то на Атланския потоп, ко- й­то раз­ру­ши кон­ти­нен­та Атлантида, и от­как­то сле­дат­лан­т­с­ки­ят чо­век

На еди­ния край тряб­ва да си пред­с­та­вим ве­ли­кия Атлански потоп, а на про­ти­во­по­лож­ния край ве­ли­ка­та све­тов­на вой­на и то­зи пе­ри­од раз­де­ля­ме на 7 под епо­хи или 7 кул­тур­ни епохи. Цялата епоха, ко­ято об­г­ръща те­зи 7 под епохи, е съ­що та­ка ед­на сед­ма част от ед­на по­-дъл­га епоха; та­ка що­то тряб­ва да си пред­с­та­ви­те 7 та­ки­ва части, 7 епохи, как­ва­то е на­ша­та епо­ха меж­ду по­то­па и ве­ли­ка­та война, две в бъдещето, след ве­ли­ка­та война, и 4 в ми­на­ло­то пре­ди ат­лан­т­с­кия потоп. Следователно на­ша­та епоха, Следатлантската, е пе­та­та ве­ли­ка епоха. /виж рис. № 2/

рис. 2

Сега тряб­ва да за­пом­ним това, че пър­во мо­же да се дос­тиг­не един връх, от кой­то мо­жем да об­гър­нем с пог­лед 7-те кул­тур­ни епо­хи на го­ля­ма­та Следатлантска епоха, как­то от вър­ха на ед­на пла­ни­на виж­да­ме да се про- с­ти­ра пред нас об­шир­но­то поле. Ние всич­ки поз­на­ва­ме ве­че те­зи кул­тур­ни епохи. Знаем, че Антлантският по­топ за­ли­чи от ли­це­то на Земята

Нека още вед­нъж си представим, как е жи­ве­ел чо­ве­кът през оно­ва време, ко­ето отс­тои на 10 или 8 хи­ля­ди го­ди­ни зад нас. Когато го­во­рим за дейс­т­ви­тел­ни епохи, ва­жат имен­но те­зи числа. Културата, за ко­ято го­ворим, се на­ми­ра­ше не­пос­ред­с­т­ве­но под вли­яни­ето на Атлантския потоп, или на ве­ли­ка­та епоха, как­то тя се на­ри­ча в съв­ре­мен­на­та наука. Атлантида по­тъ­на постепенно; един от­къс след друг бя­ха по­гъл­на­та от потопа. След то­ва на Земята жи­вее един чо­веш­ки род, от кой­то ед­на част се из­ди­га до на­й-­ви­со­ка сте­пен на развитието, ко­ято мо­же­ше да се постигне. Това бе­ше древ­но­-­ин­дийс­ки­ят народ; то­ва бе­ше един чо­веш­ки род, кой­то оби­та­ва­ше от­въд в да­леч­на Азия и жи­ве­еше по­ве­че със спо­ме­на за ста­ри­те ми­на­ли времена, от­кол­ко­то в настоящето. Това е ве­ли­чи­ето и мо­гъ­щес­т­во­то на она­зи култура, за ко­ято това, ко­ето Ведите и Бхагават-

А на­й-­доб­ри­те от та­зи пър­ва кул­тур­на епо­ха мо­жа­ха да се из­диг­нат до със­то­яни­ето и сте­пен­та на тех­ни­те пра­де­ди чрез он­зи ме­тод на посве- щението, из­вес­т­ни ос­та­тъ­ци от ко­ито се на­ми­рат в Йогата. Всичко то­ва про­из­ве­де ед­но ре­ли­ги­оз­но настроение, ко­ето мо­же да се пре­да­де със след­ни­те думи: "това, ко­ето ни за оби­ка­ля ка­то вън­шен свят на сетивата, е измама, су­ет­на и без стойност, истинното, дейс­т­ви­тел­но­то се на­ми­ра го­ре в ду­хов­ни­те светове, ко­ито сме напуснали. "Духовните во­да­чи на на­ро­да бя­ха онези, ко­ито мо­же­ха да се пре­не­сат в областите, къ­де­то са жи­ве­ли по­-ра­но тех­ни­те прадеди. Тази бе­ше пър­ва­та епо­ха на Следат- лантския период. А всич­ки епо­хи на Следатлантския пе­ри­од се ха­ракте­ри­зи­рат с това, че чо­ве­кът пос­те­пен­но се на­учи все по­ве­че и по­ве­че да разбира, да поз­на­ва външ­на­та се­тив­на действителност: "това, ко­ето ни е да­де­но тук за външ­ни­те се­ти­ва не тряб­ва да се счи­та са­мо ка­то илюзия, то е един дар на ду­хов­ни­те съ­щес­т­ва и не нап­раз­но бо­го­ве­те са ни да­ли камъните. Това, ко­ето тук на зе­мя­та ос­но­ва­ва ед­на кул­ту­ра на ма­те­ри­ал­ния свят, тряб­ва да бъ­де пос­те­пен­но прозряно. "

Това, ко­ето древ­ни­ят ин­ди­ец счи­та­ше още за майя, ко­ето той от­бяг­ва­ше и се от­в­ръ­ща­ше от него, за хо­ра­та от вто­ра­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха то ста­на "по­ле за работа", нещо, ко­ето те тряб­ва­ше да обработват. Това е ха­рак­тер­но за древ­на­та Персийска епоха, ко­ято отс­тои на око­ло 5000 го­ди­ни на­зад от нас, она­зи кул­тур­на епоха, в ко­ято поч­ва­та око­ло хо­ра­та на­ис­ти­на из­г­леж­да­ше враж­деб­на за тях, но тя не бе­ше как­то по­-ра­но илюзия, ко­ято тряб­ва­ше да отбягват; а напротив, тя бе­ше ра­бот­но поле, в ко­ето тряб­ва­ше да от­пе­ча­ти соб­с­т­ве­ния си дух. Тази Земя, в ней- ния ма­те­ри­ален състав, е под­в­лас­т­на на Злото, на една Сила про­тив­на на Доброто, на бо­га Ариман. Той е владее, но доб­ри­ят бог Ормузд по­ма­га на хо­ра­та и те се стре­мят да му служат. Когато из­пъл­ня­ват не­го­ва­та воля, то­га­ва те прев­ръ­щат то­зи свят в ед­на ни­ва на вис­шия ду­хо­вен свят, то­га­ва те от­пе­чат­ват в се­тив­ния дейс­т­ви­те­лен свят това, ко­ето поз­на­ват духом. За вто­ра­та кул­тур­на епо­ха се­тив­ни­ят дейс­т­ви­те­лен свят бе­ше ед­но ра­бот­но поле. За ин­ди­еца се­тив­ни­ят свят бе­ше измама, майя; за пер­си­еца той на­ис­ти­на бе­ше под влас­т­та на зли демони, но въп­ре­ки то­ва бе­ше един та­къв свят, от кой­то чо­ве­кът тряб­ва­ше да из­го­ни зли­те съ­щес­т­ва и да го на­се­ли с добрите, със слу­жи­те­ли­те на бо­га на свет­ли­на­та Ор- музд.

А през тре­та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха чо­ве­кът ид­ва още по­-б­ли­зо до външ­на­та се­тив­на дейс­т­ви­телност; тук та­зи дейс­т­ви­тел­ност не е ве­че за не­го са­мо ед­на враж­деб­на сила, ко­ято той тряб­ва да победи. Индиецът пог­леж­да­ше към звез­ди­те и казваше: "О, всичко, ко­ето се на­ми­ра там горе, ко­ето аз мо­га да виж­дам с външ­ни­те очи, е са­мо майя, измама" Но хал­дейс­ки­те жре­ци наблю­да­ва­ха дви­же­ни­ята и по­ло­же­ни­ята на звез­ди­те и казваха: "Ко­га­то наб­лю­да­вам по­ло­же­ни­ето на звез­ди­те и прос­ле­дя­вам тях­но­то движение, то­ва се прев­ръ­ща за ме­не в ед­на писменост, в ко­ято аз про­чи­там во­ля­та на бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те същества. Аз поз­на­вам то- ва, ко­ето бо­го­ве­те искат, в това, ко­ето те са направили. "За тях фи­зи­чес­ки­ят се­ти­вен свят не бе­ше ве­че майя, но как­то пис­ме­нос­т­та на чо­ве­ка е из­раз на не­го­ва­та воля, та­ка и това, ко­ето се на­ми­ра в звез­ди­те на не- бето, ко­ето жи­вее в си­ли­те на природата, за тях то е пис­ме­ност на Бого- вете. И те с лю­бов за­почна­ха да раз­чи­тат природата. Така въз­ник­на она­зи чу­дес­на на­ука за звездите, ко­ято днеш­ни­те хо­ра ед­вам подозират. За- щото това, ко­ето днес хо­ра­та поз­на­ват ка­то Астрология, се е ро­ди­ло чрез ед­но кри­во раз­би­ра не на са­ми­те факти. За хел­дейс­ки­те жре­ци в звез­д­на­та пис­ме­ност се раз­к­ри­ва­ше ед­на дъл­бо­ка мъдрост, ка­то Астрология, ко­ято съ­дър­жа тай­ни­те на ви­ди­мия за очи­те свят. Те счи­та­ха то­ва ка­то от­к­ро­ве­ние на не­що вътрешно, на не­що про­пи­то от духа.

А как­во бе­ше Земята за египтяните? Достатъчно е да спо­ме­нем са­мо от­к­ри­ва­не­то на геометрията, чрез ко­ято чо­ве­кът се на­учи да де­ли Земята
спо­ред за­ко­ни­те на пространството, спо­ред пра­ви­ла­та на геометрията. Сега се изу­ча­ват за­ко­ни­те в това, ко­ето ин­дий­ци­те счи­та­ха за майя. През древ­на­та Персийска епо­ха хо­ра­та об­ра­бот­ва­ха Земята; през еги­пет­с­ка­та епо­ха те се на­уча­ват да я де­лят спо­ред за­ко­ни­те на пространството. То- гава те за­поч­ват да изу­ча­ват законите, но пра­вят и не­що повече. Те си казват: не на праз­но бо­го­ве­те са ни ос­та­ви­ли ед­на пис­ме­ност за звездите, не нап­раз­но ни изя­вя­ват те тях­на­та во­ля в при­род­ни­те закони. Ако чрез сво­ята соб­с­т­ве­на ра­бо­та чо­ве­кът тряб­ва да про­из­веде ед­но благо, то­га­ва в уредбите, ко­ито съз­да­ва тук, той тряб­ва да пре­съз­да­де ед­но ко­пие на това, ко­ето мо­же да изу­чи от звездите. О, да бих­те мог­ли да пог­лед­не­те в ра­бот­на­та стая на еги­пет­с­ки­те посветени! Вие бих­те от­к­ри­ли един на­чин на ра­бо­та съ­вър­ше­но раз­ли­чен от то­зи при­ла­ган в съв­ре­мен­на­та на- ука. Тогава уче­ни­те бя­ха посветени. Те изу­ча­ва­ха дви­же­ни­ето на звез­ди­те и се за­поз­на­ва­ха с ри­тъ­ма на тех­ни­те по­ложе­ния и дви­же­ния и с дейс­т­ви­ето на те­зи по­ло­же­ния вър­ху това, ко­ето ста­ва­ше на Земята. Те си казваха: "ко­га­то на не­бе­то се на­ми­ра то­ва или оно­ва съзвездие, то­га­ва тук до­лу на зе­мя­та тряб­ва да ста­не то­ва или оно­ва в дър­жав­ния живот, а ко­га­то дой­де ед­но дру­го съзвездие, тряб­ва да ста­не не­що друго. След 100 го­ди­ни ще има­ме оп­ре­де­ле­ни съз­вез­дия - каз­ва­ха те - и то­га­ва съ­об­раз­но с то­ва тряб­ва да ста­не не­що съответно. " По то­зи на­чин пред­ва­ри­тел­но се оп­ре­де­ля­ше за хи­ля­ди го­ди­ни това, ко­ето тряб­ва­ше да се прави. Така се е ро­ди­ло това, ко­ето е за­пи­са­но в кни­ги­те на сибилите. Това, ко­ето те­зи кни­ги съдържат, не е ни­как­во заблуждение; пос­ве­те­ни­те са за­пи­са­ли спо­ред гриж­ли­ви про­уч­ва­ния това, ко­ето тряб­ва­ше да ста­не за хи­ля­да го­ди­ни напред, и тех­ни­те при­ем­ни­ци са знаели, че то­ва тряб­ва да се спазва.

И те не вър­ше­ха нищо, ко­ето не бе­ше за­пи­са­но за хи­ля­ди го­ди­ни нап­ред в те­зи кни­ги спо­ред дви­же­ни­ето на звездите. Да речем, че се ка­са­еше да бъ­де съз­да­ден един закон. Тогава не са гла­су­ва­ли как­то днес, а са чер пи­ли съ­вет от све­ще­ни­те книги, в ко­ито бе­ше за­пи­са­но това, ко­ето тряб­ва да ста­не тук на Земята, за да бъ­де то ог­ле­да­ло на онова, ко­ето е за­пи­са­но в звездите. И това, ко­ето бе­ше за­пи­са­но в книгите, то се изпълня- ваше. Когато еги­пет­с­кия жрец е на­пи­сал те­зи книги, той е знаел: на­ши­те по­том­ци ще из­пъл­ня­ват това, ко­ето е за­пи­са­но тук. Те бя­ха уве­ре­ни в за­ко­но­мер­нос­т­та на необходимостта.

Четвъртата кул­тур­на епоха, Гръцко-римската, се е раз­ви­ла от та­зи тре- тата. Само ос­къд­ни ос­та­тъ­ци са се за­па­зи­ли от то­ва про­ро­чес­ки дейс­т­ву­ва­що из­кус­т­во на египтяните. Вие още мо­же­те да ви­ди­те та­къв един ос- татък. Когато в стра­на­та на древ­ния Египет са ис­ка­ли да уп­раж­нят то­ва про­ро­чес­ки дейс­т­ву­ва­що­то изкуство, те са раз­де­ля­ли след­ва­ща­та епо­ха на 7 периода: пър­ви­ят пе­ри­од тряб­ва да съ­дър­жа това, вто­ри­ят това,
третия оно­ва и т.н. Според то­ва след­ва­щи­те по­ко­ле­ния следяха, как­во има да се случи. Но то­ва бе­ше имен­но глав­на­та ха­рак­тер­на чер­та на тре­та­та кул­тур­на епоха. Четвъртата по­каз­ва­ше още са­мо сла­би от­з­ву­ци от това. Вие още мо­же­те да поз­на­ете те­зи сла­би отзвуци, ко­га­то ви се раз­каз­ва за древ­на­та рим­с­ка култура: Еней, син на Анхизес от Троя, ко­ято бе­ше един град от тре­та­та епоха, стран­с­т­ву­ва и сти­га на­й-­пос­ле до Алба- лонга. С то­ва име е обоз­на­че­но ед­но мяс­то на ед­на древ­на жре­чес­ка ли- тература: Албалонга или дъл­га­та Алба, градът, от кой­то тряб­ва­ше да про­из­ле­зе ед­на кул­ту­ра на свещеници, кул­ту­ра­та на Рим. В све­ще­ни­чес­ка­та одеж­да на ка­то­ли­чес­кия све­ще­ник още има­ше един от­з­вук от то­зи факт. Тогава е би­ла пред­ва­ри­тел­но на­бе­ля­за­на ед­на се­де­м-­пе­ри­одич­на кул­тур­на епо­ха по на­чи­на на древ­ни­те жреци. Така са би­ли на­бе­ля­за­ни те­зи 7 епо­хи на рим­с­ки­те царе!

А ис­то­ри­ци­те на 19-то­то сто­ле­тие още вед­нъж са се из­ма­ме­ли по от­но­ше­ние на те­зи 7 рим­с­ки епохи. Те са стиг­на­ли до убеждението, че те­зи рим­с­ки ца­ре ни­що об­що с дейс­т­ви­тел­нос­т­та в ла­ичес­кия ма­те­ри­ален сми съл на думата; но как­во всъщ­ност се крие зад тях, а именно, че тук в кни­ги­те на си­би­ли­те е от­бе­ля­за­на пред­ва­ри­тел­но про­ро­чес­ки ед­на кул­ту­ра спо­ред све­ще­но­то чис­ло 7, до то­ва те не мо­жа­ха да стигнат. Не е тук мяс­то­то да се впус­нем в под­роб­нос­ти от­нос­но от­дел­ни­те 7 царе. Но в те­зи от­дел­ни царе, ка­то Ромулус, Нума, Помпилий, Тулус, Хостилиус и т.н., вие бих­те мог­ли да видите, как те от­го­ва­рят на това, ко­ето са ре­ду­ва­щи­те се кул­тур­ни епо­хи спо­ред 7-те принципа, ко­ито се явя­ват за нас в тол­ко­ва раз­лич­ни области.

И та­ка през тре­та­та кул­тур­на епо­ха хо­ра­та мо­жа­ха да проникнат, да про­пи­ят све­та на илюзията, майя, с чо­веш­кия дух. Това бе за­вър­ше­но през чет­вър­та­та кул­тур­на епоха. Погледнете Гръцко-римската култура, къ­де­то в чу­дес­ни­те про­из­ве­де­ния на из­кус­т­во­то чо­ве­кът съз­да­ва във външ­ния ма­те­ри­ален свят един съ­вър­шен об­раз на са­мия се­бе си, къ­де­то в дра­ма­та се изоб­ра­зя­ват не­го­ви­те чо­веш­ки съд­би­ни /Есхил/.

И погледнете, обратно, как в древ­на­та Египетска кул­ту­ра се изу­ча­ва во­ля­та на Боговете. Онова зав­ла­дя­ва­не на материята, как­ва­то виж­да­ме през вре­ме на Гръцката култура, оз­на­ча­ва ед­на сте­пен повече, при ко­ято чо­ве­кът обик­ва още по­ве­че ма­те­ри­ал­но­то съществуване; а през вре­ме на рим­с­ка­та кул­ту­ра чо­ве­кът сли­за на­пъл­но на фи­зи­чес­ко­то поле.

Ние жи­ве­ем се­га в Петата кул­тур­на епо­ха­ /мо­жем да я на­ре­чем Западно-европейска Бележка на преводача./, къ­де­то кул­ту­ра­та е сляз­ла още по-дълбоко, под рав­ни­ще­то на човека. Ние жи­ве­ем в епохата, ко­га­то чо­ве­кът е ста­нал роб на външ­ни­те отношения, на външ­на­та среда. В древ­на Гърция ду­хът бе упот­ре­бен за оду­хот­во­ря­ва­не на ма­те­ри­ята и оду­хот­во­ре­на­та ма­те­рия зас­та­ва пред нас в об­ра­зи­те на Аполон, на Зевса, в дра­-
ми­те на Софокъл и т.н. Там чо­ве­кът бе­ше сля­зъл до фи­зи­чес­ко­то поле, но не бе­ше сля­зъл под рав­ни­щето на човека. Същото има­ме и през Рим- ската епоха. Най-дълбоко сли­за­не под сфе­ра­та на чо­ве­ка ста­ва се­га в на­ша­та епоха. В на­ша­та епо­ха ду­хът ста­на роб на материята. Безкрайно мно­го дух е упот­ре­бен в на­ша­та епоха, за да се про­ник­не в при­род­ни­те си­ли на външ­ния свят, за да се пре­вър­не то­зи вън­шен свят в ед­но мяс­то кол­ко­то е въз­мож­но по­-­удоб­но за човека. Нека срав­ним древ­ни­те вре­ме­на с на­ше­то време. В те­зи древ­ни вре­ме­на чо­ве­кът виж­да­ше ве­ли­ка­та звез­д­на пис­ме­ност на боговете; но с пър­во­бит­ни сред­с­т­ва се из­г­раж­да­ха то­га­ва пос­ти­же­ни­ята на културата, пирамидите, сфинксовете!

Как се е хра­нел то­га­ва чо­век ! А виж­те как­ви ог­ром­ни външ­ни кул­тур­ни сред­с­т­ва е до­бил той до дне­шен ден! Каква си­ла на ду­ха бе­ше необходи- ма, за да бъ­де изоб­ре­те­на пар­на­та ма­ши­на и да бъ­де тя построена, за да бъ­дат из­мис­ле­ни же­ле­зо­път­ни­те линия, те­ле­фо­нът и т.н. Необходимо бе­ше да се упот­ре­бят не­имо­вер­ни си­ли на ду­хов­ния живот, за да се от­к­ри­ят и пос­т­ро­ят те­зи чис­то ма­те­ри­ал­ни кул­тур­ни средства. И за как­во бя­ха те употребени? Има ли за ду­хов­ния жи­вот ня­как­ва разлика, да­ли през ня­коя от древ­ни­те кул­ту­ри чо­ве­кът е сми­лал жи­то­то меж­ду два камъка, за ко­ето ес­тес­т­ве­но се из­раз­ход­ва­ше мно­го мал­ко ду­хов­на сила, или да­ли днес сме в със­то­яние да те­лег­ра­фи­ра­ме до Америка, за да по­лу­чим от там го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва пше­ни­ца и да ги пре­вър­нем в браш­но чрез чу­дес­но ус­т­ро­ени мелници? Целият то­зи апа­рат е пос­та­вен в дви­же­ние един­с­т­ве­но за­ра­ди стомаха. Нека си да­дем сметка, как­ви ог­ром­ни жиз­не­ни си­ли са вло­же­ни в чис­то ма­те­ри­ал­на­та култура. Тези външ­ни кул­тур­ни сред­с­т­ва доп­ри­на­сят твър­де мал­ко за ис­тин­с­ка­та ду­хов­на култура. Теле- графът - да ре­чем - се упот­ре­бя­ва твър­де мал­ко за ан­т­ро­по­соф­с­ки­те въп- роси. Ако бих­те нап­рави­ли ед­но ста­тис­ти­чес­ко срав­не­ние меж­ду това, ко­ето се упот­ре­бя­ва за ма­те­ри­ал­на­та култура, и това, ко­ето доп­ри­на­ся за ду­хов­ния живот, то­га­ва бих­те разбрали, че ду­хът е по­тъ­нал под човеш- кото, че той е ста­нал роб на ма­те­ри­ал­ния живот. По то­зи на­чин ние ре­ши­тел­но има­ме един сли­защ на­до­лу път на кул­ту­ра­та до на­ша­та епоха, до Петата кул­тур­на епоха. И то­зи път би оти­шъл все по­-на­до­лу и по-надолу. Ето за­що чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва­ше да бъ­де пред­па­зе­но от ед­но пъл­но по­тъ­ва­не в ма­те­ри­ята чрез един нов импулс. Никога по­-ра­но зем­но­то чо­ве­чес­т­во не бе­ше сляз­ло тол­ко­ва дъл­бо­ко в материята. Трябваше да дой­де един мощен, на­й-­мощ­ни­ят от зем­ни­те импулси. Това бе­ше ид­ва­не­то на Христа Исуса, ко­ето да­де под­ти­ка към един нов ду­хо­вен жи- вот. Това, ко­ето ние при­те­жа­ва­ме ка­то тлас­ка­щи на­го­ре си­ли в ду­хов­ния свят през вре­ме на слизането, ние го дъл­жим на он­зи мо­щен импулс, кой­то дой­де чрез Христа Исуса. При то­ва сли­за­не в ма­те­ри­ята ви­на­ги е има­ло ду­хов­ни импулси. Така се раз­ви пър­во бавно, пос­ле все по­ве­че и

Така във вся­ко ед­но от те­зи пос­ла­ния ние има­ме един пред­с­та­ви­тел на ед­на от 7-те сле­дат­лан­т­с­ки­те кул­тур­ни епохи. Във вся­ко пос­ла­ние се казва: "вие сте та­ка­ва и такава. Тази или она­зи стра­на на ва­ше­то съ­щес­т­во от­го­ва­ря на това, ко­ето е пра­ве­но в сми­съ­ла на християнството; оба­че дру­го­то тряб­ва да се промени." Така го­во­ри ав­то­рът на Откровението на вся­ка ед­на кул­турна епоха, ка­то казва, кое тряб­ва да ос­та­не и кое не от­го­ва­ря ве­че и тряб­ва да бъ­де изменено.

Нека про­ве­рим сега, да­ли дейс­т­ви­тел­но в ре­ду­ва­щи­те се 7 пос­ла­ния се съ­дър­жа не­що от ха­рак­те­ра на 7-те ре­ду­ва­щи се сле­дат­лан­т­с­ки кул­тур­ни епохи. Да се пос­та­ра­ем да разберем, как­во об­ръ­ще­ние тряб­ва­ше да имат те­зи послания, ако те тряб­ва­ше да от­го­ва­рят на това, ко­ето то­ку що ка- захме. Авторът на Откровението си представя: в Ефес има ед­на общно- ст, ед­на църква; тя е при­ела християнството, но по­каз­ва то­ва хрис­ти­ян-­
ст­во в ед­на осо­бе­на от­сен­ка в ед­на та­ка­ва отсенка, как­ва­то е има­ла пър­ва­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха, а имен­но чуж­да на външ­ния живот, без да бъ­де из­пъл­не­на с лю­бов към това, ко­ето е би­ло за­да­ча­та на сле­дат­лан­т­с­кия чо­век /Завладяването на външ­ния свят. Бележка на превода- ча/. Че се е от­вър­на­ла от бо­гот­во­ре­ни­ето на всичко, ко­ето е плътско, че се е обър­на­ла към ду­хов­ния жи­во­т /­та­ка го­во­ри този, кой­то от­п­ра­вя пос­ла­ния до църквите/, то­ва той це­ни у нея.

Ние разбираме, как­во е ис­кал да ка­же ав­то­рът на Откровението с те­зи думи, ка­то взе­мем предвид, че Ефес бе­ше мястото, къ­де­то се слу­же­ше в мис­те­ри­ите на це­ло­мъд­ре­на­та Диана; той там от­в­ръ­ща­не­то от ма­те­ри­ята се на­ми­ра­ше в осо­бен разцвет, от­в­ръ­ща­не­то от се­тив­ния свят и об­ръ­ща­не­то към духовното. Но "имам не­що про­тив тебе, че си изос­та­ви­ла пър­ва­та любов", любовта, ко­ято пър­ва­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­ту­ра тряб­ва­ше да има и ко­ято се из­ра­зя­ва в това, да счи­та Земята ка­то ра­бот­но поле, в ко­ето тряб­ва да се по­сее бо­жес­т­ве­но­то семе.

Как ха­рак­те­ри­зи­ра се­бе си този, кой­то дик­ту­ва то­ва послание? Той ха­рак­те­ри­зи­ра се­бе си ка­то пред­те­ча на Христа Исуса, един вид ка­то во­дач на та­зи пър­ва кул­тур­на епоха. Чрез то­зи ръ­ко­во­ди­тел или учи­тел на пър­ва­та кул­тур­на епо­ха ка­то че го­во­ри Христос Исус на она­зи епоха, в ко­ято пос­ве­те­ни­ят про­ник­ва­ше със своя пог­лед в от­въд­ни­те светове. Той каз­ва за се­бе си, че дър­жи в дес­ни­ца­та си 7-те звез­ди и 7-те златни све- тилника. 7-те звез­ди не са ни­що дру­го ос­вен сим­во­ли на 7-те вис­ши ду­хов­ни Същества, ко­ито са ръ­ко­во­ди­те­ли на ве­ли­ки­те кул­тур­ни епохи.

А за 7-те све­тил­ни­ка се каз­ва изрично, че те са ду­хов­ни същества, ко­ито не мо­гат да бъ­дат виж­да­ни в се­тивния свят. За тях се за­гат­ва и в пос­ве­ще­ни­ето Йога, но се за­гат­ва съ­що и за това, че ни­ко­га чо­век не дейс­т­ву­ва в сми­съ­ла на развитието, ако той мра­зи външ­ни­те дела, ако из­губ­ва лю­бов­та си за външ­ни­те дела. Църквата от Ефес е изос­та­ви­ла лю­бов­та си към външ­ни­те дела. В Откровението на Йоана се каз­ва съ­вър­шено правилно: "ти мра­зиш де­ла­та на николаитите" "Николаитите" не са ни­що дру­го ос­вен оне­зи хора, за ко­ито жи­во­тът се из­ра­зя­ва са­мо в по­чи­та­не­то на се­тив­ния свят. През времето, за ко­ето го­во­ри посланието, съ­щес­т­ву­ва­ше ед­на сек­та на Николаитите, ко­ито считаха, че всич­ко цен­но за чо­ве­ка се изразява, се свеж­да са­мо до външния, до се­ти­вен живот, до жи­во­та на плътта. "ти не тряб­ва да вър­шиш това", каз­ва този, кой­то вдъх­но­вя­ва пър­во­то послание. "но ти не тряб­ва да изос­та­ваш от пър­ва­та любов", каз­ва той също; "за­що­то имай­ки лю­бов за то­зи вън­шен свят, с то­ва ти го оживотваряващ, пов­ди­гаш го в ду­хов­ния живот! " "кой­то има уши, не­ка слуша: не­му аз ще дам да яде не са­мо от пред­ход­но­то дърво, а от дър­во­то на живота", т.е. той ще бъ­де в със­то­яние да оду­хот­во­ри

това, ко­ето се на­ми­ра тук в се­тив­ния свят, за да го въз­не­се на ол­та­ра на ду­хов­ния живот.

Представител на вто­ра­та кул­тур­на епо­ха е об­щ­нос­т­та или цър­к­ва­та от Смирна. На нея ръ­ко­во­ди­те­лят на чо­ве­чес­т­во­то го­во­ри об­ръ­щай­ки се към своя вто­ри предтеча, вдъх­но­ви­тел или учи­тел на древ­на­та Персий- ска култура. Схващането на древ­на­та Персийска кул­ту­ра е това: ня­ко­га бе бо­гът на светлината, той има­ше един враг, външ­на­та материя, тъм­ни­ят Ариман. Първо аз бях свър­зан с Духа на Светлината, с първия, кой­то беше. След то­ва сля­зох в све­та на материята, в ко­ято се вмък­на изос­та­на­ло­то в сво­ето раз­ви­тие враж­деб­но съ­щес­т­во Ариман. И се­га за­ед­но с Духа на Светлината аз ще об­ра­бот­вам ма­те­ри­ята и ще вне­са в нея духа; после, след по­беж­да­ва­не­то на злия бог, от­но­во ще се яви добрият, бо­гът на светлината. "аз съм този, кой­то е пър­ви­ят и последният, кой­то уми­ра в ма­те­ри­ал­ния жи­вот и от­но­во ожи­вя­ва в ду­хов­но­то възкресение." Така във вто­ро­то пос­ла­ние ние четем: "Аз съм пър­ви­ят и последният, кой­то бе, кой­то е и кой­то ще дойде, кой­то от­но­во оживя. "/Откров. , I, 8/. Бих- ме отиш­ли твър­де далече, ако бих­ме раз­г­ле­да­ли все­ки стих по то­зи на- чин, но тряб­ва да се спрем по­-точ­но вър­ху он­зи стих, кой­то ни ха­рак­те­ри­зи­ра точно, как се от­на­ся чо­век ка­то член на Смирненска­та църква, ко­га­то тя след­ва хрис­ти­ян­с­кия принцип. Там се казва, че на смър­т­та се да­ва живот, че смър­т­та би­ва одухотворена. Човек не по­па­да под влас­т­та на смъртта. Ако той за­ги­не в смъртта, то­га­ва смър­т­та би би­ла за чо­ве­ка ед­но събитие, ко­ето го во­ди до един ду­хо­вен живот, в кой­то не би­ха се на­ме­ри­ли пло­до­ве­те на то­зи зе­мен живот. Да взе­мем един човек, кой­то не жи­вее така, че да из­в­ле­че от своя жи­вот ис­тин­с­ки­те плодове. Той не взе­ма със се­бе си ни­как­ви пло­до­ве в ду­хов­ния живот. Но в ду­хов­но­то съ­щес­т­ву­ва­не той може да жи­вее са­мо от те­зи плодове. Следователно, ако не до­не­се там със се­бе си ни­как­ви плодове, той ще из­пи­та "вто­ра­та смърт". Обработвайки то­ва зем­но поле, чрез то­ва той се спа­ся­ва от "вто­ра­та смърт". "кой­то има уши да слуша, не­ка слуша, що го­во­ри ду­хът на църквите. кой­то победи, той ня­ма да бъ­де пов­ре­ден от вто­ра­та смърт. "/Откров. , 2, 11/.

Сега да оти­дем по-нататък, да пре­ми­нем цър­к­ва­та от Пергам. Тя е пред­с­та­ви­тел на она­зи епо­ха на чо­ве­чеството, ко­га­то то­ва чо­ве­чес­т­во все по­ве­че из­ли­за на фи­зи­чес­ко­то поле, къ­де­то чо­ве­кът виж­да в пис­ме­нос­т­та на звез­ди­те това, ко­ето не­го­ви­ят дух мо­же­ше да получи. Това е да­де­но на чо­ве­ка през тре­та­та кул­тур­на епоха.

Човекът дейс­т­ву­ва чрез това, ко­ето се на­ми­ра в не­го­ва­та вътрешност. Чрез това, че има ед­на вът­реш­на същност, той мо­же да из­с­лед­ва външ- ното. Само по­ра­ди това, че бе­ше на­да­рен с душа, той мо­же­ше да из­с­лед­ва дви­же­ни­ето на звездите, да из­на­ме­ри геометрията. Това се е на­ри­ча­ло

Сега той се про­въз­г­ла­ся­ва ка­то "Син Божи", се­га Той е ръ­ко­во­ди­тел на чет­вър­та­та кул­тур­на епоха, къ­де­то чо­ве­кът е сля­зъл до фи­зи­чес­ко­то по- ле, къ­де­то той е съз­дал своя об­раз във външ­ни­те кул­тур­ни средства. Сега е нас­тъ­пи­ла епохата, ко­га­то Божественото, са­ми­ят Бог ста­ва човек, ста­ва плът, ста­ва чо­веш­ка личност; епохата, в ко­ято чо­ве­кът е сля­зъл до сте­пен­та на личността, къ­де­то в твор­би­те на гръц­ки­те склуп­то­ри ин­ди­ви­ду­али­зи­ра­но­то бо­жес­т­во се явя­ва ка­то личност, къ­де­то в рим­с­кия гра- ж­да­нин лич­нос­т­та се явя­ва на све­тов­но­то поле. Тази епо­ха тряб­ва­ше да по­лу­чи съ­щевре­мен­но един им­пулс чрез това, че Божественото се яви в чо­веш­ка форма. Слезлият до­лу чо­век мо­же­ше да бъ­де спа­сен са­мо чрез това, че са­ми­ят Бог се яви ка­то човек. Това, ко­ето по­-ра­но се по­каз­ва­ше

Какво оз­на­ча­ва тук "зорницата"? Ние знаем, че Земята ми­на­ва през със­то­яни­ето Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Така е из­ра­зе­но то­ва и та­ка е пра­вил­но да бъ­де то изразено. Но аз по­ка­зах съ- що, че Земното раз­ви­тие се раз­па­да на Марсова епо­ха и на Меркуриева епоха, по­ра­ди тайн­с­т­ве­на­та връзка, ко­ято съ­щес­т­ву­ва меж­ду Земята и Марс в пър­ва­та по­ло­ви­на на Земното състояние, и меж­ду Земята и Мер- курий във вто­ра­та по­ло­ви­на на Земното развитие. Ето за­що вмес­то Земя- та /4-то състояние/ се пос­та­вят са­мо Марс и Меркурий. Казва се, че в сво­ето раз­ви­тие Земята ми­на­ва през със­то­яни­ята Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан. И та­ка Меркурий е звез- дата, ко­ято всъщ­ност да­ва тон, ко­ято вла­дее ка­то си­ла вто­ра­та по­ло­ви­на на Земното състояние. Меркурий е звездата, ко­ято пред­с­тав­ля­ва нап­ра- вля­ва­ща сила, ко­ято по­соч­ва пъ­тя нагоре, път, по кой­то тряб­ва да вър­ви човекът. Тук ние сти­га­ме до ед­но място, къ­де­то тряб­ва да от­к­ри­ем ед­на мал­ка тайна, ко­ято фак­ти­чес­ки тряб­ва да бъ­де от­к­ри­та са­мо на то­ва мя- сто. За тези, ко­ито би­ха са­мо зло­упот­ре­би­ли с Духовната Наука, и би­ха зло­упот­ре­би­ли осо­бе­но в ми­на­ли те времена, в Окултизма съ­щес­т­ву­ва това, ко­ето бих­ме мог­ли да на­ре­чем ед­на маска. Истинските окул­тис­ти не се из­ра­зя­ва­ха направо, но така, че да скри­ят ис­тин­с­ко­то със­то­яние на нещата.

Средновековният езо­те­ри­зъм не е мо­гъл да си по­мог­не по друг начин, ос­вен при­бяг­вай­ки до ед­но гру­бо средство. Той раз­мес­тил име­на­та на планетите, ка­то на­зо­вал Меркурий "Венера", а Венера "Меркурий". В действителност, ко­га­то ис­ка­ме да го­во­рим в сми­съ­ла на езотеризма, как­то пра­ви то­ва ав­то­рът на Откровението, ние тряб­ва да на­ри­ча­ме Зорни- цата Меркурий. За не­го Зорницата е Меркурий. "аз да­дох на твоя аз на­со­ка­та нагоре, на­со­ка­та на зорницата, на Меркурий". Вие мо­же­те да ви­ди­те в ня­кои кни­ги на Средновековието, ко­ито из­ра­зя­ват ис­тин­с­ко­то по­ло­же­ние на нещата, че външ­ни­те пла­не­ти на на­ша­та плане­тар­на сис­те­ма са из­б­ро­ени така: Сатурн, Юпитер, Марс, Земя, а след то­ва идват, не ка- к­то сега, Венера, Меркурий, а об­рат­но Меркурий, Венера. Ето за­що в Откровението е казано: "как­то аз при­ех от моя Отец; и ще му дам зорни- цата. "

А се­га би тряб­ва­ло да дойдем до на­ша­та епоха, на ко­ято ние принадле- жим, и би тряб­ва­ло да си за­да­дем въпроса: "из­пъл­ня­ва ли се то­ва от­к­ро­ве­ние на еван­ге­лис­та Йоан и за на­ша­та епоха, вът­ре в на­ша­та епоха? " Ако то би се изпълнело, то­га­ва на нас би тряб­ва­ло да ни го­во­ри Онзи, кой­то е го­ворил през че­ти­ри­те пре­ди­ду­щи епохи, и ние би тряб­ва­ло да се на­учим да раз­би­ра­ме не­го­вия глас, би тряб­ва­ло да се ори­ен­ти­ра­ме в това, ко­ето е на­ша­та за­да­ча за ду­хов­ния живот. Ако тряб­ва да има ед­но ду­хов­но течение, и ако то­ва ду­хов­но те­че­ние тряб­ва да раз­би­ра от све­тов­на­та мистика, то­га­ва то­ва ду­хов­но течение, до­кол­ко­то то тряб­ва да бъ­де в съг­ла­сие с Откровението на Йоана, то­ва ду­хов­но те­че­ние би тряб­ва­ло да из­пъл­ва това, ко­ето ве­ли­ки­ят Говорител, ве­ли­ки­ят Вдъхновител изис­к­ва от та­зи епоха. Какво изис­к­ва Той и кой е Той? Можем ли ние да го познаем? Нека да се постараем. В гла­ва 3, ст. 1 е казано: "на ан­ге­ла на сар­дийс­ка­та цър­к­ва пише": (тук тряб­ва да разбираме, че се го­во­ри за са­ми­те нас), "та­ка каз­ва той, кой­то има се­дем­те ду­хо­ве бо­жии и се­дем­те звезди. " Що оз­на­ча­ват тук се­дем­те ду­хо­ве и се­дем­те звезди?

В сми­съ­ла на ав­то­ра на Откровението човекът, та­ка как­то ни се явя­ва тук, е вън­шен из­раз на 7 чо­веш­ки принципа, ко­ито ние изброихме. При- нципът на фи­зи­чес­ко­то тяло, чий­то из­раз е външ­но­то фи­зи­чес­ко тяло, прин­ци­път на етер­но­то или жиз­не­но тяло, чий­то из­раз е етер­но­то тяло, прин­ци­път на ас­т­рал­но­то тяло, ко­ето пре­об­ра­зе­но да­ва Манас или Духо- вно-Себе, след то­ва Буди /Дух на Живота/ или пре­об­ра­зе­но­то етер­но тяло, Атма /Човекът Дух/ или пре­об­ра­зе­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло и пос­ред тях прин­ци­път на Аза. Това са 7-те ду­хов­ни начала, в ко­ито бо­жес­т­ве­на­та същ­ност на чо­ве­ка е раз­ч­ле­не­на ка­то в чле­но­ве­те на един ръководи- тел. Съгласно един тех­ни­чес­ки из­раз на Окултизма те­зи 7 прин­ци­па се на­ри­чат "7-те ду­хо­ве бо­жии в човека". А 7-те звезди, то­ва са звездите, по ко­ито ние разбираме, що е чо­ве­кът днес и как­во тряб­ва да ста­не той в бъдеще. Изброявайки те­зи след­ва­щи ед­на след дру­га звез­ди на Земното въплъщение, Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, то­ва са 7-те звезди, ко­ито ни пра­вят раз­би­ра­емо раз­ви­ти­ето на човека. Са- турн е дал на чо­ве­ка за­ча­тъ­ци­те на не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло, Слънцето те­зи на не­го­во­то етер­но тяло, Луната за ас­т­рал­но­то тя­ло и Земята му е да­ла Аза.

Следващите три: Юпитер, Венера и Вулкан ще об­ра­зу­ват ду­хов­ни­те съ- щ­нос­ти на човека. Когато раз­би­ра­ме зо­ва на Духа, кой­то дър­жи в ръ­ка­та си те­зи 7 ду­хо­ве Божии, сед­моч­лен­на­та при­ро­да на чо­веш­ко­то същест- во, то­га­ва в сми­съ­ла на ав­то­ра на Откровението ние раз­ви­ва­ме Антропо- софия. Да се за­ни­ма­ва чо­век с Антропософия, да раз­ви­ва Антропософия не зна­чи ни­що дру­го ос­вен да знае, че тук се го­во­ри за Петата чо­веш­ка епо­ха на раз­ви­тие в сле­дат­лан­т­с­ко­то време; то­ва оз­на­ча­ва чо­век да знае,

А сед­ма­та епо­ха ще съ­бе­ре тези, ко­ито са на­ме­ри­ли то­зи ду­хо­вен живот, око­ло ве­ли­кия Водач: тя ще ги съ­бе­ре око­ло то­зи ве­лик водач. Те ще при­над­ле­жат ве­че до та­ка­ва сте­пен на то­зи ду­хо­вен живот, че ще се раз­ли­ча­ват от онези, ко­ито са отпаднали, ко­ито са хладки, "ни­то студени, ни­то топли". Групата, ко­ято е на­ме­ри­ла духовното, ще раз­бе­ре Този, кой­то изя­вя­вай­ки се ще каже: "аз съм то­зи кой­то съ­дър­жа в се­бе си ис­тин­с­кия завършек, към кой­то всич­ко се стреми. "Защото то­зи завършек, не­го Откровението на­ри­ча с ду­ма­та Амен. Ето за­що в гл.3., ст.14. се казва: "а на ан­ге­ла на Лаодикейската цър­к­ва пиши: то­ва каз­ва "Амен", този, кой­то в сво­ята същ­ност съ­дър­жа същ­нос­т­та на завършека.

Така ние виждаме, как в Откровението на Йоана е да­де­но съ­дър­жа­ни­ето на ед­но посвещение. И още пър­ва та сте­пен на то­ва посвещение, в ко­ято виж­да­ме вът­реш­ния нап­ре­дък на 7-те сле­дат­лан­т­с­ки епохи, къ­де­то виж­да­ме ду­ха ра­бо­тещ на фи­зи­чес­ко­то поле, ни показва, че има­ме ра­бо­та с ед­но пос­ве­ще­ние на "волята". Защото то­ва съд­ър­жа­ние мо­же да дейс­т­ву­ва въз­п­ла­ме­ня­ва­що вър­ху на­ша­та во­ля чак до на­ша­та епоха, ко­га то познаваме, че тряб­ва да слу­ша­ме Вдъхновителите, ко­ито ни учат, ко­га­то
се на­учим да разбираме, как­во оз­на­ча­ват 7-те звез­ди и 7-те ду­хо­ве Бо- жии, ко­га­то се на­учим да разбираме, че тряб­ва да но­сим ду­хов­но­то поз­на­ние в бъдещето.