Лекции изнесени в Нюрнберг през 1908 г превод от немски: димо даскалов изготвил: петър иванов райчев препис от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр

П Е Т А Л Е К Ц И Я

До се­га ние се ста­рах­ме да подчертаем, че Откровението на Йоана пред­с­тав­ля­ва ед­но посвещение, а имен­но хрис­ти­ян­с­ко­то посвещение; че то­ва хрис­ти­ян­с­ко пос­ве­ще­ние ни раз­к­ри­ва бъ­де­що­то на човечеството. Но се­га ние ще мо­жем да вник­нем по­-доб­ре във всич­ко следващо, ако от­но­во на­со­чим на­шия пог­лед на­зад и още вед­нъж об­гър­нем вре­ме­на­та на ми­на­ло­то раз­ви­тие на човечеството. И ние ще сто­рим то­ва до толкова, до­кол­ко­то то е не­об­хо­ди­мо за обяс­не­ние на Откровението. Ние ве­че поз­на­ва­ме ос­новни­те чер­ти на това, за ко­ето се ка­сае тук. Вие знаете, че на­ша­та Земя, та­ка как­то тя днес със­тав­ля­ва мес­то оби­та­ли­ще­то на човека, е за­поч­на­ла сво­ето съ­щес­т­ву­ва­не ня­ко­га в на­ше­то минало, но че ка­то Земя тя е пре­въп­лъ­ще­ние на ед­на дру­га пла­не­тар­на същност, ко­ято Окулти- змът на­ри­ча "Луна" или съ­що Космос на Мъдростта или пла­не­та на Мъдростта, про­ти­во­по­лож­но на на­ша­та днеш­на Земя, ко­ято на­ри­ча­ме Космос или пла­не­та на Любовта. Но и то­зи Космос на Мъдростта или ста­ра­та Луна не е дру­го ос­вен пре­въп­лъ­ще­ние на ед­но още по­-п­ред­но състояние, ко­ето на­ри­ча­ме пла­не­та Слънце, т.е. не днеш­на­та не­под­виж­на звез­да Слънце, а ед­но ми­на­ло със­то­яние на на­ша­та Земя, но­се­що име­то ста­ро­то Слънце. А та­зи пла­не­та Слънце е съ­що та­ка пре­въп­лъ­ще­ние на ста­рия Сатурн (не днеш­на­та пла­не­та Сатурн), та­ка че има­ме че­ти­ри ре­ду­ва­щи се ед­но след дру­го със­то­яния на на­ше­то пла­не­тар­но същест- вувание, ко­ито на­ри­ча­ме Сатурн, Слънце, Луна и Земя.

Сега ис­кам да опи­ша те­зи че­ти­ри със­то­яния на на­ше­то пла­не­тар­но съ- ществуване, до­кол­ко­то то­ва е не­об­хо­ди­мо за обяс­не­ние на Откровение- то. Ако се пре­не­се­те с пог­лед на яс­но­ви­де­ца до ста­ро­то Сатурново съ- ществуване, вие бих­те стиг­на­ли до ед­на чуд­но­ва­та планета. Този стар Сатурн е ед­но не­бес­но тяло, вър­ху ко­ето не се на­ми­ра още ни­що от това, ко­ето днес на­ри­ча­ме минерали, твър­ди зем­ни вещества. Там не съ­ще- ству­ва още ни­що от на­ши­те зем­ни жи­во­тин­с­ки и рас­ти­тел­ни светове, ни­що от това, ко­ето на­ри­ча­ме теч­ни ве­щес­т­ва или вода; не съ­щес­т­ву­ва ни­що от това, ко­ето днес поз­на­ва­ме ка­то въз­дух или газове. Ако бих­те си представили, че с днеш­ни­те очи - ко­ито раз­би­ра се то­га­ва не съ­щес­т­ву­ва­ха - бих­те се на­ми­ра­ли ня­къ­де в ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во и бих­те се приб­ли­жи­ли до то­зи Сатурн, вие не бих­те ви­де­ли ни­що в не­го­во­то на­чал­но състояние; за­що­то той не светеше. Следователно вие не бих­те мо- г­ли да ви­ди­те от­вън то­зи Сатурн с ва­ши­те очи в пър­ва­та по­ло­ви­на на не­го­во­то съществуване. Ако бих­те се приб­ли­жи­ли до не­го и бих­те про­ник­на­ли в пространството, ко­ето той заемаше, вие бих­те по­чув­с­т­ву­ва­ли (ако бих­те мог­ли да упот­ре­би­те ве­че ва­ши­те днеш­ни сетива) -, ка­то че се вмък­ва­те в ед­на пещ. Бихте мог­ли да раз­личи­те то­ва прос­т­ран­с­т­во от ос­та­на­ло­то са­мо чрез това, че то­ва сфе­рич­но прос­т­ран­с­т­во е по­-топ­ло от за­оби­ка­ля­ща­та го среда. Топлината е един­с­т­ве­но­то от днеш­ни­те състоя- ния, ко­ето ние бих­ме на­ме­ри­ли на ста­рия Сатурн. Обаче то­ва е осо­бен вид топлина. Тази топ­ли­на не се про­явя­ва ед­нак­во на всич­ки места. Вие бих­те открили, че на ня­кои места, тя е по-висока, а на дру­ги мес­та по-ниска. Отделните мес­та са по-топли, друг и по-студени, та­ка щото, ако бих­те съ­еди­ни­ли мес­та­та с ед­нак­ва топ­ли­на чрез линии, би­ха се по­лу­чи­ли фигури, ко­ито би­ха се раз­ли­ча­ва­ла са­мо чрез раз­лич­ни­те топ­лин­ни състояния. Всичко на ста­рия Сатурн е топ­ли на, оба­че организирана, ди­фе­рен­ци­ра­на топлина. Ако бих­те из­хо­ди­ли це­лия Сатурн по то­зи начин, вие бих те си казали: "там има ве­че нещо, но нещо, ко­ето аз мо­га да въз­п­ри­емам са­мо чрез раз­лич­ни­те със­то­яния на топлина. "

Тази ди­фе­рен­ци­ра­ни топ­лин­ни със­то­яния са единственото, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло то­га­ва от се­гаш­ни­те призна­ци на на­ша­та пла­не­та Земя. А в та­ка­ва топ­ли­на бе­ше из­ра­зе­на то­га­ва пър­ва­та за­лож­ба на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. Това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше там, днес вие още го има­те във вас. Само че от външ­но­то прос­т­ранство то се е пре­нес­ло във ва­ша­та вът- решност. Това е топ­ли­на­та на ва­ша­та кръв. Ако от топ­ли­на­та на ва­шата кръв бих­те об­ра­зу­ва­ли фигури, вие бих­те има­ли един от­з­вук от това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше от ва­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло на ста­рия Сатурн. Топли- ната, ко­ято днес но­си­те във ва­ша­та кръв, е пър­ва­та за­лож­ба на фи­зи­чес­ко­то тяло, не­го­ва­та на­й-с­та­ра част; та­ка що­то бих­те мог­ли съ­що да ка- жете: це­ли­ят Сатурн се със­то­еше от кръв­на топлина. Но вие бих­те мог­ли

В за­мя­на на то­ва той бе­ше за­оби­ко­лен от ду­хов­ни Същества. Както днес Земята е за­оби­ко­ле­на от въздух, та­ка и Сатурн бе­ше от­гър­нат от ед­на ду­хов­на атмосфера. В та­зи ат­мос­фе­ра жи­ве­еха Същества с раз­лич­ни сте­пе­ни на развитие, но всич­ки те се нуж­да­еха от Сатурн ка­то мес­то­оби­та­ли­ще за тях­на­та то­га­ваш­на степен на развитие. Той бе­ше не­об­хо­дим за тях; те­зи съ­щес­т­ва не би­ха мог­ли да ми­нат без то­ва местообиталище. Там има­ше нап­ри­мер и та­ки­ва същества, ко­ито съ­що при­те­жа­ва­ха 7-те принципа, но не как­то днеш­ния човек. Човекът има сво­ите 7 начала, ко­ито ние на­ри­ча­ме 7-те ду­хо­ве Божии, та­ка че при не­го те за­поч­ват от фи­зи­чес­ко­то тяло.

Съществата, за ко­ито ста­ва дума, не бя­ха такива. Имаше нап­ри­мер Съ- щества, у ко­ито пър­ви­ят прин­цип бе­ше то­зи на етер­но­то тяло. Те по­лу­чи­ха фи­зи­чес­ко тя­ло чрез това, че се по­то­пя­ва­ха с тях­но­то етер­но тя­ло в съ­щес­т­ву­ва­щи­те на Сатурн чо­веш­ки фи­зи­чес­ки те­ла и ги използуваха. Следователно, срав­нен с днеш­на­та Земя то­зи Сатурн бе­ше ед­но не­бес­но тяло, със­та­ве­но от мно­го по­-тън­ка материя; от на­ши­те ве­щес­т­ва на не­го ня­ма­ше ни­то въздух, ня­ма­ше газове; за не­го те­зи пос­лед­ни­те би­ха би­ли твър­де груби. Той се със­то­еше са­мо от топ­ли­на и в окол­нос­т­та на та­зи топ­ли­на има­ше ду­хов­ни Същества. Но чрез това, че за­оби­ка­ля­щи­те го ду­хов­ни Същества се раз­ви­ва­ха по-нататък, то­зи Сатурн пре­тър­пя раз­лич­ни промени.

Една от те­зи про­ме­ни мо­же да бъ­де оха­рак­те­ри­зи­ра­на с това, че в сре­да­та на не­го­во­то раз­ви­тие той фак­тичес­ки за­поч­на да све­ти навън; та­ка щото, ко­га­то го проследим, той се по­каз­ва от­на­ча­ло ка­то ед­но тъм­но тяло, но след то­ва за­поч­ва да проб­ляс­ва и към края на сво­ето раз­ви­тие за поч­ва да из­п­ра­ща във външ­ния свят един слаб свет­ли­нен блясък. Духов- ната ат­мос­фе­ра около Сатурн, ко­ято съ­дър­жа раз­лич­ни същества, съ­дър­жа меж­ду дру­го­то и ед­на на­пъл­но оп­ре­де­ле­на ка­те­гория от те­зи съще- ства, ко­ято има зна­че­ние за нас пре­ди всичко. Към сре­да­та на Сатур- новото раз­ви­тие те­зи съ­щес­т­ва пре­ми­на­ват она­зи сте­пен на тях­но­то раз- витие, през ко­ято пре­ми­на­ва се­га чо­ве­кът на Земята. Това са Духовете

Човешката сте­пен на раз­ви­тие мо­же да бъ­де пре­ми­на­та в на­й-­раз­лич­ни форми. А те­зи Същества са пре­ми­на­ли на Сатурн сво­ята чо­веш­ка сте­пен по та­къв начин, че на пър­во вре­ме са из­пол­зу­ва­ли ка­то фи­зи­чес­ко тя­ло онова, ко­ето до­лу на Сатурн съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то топлина; а ка­то етер­но тя­ло (за­що­то те са има­ли и такова) са из­пол­зу­ва­ли онова, ко­ето се е на­ми­ра­ло в ат­мос­фе­ра­та ка­то етер­но ве­щес­т­во ; на­й-­пос­ле по съ­щия на­чин са из­пол­зу­ва­ли те и съ­щес­т­ву­ва­що­то там ас­т­рал­но вещество.

Всичко то­ва те не са има­ли още ка­то не­що собствено. Такива са би­ли те­зи Духове на Личността. Те са имали то­га­ва глав­но един но­си­тел на Аза, един Аз; и то­зи Аз, кой­то се на­ми­ра­ше на сте­пен­та на човека, кой­то жи­ве­еше та­ка как­то днеш­ни­ят чо­веш­ки Аз на земята, пре­ми­на то­га­ва раз­лич­ни­те сте­пе­ни на чо­ве­чес­т­во­то на Сатурн под фор­ма­та или един на­чин раз­ли­чен от днешните. Следователно към сре­да­та на Сатурновото раз­ви­тие ние има­ме Духовете на Личността ка­то човеци. Когато се брои така, как­то аз то­ку що броих, то­га­ва то­ва е сред­на­та сте­пен на Сатурно- вото развитие. Преди нея има още 3 степени, а след нея още 3 такива. Те се на­ри­чат Сатурнови цик­ли или Сатурнови епохи.

Ако си пред­с­та­вим це­лия Сатурн в не­го­во­то развитие, мо­же­те да го изоб­ра­зи­те схе­ма­тич­но така: /виж рис. № 2/.

В сре­да­та се на­ми­рат Духовете на Личността/+/. На вся­ка ед­на от 3-те пред­хо­дя­щи и 3-те след­ва­щи сте­пени (как­то виж­да­те Сатурновото раз­ви­тие се де­ли на епо­хи спо­ред чис­ло­то 7 съ­що как­то на Земята), във всяка ед­на от те­зи епо­хи оп­ре­де­ле­ни Същества ста­ват човеци, на вся­ка сте­пен ня­кои същества; а имен­но ви­на­ги тогава, ко­га­то е нас­тъ­пил мо­мен­тът за тях, ко­га­то те мо­гат да пол­зу­ват това, ко­ето се на­ми­ра на Сатурн, за да имат опит­нос­ти­те на човека. Така на Сатурн ние има­ме 7 ви­да Същества, ко­ито пре­ми­на­ват там сво­ята чо­веш­ка степен, ко­ито са стиг­на­ли до чо­веш­ка­та сте­пен на развитие, ко­ито сле­до­ва­тел­но на след­ва­щи­те сте­пе­ни ня­мат ве­че нуж­да да пре­ми­на­ват от­но­во та­зи чо­веш­ка

Развитието на Сатурн трае оп­ре­де­ле­но време. След то­ва ця­ло­то то­ва раз­ви­тие пре­ми­на­ва в ед­на ду­хов­на сфера, в ед­но състояние, ко­ето външ­но не би мог­ло да бъ­де въз­п­ри­ема­но от та­ки­ва се­ти­ва ка­то на днеш­ния чо- век; след то­ва въз­ник­ва вто­ро­то въп­лъ­ще­ние на на­ша­та пла­не­та Земя, а имен­но пла­не­та­та Слънце или Старото Слънце. Тя е за­бе­ле­жи­тел­на с това, че още от ра­но е тол­ко­ва напреднала, що­то из­лъч­ва светлина. Това се дъл­жи на факта, че Старото Слънце не се със­то­еше са­мо от топлина, а топ­лин­на­та ма­те­рия бе­ше се сгъс­ти­ла ве­че до га­зо­ва или въз­ду­хо­об­раз­на материя. На ста­ро­то Слънце ня­ма­ше още ни­как­ва вода, ни­как­ва твър­да материя. То се със­то­еше са­мо от въз­ду­хо­об­раз­на и топ­лин­на маса. Но благо­да­ре­ние на то­ва то бе­ше ве­че в със­то­яние да бъ­де ед­но све­те­що тяло. Едно днеш­но око би го виж­да­ло като ед­на пла­не­та из­лъч­ва­ща свет­ли­на в ми­ро­во­то пространство. Сега, след ка­то та­зи пла­не­та се бе­ше раз­ви­ла да там, ста­на въз­мож­но към за­ча­тъ­ка на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло да бъ­де при­съ­еди­не­но етер­но­то или жиз­не­но тяло. Следователно се­га чо­веш­ко­то съ­щес­т­во се със­то­еше от фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, до­ка­то на Сатурн то има­ше са­мо за­ча­тъ­ка на фи­зи­чес­ко­то тяло. Но чо­ве­кът не бе­ше дос­та­тъч­но напреднал, за да има и ас­т­рал­но тяло. Ето за­що чо­веш­ки­те фор­ми из­г­леж­да­ха съ­вър­ше­но раз­лич­но от днешните. Човекът има­ше фор­ма­та на рас­ти­тел­но съществуване. Той има­ше фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло ка­то рас­те­ни­ята днес, но на Слънцето той из­г­леж­да­ше съв­сем раз­лич­но от днеш­ни­те растения. Този нап­ре­дък на раз­ви­ти­ето бе­ше свър­зан с това, че на Слънцето се по­яви ед­на вто­ра ка­те­го­рия същества. На Сатурн има­ше са­мо човеци, а ни­как­ви дру­ги същества. Той се със­то­еше са­мо от човеци, как­то къ­пи­но­ви­ят плод се със­тои от от­дел­ни зрън- ца. Обаче се­га от чо­веш­ки­те за­ча­тъ­ци ня­кои бя­ха изос­та­на­ли на­зад на са­тур­но­ва­та степен; те не бя­ха дос­тиг­на­ли всичко, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де достигнато. Тези изос­та­на­ли на­зад същества, ко­ито ид­ват от Сатурн, не мо­гат по­ра­ди то­ва да по­лу­чат ни­как­во етер­но тя­ло и на Слънцето тряб­ва да ос­та­нат са­мо с фи­зи­чес­ко тяло, сле­до­ва­тел­но на­ми­рат се на степента, на ко­ято се на­ми­ра­ше чо­ве­кът на Сатурн. Тези същества, ко­ито на Слънцето имат са­мо фи­зи­чес­ко тяло, са пър­ви­те за­лож­би за на­ши­те днеш­ни животни, та­ка що­то на Слънцето имаме: чо­веш­ки за­ча­тъ­ци с фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло и жи­во­тин­с­ки за­ча­тъ­ци има­щи са­мо фи­зи­чес­ко тяло.

И тук от­но­во в сре­да­та на Слънчевото раз­ви­тие оп­ре­де­ле­ни Същества пре­ми­на­ват сво­ята чо­веш­ка степен. Днешният чо­век не мо­же още да сто­ри то­ва Духовните Същества от окол­нос­т­та на Слънцето, ко­ито се­га пре­ми­на­ват чо­веш­ка­та степен, ние на­ри­ча­ме Духове на Огъня /днеш­ни­те Архангели/. Днес те са с две сте­пе­ни над човека. Те но­сят чо­ве­ка в се­бе си; те са из­пи­та­ли в дру­га фор­ма това, ко­ето днес чо­ве­кът из­пит­ва в зем­но­то съществуване. Но и Слънцето пре­ми­на­ва в сво­ето раз­ви­тие през 7 епо­хи и във вся­ка ед­на от те­зи епо­хи има Същества, ко­ито дос­ти­гат сте­пен­та на човечеството, та­ка що­то и през вре­ме на Слънчевото съ­щес­т­ву­ва­не ние има­ме 7 фа­зи на развитие. Така те­зи Същества виждат, ко­га­то се вър­нат на­зад в сво­ето соб­с­т­ве­но минало, че имат пред се­бе си ед­на та­ка да се ка­же кос­ми­чес­ка възраст, за ко­ято мо­гат да кажат: "да, през оне­зи да­леч­ни времена, ма­кар и под ме­не да ня­ма­ше ни­как­ва твър­да поч­ва и ни­как­ва вод­на маса, все пак то­га­ва аз съм из­пит­вал това, ко­ето днес чо­ве­кът изпитва. Следователно аз мо­га да съ­-чув­с­т­ву­вам и да съ­-из­жи­вя­вам това, кое то чо­ве­кът из­жи­вя­ва на земята." Това мо­гат да ка­жат днес те­зи Същества. Те имат раз­би­ра­не за това, за­що­то съ­що са из­пи­та­ли в се­бе си това, ко­ето чо­ве­кът из­пит­ва в не­го­во­то зем­но съще- ствуване.

Сега от­но­во нас­тъп­ва един вид меж­дин­но състояние, ко­га­то све­те­ща­та пла­не­та Слънце пос­те­пен­но угас­ва за външ­но­то наб­лю­де­ние /ако и та­ко­ва да би съ­щес­т­ву­ва­ло тогава/, но тя из­чез­ва съ­що и за оп­ре­де­ле­но яс­но­вид­с­ко наб­лю­де­ние и съ­щес­т­ву­ва са­мо за на­й-­вис­ши­те фор­ми на яс­но­вид­с­ко­то наблюдение. След то­ва от­но­во се явя­ва ед­на но­ва фор­ма на съществуване, ед­но тре­то пла­не­тар­но състояние, ко­ето на­ри­ча­ме Лунно състояние. Това е тре­то­то въп­лъ­ще­ние на на­ша­та пла­не­та Земя, ста­ра­та Луна. Сега тя е тол­ко­ва нап­ред­нала в раз­ви­ти­ето на сво­ята материя, що­то това, ко­ето на Слънцето бе­ше са­мо газообразно, се­га се сгъс­тя­ва до течност. Чрез по­явя­ва­не­то на вод­ния еле­мент човекът, кой­то от­но­во се раз­ви­ва как­то рас­те­ни­ето от семето, мо­же да по­лу­чи ас­т­рал­но­то тяло. Така що­то се­га чо­ве­кът се със­тои от 3 час­ти - фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло. Той още не е съ­щин­с­ки човек, за­що­то в те­зи 3 те­ла ня­ма още ни­ка­къв Аз. Но ви­на­ги на вся­ка сте­пен на раз­ви­ти­ето изос­та­ват на­зад същества. Съществата, ко­ито бя­ха изос­та­на­ли на­зад на Слън- цето, ко­ито не мо­жа­ха да дос­тиг­нат Лунната сте­пен и тряб­ва да до­го­нят сво­ята Слънчева сте­пен вър­ху Луната, ня­мат се­га ни­как­ва въз­мож­ност да по­лу­чат ас­т­рал­но тя­ло и на Луната те се със­то­ят са­мо от фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. Това са имен­но та­ки­ва същества, ко­ито и на Слънцето бя­ха изос­та­на­ли назад, но ко­ито меж­дув­ре­мен­но бя­ха се раз­ви­ли достатъчно, за да мо­гат да по­лу­чат етер­но тяло. Това са от­но­во пра­де­ди­те на днеш­ни­те животни. Но оне­зи същества, ко­ито на Слънцето не бя­ха дос­та­тъ-­

И тук от­но­во има оп­ре­де­ле­ни Същества, ко­ито към сре­да­та на Лунното раз­ви­тие пре­ми­на­ват сво­ята чо­вешка степен. Това са духовете, ко­ито в Духовната Наука се на­ри­чат обик­но­ве­но Духове на Сумрака /Ангели/. И те но­сят ка­то спо­мен чо­ве­ка в се­бе си. Луната съ­що има та­ки­ва 7-ма степен. На вся­ка ед­на от те­зи сте­пени има същества, ко­ито мо­гат да пре­ми­на­ват сво­ята чо­веш­ка степен. Винаги ста­ва така, че ед­ни съ­щес­т­ва вър­вят напред, а дру­ги изос­та­ват назад. Следователно и на Луната има­ме 7 ка­те­го­рии Същества, ко­ито пре­ми­на­ват сво­ето човечество, ко­ито за­вър­ш­ват сво­ята чо­веш­ка сте­пен на развитие, ко­га­то нас­тъп­ва края на Лунното развитие. Но за да мо­жем да раз­бе­рем на­пъл­но Луната, тряб­ва да спо­ме­нем не­що мно­го важно, ко­ето се е ра­зиг­ра­ло в раз­ви­ти­ето на ста­ра­та Луна. Когато та­зи ста­ра Луна за­поч­ва развитие, тя беше, по­не след ней­но­то начало, ед­но теч­но кълбо. Ако би се раз­ви­ла та­ка през сво­ите 7 стадии, тя не би стиг­на­ла до там, да да­де пра­вил­на­та ос­но­ва на чо­ве­ка за не­го­во­то по­-на­та­тъш­но развитие.

Той мо­жа да бъ­де един пред­те­ча на зем­но­то чо­ве­чес­т­во са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че ста­ра­та Луна се раз­де­ли на две тела. Едното бе­ше пред­те­ча на днеш­но­то Слънце, а другото, ко­ето се отдели, бе­ше пред­те­ча на днеш­на­та Земя, но така, че тряб­ва да си пред­с­та­вим та­зи Земя съ­еди­не­на с днеш­на­та Луна, та­ка що­то днешна­та Земя и днеш­на­та Луна об­ра­зу­ва­ха то­га­ва ед­но тяло. Така ста­ра­та Луна се раз­де­ли на две тела, от ед­на стра­на Земя + Луна, от дру­га стра­на Слънцето; Старата Луна ка­то теч­но тя­ло и Старото Слънце на път да се пре­вър­не в не­под­виж­на звезда. С то­ва раз­де­ля­не бе­ше свър­за­но не­що твър­де важно. Преди всич­ко Слънцето бе­ше това, ко­ето из­вър­ши то­ва раз­де­ля­не и взе със се­бе си на­й-­тън­ки­те части, етерна­та материя, до­ка­то Луната, т.е. днеш­на­та Земя + днеш­на­та Луна, ос­та­на с на­й-г­ру­ба­та материя. Ето за­що Слънцето при­те­жа­ва без­к­рай­но тън­ка материя, до­ка­то ста­ра­та Луна е ед­но мно­го по­-гъс­то тяло, ед­на теч­на маса. Чрез това, че Слънцето взе със се­бе си на­й-­тън­ки­те и ду­хов­ни сили, то мо­жа да ста­не оби­та­ли­ще на мно­го по­-ви­со­ко раз­ви­ти ду­хов­ни Същества, ко­ито още мо­же­ха да по­на­сят Сатурновото същест- вуване, би­ха би­ли въз­п­ре­пятс­т­ву­ва­ни в тях­но­то развитие, ако би­ха ос­та­на­ли по­-дъл­го вре­ме об­вър­за­ни за Луната. Те се нуж­да­еха от ед­на аре­на с по­-тън­ки вещества; са­мо там мо­же­ха те да се развиват. Така те са­ми си съз­да­до­ха та­зи аре­на на от­де­ли­ло­то се Слънце и про­дъл­жи­ха да се раз­-
ви­ват там. Напротив с Луната бяха ос­та­на­ли свър­за­ни оне­зи чо­веш­ки зачатъци, със­то­ящи се от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло, а съ­що та­ка за­ча­тъ­ци­те на рас­те­ния и животни. Тази ста­ра Луна из­г­леж­да се­га твър­де чудновато. Чрез от­деля­не­то на тън­ки­те вещества, ко­ито оти­ват на Слънцето, тя пре­тър­пя­ва ед­но по­-сил­но сгъстяване. Въпреки че се вър­ти око­ло сво­ето слънце, на нея не бих­те на­ме­ри­ли ни­то скали, ни­то почва.

Главната ма­са на та­зи Луна, на ко­ято те­зи съ­щес­т­ва та­ка да се ка­же подскачаха, бе­ше един вид каша, ис­тинска каша, не­що ка­то сва­ре­на са­ла­та или сва­рен спанак. Такава ка­ша бе­ше ос­нов­на­та ма­са на та­зи Луна, та­ка как­то ос­нов­на­та ма­са на на­ша­та Земя е почвата. В нея се на­ми­ра­ха час­ти по­доб­ни на дър­во­то или на ко­ра­та на дърво. Когато днес се из­кач­ва­те на планина, вие стъп­ва­те вър­ху скали. На ста­ра­та Луна вие бих­те стъп­ва­ли вър­ху ед­на почва, която, ко­га­то бе­ше твърда, бе­ше ка­то един вид дър­вен материал, ка­то ед­но дър­ве­но платно. Вместо гра­нит вие бих­те на­ме­ри­ли къ­со­ве на­по­до­бя­ва­щи дърво. Това е са­мо срав­ни­тел­но ка- зано. Така­ва бе­ше ос­нов­на­та ма­са на Луната и от нея пос­то­ян­но из­ли­за­ха израстъци. Следователно то­ва бе­ше на­й-­нис­шо­то царство, по­доб­но на днеш­но­то ми­не­рал­но царство, ко­ето то­га­ва се на­ми­ра­ше меж­ду днеш­но­то ми­не­рал­но и рас­ти­тел­но царство, т.е. бе­ше един вид ожи­ве­но ми­не­рал­но царство. То жи­ве­еше по оп­ре­де­лен начин. То бе­ше такова, че пос­то­ян­но да­ва­ше израстъци. То не бе­ше как­то днес. Когато има­ме почва, ако ис­ка­ме да я премахнем, ние я пре­на­ся­ме по вън­шен начин. Тази ос­нов­на ма­са на Луната умираше, - оба­че не как­то от­дел­ни растения, - тя уми­ра­ше и от­но­во се образуваше. Тя пос­то­ян­но се на­ми­ра­ше в ед­но жи­во дви­же­ние и вълнение. Основната ма­са на Луната се на­ми­ра­ше в пос­то­ян­но уми­ра­не и възобновяване. И от та­зи ос­нов­на ма­са из­рас­т­ва­ше ед­но дру­го царство.

Чрез из­ли­за­не­то на Луната от Слънцето, пре­диш­ни­те цар­с­т­ва пре­тър­пя­ха изменение.

На Слънцето те от­го­ва­ря­ха приб­ли­зи­тел­но на на­ши­те царства. Чрез из­ли­за­не­то на Луната ста­ро­то рас­ти­телно цар­с­т­во е из­т­лас­ка­но с по­ло­вин сте­пен надолу. Същото се случ­ва и с дру­ги­те царства, та­ка що­то след­ва­що­то цар­с­т­во бе­ше един вид жи­во­тин­с­ко­-рас­ти­тел­но царство. То из­рас­т­ва­ше от почвата; от нея из­рас­т­ва­ха та­ки­ва животни-растения. Те има­ха фор­ми на растения; но ко­га­то би­ва­ха нападнати, има­ха усещания, един вид кви­ча­ха и тем подобни. Всъщност то­ва бя­ха полуживотни, полура- стения. Те бя­ха рас­те­ния дотолкова, до­кол­ко­то рас­тя­ха вър­ху почвата, в го­ля­ма­та си част се вко­ре­ня­ва­ха в почвата, и бя­ха жи­вот­ни до­кол­ко­то има­ха чувствителност. А царството, ко­ето бе­ше пред­те­ча на на­ше­то чо­вешко царство, то­ва бя­ха човеци-животни, същества, ко­ито сто­ят меж­ду

Именно ми­то­ве­те и ле­ген­ди­те са за­па­зи­ли чу­дес­но те­зи неща. Една гер­ман­с­ка ле­ген­да е за­па­зи­ла мно­го доб­ре та­зи тайна, ко­ято се крие зад вси- ч­ко това. Винаги оп­ре­де­ле­ни съ­щес­т­ва изос­та­ват на­зад в тях­но­то раз- витие. Също и те­зи същества, ко­ито сто­яха меж­ду днеш­ни­те рас­те­ния и днеш­ни­те жи­вот­ни и ко­ито мо­же­ха да пус­кат сво­ите ко­ре­ни са­мо в ед­на почва, как­ва­то бе­ше лун­на­та почва, са изос­та­на­ли на­зад и за­то­ва те не мо­гат да ви­ре­ят на на­ше­то зем­но об­ра­зу­ва­не вър­ху мър­т­ва­та ми­не­рал­на почва. На та­зи поч­ва мо­гат да ви­реят на­ши­те днеш­ни растения, оба­че онези, ко­ито бя­ха меж­ду рас­те­ни­ята и жи­вот­ни­те и се нуж­да­еха от ед­на жи­ва почва, не могат, ко­га­то са изос­та­на­ли на­зад в тях­но­то раз­ви­тие на Лунната степен, да рас­тат вър­ху мине­рал­на­та почва. Имелът е ед­но та­ко­ва растение. Ето за­що той тряб­ва да бъ­де па­ра­зит­но рас­те­ние в днеш- ния рас­ти­те­лен свят, за­що­то е ед­но изос­та­на­ло в сво­ето раз­ви­тие съще- ство. Но Имелът не при­те­жа­ва ве­че и ни­как­во усещане, въп­ре­ки че ас­т­рал­но­то тяло, ко­ето об­г­ръ­ща Имела, е съв­сем раз­лич­но от то­ва на ос­та­на­лите растения. А то­ва е чув­с­т­ву­вал гер­ман­с­ки­ят мит, той е чувствувал, че всъщ­ност Имелът не при­над­ле­жи на на­ше­то зем­но същество, че той е чужд на Земята.