Лекции изнесени в Нюрнберг през 1908 г превод от немски: димо даскалов изготвил: петър иванов райчев препис от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр

В Т О Р А Л Е К Ц И Я

Днес мо­ята за­да­ча ще бъ­де да ви из­ло­жа в об­щи чер­ти същ­нос­т­та на по- свещението, да ви опиша, как­во ста­ва с човека, ко­га­то чрез пос­ве­ще­ни­ето той е пос­та­вен в със­то­яние сам да виж­да в оне­зи ду­хов­ни светове, ко­ито сто­ят зад се­тив­ни­те светове. По-нататък мо­ята за­да­ча ще бъ­де да ви опи­ша в ня­кол­ко ед­ри черти, от как­во ес­тес­т­во са из­жи­вя­ва­ни­ята в посвещението. Защото са­мо ко­га­то се за­поз­на­ем по­-­от­б­ли­зо със същ­нос­т­та на посвещението, ние пос­те­пен­но ще мо­жем да про­ник­нем в раз­би­ра­не­то на то­зи ва­жен ре­ли­ги­озен документ, ка­къв­то е Откровението.

Първо тряб­ва да раз­г­ле­да­ме още вед­нъж две­те със­то­яния на чо­веш­ко­то съзнание, да ги об­гър­нем по­-точ­но с на­шия поглед: оно­ва със­то­яние на съзнанието, ко­ето трае от сутринта, ко­га­то чо­век се събужда, до вечерта, ко­га­то той зас­пи­ва и дру­го­то със­то­яние на съзнанието, ко­ето за­поч­ва със зас­пи­ва­не­то и за­вър­ш­ва със събуждането. Ние чес­то пъ­ти говорихме, че човекът, та­ка как­то той стои пред нас в не­го­ва­та днеш­на форма, е на пър­во вре­ме ед­но чет­вор­но същество, че той се състои от фи­зи­чес­ко тя- ло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз. За яс­но­виж­да­що­то съз­на­ние те­зи че­ти­ри чле­на се явя­ват в тях­на­та външ­на фор­ма така, че първо, ка­то един вид ядка, в сре­да­та се на­ми­ра чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. (Нека на­ри­су­ва­ме то­ва схематично. ) /виж рис. № 1/.

рис. 1

През де­ня те­зи два чле­на на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во са из­пъл­не­ни на свой ред и об­гър­на­ти от това, ко­ето на­ри­ча­ме ас­т­рал­но тяло, ко­ето из­ли­за на всич­ки стра­ни из­вън фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тя­ло и има фор­ма­та на елип­со­ид или при­ема яй­це­об­раз­на форма. В не­го­ва­та ос­нов­на фор­ма то има све­те­щи лъчи, ко­ито всъщ­ност из­г­леж­дат така, ка­то че са на­со­че­ни от­вън на­вът­ре и ка­то че про­ник­ват чо­ве­ка отвън. В то­ва ас­т­рал­но тя­ло се виж­дат без­б­рой на­й-­раз­но­об­раз­ни форми, все­въз­мож­ни ли­нии и лъчи, ня­кои от ко­ито мъл­ни­е­об­раз­ни дру­ги със стран­ни извивки, всич­ко то­ва об­г­раж­да в на­й-­раз­но­об­раз­ни свет­лин­ни фор­ми човека.

Астралното тя­ло е из­раз на страстите, инстинктите, на­го­ни­те и же­ла­ни­ята на човека, а съ­що и на не­го­ви­те мис­ли и чувства, на не­го­ви­те пред- стави. Ясновиждащото съз­на­ние виж­да изоб­ра­зе­но в то­ва ас­т­рал­но тя­ло всичко, ко­ето на­ри­ча­ме ду­шев­ни изживявания, от на­й-­нис­ши­те на­го­ни до на­й-­вис­ши­те идеали. След то­ва има­ме чет­вър­тия член на чо­веш­ко­то
същество, ко­ето бих­ме мог­ли да на­ри­су­ва­ме така, ка­то че не­що из­п­ра­ща лъ­чи към точката, ко­ято се на­ми­ра око­ло един сан­ти­ме­тър от че­ло­то /да се раз­би­ра под външ­на­та об­вив­ка на челото. Бележка на преводача./ То- ва би би­ло схе­ма­тич­но­то опи­са­ние на че­ти­рич­лен­ния човек. В те­че ние на та­зи сказ­ка ние ще видим, как из­г­леж­дат от­дел­ни­те час­ти в цялото. Това е сле­до­ва­тел­но чо­ве­кът през деня, от сутрин, ко­га­то се събужда, до вечерта, ко­га­то заспива. Но вечер, ко­га­то той заспива, в лег­ло­то ос­та­ват фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло и ние виж­да­ме един вид из­лъч­ва­не на това, ко­ето на­ре­кох­ме ас­т­рал­но тяло. Думата "излъчване" е мал­ко неточна; всъщ­ност про­це­сът из­г­леж­да така, ка­то че ли об­ра­зу­ва един вид мъгла. Така що­то през нощ­та ние виж­да­ме из­лъ­че­но­то фи­зи­чес­ко­то и етер­но тела, ас­т­рал­но тяло, ка­то един вид спи­ра­ло­вид­на мъг­ла око­ло човека, до­ка­то чет­вър­тия член на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во поч­ти на­пъл­но из­чез­ва от ед­на страна, т.е. пре­ми­на­ва в не­що неопределено. Долната част на ас­т­рал­но­то тя­ло се виж­да мно­го слабо; гор­на­та част е това, ко­ето на­ре­кох­ме "из­лъ­че­но­то ас­т­рал­но тяло".

Още вче­ра ние подчертахме, как­во тряб­ва да ста­не с човека, ко­га­то той тряб­ва да при­еме посвещението. Кога­то чо­век се за­ни­ма­ва са­мо с това, с ко­ето се за­ни­ма­ват днес изоб­що хората, той не мо­же да по­лу­чи ни­как­во посвещение. Човек тряб­ва да бъ­де та­ка подготвен, че през вре­ме на оби- к­но­ве­ния дне­вен жи­вот да пра­ви упражнения, ко­ито му са пред­пи­са­ни от шко­ли­те на посветените: медитация, със­ре­до­то­че­ние и т.н. В тях­на­та ос­но­ва те­зи упражнения, що се от­на­ся до тях­но­то зна­че­ние за човека, са ед­ни и съ­щи във всич­ки шко­ли на посвещението. Те се раз­ли­ча­ват ед­ни от дру­ги са­мо дотолкова, до­кол­ко­то оти­вай­ки все по­-да­ле­че в ми­на­ло­то в пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те шко­ли на посвещението, са би­ли на­со­че­ни по­ве­че към упражнението, към тре­ни­ра­не­то на мисленето, на мис­лов­ни­те сили. Колкото по­ве­че се приб­ли­жа­ва­ме към хрис­ти­ян­с­ки­те времена, тол­ко­ва по­ве­че уп­раж­не­ни­ята са на­со­че­ни към шко­лу­ва­не­то на чув­с­т­ви­тел­ни­те сили, на чувствата; и кол­ко­то по­ве­че се приб­ли­жа­ва­ме до но­ви­те вре- мена, тол­ко­ва по­ве­че виж­да­ме как в та­ка на­ре­че­ни­те ро­зен­к­ройцер­с­ки шко­ли се въ­веж­да един осо­бен род раз­ви­тие на волята, ед­но уп­раж­не­ние на волята, по­ра­ди това, че се дър­жи смет­ка за изис­к­ва­ни­ята и нуж­ди­те на хората, във връз­ка с тях­но­то развитие, с раз­ви­ти­ето на ця­ло­то човече- ство. Ако и ме­ди­та­ци­ите да са на пръв пог­лед по­доб­ни на те­зи другите, пред­х­рис­ти­ян­с­ки шко­ли все пак в ос­но­ва­та на ро­зен­к­ройцер­с­ки­те уп­раж­не­ния ца­ру­ва нав­ся­къ­де ед­но осо­бе­но шко­лу­ва­не на во­ле­вия еле- мент. Но важното, ко­ето се има пред­вид и ко­ето се е пос­ти­га­ло съ­що и чрез уп­раж­не­ни­ята на из­точ­ни­те мис­те­рий­ни школи, как­то и на еги­пет­с­ки­те и пи­та­го­рейс­ки­те школи, и т.н., ко­ето е със­тав­ля­ва­ло съ­що и дейс­т­ви­ето на оне­зи уп­раж­не­ния ко­ито са ос­но­ва­ни глав­но на ме­ди­та­ции въ-­

У човека, кой­то пра­ви та­ки­ва - да ги на­ре­чем окул­т­ни - упражнения, ас­т­рал­но­то тя­ло по­каз­ва пос­те­пен­но през нощ­та на­й-­раз­но­об­раз­ни проме- ни. В не­го се явя­ват дру­ги свет­лин­ни явления, то по­каз­ва оно­ва плас­ти- чно из­г­раж­да­не на органите, за ко­ито ве­че говорихме. Това се про­явя­ва все по­-­яс­но и по­-­яс­но в те­че­ние на времето. Постепенно ас­т­рал­но­то тя­ло по­лу­ча­ва ед­на вът­реш­на организация, как­ва­то по­каз­ва фи­зи­чес­ко­то тя­ло в сво­ите очи, уши и т.н. Но то­ва не би до­ве­ло чо­ве­ка до там, да виж­да не­що особено, още по­ве­че що се от­на­ся за съв­ре­мен­ния човек. Все пак чо­век въз­п­ри­ема нещо, ко­га­то не­го­ви­те вът­реш­ни ор­га­ни са ве­че образу- вани. Тогава той за­поч­ва да има съз­на­ние през вре­ме на съня. Из ду­хов­на­та тъмнина, ко­ято съ­щес­т­вува за обик­но­ве­ния спящ човек, проб­ляс­ват ка­то за­зо­ря­ва­не за­оби­ка­ля­щи­те го ду­хов­ни светове. Това, ко­ето чо­век мо­же да въз­п­ри­ема там, ко­ето имен­но той е въз­п­ри­емал в древ­ни вре­ме­на ­(за­що­то днес то­ва се случ­ва рядко), са чуд­ни об­ра­зи на рас­ти­тел­ния свят, на рас­ти­тел­ния живот. Това са на­й-­пър­вич­ни­те пос­ти­же­ния на яс- новиждането. Там, къ­де­то по­-ра­но бе­ше са­мо тъм­ни­на и безсъзнание, се­га се явя­ва не­що ка­то съ­но­видно, живо, но действително, един вид рас­ти­тел­ни форми.

И мно­го от това, ко­ето е опи­са­но в ми­то­ло­ги­ите на народите, е би­ло ви­дя­но по то­зи начин. Когато в при­казки­те се казва: Водан, Вили или Вее на­ме­ри­ха на бре­га ед­но дър­во и об­ра­зу­ва­ха от не­го човека, то­ва показва, че пър­во е би­ло виж­да­но имен­но в един та­къв образ. И във всич­ки ми­то­ло­гии мо­же­те да на­ме­ри­те то­зи пър­ви­чен род виждане, то­ва виж­да­не на рас­ти­тел­ни­те форми. Описание на ед­но та­ко­ва виж­да­не е и Раят с две­те дър­ве­та - дър­во­то на поз­на­ни­ето и дър­во­то на живота. Това е ре­зултат на та­ко­ва ас­т­рал­но виждане. И не нап­раз­но в са­мо­то Битие се казва, че Раят и това, ко­ето въ­об­ще се опис­ва в на­ча­ло­то на Библията, е би­ло виж- дано. Но тряб­ва пър­во да се на­учим да че­тем доб­ре Библията и то­га­ва ще разберем, кол­ко зна­ме­на­тел­но и дъл­бо­ко ри­су­ва тя то­ва пъл­но с тай- н­с­т­ве­ност със­то­яние на сво­ите описания. Така как­то днес хо­ра­та учат за Рая за на­ча­ло­то на Библията, та­ка не са учи­ли хо­ра­та в миналото. Тога- ва се е об­ръ­ща­ло внимание, например, на следното: "Адам из­пад­на в сън" и то­ва е би­ло он­зи сън -та­ка са каз­ва­ли на пър­ви­те хрис­ти­яни -, в кой­то Адам пог­лед­на на­зад в ми­на­ло­то и ви­дя явленията, ко­ито са опи­са­ни в на­ча­ло­то на Библията. Само днес хо­ра­та мислят, че та­ки­ва думи, ка­то "Адам из­пад­на в сън ", сто­ят там случайно. Но те не сто­ят там слу- чайно. Всяка ду­ма в Библията има дъл­бо­ко зна­че­ние и са­мо он­зи мо­же
да раз­бе­ре Библията, кой­то знае да це­ни вся­ка от­дел­на ду­ма в нея. Това е сле­до­ва­тел­но първото. Но след не­го в пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те мис­те­рии тряб­ва­ше да нас­тъ­пи още не­що особено: ко­га­то чо­век е пра­вил дъл­го вре­ме сво­ите уп­раж­не­ния - а то­ва е тра­яло дъл­го вре­ме - ко­га­то той бе­ше при­ел приб­ли­зи­тел­но всичко, ко­ето е необходимо, за да съз­да­де ред в сво­ята душа, ко­га­то бе­ше при­ел в се­бе си това, ко­ето днес на­ри­ча­ме антропософия, то­га­ва той бе­ше удос­то­ен с ис­тин­с­ко­то посвещение. В как­во се със­то­еше то­ва древ­но посвещение?

Не е дос­та­тъч­но са­мо да се из­ра­бо­тят ор­га­ни в ас­т­рал­но­то тяло. Тези ор­га­ни тряб­ва да бъ­дат съ­що от­пе­чата­ни в етер­но­то тяло. Както пе­ча­тът от­пе­чат­ва сво­ите бук­ви в чер­ве­ния восък, та­ка и ор­га­ни­те на ас­т­рал­но то тя­ло тряб­ва да бъ­дат от­пе­ча­та­ни в етер­но­то тяло. За та­зи цел в древ­ни­те пос­ве­ще­ния пос­ве­ща­ва­ни­ят уче­ник би­ва­ше до­веж­дан в ед­но осо­бе­но състояние. В те­че­ние на три дни и по­ло­ви­на той би­ва­ше при­ве­ден в ед­но със­то­яние по­доб­но на смъртта. Ние все по­-доб­ре ще разберем, че то­ва със­то­яние не мо­же и не тряб­ва ве­че да бъ­де предизвикано, за­що­то се­га има­ме съ­вър­ше­но дру­ги сред­с­т­ва за посвещение. Сега аз описвам пред­х­рис­ти­ян­с­ко­то посвещение. При не­го пос­ве­ща­ва­ния би­ва­ше при­ве­ден в те­че­ние на три дни и по­ло ви­на в със­то­яние по­доб­но на смъртта. Той би­ва­ше по­ло­жен в един гроб и ос­та­ва­ше там в със­то­яние по­доб­но на смър- тта. Или би­ва­ше за­вър­зан по осо­бен на­чин за един кръст с раз­пъ­на­ти ръце; за­що­то то­ва изис­к­ва­ше пре­ми­на­ва­не­то в оно­ва състояние, ко­ето са ис­ка­ли да постигнат.

От раз­лич­ни­те сказки, ко­ито из­не­сох до сега, знаем, че смър­т­та нас­тъп­ва у човека, ко­га­то етер­но­то тяло, за­ед­но с ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза се от­де­лят от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и от то­ва фи­зи­чес­ко тя­ло ос­та­ва само. При смър­т­та нас­тъп­ва нещо, ко­ето ни­ко­га не нас­тъп­ва в ре­дов­но­то те­че­ние на жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смъртта.

Докато чо­век е жив, етер­но­то тя­ло ни­ко­га не на­пус­ка фи­зи­чес­ко­то тяло, да­же и при на­й-­дъл­бо­кия сън. То ви­на­ги ос­та­ва вът­ре в не­го и по­дър­жа фор­ма­та и жи­во­та на фи­зи­чес­ко­то тяло. При древ­но­то посвещение, ко­га­то пос­ве­ща­ва­ни­ят е бил по­то­пен в оно­ва със­то­яние по­доб­но на смър- тта, по­не ед­на част от етер­но­то тя­ло е на­пус­ка­ло фи­зи­чес­ко­то тяло, та­ка що­то та­зи част на етер­но­то тяло, ко­ято при нор­мал­но със­то­яние се на­ми­ра вътре, е би­ла из­лъч­ва­на вън от фи­зи­чес­ко­то тяло. В сказ­ки­те пред­наз­на­че­ни за външ­ни хо­ра то­ва със­то­яние е описано, ка­то се казва, че етер­но­то тя­ло е излъчено. Но всъщ­ност не е на­пъл­но така. А та­ки­ва тън­ки раз­г­ра­ни­че­ния мо­жем да нап­ра­вим ед­вам сега. И така, през тия три и по­ло­ви­на дни, ко­га­то жре­цъ­т-­пос­ве­ти­тел е бдял, пос­ве­ща­ва­ни­ят се е на­ми­рал в ед­но та­ко­ва състояние, че са­мо дол­на­та част на не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло е би­ла свър­за­на с етер­но­то тяло. Този е бил моментът, ко­га­то ­

Сега ние стиг­нах­ме до оно­ва място, къ­де­то мо­жем да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме по­-точ­но това, ко­ето пос­ве­те­ни­ят за­поч­ва да вижда. Сега, ко­га­то е стиг­нал до оза­ре­ни­ето и би­ва от­но­во пробуден, на не­го му ста­ва ясно, че е ви­дял нещо, ко­ето по­-ра­но не е мо­гъл ни­ко­га да познае. Но как­во е ви­дял той? Какво мо­же­ше той да из­ви­ка се­га пред пог­ле­да на ду­ша­та си ка­то ва­жен въз­по­ми­на­те­лен об­раз на не­го­во­то виждане? Ако ис­ка­ме да си изясним, как­во е ви­дял посветеният, тряб­ва да хвър­лим един пог­лед вър­ху раз­ви­ти­ето на човека. Ние тряб­ва да си припомним, че чо­ве­кът е стиг­нал са­мо пос­те­пен­но до она­зи сте­пен на ин­ди­ви­ду­ал­но­то съзнание, което той има днес. Той не ви­на­ги е мо­жел да каз­ва на се­бе си "Аз" по та­къв начин, как­то вър­ши то­ва днес. Доста­тъч­но е да се вър­нем в ми­на­ло­то до оно­ва време, ко­га­то Керуските, Херулите и т.н. са на­се­ля­ва­ли днеш­на Германия. Тогава от­дел­ния чо­век не се е чув­с­т­ву­вал ка­то са­мос­то­яте­лен Човек-Аз, а се е чув­с­т­ву­вал ка­то член на сво­ето племе. Както пръс­тът на ръ­ка­та не се чув­с­т­ву­ва ка­то не­що съ­щес­т­ву­ва­що са­мо за се­бе си, та­ка и от­дел­ни­ят Керуск не се е чув­с­т­ву­вал ка­то ед­на са­мос­то­ятел­на личност, ко­ято мо­же­ла да ка­же без ус­лов­но на се­бе си Аз. Той е чув­с­т­ву­вал ка­то свой Аз Аза на ця­ло­то племе; пле­ме­то пред­с­тав­ля­ва­ше един ор- ганизъм, а при­над­ле­жа­щи ед­на към дру­га гру­пи от хора, ко­ито бя­ха свър­за­ни с кръв­ни връзки, има­ха та­ка да се ка­же ед­на об­ща Душа-Аз. Както днес ва­ши­те две ръ­це при­надле­жат на ва­шия Аз, та­ка през оне­зи вре­ме­на вие бях­те чле­но­ве на ед­на по­-го­ля­ма общност.

Това е още по­-­яс­но из­ра­зе­но у народа, кой­то из­по­вяд­ва Стария Завет. Там все­ки от­де­лен чо­век се е чув­с­т­ву­вал ка­то член на народа. У то­зи на­род е би­ло така, че ко­га­то от­дел­ни­ят чо­век из­го­ва­ря­ше обик­но­ве­на­та ду ма "Аз", той не го­во­ре­ше във вис­шия сми­съл за се­бе си, а чув­с­т­ву­ва­ше не­що по-дълбоко, ко­га­то казваше: Аз и Отец Авраам сме едно. Защото той има­ше оп­ре­де­ле­но съзнание, ко­ето се прос­ти­ра­ше чак до Авраама, ко­ето пре­ми­на­ва­ше през всич­ки по­ко­ле­ния от Авраама до все­ки от­де­лен член на Еврейския народ. Това, ко­ето бе­ше род­с­т­ве­но по кръв, бе­ше вклю­че­но в един Аз. Една об­ща гру­по­ва ду­ша­-­Аз об­х­ва­ща­ше це­лия на­-
род и онези, ко­ито про­зи­ра­ха нещата, казваха: това, ко­ето със­тав­ля­ва дейс­т­ви­тел­но на­ша­та на­й-­вът­реш­на същност, на­ша­та без­с­мър­т­на същ- ност, то не жи­вее са­мо в от­дел­ния човек, а в це­лия народ.

Всички от­дел­ни чле­но­ве при­над­ле­жат към то­зи общ Аз. Ето за­що и на все­ки един от чле­но­ве­те на то­зи на род бе­ше ясно, че ко­га­то умре, той се съ­еди­ня­ва с ед­на не­ви­ди­ма същност, ко­ято се прос­ти­ра на­го­ре до Отца Авраама. Отделният ин­ди­вид дейс­т­ви­тел­но е чувствувал, че той се въз­на­ся в ло­но­то на Авраама. Там той се чув­с­т­ву­ва под­с­ло­нен в гру­по­ва­та ду­ша ка­то в не­що безсмъртно. Груповата ду­ша на це­лия на­род не може­ше да сле­зе на фи­зи­чес­ко­то поле. Там те виж­да­ха са­мо от­дел­ни­те чо­ве- ш­ки форми. Но за тях те­зи фор­ми не бя­ха действителността, а дейс­т­ви­тел­нос­т­та бе­ше в ду­хов­ния свят. Те предчувствуваха, че това, ко­ето те­че през кръвта, е Божественото. И по­не­же тряб­ва­ше да виж­дат Бога в Йехо- ва, на­ри­ча­ха то­ва Божествено: Яхве, или при­зо­ва­ва­ха съ­що не­го­ва­та Лице: Михаел. Те счи­та­ха Яхве ка­то ду­хов­на гру­по­ва ду­ша на народа.

Тук от­дел­ни­ят чо­век не мо­же­ше да виж­да ду­хов­ни­те същества. Обаче посветеният, кой­то е из­жи­вял ве­ликия момент, ко­га­то ас­т­рал­но­то тя­ло се от­пе­чат­ва в етер­но­то тяло, мо­же­ше това. И пър­во­то нещо, ко­ето той мо­же­ше да вижда, бя­ха глав­ни­те гру­по­ви души. Когато хвър­лим пог­лед на­зад в ми­на­ли­те вре­ме­на ние на­ми­ра­ме навсякъде, че съв­ре­мен­ни­ят Аз се раз­ви­ва от ед­но та­ко­ва гру­по­во съзнание, от та­къв един гру­пов Аз. Така що­то за ясновидеца, ко­га­то той на­соч­ва своя пог­лед в миналото, от­дел­ни­те чо­ве­ци все по­ве­че се сли­ват в гру­по­ви­те души. Съществуват глав­но че­ти­ри ти­по­ве гру­по­ви души, че­ти­ри пър­во­об­ра­за на гру­пови­те души. Като взе­мем всич­ки раз­лич­ни гру­по­ви ду­ши на раз­лич­ни­те души, те пред­с­та­вят из­вес­т­ни приличия, но съ­що и различия. Ако ги разделим, по­лу­ча­ва­ме че­ти­ри групи, че­ти­ри първообраза.

Те мо­гат да бъ­дат яс­но виждани, ко­га­то на­со­чим яс­но­виж­да­щия пог­лед в оне­зи времена, ко­га­то чо­ве­кът не бе­ше още в плът, ко­га­то той не бе­ше още сля­зъл на Земята. Защото се­га ние тряб­ва да си пред­с­та­вим точ­но момента, ко­га­то чо­ве­кът е сля­зъл от ду­хов­ни­те об­лас­ти и се е об­ля­къл в плът. Можем да опи­шем то­зи мо­мент са­мо ка­то си пос­лу­жим с ве­ли­ки символи. Имаше време, ко­га­то на­ша­та Земя бе­ше със­та­ве­на от мно­го по­-ме­ка ма­те­рия от­кол­ко­то днес, ко­га­то рас­те­ни­ята из­г­леж­да­ха съв­сем раз- лично, ко­га­то ця­ло­то бе­ше ка­то ед­но пър­вич­но мо­ре по­мес­те­но във вдлъбнатини, ко­га­то въз­ду­хът и во­да­та не бя­ха още отделни, а от всички същества, ко­ито днес на­се­ля­ват Земята, бя­ха об­ра­зу­ва­ни са­мо жи­вот­ни­те и рас­те­ни­ята във водата. Когато ми­не­рал­ни­те съ­щес­т­ва за­поч­на­ха да при­емат тях­на­та днеш­на форма, мо­же­ше да се каже: се­га чо­ве­кът се явя­ва из невидимостта. Така се пред­с­та­вя­ше той на пос­ве­ща­ва­ния се. Обвит от­вън с един вид черупка, той сли­за от областите, ко­ито днес са об­лас­ти

Когато виж­да­те да въз­ник­ва това, ко­ето то­ку що описахме, то­га­ва има­те чув­с­т­во­то из­пи­та­но в яс­но­вид­с­ко състояние: всич­ко то­ва е об­к­ръ­же­но от нещо, ко­ето е от съ­вър­ше­но дру­га същ­ност и вид в срав­не­ние с това, ко­ето въз­ник­ва от не­оп­ре­де­ле­но­то духовно. А това, ко­ето го е заобикаля- ло, е би­ло сим­во­ли­зи­ра­но в древ­ни вре­ме­на в Зодиака, в 12 зна­ка на Зо- диака. Моментът на встъп­ва­не в яс­но­вид­с­т­во е от­бе­ля­зан и свър­зан още с ня­кои дру­ги изживявания. Първото нещо, ко­ето въз­п­ри­ема този, чи­ето етер­но тя­ло е излъчено, е: на не­го му се струва, че той ста­ва все по­-го­лям и по­-го­лям и се раз­п­рос­ти­ра вър­ху това, ко­ето възприема. Идва моментът, ко­га­то пос­ве­те­ни­ят си казва: "аз не са­мо виж­дам те­зи че­ти­ри форми, но се на­ми­рам вът­ре в тях, раз­п­рос­т­рял съм мо­ето съ­щес­т­во вър­ху тях." Той се отъж­дес­т­вя­ва с това, ко­ето възприема. Ние ще раз­бе­рем по­-доб­ре това, ко­ето се раз­п­рос­ти­ра на­око­ло вър­ху раз­к­ри­ва­що­то се, ако от­но­во си припомним, че на­ша­та Земя е ми­на­ла през ед­но ми­на­ло въп- лъщение.

Знаем, че пре­ди Земята да ста­не Земя, тя е ми­на­ла през със­то­яни­ето на Сатурн, пос­ле през то­ва на Слънцето, пос­ле през то­ва на Луната и ед­вам след то­ва тя ста­на Земя в днеш­ния смисъл. Това бе­ше необходимо. За- що­то са­мо бла­го­да­ре­ние на то­ва бе­ше въз­мож­но да се ро­дят на днеш­на­та Земя съществата, ко­ито имен­но са се родили. Те тряб­ва­ше да стиг­нат
до тях­на­та днеш­на фор­ма постепенно, ми­на­вай­ки през та­ки­ва пре­обра­зя­ва­щи се форми. Следователно, ко­га­то хвър­лим пог­лед на­зад в пра­да­леч­но­то минало, ние виж­да­ме пър­вич­но­то със­то­яние на Земята, а имен­но със­то­яни­ето на­ре­че­но в окул­тиз­ма Сатурн, кой­то в на­ча­ло­то на сво­ето съ­щес­т­ву­ва­не още не светеше. Той бе­ше един вид топ­лин­но състоя- ние. Вие не бих­те мог­ли да го видите, ка­то ед­но свет­ло не­бес­но кълбо, а приб­ли­жа­вай­ки се до него, бих­те про­ник­на­ли в ед­но по­-топ­ло простран- ство, за­що­то той се на­ми­ра­ше са­мо в ед­но топ­лин­но състояние, без ни­как­ви дру­ги ма­те­ри­ал­ни при знаци.

Но ня­кой би мо­гъл да запита: ни­ма ми­ро­во­то раз­ви­тие е за­поч­на­ло със Сатурн? Нямало ли е от на­ча­ло дру­ги състояния, мо­же би, ко­ито са про­из­ве­ли това, ко­ето е ста­нал Сатурн? Преди Сатурн ня­ма­ло ли е дру­ги въплъщения?

Трудно би би­ло да се дос­тиг­не пре­ди съ­щес­т­ву­ва­не­то на Сатурн, за­що­то ед­вам със Сатурн за­поч­ва нещо, без ко­ето ние не мо­жем да стиг­нем до Сатурн: за­ед­но със Сатурн за­поч­ва имен­но това, ко­ето на­ри­ча­ме време. Преди то­ва е има­ло дру­ги фор­ми на битието, т.е. всъщ­ност ние не бих­ме мог­ли да го­во­рим за то­ва "преди", по­не­же не е съ­щес­т­ву­ва­ло ни­как­во време. Времето съ­що има сво­ето начало, то е за­поч­на­ло някога. Преди Сатурн не е има­ло ни­как­во време, а е има­ло вечност. Тогава всич­ко е би­ло едновременно. Редуването на про­це­си­те един след друг е нас­тъ­пи­ло ед­вам със Сатурн. В оно­ва ми­ро­во състояние, къ­де­то има са­мо вечност, не съ­щес­т­ву­ва съ­що ни­как­во движение. Защото към дви­же­ни­ето при­над­ле­жи времето. Там ня­ма ни­как­во въртене, всич­ко е веч­ност и тишина, или как­то се каз­ва в Окултизма: там всич­ко е бла­же­на ти­ши­на във вечността. Този е из­ра­зът за обоз­на­че­ние на то­ва състояние. Следовател- но пре­ди Сатурн е съ­щес­т­ву­ва­ла бла­же­на ти­ши­на във вечността.

Движението на не­бес­ни­те те­ла нас­тъп­ва ед­вам със Сатурн и пъ­тят на дви­же­ни­ето е бил от­бе­ля­зан чрез 12-те зо­ди­акал­ни знака. И до­ка­то ед­на пла­не­та ми­на­ва през един та­къв зо­ди­ака­лен знак, го­во­ри се за един ми­ров час; то­ва се е счи­та­ло за един ми­ров час. Дванадесет ми­ро­ви часове, два­на­де­сет днев­ни ча­со­ве и два­на­де­сет нощ­ни часове! За вся­ко ед­но не­бес­но тяло, за Сатурн, за Слънцето и за Луната е от­ре­де­на ед­на ре­ди­ца от ми­ро­ви часове, ко­ито се гру­пи­рат в ми­ро­ви дни; и нак­рая та­ка 12 пе­ри­ода 7 са външ­но възприемани, а 5 про­ти­чат по­ве­че или по­-мал­ко не- възприемаеми. Ето за­що раз­ли­ча­ват се 7 кръ­гов­ра­та на Сатурн или 7 го­ле­ми са­тур­но­ви дни и 5 го­ле­ми са­тур­но­ви нощи. Бихме мог­ли съ­що да ка­же­те 5 дни и 7 нощи, за­що­то пър­ви­ят и пос­лед­ни­ят ден са дни на сум- рака. Прието е та­ки­ва 7 кръговрата, та­ки­ва 7 ми­ро­ви дни да се на­ри­чат Манвантара, а 5-те ми­ро­ви но­щи - Пралая. Ако ис­ка­ме да има­ме това пре­вър­на­то в на­ша­та фор­ма на бро­ене времето, то­га­ва се бро­ят по две

Но се­га тряб­ва да запитаме: за­що пос­ве­те­ни­ят виж­да то­зи образ? Затова, за­що­то в то­зи об­раз са предста­ве­ни сим­во­лич­но­-­ас­т­рал­но силите, ко­ито са об­ра­зу­ва­ли чо­веш­ко­то етер­но тя­ло в не­го­ва­та днеш­на форма, а спо­ред не­го и фи­зи­чес­ко­то тяло. Вие лес­но мо­же­те да си представите, как ста­ва това. Представете си чо­ве­ка спящ в леглото, не­го­во­то ас­т­рал­но тя­ло и не­го­ви­ят Аз са на­пус­на­ли фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тела. Но фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, та­ка как­то те са днес, при­над­ле­жат на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, а към етер­но­то тя­ло при­над­ле­жат ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът. Това фи­зи­чес­ко и то­ва етер­но тя­ло не мо­гат да съ­ществу­ват са­ми за се­бе си. Те са ста­на­ли такива, за­що­то в тях са би­ли вклю­че­ни ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът.

Само ед­но фи­зи­чес­ко тяло, в ко­ето не те­че ни­как­ва кръв и ня­ма ни­как­ва нер­в­на система, мо­же да съ­ществу­ва без ас­т­рал­но тя­ло и без Аз. Расте- нието мо­же да съ­щес­т­ву­ва без ас­т­рал­но­то тя­ло и без Аз, за­що­то то ня­ма ни­как­ва кръв и ни­как­ва нер­в­на система. Защото нер­в­на­та сис­те­ма е свъ- р­за­на с ас­т­рал­но­то тяло, а кръв­та с Аза. Никое съ­щес­т­во ня­ма в сво­ето тя­ло нер­в­на система, ако то не е про­ник­на­то от ас­т­рал­но­то тяло. И ни­кое съ­щес­т­во ня­ма в сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло кръ­во­нос­на система, ако в не­го не е про­ник­нал Азът. Помислете, как­во вър­ши­те вие вся­ка нощ.

Вие неб­реж­но на­пус­ка­те ва­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло и ва­ше­то етер­но тя­ло и ги ос­та­вя­те са­ми на се­бе си с кръ­во­нос­на­та и нер­в­на­та система. Ако би ос­та­на­ло са­мо на вас, по­ра­ди това, че вся­ка нощ на­пус­ка­те ва­ша­та кръ­во­нос­на и нер­в­на система, фи­зи­чес­ко­то тя­ло би загинало. То би за­ги­на­ло в съ­щия момент, ко­га­то ас­т­рално­то тя­ло и Азът на­пус­кат фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тела. Обаче пог­ле­дът на яс­но­ви­де­ца вижда, как то­га­ва го из­пъл­ват дру­ги същества, по­-вис­ши ду­хов­ни Същества. Той вижда, как те вли­зат в не­го и вър­шат това, което чо­ве­кът не вър­ши имен­но през нощта: да по­дър­жа сво­ята кръ­во­нос­на и нер­в­на система. Но то­ва са съ­щи­те оне­зи Същества, ко­ито са сът­во­ри­ли човека, до­кол­ко­то той се със­тои от фи­зи­чес­ко тя­ло и етер­но тяло, не прос­то днес, от ед­но въп­лъ­ще­ние в друго. Това са съ­щи­те оне­зи Същества, ко­ито на Стария Сатурн

Ето за­що по­нят­но е, че в момента, ко­га­то ас­т­рал­но­то тя­ло до­кос­ва етер­но­то тяло, за да от­пе­ча­та сво­ите орга­ни в него, чо­ве­кът е про­ник­нат от те­зи сили, ко­ито са сим­во­ли­зи­ра­ни в печата. Това, ко­ето го по­дър­жа и го свър­з­ва с ця­ла­та кос­ми­чес­ка Вселена, то се явя­ва в то­зи мо­мент на по- свещението. Той виж­да това, ко­ето е из­г­ра­ди­ло два­та чле­на на не­го­во­то същество, фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тяло, ко­ето вся­ка нощ по­дър­жа тех­ния живот. Но са­ми­ят той ня­ма още ни­как­во учас­тие в това, за­що­то не мо­же още да ра­бо­ти в те­зи два чле­на на сво­ето същество. Ако би ос­та­на­ло на човека, фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тела, ко­ито но­щем ос­та­ват да ле­жат в леглото, би­ха би­ли осъ­де­ни на ед­но рас­ти­тел­но съществуване. Защото той ги изос­та­вя и две­те на са­ми­те се­бе си. Ето за­що със­то­яни­ето на сън е не­съз­на­тел­но за човека, как­во­то и пос­то­ян­но­то със­то­яние на растението.

Но как стои въп­ро­сът с това, ко­ето у обик­но­ве­ния чо­век се из­лъч­ва през вре­ме на съня? Как стои въп­ро­сът с ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза? Те съ­що ня­мат съз­на­ние през нощта. Обикновеният чо­век не из­пит­ва ни­що в своето ас­т­рал­но тя­ло през вре­ме на нощ­ния сън. Но пред­с­та­ве­те си сега, че уп­раж­ня­ва­те 7-те сте­пе­ни на Йоаново­то посвещение, та­зи пъл­на със зна­че­ние мо­мен­ти на хрис­ти­ян­с­ко­то пос­ве­ще­ние чрез чувствата. Тогава за вас би нас­тъ­пи­ло не са­мо това, че при до­кос­ва­не­то на ас­т­рал­но­то тя­ло с етер­но­то тя­ло мо­же­те да раз­ви­ете яс­но­вид­с­ка способност, но би нас­тъ­пи­ло още и не­що друго. Човек до­би­ва съз­на­ние за ду­шев­ни­те свойства, за чо­веш­ки­те ду­шев­ни ка­чес­т­ва на ас­т­рал­ния свят и на све­та на Дева- кана, от ко­ито всъщ­ност той е ро­ден по душа!

И към го­ре­опи­са­ния об­раз се при­ба­вя един още по­-висш символ, кой­то ка­то че из­пъл­ва ця­ла­та Вселена. Към го­ре­опи­са­ния сим­вол на ста­ро­то пос­ве­ще­ние за онзи, кой­то ми­на­ва през сте­пе­ни­те на Йоановото посве- щение, се при­ба­вя нещо, ко­ето е изоб­ра­зе­но вър­ху пър­вия печат. /Гово- рейки тук за печати, Рудолф Щайнер го­во­ри за картините, ко­ито той сам е на­ри­су­вал по ви­де­ни­ята опи­са­ни в Откровението и ко­ито не тряб­ва да се смес­ват с пе­ча­ти­те на не­бес­на­та Книга, за ко­ято ста­ва ду­ма по-на- татък. Бележка на преводача. Тези кар­ти­ни са би­ли ока­че­ни по сте­ни­те в залата, къ­де­то Рудолф Щайнер дър­жал сказ­ки­те вър­ху Откровението./ За пог­ле­да на пос­ве­те­ния се явя­ва об­ра­зът на Син Человечески, на ца­ря­-­

Така чрез то­зи от­на­ча­ло сим­во­ли­чен на­чин на опи­са­ние тряб­ва да ни ста­не ясно, че това, ко­ето у днеш­ния чо­век се явя­ва ка­то де­ле­ние на раз­лич­ни­те членове, - фи­зи­чес­ко тя­ло и етер­но тя­ло от ед­на страна, ас­т­рал­но тя­ло и Аз от дру­га стра­на - мо­же да се раз­г­леж­да така, че и две­те мо­гат да доп­ри­не­сат своя дял в пос­ве­щението, пър­во при фор­ма­та на пос­ве­ще­ни­ето чрез до­кос­ва­не на ас­т­рал­но­то тя­ло с етер­но­то тяло, ко­га­то се явя­ват гру­по­ви­те души, след то­ва при об­ра­бот­ва­не­то на ас­т­рал­но­то тя­ло така, че то до­би­ва соб­с­т­ве­но виждане. По-рано се бе­ше стиг­на­ло до та­ко­ва виж­да­не в свръх­се­тив­ния свят, ко­ето се прос­ти­ра­ше на­й-м­но­го до един вид рас­ти­тел­но пре­жи­вя­ва­не на света. Чрез хрис­ти­ян­с­ко­то пос­ве­ще­ние е да­де­но това, ко­ето оз­на­чава ед­на по­-вис­ша сте­пен на пос­ве­ще­ни­ето в ас­т­рал­но­то тяло, ко­ето сим­во­лич­но е из­ра­зе­но във вто­рия образ. Тук вие има­те и две­те те­зи не­ща опи­са­ни из­хож­дай­ки от прин­ци­па на посвещението, ко­ито на­ми­ра­те об­ри­су­ва­ни в на­ча­ло­то на Откровението. Само че ав­то­рът на Откровението ги е опи­сал в об­ра­тен ред и то­ва с право. Той е опи­сал пър­во об­ра­за на Сина Человечески, об­ра­за на този, кой­то бе, кой­то е и кой­то ще бъде, а след то­ва дру­гия об­раз на гру­по­ва­та душа.

И два­та об­ра­за са сим­во­ли на това, ко­ето пос­ве­те­ни­ят из­жи­вя­ва през вре­ме на посвещението. Така ние из­виках­ме пред пог­ле­да на на­ша­та ду­ша об­ра­за на това, ко­ето ста­ва в оп­ре­де­ле­ни слу­чаи на пос­ве­ще­ни­ето и което пос­ве­те­ни­ят из­жи­вя­ва на пър­во място. Утре ще прис­тъ­пим по­-на­та­тък към под­роб­нос­ти­те на те­зи действи­тел­ни из­жи­вя­ва­ния и ще ви- дим, как те се от­ра­зя­ват във ве­ли­чес­т­ве­но­то изоб­ра­же­ние на Откровени- ето на Йоана.