Лекции изнесени в Нюрнберг през 1908 г превод от немски: димо даскалов изготвил: петър иванов райчев препис от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр

Ч Е Т В Ъ Р Т А Л Е К Ц И Я

В пе­ри­ода меж­ду те­зи две епо­хи стои това, за ко­ето ни го­во­ри про­ро­чес­ки Откровението, та­зи книга, ко­ято ни по­каз­ва съ­щес­т­ва­та на ми­на­ли­те епохи, за да из­в­ле­че от тях това, ко­ето тряб­ва да въз­п­ла­ме­ни на­ша­та во- ля, на­ши­те им­пул­си за бъдещето. И ние видяхме, как ние самите, ко­ито се на­ми­ра­ме в то­ва ду­хов­но движение, тряб­ва да счи­та­ме ду­ми­те на та­ка на­ре­че­но­то "Пето послание" ка­то един зов да работим, да действуваме. Видяхме, как там е казано, че тряб­ва да след­ва­ме оно­ва Същество, ко­ето дър­жи в ръ­ка­та си 7-те звез­ди и 7-те ду­хо­ве Божии. Видяхме също, как чрез то­ва ду­хов­но дви­же­ние се под­гот­вя след­ва­ща­та епоха, ко­ято е пре- д­с­та­ве­на чрез цър­к­ва­та от Филаделфия, епоха, в ко­ято у всички, ко­ито са раз­б­ра­ли сло­во­то на то­зи зов, тряб­ва да ца­ру­ва она­зи брат­с­ка лю­бов вър­ху ця­ло­то зем­но кълбо, та­зи брат­с­ка любов, за ко­ято съ­що се го­во­ри в Евангелието на Йоана. След нея ще дой­де още една, 7-та по­де­по­ха или Седмата кул­тур­на епоха, ко­ято се ха­рак­те­ри­зи­ра с това, че от ед­на стра­на се пос­та­вя всичко, ко­ето е зло в обществото, в църквата, ко­ято пред­с­та­вя 7-та епоха, всичко, ко­ето е хладно, ко­ето не е ни­то топло, ни­то сту- дено, ко­ето не мо­же да се за­па­ли за ду­хов­ния жи­вот и за­то­ва тряб­ва да отпадне. А от дру­га стра­на ни са по­ка­за­ни тези, ко­ито са раз­б­ра­ли сло­во­то на зова, ко­ито ще об­ра­зу­ват сви­та­та на Онзи, кой­то казва: "Аз Съм Амен", т.е. Аз съм този, кой­то съ­еди­ня­ва в се­бе си цел­та на чо­веш­ко­то същество, кой­то съ­дър­жа в се­бе си са­мия прин­цип на Христа. Сега ние ще тряб­ва да от­ло­жим за по­-къс­но всичко, ко­ето би тряб­ва­ло да се при­ба­ви още за обясне­ни­ето на от­дел­ни­те послания, на от­дел­ни­те име­на на градовете. Днес ще прис­тъ­пим по­-на­та­тък в на­ше­то разглеждане, а име- н­но към това, ко­ето се пред­с­та­вя на човека, ко­га­то той прис­тъп­ва в след­ва­ща­та сте­пен на посвещението. Пред нас се из­ре­ди­ха 7-те по­де­по­хи или кул­тур­ни епо­хи на на­шия чо­веш­ки ци­къл и ние казахме, че це­ли­ят то­зи ци­къл с не­го­ви­те под­цик­ли е съ­що та­ка ед­на част, един ма­лък ци­къл от ед­на още по­-го­ля­ма епоха, ко­ято съ­що съ­дър­жа 7 от­дел­ни епохи. Нашият ци­къл от 7 епо­хи (та­ка на­ре­че­ния Следатлантски цикъл) се

Нашият нас­то­ящ цикъл, т.е. не­го­ви­ят 7-ми под­ци­къл ще бъ­де пос­лед­ван от един друг, със­то­ящ се съ­що от 7 епохи. Този ци­къл се под­гот­вя още от се­га в настоящия. Така що­то мо­жем да кажем: на­ша­та кул­ту­ра ще пре­ми­не пос­те­пен­но в ед­на кул­ту­ра на брат­с­ка любов, къ­де­то ед­на срав­ни­тел­но мал­ка част от хо­ра­та ще са раз­б­ра­ли ду­хов­ния живот, ще са под­гот­ви­ли ду­ха и раз­би­ра­не­то на брат­с­ка­та любов. След то­ва та­зи кул­ту­ра от­но­во ще от­де­ли от се­бе си ед­на по­-мал­ка част от хората, ко­ято ще на­джи­вее оно­ва събитие, а имен­но вой­на­та на всич­ки про­тив всички, ко­ято ще дейс­т­ву­ва тол­ко­ва раз­ру­ши­тел­но в края на на­шия нас­то­ящ цикъл. При то­зи все­об­що раз­ру­ша­ващ еле­мент нав­ся­къ­де ще има единици, ко­ито ще се от­де­лят от останалото, вза­им­но уни­що­жа­ва­що се човечество; единици, ко­ито ще са раз­б­ра­ли ду­хов­ния жи­вот и ще об­ра­зу­ват ос­но­ва­та за ед­на дру­га но­ва епоха, за един друг нов цикъл, а имен­но шестият.

Как стои въп­ро­сът с раз­ви­ти­ето на ду­ши­те и на расите, то­ва ни по­каз­ва един чу­де­сен мит. Нека си пред­с­тавим, как ед­на ра­са след­ва дру­га раса, как ед­на кул­тур­на об­щ­ност след­ва дру­га кул­тур­на общност. Душата, ко­ято из­пъл­ня­ва пра­вил­но сво­ята зем­на мисия, е въп­лъ­те­на в ед­на раса; тя се стре­ми вът­ре в та­зи раса, ус­во­ява спо­соб­нос­ти­те на та­зи раса, за да бъ­де въп­лъ­те­на след­ва­щи­ят път в ед­на по­-вис­ша раса. Само оне­зи души, ко­ито про­па­да в расата, ко­ито не се стре­мят да се из­диг­нат над фи­зи­чес­ка­та материалност, те са за­дър­жа­ни един вид, как­то се казва, от тях­на­та соб­с­т­ве­на те­жест в та­зи раса. Те се явя­ват вто­ри път в съ­ща­та раса, тре­ти път евен­ту­ал­но в тя­ло в по­доб­но ус­т­ро­ени раси. Такива ду­ши дейст- ву­ват за­дър­жа­що вър­ху те­лес­на­та раса.

Този факт е прек­рас­но из­ра­зен в един мит. Ние знаем, че чо­ве­кът нап­ред­ва по­-на­та­тък в пъ­тя на зем­на­та ми­сия чрез това, че след­ва ве­ли­ки­те ръ­ко­во­ди­те­ли на човечеството, ко­ито му со­чат не­го­ви­те цели. Ако той от­х­вър­ля те­зи ръководители, ако не ги следва, то­га­ва тряб­ва да изос­та­не в сво­ята раса, то­га­ва той не мо­же да из­ле­зе от нея. Нека си пред­с­та­вим ед­на личност, ко­ято има щас­ти­ето да срещ­не един ве­лик ръ­ко­во­ди­тел на човечеството, да си пред­с­та­вим нап­ри­мер ед­на та­ка­ва личност, ко­ято сре­ща са­мия Христос Исус, вижда, как той вър­ши всич­ки чудеса, всич­ки знамения, за да до­ве­де чо­ве­чес­т­во­то напред, но ко­ято не ис­ка да знае ни­що за то­ва повдигане, ко­ято от­х­вър­ля ръ­ко­во­ди­те­ля на човечеството. Та- кава ед­на личност, та­ка­ва една ду­ша би би­ла осъ­де­на да изос­та­не вът­ре в расата. И ако пред­с­та­вим то­ва до­ве­де­но до крайност, та­ка­ва ед­на ду­ша би тряб­ва­ло да се явя­ва пос­то­ян­но и пос­то­ян­но в съ­ща­та раса: и ние има­ме ле­ген­да­та за Ахасвер, кой­то пос­то­ян­но тряб­ва да се раж­да в съ-­
ща­та раса, за­що­то е от­х­вър­лил от се­бе си Христа Исуса. В та­ки­ва не­умо­ли­ми кар­ти­ни на ле­ген­ди­те ни се пред­с­та­вят ве­ли­ки­те ис­ти­ни на раз­ви­ти­ето на човечеството. Никоя ду­ша не ос­та­ва не­зас­лу­же­но в ста­ри тела, ни­коя ду­ша не ще ос­та­не не­заслу­же­но в те­ла­та на на­ша­та епоха; душите, ко­ито ще чу­ят гласа, кой­то ги зове, за да вър­вят напред, ще на­джи­ве­ят ве­ли­кия раз­ру­ши­те­лен пе­ри­од на вой­на­та на всич­ки про­тив всич­ки и ще се явят в но­ви тела, в те­ла от съ­вър­ше­но дру­го ес­тес­т­во в срав­не­ние с днешните. Защото приз­нак на го­ля­мо­то къ­сог­лед­с­т­во е, ко­га­то ня­кой си представя, например, те­ла­та на ат­лан­т­с­ки­те хо­ра ка­то днеш­ни­те тела. В те­че­ние на хи­ля­до­ле­тия хо­ра­та се из­ме­нят и в тях­на­та външ­на физио- номия. И чо­векът, кой­то ще дой­де след ве­ли­ка­та вой­на на всич­ки про­тив всички, ще бъ­де ус­т­ро­ен съв­сем раз­лич­но от днешния.

Днес чо­ве­кът е та­ка устроен, че в из­вес­т­но от­но­ше­ние той мо­же да скрие доб­ро­то или злото, ко­ето се на­ми­ра в него. Без съм­не­ние фи­зи­оно­ми­ята на чо­ве­ка из­да­ва мно­го не­ща и този, кой­то умее, ще мо­же да про­те­че мно­го не­ща от те­зи физиономия.

Но въп­ре­ки то­ва днес е въз­мож­но мо­ше­ни­кът да се ус­мих­ва на­й-­оча­ро­ва­тел­но с на­й-­не­ви­нен из­раз на ли­це­то и да бъ­де счи­тан за чес­тен човек. А и об­рат­но­то е възможно, имен­но да ос­та­нат не­поз­на­ти доб­ри­те черти, ко­ито жи­ве­ят в душата. Възможно е, що­то всичко, ко­ето жи­вее ка­то ин­те­ли­гент­ност и глупост, ка­то кра­со­та и грозота, да ос­та­не скри­то зад об­ща­та физиономия, ко­ято един или друг чо­век познава.

В она­зи епоха, ко­ято ще след­ва на­ша­та след вой­на­та на всич­ки про­тив всич­ки по­доб­но не­що не ще бъ­де ве­че възможно. На че­ло­то и в ця­ла­та фи­зи­оно­мия на чо­ве­ка ще бъ­де записано, да­ли той е до­бър или лош. Чо- векът ще но­си на сво­ето ли­це ка­то фи­зи­оно­мия всичко, ко­ето жи­вее до­ри в на­й-­дъл­бо­ки­те глъ­би­ни на не­го­ва­та душа.

Цялото тя­ло ще бъ­де об­раз и по­до­бие на това, ко­ето жи­вее в душата. Как чо­ве­кът се е раз­вил в се­бе си, да­ли е раз­вил доб­ри­те или ло­ши­те подтици, то­ва ще бъ­де за­пи­са­но на не­го­во­то чело. И след вой­на­та на всич­ки про­тив всич­ки ще има два ви­да хора. Онези, ко­ито са се ста­ра­ли да след­ват зова, кой­то ги е при­зо­вал към духов­ния живот, ко­ито са след­ва­ли одухотворението, об­ла­го­ро­дя­ва­не на ду­шев­но­-ду­хов­ния живот, ще но­сят то­зи ду­шев­но­-ду­хо­вен жи­вот на сво­ите ли­ца и в сво­ите жестове, ще го из­ра­зя­ват в дви­же­ни­ята на сво­ите ръце. А онзи, ко­ито са се от­вър­на­ли от ду­хов­ния живот, как­то то­ва ни се по­каз­ва чрез цър­к­ва­та от Лео- дикея , ко­ито са би­ли хладки, ни­то топли, ни­то студени, ще пре­ми­нат в след­ва­ща­та епо­ха ка­то такива, ко­ито за­бавят раз­ви­ти­ето на човечество- то, ко­ито за­паз­ват на­зад­ни­ча­ви­те си­ли на развитието. Те ще но­сят лоши- те, враждеб­ни­те на ду­хов­но­то страс­ти и ин­с­тин­к­ти от­пе­ча­та­ни вър­ху тях­но­то грозно, глу­па­во и с лош пог­лед лице. В тех­ни­те жес­то­ве и във
всичко, ко­ето ще вършат, те ще съз­да­ват един об­раз на грозното, ко­ето жи­вее в тях­на­та душа. Както хо­ра­та са се раз­де­ли­ли на раси, на кул­тур­ни общества, та­ка те ще се раз­де­лят на две го­ле­ми течения, ед­но­то на доброто, дру­го­то на злото. И по тях­на­та външ­ност ще се вижда, те не ще мо­гат ве­че да скри­ват това, до къ­де са до­ве­ли те сво­ята душа.

Когато пог­лед­нем назад, как чо­ве­чес­т­во­то се е раз­ви­ло в хо­да на на­ша­та Земя, ние ще видим, че то­ку що опи­са­но­то бъ­де­ще раз­ви­тие е в пъл­но съг­ла­сие с то­зи ход. Да на­со­чим на­шия пог­лед на­зад към про­из­хо­да на на­ше­то Земно развитие, след ка­то Сатурн, Слънцето, Луната и един по­-дъ­лъг про­меж­ду­тъ­чен пе­ри­од са изминали. Тогава Земята от­но­во въз­ник­ва из ми­ро­ва­та тъмнина. Тогава през пър­ви­те вре­ме­на на Земно то раз­ви­тие не съ­щес­т­ву­ва­ха ни­как­ви дру­ги съз­да­ния ос­вен човекът. Той е първородният. Той бе­ше на­пълно в ед­но ду­хов­но състояние. Защото при­ема­не­то на тя­ло от плът се със­тои в ед­но сгъстяване. Нека си пред- ста­вим ед­на вод­на маса, ко­ято би мог­ла да ви­си свободно. Чрез ня­ка­къв про­цес в та­зи вод­на ма­са крис­та­лизи­рат части. Да си пред­с­та­вим пър­во са­мо ед­на мал­ка част от во­да­та крис­та­ли­зи­ра­ла в лед, а след това, че съ­щи­ят то­зи про­цес се пов­та­ря от­но­во и отново. А се­га да си представим, че ед­на част от вод­на­та ма­са е ос­та­ви­ла да пад­нат до­лу крис­та­ли­зи­ра­ни­те ле­де­ни части, та­ка що­то се­га те­зи ле­де­ни час­ти са от­де­ле­ни от ця­ла­та вод­на маса. Понеже вся­ка мал­ка час­ти­ца лед мо­же да се уве­ли­ча­ва са­мо до ка­то тя се на­ми­ра вът­ре в ця­ла­та вод­на маса, то от­де­ляй­ки се от та­зи ма­са тя ос­та­ва на степента, на ко­ято се намира. Да си пред­с­та­вим ед­на част от вод­на­та ма­са от­де­ле­на ка­то мал­ки ле­де­ни частици; да си пред­с­та­вим по-нататък, че зам­ръз­ва­не­то на вод­на­та ма­са про­дъл­жа­ва и на ед­на след­ва­ща сте­пен но­ви вод­ни час­ти се при­съ­еди­ня­ват към ле­де­ни­те бучки, че те­зи пос­лед­ни­те от­но­во па­дат на дъ­но­то и т.н., Докато нак­рая ед­на съв­сем го­ля­ма част от вод­на­та ма­са крис­та­ли­зи­ра и се прев­ръ­ща в ле­де­на форма. Тази пос­лед­на фор­ма е взе­ла на­й-м­но­го от пър­вич­на­та во- д­на маса, от веществото-майка; тя е мог­ла да ча­ка на­й-­дъл­го време, пре­ди да се от­де­ли от то­ва май­чи­но вод­но вещество. Така е и с развитието. Най-нисшите жи­во­тин­с­ки съ­щес­т­ва не са мог­ли да чакат, на­пус­на­ли са преж­дев­ре­мен­но сво­ето май­чи­но ду­хов­но ве­щес­т­во и за­то­ва са ос­та­на­ли на ед­на пре­диш­на сте­пен на развитието. Намиращите се на раз­лич­ни сте­пе­ни на раз­ви­тие по­-нис­ши съ­щес­т­ва не са дру­го ос­вен ос­та­нали на пре­диш­ни­те си сте­пе­ни същества. Човекът оба­че е ча­кал док­рая и чак то­га­ва е на­пус­нал сво­ето бо­жестве­но­-ду­хов­но май­чи­но ве­щес­т­во и е сля­зъл в гъс­та­та ма­те­рия във фор­ма­та на плът. Животните са слез­нали по­-ра­но и за­то­ва са изос­та­на­ли назад. Защо е ста­на­ло така, то­ва ще ви­дим по-късно; се­га ни ин­те­ре­су­ва фактът, че те са слез­на­ли за­па­зи­ли пре­диш­ни­те сте­пе­ни на развитието. Следователно, що е ед­на жи­во­тин­-­

И се­га чо­ве­кът има в се­бе си нещо, ко­ето ка­то нис­хо­дящ клон тряб­ва да бъ­де от­де­ле­но от него, как­то дру­гите жи­во­тин­с­ки форми, то тряб­ва да бъ­де от­де­ле­но от об­що­то развитие. Заложбите за доб­ро и зло, за ин­те­лигент­ност и глупост, за кра­со­та и грозота, ко­ито чо­ве­кът има в се­бе си, пред­с­тав­ля­ват въз­мож­нос­т­та за ед­но въз­ли­за­ли и за ед­но изос­та­ва­не на- зад. Както се е от­де­ли­ла жи­во­тин­с­ка­та форма, та­ка и ра­са­та на зли­те и гроз­ни ли­ца ще се от­де­ли от нап­ред­ва­що­то в сво­ето раз­ви­тие човече- ство, ко­ето оти­ва към оду­хот­во­ре­ние и ще дос­тиг­не сво­ята бъ­де­ща цел. Така в бъ­де­ще ще се виж­дат не са­мо жи­во­тин­с­ки­те форми, ко­ито са въп- лъ­те­ни об­ра­зи на чо­веш­ки­те страсти, но това, ко­ето чо­ве­кът крие вът­ре в се­бе си ка­то част на злото, ко­ето той днес още мо­же да скрива, но ко­ето по­-къс­но ще из­ле­зе наяве, ще жи­вее в ед­на раса. Това, ко­ето ня­ко­га ще се яви на света, ще ни ста­не яс­но чрез един пример, кой­то мо­же би ще ви се ви­ди странен. Трябва да ни ста­не ясно, че фак­ти­чес­ки то­ва от­де­ля­не на жи­во­тин­с­ки­те фор­ми бе­ше не­об­хо­ди­мо за човека. Всяка жи­вотин­с­ка форма, ко­ято в ми­на­ло­то се е от­де­ли­ла от об­щия поток, озна- чава, че чо­ве­кът е оти­шъл ед­на крач­ка напред. Помислете, че всич­ки свойства, ко­ито са раз­п­ръс­на­ти из жи­во­тин­с­кия свят, се на­ми­ра­ха по­-ра­но в човека. Той се е пре­чис­тил от тях. Благодарение на то­ва мо­жа да се из­диг­не по-високо. Когато има­ме пред се­бе си ед­на мът­на теч­ност и гру­би­те час­ти в нея се от­ла­гат на дъ­но­то ка­то утайка, от­го­ре ос­та­ва бис­т­ра течност. Така е в ли­це­то на жи­во­тин­с­ки­те фор­ми се е от­ло­жи­ло ка­то утай­ка грубото, ко­ето чо­ве­кът не би мо­гъл да из­п­лу­ва за сво­ето днеш­но със­то­яние на развитие. Чрез това, че чо­ве­кът из­х­вър­лил от ре­до­ве­те на сво­ето раз­ви­тие те­зи жи­во­тин­с­ки фор­ми ка­то по­-с­та­ри братя, той е стиг­нал до днеш­на­та висота. Така чо­ве­чес­т­во­то се из­ди­га ка­то от­де­ля от се­бе си по­-нис­ши­те форми, за да се пречисти. И чо­ве­чес­т­во­то ще се из­дигне по-нататък, ка­то от­де­ли от­но­во ед­но при­род­но царство, цар­с­т­во­то на

Сега ця­ла­та Пета епо­ха на раз­ви­ти­ето на човечеството, епоха, в ко­ято ние днес жи­ве­ем (с ней­ни­те раз­лич­ни кул­тур­ни епо­хи от Древно-индий- ската до на­ша­та настояща) има за­да­ча да раз­вие интелигентността, да раз­вие ума и всичко, ко­ето при­над­ле­жи на те­зи две спо­соб­нос­ти и сили. Всичко то­ва не съ­щес­т­ву­ва­ше през вре­ме на Атлантската епоха. Там съ­щес­т­ву­ва­ше ед­на сил­но раз­ви­та памет, а и дру­ги ня­кои качества; оба­че да се раз­вие умът за­ед­но с това, ко­ето при­над­ле­жи към та­зи способност, с об­ръ­ща­не по гле­да към външ­ния свят, то­ва е за­да­ча­та на пе­та­та (Сле- датлантската) епоха. Този, кой­то на­соч­ва яс­но­виж­дащ пог­лед към ок­ръ­жа­ва­щия свят, запитва: "На кой факт дъл­жим ние чо­ве­ци­те това, че сме ста­на­ли ин­те­ле­гент­ни същества? Коя жи­во­тин­с­ка фор­ма сме из­х­вър­ля­ли ние от се­бе си, за да ста­нем ин­те­ле­ген­ти същества, съ­щес­т­ва на­да­ре­ни с ум? "Колкото и странно, кол­ко­то и чуд­но­ва­то да из­г­леж­да това, но то от­го­ва­ря на истината: ако око­ло нас не съ­щес­т­ву­ва­ха животните, ко­ито са пред­с­та­ве­ни от ро­да на ко­ня ни­ко­га чо­ве­кът не би мо­гъл да раз­вие ума. В ми­на­ли­те вре­ме­на чо­ве­кът още е чув­с­т­ву­вал това. Всички ин­тим­ни връзки, ко­ито са се раз­ви­ли меж­ду оп­ре­де­ле­ни чо­веш­ки ра­си и коня, про­из­хож­дат от ед­но чувство, ко­ето мо­же да се срав­ни с тайн­с­т­вено­то чув­с­т­во на лю­бов­та меж­ду два­та пола; от ед­но оп­ре­де­ле­но чув­с­т­во за това, ко­ето чо­ве­кът дъл­жи на то­ва животно. Ето за­що още пре­ди въз­ник­ва­не­то на но­ва­та кул­ту­ра във вре­ме­то на древ­на Индия ко­нят иг­ра­еше ед­на тайн­с­т­ве­на ро­ля в ре­ли­ги­оз­ния култ, в богослужението. И всичко, ко­ето е свър­за­но с раз­лич­ни­те оби­чаи от­нос­но коня, во­ди своя про­из­ход от то­зи факт.

Ако раз­г­ле­да­ме оби­ча­ите на народи, ко­ито бя­ха за­па­зи­ли ос­та­тъ­ци от ста­ро­то ясновидство, нап­ри­мер ста­ри­те Германци, и виждаме, как те са пос­та­вя­ли пред сво­ите до­мо­ве кон­с­ки черепи, то­ва ни со­чи имен­но ед­но та­ко­ва съзнание: чо­ве­кът се е из­диг­нал над ли­ше­но­то от ин­те­ли­гент­ност със­то­яние бла­го­да­ре­ние на това, че той е от­де­лил от се­бе си та­зи кон­с­ка форма. Тогава е съ­щес­т­ву­ва­ло ед­но дъл­бо­ко съзнание, че пос­ти­га­не­то на ин­те­ли­гент­нос­т­та е свър­за­но имен­но с то­зи факт. Достатъчно е са­мо да си спом­ним за Одисей и дър­ве­ния кон на Троя. О, в та­ки­ва ми­то­ве се крие ед­на дъл­бо­ка мъдрост, мно­го по­-ви­со­ка от­кол­ко­то в на­ша­та наука.
Не нап­раз­но в ми­то­ве­те се при­бяг­ва до ед­на та­ка­ва форма, как­ва­то е кон­с­ка­та форма. Човекът е из­рас­нал от ед­на форма, ко­ято е съ­дър­жа­ла в се­бе си това, ко­ето е въп­лъ­те­но в коня. А в об­ра­за на кен­та­въ­ра из­кус­т­во­то ни пред­с­та­вя един човек, как той е бил свър­зан с то­ва животно, за да ни при­пом­ни за сте­пен­та на раз­ви­тие на човека, от ко­ято той е израс- нал, от ко­ято той се е освободил, за да ста­не днеш­ни­ят човек.

Това, ко­ето е ста­на­ло в да­леч­но­то минало, за да до­ве­де до днеш­но­то чо­ве­чес­т­во­то ще се пов­то­ри на по­-ви­со­ка сте­пен в бъдещето. Но не­ща­та не сто­ят така, ка­то че в бъ­де­ще ще ста­не не­що във фи­зи­чес­кия свят. За по- светения, кой­то в про­це­са на пос­ве­ще­ни­ето зас­та­ва в със­то­яние на яс­но­вид­с­т­во меж­ду ас­т­рал­ния и де­ва­ка­ни­чес­кия свят, се показва, как чо­ве­кът все по­ве­че и по­ве­че ще раз­вие и об­ла­го­ро­ди това, ко­ето той дър­жи на от­де­ля­не­то от се­бе си на кон­с­ка­та природа. Той ще про­из­ве­де ед­но оду­хот­во­ре­ние на ин­те­ли­гентността, на ума. Това, ко­ето днес е ум, интели- гентност, в бъдеще, след вой­на­та на всич­ки про­тив всички, ще бъде пре­вър­на­та в мъдрост, в духовност. Това ще из­пит­ват онези, ко­ито ще са дос­тиг­на­ли то­га­ва целта. Това, ко­ето е мог­ло да се раз­вие в чо­ве­чес­т­во­то вслед­с­т­вие на от­де­ля­не­то на кон­с­ка­та природа, ще се по­ка­же в своя плод.

А се­га да си пред­с­та­вим един ясновидец, кой­то про­ник­ва със своя пог­лед в бъ­де­ще­то на човечеството. Какво ще му се по­ка­же на него?

Всичко, ко­ето чо­ве­кът е под­гот­вил през 7-те кул­тур­ни епо­хи (за­що­то не­го­ва­та ду­ша е би­ла въп­лъ­те­на по ред в ми­на­ли­те епо­хи и ще бъ­де въп­лъ­те­на и в бъдеще), всич­ко то­ва ще бъ­де въп­лъ­те­но в след­ва­ща­та епоха, пре­ми­на­вай­ки след вой­на­та на всич­ки про­тив всич­ки в ед­на по­-­оду­хот­во­ре­на епоха. Във вся­ка епо­ха той е при­ел това, ко­ето след­ва­ше да при- еме. Пренесете се с ду­ша­та си в миналото, как вие сте жи­ве­ли в Древно-индийската епоха! Там вие сте при­ели чу­дес­но­то уче­ние на све­ще­ни­те Риши; ако и да сте заб­ра­ви ли, по­-къс­но вие ще си го спомните. По-на- татък вие сте ми­на­ли от ед­но въп­лъ­ще­ние в друго. Усвоили сте това, ко­ето мо­жа­ха да да­дат Персийската, Египетската, Гръцко-римските култу- ри. Днес то­ва е вло­же­но във ва­ши­те души; то не се по­каз­ва днес на ли­це­то ви ка­то вън­шен израз. Вие ще пре­ми­не­те по­-на­та­тък в епо­ха­та на Филаделфия, пос­ле в тази, в ко­ято ще ца­ру­ва Амен. И все по­ве­че и по­ве­че ще се раз­вие ед­на чо­веш­ка общност, ко­ято ще по­каз­ва на ли­ца­та на хо­ра­та това, ко­ето се е под­гот­ви­ло в на­ши­те епохи. Това, ко­ето днес ве­че ра­бо­ти във ва­ши­те души, това, ко­ето сте при­ели през вре­ме на Инди- йската епоха, ще се по­яви вър­ху ва­ша­та фи­зи­оно­мия през пър­ва­та по­де­по­ха на го­ля­ма­та епо­ха след­ва­ща вой­на­та на всички про­тив всички. А това, ко­ето чо­ве­кът е ус­во­ил през вре­ме на Древно-персийската кул­тур­на епоха, ще из­ме­ни ли­це­то на вто­ра степен. И та­ка ще вър­ви от сте­пен

Вие го за­на­ся­те у до­ма си. Никой днес не мо­же да го про­че­те по ва­ши­те лица, а не ще мо­же да сто­ри то­ва и след столетия; но след она­зи ве­ли­ка вой­на на всич­ки про­тив всич­ки всич­ко то­ва ще се изя­ви навън. Тогава ще дой­де ед­на пе­та по­де­по­ха на Шестата го­ля­ма епо­ха и на ва­ши­те ли­ца вие ще но­си­те от­пе­ча­та­но всич­ко това; то ще бъ­де на­пи­са­но на ва­ши­те чела, всичко, ко­ето сте из­ра­бо­ти ли сега, ко­ето се­га със­тав­ля­ва ва­ши­те мис­ли и чувства. Така след вой­на­та на всич­ки про­тив всич­ки пос­те­пен­но ще се изяви, ще се раз­к­рие това, ко­ето се­га е скри­то в душите. Да си пред­с­та­вим из­бух­ва­не­то на ве­ли­ка­та война: душата, ко­ято е чу­ла зова, кой­то Христовият Принцип про­из­на­ся от епо­ха на епоха, ще на­джи­вее всичко, ко­ето е по­со­че­но в посланието. В те­че­ние на 7 епо­хи в ду­ши­те е вло­же­но това, ко­ето те­зи епо­хи мо­жа­ха да дадат.

Да си пред­с­та­вим душата, как тя чака, как но­си зат­во­ре­но­то в нея от­въд вой­на­та на всич­ки про­тив всички. Тя е за­пе­ча­та­на 7 пъти. Всяка кул­тур­на епо­ха е сло­жи­ла на нея един печат. Във вас е за­пе­ча­та­но това, ко­ето Индийците са за­пи­са­ли в ду­ши­те си (т.е. вие са­ми­те въп­лъ­те­ни ка­то ин- дийци); за­пе­ча­та­но е във вас това, ко­ето Персийците, Египтяните, Гър- ците, Римляните са за­пи­са­ли в ду­ша­та и ко­ето и на­ша­та кул­тур­на епо­ха за­пис­ва в нея. Тези пе­ча­ти ще бъ­дат разтворени, т.е. не­ща­та ще се изя­вят външно, след ве­ли­ка­та вой­на на всич­ки про­тив всички. А принципът, силата, ко­ято во­ди хо­ра­та до там, що­то ис­тин­с­ки­те пло­до­ве на на­ши­те кул­тур­ни епо­хи да се явят вър­ху лицата, то­зи принцип, та­зи си­ла ние тряб­ва да виж­да­ме в Христа Исуса. 7 пе­ча­та тряб­ва да бъ­дат раз­т­во­ре­ни в ед­на книга. Коя е та­зи книга? Къде се на­ми­ра тя? Нека в сми­съ­ла на пи­са­ни­ето да си изясним, що е ед­на книга, ед­на библия. Думата кни­га се на­ми­ра в Библията са­мо на мно­го места. Това не би­ва да се из­пус­ка­ме изпредвид. Тя се намира, например, ко­га­то от­во­ри­те Стария Завет в Книга I. на Мойсея, гл.5, ст. 1: "Това е кни­га­та на чо­веш­кия род: ко­га­то бог съз­да­де човека, той го сът­во­ри по об­раз бо­жи и го съз­да­де мъж и жена" и т.н.

След то­ва мо­же­те да от­во­ри­те Библията къ­де­то щете, но ще на­ме­ри­те от­но­во ду­ма­та "Книга" ед­ва в Евангелието на Матея, гл. I, ст. 1: "то­ва е кни­га­та на рож­де­ни­ето на Исуса Христа, кой­то е син Давидов, син Авраамов. Аврам ро­ди Исаака, Исаак ро­ди Якова и т.н.". Отново се из­реж­дат родовете, из­б­ро­яват се родовете. Изброява се това, ко­ето през дъл­ги редици, про­ти­ча през дъл­ги редици. И от­но­во из­ра­зът "Книга" се явя­ва тук в Откровението на Йоана. Тя се явя­ва там, къ­де­то се казва, че

ва в след­ва­ща­та епо­ха след вой­на­та на всич­ки про­тив всич­ки - всич­ко онова, ко­ето ни е по­ка­за­но чрез везните.

А чет­вър­та­та епо­ха ни по­каз­ва това, ко­ето е най-важно, това, ко­ето чо­ве­кът е до­бил в Четвъртата кул­тур­на епо­ха на на­шия ци­къл чрез Христа Исуса и не­го­во­то ид­ва­не - ду­хов­ния живот, без­с­мър­ти­ето на Аза. Тук ни се показва, че всичко, ко­ето не е год­но за безсмъртието, ко­ето е об­ре­че­но на смърт, отпада, то­ва имен­но тряб­ва да ни се по­ка­же за та­зи чет­вър­та епоха.

Така пос­ле­до­ва­тел­но се изя­вя­ва всичко, ко­ето се е под­гот­ви­ло в на­ши­те епо­хи и то се изя­вя­ва чрез това, че ни е по­ка­за­но чрез сим­во­ла от­го­ва­рящ на интелигентността. Прочитайки раз­пе­чат­ва­не­то на пър­ви­те че­ти ри пе­ча­та в 6-та гла­ва на Откровението на Йоана, ние ще видим, че това, ко­ето се раз­к­ри­ва тук, из­ра­зя­ва стъп­ка по стъп­ка в един мо­щен сим­во­ли­зъм това, ко­ето ня­ко­га ще бъ­де открито. "и видях, и ето кон бял" - то­ва показва, че оду­хот­во­ре­ни­ят ум, оду­хот­во­ре­на­та ин­те­ли­гент­ност се изя­вя­ва - "и този, кой­то се­де­ше на не­го има­ше лък; и да­де му се ко­ро­на и той тръг­на да по­беж­да­ва и победи. И ко­га­то се от­во­ри вто­ри­ят печат, чух дру­го­то жи­вот­но да казва: ела и виж! И ето из­ле­зе друг кон, кой­то бе червен, а на се­дя­щия на не­го бе да­де­но да от­не­ме ми­ра на зе­мя­та и да се из­би­ва един друг" (да за­ги­не това, ко­ето е не­дос­той­но да вър­ви за­ед­но с въз­ли­за­що­то човечество), "и да­ден му бе го­лям меч. И ко­га­то бе от­во­рен тре­тия печат, чух тре­то­то жи­вот­но да казва: ела и виж ! И ето видях; кон че­рен а се­дя­щи­ят на не­го има­ше в ръ­ка­та си вез­ни и чух един глас меж­ду жи­вот­ни­те да казва: ед­на мяр­ка пше­ни­ца за един ди­нар и три мяр­ки ече­мик за динар". Тук се го­во­ри за мяр­ка и за динар, за да се по­ка­же това, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то е на­учи­ло в тре­та­та кул­турна епоха: пло­до­ве­те са пре­не­се­ни в след­ва­щи­те епо­хи и разпечатани. А в Четвъртата кул­тур­на епо­ха е до­шъл Христос Исус, за да по­бе­ди смър­т­та и се­га ни се каз­ва от­к­ри­ва­не­то на то­ва събитие, на то­ва постижение: "и ко­га­то от­во­ри чет­вър­тия печат, чух гла­са на чет­вър­то­то жи­вот­но да казва: ела и виж! И ето ви­дях кон блед и име­то на се­дя­щия на не­го бе­ше смърт и адът иде­ше след него". Ето кон блед: всич­ко то­ва отпада, про­па­да в ра­са­та на злите; но това, ко­ето е чу­ло зова, ко­ето е по­бе­ди­ло смъртта, пре­ми­на­ва в ду­хов­ния живот.

Тези, ко­ито са раз­би­ра­ли на­ри­ча­щия се "Аз Съм" и не­го­вия зов, то­ва са онези, ко­ито са по­бе­ди­ли смъртта. Те са оду­хот­во­ри­ли ума, интелиген- тността. И се­га това, ко­ето те са станали, не мо­же ве­че да бъ­де сим­во­лизи­ра­но чрез коня. Трябва да се яви нов сим­вол за онези, ко­ито са раз­би­ра­ли да след­ват зо­ва на този, кой­то има 7-те ду­хо­ве Божии и 7-те звезди. Те се явя­ват се­га под сим­во­ла на онези, ко­ито са об­ле­че­ни в бе­ли

дрехи, ко­ито са по­лу­чи­ли дре­ха­та на безсмъртието, на веч­ния ду­хо­вен живот.

По-нататък ни се разказва, как се изя­вя­ва всич­ко онова, ко­ето въз­ли­за в доб­ро­то и това, ко­ето по­тъ­ва в злото. Това е яс­но изразено. "и ко­га­то от­во­ри пе­тия печат, ви­дях под ол­та­ра ду­ши­те на зак­ла­ни­те за­ра­ди Словото Божие и за­ра­ди не­го­во­то свидетелство, ко­ето опазиха, и те ви­ка­ха с ви­сок глас и казваха: до ко­га ти Святий и Истинний не съ­диш и не от­мъ­ща­ваш за кръв­та ни на онези, ко­ито жи­ве­ят на земята? И да­де им се на все­ки един от тях бя­ла дре­ха и ка­за им се да си по­чи­нат от мал­ко време, до­ка­то на­пъл­но дойдат и тех­ни­те със­лу­жи­те­ли и братя, кой­то има да бъ­дат уби­ти как­то тях." - да бъ­дат уби­ти по външ­на фор­ма и да ожи­ве­ят от­но­во в духовното. Как е из­ра­зе­но това?

Нека си представим, как­во ще ста­не външ­ни­ят се­ти­вен свят спо­ред ис­тин­с­ка­та Антропософия. Как опи­сах­ме ние 7-те звезди? Ние се вър­нах­ме на­зад чак до Сатурн и показахме, как се е ро­ди­ло чо­веш­ко­то фи­зи­ческо тяло, как то бе­ше със­та­ве­но са­мо от топлина. Видяхме, как въз­ник­на ста­ро­то Слънце. Ние об­ри­су­вах­ме то­зи свят духовно. За нас Слънцето не е са­мо фи­зи­чес­ко Слънце, то е но­си­те­лят на живота, кой­то ще се яви в сво­ята на­й-­вис­ша фор­ма ка­то ду­хо­вен жи­вот в бъ­де­ще­то човечество. За нас Луната е он­зи елемент, кой­то въз­с­пи­ра буйния ход на жи­во­та и за­ба­вя раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка до толкова, до­кол­ко­то е необходимо. Така в Слънцето и Луната ние виж­да­ме ду­хов­ни Същества. А това, ко­ето ние ус­во­ява­ме ка­то ан­т­ро­по­соф­с­ка мъдрост, в бъ­де­ща­та епо­ха то съ­що ще се яви пра­вил­но символизирано: пред на­шия ду­хо­вен пог­лед слън­це­то и лу­на­та ще се явят под фор­ма­та на онова, ко­ето ни е съг­ра­ди­ло нас чо- веците. Символично външ­но­то фи­зи­чес­ко слън­че­во кълбо, външ­на­та Луна из­чез­ват и ста­ват ка­то ед­но чо­веш­ко същество, оба­че в еле­мен­тар­на форма: "и видях, че бе раз­т­во­рен шес­ти­ят пе­чат и ето нас­та­на го­ля­мо зе­мет­ре­се­ние и слън­це­то ста­на чер­но ка­то кос­ме­но врекище, а лу­на­та ста­на ка­то кръв." Всичко то­ва е сим­во­лич­но­то из­пъл­не­ние на онова, ко­ето ние тър­сим в ду­хов­ния живот. Така ние вижда­ме как за бъ­де­ща­та епо­ха се пред­с­каз­ва в зна­ме­на­тел­ни об­ра­зи това, ко­ето се под­гот­вя в нас­то­яща­та епоха. Днес ние но­сим не­ви­ди­мо в се­бе си оно­ва преобра- зование, ко­ето пред­п­ри­ема­ме със Слънцето и Луната, ко­га­то фи­зи­чес­ко­то се прев­ръ­ща в ду­хов­ни­те елементи. Когато пог­ле­дът на яс­но­ви­де­ца се на­соч­ва в бъдещето, то­га­ва фак­ти­чес­ки из­чез­ва и пред нас зас­та­ва сим­во­лът на оду­хот­во­ре­ни­ето на човечеството.

Днес ние по­ка­зах­ме в мал­ко сме­ли чер­ти това, ко­ето 7-те пе­ча­та и тях­но­то раз­т­ва­ря­не в Откровението ис­кат да ни кажат. Без съм­не­ние ние тряб­ва да нав­ле­зем по­-дъл­бо­ко в та­зи тема. Тогава ня­кои неща, ко­ито днес би­ха мог­ли да ни из­г­леж­дат невероятни, ще ни ос­та­нат на­пъл­но ясни.
Ние още се­га виждаме, кол­ко тяс­но свър­за­но се под­реж­дат вът­реш­но мощ­ни­те образи, ко­ито яс­но­ви­де­цът е ви­дял от­нос­но нас­то­яще­то и бъ­де­ще­то на човечеството, на не­го­во­то развитие. Ние видяхме, как то­ва се прос­ти­ра в ед­но по­-да­леч­но бъ­деще и чрез то­ва ни да­ва под­ти­ка са­ми да се вжи­ве­ем в бъдещето, да ра­бо­тим за оду­хот­во­ре­ние на чо­ве­чеството, на чо­веш­кия живот.