Лекции изнесени в Оксфорд, Англия от 16. до 20. Август 1922

Виждаме как всичко това възниква в зародишен вид при Гракхите и се засилва по-късно при Диоклециан20; виждаме как вторият поток тече до първия и виждаме как това се проявява във всички области на човешкия живот.

Или с други думи: Там, в Изтока, съществуваше това, което хората трябваше да знаят за свръхсетивните светове, цялата самопонятна теософия. Тео-София е конкретната мъдрост, която беше получавана чрез инспирация.

Когато теократичният поток премина в Европа, редом с него възникна юриспруденцията. Юриспруденцията не можеше да бъде вече “София”, понеже тя не се опира на нещо, което се “дава” някому, а се опира на това, което самият човек все повече и повече развива в общуването си с другите. Меродавни стават човешките съждения. Мястото на “София” се заема от логиката, и юриспруденцията, която навлезе в цялата социална структура, става все повече и повече логична. Логиката и диалектиката постигнаха своя триумф не в областта на естествените науки, а именно в юридическия живот и целият човешки живот беше вкаран в този втори поток, в логиката. Понятия като “собственост”, “лично право” станаха реализирани логически категории.

Силата на този втори поток нарастна до такава степен, че тя оказа влияние върху първия поток. От теософията произлезе теологията. Следователно първият поток беше повлиян от втория поток. И сега ние виждаме една до друга старата теософия, станала впрочем по-малко жизнена, по-суха и по-изнемощяла, отколкото по времето на своята младост и превърнала се в теология,и редом с нея – юриспруденцията, която фактически до 15., 16., 17. век обхвана под различни форми всичко онова, което и днес все още определя стопанския живот на човечеството.

Юриспруденцията действуваше и в самия Адам Смит21, докато той се занимаваше със стопанския живот. Опитайте се да четете Адам Смит с чувство и ще видите как в думите му клокочи юридическото мислене; а самият стопански живот идва на второ място. В старите понятия на юриспруденцията – а те бяха стари още по негово време – той иска да вкара всичко онова, което става в сложния стопански живот, след като естественонаучното мислене обхвана техниката и т.н.

И така, ние виждаме как в определен период от общочовешката еволюция се обособиха два потока. От една страна е теологията, която впоследствие се вля в науката; навсякъде може да се докаже, как по-късните науки и в частност, естествените науки произлязоха от теологията. Обаче междувременно хората усвоиха диалектично-логическото мислене и сега те го прилагат във всички области, включително и в науката. Така навлязохме в новата епоха. Усложненията в социалния живот, в стопанския живот не закъсняха. Но хората, вече свикнали с теологичното, с юридическото мислене, започнаха да го прибавят към естествените науки. И там, в естествените науки, то престана да бъде забелязвано. Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене. И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота. И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество. Тук, за да не остана неразбран, бих искал да добавя следното. Когато се обсъжда даден въпрос, какъвто през последните дни беше този за възпитанието, следва да се вземе предвид също и това, което духовният свят може да прибави към естествените науки. Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни. Изобщо се пренебрегва обстоятелството, че всичко онова, казано от мен относно естествените науки, е напълно проверено, че е в пълно съгласие с учебниците по физиология и с това, което се преподава от катедрите по физиология. Обаче днешното човечество просто не знае, че едното може да бъде извлечено от другото. Ето защо днешните толкова прецизни естествени науки, които са напълно признати в антропософските среди, тези естествени науки – не поради това, което самите те твърдят, а поради начина, по който хората ги приемат – днес представляват една пречка. И аз бих казал, че тази пречка се проявява съвсем очевидно в развитието на съвременното човечество.

Виждате ли, има един човек, чието име Ви е добре известно, Карл Маркс22. Той много настойчиво разви своите схващания за социалния живот пред милиони и милиони хора. И как разви той своите схващания? Тъй както следва да говори за социален живот един представител на естественонаучната епоха!

Нека да си представим как трябва да говори един такъв представител. Ученият, естественикът има своите мисли в главата си, нали така? Към тях той не прибавя много; към тях той прибавя нещо само тогава, когато те трябва да бъдат потвърдени чрез микроскопа, чрез някакъв експеримент или някакво наблюдение. Обаче това, което той наблюдава, то трябва да бъде напълно отделено от човека, то не трябва да бъде свързано, а някак си прибавено към него.

Ето как онзи, който мисли естественонаучно, рано или късно вижда една пропаст между своето мислене и онова, което е прибавено към мисленето.

Е добре, Карл Маркс разполага с такова мислене, което не желае да допусне външния свят, поне не изцяло в смисъла на съвременната наука, обаче той го е усвоил дори в една по-древна форма от тази на Хегеловата диалектика. В общи линии това е само една разновидност на естественонаучното мислене. И тогава, когато усвоява мисленето на съвременния човек, той попада в истинската си среда. Обаче като представител на естественонаучната епоха, той не можеше да започне със самата нея. Той беше немец, стоеше вътре в немския логично-диалектически начин на мислене. Но с него той не можеше да постави никакво начало, също както и един естественик не може да постави никакво начало, ако тръгва единствено от своето мислене. Той изчаква какво ще му кажат микроскопа или телескопа. Нещата трябва да дойдат отвън. Служейки си със своите мисли, Карл Маркс не можеше да предприеме нищо. И тъй като той не можеше да излезе извън своята кожа, той напусна Германия и замина за Англия. Там външно го пресрещнаха социалните отношения, също както естественикът се натъква на резултатите от микроскопа и телескопа. Там той намери един външен свят. Там той можа да изгради една социална теория по естественонаучен образец, тъй както и естественикът изгражда своите теории. И понеже този начин на мислене беше залегнал дълбоко в телата на хората, неговата теория придоби огромна популярност. А тъй като веднъж вече това, което идва от външната природа се смята за миродавно, тъй като да се говори за хората, както прави Карл Маркс, е същото, както когато се говори за външната природа, сега нещата изглеждат така, че всичко, което се казва за човека, респективно за социалните отношения, е равнозначно именно с външния свят, с външната природа. Ако аз имам да кажа нещо за Юпитер, за теменужките, за червеите, ще мога да го кажа както в Исландия, тъй и в Нова Зеландия, в Англия, в Русия. То ще е валидно за целия свят.

Следователно когато човек изгражда една социална теория според естественонаучния начин на мислене, той привидно изгражда нещо, което е валидно за цялата Земя и ще може да бъде приложено навсякъде. Тъкмо в това е своеобразието на юридическо-държавническото мислене, което намира връхната си точка в марксизма, че то иска да постави всеобщо-абстрактното като едно всеобщо покривало. Вие ще откриете това дори и там, където е в сила не социалистическото мислене, а само юридически-логичното мислене, например при Кант23 и неговия категоричен императив, за който вероятно сте чували.

Уважаеми дами и господа, този категоричен императив гласи: Действувай така, че максимите на твоите действия да са валидни за всеки човек. Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек. Точно по тази логическа формула е построено юридическо-държавническото мислене. И то намира връхната си точка именно в марксистко-социалното мислене.

И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот.

Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората. А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток. Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения. Защото още преди Маркс, на Изток ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24. Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела. Чрез него в Петербург – а не в Москва – беше поставено западното юридическо държавническо начало.

Обикновено не се разбира, че това са два свята, Петербург е Европа, а Москва е Русия и тъкмо там източната теокрация е застъпена в най-чистия си вид. И когато Соловьов25 стигна до своята философия, естествено тя имаше теософски облик и нямаше нищо общо с диалектично-естественонаучната философия на Херберт Спенсер26. Обаче Соловьов е Москва. Соловьов не е Петербург. Естествено, аз не смятам, че в Русия нещата биха могли да се разделят по такъв географски признак. Достоевски например би могъл да бъде причислен към Москва, той би могъл да бъде намерен далеч на Изток, но той е Петербург. Изобщо изживяванията в Русия протичат между Петербург и Москва. От теократична гледна точка Москва и днес е Азия; Петербург е Европа.

И тъкмо в Петербург по един държавническоюридически начин беше подготвено онова, с което после ленинизмът напълно разруши Русия, насаждайки в нея – като нещо съвсем чуждо – крайния резултат на западноевропейската същност и това беше толкова чуждо, толкова абстрактно, че бихме могли да кажем: Това, което Ленин направи в Русия, със същия успех би могло да се постигне и на Луната. Чисто и просто Русия не е мястото, където Ленин искаше да управлява.

И така, вглеждайки се в социалния живот виждаме, че постепенно възникват такива отношения, които просто не могат да бъдат конкретизирани. Но така и трябва да бъде, уважаеми дами и господа. Трябва да сме наясно: в общочовешката еволюция духовният живот е възникнал преди юридическо-държавническия, който идва като един втори поток редом с първия, тъй че сега може би е време да настъпи нещо друго, а не преход на юриспруденцията в теология; че може би духовният живот ще се пробуди в една нова форма.

Защото част от духовния живот на старите времена все още е съхранил своите форми. Той е съхранил не само мантиите и баретите, но и мисловните форми. Тези мисловни форми, те вече не са в съзвучие с един свят, където са навлезли търговията, занаятите и човешкият труд; днес духовният живот съществува като една обособена част от останалия живот, и то в толкова по-голяма степен, колкото сме по на Запад.

В Русия, в Москва, това все още не е така. В Средна Европа се водят всякакъв вид борби, също и социални, тъй като не е постигнато правилно съотношение между диалектично-юридическия и теократическия елемент. В качеството си на съдия човек не знае дали може да запази мантията и баретата, или трябва да ги свали от себе си. Днес адвокатите вече се срамуват, че съдиите намират своите тоги за нещо толкова достойно. В Средна Европа се води тежка борба, в Западна Европа теокрацията е здраво консервирана в духовния живот, здраво консервирана в мисловните форми.

Обаче вторият поток продължава да се развива. От една страна ние имаме хора, ако разглеждаме това като симптом, които са консервирали старото – тогите, баретите, но бихме могли да видим, че ако свалят тогите и баретите, отдолу би се показало нещо друго, независимо дали то е царска мантия или войнски доспехи, но във всеки случай то е нещо, което има връзка с правовите отношения и с държавата.

И така, аз бих искал да кажа: ако днес срещнем на улицата такива хора, за да ги възприемем в техния завършен вид, би трябвало да свалим от тях тогите и баретите и под тях да видим воинските доспехи или нещо, което стои близко до съдийската тога; ето как в човека двата потока живеят редом един до друг.

И аз бих искал да добавя – казвам го на шега, но го мисля сериозно – , че ако днес срещна на улицата един човек с тога и барета, ще ми хрумне следното. Да, ако сега ти трябва да му напишеш едно писмо, няма да си сигурен дали да посочиш годината 768 преди раждането на Христос, или – тъй като в тогата може би е скрит един юрист – годината 1265 след раждането на Христос. Трудно е да се справиш с датите, понеже миналото, по-далечното и по-близкото минало – тук не се налага да се съобразяваме със съвремието; за днешната дата ще стане дума по-късно – понеже по-далечното и по-близкото минало текат редом едно до друго като два самостоятелни потока. Също както Москва и Петербург.

И сега стигаме до въпроса: Как изглежда действителната организация, действителното обособяване, що се отнася до тези два потока? Това двоично социално разчленение, за което говорех досега, ще прерастне в едно троично разчленение, засягащо нашата модерна епоха, където трите съставни части на социалния организъм ще функционират редом една до друга.

Троичният социален организъм, уважаеми дами и господа, не означава, че ще имаме някакво красиво единство в социалната област, че ще направим три стъпки и трите съставни части на социалния организъм веднага ще застанат пред нас; троичният социален организъм ни отвежда до троичното устройство на човека, съставено от нервно-сетивната система, ритмичната система и системата на веществообмяната. Нужно е само да има правилно взаимодействие и всяка отделна част да получи полагаемото ú се. Когато например храносмилателната система работи недостатъчно и част от нейната работа се поема от главата, възникват всевъзможни мигренозни състояния.

Когато духовният поток от социалния организъм не работи правилно, да кажем, работи прекомерно, работата му се поема от стопанската област, защото днес тъкмо тя е главата на социалния организъм, тогава възникват всевъзможни социални болести.

Ако искаме да вникнем в социалния живот, необходимо е да свържем тези неща с развитието, с еволюцията на човечеството. Социалният живот ни най-малко не позволява да бъде повърхностно разглеждан. Ние трябва да сме в състояние да постигнем следното: в тогата и баретата да виждаме такива форми, които позволяват двете исторически дати да бъдат мислени едновременно. И тогава стигаме до настоящето. В противен случай миналото си остава минало с неговите две успоредни течения, които тъкмо днес се явяват причина за социална болест в света, колкото и хората да не го вярват. В третата част на моята днешна лекция ще развия темата по-нататък.

Уважаеми дами и господа, тъй като времето напредна, ще бъда съвсем кратък в това, което днес искам да споделя с Вас. Същественото остава за следващата лекция. Днес бих желал да кажа следното: Към тези два потока, които описах, все повече и повече, започвайки от 15., 16. век, но най-вече след 19. век, се присъединява един трети поток. Той се присъединява толкова по-явно, колкото повече отиваме на Запад. Към това, което първоначално беше пригодено към земята, стопанството, в средните области се присъединява юридическия елемент, имащ отношение към търговията и занаятите. И в Запада все повече и повече нарастна това, което по-късно беше наречено “индустрия” наред с всичко друго, свързано с нея.

Замислете се само какво означава появата на индустриалния елемент в еволюцията на човечеството. Днешните съотношения лесно могат да бъдат преизчислени спрямо онези, които са били налице примерно през 80-те години на миналия век. Тогава би могло да се каже: Ако бихме преброили физическите хора на Земята, щяхме да получим приблизително 1500 милиона души. Обаче това не е точният брой на Земното население. Това би бил точният брой на Земното население само ако бихме имали предвид по-старите времена, когато хората са вършили цялата работа с ръцете си или с онова, което е пряко свързано с ръцете, например орането с плуга, тегленето на коня и т.н. Обаче през 19. век в Земния свят навлезе едно съвсем ново население; имам предвид машините, които отнеха част от човешкия труд. И ако изчислим за 80-те години на миналия век каква част от човешкия труд беше поета от машините, ще установим, че Земното население е възлизало на 2000 милиона, 25% повече. Днес нещата стоят така – а преди войната това беше още по-вярно –, че ако преброим физическите хора на Земята, ще получим една напълно погрешна цифра. Ако изчисляваме според положения човешки труд ние трябва да имаме 500 милиона души повече.

Всъщност към стария теократически и юридически поток се прибави един напълно нов елемент, един напълно нов поток и той далеч не приближи човека до външния свят, а по-скоро го насочи обратно към самия него. През Средновековието човекът беше така устроен, че една част от него, образно казано, изработваше или ключа за една ключалка, или самата ключалка. Това, което човекът вършеше, беше пряко свързано с него самия. Но по-късно, заставайки пред машината, щеше да му бъде напълно безразлично какво е неговото отношение към нея. По този начин той беше насочен по-скоро към самия себе си. Той започна да усеща своите чисто човешки качества. Човекът продължи развитието си като едно напълно ново същество. Той започна да се освобождава от своите външни занимания.

Тъкмо това е, което през последните векове израстна на Запад като “демократичен елемент”, но поскоро като постулат, като изискване, а не като нещо вече реализирано. Защото отношенията взеха надмощие над хората. Те могат да мислят само теократически или юридически. Обаче животът поставяше своите нарастващи индустриално-стопански изисквания. Но мислите все още не можеха да проникнат там. Един човек какъвто беше Маркс, можеше да мисли само юридически. И разбирането, до което той стигна за милиони и милиони човешки същества, беше само чисто юридическо.

Тъй че нека да обобщим: По този начин, редом с другите два потока, възникна и един трети поток, за който ще говорим в следващата лекция. Роди се пролетарският човек. Това, което се носи като тътен в пролетарския човек, живее под формата на определено становище за капитализма, за труда. Хората са принудени да поставят този въпрос. Едва сега еволюцията на човечеството става настояще.

Бихме могли да кажем: ето тук е застанал мъжът с тога и барета, чудно красив, възхитителен; той се подава от миналото. Тук е застанал мъжът с военните доспехи и шпагата като проявление на юридическия елемент – военният елемент е само една друга страна на юридическия – тук имаме миналото, но не и настоящето. И когато аз виждам мъжа с тогата и баретата, ясно е, – тъй като човечеството векове наред е свикнало с това – че при определени обстоятелства той все още може да бъде един добър правист, един добър адвокат. Тук аз все още няма да усетя дисхармонията толкова силно. Ако обаче същият този човек е принуден да се намеси в стопанския живот, аз предполагам – тъй както не тогата и баретата са причина активно да се намеси в стопанския живот – че той чисто и просто ще изгуби парите си! Защото в общи линии човечеството все още не е дораснало, за да разбере какво означава този трети поток. Ето защо социалният въпрос стои пред нас като един общочовешки въпрос. Защото до машината е поставен човека. Днес ние трябва да третираме социалния въпрос не като един стопански въпрос, а като един общочовешки въпрос и трябва да разберем, че можем да го разрешим само ако имаме предвид цялото човечество.

Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало. По отношение на стопанския живот те все още липсват. И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми. И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията. Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.

Такъв беше случаят с Англия, но не и с Германия. Германия не можа да развие своята индустрия тъкмо поради невъзможността да колонизира. И големият въпрос пред човечеството гласи: Как човекът да се включи в теократическия и юридическия живот?

Днес хората вярват, че могат да разрешат този проблем по чисто материалистичен начин. Всеки иска да го разреши като изхожда от стопанския живот. Но тук, съвсем кратко, ние ще посочим, че проблемът може да бъде разрешен единствено по духовен път. И това ще е съдържанието на двете ми следващи лекции.

Оксфорд, 28. Август 1922

Уважаеми дами и господа! Ако човек иска да разсъждава върху социалния въпрос, преди всичко трябва да има предвид следното: процесите във видимия свят се пораждат от такива причини, които на пръв поглед остават незабелязани. При едно такова разглеждане на социалния въпрос хората отчитат само онова, което се разиграва външно и не виждат по-дълбоките, същинските причини. Ето защо възникваха и все още възникват толкова добре замислени утопични представи и хората вярват, че с тяхна помощ ще се справят с изискванията на социалния живот. От моя страна беше направен опит в един много важен момент, в момента между края на войната и Версайския мирен договор, най-общо да посоча как съвременният социален организъм може да се разглежда като съставен от три отделни части, и се надявам да ги охарактеризирам в последната лекция.

В предишната лекция аз посочих как в хода на историческото развитие на човечеството, от един първоначален поток, от теократическия поток възникнаха трите ясно разграничени потоци, които текат успоредно в днешния социален организъм: духовният живот, юридическо-държавническият живот и стопанският живот. Аз специално подчертах, че не става дума за някакво теоретично разделяне на социалния организъм, включващо тези три съставни части. Моят възглед се опираше на действителността, а не на някакви теории, както например някой би умувал как човекът може да се “раздели” на глава, гърди и крайници. Разделянето на социалния организъм е исторически факт и този факт днес е просто тук; днес не става дума за това да се размишлява как социалният организъм може да се раздели на три съставни части, а как да бъдат намерени свързващите нишки между тях, след като тези три съставни части са вече тук.

Ако искаме правилно да разсъждаваме върху този основен социален въпрос на нашето време, трябва да разсъждаваме изключително с оглед на действителността, с оглед на фактите. Но в такъв случай разсъжденията ни трябва да се отнасят за точно определено време и за точно определено място. Например аз написах моята книга “Същност на социалния въпрос” не от личен подтик, защото всъщност тя беше изискана от приятелите в Щутгарт, от Южна Германия; аз написах тази книга, имайки предвид точно определено време: пролетта на 1919 и точно определено място: Южна Германия, тъй като можех да си представя, че ако в съответното време и място хората впрегнат своята воля, те биха могли да намерят разбиране за онова, което беше загатнато в тази книга не като програмни точки, а като насоки на волята.

Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка. До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността. Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред. Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация. Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.