Лекции изнесени за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах

Би могло да се каже: всъщност няма нужда да се търсят такива различия, тъй като при всеки случай на поява на ненормално въздействие на алкохола, трябва да се прекрати употребата му. Не е добре, ако при поява на последствия от действието на алкохола, човек продължава да пие.

Но, както казах, алкохолът днес действа върху астралното тяло и «аза». «Азът» се чувства възбуден. Хората харесват алкохола, човек веднага чувства, че в алкохола има нещо, издигащо го над земното. Това усещане е много интересно; трябва да ви кажа следното: алкохолът не произхожда от земното начало, не, той произхожда от неземното. Алкохолът предизвиква чувство на безгрижие, нали така? И така, с помощта на алкохола човек малко излиза от себе си; на човек му е много приятно, ако малко излезе от себе си. Ето това е, което води до злоупотребата с алкохол в широки мащаби.

Имаше още един въпрос, с който трябва да се заемем. Господин Мюлер говори за това, че в близост до Дармщат, – ако правилно съм го разбрал, – има езеро, и че в това езеро се изливат топли индустриални води? От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там. Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.

Вие знаете, как се развъждат златните рибки. Златните рибки не трябва да се развъждат в обикновена вода; златната рибка просто няма да се излюпи. В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно. Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят. Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (виж рис. 16), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място. Тук рибата трябва да използва древните слънчеви сили, които вече много дълго са се намирали във водата; тук (където имат достъп преките слънчеви лъчи – бел. на прев.) рибата получава нови слънчеви сили, които само кратко време се намират във водата.
Рис. 16

Около дармщатската фабрика, която излива своите топли води в езерото, става нещо особено. Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна активност и се развива. Представете си, че човек е бил дълго време вързан. Той не е можел да мръдне нито една своя част, толкова е бил обездвижен. Ако го освободят, той се радва на живота, той изпитва особена наслада от своя живот. А сега си представете водата, която се влива в езерото от дармщатската фабрика. Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни. Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили. Това би могло да се направи доста майсторски. Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки. Ако водата се влива, ако слънчевите сили добият подвижност, те ще подействат на златните рибки особено възбуждащо и при тях ще се появи жива, естествена окраска.

Можете да направите следния опит. Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук долу топла вода, дайте и да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода. След това пуснете тук златни рибки. Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва – и пуснете тук златни рибки – бел. на прев.). Сега проверете, при кои риби се образува жива, естествена златна окраска. Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.

При индустриалните предприятия такава система действа самостоятелно, защото в нея винаги постъпва нова топла вода. Следователно, съвсем не е чудно, че златните рибки се развиват, при това много успешно. Такива са природните въздействия. Само в случай на правилно разбиране на явленията се откриват тези въздействия на природата.

Сега ще попитате: а какво, собствено, действа в слънчевите лъчи? Господа, именно етерът действа тук непосредствено, този етер, който действа и в нашето собствено етерно тяло! Етерът действа в слънчевите лъчи. И както в нас самите етерът пробужда астралното тяло, така той прави това и във външната природа.

Лозата сама по себе си има етерно тяло; но вследствие на съприкосновението със слънчевата топлина, в лозата се появява астралност, образува се нещо извънземно; то действа като алкохол. И така, до разбирането на такива явления ние стигаме само благодарение на това, че вземаме предвид всичко отнасящо се до човека, както вътре в него, така и във външната природа.

Сега преминавам към съвсем друга тема, нека това да послужи като малко обобщение; в заключение искам да ви дам някои сведения, касаещи въпроса на господин Бурле за облеклото. Виждате ли, говорих ви за облеклото най-различни неща; най-интересно е това, че благодарение на инстинкта на човека, облеклото се е създавало в съответствие с цялото същество на човека, в съответствие с цялата му природа. Даже като физически човек, човекът има три (основни) члена. Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението и, освен това, той, благодарение на своите крайници притежава способност да се движи. Следователно, човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите, – аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения – и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация.

Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането – астралното тяло, а в произволните движения – «Азът». Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то – включително и труфилата – се състои основно от три части, от три предмета. Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните, колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но, въпреки това, всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили, основно, тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците. Човек е изразявал с това, че той може да ходи с помощта на краката; той покривал своите крака. Силата на краката, двигателната организация, е трябвало да бъде изразена с престилката.

Интересно е, че такива традиции продължават да живеят и до днес; масоните на своите събрания използват кожена престилка като особен отличителен знак. Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например, панталоните; впрочем, те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето. Това има отношение към крайниците. Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.

На второ място, господа, човек изразява в облеклото гръдната система. Тази система на гърдите той основно я изразява с някакво подобие на риза, която се облича през главата; това е било особено разработено при древните асирийци. Там е бил разработен подобен на риза елемент от облеклото, който се надявал отгоре и след това плавно се спускал надолу. Това е служило за изразяване на гръдната система, тоест на вътрешното движение. Затова са се правели също и гънки. Гърците приели това от Азия, допълнили го с изкусни драпировки, които до някаква степен подражавали на кръвоносните съдове, на най-важните им посоки.

Трето – това е плащът, наметалото, което се намята отгоре. Плащът, намятан отгоре, първоначално се намятал не само на плещите, но и отгоре на главата. В райони на някои страни можете да видите, че и до сега правят така. Плащът се намятал над главата, така че той покривал и главата. В наметалото е изразена идеята за всичко това, което идва от главата; престилката в по-голяма степен изразява волята, живееща в членовете на тялото; в ризата, която имаме – това само отчасти е запазено в жилетката, затова пък в одеждите на католическите свещеници ще го откриете в цялата му пълнота – и така, ризата е гръдно облекло и това е особено изразено в женското облекло. Разбира се, станали са значителни промени. Представете си плащ намятан върху плещите и главата, прехвърлен на другата страна (виж рисунка 17); първоначално той е покривал главата. Ако плащът е бил червен, той е изглеждал много красиво. Този червен цвят е бил такъв, че никой не би се решил да го оскверни.
Рис.17

червен
След това настъпило време – за него ви говорих последния път, – когато хората престанали да обръщат внимание на цвета. Те са можели да си направят черно или синьо наметало. Какво направили те? Те отрязали плаща на това място и направили нещо допълнително за главата! Така се появила шапката. Разбира се, гледайки днес шапката, това не можеш да го забележиш. И въпреки това, трябва да ви кажа: когато видя как край мен преминава човек с фрак и цилиндър, си казвам: дявол да го вземе, здраво си се «преобразил»! Защото изначално и фракът, и цилиндърът са били едно наметало. След това наметалото е било орязано долу и е придобило ужасната си форма, превръщайки се във фрак, а отгоре е останал цилиндърът, покриващ главата. Първоначално тук още е можело да се види това. Разгледайте някак цилиндъра и фрака заедно, опитайте се да подрежете цилиндъра отпред, за да можете всичко заедно да наметнете над главата и тогава ще получите това, от което са се появили и фракът, и цилиндърът. Трябва да се върнем към древните дрехи, за да открием откъде се е появило облеклото; впрочем, аз не вярвам, че господин Бурле толкова често носи фрак и цилиндър и въпросът за него е толкова актуален (веселие в залата). Когато хората се разхождат във фрак и цилиндър, изглеждат така, сякаш на тях самите са им отрязали главите.

В сряда в девет сутринта ще продължим.

ОСМА ЛЕКЦИЯ.

Дорнах, 20 февруари 1924 година.

Добро утро, господа! Може би отново имате въпроси?

Господин Мюлер пита, по каква причина могат да станат изменения в зеницата?

Доктор Щайнер: този въпрос носи твърде личен характер. Трябва да дойдете долу, където се намира Клинико-терапевтичният институт; ще мина там и тогава ще ви кажа, когато дойдете на преглед. Това е медицински проблем.

Следващ въпрос: какво означават надлъжните линии от двете страни на рибите?

Следващ въпрос: един мъж пиеше прекалено много алкохол и преди осем седмици умря. В последните дни преди своята смърт той ядеше шоколад и захар, което никога преди не беше правил. Защо стана така?

Доктор Щайнер: относно въпроса за надлъжните линии при рибите, трябва да ви е ясно следното. Разглеждайки някакво същество, било то от растителното или от животинското царство, трябва да се запитаме, как противостои това същество на външния свят. Виждате ли, при растенията в зелено са оцветени преди всичко листата. Този зелен цвят при листата се появява поради това, че растението встъпва в специфични отношения със светлината и топлината. От една страна растението поема в себе си това, което идва със светлината, – другото то отдава обратно, не го приема. Това е причината за зеления цвят при растенията.

Точно така би следвало да се зададе въпросът: по каква причина възниква едно или друго при рибите? Тук ще обърна вниманието ви върху това, което и сами виждате: рибите, които живеят в по-мътна вода, имат доста по-тъмна окраска от тези, които живеят в прозрачна вода. Рибите, които си избират тъмни места, имат син, даже черен цвят. Рибите, предпочитащи светли места и на цвят стават по-светли. Още по това може да се види, че светлината и топлината оказват върху рибите своето външно влияние.

Погледнете другите животни, живеещи в райони, където има много сняг, например, белите мечки. Те самите имат бяла окраска. Всичко живо така или иначе е подложено на въздействието на обкръжаващата среда.

При рибите, връзката на собственото им същество с обкръжаващата ги среда, се проявява съвсем отчетливо. Надлъжните линии отстрани служат, за да се повиши по такъв фин начин чувствителността на рибите към светлината и топлината, намиращи се в обкръжението им. В резултат рибите стават особено чувствителни. Това не влияе толкова на начина им на придвижване – веднъж вече съм ви говорил за това, – колкото на начина на вътрешната преработка на светлината и топлината; тези ивици са своеобразен орган на нервната система.

По повод на другия въпрос за мъжа, който през целия си живот е пиянствал, но малко преди смъртта си е станал съвсем кротък и е започнал да яде безобидните шоколад и захар, – вие казахте, че това се е случило няколко дена преди смъртта, – това явление не е трудно да се разбере, ако го сравним с други явления, ставащи в живота. Познавал съм много състарили се хора. В зависимост от това, как стареят, може да се види, че почеркът им става все по-треперещ. Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили. По-рано почеркът е бил такъв (пише се дума) «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк). Но в последните дни преди смъртта, – представете си, – почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат. Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк. В многобройни случаи се наблюдава също и това – съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора, научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят. Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво, собствено, става? След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава. Следващият член на човешкото същество, етерното тяло – както съм ви казвал – в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер. И тогава от човека остават, – за да преминат през духовния свят, – астралното тяло и собственият «аз». След това те преминават през духовния свят.

Става пълно разделение на отделните членове на човека. Този, който притежава съответстващо зрение, може да наблюдава при всеки човек, който е близо до смъртта, как различните негови членове – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, се освобождават един от друг. Какво означава, че няколко дни преди смъртта се изменя почеркът? Ние не пишем с физическото тяло, господа! Ние пишем посредством «аза»! Когато пишем, ние само използваме нашето физическо тяло като инструмент на «аза». А нашият «аз» не старее! С вашия «аз» вие и днес оставате също толкова млади, както и при раждането. «Азът» не старее. Астралното тяло също не старее в степента, в която старее физическото тяло. Физическото тяло служи като инструмент, ако човек иска да пише. И така, физическото тяло трябва да държи в ръката си перото. Човек според остаряването си става все по-слаб и по-слаб, той не може нормално да се свързва с физическото си тяло. Но работата не е само в това; в самото физическо тяло протичат разнообразни отлагания. Като следствие, човек не е в състояние повече нормално да владее своите палци. Те стават несръчни и треперещи вместо стабилно да изписват знаците при писане. Ако човек е близо до смъртта, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло. Тук става разхлабване. Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в последния момент. Не трябва да се казва, че не следва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди смъртта, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно. Необходимо е винаги, докато човек е жив, при всякакви обстоятелства да се опитваме да го излекуваме. Въпреки това фактите са такива, че при много хора, няколко дена преди смъртта, етерното тяло се разхлабва.

Когато етерното тяло се разхлаби, човек става по силен. Това, че човек става по-силен, когато етерното тяло се разхлабва, можете да видите и при друг пример. Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила. Бихте били удивени от това, каква сила могат да проявят такива луди. От тях можете да изядете пердах, доста по голям, отколкото от всеки друг, но не само; лудите понякога с лекота повдигат такива мебели, които и през главата няма да ни мине, че могат да бъдат повдигнати. И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора. Какво става с психично болните? При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено. Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло. Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» – тоест нещо се е разхлабило. Народът понякога се изразява много точно тъй като има инстинкт по отношение на свръхсетивното. Към такива стари народни изрази не трябва да се отнасяме с презрение, защото те са верни. Ако лудият разхлабва своето етерно или астрално тяло и вследствие от това става по-силен, той се оказва в същото положение, както и този, чието етерно тяло е разхлабено, защото след няколко дни ще умре. Ако той стане по-силен в етерното тяло, отново може да пише по-добре. Ако той стане по-силен в астралното тяло, – а в него се съдържа всичко това, което човек е забравил, – той извлича от астралното тяло забравеното и отново може да говори на език, който по-рано е владеел.

Сега да разгледаме вашият случай. Виждате ли, не познавам този мъж и не знам как е живял. Може би вие сте го познавали? Тогава бихте могли да отговорите на някои въпроси. Добре ли го познавахте? – Виждате ли, при такива хора има голямо значение, имало ли е в обкръжението му жена или някой друг, който е можел постоянно да го предпазва, да му говори, колко вредна е злоупотребата с алкохол? (Това предположение се потвърждава). Този факт може да ни наведе на следа. В обкръжението му е имало хора, които постоянно са го увещавали, че не трябва толкова много да пие, тъй като това е ненормално и така той си вреди. Но при този човек, както се казва, всичко е влизало през едното ухо и е излизало през другото. Това също е народен израз и той съвсем не е безпочвен. Наистина, отношението на човека към някои изказвания е, че те му влизат през едното ухо и излизат през другото. Защо? Защото астралното тяло оставя без внимание тези изказвания, пропуска ги. Ухото – това е само инструмент на слуха. Астралното тяло пропуска казаното покрай ушите.

Но става и така, че макар астралното тяло да чува казаното, физическото тяло не го следва в действията си, тъй като даденият човек е слаб. Представете си сега, че този човек, чуе следното, например, от господин Ербсмел: «Просто си си изгубил ума, момче! Непрекъснато пиеш! Това не е работа, губиш всякакво човешко достойнство! » – и така нататък; човекът е изслушвал всичко това безропотно, така да се каже го е преглъщал. Става така. В живота става така, че хора, «преглътнали» казаното им, постъпват като преди. Но все пак в астралното им тяло нещо се е задържало от тези приказки. Може да сте му повтаряли това толкова често и напористо, че астралното му и етерно тяло да не са пропуснали всичко, без частично да задържат нещо. Докато безпрепятствено са се държали във физическото тяло, те не са чували казаното. Но в момента, когато физическото тяло е обусловило разхлабването на етерното и астрално тела, в човека чрез тях внезапно е влязла мисълта: все пак господин Ербсмел вярно ми говореше! Може и наистина да съм ненормален, щом цял живот се наливах толкова. Трябва да се покая! – това е напълно допустимо, защото при него вече всичко е разхлабено. И ето тогава астралното тяло и етерното тяло казват: вече няма да пиеш вино, сега ще пиеш само вода и ще ядеш шоколад! Възможно е и лимонада да би почнал да пие, ако я има наоколо.

Възможността за такива явления се предоставя на този, който с разбиране ги разглежда. Това е доказателство, че в човек могат да се крият много неща, непроявяващи се външно. Някога ви разказах за противоположния случай. Противоположният случай се състоеше в това, че информацията се пазеше не вътре в астралното и етерно тяло, а беше влязла много дълбоко във физическото тяло, където човекът излишно силно се вслушваше в нея. Ето какъв беше този противоположен случай: един от моите предишни познати, – той беше много образован, учен човек, веднъж изгубил и съзнание, и памет. Вече не съзнавал, кой е и какво е правил; изгубил цялата си ученост, не я осъзнавал. Забравил всичко. Не съзнавал, че той е той. Но въпреки това, разсъдъкът му бил ясен. Разсъдъкът действал съвсем ясно. Той отишъл на гарата, купил си билет и заминал. Взел достатъчно пари със себе си, всичко, което имал. Така че можел да отиде надалеч. Като стигнал до гарата, означена на билета, си купил нов билет. Това направил многократно, без да съзнава какво върши. Разсъдъкът бил изолиран от останалия човека така, че всичко протичало напълно разумно, подобно на това, както и животните постъпват разумно – без да имат при това «аз»; последното често съм ви го демонстрирал с много хубави примери. Накрая той се осъзнал, паметта му се върнала. Осъзнал кой е. Образоваността му също се върнала в главата; тогава осъзнал, че се намира в Берлин, в приют за скитници! В края на краищата той стигнал до тук. А тръгнал от Щутгарт. След това успял да установи, че тръгнал оттам. В безсъзнателно състояние той минал през Будапеща и други подобни. Успял отново да измине обратния път от Берлин до Щутгарт. Някой от семейството му, което било много изплашено, го прибрал. Той успял да направи всичко това отново. След това загина при самоубийство. Първия път (заболяването) се прояви в настъпването на безсъзнателно състояние, а втория път – в самоубийство.