Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| 2 вещни права - това са имуществени права, които винаги имат за предмет телесни обекти-вещи. Те са абсолютни права и по вид и съдържание са точно определени от нормите на вещното законодателство – ЗС, ЗСПЗЗ, ЗУТ и др.
3. облигационни права -те могат да имат за предмет вещи, субективни права или съвкупности от субективни права и задължения, резултати от човешко поведение или просто действие или бездействие на задължените лица.не винаги предмет на облигац-ни права е поведението на задълженото лице. Облигац-те задължения не са обвързаност за поведение, а за резултат от човешко поведение. ЗЗД е основният закон, който урежда облигац-те отношения. Облигац-те права са както притезателни (като вземането на цената на продадената вещ, правото да се получи обратно вещта след прекратяване договора за наем и др), така и по-рядко преобразуващи (като правото да се развали двустранен договор при неизпълнение по чл.87 и чл.88 ЗЗД, правото да се отмени дарение по чл.227 от ЗЗД) 4. авторски и сродни на тях права – авторските права имат за предмет произведения на литературата, науката, изкуството, а сродните на тях права възникват върху изпълнения на артисти-изпълнители, върху звукозаписи и програми на радиото и телевизията. Уредени са в ЗАвПСП. Свързани са тясно с личността на автора, но тяхната защита има голямо значение за културното развитие на обществото. Те са срочни права, които траят определено време, след което се прекратяват. 5. семейни права - те възникват въз основа на брак, по силата на произход или родство или чрез осиновяване. Някои от тях са неимуществени, а други имуществени. Правният им режим и упражняването им е повлиян до голяма степен от морално-етични категории и норми. Принудително изпълнение тук много често е невъзможно - уредено е в СК. 6. наследствени права- те се пораждат при смърт на физическите лица. Носителите на тези права заместват починалия, ако приемат наследството, като поемат неговите права и задължения. Уредени са в ЗН. Преобразуващи субективни права. Тези права се наричат още потестативни , вторични или права-възможности. Най-важната особеност на тези права е, че те представляват възможности, носителят им едностранно да предизвика правна промяна, която засяга правната сфера на други правни субекти. Тъй като чрез тях носителят притежава власт да въздейства и засяга чужди интереси, те възникват винаги въз основа на определена правна норма. Тя определя от какъв юридически факт или фактически състав възниква правото, какво е съдържанието му, как може да се упражни и какви правни последици се пораждат при упражняването му. Преобразуващите права се наричат вторични защото възникват въз основа на едно съществуващо правоотношение. В едни случаи същият юридически факт, който е породил това правоотношение, поражда и преобразуващо право /сделка, която страда от порок признат от закона, като основание за унищожаемост/, а в други случаи преобразуващите права възникват въз основа на вече породено гражданско правоотношение, от нов юридически факт. Когато този юридически факт представлява неизпълнение на правно задължение по съществуващо правоотношение или друго неправомерно поведение на страна по правоотнош-то /чл.227 ЗЗД/, потестативното право представлява санкция спрямо провинилото се лице. В някои случаи потестативните права възникват, за да обслужат интересите на други правни субекти, а не на носителя на правото /припознаване на дете/. Съдържанието на преобразуващото право се състои във възможността носителят му едностранно да предизвика правна промяна, която засяга правната сфера на друго лице - задълженото лице. Съдържанието на правното задължение е да се търпи промяната, която настъпва при упражняване на преобразуващото право. Правните последици от упражняването му настъпват независимо от волята на задълженото лице. Правната норма, която урежда преобразуващото право определя и начина на упражняването му. В някои от случаите това става с едностранно. волеизявление на носителя извън съда /разваляне на договор чл.87 ал.1 и 2 ЗЗД – припознаване на дете/, а други - упражняването на преобразуващо право може да стане само по съдебен ред /разваляне на двустранен договор чл.87 ал.З/ 16. Правни очаквания. Права-претенции и потестативни права В зависимост от това дали субективното право е годно за защита и принудително осъществяване, частното право познава три правни възможности: правно очакване, субективно право-притезание и естествено субективно право. Когато правопораждащият юридически факт или фактически състав е започнал да се осъществява, но не е завършен, възниква вероятност, че в един по-късен момент ще се породи субективното право, ако и когато настъпят липсващите факти. Правното очакване е последица от предварителния етап от пораждане на субективното право. То е зародишът на субективното право, който не е сигурно дали ще се развие в пълноценно право или ще отпадне. Правно очакване за придобиване на право на собственост възниква за купувача по продажба, сключена при отлагателно условие. Правно очакване за придобиване на патентно право възниква за правомерния заявител на изобретение, след подаването на искането за патент. Правното очакване, ако е от имуществен характер, се включва в имуществото, но то не може да се упражнява или защитава, докато не възникне като пълноценно право. Субективните права в състоянието им на притезания (претенции) са годни за защита чрез компетентните държавни органи и за принудително осъществяване. С погасяването си по давност въз основа на възражение на задълженото лице субективните права се лишават от възможността да бъдат защитавани и принудително осъществявани чрез държавната принуда. Поради качествено промененото си съдържание те се наричат естествени права. Преобразуващи (потестативни) права - тези права се обособяват в отделен параграф поради редица особености, които имат в сравнение с останалите субективни права. Те се наричат още “вторични”, “права-възможности”. Като правна категория те подлежат на задълбочени научни изследвания в теорията от началото на миналия век. Най-важната им особеност е, че те представляват възможности носителят им едностранно да предизвика правна промяна, която засяга правната сфера на други правни субекти. Тъй като носителят им притежава власт да въздейства и засяга чужди интереси, те винаги възникват въз основа на определена правна норма. Тя определя от какъв юридически факт възниква правото, какво е съдържанието му, как може да се упражни и какви правни последици се пораждат при упражняването му. Всички клонове на ГП уреждат преобразуващите права: - възможността за промяна на името по чл.19 ЗГР; - възможността за припознаване на дете по СК; - възможността за обявяване на отсъствие и смърт по чл.8 и сл. от ЗЛС; - възможността за поставяне под запрещение по чл.5 от ЗЛС; Преобразуващите права намират приложение и в останалите клонове на частното право – в трудовото, търговското, патентното право. В отраслите на публичното право също се счита, че има преобразуващи права. Преобразуващите права се наричат “вторични”, защото възникват въз основа на едно съществуващо правоотношение. Напр. сделката, която страда от порок, признат от закона като основание за унищожаемост, поражда правоотношението по сделката и правото да се иска унищожаването и. В този случай преобразуващото право се поражда като санкция поради неправомерния характер на сделката. Но при съсобствеността правото да се иска делба, която я съпътства през цялото време на съществуването и, не е санкция. В други случаи преобразуващите права възникват въз основа на вече породено гражданско правоотношение от нов юридически факт. Когато този факт представлява неизпълнение на правно задължение, потестативното право и промяната, която предизвиква, представлява санкция спрямо провинилото се лице. В някои случаи потестативните права възникват, за да се обслужат интереси на други правни субекти, а не на носителя на правото (напр. припознаването на дете, поставянето под запрещение на близък роднина, който не може да се грижи за интересите си). Преобразуващите права се отнасят към относителните права, тъй като правните задължения възникват за определени лица, правната промяна засяга правната сфера само не тези лица. Правната норма, която урежда преобразуващото право, определя и начина на упражняването му. В някои случаи това става с едностранно волеизявление на носителя извънсъдебно (напр. разваляне на договор по чл.87 ал.1 ЗЗД, припознаване на дете, компенсиране на насрещни вземания). В тези случаи законът може да предвиди и изисквания за форма на волеизявлението, за да може да породи правните последици. Така в чл.87 ЗЗД се изисква предупреждението за разваляне да се извърши писмено, когато договорът е сключен в писмена форма; за припознаването също се изисква писмена форма. В редица случаи упражняването на потестативното право може да стане само по съдебен ред. Това е предвидено за развалянето на двустранните договори по чл.87 ал.3 от ЗЗД, за унищожаването на сделките по чл.32 ЗЗД, за отмяна на дарение по чл.227 ЗЗД, за прекратяване на брака по СК и др. Процесуалните средства за упражняването на правото са конститувен иск или възражение по предявен от задълженото лице иск. Носителят на правото следва да го докаже в съда, който със съдебно решение постановява правната промяна. Това решение има конститутивно действие спрямо всички правни субекти ( erga omnes). По изключение преобразуващи права с ГП последици могат да се упражнят по админ. ред. Такива са случаите на изменение подробните устройствени планове по чл.134 ал.2 т.7 от ЗУТ. Упражняването на потестативно право е възможно само еднократно, то представлява нов ЮФ, който може да породи различни правни последици. В зависимост от съдържанието на правната промяна, която поражда упражняването на правото, то се отнася към една от следващите класификации: - правопораждащи - тези преобразуващи права, които предизвикват пораждане на нови правоотношения. Такива са правата по чл.19 ал.3 ЗЗД, припознаването на дете, отказ от наследство и др.; - правопроменящи – преобразуващи права, които водят до изменение на съществуващите права. Такива са правата за получаване на по-голям ял от съпружеската общност по чл.28 и чл.29 от СК; - правопрекратяващи (правоотменящи) –преобразуващи права, които предизвикват прекратяване или отпадане на субективните права. Такива са правата за унищожаване на сделка, разваляне на двустранен договор, отмяна на дарение; - правопогасяващи – преобразуващи права, чрез които се погасяват по давност субективни права. Такова е възражението за изтекла погасителна давност; преобразуващите права се прекратяват с упражняването им или с изтичане на преклузивните срокове, предвидени в договора или в закона. Отказ от имуществени потестативни права, доколкото няма изрична забрана, също е възможен и води до прекратяване на правото. В законодателството може да бъдат уредени и други основания за прекратяване. 17. Лични неимуществени права. Гражданскоправна защита на личността. Съотношение на защитата на личността с другите правни клонове Чрез личните субективни права се защитават пряко неимуществени блага и прояви на личността като живот, здраве, свобода, име, интимна сфера, глас, образ, чест, достойнство и др. Но от тях зависят до голяма степен и имуществените интереси на личността. Тези права се уреждат в гл. ІІ на К и в някои граждански закони като ЗАвПСП, ЗП, Закона за търговските марки и търговските означения и др. Тези права в голямата си част са абсолютни притезателни права, но има и свързани с тях потестативни права, като правото да се промени името при определени предпоставки, правото на избор на местожителство, да се иска ограничаване дееспособността на близък, който не може да се грижи за своите интереси поради болестно състояние и т.н. У нас правната закрила на личността се съдържа в КРБ глава 2 „Права и задължения на гражданите”. Член 28 КРБ закрепва субективното право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Член 7 КРБ Д отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейно органи и длъжностни лица. Член 29-30 КРБ уреждат правото на физическа и духовна неприкосновеност на личността. На това право съответства задължения на всички останали правни субекти да не подлагат на никакви въздействия върху тялото, възгледите, волята и т.н човешката личност без нейно съгласие. Член 32/1/ КРБ признава правото на неприкосновеност на лични и семеен живот. Член 32/2/ КРБ урежда правата върху външността, образа и гласа на човека по косвен начин. Установява се забрана за филмиране, фотографиране, запис и други без знанието или въпреки несъгласието на лицето. Член 32 КРБ защитава правата на чест, достойнство и добро име. Член 30 КРБ закрепва правото на лична свобода. Това е възможността човекът самостоятелно да определя своето поведение, да се предвижва, да напуска пределите на страната. Член 35 КРБ – свободен избор на местожителство. Член 37-40 закрепва свободата на съвестта, формиране на възгледи, изразяване на мнения. Член 54 признава свобода на творчеството Член 44 правото на свободно сдружаване Член 33 право на неприкосновено жилище. Член 34 – свободна и тайна кореспонденция Член 36/2/ - право да изучава и ползва майчин език Член 41 – право да се търси получава и разпространява информация Член 55 – право на здравословна и благоприятна околна среда Други права – на здравно осигуряване, на образование, на защита и др. Личните права уредени в КРБ за гражданите, по аналогия могат да се ползват и за ЮЛ. Всички неимуществени права, могат да се упражняват до колкото не накърняват правата на другите правни субекти и националните интереси. Други закони които уреждат лични неимуществени права са: ЗАПСП/авторство/, ЗИБГ/имената на БГ/ ГП защита на личността. Няма общи правила, поради липсата на граждански кодекс у нас. Защитни средства: 1. Осъдителен иск, за да се преустанови нарушението, като се осъди нарушителя да се въздържа от по-нататъшни нарушения 2. Установителен иск, че разгласеното е невярно и осъдителен – нарушителя публично да опровергае разгласените сведения и да се извини. 3. Осъдителен иск за обезщетение, ако са причинени вреди /член 52 ЗЗД за неимуществените вреди/ 4. осъдителен иск за унищожаване на екземплярите, записите и други материали. Неимуществените права на човешката личност добиват актуалност след Втората световна война. Личността с нейните неимуществени ценности се поставя под особена правна закрила – описание в Западноевропейските държави à живот, тяло, глас, лице и др. индивидуализиращи белези. У нас правната закрила се осъществява чрез Конституцията – чл. 2, чл. 25 – 61. В глава II са уредени всички неимуществени права – поради прякото действие на К, защитата на тези права може да се основава непосредствено на тези норми. Например: в чл. 28 от К е уредено най-висшето човешко благо – живота; в чл. 29 – 30 от К е уредена физическата неприкосновеност, а в чл. 32 – чест, достойнство и добро име; В чл. 34 – неприкосновеността на дома; в чл. 36 – правото на език; в чл. 43 – правото на участие в политическия живот; в чл. 54 – свободата на художествено творчество. Всички неимуществени права могат да се упражняват доколкото не засягат националния порядък и националните интереси. Други закони – Закона за авторското право и Закона за имената. Гражданскоправна защита на личността – нейни норми има в наказателното, административното, гражданското и процесуалното право. Отричане на права – когато се отрича съществуването на субективно право, защитата се осъществява с установителен иск, чрез който се установява съществуването или несъществуването на правото. Довършено нарушение на права – когато нарушението е довършено и може да са настъпили душевни вреди, физически болки, опозоряване, подбиване на доверие, накърняване на честта и доброто име, се подава осъдителен иск и съдът присъжда обезщетение по справедливост. При снимки, видео, матрици и клишета – защитата се осъществява чрез осъдителен иск, целта на който е изземване и унищожаване. Ако носителят на субективното право има интерес да ги придобие, той може да ги изкупи по цена, равна на себестойността им. Тази цел се постига чрез конституивен иск за изкупуване. При нарушено авторско право – чрез осъдителен иск по Закона за авторското право или Закона за патентите. 18. Различни способи за упражняване на отделните видове права. Колизии при упражняването на несъвместими права. Злоупотреба с право Пораждането на Г-П отношения е само етап от реализирането на правните норми. Упражняването на правото представлява поведение на неговия носител или на други лица, определени от закона или от волята на носителя. То се състои в осъществяване на съдържанието на субективното право изцяло или частично.
на правото се определя от закона или от правния акт, който го поражда. Носителят на субективното право определя в чий интерес то ще се упражнява. Липсва ли интерес, правото не се прекратява, но не се упражнява. Субективните права могат да се упражняват чрез различни фактически и правни действия. Действията на управление, като напр. личното служене с вещта, събиране на плодовете и, отдаването и под наем или заем за послужване, са свързани с продължително упражняване на правото. Действията на разпореждане, които водят до загубване на правото, са еднократни актове на неговото упражняване. Много от субективните права могат да бъдат упражнени само ако се изпълни съответстващото правно задължение. Съдържанието на това задължение може да включва активно поведение на обвързаното лице, изискване да осъществи определен резултат или да се въздържа от извършването на определени действия. Освен от носителя субективното право може да се упражни и от други лица. Правното задължение може да бъде изпълнено и от лице, различно от обвързания правен субект, когато правоимащият няма интерес от личното изпълнение на задълженото лице. Това са случаите, когато изпълнението не зависи от личните качества на изпълнителя. Продължителното неупражняване на субективното право може да доведе до погасяването му по давност, при което не може да бъде защитавано от държавните правозащитни органи. При правото на собственост, което не е подложено на действието на погасителната давност, има опасност вещта да бъде завладяна от друго лице и то да я придобие по придобивна давност. В този случай правото на предишния собственик се прекратява. Неизпълнението на правното задължение е свързано с неблагоприятни имуществени последици за обвързаното лице като плащане на неустойки, обезщетение за вреди, глоби от съдия-изпълнител, разваляне на договора и др. Колизии при упражняване на субективни права При упражняване на отделни субективни права, които имат един и същ обект, се стига до колизия между интересите на носителите на тези права. Така ако върху един и същ недвижим имот едно лице има право на собственост, друго – право на ползване, а трето-право на строеж, то всяко от тях не може едновременно пълно да упражнява съдържанието на своето право. Ако собственикът ползва имота, ползвателят не може да го използва имота, а суперфициарът не може да го застрои. В такива случаи на колизии при упражняване на субективните права законодателят установява правила, според които се уреждат отношенията. Тези правила почиват на утвърдени принципи, като се отчитат и съображенията на справедливост и стопанска целесъобразност. При колизия между вещни права върху една и съща вещ предпочитание се дава на най-ограниченото по съдържание право. В примера това ще е правото на строеж. Ползвателят ще може да упражнява своето право само доколкото не пречи на носителя на правото на строеж да го осъществи. Собственикът ще може да упражни своето право само до толкова, че да не пречи на другите двама да ползват правата си. Тъй като правото на ползване е най-широко от вещните права върху чужда вещ, то доста съществено ограничава правото на собственост. Това е послужило на древните римляни да нарекат правото на собственост, обременено с право на ползване, “гола собственост”. Това правило за решаване на колизията между вещни права не е уредено изрично, но е утвърдено чрез продължително прилагане като обичайно. При колизия между вещно и облигационно право, уговорено от носителя на вещното, предимство се дава на облигационното. Правилото “първият по време е по-силен по право” важи въз основа на изрични разпоредби в ЗС, когато върху една и съща вещ са вписани две и повече ипотеки, носителите на ипотечни права се удовлетворяват от стойността на вещта по реда на вписване на ипотеките в нотариалните книги. Същото правило се прилага, когато един недвижим имот е продаден последователно на две и повече лица. Собствеността придобива този, чийто нотариален акт е вписан първи в нотариалните книги. При колизии между кредитори на един и същ длъжник се удовлетворяват привилегированите кредитори според реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД. Колизиите между интересите на съсобствениците при използване на обща вещ се решават от мнозинството, образувано според притежаваните дялове. Добросъвестността в смисъл на незнание на определени факти според законодателя е също основание в изрично уредени случаи да се даде предпочитание на интересите на едни лица пред други. Злоупотреба с право Упражняването на субективното право е неправомерно не само когато противоречи на изрично установени забрани. Тъй като субективните права са средства за задоволяване на интереси, когато не се задоволяват интереси, а с тях се постигат неправомерни цели, неговото упражняване е неправомерно. Такова упражняване на субективни права се нарича злоупотреба с право. По-старата правна теория схваща злоупотребата с право като съзнателно превратно упражняване на субективно право. За да бъде налице е необходимо носителят на правото да извършва не забранени от закона действия, а такива, имащи за цел да увредят друго лице. Малко граждански законодателства съдържат определение на понятието “злоупотреба с право”. ГГЗ възприема субективната теория за злоупотреба с право, която приема като необходими белези на това понятие освен упражняването му още и намерението за увреждане на други лица. В нашата литература от 70-те години е обоснован друг възглед по този въпрос, който може да се нарече обективна теория, защото оспорва необходимостта от намерение за увреждане. Понастоящем в действащата К в чл.57 ал.2 изрично се забранява злоупотребата с права. Легално определение на тази правна категория до скоро липсваше, но под влияние на ГГЗ в българския ТЗ в редакцията му от 1996г. е предвидена изрична разпоредба за злоупотреба с право. Това е чл.289 ТЗ, който гласи, че упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, “ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна”. Понятието злоупотреба с право и в ГП трябва да се схваща в смисъла на чл.289 ТЗ, за да има единство в частното право. Практическото приложение на злоупотребата с право е твърде много ограничено при действието на чл.57 ал.2 К. За да се докаже, че упражняването на правото е неправомерно според чл.57 ал.2 Ке достатъчно да се установи, че то е от естество да увреди субективни права ил интереси на други лица. Злоупотребата с право трябва да се отличава от непозволеното увреждане и деликта. При последния се изисква неправомерно причиняване на вреда и вина . различни са и последиците при злоупотреба с право и при деликт. Примери за злоупотреба с право са: • предявяване на неоснователни искове или жалби, по които лицето не представя доказателства за уважването им; • отклоняване на вада от естествения и път, с което се лишава съседът от вода; • искане за премахване на полезни подобрения в недвижим имот, извършени от наемател или добросъвестен владелец, с което му се причиняват вреди; • прехвърляне на недвижим имот от съделител при делбено дело на близък, с цел да бъде предпочетен пред друг нуждаещ се при възлагане на реално неподеляем недвижим имот по чл.228 ал. 2 ГПК; • Последиците от злоупотребата с право са отказ на търсената правна защита, ако злоупотребителното упражняване е искане, отправено до държавен правозащитен орган. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|