Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД се имат предвид случаи, при които приобретателят по привидната сделка прехвърля на трето лице право, което той само привидно придобива. Щом като той не притежава правото и неговият правоприемник по сделката не може да го придобие. Третото лице придобива правото, въпреки че праводателят не го притежава. В чл. 17, ал. 2 ЗЗД се урежда първичен способ за придобиване на субективни права при следния фактически състав: между привидния приобретател и третото лице е сключена прехвърлителна сделка за права, които привидната сделка привидно поражда или на които се основава правото на третото лице. Сделката с третото лице трябва да е действителна, а не нищожна поради липса на форма, противоречие на закона и др. Третото лице трябва да е добросъвестно, т. е. да знае, че сключва сделка а лице, което черпи права от привидна сделка. Когато сделките се отнасят до вещни права върху недвижими имоти, се изисква актът за придобиване на третото лице да е вписан преди вписване на исковата молба за разкриване на привидността. Третите лица по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД са само частните правоприемници на привидния приобретател, а не и неговите наследници. Когато третото лице придобие въз основа на чл. 17, ал. 2 ЗЗД субективното право, привидния прехвърлител го загубва или неговото право се оказва обременено с права на третото лице, напр. с ограничено вещно право или с обезпечителни права залог или ипотека. В хипотезите на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е налице колизия между интересите на привидния прехвърлител и на третото лице. Законът дава предимство на интересите на добросъвестните трети лица. Привидният прехвърлител може да търси обезщетение от вредите, които е претърпял от прехвърлянето от привидния приобретател. Чл. 17, ал. 3 ЗЗД – изключение – кредиторите могат да насочват принудителното изпълнение само върху имуществени права, които принадлежат на длъжника им. Изисква се обаче кредиторите да не знаят за привидния характер на сделката на длъжника, когато са наложили запор върху движимата вещ или вземането, а при недвижими вещи възбраната да е вписана в нотариалните книги преди вписване на исковата молба за разкриване на привидността. При тези случаи законът дава предпочитание на кредиторите по съображения на правна сигурност.
Привидната сделка не покрива престъпния състав на измамата по НК, за което се изисква користна цел, този вид сделки не са забранени от закона. Привидната сделка може да се квалифицира и като деликт (непозволено увреждане), когато с нея виновно са причинени вреди. Привидните сделки намират приложение при едностранни сделки, но главно се използват при договорите – продажба, замяна, дарение, прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и др.. Привидни правни актове не могат да се извършват в областта на семейното право. Не се допуска и привидно водене на съдебен процес. Отграничения на привидната сделка: Привидната сделка се отличава от волеизявление, направено при мислена уговорка по това, че с нея се цели създаване на едно привидно правно състояние. Привидната сделка се различава и от фидуциарната сделка, която е действителна и поражда правни последици, но включва в съдържанието си уговорка приобретателят на правото да го прехвърли отново на своя праводател. Привидната сделка се различава от сделката, сключена при измама, при която единият от участниците е въведен в заблуждение, за да бъде мотивиран да сключи сделката. При привидните сделки измамата е предназначена за третите лица. Привидната сделка се различава от относително недействителната сделка по чл. 135 ЗЗД. Последната е действителна между страните. Съчетанието привидна и прикрита сделка Прикритият договор е действителен, защото страните са го приели при съгласие. Прехвърля се собствеността – чл. 18 ЗЗД. Изисква форма. Привидните сделки се използват в две групи случаи: - Когато правните субекти не желаят да се породят каквито и да било правни последици, а целят само да създават привидност, че такива съществуват. Този вид привидност се означава като абсолютна симулация. - Когато симулативната сделка се сключва, за да прикрие желаната от страните действителна сделка, това правно явление се означава като относителна симулация. Относителната симулация може да бъде частична, да се отнася само до някои клаузи от сделката. В много сделки за прехвърляне на недвижими имоти действителната по-висока цена се прикрива зад уговорена привидно в нотариалния акт значително по-ниска, за да не се платят по-високи такси по прехвърлянето. Съчетанието привидна – прикрита сделка е уредено в чл. 17, ал. 1 ЗЗД. При него има две различни по вид и правен режим сделки. Привидната сделка е нищожна и не поражда правни последици от момента на сключването си. Прикритата сделка е желана от страните, те изявяват воля да я сключат, но не желаят това да се узнае от трети лица. Тя не е опорочена поради това, че се пази в тайна. Прикритата сделка може да страда от някои пороци на чл. 26-33 ЗЗД и тогава тя също ще бъде недействителна. Ако за прикритата сделка е предписана форма като условие за действителност, тя трябва да бъде спазена. Когато привидната сделка, която е близка по съдържание до прикритата, е сключена в същата форма, предписана за прикритата, счита се, че и по отношение на нея е спазена формата. (Продажбата на недвижим имот, прикрита като дарение, извършено с нотариален акт, е действителна.). Ако прикритата сделка няма недостатъци, тя ще породи между страните онези правни последици, които следват от закона и от съдържанието на волеизявленията на страните. За третите лица, от които е скрита действителната сделка, до момента на разкриване на симулацията ще действа привидната сделка. Ще се прилагат чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД. След обявяване на привидността според прикритата сделка ще се уреждат отношенията и с третите лица, като ще се запазят и правата, придобити при условията на чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД, ако има такива. 47. ПОДСТАВЕНО ЛИЦЕ. ЕДНОСТРАННО И ДВУСТРАННО ПОДСТАВЯНЕ. СИСТЕМА ОТ ПРАВООТНОШЕНИЯ ПРИ ПОДСТАВЯНЕТО. Съчетанието на привидна и прикрита сделка намира приложение в практиката при фигурата на подставеното лице. В практиката това явление се нарича “сламен човек” или “дървена глава”. Тази фигура се разграничава от правното явление скрито пълномощно (косвено представителство), между подставеното лице и скритото пълномощно има принципна разлика. И двете фигури се използват главно при придобиване на права.
48. ОСНОВАНИЯ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ ПО ЧЛ. 27 ЗЗД ИЗВЪН СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЧЛ. 28 И СЛЕДВАЩИТЕ ЗЗД. ГРЕШКАТА КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ. ВИДОВЕ ГРЕШКИ, РЕЛЕВАНТНОСТ И ПОСЛЕДИЦИ. Основанията за унищожаемост на сделките са формулирани по-конкретно в сравнение с тези за нищожност. При тях в преобладаващия брой случаи е извършено правно релевантно волеизявление, но вътрешната воля не е формирана съзнателно и свободно, поради което сделката е опорочена. Общите основания за унищожаемост са уредени в чл. 27-33 ЗЗД, но те не са изчерпателно изброени, основания за унищожаемост има уредени и в други закони.Унищожаемите договори пораждат правни действия. Според чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване на изискванията, установени за тях. Според изричната разпоредба на чл. 73, ал. 3 СК нищожни са изброените в нея безвъзмездни сделки, когато са сключени от ненавършили пълнолетие лица или от законни представители на недееспособни лица, както и тези, които недееспособни лица са сключили, без да разбират значението им и съдържанието на правните им последици. С изключение на тези две групи, останалите сделки, сключени от недееспособни лица или от техни представители, без да се съблюдават законните изисквания за тях, са унищожаеми. Унищожаеми са дребните сделки, които малолетни сключват за задоволяване на техните всекидневни нужди. Унищожаеми са също сделки, сключени от непълнолетни или поставени под ограничено запрещение без волеизявление за съдействие на родител или попечител или без разрешение на районен съд, когато законът го изисква. Приложното поле на чл. 27 ЗЗД е само за ограничено дееспособни, действали без съгласие на своите представители. Според чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени при грешка, а чл. 28, ал. 1 ЗЗД урежда грешката в предмета и в лицето, с което се сключва сделката. Грешката е форма на незнанието. Правната грешка няма никакво значение. Значение има само фактическата грешка. Грешката във факта ви ползва, а в правото – вреди. Българското право е доста недоразвито по отношение на грешката. Лицето, което извършва волеизявлението, е в грешка, когато то има неверни представи или изобщо не знае за обстоятелства, които имат значение за него при формиране на вътрешната воля за сключване на сделката. (Купува яке, защото смята, че е кожено, а се оказва, че е от сполучлива имитация на кожа.) Грешката е основание за унищожаемост само в случаите, когато, ако лицето знаеше действителното положение, не би сключило сделката. Грешката е порок на волеизявлението. При това основание има неосъзнато несъответствие между вътрешната воля и изявлението. Грешките в мотивите за сключване на сделката не я опорочават, същото се отнася и до грешката в преценката на страната дали сделката е изгодна. Ако се допусне в тези два случая, грешките да водят до унищожаемост на сделките, това би довело до несигурност в правния оборот. Грешката като основание за унищожаемост може да се отнася или до начина на извършване на волеизявлението, или до неговото съдържание. В чл. 28, ал. 1 ЗЗД се уреждат два вида грешки: Грешка в предмета на сделката е основание за унищожаемост, когато се отнася до негови съществени качества. За да се установи едно качество да се анализира много добре договора, т.к. има субективно съществени качества, а те не са обективни. Грешката може да се отнася до фактически качества на предмета, може да се отнася и до правните качества на предмета. Кои качества на предмета на сделката следва да се считат за съществени, се преценява от една страна с оглед на обективен и абстрактен критерий. Това са такива качества на предмета, които имат значение за годността му да се използва според неговото обикновено предназначение и които се отразяват чувствително върху цената на вещта. Особеното предназначение, заради което страната е сключила сделката, макар да зависи от качества, които в оборота не се считат за съществени, следва да се съобрази, когато се преценява правното значение на грешката. Грешката в лицето е основание за унищожаване на сделката само когато тя е сключена с оглед на личността, т. е. когато личните качества на насрещната страна са изиграли решаваща роля за сключването и. Грешка в личността на контрахента, само когато договора е с оглед на тази личност. Договори интуито персона – с точно определена личност – артист, адвокат, лекар, художник и др.. В чл. 28 ЗЗД не са уредени изчерпателно всички видове грешки, които могат да бъдат основание за унищожаемост. Грешката може да се отнася до правните последици на сделката, която се сключва, може да се отнася до количеството. От грешката в количеството трябва да се отличава грешката в пресмятането, която според чл. 28, ал. 2 ЗЗД не е основание за унищожаване на сделката, а подлежи на поправяне. Грешката в пресмятането има, когато е уговорена единична цена и при аритметични пресмятания за изчисляване на цялата цена е допусната грешка. Но има грешки, които не подлежат на поправяне. Най-лесно се установява цена, но когато грешката не може да се установи, води до несъгласие – унищожаеми. Специална разпоредба урежда правата на страните при продажби на недвижими имоти, когато има отклонение между уговорената и действително продадената площ с повече от 1/10 в повече или по-малко от указаното в договора. При условията на чл. 210, ал. 1 и 2 ЗЗД са предвидени възможности за разваляне на договора от купувача, следователно той е действителен независимо от отклонението. При унищожаемост поради грешка в чл. 28, ал. 3 ЗЗД изрично е уредено задължение на страната, която е предизвикала унищожаване на сделката, да плати обезщетение на насрещната страна. Предпоставките са тя да има вина за изпадането си в грешка и насрещната страна да не е знаела за грешката. Обезщетението следва да поправи само вредите, причинени от сключване на унищожения договор. 49. ИЗМАМАТА И ЗАПЛАШВАНЕТО КАТО ВИДОВЕ ОСНОВАНИЯ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ. Измама Измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у страната по сделката. Измамата по ЗЗД е различна от измамата по НК. В ЗЗД – по-тясно значение – чл. 29 ЗЗД. Изискванията, на които трябва да отговаря измамата, за да се признае за основание за унищожаемост са следните: извършено е волеизявление от страна по двустранна сделка или участник в многостранна. Участник в сделката е въведен умишлено в заблуждение от друг участник в сделката или от трето лице. Умишлено въвеждане в заблуждение, а не неволно или при груба небрежност. Поддържане на заблуждение, което да е от такъв характер, че да е довело до сключване на договора – само тогава е основание за унищожаемост. Въвеждането в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелства, свързани със сделката, премълчаване на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в сделката. Измама по чл. 29 ЗЗД ще има само ако въвеждането в заблуждение е изиграло решаваща роля за сключване на сделката. Ако трето лице е въвело в заблуждение страната по сделката, законът изисква насрещната страна да е знаела или според обстоятелствата да може да се направи изводът, че не могла да не знае за измамата. Дали измамливите действия на участник в сделката или на трето лице са могли да въведат в заблуждение лицето и да го подведат да сключи сделка се преценява с помощта на субективен критерий, при който се съобразяват личните качества на измамения. Измамата се преценява във всеки конкретен случай. Чл. 29 ЗЗД не изисква този, който извършва измамните действия да преследва користна цел или да се е облагодетелствал от сделката. Унищожаема поради измама ще бъде сделката, сключена от лице, което е било умишлено доведено от насрещната страна или с нейно знание от трето лице в състояние да не разбира достатъчно значението на поведението си чрез употреба на алкохол, упойващи вещества или хипноза. Използването на измама при сключване на сделки е виновно, неправомерно поведение. Когато чрез него са причинени вреди, то осъществява състава на граждански деликт. В ГПК – когато гражданския съд установи престъпен състав се сезира прокуратурата и се изчаква решението на наказателния съд. Това наказателно решение има задължителен характер за гражданския съд. Това от своя страна води до трудности – забавяне на гражданския процес. Заплашване То е уредено в чл. 30 ЗЗД. При това основание за унищожаемост участник в сделката е извършил волеизявлението си под влияние на психическа принуда. За разлика от насилието (физическа сила), заплашването представлява възбуждане на основателен страх у участник в сделката с цел той да бъде принуден да я сключи. Психическият натиск върху волята на участник в сделката се упражнява чрез предизвикване на страх от причиняване на предстояща злина, която може да се състои в засягане на лични или имуществени блага на участника или негови близки. Не е необходимо непременно заплашването да се отнася до извършване на неправомерни деяния. Неправомерният характер на поведението на заплашващия се определя от упражняването на психическа принуда върху друго лице с цел да се накара то да сключи сделката. Няма значение дали това се върши с користна цел или не. В чл. 30 ЗЗД се изисква при заплашването чрез възбуждане на основателен страх да се принуди едно лице да сключи сделка. При заплахата е налице мотивиране на едната страна да сключи договор чрез възбуждане на основателен страх. Когато има заплаха да се прецени дали възбужда основателен страх. Критерият за това дали е предизвикан основателен страх трябва да бъде конкретен, субективен, защото се преценява поведението на конкретно лице, порокът на неговото волеизявление. Същественото при преценката е да се определи дали без поведението на заплашващия лицето би сключило сделката, т.е. дали волеизявлението му се намира в причинна връзка с предизвиканите страхови представи у него. Само при това условие заплашването е основание за унищожаемост на сделката. Няма заплашване, когато волеизявлението на участник в сделката е извършено, поради страх, предизвикан от определени обстоятелства, които не са свързани с човешко поведение. Заплашването е виновно неправомерно поведение.Чрез него се накърнява личното право на свобода на заплашеното лице. Заплашването осъществява състава на граждански деликт, когато с него са причинени вреди на заплашеното лице. В ТЗ заплахата - единствено и само с цел да се увреди другата страна. Разликата между заплахата и насилието е възможността да се организира самозащита. Измамата и заплахата могат да изхождат, както от страната по договора, така и от трето лице. Те са релевантни – чл. 29 ЗЗД. Налице е недобросъвестност на страната по договора. Режимът на заплашване е по-тежък, т.к. е обществено по-опасно. 50. НЕСПОСОБНОСТ ДА СЕ РАЗБИРАТ И РЪКОВОДЯТ ДЕЙСТВИЯТА. СРАВНЕНИЕ СЪС ЗАПРЕЩЕНИЕТО. Според чл. 31 ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от дееспособни лица, които при сключването им не са могли да разбират или да ръководят действията си. Институтът бранещ лицата, които не могат да се грижат за своите работи. В тези случаи изявлението е извършено от лице, което може да прави правно релевантни волеви актове. Такива са пълнолетните физически лица, а също и непълнолетните и поставените под ограничено запрещение, когато сключват сделките по чл. 4, ал. 2 ЗЛС -
51. КРАЙНАТА НУЖДА И ЯВНО НЕИЗГОДНИТЕ УСЛОВИЯ КАТО ОСНОВАНИЯ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ. Идеи за това основание за недействителност са заимствани от френското и германското законодателство. Основанието за унищожаемост по чл. 33 ЗЗД намира приложение при всички възмездни сделки – двустранни и многостранни, с изключение на търговски сделки, сключени между търговци. Разпоредбата установява две изисквания, при които се счита, че сделката е опорочена и може да се унищожи. Първата предпоставка е възмезден договор да е сключен при крайна нужда. Един от участниците в сделката по време на сключването и трябва да се е намирал в състояние на крайна нужда. Това е състояние на липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности (недостиг на парични средства за издръжка на семейството, за лечение на лицето или негов близък, за плащане на изискуеми задължения и др.). Крайната нужда не трябва да се смесва с крайната необходимост, при която лицето избягва реална опасност да бъдат увредени негови или на други лица лични или материални блага чрез причиняване на по-маловажни вреди. В чл. 33, ал. 1 ЗЗД се изисква състоянието на крайна нужда да е въздействало върху волята на участника в сделката така, че го е накарало да я сключи. В крайна нужда могат да изпаднат както физически, така и юридически лица. Второто изискване е сделката да е сключена при явно неизгодни условия за лицето, което се намира в крайна нужда. Това означава, че не е достатъчно да има някакво несъответствие между стойностите на насрещните престации. Разликата между стойността на това, което лицето получава по сделката, и стойността, която то би могло да получи, ако имаше възможност да търси други съконтрагенти, трябва да бъде значителна. Дали условията са явно неизгодни се преценява конкретно във всеки случай. Условията на сделката се преценяват към момента на сключването й. Чл. 33 ЗЗД не изисква насрещната страна по сделката да има намерение да се облагодетелства от нея. Достатъчно е, че тя обективно извлича облага, а договорният й партньор се ощетява. Крайната нужда и явно неизгодните условия са две относително определени понятия, които действат кумулативно. Крайна нужда – когато някой извърши сделка, за да си набави парични средства, за да запази живота и здравето си или тези на свой близък човек. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|